Разкриване

ЧЕТВЪРТЪК

Утрото беше ясно. Сандърс взе ранния ферибот и пристигна службата в осем. Мина покрай администраторката на партера, където Забеляза надпис: „Главната заседателна зала е заета“. Ужасен, си помисли, че пак е сбъркал часа на съвещанието и забърза да види. Но в залата беше Гарвин, който имаше среща с ръководството на „Конли-Уайт“ — говореше спокойно, присъстващите кимаха. След встъплението Гарвин представи Стефани Каплан и тя веднага започна финансово изложение с диапозитиви. Гарвин излезе от заседателната зала. Лицето му помрачня, когато, без да обръща внимание на Сандърс, той тръгна към кафенето в дъното на коридора.

Сандърс тъкмо се канеше да се върне горе, когато чу гласа на Блакбърн:

— Убеден съм, че имам право да изразя протест срещу начина на действие.

— Нямаш — ядосано го отряза Гарвин. — Изобщо нямаш никакви права

Сандърс се запъти към кафенето. Вече виждаше вътре в помещението. Блакбърн и Гарвин разговаряха до машините за еспресо.

— Но това е крайно несправедливо — каза Блакбърн.

— Много важно! — избухна Гарвин. — Посочила е теб като източник, тъпанар такъв.

— Но, Боб, ти ми каза…

— Какво съм ти казал? — присви очи Гарвин.

— Каза ми да се оправям. Да притисна Сандърс.

— Точно така, Фил. А ти ми каза, че ще се погрижиш.

— Нали знаеше, че говоря с…

— Зная, че правеше нещо, но без подробности. А сега тя се позовава на теб.

Блакбърн наведе глава.

— Просто ми се струва крайно несправедливо.

— Така ли? Какво очакваш да направя? Нали ти си юрист, Фил: Нали все се притесняваш как изглеждат нещата. Сега ти ми кажи. Как да постъпя?

Блакбърн помълча, накрая изрече:

— Ще наема за адвокат Джон Робинсън. Уточнете с него подробностите около напускането ми.

— Чудесно! — съгласи се Гарвин.

— Само исках да ти кажа в личен план, Боб, че се отнесохте към мен крайно несправедливо.

— По дяволите, Фил, не ме занимавай с чувствата си! Хич не ме интересуват! Сега слушай внимателно: не се качвай горе. Не разчиствай бюрото си. Върви право на летището. До половин час да те няма. Веднага се махай, на минутата! Ясно ли е?

— Мисля, че е редно да признаеш приноса ми към фирмата.

— Признавам го, глупако! Само се махай час по-скоро, докато не съм побеснял.

Сандърс се обърна и забърза нагоре по стълбите. Не можеше да скрие радостта си! Блакбърн беше уволнен! Замисли се дали да сподели, с някого — може би със Синди.

Но когато стигна четвъртия етаж, забеляза, че коридорите гъмжат от хора — всички бяха излезли от стаите си и приказваха по ъглите. Слухът за уволнението явно се бе разнесъл. Сандърс не беше изненадан, че служителите са по коридорите. Колкото и да не обичаха Блакбърн, уволнението му щеше да причини голямо безпокойство. Внезапната промяна с толкова приближен до Гарвин човек създаваше чувство за надвиснала опасност. Рискът засягаше всички.

Синди посрещна Сандърс пред кабинета.

— Том, можеш ли да повярваш? Разправят, че Гарвин ще уволни Фил.

— Шегуваш ли се? — попита я той. Синди кимна.

— Никой не знае защо, но явно има нещо общо със снощните телевизионни репортери. Долу Гарвин обяснявал инцидента на хората от „Конли-Уайт“.

Някой отзад изкрещя:

— Появи се по електронната поща!

В миг коридорът опустя. Всички се прибраха по стаите. Сандърс седна зад бюрото и натисна знака за електронната поща. Тя обаче се забави може би защото всички в сградата се включваха едновременно.

Влезе Фернандес.

— Вярно ли е за Блакбърн? — попита тя.

— Сигурно — отговори Сандърс. — Ей сега излиза по електронната поща.

ОТ: РОБЪРТ ГАРВИН, ПРЕЗИДЕНТ И УПРАВЛЯВАЩ

ДИРЕКТОР

ДО: ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО НА „ДИДЖИ КОМ“

С ГОЛЯМА ТЪГА Й ДЪЛБОКО ЧУВСТВО ЗА ЛИЧНА ЗАГУБА ДНЕС ОБЯВЯВАМ ОСТАВКАТА НА НАШИЯ ЦЕНЕН И ДОВЕРЕН ГЛАВЕН ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТНИК ФИЛИП А. БЛАКБЪРН. фИЛ БЕШЕ ВСЕОТДАЕН СЛУЖИТЕЛ ВЪВ ФИРМАТА ПОЧТИ ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ — ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК, А СЪЩО БЛИЗЪК ЛИЧЕН ПРИЯТЕЛ И СЪВЕТНИК. ЗНАЯ, ЧЕ НА МЕН И НА МНОЗИНА ДРУГИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ И СЕДМИЦИ ОСТРО ЩЕ ЛИПСВАТ МЪДРИТЕ МУ СЪВЕТИ И ВЕДРОТО МУ НАСТРОЕНИЕ. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТЕ КЪМ НАЙ-ДОБРИТЕ МИ ПОЖЕЛАНИЯ ЗА УСПЕХ В НОВОТО ПОПРИЩЕ. СЪРДЕЧНИ БЛАГОДАРНОСТИ, ФИЛ. ВСИЧКО ХУБАВО.

