Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Пролог

Главна дирекция ни заводите Rossum’s Universal Robots. Вдясно вход. През прозорците на фасадата се виждат безкрайните редици на фабричните сгради. Вляво — останалите директорски помещения.

Домин седи пред голямо американско бюро във въртящо се кресло. На бюрото електрическа крушка, телефон, преси, сортировач на писма и пр., на стената вляво големи карти, на които личат корабни и железопътни линии, голям календар, часовник, който показва малко предобед; на стената отдясно са закачени печатни плакати; „Най-евтиният труд е трудът на Росумовите роботи“, „Тропическите роботи — ново откритие. Един робот — 150 дол.“, „Купете си робот!“, „Искате ли да поевтините своето производство? Поръчайте си Росумови роботи!“ По-нататък други карти, разписание на корабите, таблица с телеграфни означения на маршрутите и т.н. В контраст с тези украшения по стените — на пода разкошен турски килим, вдясно кръгла маса, диван, кожени клубни кресла и библиотека, в която вместо книги са наредени бутилки с вино и ракия. Вляво каса. До бюрото на Домин пишеща машина, на която пише девойката Сула.

Домин (диктува). „…че не гарантираме за стоката, повредена при транспорта. Още при товаренето обърнахме внимание на вашия капитан, че корабът е негоден за транспортиране на роботи, така че щетите, нанесени на товара, няма да бъдат за наша сметка. Подписа ни за Rossum’s Universal Robots…“ Готово ли е?

Сула. Да.

Домин. Нов лист. Friedrichswerke, Hamburk. Дата. „Уведомяваме ви, че приемаме вашата поръчка за петнайсет хиляди робота…“ (Звъни вътрешният телефон. Домин дига слушалката и говори по него.) Ало… Главният директор … да. Непременно. Да, разбира се, както винаги. Естествено, изпратете им каблограма. Добре. (Оставя слушалката.) Докъде стигнахме?

Сула. Уведомяваме ви, че приемаме вашата поръчка за петнайсет хиляди робота.

Домин (замислено). Петнайсет хиляди робота. Петнайсет хиляди робота.

Марий (влиза). Господин директоре, някаква дама моли…

Домин. Коя е тя?

Марий. Не знам. (Подава визитка.)

Домин (чете). Президент Глори. Нека влезе.

Марий (отваря вратата). Заповядайте, госпожо. (Влиза Хелена Глори. Марий излиза.)

Домин (става). Заповядайте.

Хелена. Господин главният директор Домин?

Домин. Моля.

Хелена. Идвам при вас…

Домин. … с картичката на президент Глори. Това е достатъчно.

Хелена. Президент Глори е мой баща. Аз съм Хелена Глори.

Домин. Госпожице Глори, необикновена чест е за нас, че… че…

Хелена. … че не можем да ви посочим вратата.

Домин. … че можем да приветствуваме дъщерята на великия президент. Седнете, моля. Сула, можете да си вървите. (Сула излиза.)

Домин (сяда). С какво мога да ви бъда полезен, госпожице Глори?

Хелена. Аз дойдох…

Домин. … да видите нашето фабрично производство на хора. Както всички посетители. Моля, заповядайте.

Хелена. Мислех, че е забранено…

Домин. … да се влезе в завода, разбира се. Само че всеки идва тук с нечия визитка, госпожице Глори.

Хелена. И вие на всекиго показвате?…

Домин. По нещо. Производството на изкуствени хора, госпожице, е фабрична тайна.

Хелена. Ако знаете колко…

Домин. … много ви интересува. Старата Европа говори само за това.

Хелена. Защо не ме оставяте да се доизкажа?

Домин. Моля за извинение. Може би искахте да кажете нещо друго?

Хелена. Исках само да попитам…

Домин. … дали не бих ви показал по изключение нашата фабрика. Разбира се, госпожице Глори.

Хелена. Откъде знаете, че исках да попитам тъкмо това?

Домин. Всички питат едно и също. (Става.) Поради особеното си уважение към вас, госпожице, ще ви покажем повече неща, отколкото на другите и… с една дума…

Хелена. Благодаря ви.

Домин. Обещавате ли, че никому няма да издадете дори най-малката…

Хелена (става и му подава ръка). Имате честната ми дума.

Домин. Благодаря. Не бихте ли желали да снемете воала?

Хелена. Ах, разбира се, вие искате да видите… Извинете!

Домин. Моля?

Хелена. Да бяхте ми пуснали ръката.

Домин (пуска я). Моля за извинение.

Хелена. Искате да разберете дали не съм шпионка. Колко сте бдителен!

Домин (наблюдава я възхитено). Хм… разбира се… ние… така е.

Хелена. Вие не ми вярвате?

Домин. Необикновено, госпожице Хеле… пардон, госпожице Глори. Действително необикновено съм радостен… Добре ли плавахте?

Хелена. Да. Защо?…

Домин. Защото… всъщност… искам да кажа, че сте още много млада.

Хелена. Ще тръгнем ли веднага за фабриката?

Домин. Да. Мисля, двайсет и две, нали?

