Принцеса Алесандра

Глава 13

На тези думи всички реагираха като ужилени.

— Мили Боже — прошепна Кейн.

— Възможно ли е това да е истина? — попита Натан.

— Не бях допускала… — Джейд не довърши изречението и постави ръка на сърцето си.

Колин последен заговори и затова навярно неговият въпрос бе най-логичен.

— Обясни ми защо мислиш, че е била убита?

— Фленаган, би ли се качил горе да донесеш записките ми?

— Нима имаш списък на причините, поради които подозираш, че този тип е убил приятелката ти? — почуди се Кейн.

— Тя си има списъци за всичко.

Забележката на Колин не бе в никакъв случаи високомерна или снизходителна и това удовлетвори Алесандра.

— Да, имам такъв списък — започна тя — Исках да подредя мислите си относно случая с изчезването на Виктория и да измисля някакъв план за действие. Знаех, че нещо не е наред в момента, в който разбрах, че има намерение да се срещне с него. Виктория никога не би постъпила така. Външният вид на един човек значеше много за нея. Освен това, не мисля, че тя би се влюбила в човек, който е по-нискостоящ в обществото от нея. Може и да се е държала като сноб, но това беше нейна черта. Всъщност беше много чистосърдечна и открита.

— Но този мъж трябва да е бил жив човек като всички останали или е бил нещо по-особено? — реши Натан.

— Аз също мисля така — съгласи се Алесандра. Също така мисля, че този мъж я е помолил настоятелно да се срещнат някъде насаме, залагайки на нейното любопитство и така тя е забравила да вземе предпазни мерки. Очевидно е била поласкана от вниманието, с което я е обградил.

— Трябва да е била ужасно наивна — отбеляза Джейд.

— Такава е и Катрин.

— Катрин? Какво общо има с тази история сестра ми?

— Тя ме помоли да запазя всичко в тайна, но в момента става дума за нейната безопасност и аз ще трябва да наруша клетвата си. Тя също е получила цветя тази сутрин.

— По дяволите, ще взема да пийна малко бренди! — промърмори Кейн.

Точно в този момент се върна Фленаган с цял куп бележки, които подаде на Колин така, че той да може да ги предаде от своя страна на Алесандра. Фленаган бе дочул молбата на Кейн и незабавно заяви, че ще донесе бренди.

— Донеси цялата бутилка — поръча му Кейн.

— Искрено се надявам всички ние да грешим в този момент — каза Натан.

— Наистина по-добре е да грешим — намеси се Кейн, — но три от жените в нашето семейство са застрашени от този кучи син. По-добре е да си мислим най-лошото и да измислим някакъв план за действие — добави той.

Колин търсеше листа с причините, за който преди малко говориха. Изведнъж попадна на своето име отгоре на една от бележките.

Алесандра не му обръщаше внимание, а вместо това бе спряла погледа си върху брат му.

— Кейн, нима предполагаш, че си достатъчно осведомен и застрашените са само три? Този мъж може да е изпратил една дузина подаръци на жените в Лондон? — запита го тя.

— Права е — съгласи се Натан.

Кейн поклати глава и отряза:

— Гадното ми предчувствие ме кара да мисля, че той всъщност се опитва да отмъсти на някого от нас тримата?

Колин тъкмо бе успял да прочете листа, озаглавен с неговото име. Струваше му голямо усилие да сдържи реакцията си. Ръката му трепереше докато постави листа най-отдолу.

Щеше да става баща! Толкова щастлив се почувства, че му се прииска на секундата да грабне Алесандра и да я разцелува. И в какъв точно момент трябваше да научи това, си помисли той. Разбира се, в никой случай нямаше да й покаже, че е прочел листа. Щеше да чака, докато тя сама му каже. Трябваше да почака до вечерта, когато щяха да си легнат…

— Защо се усмихваш, Колин? Що за идиотска реакция на всичко, за което говорим? — възмути се Кейн.

— Мислех си за нещо друго.

— Моля те, съсредоточи се! — настоя Алесандра.

Колин се обърна към нея. Тя съзря топлината в погледа му и се учуди за какво ли си е мислел, за да я погледне по такъв начин. И преди да го запита, той се наведе към нея и я целуна. Беше бърза и кратка целувка, която премина преди Алесандра да успее да реагира.

— За Бога, Колин — измърмори Кейн.

— Нали сме още младоженци! — изстреля Алесандра нещо като извинение за странната проява на обич от страна на Колин.

Фленаган се появи с поднос с чаши и голямо шише бренди. Той постави подноса на масата близо до Алесандра и се приведе тихо да прошепне в ухото й:

— Готвачката се върна.

— Има ли някакви новини?

Фленаган енергично кимна. Кейн си наля едно питие и в следващия миг го погълна. Натан и Колин отказаха да пият.

— Може ли едно питие за мен? — попита Алесандра. Тя не обичаше вкуса на брендито, но предположи, че една глътка ще й помогне да постопли малко. Отново й се повдигна, но този път бе сигурна, че причината е в неприятния разговор.

— Фленаган, донеси на Алесандра чаша вода — нареди Колин.

— Бих предпочела бренди.

— Не.

Алесандра искрено се учуди на тази реакция.

— Защо не?

Колин не бе обмислил отговора на този въпрос. Искаше да й каже, че брендито може би не бе подходящо за деликатното й положение. Но не можеше, тъй като тя все още не беше споделила с него.

— Защо се усмихваш, Колин? Мога да заявя с чисто сърце, че ти си най-странния човек в целия свят.

Той се върна към разговора.

— Не бих искал да пиеш.

— Та аз никога не пия.

— Точно така — съгласи се той, — и точно затова не бива да започнеш сега.

Фленаган потупа леко Алесандра по рамото, напомняйки й за готвачката и нейното съобщение.

— Ще ме извините ли за момент? — попита тя и забеляза, че нейните списъци са в ръцете на Колин. — Какво правиш с бележките ми?

— Държа ги, докато се освободиш, за да мога да ти ги дам. Да потърся ли листа за Виктория?

— Не, благодаря ти. — Тя взе бележките, откри тази, която се отнасяше до Виктория и се изправи, за да тръгне с Фленаган.

Колин й направи жест и я притегли към себе си с думите:

— Никъде няма да мърдаш?

— Трябва да говоря с готвачката.

— Фленаган може да й отговори на въпросите вместо теб.

— Не разбираш — прошепна му Алесандра, — тя беше на разузнаване по моя поръчка и искам да разбера какво е научила.

— Какво разузнаване?

Тя не отговори на въпроса му веднага. После си призна:

— Ще се разгневиш като разбереш.

— Не, няма.

Алесандра го погледна със съмнение в очите.

