Пророчески сънища

16.

Бурята се разрази, когато привършваха с вечерята. Гуен беше доволна, че Джъдсън настоя да изминат с колата му краткото разстояние до ресторанта. Тя знаеше, че той се тревожеше по-скоро за сигурността й, отколкото за времето. А и беше по-лесно да транспортират с джипа стоманената кутия, която сега се намираше до нозете му. Но когато в планините на Орегон времето се разваляше, това обикновено ставаше много бързо. Ако бяха дошли пеша, щяха да станат вир-вода, докато се върнат в странноприемницата.

— Какъв порой се изсипа! — възкликна младият сервитьор, когато се върна със сметката им. — Казват, че утре пак ще има буря.

Джъдсън подписа разписката от кредитната карта, изправи се и помогна на Гуен да облече якето си. После взе металната кутия.

Тя я погледна, докато вървяха към вратата.

— Все още не мога да повярвам, че за баща ти този геод е толкова важен, че той ще дойде лично, за да го прибере.

— Татко е отделил доста време за проследяване на всеки слух, който би могъл да го отведе до някой от камъните от мината „Феникс“ — каза Джъдсън. — При нормални обстоятелства той би изпратил мен или Сам за геода, но в момента и двамата с брат ми сме заети. Така че той трябва да се справи сам.

— Не се обиждай, но ми се стори, че е обсебен от желание да контролира всичко.

— А, такъв си е — усмихна се Джъдсън. — Мама казва, че тази черта от характера му сме я наследили и ние. Затова и двамата със Сам започнахме собствен бизнес.

— Не бихте могли да работите за баща си, така ли?

— Не. Все пак постигнахме компромис. Със Сам изпълняваме някои поръчки за корпорация „Копърсмит“. Той ръководи изследователската лаборатория в Сиатъл, а аз отговарям за сигурността.

— Ами сестра ви Ема?

— Сестра ми е това, което наричат свободен дух — усмихна се Джъдсън. — Преведено на разбираем език, означава, че не се задържа дълго на никоя работа. Не може да се спре на конкретна професия. Твърди, че трупа опит. Мама казва, че на Ема просто й трябва време, за да открие себе си. А татко смята, че е крайно време тя да реши какво ще прави с живота си.

Излязоха под дъжда. Джъдсън отвори вратата на джипа и Гуен бързо се качи. Видя го как заобиколи колата, повдигнал яката на якето си, за да се предпази от пороя. Мократа му тъмна коса вече беше залепнала.

Той отвори задната врата, остави металната кутия на пода и после се настани зад волана. Внесе със себе си порив от дивата енергия на бурята. Сетивата на Гуен се пробудиха.

Беше й хубаво да бъде заедно с него в интимната тъмнина на купето. Вътре беше не само приятно и удобно, но и вълнуващо, опияняващо. И малко опасно, помисли си тя.

Енергията, която беше пламнала помежду им в онази първа нощ в Сиатъл, ставаше все по-силна и предсказуема с всяка минута, която прекарваха заедно — поне на нея й изглеждаше така. Сякаш вървеше по невидимо горящо въже без предпазна мрежа отдолу.

— Мислиш ли, че има нещо вярно в теорията на баща ти, че неговият конкурент Ханк Барет може да е убил Евалин заради геода? — попита тя.

— Съмнявам се. — Джъдсън запали двигателя и изкара джипа от паркинга. — Татко и Барет са в ожесточена конкуренция от години. Няма съмнение, че в бизнеса Барет е безмилостен, но честно казано, не мисля, че ще убие една безобидна жена, за да се сдобие с някаква скала. Дори и да е толкова ценна като този геод.

— Значи го изключваме от заподозрените, така ли?

— Не мога да го твърдя с абсолютна сигурност, но двамата с татко определено имат много общи черти. Така че съдейки по това, което знам за собствения си баща, мисля, че мога да предвидя и действията на Барет. Той наистина е способен да стигне много далече, когато преследва дадена цел, но в случая би използвал някоя по-фина тактика.

— Например?

— Сигурно би изпратил сина си да открадне геода. А ако Гидиън Барет беше дошъл да го вземе, той щеше да успее. Фактът, че камъкът сега е в онази кутия отзад, ми подсказва, че никой от фамилията им не е замесен в това.

Гуен гледаше как дъждът облива предното стъкло.

— Какво знаеш за Гидиън Барет?

— Не много, освен факта, че и той има някакъв талант. Сам се беше сблъскал с него преди известно време. Единственото, което научил от преживяването, било, че Гидиън познава отлично технологията, използваща кристали с паранормална енергия. Това е паранормалният еквивалент на светодиодите…

— Мили боже, искаш да кажеш, че има още една фирма, освен корпорация „Копърсмит“, която се занимава с паранормални технологии! — потрепери Гуен. — Това е доста плашещо.

— Ето ти нещо още по-плашещо. — Джъдсън стисна волана по-силно. — Има и други хора, които се занимават с проектиране на паранормални оръжия, и част от тях са постигнали успех. Не забравяй, че някой е изработил онзи фотоапарат, с който Зандър Тейлър е убивал жертвите си.

— Прав си, това е ужасно. Досега съм си мислела за фотоапарата като за просто едно налудничаво уникално изобретение, създадено от самия Тейлър в мазето му.

— Надявам се да е така, защото това ще означава, че когато открием убиеца, случаят ще бъде приключен. И няма да има още неясноти. — Джъдсън замълча. — Не обичам да остават неизяснени елементи.

Гуен се замисли за всички духове, които беше виждала в живота си.

