Речният бог

Отдавна съм забравил броя на децата, на чието раждане съм присъствал, но въпреки дългогодишната си практика не бях подготвен за това. В този момент дадох на детето любовта и предаността, на които бях способен. Знаех, че ще му посветя целия си живот, а обичта ми с всеки изминат ден ще се засилва. Моят живот неочаквано се бе променил.

Когато прерязах пъпната връв и изкъпах детето, бях изпълнен с чувството на религиозно благоговение, каквото никога не бях изпитвал в светилищата на многобройните египетски богове. Душата и очите ми се наслаждаваха на идеалното малко телце и червеното набръчкано личице, върху което белезите на упоритост и сила бяха ясно отпечатани както върху лицето на истинския му баща.

Положих го в ръцете на майка му и когато то намери зърното на издутата й гърда и се нахвърли върху него като леопард върху врата на газела, господарката вдигна поглед към мен. Нямам думи, с които да изразя това, което премина между нас. И двамата разбрахме. Бе започнало нещо толкова прекрасно, че никой от нас не можеше да го изкаже.

Оставих я да се радва на сина си и тръгнах да съобщя на царя. Не бързах. Новината отдавна бе стигнала до него. Царските жени не се славят със сдържаността си. В този момент той вероятно бе на път за женските покои.

Бавех се във водната градина, обзет от мечти. Утрото настъпваше и бог Амон Ра показа върха на огнения си диск над източните хълмове. Прошепнах молитва за благодарност. Докато стоях с вдигнати нагоре очи, ято дворцови гълъби се издигна над градината. Когато се обръщаха, крилата им се осветяваха от слънчевите лъчи и проблясваха като скъпоценни камъни в небето.

Тогава забелязах тъмно нетно над ятото и дори от такова разстояние веднага го познах. Бе сокол, дошъл от пустинята. Прибрал крилата си, той се спускаше към гълъбите. Беше избрал водача на ятото и гмуркането му бе точно и неумолимо. Порази птицата още във въздуха. Соколът винаги хваща жертвата в ноктите си и се спуска към земята. Този път това не се случи. Соколът уби гълъба, сетне разтвори ноктите си и го пусна. Мъртвата птица падна, а соколът с остри писъци закръжи над главата ми. Направи три кръга и три пъти издаде онзи ужасяващ, войнствен писък. Три е едно от най-могъщите магически числа. Осъзнах, че случилото се не е случайно. Соколът бе или пратеник на бог Хор, или една от многобройните му форми.

Тялото на гълъба падна в краката ми, капчици топла кръв изпръскаха сандалите ми. Това бе знак от бога. Знак, че ще закриля и покровителства детето принц. И освен това бе поръчение за мен. Богът го поверяваше на моите грижи.

Взех мъртвия гълъб и го вдигнах към небето.

— С радост приемам доверието ти, о, Хорас. През всички дни на живота си ще съм ти верен.

Соколът отново издаде див крясък и отлетя бързо над водите на Нил към западните полета на рая, където живеят боговете.

Отскубнах едно перо от гълъба. По-късно го поставих под постелята на принца за късмет.

Фараонът бе безкрайно горд и радостен. Той обяви в чест на сина си всенародни празници. Цяла нощ населението на Горен Египет пя и танцува по улиците. Ядоха и пиха вино, което фараонът се бе погрижил да има в изобилие, и благославяха принц Мемнон при всяка изпита чаша. Фактът, че е син на господарката Лострис, която толкова обичаха, правеше празника още по-весел.

Господарката бе толкова млада и гъвкава, че се възстанови за дни и се появи с детето пред двора на Египет. Седнала на малкия трон под този на царя, тя изобразяваше прекрасна картина на майчинство. Когато отвори робата си и повдигна натежалата си от мляко гърда и даде на детето да суче пред целия двор, всички я приветстваха така бурно, ме стреснаха детето. То изплю зърното и изрева с почервеняло лице толкова ядосано, че народът веднага го обикна.

— Истински лъв — заявиха те. — В жилите му тече кръвта на царе и воини.