— Алесандра?

Колин произнесе името и с онзи тон, при който тя незабавно щеше да му каже цялата истина и то веднага. Само че този път тя така му се усмихна, че Колин разбра, че изобщо не се е стреснала.

— Моля те, кажи ми.

Този път той се помоли, а не й нареди. Това внезапно я накара да му каже истината:

— Изпратих я във вилата на виконта на Талбот. Преди де се разяриш, Колин, си спомни, че ми забрани да разговарям с виконта. Аз спазих нареждането ти.

Колин бе напълно объркан.

— Нищо не разбирам все още — призна той.

— Изпратих готвачката да разговаря със слугите на лейди Роберта. Имах основания да проверя дали е получавала някакви подаръци преди да изчезне безследно. Колин, и двамата добре знаем, че не е избягала от виконта. Подобно извинение просто е немислимо.

— Получавала е подаръци — изтърси Фленаган. — При това виконтът се разгневил извънредно много. Слугите си мислят, че лейди Роберта е избягала с ухажора си. Виконтът нищо не казва, но неговите слуги предполагат, че той също така е убеден, че жена му е избягала. Една от прислужничките казала на готвачката, че виконтът се затворил в библиотеката и от мъка започнал да пие ден и нощ.

— Какво, по дяволите, става тук? — възкликна Кейн — Нима може да има връзка между двете жени?

— Те и двете са изчезнали — напомни му Джейд, — нима това не ги свързва?

— Не това имах предвид, скъпа.

— Може ли изборът му да е съвсем случаен и безразборен? — попита Натан.

— Винаги има мотив — оспори го Колин.

— Може би с първата — съгласи се Натан. Алесандра се смути от подобно предположение.

— А защо мотив само спрямо първата?

Натан погледна към Колин, преди да отговори. Колин кимна с разбиране.

— Навярно за първото убийство е имал мотиви, а после просто е свикнал да убива — обясни той.

— Някои го правят — спомена Кейн.

— Боже мой! — Джейд се разтрепери. Кейн мигом стана прав и се приближи до нея. Той я изправи от креслото, в което бе седнала, после седна и я придърпа на коленете си. Тя се притисна към него.

— Да не искаш да кажеш, че се е пристрастил към убиването?

— Може би — отвърна Натан.

Алесандра почувства как й се гади отново. Тя се облегна на Колин, за да почувства топлината му. Усещаше се в безопасност, когато той бе наблизо. Ето това бе всъщност любовта, помисли си тя.

— Трябва да съберем повече информация.

— Опитах се да говоря с брата на Виктория, но това изобщо не помогна — призна Алесандра.

— Може би аз ще успея да поговоря с него — предложи Колин.

— Не мога да повярвам, че ще се отзове — отвърна му Алесандра, — особено след последния ви разговор с него, когато ти го изхвърли на тротоара.

— А какво ще кажете, ако помолим Ричардс да помогне? — предложи Натан.

Алесандра затвори очи и продължи да слуша разговора. Колин галеше ръката й без да се усеща. Докосването му я успокояваше по невероятен начин. Гласовете на мъжете се смесиха докато те обсъждаха плана за действие. Тя усети огромно удовлетворение от това, че съпругът й най-после й се довери. Знаеше, че той ще открие какво се е случило с Виктория и… защо. Тя нито за миг не се усъмни във възможностите на Колин да пипне този престъпник, защото бе повече от сигурна, че се е омъжила за най-умния мъж в цяла Англия. Той бе навярно и най-упоритият и настойчив мъж също, но този недостатък сега щеше да му е от полза. Той нямаше да се откаже преди да е намерил отговор на всички въпроси.

— Какво още ще правим, по дяволите! — запита Кейн.

Алесандра погледна към списъка си и каза:

— Намирате поне двама, които биха имали сметка от смъртта на Виктория. Колин, ти би могъл да откриеш ако са подписани някакви полици на нейно име. Дрейсън с готовност ще помогне.

Тримата мъже се разсмяха, а Колин отбеляза:

— Мислех, че си заспала.

Тя се направи, че не чува шегата и продължи:

— Ще трябва да разгледате всички останали мотиви… в общия случай.

— Ревността и пренебрежението са два сериозни мотива. Нийл спомена, че Виктория е отхвърлила няколко предложения за женитба. Навярно един сред тези мъже не е харесал думичката „не“.

Джейд установи колко проницателна бе Алесандра. Колин й се усмихна като разбра за какво си мисли тя и й подсказа с поглед, че също е наясно колко умна е жена му. Натан и Кейн още не бяха го установили.

— Разбира се, че ще разнищим всеки един вероятен мотив — потвърди Кейн. — Но ми се искаше да имаме поне една-две улики.

— Нима искаш да кажеш, че нямаме улики — отвърна Алесандра. — Фактът, че три жени в семейството ви са получили подаръци, е достатъчна улика, Кейн. Струва ми се, че някой от вас или сред жените, е предизвикал този мъж.

— Хрумна ми вече подобна идея — спомена Колин. — Още повече, че той става дори невнимателен и непредпазлив.

— Или по-смел — подхвърли Натан.

— Мисля, че всички забравяте един съществен факт — намеси се Джейд.

— Какъв? — запита я Кейн.

— На практика няма никакви тела на жертви. Можем да тръгнем в съвсем погрешна посока.

— Мислиш ли наистина? — попита я Алесандра.

Джейд мисли дълго и накрая отсече:

— Не.

Тогава се намеси Колин. На всички освен на Алесандра той постави задачи. На Джейд поръча да разговаря по възможност с всички дами от обществото, за да узнае дали още някоя не е получавала такъв подарък. При това той я предупреди да не разказва за подаръците, които тя, Катрин и Алесандра бяха получили, защото нищо чудно някои по-глуповати жени да се амбицират и да приемат това за някаква игра, като решат, че трябва и те да са получили такъв подарък.

Натан трябваше да наглежда офисите, докато Колин се занимаваше с разплитането на случая.

— Кейн — каза той, — Алесандра е права. Нийл няма да разговаря с мен. Ще трябва ти да се заемеш с него.

— Ще го сторя — обеща Кейн. — А също ще говоря и с Талбот. Бяхме заедно с него в Оксфорд и мисля, че ще прояви разбиране към мен.

— Аз ще разговарям с татко — съобщи Колин. — Той ще трябва да пази Катрин, докато заловим този мръсник.

Алесандра търпеливо чакаше да чуе какви задачи ще й постави Колин. След няколко минути тя започна да се безпокои и като побутна Колин и го запита:

— А мен забрави ли ме?

— Не.

— Тогава, какви са моите задачи, Колин?

— Почини си, скъпа.

— Да си почина?