ОСТАВКАТА СЕ ПРИЕМА НЕЗАБАВНО. ХАУАРД ЕБЕР-ХАРД ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА ДО НАЗНАЧАВАНЕТО НА ТИТУЛЯР.

РОБЪРТ ГАРВИН

— Какво пише? — полюбопитства Фернандес.

— Пише: „Уволних този самодоволен тъпак.“

— Беше неизбежно — отбеляза адвокатката. — Особено след като се раздрънка пред Кони Уолш.

— Откъде знаеш? — попита Сандърс.

— От Елинор Врийс.

— Тя ли ти каза?

— Не. Но е много предпазлива. Както всички останали юристи в средствата за масово осведомяване. Най-сигурният начин да си запазиш службата е да спираш разни материали. Ако се съмняваш, най-добре е да ги отхвърлиш. Затова си зададох въпроса какви са причините да пусне очевидно клеветническия материал за господин Свински. Единственото обяснение бе, че източникът е вътрешен и необичайно сигурен, а също е наясно и с правните последици. Източник, който по същество казва, че предоставя историята и няма да съди вестника, ако я отпечата Тъй като ръководителите на фирми нямат никаква представа от право, източникът очевидно беше високопоставен юрист.

— Фил.

— Да.

— Господи!

— Това променя ли плановете ти? — попита Фернандес. Сандърс беше мислил по въпроса.

— Едва ли — отвърна гой. — Според мен Гарвин бездруго щеше да го уволни днес.

— Изглеждаш много сигурен.

— Да. Снощи получих подкрепление. Надявам се днес да ми пратят още.

Влезе Синди, която попита:

— Чакаш ли нещо от Куала Лумпур? Някакъв голям материал?

— Да.

— Върви от седем сутринта. Грамаден е.

Секретарката сложи върху бюрото му касета, същата като онази, на която бе записал видеовръзката с Артър Кан.

Фернандес го погледна Той само сви рамене.

В осем и половина прати документа на Босак до частния факс на Гарвин. После помоли Синди да направи копия от всички получени през нощта факсове от Мохамед Джафар. Сандърс почти не беше спал, за да прочете изпратените материали. А четивото наистина си заслужаваше.

Разбира се, че Джафар не беше болен. Изобщо не се беше разболява!. Лъжата за него бе съчинена от Кан и Мередит.

Сандърс сложи касетата в апарата и се обърна към Фернандес.

— Ще ми обясниш ли най-накрая? — попита тя.

— Надявам се, че записът няма нужда от обяснения. На монитора се появи следният текст:

5 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/К

ОТ: А. КАН

ДО: М.ДЖОНСЪН

Видяха Кан в завода. Миг по-късно екранът се раздели на две и се появи Мередит в кабинета си в Кюпъртино.

— Какво е това? — не се стърпя Фернандес.

— Запис на видеовръзка От неделя.

— Мислех, че всички записи са изтрити.

— Да, тукашните. Но в Куала Лумпур има запазен. Изпрати ми го един приятел.

На екрана Артър Кан се изкашля.

— А. Мередит. Малко съм разтревожен.

— Няма причини — каза тя.

— Продукцията все още не отговаря на спецификациите. Трябва най-малкото да подменим въздушните инсталации. Да сложим по-качествени.

— Не сега.

— Налага се, Мередит.

— Рано е.

— Инсталациите не струват, Мередит. И двамата смятахме, че ще вършат работа, но сме се излъгали.

— Няма значение.

Кан бе потънат в пот. Нервно потри брадичката

— Въпрос на време е Том да го открие, Мередит. Не е глупав, знаеш много добре.

— Ще бъде зает с друго.

— Щом казваш…

— Освен това ще напусне. Кан се сепна.

— Така ли? Едва ли…

— Повярвай ми. Ще напусне. Няма да се примири да ми бъде подчинен.

В кабинета на Сандърс Фернандес се наведе, втренчена в екрана.

— Няма шега! — възкликна тя.

— Как така няма да се примири? — попита Кан.

— Повярвай ми — повтори Джонсън. — Така ще се получи. Том Сандърс ще изчезне най-късно четирийсет и осем часа, след като се появя там.

— Откъде си толкова сигурна…

— Няма избор. Двамата с Том сме имали връзка в миналото. Всички във фирмата го знаят. Възникне ли проблем, никой няма да му повярва. Той е достатъчно умен, за да го съзнава Ако иска изобщо да си намери работа, единственият му избор е да се примири, да приеме каквото му се предложи и да напусне.

Кан кимна и обърса потта от бузата си.

— Тогава ще кажем, че Сандърс е направил измененията в завода Той ще отрече.

— Дори няма да разбере. Запомни! Ще е напуснат дотогава, Артър.

— Ами ако не напусне?

— Повярвай ми. Ще се махне. Женен е, има семейство. Ще си отиде.

— А ако ми се обади за производството…

— Отговаряй уклончиво, Артър. Баламосвай го. Бива те, сигурна съм. Още нещо: с кого още разговаря Сандърс?

— Понякога с главния майстор — Джафар. Разбира се, той е в течение на всичко. Освен това е от честните. Боя се дали…

— Накарай го да излезе в отпуск.

— Току-що се върна.

— Дай му още, Артър. Тук ми трябва само една седмица.

— Господи! — каза Кан. — Не съм сигурен, че…

— Артър! — прекъсна го тя.

— Да, Мередит.

— Тъкмо в този момент новият заместник-директор отчита услугите, които ще бъдат възнаградени в бъдеще.

— Да, Мередит.

— Това е всичко.

Образите изчезнаха Останаха само бели линии, които също се стопиха, и екранът угасна.

— Доста ясно и сухо — отбеляза Фернандес. Сандърс кимна.