Когато принцът се укроти и отново започна да суче, фараонът стана и се обърна към нас, неговите поданици.

— Признавам това дете за мой потомък и приемник. Той е първородният ми син и ще бъде фараон след мен. Пред вас, благородници и поданици, приветствам принц Мемнон.

Одобрителните възклицания не спираха, никой не искаше да замълчи, за да не се усъмнят във верността му.

Аз стоях при другите слуги и роби от царския дом в една от горните галерии, които гледаха към залата. Можех да виждам високата фигура на господаря Танус, който стоеше заедно с Нембет и останалите командири в третата редица под трона. Въпреки че аплодираше с останалите, той бе мрачен. Синът му бе признат от друг и той не можеше да му попречи. Дори аз, който го познавах и разбирах толкова добре, можех само да предполагам как страда.

Когато накрая всички отново млъкнаха, фараонът продължи:

— Поздравявам също така господарката Лострис, майката на принца. Всички знаете, че тя сега седи най-близо до трона ми. От този ден нататък я провъзгласявам за главна съпруга на фараона. Отсега нататък ще бъде наричана царица Лострис, като се нарежда по ранг и превъзходство след царя и принца. Освен това до пълнолетието на принца царица Лострис ще действа като мой регент и когато съм неспособен да управлявам, тя ще стои намело на нацията вместо мен.

Не мисля, ме имаше човек в Горното царство, който да не обича господарката, освен може би някои от царските жени, които не бяха успели да дарят фараона с мъжки наследник и които сега намираха, че са изместени от нея. Всички останали изразяваха любовта си с възторжените викове, с които посрещнаха това решение.

В края на церемонията по обявяването на наследника на фараона царското семейство напусна залата. В основния двор на двореца той се качи на царската шейна, царица Лострис седна до него с принца в ръце и теглени от бели волове, те бяха закарани по Алеята на овните до Храма на Озирис, за да направят жертвоприношение на бога. Двете страни на свещения път бяха изпълнени с граждани на Тива, които с викове изразяваха предаността си към царя и любовта си към царицата и новородения принц.

Същата вечер, докато прислужвах на нея и детето, тя ми прошепна:

— Ох, Таита, видя ли Танус в тълпата? Какъв ден на радост и мъка! Щях да заплача за любимия си. Толкова смел и силен, той трябваше да наблюдава и слуша как синът му бе отнет от друг. Искаше ми се да скоча и да изкрещя: „Той е син на Танус, господаря Хараб, и аз ги обичам и двамата.“

— Радвам се за всички нас, Ваше Величество, че поне този път успя да удържиш своеволния си език.

Тя се изсмя.

— Толкова е странно да ме наричаш така — Ваше Величество, — това ме кара да се чувствам измамница. — Тя премести принца от едната на другата си гърда и при движението той изпусна от двата края на мекото си телце струя въздух, който по сила бе наистина царствен.

— Очевидно е бил заченат в буря — отбелязах сухо аз, а царицата се изкиска и въздъхна печално.

— Скъпият ми Танус никога няма да сподели с нас тези интимни моменти. Съзнаваш ли, че той още не е държал в ръцете си Мемнон и вероятно никога няма да го стори? Мисля, че ще заплача.

— Овладей се, господарко. Ако плачеш, млякото ти може да се вкисне.

Предупреждението бе невярно, но ефикасно. Тя преглътна сълзите си.

— Има ли начин да дадем възможност на Танус да се порадва на нашето бебе?

Замислих се и направих предложение, което я накара да извика от удоволствие. Като потвърждение на казаното принцът гръмогласно се оригна.

На следващия ден, когато фараонът дойде да посети сина си, царицата веднага се възползва от предложението ми.

— Скъпи и божествени съпруже, помислил ли си да избереш официални наставници на принц Мемнон?

Фараонът се засмя снизходително.

— Та той е бебе. Не трябва ли първо да се научи да ходи и говори, преди да бъде обучаван в други умения?

— Смятам, че наставниците му трябва да бъдат определени сега, така че да се опознаят.