Алесандра изглеждаше вбесена. Колин нямаше намерение да спори с нея. Кейн са накани да тръгва. Повдигна жена си от скута си и се изправи. Натан също стана и се отправи към вратата.

— Ела, Алесандра, имаш нужда от сън.

Тя определено нямаше нужда от сън — бе повече от сигурна и ако не бе толкова изтормозена от събитията, положително щеше да му го заяви. Споренето с Колин изискваше издръжливост, а такава почти не й бе останала. Тежкият разговор я бе изчерпал напълно.

Кейн й се усмихна. Алесандра не искаше той да я мисли за болнава и слабовата, при това знаеше, че той е чул как Колин настоя тя да си почине. Тя пъхна един лист в ръцете му и каза:

— Тук съм написала други мотиви, които може би ще искаш да разгледаш и обмислиш.

И преди Кейн да й отговорил, тя добави:

— Малко съм изморена, само защото Колин и аз си лягаме твърде късно заради приемите. Той също е много изтощен.

Кейн й намигна. Тя не разбра какво означаваше това. В този момент Колин я хвана под ръка и я поведе нагоре по стълбите. Фленаган изпрати гостите.

— Защо ме третираш като някакъв инвалид!? — попита го Алесандра, когато влязоха в нейната спалня и Колин разкопча роклята й.

— Изглеждаш ми много уморена — каза той, — а освен това обичам да те събличам.

Беше невероятно нежен с нея. След като Алесандра остана по бялата копринена риза, Колин се наведе, отметна косите й и целуна нежно врата й. После отдръпна завивките и я побутна в леглото.

— Само ще си почина малко — каза тя. — Не смея още да заспя.

Той се наведе над леглото и я целуна по челото.

— Защо да не заспиш?

— Защото ако сега заспя, няма да мога да спя през нощта.

Колин се отправи към вратата и каза:

— Добре, скъпа, само си почини.

— А ти нямали също да отпочинеш?

Той се разсмя.

— Не. Аз си имам работа.

— Съжалявам, съпруже.

Той тъкмо бе отворил вратата и се обърна назад.

— За какво съжаляваш?

— Винаги ми се струва, че ти преча да работиш. Извини ме, ако е така.

Той кимна, после тръгна да излиза и изведнъж промени намерението си. Върна се и приседна на крайчеца на леглото. Беше странно да му се извинява за това, че му се меси и той искаше да й го каже. В крайна сметка бе негова съпруга, а не някоя далечна роднина.

Все пак той не каза нито една дума. Трябваше по-късно да й обясни кога е необходимо да се вслушва в думите му. Тя вече бе заспала. Колин се почуди колко бързо можеше да заспи Алесандра и до известна степен се почувства виновен за това, че я бе извеждал всяка вечер до късно. Господи, тя изглеждаше толкова крехка и уязвима.

Колин не знаеше колко време е прекарал до леглото й, съзерцавайки я. Умът му бе обзет от мисълта, че трябва да я защити. Никога досега не я бе усещал като нещо свое… благословено при това — помисли си той.

Тя го обичаше.

О, Господи, колко я обичаше той. Тази истина не се прокрадна изненадващо в съзнанието му, нито пък го смаза с тежестта си, макар че картинката, която представляваше в момента, сигурно би го разсмяла, ако можеше да се види отстрани. Отдавна знаеше, че я обича, макар че проявяваше странна упоритост, когато отказваше открито да й го признае. Само Бог знаеше, че е влюбен в нея до уши. От онзи момент, в който я видя за първи път, той бе действал предпазливо и внимателно. Не беше възможно да се предпази от желанието да я има и дълго време бе убеден, че е обхванат от похотливи чувства и мисли. Но след известно време вече знаеше добре, че не е само похот.

О, да, любовта му към нея бе отдавна. Не можеше да осъзнае защо тя го обикна. Ако бе будна в този момент, той навярно щеше да й зададе този въпрос. Може би щеше да живее добре и с някой друг. Някой с титла… със земи и наследства… някой със здраво и мощно тяло.

Колин не се мислеше за романтик. Беше разсъдлив и практичен мъж, който бе отгатнал, че ще постигне успех, само ако работи здраво и упорито. В едно малко ъгълче на мозъка му се бе приютила мисълта, че Господ му е обърнал гръб. Беше необосновано като идея, но се появи след като едва не изгуби крака си. Спомни си как лекарят обясняваше, че ще се наложи ампутация на крайника, спомни си и яростната зашита на своя приятел. Натан нямаше да позволи кракът на Колин да бъде докоснат от доктор Уинтърс, но у Колин завинаги остана страха, който се появяваше винаги преди да заспи, от това дали като се събуди ще бъде здрав и читав.

Кракът бе оцелял, но постоянната болка, която трябваше да изпитва, обезсмисли победата, лишавайки я от стойност.

Чудесата бяха за другите хора, си мислеше Колин, преди Алесандра да се появи в живота му. Неговата принцеса наистина го обичаше. Дълбоко в сърцето си той бе убеден, че не съществуваха никакви ограничения или условности, които да попречат на любовта й към него. Ако го беше срещнала еднокрак, сигурно щеше да го обича по същия начин. Сигурно щеше да му дари симпатията си, но не и да го съжали. Всяко нейно действие показваше силата и решимостта й да помогне и да се грижи.

Тя щеше да бъде винаги редом с него — да му натяква, да се заяжда и спори с него — и да го обича независимо от всичко.

А това бе истинско чудо, реши Колин.

Господ не го бе забравил изцяло.

Тя искаше да го напусне. Алесандра съзнаваше, че не е разумно, но бе толкова объркана, че едва си даваше сметка какво върши. Безскрупулното признание на Натан за това как двамата с Колин са планирали да се справят с наследството на Сара, за да подпомогнат компанията си, не излизаше от главата й докато накрая й се доплака.

Колин, реши тя, я беше отритнал във всяко едно отношение. Не искаше тя да му помага в счетоводството, не искаше наследството й и на практика не искаше — или не се нуждаеше от любовта й. Сърцето му изглежда бе обградено със защитни брони и Алесандра си помисли, че едва ли някога ще достигне до него, за да го накара да я обикне.

Знаеше, че изглежда много жалка. Но това не я интересуваше. Тази сутрин бе пристигнало писмо от игуменката и Алесандра вече го бе изчела поне дванадесет пъти.

Искаше й се да си отиде у дома. До такава степен я обхвана носталгия за манастира, монахините, земята и всичко останало, че избухна в плач. Не се обезпокои, че Колин може да я чуе, тъй като той работеше в кабинета си.

