Приключенията на Том Бомбадил

Във сенките се крият те —

във тъмнината синя,

едва звънят камбанките —

като че глъхнат в тиня.

Потъваш в тинята, решен

да ги откриеш ти.

Капчук те гледа изумен,

обаждат се води.

Над стръмния, ронлив предел

надвиснали върби

и врани като на разстрел

във сън унесени.

След дълъг, лъкатушещ път, отвъд Зловеща чука26

в долчина мрачна, в сивота, лишена от уюта,

край тъмно езеро, унесено в безветрена нега,

те, кукурявците, се свират без лъч от светлина.

Във схлупени килии те

живеят в злак и влага,

и само свещ запалват, где

съкровищата слагат.

Стените с мухъл са обвити,

тавана капе здраво;

по пода с плисък се върви

да стигнеш до дувара.

Надзъртат тайно през пролука,

опипват с пръсти всичко,

а пипнат ли те — кой му пука:

захвърлят костите ти, чичко.

Самотен, лъкатушещ път отвъд Зловеща чука,

през паяжини и блата, сред страшен гъсталак,

край призрачна и зла гора и престаряла бука

намираш кукурявците — напълваш техния тумбак.