Хелена. Какво двайсет и две?

Домин. Години.

Хелена. Двайсет и една. Защо искате да знаете?

Домин. Защото… понеже… (Въодушевен.) Ще останете по-дълго, нали?

Хелена. Според това, какво ще ми покажете от производството.

Домин. Ах, това дяволско производство! Но, разбира се, госпожице Глори, всичко ще видите. Моля, седнете. Интересува ли ви историята на изобретението ни?

Хелена. Да, моля ви… (Сяда.)

Домин. Добре тогава. (Сяда на бюрото си, наблюдава с възхищение Хелена и бързо, механично изпява.) През хиляда деветстотин и двайсета година старият Росум, велик философ, тогава още млад учен, се отправил към този далечен остров, за да изучава морското животинско царство, точка. Между другото се опитал чрез химически синтез да наподоби живата материя, наречена протоплазма, докато изведнъж открил вещество, което напълно приличало на живата материя, макар че имало друг химически състав, това било през хиляда деветстотин трийсет и втора, точно четиристотин и четирийсет години след откриването на Америка, уф.

Хелена. Вие го знаете наизуст?

Домин. Да; физиологията, госпожице Глори, не е мой занаят. И така, да продължа ли?

Хелена. Разбира се.

Домин (тържествено). И тогава, госпожице, старият Росум написал между своите химически формули следното: „Природата е намерила само един начин за организиране на живата материя. Има обаче и друг, по-прост, по-пластичен и по-бърз, който природата изобщо не познава. Този друг път, по който е могло да тръгне развитието на живота, аз открих днес.“ Представете си, госпожице, тези велики слова той е писал над храчка колоидно желе, което и куче не би яло. Представете си го седнал над епруветката, мисли как от нея ще израсне цялото дърво на живота, как от нея ще произлязат всички живи същества, като се почне от микроскопичното червейче и се стигне… и се стигне до самия човек. Човек с по-различна тъкан от нашата. Госпожице Глори, това е бил велик момент.

Хелена. После?

Домин. После? Оставало да се извади този живот от епруветката и да се ускори неговият развой, да се създадат органи, кости, нерви и всичко останало и да се намерят такива вещества, катализатори, ензими, хормони и така нататък, с една дума, разбирате ли всичко това?

Хелена. Ннне знам. Мисля, много малко.

Домин. Аз абсолютно нищо. Знаете ли, с помощта на тези течности той можел да прави каквото си иска. Можел например да получи медуза със сократовски мозък или дъждовен червей, дълъг петдесет метра. Но понеже му липсвало и капка хумор, решил да създаде нормално гръбначно или може би направо човек. И започнал.

Хелена. Какво започнал?

Домин. Да наподобява природата. Най-напред се опитал да направи изкуствено куче. Това му струвало много години, получило се нещо като недоразвито теле и умряло след няколко дни. Ще ви го покажа в музея. После старият Росум се заел да създаде човек. (Пауза.)

Хелена. И това не бива да казвам никому?

Домин. Никому.

Хелена. Жалко, че го има във всички читанки.

Домин. Жалко. (Скача от масата и сяда до Хелена.) Но знаете ли какво няма в читанките? (Чука се по челото.) Че старият Росум е бил страхотен идиот. Сериозно, госпожице Глори, между нас да си остане. Този стар ексцентрик наистина е искал да прави хора.

Хелена. Но нали вие правите хора!

Домин. Приблизително, госпожице Хелена. Но старият Росум го е мислел буквално. Знаете ли, искал някак си по научен път да снеме бога. Бил страхотен материалист и затова правел всичките тези неща. Не искал нищо друго, освен да докаже, че никакъв бог не е нужен. Затова му хрумнало да направи човек точно такъв, каквито сме ние. Знаете ли малко анатомия?

Хелена. Съвсем малко.

Домин. Аз също. Представете си, бръмнало му в главата да направи всичко, до последната жлеза, като в човешкото тяло. Сляпо черво, сливици, пъп — най-излишни неща. Дори… хм… и полови жлези.

Хелена. Но те все пак… Те все пак…

Домин. …не са излишни, знам. Но ако хората ще се произвеждат по изкуствен начин, то тогава не е… хм… никак не е нужно…

Хелена. Разбирам.

Домин. Ще ви покажа в музея какво е изкалъпил за десет години. Това чудо трябвало да бъде мъж. Живяло цели три дни. Старият Росум не е имал капка вкус. Това, което е направил, е ужасно. Но имало в себе си всичко, което има човек. Наистина страшно пипкава работа. Тогава дошъл тук инженер Росум, племенник на стария. Гениална глава, госпожице Глори. Като видял какви ги върши старият, рекъл: „Да се прави човек цели десет години, е глупост. Не го ли направиш по-бързо от природата, плюй на цялата тая история.“ И се заел с анатомията.

Хелена. В читанките не е точно така.