Мили Боже, тя искаше да не е така податлива на емоции през тези дни. Струваше й се, че трудно намира логиката на повечето неща. Тя стоеше до прозореца, облечена в халата си, гледаше навън, а съзнанието й бе обременено с толкова тревоги, че дори не чу как вратата се отвори.

— Какво има скъпа? Не се ли чувстваш добре?

Гласът му бе преизпълнен от загриженост.

Алесандра си пое дълбоко въздух и се обърна към него.

— Бих искала да си ида у дома.

Колин бе абсолютно неподготвен да чуе такава молба. Изглеждаше смаян, но бързо се оправи. Затвори вратата зад себе си и се приближи към Алесандра.

— Ти си си у дома.

Тя поиска да оспори думите му, но не го стори.

— Да, разбира се. Но бих искала да ми разрешиш да посетя Светият Кръст. Манастирът е съвсем близо до Стоун Хевън и аз бих искала да видя още веднъж дома на родителите си.

Колин се приближи към писалищната маса и запита:

— За какво е всичко това? — Той се облегна на крайчеца на масата, докато чакаше отговора й.

— Получих писмо от игуменката тази сутрин и затова ме обхвана носталгия.

Колин не реагира но някакъв особен начин на неочакваната молба на съпругата си.

— Точно в този момент, няма да имам възможност да…

— Стефан и Реймънд ще ме придружат — прекъсна го тя. — Не бих искала това от теб като зная колко си зает.

Колин усети как започна да се изнервя. Самата идея съпругата му да предприеме такова пътуване без него го ужасяваше. Той успя да се въздържи от незабавно отхвърляне на молбата й, само защото никога досега не я беше виждал толкова объркана и нещастна. Това още повече го смути, като имаше предвид състоянието й.

Тя не беше в ред, ако си въобразяваше, че Колин можеше да я пусне да пътува нанякъде сама. Но не можа да сподели това с нея.

Реши да се възползва от разсъдливостта, за да я накара да разбере:

— Алесандра…

— Колин, ти нямаш нужда от мен.

Колин се слиса от подобно абсурдно твърдение.

— По дяволите, що за приумици са това! — почти извика той.

Тя извърна глава. Колин я хвана и я обърна отново към себе си.

— Ти никога не си имал нужда от мен — прошепна тя.

— Алесандра, седни.

— Не желая да сядам.

— Искам да поговорим за… — Колин за малко щеше да произнесе „шантава идея“, но се сдържа навреме.

Тя го пренебрегна и продължи да гледа през прозореца. В този момент той съзря купчината бележки на писалищната маса и тутакси реши какво ще направи. Бързо прерови купчинката и откри листа с името си отгоре.

Алесандра не му обръщаше никакво внимание. Той сгъна листа и го скри в джоба си. След това отново й нареди да седне. Гласът му бе по-твърд и по-настоятелен този път.

Алесандра реши да се подчини. Избърса сълзите си с опакото на дланите си и се приближи до леглото. Седна, подгъна ръце в скута си и наведе глава надолу.

— Да не би внезапно да си престанала да ме обичаш?

Колин не можеше да прикрие тревогата и вълнението в гласа си. Тя до такава степен се изненада от въпроса му, че погледна към лицето му и каза:

— Не, разбира се, че не съм престанала да те обичам.

Колин кимна удовлетворен и облекчен от искрения й отговор. Той се изправи и се приближи до нея.

— Няма никакъв чичо Албърт, нали?

Смяната на темата на разговора им я обърка.

— Какво общо има Албърт с моята молба да ме пуснеш да си ида у дома?

— По дяволите, тук е твоят дом!

Алесандра отново приведе глава надолу. Колин вече съжаляваше за изблика на гнева си и си пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Алесандра, искам от теб само да ми отговориш на въпроса.

Алесандра се позамисли дали да каже истината все пак и накрая продума:

— Така е, няма никакъв чичо Албърт.

— И аз си мислех така.

— Защо си го мислеше?

— Защото никога не са пристигали писма от такъв мъж, а аз те чух веднъж да казваш на Кейн, че си получила официално писмо. Ти си го съчини този чичо и аз мисля, че знам защо.

— Наистина не ми се говори за това точно сега. Уморена съм, а и вече е десет часа.

Колин обаче нямаше никакво намерение да й разреши да се измъкне.

— Днес спа повече от четири часа — припомни й той.

— Трябваше да си наваксам.

— Дрейсън нямаше да приеме ордери от жена, нали? Затова си измислила чичо Албърт един много изгоден за случая аскет, който по една случайност има същите като твоите инициали.

— Да — каза тя примирено.

Колин се намръщи.

— Прикриваш интелигентността си, нали Алесандра? Очевидно имаш способности да работиш на този пазар, но вместо да се хвалиш със собствената си схватливост и умения, ти предпочете да измислиш един мъж, който е можел да изтегли кредита.

Тя го погледна намръщено и отсече:

— Мъжете признават думата на други мъже. Не е приемливо една жена да има подобни интереси, Просто не е прието и толкова, Не е умение или схватливост, Колин. Аз чета списанията и слушам предложенията на Дрейсън. Не е необходимо да имаш гениален мозък, за да се ръководиш от напътствията и съветите на Дрейсън.

— Ще се съгласиш ли поне, че си горе-долу интелигентна и повечето от нещата можеш да ги погледнеш откъм позицията на логиката и разсъдъка.

Алесандра не можеше да се досети накъде бие Колин. Той се държеше повече от непочтително и тя не можеше да разбере кои са причините за това.

— Да, съгласна съм, че съм сравнително интелигентна.

— Тогава защо, за Бога, не успя при наличието на толкова очевидни факти да схванеш, че те обичам?

Алесандра разтвори широко очите си и се облегна назад. Тя отвори уста да каже нещо, но не можа да си спомни какво точно бе то.

— Обичам те, Алесандра!

Толкова трудно бе да се произнесат тия думи, които означаваха онова, което Колин чувстваше със сърцето си, но щом веднъж ги каза, той се почувства невероятно освободен. Той се усмихна на жена си и повтори думите отново.

Алесандра стана от леглото и се намръщи.

— Ти не ме обичаш! — заяви тя.

— Повече от сигурен съм, че те обичам — повтори той. — Прояви малко разум…

— Аз проявих разум, когато трябваше — прекъсна го тя — и стигнах до обратното заключение.

— Скъпа…

— Да не си посмял да ме наричаш така — извика тя.

Колин се протегна към нея, но тя му се изплъзна като седна отново на леглото.

— Колко пъти съм размисляла над всичко. Да ти съобщя ли изводите си?

Алесандра не му остави време да отговори.

— Ти обърна гръб на всичко, което трябваше да ти дам. Твърде нелогично щеше да бъде от моя страна да допусна, че ме обичаш.

