Принцеса Алесандра

Глава 9

Алесандра се събуди късно на другата сутрин. Колин вече бе излязъл от спалнята. Това бе добре дошло за нея, защото не искаше да я види в такова окаяно състояние. Чувстваше се схваната и изтощена до безкрайност. Когато понечи да стане, изохка като възрастна жена и в този момент съзря петната от кръв по чаршафите, Никой не й беше казал, че да правиш любов, означава да получиш кръвоизлив. Алесандра изпита безпокойство и раздразнение от факта, че никой не я бе предупредил за това. Дали това бе редно или не? Ами ако е нещо ненормално? Дали Колин не й беше причинил някакво разкъсване, което след това да не е възможно да се излекува?

Тя се опита да не се поддаде на паниката, която почти я бе обзела, докато си направи сутрешната баня. Петната от кръв, които избиха по меката хавлиена кърпа, я изплашиха още повече. Обърка се. Не й се искаше Фленаган да забележи кръвта по чаршафите, докато ги сменя, затова сама оправи леглото.

Алесандра започна да се облича, но безпокойството й нарастваше с всяка измината минута. Сложи си една бледосиня рокля и подходящи удобни кожени обувки. Роклята имаше бяло бие около врата и на ръкавите. Беше с невероятно женствена кройка — една от любимите й дрехи.

Тя разреса косите си докато пищните й къдрици се спуснаха по раменете й. След това се отправи да потърси своя съпруг.

Първата им среща на дневна светлина след интимността от предната нощ щеше да е безспорно изпитание за Алесандра и тя искаше то да свърши колкото се може по-бързо. Ако направеше опит, бе сигурна, че ще успее да прикрие обърканите си чувства.

Колин бе седнал зад бюрото си в кабинета. Вратата към коридора бе отворена. Тя се спря, като все още обмисляше дали да го обезпокои точно сега или не. Колин вероятно бе усетил погледа й, защото внезапно повдигна глава Той все още бе намръщен под въздействието на писмото, което четеше, но изразът на лицето му тутакси се промени. Той й се усмихна с изпълнен с нежност поглед.

Алесандра помисли, че също се усмихва в отговор. Не беше сигурна. Мили Боже, дали някога щеше да свикне с мисълта, че ще трябва да живее отсега нататък с него? Беше наистина красив мъж. Раменете му изглеждаха още по-широки сега, косата — като че ли по-тъмна, а кожата му — с бронзов оттенък. Бялата му риза подчертаваше още повече тези достойнства. Бялото бе в пълен контраст с оттенъка на кожата му. Погледът й се спря на устните му и в този миг в нея нахлу спомена за невероятното усещане от целувките, с които той я обсипваше предната нощ.

Алесандра бързо отмести поглед към брадичката му. Нямаше намерение да му позволи да усети колко е объркана. Трябваше да се държи като достойна и изтънчена дама.

— Добро утро, Колин! — Алесандра едва позна гласа си. Лицето й пламна мигновено като огряно от огън. Отстъплението бе единственият избор. Тя реши да опита да се изправи лице в лице с него малко по-късно, когато успееше да си възвърне самоконтрола.

— Виждам, че си зает — каза Алесандра, отстъпвайки бързо назад. — Ще сляза долу.

Тя с обърна и тръгна. Гласът на Колин я спря:

— Алесандра?

— Да?

— Ела тук.

Тя се върна обратно. Колин се облегна назад в стола си и я повика с пръст. Алесандра повдигна рамене, опита да се усмихне и влезе в кабинета. Спря при бюрото. Това, очевидно, не се хареса на Колин. Той се пресегна и я прихвана, за да я доближи до себе си. Алесандра се престори на равнодушна. Колин не трябваше да се досеща какво чувстваше тя в този момент. Той я загледа продължително и попита:

— Ще ми кажеш ли какво ти е?

Раменете й потръпнаха леко.

— Не е лесно да се скрие нещо от мъж като теб — призна тя.

Той се намръщи.

— След като никога няма да се опитваш да криеш каквото и да било от мен, този факт няма никакво значение, нали?

— Не, разбира се.

Той изчака още една-две минути и след като Алесандра не обясни нищо, я запита отново:

— Кажи ми какво те безпокои?

Тя сведе очи към пода.

— Просто се чувствам… неловко да те видя след…

— След какво?

— След онова, което се случи снощи.

Лека руменина покри страните й. Колин изпита удоволствие да наблюдава реакцията й. Това дори го възбуди донякъде. Той я придърпа в скута си, след което повдигна брадичката й, усмихвайки се приветливо.

— Е, и?

— Дневната светлина, след онова, което се случи между нас снощи, ме обърква и дразни отчасти.

— А мен споменът ме кара да те желая отново.

При това директно признание Алесандра разтвори широко очи от изненада.

— Но нима можеш? — възкликна тя.

— Разбира се, че мога — отвърна й Колин. Тя поклати глава и прошепна:

— А аз не мога.

Колин се намръщи:

— Защо да не можеш?

Алесандра се изчерви от притеснение:

— Нима не е достатъчно това, че ти казах, че не мога?

— Но за Бога, това не е достатъчно обяснение!

В следващия миг тя погледна към скута си.

— Ти усложняваш нещата — призна тя — и ако майка ми беше тук, щях да поговоря с нея, а сега…

Тя не продължи. Тъгата, проличала в думите й, го накара да забрави раздразнението си. Очевидно, Алесандра беше обезпокоена от нещо, което той трябваше да узнае на всяка цена.

— Можеш спокойно да ми се довериш. Нали съм твой съпруг? Не бива да има някакви тайни между нас. На теб ти хареса онова, което се случи снощи.