Домин (става). Това, което е в читанките, е само платена реклама, и то глупава. Казва се например, че роботите ги бил открил старият господин. Докато старият е бил подходящ може би за университета, но от фабрично производство и хабер си нямал. Знаете ли, мислел, че ще направи истински хора, да речем, някакви нови индианци, доценти или идиоти. И едва на младия Росум му дошла идеята да направи живи и интелигентни работни машини. Казаното в читанките за сътрудничеството между двамата велики Росумовци е алабала. Двамата жестоко са се карали. Старият атеист не е имал никакво понятие от индустрия. Най-после младият го затворил в някаква лаборатория, за да се пипка там със своите велики аборти, и започнал производството сам, по инженерски. Старият Росум буквално го проклел и до края на живота си измайсторил още два физиологически урода, докато накрая го намерили мъртъв в лабораторията. Това е цялата история.

Хелена. А младият?

Домин. Младият Росум, госпожице, това е новият век. Векът на производството след века на познанието. Като огледал анатомията на човека, той веднага видял, че е твърде сложна и че един добър инженер би я направил по-просто. Почнал тогава да преработва анатомията и опитвал какво може да се изхвърли от нея и какво да се опрости… С една дума, госпожице Глори, но… не ви ли отегчава това?

Хелена. Не, напротив, страшно ми е интересно.

Домин. Тогава младият Росум си казал: „Човекът е нещо, което, да речем, изпитва радост, свири на цигулка, иска да ходи на разходка и въобще има нужда да прави куп неща, които… които всъщност са излишни.“

Хелена. Охо!

Домин. Почакайте. Които са излишни, когато трябва например да се тъче или да се пресмята. На дизеловия мотор не са му нужни пискюли и орнаменти, госпожице Глори. А да произвеждаш изкуствени работници, е все едно да произвеждаш дизелови мотори. Производството трябва да бъде колкото се може по-просто, а произведението — възможно най-хубаво. Как мислите, кой работник всъщност е най-добър?

Хелена. Най-добър? Може би този, който… който… който е почтен… и предан.

Домин. Не, този, който е най-икономичен. Този, който има най-малко потребности. Младият Росум е открил работник с най-малък брой потребности. Трябвало е да го опрости. Изхвърлил всичко, което не служи пряко на работата. По този начин той всъщност изхвърлил човека и направил робота. Скъпа госпожице Глори, роботите не са хора. Те са механически по-съвършени от нас, имат страхотен интелект, но нямат души. О, госпожице Глори, произведението на инженера е технически по-издържано от произведението на природата.

Хелена. Казва се, че човекът е божие творение.

Домин. Толкова по-зле. Бог и понятие не е имал от модерна техника. Ще повярвате ли, че покойният Росум младши е играл ролята на бог?

Хелена. Как, моля ви се?

Домин. Започнал да произвежда свръхроботи. Работни исполини. Опитал с четириметрови фигури, но вие не бихте повярвали как са се чупели тези мамути.

Хелена. Чупели?

Домин. Да. Току им се счупи крак или нещо друго. Очевидно нашата планета е малка за гиганти. Сега произвеждаме само роботи с естествена големина и много прилична човешка външност.

Хелена. Роботи видях за пръв път у нас. Общината ги купи… искам да кажа, взе ги на работа…

Домин. Купи, скъпа госпожице. Роботите се купуват.

Хелена. … взе ги като метачи. Видях ги да метат. Те са така странни, така тихи.

Домин. Видяхте ли моята машинописка?

Хелена. Не я забелязах.

Домин (звъни). Знаете ли, акционерната фабрика „Росумови, универсални роботи“ все още не произвежда единни стоки. Имаме по-нежни и по-груби роботи. По-добрите ще живеят може би двайсет, години.

Хелена. После загиват, нали?

Домин. Да, износват се. (Влиза Сула.)

Домин. Сула, представете се на госпожа Глори.

Хелена (става и й подава ръка). Приятно ми е. Сигурно ви е страшно тъжно така далече от света, нали?

Сула. Не зная, госпожице Глори. Седнете, моля.

Хелена (сяда). Откъде сте, госпожице?

Сула. Оттук, от фабриката.

Хелена. Ах, вие сте се родили тук?

Сула. Да, тук съм изработена.

Хелена (скача). Какво?

Домин (смее се). Сула не е човек, госпожице, Сула е робот.

Хелена. Моля за извинение…

Домин (слага ръка върху рамото на Сула). Сула не се сърди. Вижте, госпожице Глори, каква кожа изработваме. Пипнете й лицето,

Хелена. О, не, не!

Домин. Не може да се познае, че тъканта й е по-различна от нашата. Моля, има и типичния за блондинките мъх по лицето. Само очите й са мъничко… Но затова пък косите! Обърнете се, Сула!

Хелена. Престанете вече!

Домин. Поговорете с гостенката, Сула. Тя е рядък гост.

Сула. Моля, госпожице, седнете. (Двете сядат.) Добре ли пътувахте с кораба?

Хелена. Да, ра-разбира се.

Сула. Не се връщайте с „Амелия“, госпожице Глори. Барометърът силно спада, на седемстотин и пет. Почакайте по-добре „Пенсилвания“, това е един много добър, много здрав кораб.

Домин. Колко добър?

Сула. Двайсет морски възела в час. Тонаж дванайсет хиляди.