— Аз какво? — попита той, слисан от укора и неприязънта в гласа й.

— Ти отхвърли всичко — изшептя тя.

— Какво по-точно? — Какво по-точно съм отхвърлил?

— Моята титла, моята обществена позиция, наследството ми — дори и помощта, която ти предложих за компанията.

Той най-после схвана. Придърпа я към себе си и я обхвана с ръце. Алесандра се опита да го отблъсне. Двамата паднаха върху леглото. Колин я предпази от тежестта си при падането. Той затисна долната част на тялото й с краката си и се подпря, така че да може да я вижда добре.

Косите й се разпиляха по възглавниците, а очите й, още влажни от незасъхналите сълзи, го накараха да усети уязвимостта и беззащитността й. Мили Боже, колко бе хубава — дори когато го гледаше гневно!

— Обичам те, Алесандра! Аз взех всичко, което можеше да ми дадеш.

Тя се опита да оспори думите му, но Колин й попречи. Постави леко ръка на устните й и продължи:

— Нищо ценно не съм отритнал. Ти ми предложи всичко, което някой мъж би могъл да пожелае. Ти ми даде любовта си, доверието си, верността си, съзнанието си, сърцето си и тялото си.

Нито едно от тези неща не е материално, скъпа, и дори да бе изгубила всичките си финансови преимущества, това нямаше да има никакво значение за мен. Ти си всичко, за което съм мечтал някога. Сега разбираш ли?

Алесандра бе превзета от пороя нежни слова на Колин. Очите му бяха леко замъглени от вълнението и тя усети, че навярно никак не му е лесно да признае тези неща. Колин наистина я обичаше. Изпълни я огромна радост, тя заплака от щастие.

— Моля те, любов моя, не плачи — започна да я увещава Колин — страшно се тревожа, когато те видя да плачеш.

Алесандра се опита да спре сълзите си и да го увери, че не плаче от мъка, а от щастие. Колин отмести ръката й и изтри сълзите й.

— Аз нямах нищо, което да ти дам, когато се ожених за теб, но през първата ни брачна нощ, разбрах, че ти ме обичаш. В началото едва го осъзнавах. Изглеждаше толкова нечестно спрямо теб. Трябваше да си спомня коментара ти относно принца-регент. Това щеше да спести и на двама ни много неприятности.

— Какъв коментар съм направила?

— Споменах ти, че съм дочул, че принцът-регент живо се интересува от теб. Помниш ли какво ми отвърна тогава?

Тя си спомни.

— Казах ти, че той се интересува от това каква съм в обществото, а не какъв човек съм.

— Е, и?

— Е, и какво?

Усмивката й в този момент бе неотразима. Тя току-що осъзна за какво намекваше в този момент Колин.

— Мислех, че си сравнително интелигентна — отбеляза той с провлачен глас.

— Ти ме обичаш.

— Да, обичам те Алесандра! — призна още веднъж Колин и се наведе да я целуне. Когато се отдръпна, тя изглеждаше напълно убедена във верността на думите му.

— Нима и това си обмислил най-прецизно с невероятния си мозък?

Колин не разбра какво точно имаше предвид Алесандра. В това време той бе зает с разкопчаването на роклята й.

— Какво да съм обмислил?

— Че ще се влюбя в човека Колин, а не в онова, което той представлява в обществото — поясни тя. — Именно силата и смелостта ти ме привличат, Колин. Имам нужда и от двете неща.

Колин бе толкова доволен, че не се въздържа и отново я целуна.

— И аз имах нужда точно от теб — прошепна той.

Понечи да я целуне за пореден път, но тя го спря с думите:

— Колин, всички имат представа за теб като за човек, устремен към едно-единствено нещо в този живот — да изградя компанията.

— Да, така е.

След тези думи той се приближи още повече до нея, за да опита да свали роклята й по най-бързия възможен начин.

— Но ти не си бедняк — изрече Алесандра, като при това издърпа роклята си нагоре през главата. Колин внимателно й помогна.

— Спомни си, че добре прегледах счетоводните ти книги — продължи тя, — и смятам, че си направил невероятно състояние, но всяка частица от него отново си възвърнал в операции и сделки. Резултатът е изумителен. Опитвал си се през цялото време да изградиш една империя. И ако поне за секунда се отдръпнеш и погледнеш отстрани всичко, което си сторил дотук, ще разбереш, че вече си постигнал целта си. Притежаващ почти двадесетина кораба, чиито товарителни операции продължават и догодина. Това поне ти стига да се увериш, че компанията не е вече риск или авантюра.

Колин трудно долавяше какво му говори Алесандра. Бе успял да съблече халата й и сега се опитваше да изхлузи през главата и бельото й. Гърлото му се стегна. Тя му помогна де се справи по-бързо. Колин я сграбчи мигновено, но Алесандра го сепна, отдръпвайки се с думите:

— Моля те първо да ми отговориш на един въпрос.

Колин не усети дали й кимна или не. Изгаряше го пламенна страст и единственото му желание в този момент бе да я люби. До такава стенен го обзе нетърпение, че почти разкъса ризата си, докато се опитваше да я свали.

— Колин, кога се достига максималното и достатъчното?

Въпросът й никак не бе лек и изискваше концентрация. Колин обаче отвърна бързо:

— Никога няма да мога да ти се наситя максимално и достатъчно!

— Нито пък аз — прошепна тя, — но не за това бе въпросът ми…

Колин сложи ръката си на устата й. След секунда Алесандра изгуби възможността да му устои повече. Обгърна с ръце врата му е се отдаде на чудото, наречено страст и любовта, с която само той можеше да я дари.

Макар и нетърпелив, Колин бе невероятно нежен с нея. Докосването му бе вълшебство и докато тялото й се прониза от сладката тръпка на блаженото себеотдаване, той отново и отново й повтаряше колко много я обича.

Тя също искаше да му каже колко много го обича, но се чувстваше толкова изчерпана, че не успя да намери капчица сила да го стори. Алесандра се обърна по гръб, затвори очи и се вслуша в туптенето на сърцето си, докато въздухът охлади тръпнещата й кожа.

Колин се облегна на ръката си и й се усмихна. Изглеждаше невероятно щастлив.

Прокара пръст от брадичката й до корема и после нежно я погали.

— Скъпа, имаш ли нещо, което да искаш да споделиш с мен?

Алесандра бе толкова унесена от изпитаната току-що наслада, че трудно можеше да се съсредоточи.

Колин бе решил да я подпитва, докато сама му признае за бебето, но точно в този момент Фленаган почука на вратата на спалнята. Това осуети намеренията му.

Фленаган съобщи за пристигането на Кейн и уведоми Колин, че ще покани госта в кабинета му.