— Мередит е смятала, че промените няма да окажат влияние, защото не разбира от производството. Стремяла се е единствено към намаляване на разходите. Знаела е обаче, че някой ден промените в завода ще бъдат свързани с нейното име, затова е решила да се отърве от мен и да ме принуди да напусна фирмата. После е можела да стовари вината за проблемите в завода върху мен.

— Кан й е помагал. Сандърс кимна.

— Отървали са се от Джафар. Сандърс отново кимна.

— Кан е казал на Джафар да отиде за една седмица при братовчед си в Джохор, да се махне от града. За да не мога да се свържа с него. През ум не му е минало, че Джафар ще ми се обади. — Сандърс погледна часовника си. — Хайде, къде е?

— Кое?

От екрана долетя сигнал. Появи се красив тъмнокож журналист, очевидно в новинарска емисия, и бързо заговори на някакъв чужд език.

— Какво е това?

— Вечерните новини на трети канал от декември миналата година.

Сандърс стана и натисна копчето на видеоуредбата. Касетата изскочи.

— Какво има в тях?

Синди се върна от копирната с широко отворени очи. Носеше десетина добре подредени комплекта документи.

— Какво ще правиш с това?

— Не се притеснявай — отговори й той.

— Ужасно е, Том! Имам предвид постъпките й.

— Знам.

— Всички приказват — продължи Синди, — че сливането няма да стане.

— Ще видим — каза Сандърс.

С помощта на Синди започна да подрежда комплектите в еднакви кафяви папки.

— Какво точно се каниш да правиш? — попита Фернандес.

— Проблемът на Мередит е в това, че тя лъже — отвърна Сандърс. — Ловка е и се изплъзва. Цял живот е лъгала. Ще видя дали ще успея да я накарам да изтърси една много голяма лъжа.

Погледна часовника си. Беше девет без петнайсет.

До съвещанието оставаше четвърт час.

Заседателната зала беше претъпкана. От едната страна на масата седяха петнайсет души от ръководството на „Конли-Уайт“. От другата страна също петнайсет от „Диджи Ком“. Джон Мардън и Гарвин бяха по средата един срещу друг. Мередит Джонсън седеше в единия край и водеше заседанието.

— Сега давам думата на Том Сандърс. Том, би ли ни казал докъде сме стигнали с устройството „Туинкъл“. Какво е състоянието на производството?

— Разбира се, Мередит — отговори Сандърс. Сърцето му биеше лудо. Той излезе напред. — Първо, искам да уточня, че „Туинкъл“ е кодовото ни название за самостоятелно СД-РОМ устройство, което очакваме да направи революция. — Сандърс посочи към първата схема. — СД-РОМ е името на малък лазерен диск за съхраняване на данни. Производството му е евтино, а възможностите му за съхраняване на информация във всякаква форма са огромни: думи, образи, звук, видео и така нататък. Съдържанието на шестстотин книги може да се побере върху един-единствен малък диск. Благодарение на научните ни разработки можем да запишем на него видеофилм с продължителност час и половина. Както и различни съчетания. Например можете да направите учебник с текстова част, илюстрации, филмови сериали, анимационни поредици и други. Производствените разходи за една бройка скоро ще бъдат само десет цента.

Сандърс огледа хората около масата. От „Конли-Уайт“ проявяваха интерес. Гарвин се мръщеше. Мередит изглеждаше напрегната.

— За да бъде ефективен обаче СД-РОМ дискът, трябват две неща. Първо, преносимо възпроизвеждащо устройство. Като това. — Той вдигна устройството и го подаде на хората от „Конли-Уайт“, за да го разгледат. — Батерия за пет часа и отличен екран. Можете да го ползвате във влака, в автобуса, в класната стая — също като книга.

Хората го разглеждаха и въртяха в ръце. После пак обръщаха погледи към Сандърс.

— Другият проблем с технологията СД-РОМ е ниската й скорост — продължи той. — Много бавно се стига до тези прекрасни данни. Но устройствата „Туинкъл“, чиито прототипи направихме успешно, са два пъти по-бързи от всички други устройства в света. Като се добави паметта за разгъване и прибиране на образите, достигат скоростта на малък компютър. Очакваме в срок от една година да намалим единичната стойност до цената на видеоигра. В момента произвеждаме устройствата. В началото имахме проблеми, но сега ги преодоляваме.

— Можеш ли да ни разкажеш по-подробно за тях? — обади се Мередит. — От разговорите с Артър Кан оставам с впечатлението, че още не сме наясно откъде идват проблемите с устройството.

— Напротив, наясно сме — възрази Сандърс. — Излиза, че те изобщо не са толкова сложни. Очаквам да бъдат изцяло решени само след няколко дни.

— Така ли? — Тя повдигна вежди. — Значи сме разбрали каква е причината?

— Да.

— Прекрасна вест!

— Така е.

— Наистина чудесна новина — намеси се Ед Никълс. — Проектантски ли е проблемът?

— Не — каза Сандърс. — В разработения тук проект няма нищо нередно. Същото се отнася и за прототипите. Проблемът е чисто производствен и е свързан със завода в Малайзия.

— Какъв е по-точно?

— Оказа се — продължи Сандърс, — че производствената линия не е оборудвана както трябва. Би следвало да използваме автоматични уреди за монтиране на контролните чипове и на РАМ-кеша, но малайските работници го правят ръчно. Буквално ги набиват с палец. Поточната линия е мръсна, затова при оптическите измервания се отчита наличието на частици. Трябват ни въздушни инсталации на равнище седем, но наличните са едва на равнище пет. Оказа се, че сме предвиждали някои части като шарнирни болтове и скоби от един много надежден доставчик в Сингапур, но всъщност ги доставяме от друг. По-евтино, но с по-ниско качество.