Домин (смее се). Достатъчно, Сула, достатъчно. Покажете ни как владеете френски.

Хелена. Вие говорите френски?

Сула. Говоря четири езика. Пиша Dear Sir! Monsieur! Geehrter Herr! Уважаеми господине!

Хелена (скача). Това е шарлатанство. Вие сте шарлатанин! Сула не е робот, Сула е момиче като мене! Сула, това е позорно — защо играете тази комедия?

Сула. Аз съм робот.

Хелена. Не, не, вие лъжете! О, Сула, простете ми, аз зная — принудили са ви да им правите реклама! Сула, вие сте момиче като мене, нали? Кажете!

Домин. Съжалявам, госпожице Глори. Сула е робот.

Хелена. Вие лъжете!

Домин (изправя се). Как? (Звъни.) Извинете, госпожице, в такъв случай ще трябва да ви убедя. (Влиза Марий.)

Домин. Марий, отведете Сула в анатомическата зала за дисекция. Бързо!

Хелена. Къде?

Домин. В анатомическата зала. Като я разрежат, ще отидете да я видите.

Хелена. Няма да отида.

Домин. Пардон, вие твърдяхте, че лъжа.

Хелена. Вие искате да я убият?

Домин. Машините не се убиват.

Хелена (прегръща Сула). Не бойте се, Сула, няма да ви дам! Кажете ми, гълъбче, всички ли са така жестоки към вас? Не бива да търпите това, чувате ли? Не бива, Сула!

Сула. Аз съм робот.

Хелена. Все едно. И роботите са хора като нас. Сула, вие ще се оставите ли да ви разрежат?

Сула. Да.

Хелена. О, вие не се боите от смъртта?

Сула. Не зная, госпожице Глори. Хелена. Знаете ли какво ще стане с вас?

Сула. Да, ще престана да се движа. Хелена. Това е ужасно!

Домин. Марий, кажете на госпожицата кой сте!

Марий. Робот Марий.

Домин. Ще отведете ли Сула в анатомическата зала?

Марий. Да.

Домин. Ще я съжалявате ли?

Марий. Не зная.

Домин. Какво ще стане с нея?

Марий. Ще престане да се движи. Ще я сложат в трошачката.

Домин. Това е смърт, Марий. Боите ли се от смъртта?

Марий. Не.

Домин. Ето виждате ли, госпожице Глори? Роботите не са привързани към живота. Всъщност няма и за какво. Нямат удоволствия. Те са по-незначителни и от тревата.

Хелена. О, престанете! Поне ги отпратете да си вървят.

Домин. Марий, Сула, можете да си отидете. (Сула и Марий излизат.)

Хелена. Те са ужасни! Това, което правите, е отвратително!

Домин. Защо отвратително?

Хелена. Не знам. Защо… защо сте я нарекли Сула?

Домин. Не е ли хубаво това име?

Хелена. То е мъжко име. Сула е бил римски пълководец.

Домин. О, мислехме, че Марий и Сула са били влюбени.

Хелена. Не, Марий и Сула са били пълководци и са воювали един срещу друг през… през… вече не зная през коя година.

Домин. Елате до прозореца. Какво виждате?

Хелена. Зидари.

Домин. Това са роботи. Всички наши работници са роботи. А там, долу, виждате ли нещо?

Хелена. Някаква канцелария.

Домин. Счетоводство. А в него…

Хелена. Чиновници.

Домин. Това са роботи. Всички наши чиновници са роботи. Като видите фабриката… (В този момент засвирват фабричните сирени.) Обед. Роботите не знаят кога да престанат да работят. В два часа ще ви покажа нощвите.

Хелена. Какви нощви?

Домин (сухо). Бъркачката на тесто. Във всяка се бърка материал за хиляда робота наведнъж. После каците за черните дробове, мозъците и така нататък. После ще видите фабриката за кости. После ще ви покажа предачната.

Хелена. Каква предачна?

Домин. Предачната на нерви. Предачната на кръвоносни съдове. Предачната, в която се изпридат отведнъж цели километри храносмилателни тръби. После монтьорната, където се монтира всичко, разбирате ли, като автомобилите. Всеки работник монтира само една част и роботът отива автоматически при втори, при трети, до безкрайност. Това е най-интересното зрелище. После идва ред на сушилнята и на склада, където пресните изделия работят.

Хелена. Боже мой, веднага ли трябва да работят?

Домин. Пардон. Работят както работят нови мебели. Привикват със своето съществование. Срастват някак си вътрешно. Много неща в тях дори доизрастват. Разбирате ли, трябва да оставим малко място и за естествен развой. И междувременно изделията се апретират.

Хелена. Какво е това?

Домин. Това, което при хората е училището. Учат се да говорят, да пишат и да смятат. Впрочем те имат страхотна памет. Ако им прочетете двайсеттомна енциклопедия, ще ви повторят всичко поред. Никога не измислят нещо ново. Биха могли сносно да преподават в университета. После се разпределят и се разпращат. По петнайсет хиляди парчета на ден, като не смятаме постоянния процент дефектни, които се хвърлят в трошачката… и така нататък, и така нататък.