— След малко идвам — заяви Колин. После промърмори нещо по адрес на Кейн и неуместното му появяване. Алесандра се разсмя. Без да отваря очи, тя отбеляза:

— Щеше да е наистина неуместно пристигане, ако беше преди десетина минути. Бих казала дори, че е проявил интуиция в случая.

Колин се съгласи с нея. Преди да стане от леглото, той се обърна към нея и я целуна по пъпчето преди да е успяла да отвори очи. Тя протегна ръка към врата му, прокарвайки пръсти през къдравата коса на тила му.

Колин отново бе пуснал косата си да расте на воля. Тази констатация внезапно я потресе. Тя едва не се разплака отново от щастие. Не го стори, защото той бе признал, че плачът й го смущава и притеснява. И без това нямаше да я разбере. Въпреки това, важното бе, че тя го разбираше. Бракът не се бе превърнал в затвор за съпруга й.

Колин се почуди при вида на Алесандра.

— Скъпа, какво има?

— Все още си свободен, Колин!

Думите й още повече го озадачиха.

— Такива странни неща говориш днес.

— Брат ти те чака.

Той кимна и й напомни да размисли по неговия последен въпрос, докато той разговаря с Кейн.

— Какъв въпрос? — зачуди се Алесандра.

Колин стана от леглото и обу панталоните си.

— Попитах те дали имаш още нещо да ми кажеш? — напомни й той.

После обу на бос крак обувките и се отправи към стаята си, за да потърси друга риза. Предишната беше скъсана.

— Помисли си добре — допълни Колин, след което грабна сакото си, намигна на Алесандра и излезе от стаята.

Кейн се беше изтегнал в коженото кресло близо до камината. Колин му кимна с влизането и се пресегна към писалката и хартията.

Кейн погледна към брат си и се усмихна широко.

— Виждам, че ти попречих. Съжалявам!

Колин се направи, че не забелязва иронията в гласа му. Знаеше и без това, че е разрошен и раздърпан. Не беше си направил труда да си върже вратовръзка, нито пък да си среши косата.

— Бракът ти допада, така ли е Колин?

Колин реши да не се прави на безразличен.

Погледна към Кейн с изражение, в което се четеше искрено потвърждение на тези думи. Задръжките и ограниченията бяха изчезнали.

— Аз съм влюбен.

Кейн се разсмя.

— Доста време ти трябваше, за да го осъзнаеш!

— Не повече, отколкото ти костваше на теб, за да разбереш, че обичаш Джейд!

Кейн кимна примирено. Колин се наведе над листа и започна да пише.

— Какво правиш?

Той се усмихна малко глупаво и си призна, че пише списък.

— Изглежда съм обхванат от страстта на жена ми да правя списъци. Разговаря ли с виконта?

Усмивката на Кейн замръзна. Докато отговаряше, той поотпусна вратовръзката си.

— Харолд се е пропил. Едва общува с когото и да било. Последният път, когато е видял съпругата си, са имали ожесточен спор и оттогава се тормози все повече и повече, с всеки изминат ден, заради грубите думи, които й е наговорил. Страданието му е неописуемо.

— Горкият! Не ти ли разказа за какво са се скарали с лейди Роберта? — попита Колин.

— Беше сигурен, че си е намерила любовник. Постоянно получавала подаръци и Харолд заключил, че си е намерила някой друг.

— По дяволите!

— Той все още не е наясно. Когато му казах за подаръците, които нашите съпруги са получили, той бе така затъпял и замаян от пиенето, че изобщо не успя да схване съвпадението. Продължаваше да твърди, че неговият гняв е прогонил Роберта при някой друг мъж.

Колин се облегна назад.

— Нищо интересно ли не добави?

— Не.

Двамата братя се смълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Колин се отмести още назад със самото кресло и се наведе, за да свали обувките си. Той изхлузи първо лявата, а после и дясната и тъкмо когато се канеше да се изправи, забеляза кожената стелка, която се подаваше от лявата му обувка.

— По дяволите! — промърмори си той. Най-удобните му обувки вече се бяха износили. Той повдигна едната, за да провери дали все още може да се поправи. Дебелата стелка изпадна в ръката му.

Никога досега не бе виждал подобно нещо. Той тутакси повдигна и другата обувка, за да я огледа внимателно. Точно в този момент Фленаган влезе в кабинета с шише бренди, предназначено за Кейн в случай, че пожелаеше да пийне. Щом съзря обувките в ръцете на Колин, той мигновено се извърна и понечи да си излезе.

— Фленаган, върни се — нареди Колин.

— Бихте ли искали да ви налея едно питие, милорд? — Фленаган се насочи към Кейн.

— Да — отвърна Кейн, — само че вода, а не бренди. След като видях Харолд тази вечер, от мисълта за алкохол ме втриса.

— Ей сега ще ви донеса чаша вода.

Фленаган се опита да се измъкне веднага. Колин обаче отново го повика.

— За вас също ли да донеса вода? — попита той господаря си.

Колин повдигна в ръката си стелката от обувката.

— Бих искал да разбера дали знаеш нещо за това?

Фленаган усети как се раздвоява в опита си да остане предан и на двамата си господари. Разбира се, че беше верен слуга на Колин, но в същото време бе дал дума на принцесата да не издаде тайната за обущаря.

Мълчанието му почти го изобличи. Кейн се разсмя.

— От израза на лицето му личи, че знае твърде много. Какво държиш в ръката си, Колин?

Колин подхвърли стелката към Кейн и обясни:

— Току-що открих това скрито в лявата ми обувка. Специално е било направено за левия ми крак.

Той погледна иконома и го запита:

— Алесандра стои зад всичко това, нали?

Фленаган се изкашля и обясни:

— Милорд, тези обувки ви станаха любими. Стелката направи лявата ви обувка далеч по-удобна. Моля ви от все сърце да не се гневите за това!

Колин далеч не бе сърдит или гневен, но неговият иконом бе все още твърде млад и неопитен, за да разбере това.

— Нашата принцеса знае, че сте малко чувствителен на тема крака — продължи Фленаган, — и по тази причина, тя се опита да предприеме нещичко. Искрено се надявам, че няма да я смъмрите безмилостно.

Колин се усмихна. Достави му удоволствие начина, по който Фленаган защитаваше Алесандра.

— Би ли помолил „нашата принцеса“ да дойде при нас? Само че почукай тихичко на вратата й и в случай, че не те отговори, смятай, че е заспала.

Фленаган бързо излезе. Осъзна, че все още държи шишето с бренди в ръцете си и тутакси се върна към кабинета. Постави шишето на страничната маса и веднага излезе.