Мередит се напрегна, но само за миг.

— Неподходящо оборудване, неподходящи условия, неподходящи части… — Тя тръсна глава. — Извинявай. Може да греша, но ми се струва, че ти отговаряше за внедряването на производството, Том?

— Така е — потвърди Сандърс. — Бях в Куала Лумпур през есента и пускахме линията заедно с Артър Кан и местния главен майстор Мохамед Джафар.

— Защо тогава имаме толкова много проблеми?

— За съжаление при изграждането на производството са взети редица погрешни решения.

Изражението на Мередит стана загрижено.

— Том, всички знаем, че си изключително компетентен. Как се е получило?

Сандърс се поколеба. Мигът настъпи.

— Получило се е, защото производствената линия е била променена — изрече той. — Спецификациите не са били спазени.

— Какво искаш да кажеш?

— Според мен ти трябва да обясниш, Мередит. Защото ти си дала нареждане за промените.

— Аз ли?

— Точно така, Мередит.

— Том, сигурно грешиш — хладнокръвно възрази тя. — Нямам нищо общо с производството в Малайзия.

— Имаш — поправи я Сандърс. — Пътувала си два пъти дотам, през ноември и декември миналата година.

— Да, бях в две командировки до Куала Лумпур. Защото ти не се беше справил с преговорите за един трудов спор с малайзийското правителство. Отидох там и реших въпроса. Нямам обаче нищо общо с производството.

— Не е така, Мередит.

— Уверявам те — каза тя хладно. — Нямам нищо общо. Нито с производството, нито с така наречените промени.

— Всъщност си била там, за да провериш на място как са изпълнени твоите нареждания за промените.

— Извинявай, Том. Бъркаш. Никога не съм виждала производствената линия.

На екрана зад нея се появи видеозаписът на новинарската емисия без звук. Журналистът със сако и вратовръзка пред камерата.

— Никога ли не си била в завода? — попита я Сандърс.

— Никога, Том. Не знам кой би могъл да ти каже подобно нещо… и защо го споменаваш сега.

На втори план зад журналиста се видя сградата на „Диджи Ком“ в Малайзия, после заводът отвътре. Камерата се насочи към производствената линия и официалното посещение. В завода бяха Фил Блакбърн и до него Мередит Джонсън. Камерата я показа в едър план, докато разговаряше с един работник.

Хората в залата зашушукаха.

Мередит се завъртя и погледна екрана.

— Чудовищно! Извадено е от контекста. Не знам откъде е това…

— Трети канал на Малайзийската телевизия. Местният вариант на Би Би Си. Съжалявам, Мередит.

Записът от новините свърши. Екранът угасна Сандърс даде знак на Синди, която започна да обикаля масата и да раздава папките.

— Откъдето и да е този така наречен запис… — поде Мередит.

Сандърс не й обърна внимание.

— Госпожи и господа, ако отворите папките, ще намерите паметни записки на сектор „Контрол върху проектите“, ръководен от госпожа Джонсън през въпросния период. Насочвам вниманието ви към първата с дата осемнайсети ноември миналата година. Ще забележите подписа на Мередит Джонсън и нареждането й производствената линия да се промени в съответствие с исканията на Малайзия. По-конкретно се дават указания да не се използват автоматични уреди за монтаж на чиповете и операцията да се извършва ръчно. Правителството на страната е останало удовлетворено, но нашето производство на устройствата се е провалило.

— Забележете обаче — не се предаваше Джонсън, — че малайците не ни оставиха никакъв избор…

— Значи изобщо не е трябвало да строим завод там — прекъсна я Сандърс. — Защото не можем да спазим новите спецификации. Отклоненията са недопустими.

— Е, това е твоето мнение — отбеляза тя.

— Втората записка е от трети декември. В нея се казва, че в резултат на проучването за намаляване на разходите са променени въздушните инсталации в цеха. Отново изменение на установените от мен спецификации. И пак показател от първостепенно значение: не можем да произвеждаме висококачествени изделия при такива условия. Накратко, промените са обрекли производството на провал.

— Не знам дали някой от присъстващите ще ти повярва, че причината за неуспеха на устройствата е в нещо друго освен в собствената ти…

— Третата записка — не спираше Сандърс — обобщава икономиите, реализирани от сектор „Контрол върху проектите“. Ще видите, че в нея се говори за единайсетпроцентно намаляване на разходите. Тези икономии отдавна са се стопили поради забавяния в производството, да не говорим за забавените доставки на пазара. Дори да възстановим линията незабавно, единайсетте процента икономия ще доведат до увеличаване на производствените разходи от порядъка на седемдесет процента. Или сто и деветдесет процента увеличение през първата година.

— Ето и следващия документ — каза Сандърс. — Той обяснява какво е наложило мерките за намаляване на разходите. През есента, по време на преговорите за сливането между господин Никълс и госпожа Джонсън, тя е заявила, че може да докаже възможността за намаляване на разходите при внедряването на високи технологии, тъй като господин Никълс изразил загриженост за големите вложения по време на срещата им в…

— О, за Бога! — извика Ед Никълс, втренчил поглед в материала.

Мередит скочи пред Сандърс.