Всичко това й прозвуча страшно арогантно.

— Може би… — отвърна тя само, за да уязви самообладанието му.

Колин издаде изумлението си.

— Може би?! Ти се разпадна в ръцете ми — прошепна той и от спомена гласът му стана леко дрезгав. — Нима успя да забравиш толкова бързо?

— Не. Не съм забравила, Колин. Ти ми причини болка.

След като изстреля тия думи, Алесандра загледа Колин в очакване той да й се извини. Тогава можеше да му каже за това, че кърви и че няма да може да я докосва отново.

— Скъпа, аз знаех, че ще ти причиня страдание.

Топлината на гласа му и мъжественото излъчване на Колин я накараха да потрепери. Тя се отпусна в скута му. В същия момент той я целуна бързо, за да я задържи. Алесандра нямаше никакво понятие към какво водеше целия им разговор — беше седнала така уютно в скута му, че Колин изпита сладката тръпка на възбудата.

Алесандра преодоля смущението си, но се подразни от безчувствеността и арогантността на съпруга си. Той обаче съвсем не изглеждаше гузен.

Киселата й физиономия го накара да се усмихне.

Колин започна да й говори с мек утешителен глас:

— Скъпа моя, никога вече няма да те боли както първия път.

Тя поклати глава и не посмя да го погледне в очите, а вместо това насочи поглед към брадичката му.

— Ти не разбираш… — прошепна тя — Случи се нещо…

— Какво?

— Видях петна от кръв по чаршафите и…

Колин най-сетне разбра. Прегърна я силно, притискайки я до гърдите си. Две неща минаха през ума му. От една страна, пожела да я задържи, а от друга — не искаше тя да забележи усмивката на лицето му. Можеше да си помисли, че й се надсмива.

Алесандра от своя страна съвсем не желаеше да я прегръща, но той беше доста по-силен и по-упорит от нея в този момент. Той трябваше да я утеши, независимо от това дали тя го искаше или не. Когато тя най-после се отпусна в ръцете му, Колин въздъхна и опря брадичката си в косата й.

— И ти си помисли, че нещо не е наред, така ли? Трябваше да ти обясня. Съжалявам. Напразно си се безпокоила.

Нежният тон на гласа му я успокои само донякъде. Още не бе сигурна дали да му вярва.

— Какво искаш да кажеш — че е трябвало да получа кръвоизлив? — гласът й звучеше подозрително, а тя изглеждаше ужасена от самата идея за всичко това.

Без да се смее, Колин потвърди думите си.

— Да. Така трябваше да стане.

— Но това е… варварщина!

Колин поклати отрицателно глава. Каза й, че намира всичко това за удовлетворяващо, при което Алесандра си помисли, че е истински садист.

Тя бе живяла в една общност с монахините.

Когато постъпи в манастира бе малко момиченце, а когато го напусна — бе вече жена. Никога не бе имала възможността и правото да разговаря с когото и да било за онова, което й се случва, за всички физиологични промени в тялото й, нито пък за чувствата, свързани с това. Колин намираше, че е истински късмет това, че нейната чувственост не бе разрушена или засегната от нещо. Игуменката може да не е разговаряла с нея по въпроса за половия живот, но поне не й бе напълнила главата с безсмислени глупости, които можеха да я наплашат. Освен това в манастира бяха издигнали в култ свързването с някой в брак, с помощта на думи като храм и обожествяване или боготворене и дори прилагателни от сорта благороден и заслужаващ си, така че собственото виждане на Алесандра по тези въпроси не можеше да се свърже с понятия като падение или непочтеност.

Неговата млада съпруга приличаше на пеперуда, която току-що се събужда за света. Собствената й чувственост и страст навярно бяха я изплашили до смърт.

— Радвам се, че монахините не са те наплашили с какви ли не неверни неща? — отбеляза Колин.

— Защо биха го сторили? — искрено се учуди Алесандра. — Обетът, който даваме, когато минаваме под сватбено було е свещен. Би било истински грях ако се подиграем със светото тайнство.

Колин бе толкова доволен от нея, че не се въздържа и я прегърна силно. Извини се тутакси, тъй като тя се подразни, макар и без повод, просто защото не очакваше такава реакция от негова страна. После подробно й обясни защо кървенето е напълно нормално. И тъй като игуменката й бе казала, че появата на дете е благородния и заслужаващ си резултат от такъв един акт на сливане между двамата, Колин се възползва да добави как зачева една жена. Обясни й разликата между мъжа и жената и бавно я обгърна с ръце. Непринудената лекция продължи около двадесет минути. Макар и объркана в началото на неговото обяснение, Алесандра постепенно преодоля стеснението си, благодарение на напълно сериозния вид на Колин.

Тя го засипа с въпроси относно устройството на неговото тяло. Колин отговори изчерпателно на всички нейни запитвания.

Когато той свърши, тя изпита невероятно облекчение. Отдели се от него, мислейки да му поблагодари за търпението, с което й разясни всичко, но топлият блясък в очите му я накара да забрави какво бе намислила да каже. Вместо това тя го целуна.

— Наистина ли повярва, че никога вече няма да можем…

Алесандра го прекъсна:

— Разтревожих се, че няма да можем повече.

— Желая те.

— Чувствам се твърде изтощена — прошепна тя. — А и ти току-що спомена, че ще ми трябват няколко дена да се възстановя.

— Има и други начини човек да получи удоволствие.

Тя наостри любопитно уши.

— Нима? — запита го с тих шепот.

— При това никак не са малко — добави той.