Кейн подхвърли обратно стелката към Колин и запита:

— Върши ли работа тази измишльотина?

— Да — призна Колин — дори не бях усетил…

Кейн за пръв път видя колко уязвим бе брат му в този момент и буквално се смая. Това отсреща не бе Колин, когото всички бяха свикнали да виждат усмихнат и непроницаем. Кейн за пръв път се почувства по-близо до родния си брат, бариерите между тях се бяха стопили. Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Какво не си усетил?

Колин продължаваше да се взира в дебелата стелка, докато отговори:

— …че левият ми крак е по-къс от десния. Това е напълно нормално. Поради загубата на част от него…

Кейн не знаеше какво да каже. За пръв път Колин говореше за крака си и то искрено, а Кейн просто не знаеше какво да отвърне или да стори. Ако се опиташе да остане равнодушен, можеше да обиди Колин с липсата на загриженост. От Друга страна, ако покажеше загриженост и се заинтересуваше от състоянието му, Колин можеше да се затвори и да не проговори за крака си още поне пет години.

Ужасно неловка ситуация настъпи. В края на краищата Кейн не продума нищо. Вместо това се опита да смени темата.

— Говори ли с татко за Катрин?

— Да — отвърна Колин, — той обеща да бди над нея. Освен това е уведомил всички слуги и ако нещо се случи, то той ще го види пръв.

— Дали ще предупреди Катрин?

— Не искаше да я безпокои излишно. При това аз настоях да го направи, защото става дума за сериозни неща. А Катрин е малко… лекомислена, не мислиш ли?

Кейн се усмихна.

— Тя още не е пораснала, Колин. Дай й малко време.

— И да я защитавам през цялото това време?

— Да.

На вратата се появи Алесандра, придружена от Фланагън. Бе облечена в тъмносин халат, който стигаше до долу. Тя се усмихна на Кейн и се обърна към съпруга си. Колин повдигна стелката така, че тя да я види. Усмивката й изчезна и тя запристъпва назад към вратата, не изглеждаше изплашена, но само предпазлива.

— Алесандра, знаеш ли нещо за това тук?

По изражението на лицето му Алесандра не можеше да усети дали Колин е сърдит или само леко раздразнен. В този миг си спомни как пламенно й се вричаше в любов Колин само преди минути, и насъбра смелост:

— Да.

— Е?

— Да, зная за стелката. Добър вечер, Кейн. Радвам се да те видя отново — добави тя ни в клин, ни в ръкав.

Нарочно се правеше, че не разбира нищо.

— Попитах те нещо, Алесандра! — остро я смъмри Колин.

— Да, сега разбирам въпроса ти — изстреля бързо Алесандра и пристъпи още една крачка напред. — Точно преди да напуснеш стаята ти ме запита дали не крия нещо от теб — и ето, че си открил стелката. Добре, ще си призная. Аз го измислих. Беше в твоя полза. Съжалявам, че засягам тема, която старателно избягваш. Ако не беше така, сигурно щях да обсъдя всичко това с теб преди да изпратя Фленаган с поръчката до обущаря. Признавам, че принудих Фленаган да ми сътрудничи. Той ти е извънредно предан.

— Не, принцесо, аз сам предложих да ви помогна — намеси се Фленаган.

Колин повдигна погледа си към тавана и запита:

— Как ти хрумна идеята?

Алесандра не очакваше този въпрос.

— Вечер, когато си уморен, накуцваш, Колин. При това десният ти крак почти не се натоварва. Забелязал ли си това?

— Разбира се — призна той като едва не се разсмя.

— Съгласен ли си, че си горе-долу интелигентен мъж?

Алесандра му връщаше собствените му думи. Той се намръщи и отсече:

— Да.

— Защо тогава не се опита да разбереш защо накуцваш?

Колин повдигна рамене и обясни:

— Една акула откъсна част от крака ми. Може да ме помислиш за пълен глупак, но си мислех, че именно това е причината да накуцвам.

Алесандра поклати глава и рече:

— Това е била причината за травмирането. Един ден разгледах подметките на обувките ти. Във всеки чифт лявата обувка бе съвсем леко износена за разлика от дясната. И тогава реших какво да направя — Алесандра въздъхна и продължи: — О, как бих искала да не си толкова чувствителен относно този недъг.

Тя се обърна към Кейн.

— Но въпреки това е ужасно чувствителен. Забелязал ли си?

Кейн кимна.

Алесандра се поусмихна като видя, че среща разбиране и съгласие.

— Той дори не би разговарял по този въпрос.

— Но в този момент разговаря — напомни й Кейн.

Алесандра се обърна към съпруга си.

— Ти разговаряш за това! — извика тя. Изглеждаше развълнувана. Колин не знаеше какво да каже и само продума: „Да.“

— Тогава ще ми разрешиш ли да спя в твоето легло всяка нощ?

Кейн се разсмя. Алесандра обаче не забеляза това. Вместо това тя продължи:

— Зная защо се връщаш в своята стая. Защото те боли и трябва да се разхождаш, нали Колин? Права съм, нали?

Колин не й отговори.

— Ще кажеш ли нещо?

— Благодаря ти!

Алесандра се обърка напълно.

— Защо ми благодариш?

— За загрижеността.

— И не ми се сърдиш?

— Не.

Тя не успя да осъзнае всичко, толкова бе изненадана от реакцията на Колин.

Съпругът й се бе усмирил от разсъдливостта и находчивостта й.

В продължение на една минута те се спогледаха.

— И не се сърдиш на Фленаган, нали?

— Не.

— А защо не ми се сърдиш? — попита тя.

— Защото си сторила всичко това за мое добро, за здравето ми.

— О, колко мило звучи това.

Колин се разсмя. В този момент в кабинета влетя Фленаган с чаша вода за Кейн. Той гледаше в очакване към Алесандра. Като видя загриженото му лице, тя прошепна: „Той не е сърдит“.

Кейн обяви, че има намерение да си тръгва. Колин не сваляше очи от съпругата си, докато пожела на брат си „Лека нощ“.

— Алесандра, остани при мен, докато Фленаган изпрати Кейн.

— Както поискаш, съпруже!

— Господи, как те харесвам, когато си тъй смирена!

— Защо?

— Защото се случва толкова рядко.

Тя повдигна рамене. Колин се разсмя отново.

— Има ли още нещо, което да имаш да ми довериш?

Раменете й потръпнаха. Колин беше толкова проницателен.

— О, да — промърмори тя — говорих със сър Уинтърс за крака ти и за някои съвети. Разговаряхме на четири очи, разбира се.

Колин повдигна едната си вежда и запита:

— Какви съвети?

— Да се облекчи болката ти. Направих си списък. Да ти го донеса ли?