Хелена. Сърдите ли ми се? Домин. Пази боже! Мисля само, че… че можехме да говорим за други неща. Ние сме само шепа хора между стотици хиляди роботи, и нито една жена. Говорим само за производството, по цял ден, всеки ден… Като прокълнати сме, госпожице Глори.

Хелена. Така съжалявам, дето казах, че… че… лъжете… (Чука се.)

Домин. Влезте, момчета. (Отляво влизат инж. Фабри, д-р Гал, д-р Халемайер, строителят Алквист.)

Д-р Гал. Извинете, не пречим ли?

Домин. Елате. Госпожице Глори, това са Алквист, Фабри, Гал, Халемайер. Дъщерята на президент Глори.

Хелена (смутено). Добър ден.

Фабри. Нямахме представа…

Д-р Гал. Безкрайно сме поласкани…

Алквист. Добре дошли, госпожице Глори. (Отдясно се втурва Бусман.)

Бусман. Ей, какво става тук?

Домин. Ела, Бусман. Това е Бусман, госпожице. Дъщерята на президент Глори.

Хелена. Приятно ми е.

Бусман. Божичко, ама че славно! Госпожице Глори, можем ли да изпратим каблограма до вестниците, че сте благоволили да посетите…

Хелена. Не, не, моля ви се!

Домин. Госпожице, седнете, ако обичате.

Бусман, Фабри, Д-р Гал. Моля! (Притеглят креслата.) Заповядайте!

Алквист. Как пътувахте, госпожице Глори?

Д-р Гал. Ще останете ли по-дълго тук?

Фабри. Какво ще кажете за нашата фабрика, госпожице Глори?

Халемайер. Вие сте пристигнали с „Амелия“?

Домин. Тихо, оставете госпожица Глори да говори!

Хелена (към Домин). За какво да говоря с тях?

Домин (учуден). За каквото искате.

Хелена. Трябва ли… мога ли да говоря съвсем открито?

Домин. Разбира се.

Хелена (колебае се, после отчаяно смела). Кажете ми, никога ли не ви става мъчно, че се отнасят с вас така?

Фабри. Кой, моля?

Хелена. Хората. (Всички озадачено се споглеждат.)

Алквист. С нас?

Д-р Гал. Защо мислите така?

Халемайер. По дяволите!

Бусман. Опазил ни господ, госпожице Глори!

Хелена. Нима не чувствувате, че можете да живеете по-добре?

Д-р Гал. Зависи, госпожице. Какво имате предвид?

Хелена. Имам предвид, че… (избухва), че това е отвратително! Че е страшно! (Става.) Цяла Европа говори за това, което става с вас! Дойдох да видя с очите си и виждам, че е хиляди пъти по-лошо, отколкото може да си представи човек! Как можете да понасяте?

Алквист. Какво да понасяме?

Хелена. Своето положение. За бога, нали и вие сте хора като нас, като хората от цяла Европа, от целия свят! Това е скандално, това е недостойно, как живеете така!

Бусман. За бога, госпожице.

Фабри. Не, момчета, тя е права донякъде. Живеем наистина като индианци.

Хелена. По-лошо от индианци! Мога ли, о, мога ли да ви наричам братя?

Бусман. Но, боже мой, защо не?

Хелена. Братя, аз дойдох не като дъщеря на президента. Дойдох от името на Лигата на хуманността. Братя, Лигата на хуманността има вече над двеста хиляди членове. Двеста хиляди души стоят зад вас и ви предлагат своята помощ.

Бусман. Двеста хиляди души, няма що, това е вече хубаво, това е вече много хубаво.

Фабри. Винаги съм ви казвал, че нищо не може да се сравни с нашата стара Европа. Виждате ли, не ни е забравила. Предлага ни помощ.

Д-р Гал. Каква помощ? Театър?

Халемайер. Оркестър?

Хелена. Нещо повече…

Алквист. Вас самата?

Хелена. О, само за мен да става дума! Ще остана, ако това е нужно.

Бусман. Господи, каква радост!

Алквист. Домин, ще отида да приготвя за госпожицата най-хубавата стая.

Домин. Почакайте малко. Страхувам се, че… че госпожица Глори още не се е доизказала.

Хелена. Не, не съм се доизказала. Освен ако ми затворите устата насила.

Д-р Гал. Хари, само да посмеете!

Хелена. Благодаря ви. Знаех, че ще ме защитите.

Домин. Пардон, госпожице Глори. Сигурна ли сте, че говорите с роботи?

Хелена (стъписва се). А с кого?

Домин. Съжалявам. Тези господа са всъщност хора като вас. Като хората в цяла Европа.

Хелена (към останалите). Вие не сте ли роботи?

Бусман (кикоти се). Боже опази!

Халемайер. Пфу, роботи!

Д-р Гал (смее се). Много благодаря!

Хелена. Но… това не е възможно!

Фабри. Честна дума, госпожице, ние не сме роботи.

Хелена (към Домин). Защо ми казахте тогава, че всички ваши чиновници са роботи?

