Различни школи

III

Предполага се, че са изминали два месеца.

Барбара седеше в кабинета на къщата за сто хиляди долара. Това място й беше приятно. На света има много места, където мъже и жени имат възможност да се оттеглят, за да се избавят от различни грижи. Има манастири, има гробища, има курорти, има изповедални, има отшелнически килии, има адвокатски кантори, има козметични салони, има дирижабли и кабинети. И най-удобни за целта си остават кабинетите.

Обикновено минава доста време, докато хипотенузата разбере, че тя е най-дългата страна на триъгълника. Но няма положение, което да продължава вечно.

Барбара беше сама. Чичо Джеръм и Невада бяха отишли на театър. Барбара беше отказала да отиде. Искаше й се да си остане у дома и да се занимава с нещо в кабинета. Ако вие, госпожице, бяхте ослепителна млада нюйоркчанка и виждахте как всеки ден тази бронзова чародейка от Запада хвърля ласото си по младия човек, когото искате за себе си, тогава и вие ще загубите вкус към евтиния блясък на оперетната сцена. Барбара седеше пред дъбовото писалище. Дясната й ръка беше подпряна на него, а пръстите на тази ръка неспокойно въртяха запечатано писмо. Писмото бе адресирано до Невада Уорън, и в горния ляв ъгъл на плика се виждаше емблемата на Гилбърт — малката златна палитра. Писмото бе донесено в девет часа, след като Невада вече беше излязла.

Барбара беше готова да даде перлената си огърлица, за да узнае какво пише в писмото; но тя не можеше да отвори плика на пара, с перодръжка, с фиба или с който и да било от общоприетите методи, защото положението й в обществото не й позволяваше такава постъпка. Беше се опитала да прочете нещичко, държейки писмото срещу светлината, но напразно — Гилбърт разбираше от канцеларски материали.

В единайсет и половина театралните любители се върнаха. Беше прекрасна зимна нощ. Само докато притичат от купето до входната врата, бяха ги обсипали гъсти бели снежинки, които летяха косо откъм изток. Старият Джеръм изруга незлобиво файтонджиите и задръстените улици. Невада, почервеняла като роза, се впусна да разказва за нощните бури в планината, бушували около хижата на баща й. По време на всички тези зимни апострофи Барбара, със студено сърце, дремеше и похъркваше — не можеше да измисли нищо по-добро.

Старият Джеръм побърза да се качи в спалнята си при своите грейки и хинини. А Невада влезе като пеперуда в кабинета, единствената ярко осветена стая, отпусна се в едно кресло и докато разкопчаваше безбройните копчета на дългите до лактите ръкавици, започна да дава устни показания за недостатъците на представлението.

— Да, Фийлд е забавен… понякога — разсъни се Барбара. — Има писмо за теб, мила, донесоха го, след като излязохте.

— От кого е? — попита Невада, мъчейки се с едно от копчетата.

— Мога само да се досещам — отвърна с усмивка Барбара. — В ъгъла на плика има една финтифлюшка, която Гилбърт нарича палитра, но на мен повече ми прилича на златно сърце на ученически споменик.

— Интересно какво ли ми пише? — каза равнодушно Невада.

— Всички ние сме еднакви — каза Барбара. — Имам пред вид жените. Мъчим се да познаем по марката какво съдържа писмото и като последно средство използуваме ножицата и четем писмото отдолу нагоре. Ето, вземи го.

Тя се надигна и понечи да подхвърли писмото на Невада през писалището.

— Да ги вземат мътните! — възкликна Невада. — Омръзнаха ми тия безкрайни копчета. По-добре е човек да носи кожени панталони. Барбара, смъкни, моля те, кожата на това писмо и ми го прочети. Ще се съмне, докато сваля тези ръкавици.

— Нима искаш да отворя писмо, изпратено от Гилбърт на твое име? То е писано за теб и, разбира се, едва ли ще ти е приятно да го прочете друг човек.

Невада вдигна очи от ръкавиците — очи, спокойни, сапфирени.

— Няма кой да ми пише нещо, което всички останали да не могат да прочетат. Отвори го, Барбара. Може би Гилбърт иска утре пак да ни изведе с автомобила.

„Любопитството погубва котката“ — казва народната поговорка. Но то може да доведе и до други беди. И ако чувствата, които се смятат за чисто женски, се отразяват зле на котката, то ревността скоро ще лиши от котки целия свят.

С малко отегчен вид Барбара благоволи да отвори писмото.

— Добре, мила моя — каза тя, — щом искаш, ще ти го прочета.

Тя хвърли плика и погледът й пробяга бързо по редовете; после го препрочете и хвърли бърз, хитър поглед на Невада, за която в момента сякаш всичко на тоя свят се свеждаше до ръкавиците, а писмата на изгряващи художници бяха, все едно, послания от Марс.

Петнайсетина секунди Барбара гледа втренчено и някак особено Невада; след това на лицето й светна като неочаквана мисъл усмивка, но толкова незабележима, че устата й почти не се отвориха, а очите едва-едва се стесниха.

Откак свят светува, никоя жена не е представлявала загадка за друга. С бързината на светкавица всяка жена прониква в душата и мислите на другата, разбира какво се крие зад всяка нейна дума, чете най-съкровените й желания, смъква като коси от гребен софистиката от най-коварните й замисли, навъртява я сакрастично между пръстите си и я пуска да я отнесе вятърът на вечното съмнение.

Преди много, много години синът на Ева позвънил на вратата на фамилната резиденция в Рай Парк, водейки под ръка непозната дама, която представил на майка си. Ева отвела снахата настрани и вдигнала въпросително класическите си вежди.

— От земята на Нод съм — казала младоженката, поклащайки кокетливо палмовото си листо. — Вие, разбира се, сте ходили там.

— Напоследък не — отвърнала съвсем невъзмутимо Ева. — Не мислите ли, че ябълковият сок, който поднасят там, е отвратителен? Вашата туника от черничеви листа е доста ефектна, мила; но, разбира се, там трудно се намира истински смокинов тоалет. Да отидем зад този люляков храст, докато мъжете изпият по чаша целиновка. Струва ми се, дупките, прогризани от гъсениците в тоалета ви, оголват гърба ви малко повече, отколкото трябва.

Така в посоченото време и на посоченото място — както е упоменато в историческите документи — е бил създаден съюзът между единствените две дами, чиито имена са фигурирали в тогавашния биографичен справочник. И още тогава е било решено, че жената ще остане навеки за всяка друга жена прозрачна като стъкло — въпреки че тогава то още не е било изобретено, — но за сметка на това тя ще представлява вечна загадка за мъжа.

Барбара като че се колебаеше.

— Ах, Невада — проговори тя, като даваше вид, че е смутена, — не биваше да настояваш да го отворя. Знаех си аз, че е съвсем лично.

Невада забрави за малко ръкавиците.

— Тогава прочети го на глас — каза тя. — Сега е все едно, и без това вече си го прочела. Щом господин Уорън ми е писал нещо, което други не бива да знаят, тогава нека го разберат всички.

— Добре — каза Барбара, — ето какво пише: „Скъпа моя Невада, ела в ателието ми тази вечер в полунощ. Непременно!“

Барбара стана и пусна писмото в скута на Невада.

— Страшно ми е неприятно, че го прочетох — каза тя. — Но това сякаш не е писано от Гилбърт. Тук има някакво недоразумение. Смятай, че нищо не зная за това, мила. Качвам се в спалнята, така ме заболя глава. Не, аз решително не разбирам тази бележка. Може би Гилбърт е пийнал малко повече на вечеря и после всичко ще се изясни. Лека нощ.