— По-късно — отклони той предложението й. — Има ли и още нещо, което би искала да споделиш с мен?

Оказа се, че този въпрос засягаше огромен спектър от различни теми. Колин установи, че ще трябва да й го задава всяка седмица в бъдеще, за да открие какви намерения има тя.

Алесандра не изглеждаше готова да прави признания преди да е разбрала към какво точно се стреми Колин.

— Можеш ли да се изясниш? — помоли го тя.

Въпросът й само му подсказа, че навярно имаше и други тайни.

— Не — отсече той. — Знаеш за какво те питам. Кажи ми!

Тя прокара пръсти през косите си и се приближи към бюрото.

— Дрейсън ти е казал, нали?

Колин поклати отрицателно глава.

— Тогава как си открил истината?

— Ще ти разкрия всичко, едва когато сама ми разкажеш за това.

— Ти вече знаеш и само искаш за ме накараш да се чувствам виновна, нали? Но това няма да помогне. Не съм отменила поръчката за плавателния съд и е вече твърде късно да се намесиш! Освен това, ти ми каза, че мога да правя каквото си искам със собственото си наследство. Поръчах кораба за себе си. Да, точно така постъпих! Винаги съм мечтала да имам кораб. Ако някога ти или Натан пожелаете да го използвате, с радост ще ви го предоставя!

— Наредих на Дрейсън да отмени поръчката — напомни й Колин.

— Аз обаче му казах, че Албърт е решил да задържи кораба за себе си.

— И какво още, по дяволите, си скрила от мен?

— Ти не си знаел?

— Алесандра…

— Колин, предизвикваш ме. Изобщо не си наясно колко много ме засягаш. Можеш ли да си представиш как съм се чувствала, когато Натан призна, че сте планирали да се възползвате от наследството на Сара с цел да построите компанията? По същия начин ти усложни нещата като обърна гръб на наследството ми.

Колин я придърпа в скута си. Тя тутакси го прегърна и се усмихна. Колин се смръщи.

— Парите са били завещани и на двамата от краля — обясни той.

— Моят баща е завещал парите за мен и бъдещия ми съпруг — отвърна му тя.

Този път беше победила. И двамата го усетиха. Алесандра продължи:

— Баща ти се чуди защо още носи отговорност за моите капитали. Колин, това е нелепо. Моля те да се заемеш ти с тази задача. Бих се радвала ако мога да помогна.

Колин се усмихна нежно.

— А какво ще кажеш, ако ти помагам да се разпореждаш със средствата си?

— Това би било прекрасно.

Алесандра се наведе към него и прошепна:

— Обичам те, Колин!

— Аз също. Скъпа, има ли още нещо, което имаш да ми кажеш?

Тя не отвърна. Колин пъхна ръка в джоба си и извади списъка с неговото име отгоре. Алесандра се притисна към него.

Той отвори листа и каза:

— Искам от този момент нататък да можеш да разговаряш за всяко нещо с мен.

Алесандра се опита да се отдръпне, но Колин я стисна още по-здраво.

— Аз разреших да се говори за крака ми и да обсъдим всичко, нали?

— Да.

— Съжалявам, скъпа. Сега, стой спокойна, докато аз отговарям на въпросите ти.

— Аз нямам никакви въпроси.

— Тихо, любов моя. — Колин я държеше с едната си ръка, а с другата повдигна листа и започна:

— Изслушах те относно Виктория, нали?

— Да, но защо…

Колин я прекъсна:

— Бъди по-търпелива!

След това той прочете втората точка от списъка и спомена:

— Ще се опитам да заема по-приемлива позиция относно твоето наследство. Думичката „прекалено опърничав“, която Алесандра бе добавила в скоби го накара да въздъхне. — И няма да се държа като магаре на мост, когато обсъждаме тези въпроси.

Третата точка от списъка го накара да се усмихне. Тук Алесандра бе отбелязала, че не са нужни пет години, за да си изясни Колин дали я обича или не. И тъй като той вече се бе „вслушал“, без да подозира в този съвет, премина към следващата точка. Трябваше да се опита да бъде щастлив от факта, че ще става баща и да престане да я обвинява, че му се меси в плановете. Може ли бременни жени да станат монахини? Колин реши първо да отговори на този последен въпрос.

— Алесандра?

— Да?

Той я целуна по главата.

— Не — прошепна Колин.

Смехът, който напираше в гласа му, я смути напълно.

— Какво имаш предвид?

— Бременните жени не могат да станат монахини.

Ако беше я държал по-слабо, Алесандра с положителност щеше да скочи от скута му, но тъй като Колин я задържа навреме, тя се отказа да се дърпа.

Алесандра започна една бясна тирада, от която трудно можеше да се схване нещо свързано:

— Ти си знаел… през цялото това време… О, Боже мой, ти си намерил бележката. Открил си я и затова реши да ми кажеш, че ме обичаш!

Колин я целуна бързо и отривисто.

— Знаех, че те обичам далеч преди да прочета тази бележка. Трябва да ми повярваш, Алесандра! А също и да се довериш на сърцето си!

— Но…

Поредната целувка заглуши протеста й. Когато Колин се отдръпна, съзря сълзи в очите й.

— Ще те питам още веднъж — за последен път! Имаш ли нещо да ми признаеш?

Тя кимна бавно. Колин изглеждаше извънредно доволен. Мили Боже, колко много го обичаше! А по начина, по който той я гледаше, също личеше, че я обича не по-малко.

Разбира се, че Колин бе щастлив да узнае за бебето. Това съвсем не я безпокоеше. В този момент той нежно я галеше по корема. Стори й се, че Колин прави това несъзнателно. Действията му издаваха нежните му чувства. Опитваше се да погали нероденото си още момче или момиче.

— Отговори ми — прошепна той с дрезгав глас.

Колин изглеждаше твърде съсредоточен и решителен в този момент. Алесандра не успя да се въздържи и се усмихна. Той, както винаги, се опитваше да бъде сериозен, да изглежда дисциплиниран. Това негово качество й допадаше, но тя усети, че не по-малко удоволствие й доставяше възможността да го накара да изгуби самоконтрол.

Тя наистина обожаваше да го дразни и закача, защото й допадаше извънредно много начина, по който той така искрено се изненадваше на всичко.

Колин вече не издържаше.

— Алесандра, ще ми отговориш ли?

— Да, Колин. Трябва да ти кажа нещо. Решила съм да стана монахиня.

Колин изглеждаше така, сякаш е готов да я удуши. Свирепото изражение на лицето му я накара да се разсмее. Алесандра обви с ръце врата му и сгуши главата си под брадичката му.

— Ще си имаме бебе — прошепна тя, — не съм ли ти споменала досега за това?