— Аз също не обичам. Но трябва да ти кажа, че започвам да се питам всъщност колко паранормални оръжия има изработени? И колко от тях са достъпни?

— Добрата новина е, че от всичко, което сме успели да открием в „Копърсмит“, все още има сериозни спънки пред разработването на оръжия на основата на излъчващите енергия кристали.

— Като проблема с разстоянието ли?

— Да. Дори и силен талант не би могъл да фокусира паранормалното лъчение на повече от шест метра. Освен това всеки лъч паранормална енергия, който е достатъчно силен да убие човек, трябва да бъде много тънък и интензивно концентриран. А от прагматична гледна точка това означава, че можеш да поразиш само една мишена, не няколко едновременно. Освен това този тип оръжия са доста крехки и нестабилни. Не е необходимо много, за да се получи модел на саморазрушително трептене.

Гуен леко повдигна вежди.

— Ти си мислил доста по този въпрос.

— Да. Тази тема занимава мислите ми от известно време.

— След последния ти случай ли?

Джъдсън кимна.

— На такова оръжие ли попадна на острова? — попита тя предпазливо.

— Дълга история е…

— Което е друг начин да ми кажеш, че не искаш да говориш за това.

— Не и тази вечер — каза мрачно той. — Имам си други грижи.

— Добре, мисля, че разбрах. А ще ми разкажеш ли поне за мината „Феникс“?

Джъдсън спря на паркинга на странноприемницата и изгаси двигателя. Няколко секунди мълча. После явно взе решение.

— Имаш право да узнаеш някои отговори — рече той. — Вече си доста затънала в тази история.

— И на мен така ми се струва.

— Баща ми се занимава с мини цял живот. Той има нюх за редки кристали и руди.

— Има някакъв талант, свързан с кристалите ли? Също като теб, брат ти и сестра ти?

— В известен смисъл, да, но не така силен като при нас тримата. Той не смята, че има паранормални способности. Нарича парапсихичната си чувствителност интуицията на стария миньор. Преди четирийсет години осъзнал, че редките минерали ще стават все по-важни, защото са от изключително значение за високотехнологичните индустрии.

— Правилно се е досетил.

— Заедно с двама други миньори — Куин Нокс и Рей Уилис, станали съдружници. И тримата имали специален нюх за кристали и руди. Били почти разорени, но събрали и последния си цент и купили правата за разработване на една стара изоставена мина, която се наричала „Феникс“. Когато започнали работа, намерили находище от геоди като този в стоманения контейнер отзад. Веднага щом разцепили един-два, разбрали, че са попаднали на нещо много голямо. Просто не знаели какво е.

— И какво е? — попита Гуен.

— Това е проблемът. Все още не сме наясно. Единственото нещо, което знаем, е, че кристалите в геодите могат да генерират енергия с паранормален характер. Но съвременната технология не е достатъчно напреднала, за да използва контролирано този тип енергия.

— Казваш, че има цяла мина, пълна с късове скали като тази?

— Никой не знае какво има сега долу в мината, защото нещата се усложнили.

— Какво е станало?

— Рей Уилис бил минен инженер и същевременно имал паранормални способности, както се оказало. Повече, отколкото татко и Нокс подозирали, докато не станало твърде късно. Уилис провел някакви експерименти и заключил, че кристалите имат феноменален потенциал. Решил да се отърве от двамата си партньори и така мината да стане изцяло негова собственост.

— Мили боже, опитал да ги убие ли?

— Да, но вместо това загинал самият той. Не е ясно точно какво се случило в онзи ден, но татко успял да се измъкне от мината с една торба, пълна с геоди. Сега те са в хранилището на Сам в Копър Бийч. Чак години по-късно баща ми и Нокс открили, че в дните преди да опита да ги убие, Уилис откраднал някои от геодите и ги скрил. Никой не знае къде може да се появят сега тези късове.

— Мислиш, че геодът на Евалин е от откраднатите от Уилис?

— Да, това е най-вероятното обяснение — кимна Джъдсън.

— А какво е станало с мината?

— След експлозията татко и Нокс се съгласили да погребат тайната за „Феникс“ поне за неопределен период от време. Заключили, че скалите са прекалено опасни и че съвременната наука не е достатъчно напреднала, за да се справи с тяхната енергия. Но в същото време баща ми не иска да унищожи цялата информация, свързана с мината, защото знае, че е въпрос на време светът да стигне до задънена улица по отношение на енергийните източници. Рано или късно цивилизацията ще се нуждае от ново гориво.

— С други думи, семейството ти се е нагърбило с товара да пази тайната на „Феникс“?

— Така се оказва.

— Какво се е случило с Нокс?

— Мъртъв е.

— Чакай да си изясня — започна Гуен предпазливо. — Членовете на твоето семейство са единствените, които знаят за камъните във „Феникс“ и за факта, че някъде в пустинята има изоставена мина, пълна с паранормални кристали.

— Бихме предпочели да сме единствените, които знаят за онези кристали. В такъв случай животът на фамилията ни би бил много по-лесен. Нокс е мъртъв, но се оказва, че няма нищо по-трудно от това да заличиш слуховете за една загубена мина, в която има скрити безценни камъни. Татко е сигурен, че Ханк Барет знае историята за мината.

— И затова ли баща ти се отнася доста параноично с Ханк Барет? — попита Гуен.

— Вярно е, че напрежението между тях е и заради това — съгласи се Джъдсън.

— Аби е наясно с тайната около мината, нали?

— Да. — Джъдсън се обърна с лице към нея, подпрял едната си ръка на волана. — А сега ти също знаеш.