Начинът, по който той я гледаше, я направи крайно нетърпелива. Някъде в стомаха си тя почувства тихо гъделичкане и странно внезапно желание да се доближи до него. Тя обви врата му с ръцете си и се усмихна.

— Колко например?

— Стотици — преувеличи Колин.

Начинът, по който я гледаше, издаде напрежението му. Тя се опита да се пошегува.

— Тогава няма да е зле този път да си водя записки докато ми обясняваш. Не бих искала да пропусна нещо.

Той се разсмя и поясни:

— Нагледно е далеч по-забавно, отколкото ако си водиш записки.

— Моля да ме извините, милорд, но долу ви чака един посетител.

При това съобщение на Фленаган, Алесандра едва не подскочи от коленете на Колин. Той не й позволи да се отмести. Продължи да я гледа, докато питаше слугата си:

— Кой е?

— Сър Ричардс.

— По дяволите!

— Не го ли харесваш? — попита Алесандра.

Колин въздъхна. После вдигна Алесандра от скута си и се изправи.

— Разбира се, че го харесвам. Само че знам, че не мога да го отпратя, защото на всяка цена трябва да го видя. Фленаган, покани го да се качи.

Икономът се спусна моментално да доведе директора. Алесандра понечи да се оттегли. Колин я сграбчи за ръката, притегляйки я към себе си. После я прегърна нежно и я целуна продължително. Устните му тръпнеха от страст и желание и когато се отдели от нея съзря в очите й пламъка на любовната страст. Непринудените й реакции го изпълваха със задоволство.

— По-късно — прошепна той и я пусна да тръгне.

По израза на лицето му беше повече от ясно за какво намеква. Алесандра не посмя да каже нищо и само кимна в знак на съгласие. След това се обърна и излезе от кабинета. Ръката й трепереше, докато се опита да отметне косите си назад и без да иска се блъсна в стената преди да успее да се обърне и слезе в трапезарията. Междувременно леко въздъхна, замисляйки се за състоянието си. Ако някой можеше да я види в този момент, щеше да заключи, че съзнанието й е твърде обременено. Една целувка и тя бе готова да падне в ръцете на Колин.

Макар и да изглеждаше привлекателна, тази мисъл бе самата истина. Може би в момента, в който свикнеше с това, че е омъжена жена, щеше да възприеме по-леко и самия Колин. Тя искрено се надяваше това да стане, тъй като нямаше никакво намерение да прекара остатъка от живота си в подобна смесица от неясни чувства.

Тя също така не искаше да приеме всичко за даденост. Тази мисъл я накара да се усмихне. Самият Колин никога нямаше да допусне тя да се отпусне или примири. Той бе силен и мъжествен човек, на който трудно можеше да се устои, а ако се съдеше по изминалата нощ, тя притежаваше същите качества.

Алесандра се върна в спалнята на Колин и се загледа през един от прозорците. Денят бе забележителен, и то само, защото Колин я бе пожелал. Навярно бе се представила прекрасно предишната нощ, иначе той едва ли би я пожелал толкова бързо на следващия ден — помисли си Алесандра.

Да пожелаеш някого и да го обичаш бяха две съвършено различни неща. Алесандра бе осъзнала тази истина твърде добре. Тя се мислеше за реалист. Да, Колин се бе оженил за нея по задължение. Тя не можеше да промени това обстоятелство. Тя не бе в състояние да го накара да я обикне, но бе убедена, че след време сърцето му щеше да й принадлежи. Нали вече бяха станали приятели?

Щеше да бъде един здрав брак. И двамата бяха дали обет пред Бога и свидетелите да живеят като съпруг и съпруга, докато смъртта ги раздели. Колин бе твърде благороден, за да наруши такава клетва и със сигурност щеше да я обикне с времето.

Тя вече бе влюбена в него. Изведнъж Алесандра разтърси глава и прецени, че не е готова да охарактеризира чувствата си.

Нейната собствена уязвимост я изплаши. Бракът се оказа нещо далеч по-сложно отколкото някога бе предполагала.

— Принцесо, ще ви обезпокоя ли, ако сменя спалното бельо?

Тя се обърна към Фленаган:

— Напротив, с радост ще ти помогна.

Той реагира така сякаш току-що го бе нарекла с някаква мръсна дума. Изглеждаше тотално объркан.

— Аз наистина зная как се сменят чаршафите, Фленаган.

— Вие наистина ли…

Фленаган бе толкова слисан, че не успя да продължи. Алесандра установи колко бе объркан икономът и затова продължи със спокоен тон:

— Там, където живеех, преди да пристигна в Англия, носех пълната отговорност за дрехите и спалнята си. Ако желаех да се насладя на чисти чаршафи, просто си ги сменях сама.

— Но кой е дръзнал да изисква подобно нещо от една принцеса?

— Игуменката на манастира, където живеех — обясни Алесандра. — Към мен се отнасяше, както към всички други. И аз бях много щастлива от факта, че никой не ми обръщаше специално внимание.

Фленаган поклати глава.

— Сега разбирам защо не сте разглезена — изстреля той. — Казвам ви го като комплимент — добави, заеквайки.

— Благодаря — отговори му Алесандра.

Икономът се отправи бързо към леглото и за почна да разгъва ленените чаршафи.

— Вече съм поставил ново спално бельо на леглото ви, принцесо. Ще ви ги приготвя за лягане веднага след вечерята.

Неговото обяснение я изненада.

— Защо сте си направил труда? Мислех, че ще спя със съпруга си в неговото легло.

Фленаган не забеляза тревогата в гласа й. Бе изцяло погълнат от старанието си да опъне долния чаршаф безупречно.