Домин. Да, чиновниците. Но директорите не. Позволете, госпожице Глори: инженер Фабри — генерален технически директор на Росумовите универсални роботи. Доктор Гал — началник на физиологическото и експериментално отделение. Доктор Халемайер — директор на Института по психология и възпитание на роботите. Консул Бусман — генерален търговски директор. И строителят Алквист — шеф на строежите на Росумовите универсални роботи.

Хелена. Простете ми, господа, че… че… Това, което направих, е ужасно, нали?

Алквист. Има си хас, госпожице Глори. Моля, седнете.

Хелена (сяда). Глупаво момиче съм аз. Сега… сега вие ще ме изпратите с първия кораб обратно.

Д__-р Гал__. За нищо на света, госпожице. Защо трябва да ви изпращаме обратно?

Хелена. Защото вече знаете… защото… защото ще ви разбунтувам роботите.

Домин. Скъпа госпожице Глори, тук идваха вече над сто спасители и пророци. Всеки кораб докарва някого. Мисионери, анархисти, Армията на спасението, какво ли не. Косата да ти настръхне, като си помислиш колко религии и колко безумци има по света.

Хелена. И вие ги оставяте да говорят пред роботите?

Домин. Защо не? Досега всички се провалиха. Роботите запомнят всичко, но нищо повече. Дори не се смеят на това, което им говорят хората. Наистина просто да не повярва човек. Ако ви е интересно, скъпа госпожице, ще ви отведа в склада на роботите. Там са около триста хиляди.

Бусман. Триста четирийсет и седем хиляди.

Домин. Добре. Можете да им говорите каквото искате. Можете да им прочетете Библията, логаритмичната таблица или каквото обичате. Можете дори да им изнесете лекция за човешките права.

Хелена. О, мисля, че… ако се прояви малко обич към тях…

Фабри. Невъзможно, госпожице Глори. На света няма нищо по-чуждо на човека от робота.

Хелена. Тогава защо ги произвеждате?

Бусман. Ха-ха-ха-ха, и таз добра! Защо се произвеждат роботи!

Фабри. За да работят, госпожице. Един робот може да замени двама работници и половина. Човешката машина, госпожице Глори, беше много несъвършена. Все трябваше някак веднъж завинаги да се замени.

Бусман. Беше прекалено скъпа.

Фабри. Беше недостатъчно производителна. Вече не можеше да се равнява с модерната техника. И второ… второ… голям прогрес е това, че… пардон.

Хелена. Какво?

Фабри. Моля за извинение. Голям прогрес е да раждаш чрез машини. По-удобно и по-бързо. Всяко ускоряване е прогрес, госпожице. Природата нямаше понятие от модерните темпове на труда. Цялото детство, технически погледнато, е пълна безсмислица. Просто загубено време. Неудържимо прахосване на време, госпожице Глори. И трето…

Хелена. О, престанете!

Фабри. Моля. Ако разрешите, какво всъщност иска вашата Лига… Лигата… Лигата на хуманността?

Хелена. Има за задача преди всичко… преди всичко да защитава роботите и… и… да им осигури… добро отношение.

Фабри. Целта не е лоша. Към машините трябва да се отнасяме добре. Честна дума, това ми харесва. Не обичам повредените неща. Моля ви, госпожице Глори, запишете ни всички за спомагателни, за действителни, за учредителни членове на тази ваша Лига!

Хелена. Не, вие не ме разбирате. Ние искаме… преди всичко… ние искаме да освободим роботите!

Халемайер. Как, моля ви?

Хелена. С тях трябва да се постъпва… да се постъпва… като с хора.

Халемайер. Аха. Може би трябва да гласуват? Може би трябва да получават заплати дори?

Хелена. Разбира се, че трябва!

Халемайер. Виж ти. А какво, моля ви, ще правят с тях?

Хелена. Ще си купуват… каквото им е необходимо… каквото би ги радвало.

Халемайер. Това е много хубаво, госпожице, само че роботите нищо не ги радва. Дявол да го вземе, какво да си купят? Можете да ги храните с ананаси, със слама, с каквото искате; на тях им е все едно, те въобще нямат вкус. Нямат интерес към нищо, госпожице Глори. Та нали, дявол да го вземе, още никой не е видял робот да се усмихва.

Хелена. Защо… защо… защо не ги направите по-щастливи?

Халемайер. Не върви, госпожице Глори. Те са само роботи. Без собствена воля. Без страсти. Без история. Без душа.

Хелена. Бег любов и без омраза?

Халемайер. Разбира се. Роботите не обичат нищо, дори себе си. Колкото до омразата… Не зная; много рядко, само от време на време…

Хелена. Какво?

Халемайер. Всъщност нищо. Понякога като че побесняват. Нещо като епилепсия, разбирате ли? Нарича се конвулсия на роботите. Изведнъж някой от тях захвърля всичко, което е в ръцете му, стои, скърца със зъби… и трябва да отиде в трошачката. Изглежда, повреда на организма.

Домин. Фабричен дефект.

Хелена. Не, не, това е душата!

