Ф. Скот ФицджералдПърви май

Една война бе водена и спечелена. Великият град на победилия народ бе кръстосан от триумфални арки и осеян с бели, червени и розови цветя. През всичките дълги пролетни дни завръщащите се войници маршируваха по главния път зад биенето на барабаните и веселия отекващ рев на медните инструменти, а търговците и чиновниците оставяха кавгите и сметките си, трупаха се на прозорците и важно обръщаха скупчените си бели лица към минаващите батальони.

Никога по-рано великият град не бе живял в такъв разкош, защото победоносната война донесе след себе си изобилие, и търговците се стичаха тук ведно с домочадията си от Юга и Запада, за да вкусят от тлъстите пиршества и да присъствуват на подготвените за тях разточителни забавления; да купят на жените си кожи за следващата зима, мрежести златни чантички, разноцветни пантофи от коприна и сребро, розов сатен и брокат.

Толкова весел и шумен бяха мирът и настъпващото благоденствие, възпети от летописците и поетите на победилия народ, че все повече и повече прахосници прииждаха от провинцията, за да вкусят от всеобщото вълнение, все по-бързо и по-бързо търговците трябваше да се освобождават от своите дрънкулки и пантофи, за да нададат накрая неистов вой за още дрънкулки и пантофи и така да изпълнят онова, което се очакваше от тях. Някои дори вдигнаха безпомощно ръце и закрещяха:

— Уви! Нямам повече пантофи! Уви! Нямам повече дрънкулки и Бог да ми е на помощ, не знам какво ще правя!

Но никой не обръщаше внимание на могъщия им вой, защото тълпите бяха извънредно заети — ден след ден по пътя се носеха наперени пехотинците и всички бяха въодушевени — завръщащите се момчета бяха непорочни и храбри, здрави и силни, а всички момичета от страната — девствени, с красиви лица и фигури.

Така че през цялото това време във великия град имаше много приключения и за някои от тях, за няколко или може би само за едно ще разкажа по-долу.

Загрузка...