— Ми лорд ме уведоми, че тази вечер ще спите в собствената си спалня — допълни той.

Това полуобяснение още повече я обърка. Тя се обърна и се престори, че гледа през прозореца, за да прикрие израза на лицето си от Фленаган. Съмняваше се, че ще може да скрие огорчението и обидата, които почувства в този момент.

— Да, разбирам. Колин обясни ли ви причините за това негово решение?

— Не — отвърна Фленаган. Той се изправи и заобиколи леглото. — В Англия повечето съпружески двойки спят отделно. Това е просто традиция.

Алесандра почувства известно облекчение. Фленаган продължи обяснението:

— Разбира се, братът на Колин — Кейн не спазва тази традиция. Стърнс е верният слуга на маркиза. И мой чичо — добави Фленаган с гордост. — Та той веднъж подхвърли, че неговият господар и жена му никога не спят отделно.

Тя на момента почувства отново същото ужасно мъчително усещане за обида. Разбира се, че Кейн и Джейд ще спят заедно. Та те се обичаха. Тя бе готова да се обзаложи, че херцогът и херцогинята също споделяха една спалня, тъй като привързаността и любовта им бяха изключителни.

Алесандра изправи рамене. Нямаше никакво намерение да пита Колин защо не я желае в леглото си тази вечер. Все пак, имаше си своя гордост. При това вече й бе станало ясно как гледаме на брака им Колин. Отначало си подстрига косата, сега пък искаше от нея да спи сама в спалнята си. Нека бъде така, реши тя. Нямаше да позволи някой да накърни чувствата й. Не, в никой случай нямаше да допусне това. Щеше да е истинска неприятност да споделя леглото му. Не й трябваше топлината му през нощта и нямаше да пропусне много, ако той не я прегърнеше тази вечер.

Алесандра осъзна, че всички тия лъжи не й вършат никаква работа и престана да прави опити да се успокои. Вместо това тя реши да си намери някакво занимание, така че да ангажира вниманието си с нещо друго.

Фленаган приключи с оправянето на леглото. Алесандра го последва до трапезарията. Вратата на кабинета бе затворена. Едва след като преминаха и се поотдалечиха, тя запита иконома колко ще продължи разговора между Колин и Ричардс.

— Директорът носеше дебела папка с документи когато пристигна, така че смея да предположа, че ще прекарат поне един час в разговори.

Този път Фленаган сгреши с около няколко часа. Беше някъде след два часа следобед, когато той понесе подноса с храната нагоре по стълбите. След като се върна, уведоми Алесандра, че двамата мъже все още се ровят в документите.

В три часа трябваше да пристигне Дрейсън, а междувременно Алесандра се опитваше да прегледа цялата кореспонденция, която бе пристигнала от сутринта. Повече от петдесет писма съдържаха поздравления, а друга не по-малка купчина съставляваха поканите. Алесандра раздели различните писма според съдържанието им, а след това направи и подробен списък за всичките. Тя подаде на Фленаган пакета с покани, които щяха да отклонят. После написа специално съобщение до Нийл Пери, в което го молеше да й отдели поне един час от времето си да обсъдят положението с неговата сестра.

— Трябва да напомня на милорд да ви наеме прислужница и постоянна секретарка — отбеляза Фленаган.

— Не — отрече Алесандра, — нямам нужда нито от едното, нито от другото, освен ако ми откажеш помощта си от време навреме. При това твоят господар е твърде зает, за да се занимава с подобни работи. Такъв един допълнителен разход не би бил подходящ за него.

Непреклонният тон, с който тя изрече тези думи, недвусмислено показа на иконома, че е по-добре да се вслуша, отколкото да върши своеволия. Той кимна покорно.

— Твърде мило от ваша страна да проявявате загриженост за финансовите дела на съпруга си. Така няма шанс скоро да обеднеем — прибави той с усмивка.

Да, сега не бяха бедни — помисли си Алесандра. Още повече, ако Колин се опиташе да се възползва от нейните капитали.

— Твоят господар е много своенравен и упорит — прошепна тя.

Фленаган не разбра от какво бе предизвикано това изказване. В този момент на вратата се почука. Той се извини и се отправи да отвори.

Във фоайето влезе Морган Аткинс. Той забеляза Алесандра и я приветства с усмивка.

— Приемете сърдечните ми поздравления, принцесо! Току-що разбрах за сватбата. Надявам се, че сте много щастлива.

Алесандра понечи да се изправи, но Морган й направи знак да остане седнала. Той обясни, че е закъснял за срещата с Колин и директора.

Морган наистина бе един приятен мъж. Той се поклони дълбоко преди да последва Фленаган нагоре по стълбите. Алесандра го гледаше, докато се скри от очите и. Колин очевидно не беше прав — Морган Аткинс изобщо не беше кривокрак.

След около още двадесет минути сър Ричардс и Морган слязоха заедно по стълбите. Взеха си Довиждане с Алесандра и си тръгнаха.

Дрейсън влезе в момента, в който директорът и новият му помощник напуснаха.

— Аз съм крайно разтревожен, принцесо — обяви Дрейсън веднага щом поздрави всички. — Можем ли да се уединим някъде?

Реймънд и Стефан стояха във фоайето заедно с Фленаган.

Те винаги се появяваха на секундата, когато дойдеше нов посетител. Алесандра бе убедена, че няма нужда повече от тяхната защита, след като вече се бе омъжила и със сигурност бе убягнала от генерала, но осъзна, че двамата телохранители ще си вършат работата дотогава, докато ги освободят. Тя бе решила да не допусне това да се случи преди да им е намерила подходяща работа в Лондон. И двамата бяха изразили желание да останат в Англия и тя щеше да стори всичко необходимо, за да ги устрои. Това бе най-малкото, което можеше да направи за тях, като благодарност за изключителната им преданост.