— Извинявай, Том — поде твърдо тя. — Налага се да те прекъсна Със съжаление трябва да отбележа, че не можеш да измамиш никого с тази закачка — Мередит описа широк кръг с ръка. — Както и с така наречените доказателства — Тя повиши глас. — Не присъстваше, когато най-добрите умове във фирмата вземаха тези управленски решения. Не разбираш аргументацията им. Сега излизаш с престорени пози, с разни паметни записки, с които се мъчиш да ни убедиш… Никого няма да убедиш. Том. — Тя го изгледа съжачително. — Скалъпена история. Нелепи приказки, кухи фрази. По същество ти си само външност без никакво съдържание. Въобразяваш си, че можеш да се явиш тук и да подлагаш на съмнение работата на управленския екип. Длъжна съм да заявя, че това е недопустимо.

Гарвин рязко се изправи.

— Мередит…

— Искам да довърша — каза, почервеняла от гняв, Джонсън. — Защото е важно, Боб. Това е същината на проблемите в направлението. Да, някои решения могат да бъдат оспорени със задна дата Да, опитахме някои новаторски методи, с които може би сме се изхвърлили. Но те едва ли извиняват поведението, на което сме свидетели днес. Виждаме хладно пресметната инсинуация, организирана от човек, който е способен на всичко — абсолютно всичко, — за да наложи себе си за сметка на останалите, да смаже всеки, застанал на нейния — тоест на неговия път. Каква безскрупулност… Не можеш да ни заблудиш, Том. Нито за миг. Караш ни да приемем най-долнопробна лъжа. Криви са ти сметките. Как ли пък не! И ще си понесеш последствията. Съжалявам. Не можеш да си разиграваш коня както ти скимне. Не става, не се постъпва така. Това е всичко.

Мередит спря да поеме дъх и се огледа Всички мълчаха, без да помръдват. Гарвин продължаваше да стои прав, изглеждаше потресен. Мередит бавно осъзна, че нещо не е наред. Заговори с по-спокоен тон.

— Надявам се, че съм… че точно изразих общото настроение. Такова беше намерението ми. Пак последва мълчание.

— Мередит — обади се накрая Гарвин, — би ли напуснала залата за няколко минути.

Тя изумено загледа Гарвин, после изрече:

— Разбира се, Боб.

— Благодаря ти.

Излезе от залата с високо вдигната глава. Вратата щракна зад нея.

Джон Мардън се надигна от мястото си и каза:

— Господин Сандърс, моля, продължете изказването си. Колко време според вас ще е нужно, за да се възстанови производството и да заработи с пълна мощност?

Беше пладне. Сандърс седеше в кабинета си с крака върху бюрото и гледаше през прозореца. Над сградите на площад Пайъниър грееше ярко слънце. На ясното небе нямаше нито едно облаче. Влезе Мери-Ан Хънтър в строг костюм.

— Не разбирам — каза тя.

— Какво?

— Записа на новините. Мередит сто на сто е знаела за него. Защото е била там, когато са снимали.

— О, знаела е, но не е допускала, че ще се добера до записа Смятала е, че няма да я покажат в новините, че ще снимат само Фил. Мюсюлманска страна, нали разбираш. Когато отразяват вести от деловия свят, обикновено показват само мъже.

— Аха. И какво?

— Но трети канал е държавен — продължи Сандърс. — Новината тогава е била, че правителството е постигнало само частичен успех в преговорите за промени в завода на „Диджи Ком“ поради неотстъпчивостта на чуждата страна и нежеланието й да се споразумее. Замисълът е бил да се защити доброто име на финансовия министър Саяд. Затова са насочили камерите към Мередит.

— Защото…

— Защото е жена.

— Дяволът, преоблечен като чужденка в делови костюм? С жена феринджи не можеш да се споразумееш.

— Нещо от този род. Както и да е, новините всъщност са се въртели около нея.

— И ти намери записа.

— Да.

Хънтър кимна.

— Е, нямам нищо против — каза тя и излезе от кабинета. Останал сам, Сандърс пак се загледа през прозореца. След малко влезе Синди.

— Най-новото е, че сливането отпада.

Сандърс сви рамене. Чувстваше се изтощен, изцеден. Не го интересуваше.

— Гладен ли си? Да ти донеса ли нещо за обяд?

— Не ми се яде. Какво правят сега?

— Гарвин и Мардън разговарят.

— Продължават ли? Мина повече от час.

— Току-що при тях влезе Конли.

— Само Конли? Никой друг ли?

— Не. Никълс напусна сградата.

— А Мередит?

— Никой не я е виждал.

Сандърс се облегна на стола. Пак обърна очи към прозореца От компютъра се разнесоха три последователни звукови сигнала

30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

ОТ: А. КАН

ДО: Т. САНДЪРС

Обаждаше се Кан. Сандърс се усмихна мрачно. През вратата надникна Синди.

— Търси те Артър.

— Виждам.

15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

Сандърс намести настолната лампа и се облегна. Екранът светна, трептенията спряха Появи се Артър в завода.

— О, Том. Радвам се. Надявам се, че не съм закъснял.

— Закъснял за какво? — попита Сандърс.

— Знам, че днес има съвещание. Трябва да ти кажа нещо.

— Какво е то, Артър?

— Ами боя се, че не бях достатъчно откровен с теб, Том. Става дума за Мередит. Преди шест-седем месеца тя въведе някои промени в производството и се кани да прехвърли вината върху теб. Вероятно на днешното съвещание.

— Разбирам.

— Много ми е неприятно, Том — наведе глава Кан. — Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо, Артър. Кан се усмихна извинително.

— Исках да те предупредя. Честно. Но Мередит все разправяше, че те няма. Не знаех как да постъпя. Тя твърдеше, че ще има битка и е най-добре да застана на страната на победителя.

— Заложил си на губещия, Артър — каза Сандърс. — Уволнен си.

Той протегна ръка и изключи телевизионната камера пред себе си.

— Какво говориш?

— Уволнен си, Артър.

