Първи май

ХI

Гордън Стерет се събуди с болка в тила и нездраво пулсиране във всичките му вени в малка хотелска стаичка, съвсем близо до Шесто Авеню. Той погледна към мъгляво сивите сенки в ъглите на стаята и изтърбушеното място на голямото кожено кресло, остаряло от употреба. Видя дрехи — куп смачкани дрехи на пода; долови миризмата на застоял цигарен дим и алкохол. Прозорците бяха плътно затворени. Отвън ярката слънчева светлина бе хвърлила през перваза един прашен лъч, лъч, който се разбиваше в предната част на широкото дървено легло, в което бе спал. Лежеше съвсем тихо, сънен, упоен, с широко отворени очи, мозъкът му диво щракаше като несмазана машина.

Трябва да бяха минали трийсет секунди след като долови прашния слънчев лъч и скъсаното място на голямото кожено кресло, за да усети, че край него има живот, и още трийсет секунди, за да осъзнае, че той е безвъзвратно оженен за Джуъл Хъдсън.

Половин час по-късно той излезе и си купи револвер от магазина за спортни стоки. Взе такси до стаята си на Източна двадесет и седма улица, облегна се на масата с материалите си за рисуване и изстреля един куршум в главата си, точно зад слепоочието.