— Нека идем в салона — предложи Алесандра.

Дрейсън кимна. Той изчака принцесата да мине пред него, а след това се обърна към Фленаган.

— Сър Холбрук вкъщи ли си е днес?

Фленаган кимна утвърдително. Дрейсън изглежда се успокои и попита:

— Имаш ли нещо против да го доведеш? Мисля, че ще пожелае да чуе ужасната новина.

Икономът се обърна и забърза нагоре да изпълни поставената задача.

Дрейсън влезе в салона и се настани срещу Алесандра.

— Ужасно сте намръщен — каза тя. Отпусна ръце в скута си и се усмихна. — Нима става дума за толкова ужасна новина, сър?

— Всъщност ви нося две лоши новини — започна Дрейсън с отпаднал глас. — Съжалявам, че ще трябва да ви обезпокоя на втория ден след сватбата — и като въздъхна, продължи: — Моят човек ме информира току-що, че една голяма част от вашите средства, всъщност всичките средства от сметката ви, не могат да бъдат освободени.

Както изглежда, някакъв генерал на име Айвън, е открил начин да конфискува богатството.

Алесандра почти не се трогна от новината. Тя бе леко смутена от обяснението, което Дрейсън й даде.

— Доколкото знам, парите трябваше да са прехвърлени до момента в банката в Австрия, не съм ли права? — попита Алесандра.

— Да, бяха прехвърлени.

— В такъв случай генерал Айвън няма юридически права там.

— Той бие в съвсем друга посока, принцесо!

— Какво всъщност, е направил той? Изтеглил е парите от банката или е замразил сметката?

— Какво значение има това?

— Първо ми отговорете и след това ще ви обясня какво имам предвид.

— Замразил е сметката. При това банката няма да му разреши да пипне парите, но служителите са били заплашени от него и няма да освободят средствата за прехвърляне в английската банка.

— Това значи, че пред нас стои дилема — заключи Алесандра.

— Каква дилема, принцесо? Аз бих казал, че това е направо катастрофа. Нима нямате представа колко пари стоят просто така в онази банка. При това тези пари са голяма част от богатството ви!

Дрейсън приличаше на оплаквач. Алесандра се опита да го успокои.

— Все още притежавам достатъчно, за да живея нормален живот — напомни му тя. — Благодарение на твоите добри и надеждни инвестиции няма опасност да се превърна в бреме за когото и да е, най-малкото за своя съпруг. Въпреки това, съм разтревожена от новината. Ако генералът се е надявал да се омъжа за него, тогава защо би…

— Той е знаел, че сте напуснали манастира — поясни Дрейсън. — И както предполагам, е разбрал, че ще му избягате. Решил е да ви отмъщава, принцесо — заради предизвикателството.

— Отмъщението винаги е било добър мотив — намеси се внезапно Колин, който в този момент влизаше в салона. Алесандра и Дрейсън се обърнаха към него. Агентът се изправи. Колин се обърна, затвори вратата след себе си, след което се доближи до тях и седна на канапето до Алесандра. После махна с ръка на Дрейсън да седне отново.

— Според мен няма нищо хубаво в отмъстителността, Колин! — обяви Алесандра.

Тя отново се обърна към Дрейсън:

— Мисля, че зная как да освободим средствата. Ще напиша писмо на игуменката, като й предоставя право над всичките средства. Банкерите може да са се изплашили ужасно от генерала, но си мисля, че игуменката не е по-малко страшна от него. О, да, мисля, че това е единствения възможен начин, Дрейсън. Свещеният орден действително се нуждае от парите, а аз — не.

При тези думи Колин поклати глава и отбеляза:

— Баща ти доста се потруди да натрупа това състояние. Не би трябвало да го отстъпиш така.

— Защо ми е на мен?

Дрейсън вметна една реплика относно сумата, за която ставаше дума, при което Колин видимо пребледня, а Алесандра само сви рамене.

— Мисля, че каузата си го заслужава в този случай. Баща ми щеше да одобри подобно решение. Игуменката и останалите монахини се грижеха за майка ми, докато тя боледуваше. Тяхната обич и внимание бяха изключително големи. Сигурна съм, че баща ми нямаше да има нищо против. Ще напиша писмото и ще подпиша пълномощното преди да си тръгнеш, Матю.

Алесандра се обърна отново към съпруга си. Той все още изглеждаше твърде недоволен от решението й, но тя бе благодарна, че поне не продължава да го оспорва.

— Относно кораба, принцесо — започна Дрейсън — съгласни са на вашите условия и за датата на пристигането.

— Какъв кораб? — полюбопитства Колин.

Алесандра побърза да смени темата.

— Матю, ти спомена за още една лоша новина, какво е тя?

— Нека първо да обясни за кораба — настоя Колин.

— Беше предвидено да бъде изненада — прошепна тя.

— Алесандра?

— Докато бях в библиотеката на баща ти, случайно прочетох за някакво чудесно ново изобретение. Нарича се парен водоплавателен съд и може да прекоси Атлантическия океан само за двадесет и шест дни. Нима не е прекрасно като идея? — добави тя бързо. — Защото моето писмо ще стигне до игуменката поне след три месеца, а може би и по-късно.