— Не можеш да постъпиш така с мен… — проплака Кан. Образът му почна да избледнява и да се свива. — Не можеш…

Екранът угасна.

След четвърт час в кабинета влезе Марк Луин, като подръпваше нервно яката на черната си риза с къс ръкав марка „Армани“.

— Излязох голям глупак — измънка той.

— Да. Така е.

— Само… Не разбрах какво става.

— Да де, не разбра.

— Какво ще правиш сега?

— Току-що уволних Артър.

— Господи! Какво друго?

— Не знам. Ще видим какво ще стане.

Луин кимна и притеснен излезе. Сандърс реши да го остави известно време да се тревожи. В края на краищата дружбата им щеше да се възстанови. Адел и Сюзан бяха добри приятелки. А и нямаше с кого да замени талантливия Марк. Можеше обаче да го накара да се поизпоти — щеше да му се отрази добре.

В един часа влезе Синди.

— Казват, че преди малко Макс Дорфман е отишъл да разговаря с Гарвин и Мардън.

— А Джон Конли?

— Излязъл е. Сега е при счетоводителите.

— Добър признак.

— Носят се слухове, че Никълс е уволнен.

— Защо смятат така?

— Преди час е хванал самолета

След петнайсет минути Сандърс видя Ед Никълс по коридора и отиде до бюрото на Синди.

— Нали ми каза, че Никълс е излетял.

— Така чух — обясни секретарката. — Направо да полудееш. Знаеш ли какво говорят за Мередит?

— Какво?

— Че остава.

— Не вярвам — възрази Сандърс.

— Бил Евъртс казат на секретарката на Стефани Каплан, че няма да уволнят Мередит Джонсън и че Гарвин изцяло я подкрепял. Фил щял да опере пешкира за случката в Малайзия, но Гарвин още вярвал, че Мередит е млада и не бива да бъде обвинявана Затова тя остава на работа.

— Не вярвам.

Синди сви рамене.

— Така разправят.

Той се върна в кабинета и погледна през прозореца Мъчеше се да си внуши, че това са само слухове. След малко из-бръмча вътрешната уредба

— Том? Току-що се обади Мередит Джонсън. Вика те веднага в кабинета си.

През големите прозорци на петия етаж струеше ярко слънце. Секретарката я нямаше на бюрото пред кабинета на Мередит. Вратата беше открехната Той почука.

— Влизай — обади се Мередит Джонсън. Стоеше права, облегната на ръба на бюрото със скръстени на гърдите ръце. Чакаше го. — Здрасти, Том.

— Здравей, Мередит.

— Влизай. Не хапя.

Сандърс не затвори вратата зад себе си.

— Трябва да призная, че сутринта надмина себе си, Том. Изненадах се колко много си успял да научиш за толкова кратко време. И подходът ти беше доста изобретателен.

Той мълчеше.

— Да, отлично си се справил. Горд ли си със себе си? — стрелна го с поглед тя.

— Мередит…

— Смяташ, че най-накрая сме си разчистили сметките? Е, имам новина за тебе, Том, изобщо не си наясно какво става.

Тя се дръпна от бюрото. Сандърс забеляза, че до телефона има кашон. Мередит заобиколи бюрото и започна да прибира в него снимки, документи и комплект писалки.

— Всичко беше идея на Гарвин. От три години търси купувач. Все не намираше. Накрая прати мен и аз изпълних задачата. Обиколих двайсет и седем различни фирми, докато стигнах до „Конли-Уайт“. Те проявиха интерес и аз се спазарих добре. Нищо не пропуснах. Гледах сделката да върви на всяка цена. На всяка цена.

Тя ядно метна някакви листове в кашона. Сандърс я наблюдаваше.

— Гарвин беше доволен, че му поднасям Никълс на тепсия — продължи Джонсън. — Не придиряше как съм го постигнала. Дори не се интересуваше. Искаше само да се свърши работата. Съдрах се да я оправя, защото новата длъжност предлагаше големи възможности за кариера. Защо да не я получа? Аз изпълних задачата. Аз уредих сделката. Заслужих си повишението. Победих те в честен двубой.

Сандърс не пророни дума.

— А сега всичко отива по дяволите. Гарвин не ме подкрепя, когато стигнахме до дебелия край. Всички разправят, че ми бил като баща. Но всъщност той само ме използваше. Искаше да сключи сделката на всяка цена. Сега продължава. Още една проклета сделка Много важно, че някой ще пострада. Всички напират. А аз трябва да намеря адвокат, за да договори условията за напускане. На никой не му пука. — Мередит затвори кашона и се облегна на него. — Но аз те победих, Том, честно и по правилата. Не заслужавам такова отношение. Прецака ме проклетата система.

— Не е вярно. — Сандърс я погледна право в очите. — От години чукаш подчинените си. По всякакъв начин се възползваш от положението си. Клинчиш. Мързи те. Разчиташ на изграденото име и всяка трета дума от устата ти е чиста лъжа. Сега се самосъжаляваш. Смяташ, че системата ти е виновна Знаеш ли какво, Мередит? Системата не те съсипа. Тя те разкри и те изхвърли. Защото дълбоко в себе си ти си пълно нищожество. — Той се завъртя. — Приятно пътуване. Където и да отиваш. Излезе от кабинета и тръшна вратата.

След пет минути се върна в своя кабинет. Все още вбесен, се заразхожда напред-назад край бюрото. Влезе Мепи-Ан Хънткп по спортен екип

Седна и вдигна обутите си в маратонки крака на бюрото.

— За какво си се разработил? За пресконференцията ли?

— Каква пресконференция?

— Насрочили са я за четири часа.

— Кой ти каза?