Фабри. Мислите, че душата започва със скърцане на зъби?

Домин. Това ще се отстрани, госпожице Глори. Доктор Гал в момента се занимава с някакви опити…

Д-р Гал. С това не, Домин; сега правя нерви за болка.

Хелена. Нерви за болка?

Д-р Гал. Да. Роботите почти не чувствуват телесна болка. Знаете ли, покойният Росум младши прекалено много е ограничил нервната система. Оказа се, че това е недостатък. Трябва да въведем страданието.

Хелена. Защо… защо… Ако не им дадете душа, защо ще им давате болка?

Д-р Гал. От производствени съображения, госпожице Глори. Роботът понякога сам се поврежда, понеже не го боли; пъхне си ръката в машината, счупи си пръст, разбие си главата и му е все едно. Трябва да им дадем болка; това е автоматическа защита от злополука.

Хелена. Ще бъдат ли по-щастливи, когато ще изпитват болка?

Д-р Гал. Напротив, но ще бъдат технически по-съвършени.

Хелена. Защо не им създадете душа?

Д-р Гал. Това не е по силите ни.

Фабри. И не е в наш интерес.

Бусман. Това би оскъпило производството. Ах, прекрасна госпожице, та ние ги правим толкова икономично! Сто и двайсет долара заедно с облеклото, а преди петнайсет години един робот е струвал десет хиляди! Преди пет години им купувахме дрехи; сега имаме собствени тъкачници и даже изнасяме платове, пет пъти по-евтини от платовете на другите фабрики. Моля ви, госпожице Глори, вие колко плащате за метър платно?

Хелена. Не знам… наистина… забравила съм.

Бусман. Боже мой, а на всичко отгоре искате да основавате Лига на хуманността! То има вече само една трета от предишната стойност, госпожице, цените спаднаха на една трета и ще слизат все по-ниско, по-ниско, по-ниско, чак… ей така. А?

Хелена. Не разбирам.

Бусман. Божичко, госпожице, това означава, че е паднала цената на труда! Нали роботът заедно с храната струва три четвърта цент на час! Та това е просто смешно, госпожице; всички фабрики или пукат като жълъди, или бързат да си купят роботи, за да поевтинят производството.

Хелена. Да, и изхвърлят работниците на улицата.

Бусман. Ха-ха-ха, та това се разбира от само себе си! А ние, мила душице, ние пуснахме междувременно петстотин хиляди тропически робота в аржентинските пампаси да отглеждат пшеница. Бъдете така добра и ми кажете, колко струва у вас един фунт хляб?

Хелена. Нямам представа.

Бусман. Виждате ли, във вашата добра стара Европа хлябът струва само два цента; но това е наш хляб, разбирате ли? Два цента един фунт хляб; а Лигата на хуманността няма представа за това! Ха-ха, госпожице Глори, вие не знаете какво е прекалено скъпо парче хляб. За културата и така нататък. Но след пет години… хайде да се хванем на бас!

Хелена. Какво?

Бусман. Че след пет години цените ще паднат на нула цяло и десет. Милинки, за пет години ние ще се удавим в пшеница и във всичко възможно.

Алквист. Да, а всички работници по света ще бъдат без работа.

Домин (става). Ще бъдат, Алквист. Ще бъдат, госпожице Глори. Но до десет години Росумовите универсални роботи ще произведат толкова пшеница, толкова платове, толкова много от всичко необходимо, че ще си кажем: нещата вече нямат цена. Сега вземайте всички колкото ви е нужно. Няма да има мизерия. Да, ще бъдат без работа. Но нали няма да има въобще никаква работа. Всичко ще вършат живите машини. Човекът ще прави само това, което обича. Ще живее само за да се усъвършенствува.

Хелена (става). Така ли ще бъде?

Домин. Така ще бъде. Не може да бъде иначе. Преди това може би ще станат страхотни неща, госпожице Глори. Няма как да се избягнат. Но ще се сложи край на слугуването на човек на човека и поробването на човека от материята. Никой няма да плаща с живот и ненавист своя хляб. Ти вече не си работник, ти вече не си писар, ти вече не копаеш въглища и не стоиш при чужда машина. Няма да прахосваш душата си в работа, която си проклинал!

Алквист. Домин, Домин! Това, което говорите, премного ми напомня рая. И все пак, Домин, имаше нещо хубаво в служенето и нещо велико в покорността. Ах, Хари, съществуваше някакво целомъдрие в работата и умората.

Домин. Възможно е. Но не можем да се съобразяваме с това, което ще се изгуби, когато преустройваме света от Адама. Адаме, Адаме! Няма вече да изкарваш хляба си с пот на челото; няма да познаваш глад и жажда, умора и унижение; ще се върнеш в рая, където те хранеше божията ръка. Ще бъдеш свободен и независим; няма да имаш друга задача, друга работа, други грижи, освен да се усъвършенствуваш. Ще бъдеш господар на сътворението.

Бусман. Амин.

Фабри. Да бъде.

Хелена. Объркахте ме. Аз съм едно глупаво момиче. Иска ми се… иска ми се да вярвам в това.