Колин поклати глава. Разбира се, че беше напълно осведомен за това откритие. Вече дори беше обсъждал с партньора си евентуална възможност да закупят един такъв съд. Цената бе недостъпна и поради това идеята им бе временно отхвърлена.

— И ти си поръчала такъв плавателен съд? — Колин не прикри гнева си. И без да даде възможност на жена си да отговори, той буквално изкрещя на Дрейсън:

— Да се отмени поръчката!

— Не би могъл… — гласът на Алесандра звучеше толкова нещастно. После изведнъж изпита неописуем гняв към него, така че й се прииска да го ритне. Този съд значително щеше да увеличи приходите, но Колин просто се инатеше, тъй като парите бяха от нейното наследство.

— Напротив, точно това искам!

Беше бесен, защото твърде ясно бе казал, че няма намерение с пръст да докосне парите й, а Алесандра най-безочливо бе пренебрегнала неговото решение.

Изражението му недвусмислено показваше, че няма намерение да изслушва доводите й. Алесандра тъкмо смяташе да нареди на Дрейсън да отмени поръчката, когато самият той я изпревари.

— Извинете ме, но мисля, че погрешно съм ви разбрал, сър Холбрук. Нима искате да ми кажете, че ще откажете сватбения подарък на чичо Албърт по случай сватбата? Мисля, че е съвсем редно на булката да се поднасят подаръци.

— Кой е чичо Албърт? — запита Колин.

Тя не знаеше какво да стори. Ако кажеше истината, че Албърт всъщност не съществува, Дрейсън щеше да се обиди. И най-вероятно щеше да откаже съвместната си работа с нея в бъдеще, а на Алесандра никак не й се искаше тези взаимоотношения да се провалят.

Също така не й се искаше да излъже и съпруга си.

Истината победи в крайна сметка.

— Не ми е никакъв чичо — започна тя, но Дрейсън я прекъсна:

— Но той счита, че ти е чичо. Нали е приятел на семейството ви. Познавам го от години. А освен всичко мога да призная, че направих доста пари от неговите инвестиции. Както виждате, Албърт има грижата за някои от средствата на съпругата ви, и допускам, че ще бъде доста обиден, ако не приемете неговия подарък.

Колин загледа Алесандра, но изразът на лицето й беше непроницаем. Изглеждаше твърде спокойна и ведра. По ръцете й обаче личеше явно, че е притеснена. Бяха стиснати здраво в скута. Нещо не бе съвсем в ред, но Колин не можеше дори Да предположи какво е то.

— Защо не си ми споменала за този чичо Албърт преди? И защо не бе поканен на сватбата?

В края на краищата трябваше да излъже. Истината в случая нямаше да помогне на никого.

Алесандра си представи колко недоволно би поклатила глава игуменката в този момент. Опита се да прикрие чувствата си. И без друго след това щеше да се почувства достатъчно виновна.

— Мислех, че съм ти споменавала преди за Албърт — каза тя, гледайки в брадичката на Колин. — Албърт нямаше да дойде на сватбата. Той никога никъде не ходи. Освен това не обича и да посреща гости.

— Явно е твърде саможив — вметна Дрейсън. — Алесандра е единствената му връзка с целия свят. Той си няма свое семейство, нали така, принцесо? Сър Холбрук, ако ви притеснява паричната сума, която коства този подарък, трябва ви кажа, че Албърт е доста състоятелен и това за него не е никакъв проблем.

— Вие познавате този човек от години? — попита Колин.

— Да, разбира се.

Колин се облегна на възглавниците. Беше сигурен, че дължи извинение на Алесандра за погрешния си извод, но реши да й го поднесе по-късно, когато останеха насаме.

— Моля те да предадеш сърдечните ми чувства на благодарност в следващото си писмо до него! — заяви Колин, поглеждайки към Алесандра.

— Значи приемаш…

— Много деликатно от негова страна — прекъсна я Колин, — но намирам, че е прекалено екстравагантно. Аз — или по-скоро ние — не можем да приемем такъв подарък. Предложете му някакъв друг вариант.

— Какъв например?

Колин сви рамене.

— Помисли за нещо друго — обърна се той към Алесандра — Между впрочем, какъв друг въпрос трябваше да обсъдим?

Дрейсън се сепна. Започна да обяснява, после изведнъж спря. Прокара пръсти през сивите си коси и се изкашля. След това продължи:

— Получи се една много деликатна ситуация. Честно да си кажа — доста противен бизнес.

— Да? — наостри уши Колин, като видя, че брокерът не продължи веднага.

— Някой от вас запознат ли е с Акта за застраховка-живот от 1774 година?

И без да остави възможност на Алесандра или Колин да отговорят на въпроса му, Дрейсън продължи:

— Никои не обръща внимание на законите днес? А това, за което говоря, е минало преди доста време.

— С каква цел? — запита Алесандра, без да може да се досети накъде всъщност, за Бога, водеше целият този разговор.

— Разкрихме един особен или по-точно срамен вид дейност — обясни Дрейсън. — Съществуват аморални типове, които се занимават със застраховане на живот, а след това самите те наемат убиец, така че да си приберат печалбата. Да, колкото и покъртително да звучи, това е самата истина, принцесо!

— Но какво общо има това с…

Колин я прекъсна:

— Алесандра, остави Дрейсън да обясни всичко до края?

— Да, разбира се — прошепна тя.

Дрейсън се обърна към Колин.

— Не са много фирмите, които въобще познават този Акт в днешно време. Преди години, той си е изиграл ролята, но за тогавашната обстановка… Както и да е, до мен достигна информация, че е била издадена застрахователна полица на името на жена ви. Датата е от вчера на обяд, а сумата е твърде висока.