— Мариан от „Връзки с обществеността“. Кълне се, че Гарвин лично е наредил. Освен това секретарката й звъни по вестниците и телевизионните станции.

Сандърс поклати глава

— Избързват.

След всичко случило се пресконференция можеше да има най-рано на другия ден.

— И аз така мисля — кимна Хънтър. — Сигурно ще обявят, че сливането отпада Чу ли какво разправят за Блакбърн?

— Не, какво?

— Гарвин се съгласил на един милион долара обезщетение.

— Не вярвам.

— Така приказват.

— Питай Стефани.

— Никой не я е виждал. Сигурно се е върнала в Кюпъртино, за да се оправя с финансовите въпроси, след като сливането отпада. — Хънтър стана и се приближи до прозореца — Поне времето днес е хубаво.

— Да. Най-накрая.

— Май ще изляза да потичам. Не понасям чакането.

— Не ми се излиза от сградата Тя се усмихна.

— Е, и аз бих постъпила така на твое място. — Хънтър постоя до прозореца известно време и най-после проговори: — А какво знаеш…

Сандърс вдигна поглед.

— Какво?

Хънтър посочи надолу към улицата.

— Микробуси. С антени. Значи все пак ще има пресконференция.

Проведоха пресконференцията в четири часа в главната заседателна зала на партера. Когато Гарвин се изправи в единия край на масата, блеснаха светкавици.

— Винаги съм смятал — започна той, — че жените трябва да бъдат по-широко представени на ръководните длъжности. В навечерието на двайсет и първи век американките са най-неизползваният ресурс на нацията. Положението не се различава в електрониката и в останалите отрасли. Ето защо с голямо удоволствие бих искал да съобщя, че част от сливането ни с „Конли-Уайт Комюникейшънс“ е назначаването на нов заместник-директор в „Диджитал Комюникейшънс“ в Сиатъл — много талантлива жена от централното управление в Кюпъртино. Години наред тя работи творчески и всеотдайно в екипа на „Диджи Ком“ и съм сигурен, че в бъдеще ще прояви още по-голямо творчество. Приятно ми е да ви представя новия заместник-директор по перспективното планиране госпожа Стефани Каплан.

Последваха ръкопляскания. Каплан застана зад микрофона и отметна посивял кичур. Беше облечена в тъмнокафяв костюм и се усмихваше кротко.

— Благодаря ти, Боб. Благодаря на всички, които работиха упорито за успеха на фирмата. Специално искам да подчертая колко се радвам, че ще работя с такива изтъкнати специалисти като ръководителите на отдели Мери-Ан Хънтър, Марк Луин, Дон Чери и, разбира се, Том Сандърс. Тези талантливи хора са сърцевината на нашата фирма и смятам да вървим напред ръка за ръка. Що се отнася до мен, със Сиатъл съм свързана както лично, така и професионално. Мога само да кажа, че съм възхитена, наистина възхитена, че съм тук. Очаквам дълги и щастливи години в този прекрасен град.

След като Сандърс се прибра в кабинета си, по телефона му се обади Фернандес.

— Най-после се свързах с Алън. И знаеш ли какво? Артър А. Френд е в творчески отпуск и е заминат за Непал. Никой не влиза в кабинета му освен секретарката и най-доверените му студенти. Всъщност е влизал само един студент. Първокурсник в Химическия факултет на име Джонатан…

— Каплан — допълни Сандърс.

— Точно така. Знаеш ли кой е? — попита Фернандес.

— Синът на шефката Току-що назначиха Стефани Каплан за ръководител на направлението. Фернандес за миг млъкна.

— Сигурно е забележителна жена — изрече тя.

Гарвин насрочи среща с Фернандес в хотел „Четири сезона“. В късния следобед седнаха в малък тъмен бар близо до Четвърто авеню.

— Страхотно се справи, Луиз — каза той. — Но справедливостта не възтържествува, сигурен съм. Една невинна жена се провали заради някакъв хитрец и интригант.

— Хайде, Боб. Затова ли ме повика? За да се оплакваш?

— Ей Богу, Луиз, сексуалният тормоз се превръща в огромен проблем. Поне във фирмите, които познавам, има заведени по десетина дела Докъде ще стигнем?

— Не се тревожа нещата ще се уталожат — отговори Фернандес.

— Може би и това ще стане някога. Но междувременно невинни хора…

— В работата не ми се случва да срещам кой знае колко невинни хора — отбеляза адвокатката — Разбрах например, че членовете на Управителния съвет на „Диджи Ком“ още преди година са знаели за главоболията с Джонсън, но не са направили нищо, за да го решат.

Гарвин премигна.

— Кой ти каза? Съвършено невярно. Фернандес замълча

— Освен това никога не можеш да го докажеш. Адвокатката повдигна вежди, без да проговори.

— Кой ти каза? — настоя Гарван. — Искам да зная.

— Виж, Боб, никой вече не търпи един определен начин на поведение. Шефът, който посяга към слабините, стиска цици в асансьора, кани секретарки в командировка, но запазва само една стая в хотела. Това отдавна е отминало. Ако някой от служителите ти се държи по този начин, все едно дали е мъж или жена, хомосексуалист или редовен, длъжен си да го спреш.

— Добре, но понякога е много трудно…

— Да — съгласи се Фернандес. — Съществува и другата крайност. Служителката не харесва някой безвкусен виц и подава жалба На нея трябва да се каже, че тук не става дума за сексуален тормоз. Междувременно обаче шефът е обвинен. Всички във фирмата научават. Той вече не работи с нея заради подозренията, лошите отношения и цялата каша във фирмата И това се случва доста често. За съжаление. Знаеш ли, че двамата със съпруга ми работим в една и съща фирма?