— Много добре. — Той се усмихна и взе детето на коляното си. — Кои предлагащ?

— За неговото обучение ще ни трябва някой от големите ни учени. Човек, който разбира всички науки и мистерии.

Очите на господаря блеснаха.

— Не мога да се сетя за някой човек, който да отговаря на това описание.

Той ми се усмихна: детето бе изменило характера на фараона. От раждането на Мемнон бе станал весел и за момент си помислих, че ще ми намигне. Но новото му отношение към живота не отиваше чак толкова далече.

Царицата продължи невъзмутимо:

— Освен това се нуждаем от воин, вещ в бойните изкуства, за да направи от него истински войник. Смятам, че трябва да е млад и от добро потекло. Да е заслужил доверието ни и, разбира се, да е верен на короната.

— Кого предлагаш за това място, скъпа моя? Малцина от воините ми отговарят на тази изисквания.

Не вярвам въпросът на фараона да съдържаше коварство или лоши намерения, но господарката не беше глупава. Тя наведе грациозно глава и каза:

— Царят е мъдър и знае кой от генералите му отговаря за тази роля.

На следващото заседание фараонът обяви наставниците на принца: робът и лекар Таита щеше да бъде отговорен за образованието и възпитанието на малкия принц. Това не учуди никого, но в залата се понесе шепот, когато той допълни:

— За обучението му по боравене с оръжия и по военна тактика и стратегия отсега нататък ще отговаря Великият египетски лъв, господарят Танус.

Така за господаря Хараб стана задължение, когато не е на поход, да посещава принца в началото на всяка седмица.

Докато господарката очакваше да бъдат завършени новите й покои в Двореца на Мемнон на другия бряг на реката, тя се бе преместила в едно от крилата на палата на великия владетел с изглед към водните градини, които бях построил някога за баща й. Това съответстваше на новото й положение на главна съпруга на фараона. Седмичното посещение на наставниците на принца ставаше в беседката в присъствието на царица Лострис. Често идваха много благородници и официални лица, а понякога и самият фараон с цялата си свита, тъй че бяхме под голямо напрежение.

Обаче понякога оставахме само четиримата. В първия подобен случай на уединение царица Лострис положи за пръв път принца в ръцете на баща му, а аз бях свидетел на голямата радост, с която Танус погледна лицето на сина си. Мемнон се държа достойно и повърна върху униформата на баща си, но дори тогава той не го остави.

От тогава нататък пазехме всяко събитие от живота на детето за времето, когато Танус ще е с нас. Той му даде първата лъжичка с каша, а принцът бе така сепнат от непознатия вкус, че сбърчи лице и изплю дразнещата го храна по брадичката си. Сетне силно зарева за майчиното мляко. Царицата го взе в прегръдките си и му подаде гърдата си, а Танус ги наблюдаваше смаяно. Неочаквано бащата посегна и измъкна зърното от малката му уста. Това не се стори занимателно нито на принца, нито на мен. Той бе недоволен от безцеремонния жест и го показа, а аз бях шокиран. Представих си как царят пристига неочаквано и сварва Великия египетски лъв с ръка на дясната гърда на Нейно Величество.

Когато запротестирах, господарката ми каза:

— Не се превземай. Това е само невинна игра.

— Съгласен съм, че е забавно, но се съмнявам в невинността на играта — промърморих аз, защото бях забелязал как лицата им светнаха при това докосване. Взаимната им страст бе като гръмотевица във въздуха. Знаех, че няма да успеят да се въздържат още дълго и че дори чувството за отговорност и чест на Танус накрая ще бъде надвито от тяхната любов.

Същата вечер посетих храма на Хор и направих щедро жертвоприношение. Сетне се молих и помолих бога:

— Нека предсказанията от плочките на Амон Ра да не се отлагат повече. Положението става нетърпимо, а това означава смърт и позор за всички ни.

Понякога е по-добре човек да не се опитва да променя съдбата. Молитвите ни могат да бъдат изпълнени по неочакван начин.