Колин възкликна от изумление. Алесандра се притисна към него.

— Кой би направил такова нещо? И защо?

— Съществуват определени условия и съответни срокове — поясни Дрейсън.

— Чух, че съпругата на Наполеон била застрахована, но само за един месец — прошепна Алесандра. — А също така, знам, че херцогът на Уестминстър е застраховал коня си. Това ли имаш предвид като говориш за срочни застраховки, Матю?

Брокерът кимна.

— Да, принцесо. Точно това имам предвид.

— Кой е подписал тази полица? — запита Колин, като едва сдържаше гнева си.

— Кой я издава, Лойд ли? — запита Алесандра.

— Не — обясни Матю — твърде висока репутация имат, за да се въвлекат в подобна бъркотия. Полицата е подписана от „Мортън & синове“. Те са престъпниците в случая. Те ще отнесат всичко, тъй като сумата е голяма. Аз нямам нищо общо с тях — добави той, — но един мой приятел е вътре в играта и именно той ми съобщи тази новина, когато съвсем случайно се срещнахме.

— Кажи ми подробности — нареди Колин. — Какъв е срокът?

— Един месец.

— Кой има изгода, ако тя умре?

— Мъжът, който е поръчал договора, е пожелал да остане в анонимност.

— Има ли право на това? — попита Алесандра.

— Да — отговори Дрейсън. — Твоят чичо Албърт понякога също го прави, като използва само инициалите си и дори и тях не би сложил някъде, ако не иска, принцесо. Освен това застрахователите са подписали клетва за дискретност.

Дрейсън се обърна отново към Колин:

— Това е причината, поради която не успяхме да разкрием с моя приятел кой стои зад цялата тази мръсна история? Във всеки случай, съм готов да се обзаложа, че е същият мошеник, който е блокирал сметката на жена ви.

— Генерал Айвън?! Не може да бъде — възкликна Алесандра. — Колин и аз се оженихме едва вчера и той не може да е в течение на всичко.

— Предпазни мерки — предположи Дрейсън.

Колин разбра какво се опитваше да каже Дрейсън. Той прегърна мило жена си и заяви:

— Генералът вероятно е дал разпореждания на някои от хората си да те следват. Просто се опитва да се забавлява. Той е един неудачник. Очевидно е знаел, че нямаш намерение да се омъжиш за него. Избяга му твърде неочаквано и сега сигурно е бесен.

— Изключително е безсърдечен, не смяташ ли?

Колин можеше да предложи още поне стотина епитета за генерала, но предпочете да се съгласи:

— Да, жесток е.

— Матю, наистина ли смяташ, че „Мортън & синове“ ще подпишат такава полица?

— В случая не е полица, а договор, принцесо — поправи я Дрейсън.

— Каква е разликата между двете неща?

— Ако вашият съпруг застрахова кораба си, той получава полица в защита срещу евентуално произшествие. Докато договорът е нещо съвършено различно. Поне гаранцията, която „Мортън & синове“ ще получат е различна — промърмори Дрейсън. — Става дума за един облог, но прикрит под наименованието застрахователна полица, така че да не противоречи на Акта от 1774 година. Ето защо, за да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че те наистина ще подпишат такова споразумение. Спомням си един подобен случай, за който дълго се говореше в Лондон. Когато съпругата на маркиза на Ковингам го дарила със син, мигновено била издадена застрахователна полица за една година на името на детето. Сумата била огромна и се изплащала само в случай на смъртта на детето.

— Нима искаш да кажеш, че договорът е бил издаден точно с противоположна цел? За да се плати за смъртта на детето?

— Да, принцесо. Всички бяха потресени естествено. Маркизът беше повече от вбесен. През цялата година може да се надяват само на предположения, тъй като едва в края на сделката подписалият може да бъде разкрит в момента, в който прибира парите. Той лично трябва да се представи в „Мортън & синове“ и да подпише собственоръчно гаранцията. Не може да изпраща представител или пълномощник.

— Така че едва в края на месеца ще разберем дали генерал Айвън стои зад цялата тази работа — заключи Алесандра.

Колин поклати глава.

— Забрави ли, че сумата се изплаща само в случай на твоята смърт? И тъй като ще си останеш жива и здрава, генералът няма да има какво да получи. Ето защо няма да има причини да идва в Англия.

Алесандра кимна.

— Да, разбира се. Матю, а какво е станало с детето? — Алесандра все още мислеше за историята на маркиза на Ковингам.

— Живо е.

— И кой е прекратил договора?

— Никой не знае и до днес — отвърна Дрейсън и добави с възхищение — изумен съм от спокойствието, с което приемате тази новина.

Колин се поусмихна. Алесандра действително умееше да крие емоциите си. Можеше да си представи как би треперила от страх в ръцете му, но в този момент лицето й имаше каменно изражение.

— Принцесата няма причини да се тревожи. Тя знае, че аз съм поел защитата над нея. Матю, моята молба към теб е да продължиш да издирваш кой стои зад всичко това? Можем да предполагаме, че зад цялата история стои генерала, но аз искам истински доказателства.

— Разбира се. Нямам намерение да се предавам, докато не разнищя тази история.

— Чудя се дали всички в Лондон вече знаят за този договор? — подметна Алесандра. Ако е така, някой може да е чул за подобен облог или…

— Ако е така, няма начин да не чуя за него — увери я Дрейсън — нямаше да се надявам толкова, че ще се разчуе, ако не беше последният скандал, който е вече достояние на всички.

— Какъв скандал? — полюбопитства Алесандра.