— Аха

— След като се запознахме, той пет пъти ме покани да излезем. Отначало отказвах, накрая се съгласих. Сега сме щастливо семейство. Тези дни сподели, че при днешните отношения едва ли би ме канил пет пъти подред. Просто би се отказал.

— Виждаш ли! Точно за това говоря.

— Знам. Но с времето всичко ще дойде на място. След го-дина-две хората ще разберат какви са новите правила

— Да, но…

— Проблемът е в третата категория, по средата между двете крайности — продължи Фернандес. — Там поведението е неопределено. Не е ясно какво се е случило. Не е известно кой какво и на кого е направил. Най-много жалби са тъкмо такива Досега обществото обръща внимание на проблемите на жертвата, не на обвинените. Но те също имат проблеми. Искът за сексуален тормоз е оръжие, Боб, и срещу него няма надеждна защита Всеки може да го използва и това често си случва Според мен ще продължи така известно време.

Гарвин въздъхна

— Също както вашата виртуална действителност — каза адвокатката. — Средата изглежда реална, но на практика не е. Всеки ден живеем във виртуални среди, зададени от собствените ни представи. Те се променят. Променят се по отношение на жените, скоро ще стане същото и с мъжете. Мъжете не харесаха предишната промяна, на жените няма да допадне сегашната. И някои хора ще се възползват. В крайна сметка всичко ще се уреди.

— Кога? Вижда ли му се краят? — тръсна глава Гарвин.

— Когато жените заемат половината от ръководните длъжности. Ето тогава — отсече Фернандес.

— Знаеш, че подкрепям това становище.

— Да. Разбрах, че току-що си назначил чудесна жена. Поздравления, Боб.

Мери-Ан Хънтър беше натоварена със задачата да откара Мередит Джонсън до летището, където тя щеше да вземе самолета обратно за Кюпъртино. Двете жени седяха мълчаливо петнайсетина минути. Мередит се бе свила в палтото си и гледаше през прозореца.

Накрая, тъкмо когато завиваха покрай завода на „Боинг“, Джонсън проговори:

— И без това тук не ми харесваше.

Хънтър й отговори, като внимателно подбираше думите си:

— Има си добрите и лошите страни.

Пак настъпи мълчание. После Джонсън попита:

— Приятелка ли си на Сандърс?

— Да.

— Свястно момче — каза Мередит. — Винаги е бил такъв. Знаеш ли, че някога имахме връзка?

— Чувала съм.

— Всъщност Том не направи нищо лошо. Просто не знаеше как да реагира на случайно подхвърлена забележка.

— Аха.

— Жените в бизнеса трябва да бъдат безупречни през цялото време, иначе ги убиват. Достатъчна е и най-малката грешчица, за да им отрежат главата.

— Аха — повтори Хънтър.

— Знаеш за какво говоря — каза Джонсън.

— Да, зная.

Последва нова дълга пауза. Джонсън се намести на седалката, без да откъсва поглед от прозореца.

— Системата — каза тя. — Там е проблемът. Прецака ме гадната система.

Сандърс тръгваше към летището, за да посрещне Сюзан и децата, когато се сблъска със Стефани Каплан. Честити й назначението. Тя му подаде ръка и каза съвсем сериозно:

— Благодаря ти за подкрепата.

— И аз благодаря за твоята. Хубаво е да имаш приятел.

— Да — потвърди тя. — Хубаво нещо е приятелството. Компетентността също. Няма да се задържа тук дълго, Том. Никълс напусна поста финансов директор на „Конли“, а заместникът му е, меко казано, със скромни възможности. След около година ще потърсят някого. И когато се преместя при тях, някой ще трябва да поеме тук новата фирма. Според мен трябва да си ти.

Сандърс направи лек поклон.

— Но това е в бъдеще — живо каза Каплан. — Междувременно трябва да подредим нещата. Голяма каша се забърка. Сливането отвлече вниманието на всички, некомпетентността на онези в Кюпъртино се отрази на производството. Много трябва да се потрудим, за да оправим положението. Утре в седем сутринта свиквам първото оперативно съвещание’с ръководителите на отдели. До утре, Том.

Стефани Каплан се обърна.

Сандърс стоеше в залата за пристигащи и гледаше кой слиза от самолета от Финикс. Елайза се затича към него с викове „Татко!“ и се хвърли в прегръдките му. Беше почерняла от слънцето.

— Хубаво ли беше във Финикс?

— Много! Татко, яздихме коне, ядохме тако и познай още какво.

— Какво?

— Видях змия.

— Истинска ли?

— Аха. Зелена. Ей толкова голяма — разпери ръце детето.

— Доста голяма е била, Елайза.

— Ама знаеш ли какво? Зелените змии не хапят. Приближи се Сюзан с Матю на ръце. Тя също беше почерняла. Сандърс я целуна. Елайза веднага се обади:

— Казах на татко за змията.

— Как си? — попита Сюзан и го погледна право в лицето.

— Добре. Уморен съм.

— Свърши ли?

— Да. Свърши.

Тръгнаха да излизат. Сюзан го прегърна през кръста.

— Мислех си, че сигурно прекалявам с пътуванията. Трябва да прекарваме повече време заедно.

— Би било чудесно — каза той.

Приближиха към лентите за багажа. Сандърс носеше дъщеря си и усещаше ръчичките й, отпуснати на рамото му. Погледна настрани. Мередит Джонсън стоеше пред гишето за заминаващи. Беше облечена с палто. Косите й бяха опънати назад. Тя не се обърна й не го видя.

— Някой познат ли? — попита Сюзан.

— Не, никой.