Д-р Гал. Вие сте по-млада от нас, госпожице Глори. Всичко ще доживеете.

Халемайер. Така е. Аз мисля, че госпожица Глори може да закуси с нас.

Д-р Гал. Разбира се! Домин, помолете я от името на всички ни.

Домин. Госпожице Глори, окажете ни тази чест.

Хелена. Но нали това… Как бих могла?

Фабри. За Лигата на хуманността, госпожице.

Бусман. И в нейна чест.

Хелена. О, в такъв случай… може би…

Фабри. И така, слава! Госпожице Глори, извинете за пет минути.

Д-р Гал. Пардон.

Бусман. Господи, трябва да изпратя каблограмата…

Халемайер. Дявол да го вземе, аз забравих… (Всички освен Домин хукват навън.)

Хелена. Защо излизат всички?

Домин. Отиват да готвят, госпожице Глори.

Хелена. Какво да готвят?

Домин. Закуската, госпожице Глори. На нас ни готвят роботи и… и… понеже нямат никакъв вкус, не е съвсем… Халемайер е всъщност цар на скарата. Гал умее да прави някакъв сос, а Бусман е специалист по омлетите…

Хелена. Боже мой, това е истински банкет! А какво може да готви господин… строителят…

Домин. Алквист? Нищо. Само ще подреди масата, а… а Фабри ще намери малко плодове. Много ни е скромна кухнята, госпожице Глори.

Хелена. Исках да ви попитам…

Домин. И аз исках да ви питам нещо. (Поставя часовника си на масата.) Разполагаме с пет минути.

Хелена. Какво искате да ме питате?

Домин. Пардон, вие първа ме попитахте.

Хелена. Може би е глупаво, но… защо произвеждате женски роботи, щом… щом…

Домин. …щом при тях, хм, щом при тях полът няма никакво значение?

Хелена. Да.

Домин. Защото има търсене. Слугини, продавачки, машинописки… хората са свикнали на това.

Хелена. А… а кажете ми, роботите… и женските… в отношенията си едни към други… абсолютно ли…

Домин. …а бсолютно са безразлични, скъпа госпожице. Няма и следа от някакви симпатии.

Хелена. О, това е… ужасно!.

Домин. Защо?

Хелена. То е… то е… така неестествено! Човек не знае да се отвращава ли от тях, или… да им завижда… или може би…

Домин. … да ги съжалява.

Хелена. По-скоро това!… Не, престанете! Какво искахте да питате?

Домин. Исках да попитам, госпожице Глори, ще ме, вземете ли?

Хелена. Как да ви взема?

Домин. За мъж.

Хелена. Не! Как ви дойде наум?

Домин (гледа часовника). Остават три минути. Ако не се омъжите за мен, ще трябва да се омъжите за някого от другите петима.

Хелена. Пазил ме господ! Защо трябва да се омъжа?

Домин. Защото всички поред ще ви направят предложение. Хелена. Как могат да се осмелят?

Домин. Много съжалявам, госпожице Глори. Изглежда, че са се влюбили във вас.

Хелена. Моля ви се, нека да не го правят! Аз… аз веднага ще си замина.

Домин. Хелена, надявам се, че няма да им причините болка, като им откажете?

Хелена. Но нали… Нали не мога да се омъжа за шестимата!

Домин. Не, но поне за един от тях. Ако не искате мен, тогава. Фабри.

Хелена. Не искам.

Домин. Доктор Гал.

Хелена. Не, не, престанете! Не искам никого!

Домин. Остават две минути.

Хелена. Това е ужасно! Оженете се за някоя роботка.

Домин. Роботката не е жена.

Хелена. О, само това ви липсва! Мисля, че… че бихте се оженили за всяка, която дойде на острова.

Домин. Вече идваха, Хелена.

Хелена. Млади?

Домин. Млади.

Хелена. Защо не се оженихте за нито една от тях?

Домин. Защото не съм си загубвал ума досега. Едва днес. Още щом снехте воала.

Хелена. Знам.

Домин. Остава една минута.

Хелена. Но аз не искам, за бога!

Домин (поставя двете си ръце на раменете й). Остава една минута. Или ще ми кажете очи в очи нещо страшно лошо и аз ще ви оставя, или… или…

Хелена. Вие сте грубиян!

Домин. Нищо. Мъжът трябва да бъде малко груб. Това е в реда на нещата.

Хелена. Вие сте луд!

Домин. Човек трябва да е малко луд, Хелена. Това му е най-хубавото.

Хелена. Вие сте… вие сте… ах, боже!

Домин. Виждате ли? Разбрахме се, нали?

Хелена. Не, не! Моля ви, пуснете ме! Та вие ще ме смачкате!

Домин. Последна дума, Хелена.

Хелена (брани се). За нищо на света… Но, Хари! (Чука се.)

Домин (пуска я). Влезте! (Влизат Бусман, д-р Гал и Халемайер в кухненски престилки, Фабри с букет цветя и Алквист с кърпа под мишница.)

Домин, Опекохте ли всичко?

Бусман. (тържествено). Да.

Домин. Ние също.

Завеса