— Относно тревогите на виконта на Талбот, разбира се. Причината за скандала е неговата жена. Тя го напусна. Учудващо, нали?

Колин не бе чувал нещо по-нелепо от това. Съпружеските двойки оставаха заедно за цял живот, независимо от това колко тежък бе съвместния им живот.

— Трябва да има друго обяснение за това — предположи той.

— Познаваш ли виконта? — запита го Алесандра.

— Да, беше в Оксфорд преди време с брат ми. Не е лош мъж. Навярно лейди Роберта просто се е оттеглила в селското им имение за няколко дни. Тълпата винаги търси причини за клюки.

Дрейсън кимна в знак на съгласие и рече:

— Чух слуха от лорд Тортън и съм готов да се обзаложа, че именно той разпространява клюки. И въпреки това, фактите са налице. Изглежда лейди Роберта е потънала вдън земя. А виконтът не е на себе си от тревога.

Алесандра потръпна.

— Изчезнала ли казахте?

— Ще се появи — побърза да я успокои Дрейсън в момента, в който усети колко обезпокоена е принцесата. — Готов съм да се обзаложа, че са имали малка семейна кавга и тя се опитва да го накаже по някакъв начин. След ден-два ще се появи.

Брокерът се изправи. Колин го придружи до фоайето. Спря ги гласът на Алесандра:

— Матю, колкото и да е абсурден този договор, „Мортън & синове“ ще го подпишат, защото сумата очевидно ще е много голяма.

— Да, принцесо.

Алесандра се усмихна на Колин и каза:

— Съпруже, бих искала да ми докажете, че наистина възнамерявате да ме защитите.

При това тя смееше да продължава да се усмихва след като го бе обидила по такъв начин. Колин се досети, че тя се опитва да му намекне нещо, но нямаше и най-малка представа какво е то.

— Какво имаш предвид? — попита той.

Тя се приближи до него и обясни:

— Подпиши договор на мое име, като се посочиш за директен вносител на застрахователната помощ за същата сума и същия срок.

Колин поклати глава още преди Алесандра да бе довършила мисълта си докрай.

— Планът ми е много уместен. Престани да клатиш глава.

— А дали ще бъде изплатена полицата, ако си жива или умреш, Алесандра?

Тя го погледна с почуда.

— Ако оживея, разбира се.

Алесандра се обърна към Дрейсън:

— Зная, че не ти е приятно да работиш с „Мортън & синове“, но не можеш ли да направиш нещо по тази сделка?

— Не съм се съгласил с…

— Моля те, Матю — прекъсна тя съпруга си, без да обърне внимание на думите му.

— Искате да кажете, че желаете името на съпруга ви официално да излезе на гаранцията и всеки да може да го чете? — запита Дрейсън.

— Да, разбира се — потвърди принцесата.

— Ще трябва да платите твърде висока премия, при това изобщо не съм сигурен, че ще се намери някой доброволец да се подпише с инициалите му на такъв документ редом с вашия подпис.

— Ти каза веднъж, че Лойд биха застраховали дори потъващ кораб, стига цената да е висока — припомни му Алесандра — Ето защо, съм сигурна, че „Мортън & синове“, с опетнената си вече репутация около общото договаряне, ще реагират само за да докопат голямата печалба.

— Може би… ако бяхте омъжена за някой друг, но не и за Сър Холбрук, това щеше да се получи. Трябва да знаете, че авторитетът на съпруга ви ще осуети вашия план, принцесо. Не вярвам никой да тръгне на такъв вид договаряне с него.

— Защо мислите така?

Дрейсън се усмихна.

— Вашият съпруг е нещо като легенда. В много кръгове се страхуват от него. Виждате ли, работата му във Министерството на отбраната…

— Стига, Дрейсън, ще наплашиш съпругата ми.

Агентът тутакси се извини.

— Нима не се опитвам да намеря някой да подпише гаранцията, сър Холбрук?

— Наричай го с истинското му име — сделка.

— Ако се съмнявате в способността си да ме запазите жива, тогава разбирам неохотата ви да вложите трудно спечелените си пари…

— За Бога, твърде добре знаеш, че ще те защитя и то както следва — сопна се Колин. — По дяволите, Алесандра, повечето жени биха изпаднали в хистерия като разберат, че някой е подписал подобен род документ, а ти…

— Да?

Той поклати отчаяно глава и очевидно с нежелание се призна за победен.

— Направи го тогава — изръмжа той, — щом жена ми желае целият Лондон да разбере, че съществуват две гаранции, нека бъде така.

— Знаеш ли, Колин, обзалагаш се на собствените си способности. Твърде примамливо, нали? Освен това, личното ми мнение е, че няма да печелиш малко от цялата работа. Наистина не трябваше да реагираш толкова грубо. Имам ти пълно доверие. Затова не виждам причини да се ядосваш.

Алесандра не дочака да чуе мнението на Колин. Тя каза довиждане на Дрейсън и се изкачи по стълбите.

Фленаган се появи на момента, за да изпрати Дрейсън до вратата, а след това се отзова на повикването на господаря си.

— Тя изглежда въобще не се безпокои, нали милорд?

— Какво си дочул от разговора?

— Всичко.

— Чичо ти би трябвало да се гордее с теб. Наследил си всичките му отвратителни навици.

— Благодаря ви, милорд. Предаността на съпругата ви трябва да ви прави щастлив.

Колин се усмихна. Не отговори на слугата си, а вместо това се изкачи нагоре към кабинета.

Думите на Фленаган отекнаха в ушите му.

„Моята принцеса“ — помисли си той. Да, тя беше неговата принцеса сега и това му доставяше огромно удоволствие.