Призракът на тресавището

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

„Призракът на тресавището“ засяга много теми от живота в Англия през Средновековието. В продължение на столетия зловещите светлинки, които се виждат над тресавищата, са били богат източник на суеверия и фолклорни предания. За разбойниците те, разбира се, били дар Божи. Чак до XIX в. в тресавищата Хакни извън Лондон разбойниците използвали тези светлинки, за да примамват непредпазливите пътници.

В началото на XIV в. Англия преживявала бурен икономически подем, преди печалбите да бъдат изсмукани от безплодните войни, които английските крале водели срещу Шотландия и Франция. Абатствата и манастирите играели важна роля в това, като превърнали своите орни земи в пасища, където се отглеждали овце. Манастири като „Сейнт Мартин’с“ се разраствали и процъфтявали и често се превръщали в сцена на силни съперничества, а понякога дори и на убийства. Придобиването на земята и търсенето на някоя важна реликва вървели ръка за ръка. Кентърбъри бил едно от най-големите поклоннически средища в Западна Европа, защото в него се съхранявали мощите на Томас Бекет. Всяко абатство, катедрала и църква често се молели такъв късмет да се падне и на тях. Разбира се, с богатството идвал и грабежът. Средновековните разбойници не били изисканите джентълмени от Шъруудския лес — били много опасни и без никакви задръжки. Често срещана практика било феодалите, притиснати от нуждата, да сключват тайни съюзи с тях. В действителност подобни договаряния се срещат и в разказите за Робин Худ, където веселите разбойници вземат откуп или данък от преминаващите през Шърууд.

Въпреки популярната митология, Средновековието се отнасяло доста толерантно към демони, таласъми и всякакви духове. Големите процеси срещу вещици в Англия започват след Ренесанса, през XVI в., в Есекс и други области. Но изучаването на демонологията било твърде популярно: все още са се запазили редица страховити разкази за дейността на средновековните заклинатели. Образът на абат Стивън също носи черти на реално съществували духовници. Много рицари често откликвали на порива си да се отдадат на религията, където показвали същата енергия, както и във военната си кариера. Любовта на абат Стивън към древността и текстовете на великите мислители от античността била присъща на хора от цяла Западна Европа. В крайна сметка, разбира се, в този роман става дума за убийства, но те, подобно на милосърдието, се срещат в което и да е общество от която и да е епоха, когато любовта събере мъж и жена.