Рекет

60

Сонора тръгна право срещу Еди Стинет, показа служебната си карта и размаха заповедта за задържане под носа му. Остави Грубер да се занимава с Джудайс за негово голямо неудоволствие.

— Еди Стинет, арестуван си. Обърни се с лице към колата и сложи ръце на капака. Ръце на капака на…

— Какво, по…

Сонора го ритна в крака и го бутна с лице към колата.

— Ръце на капака, Еди!

Той трепереше, но наведе глава и опря длани върху мръсния нагрят метал. Колата беше почти нова, боядисана в мръсно розово — приличаше на възпален черен дроб.

— За бога, загубих си едната обица, оставете ме да я вдигна от земята! — Джудайс. Номерът нямаше да мине.

— Разтвори крака, Еди. — Той не се подчини веднага и Сонора отново го срита.

Той може и да не беше човекът, когото търсеха. Не биваше да забравя това. Като че ли имаше някакво значение. Желанието да го притисне към стената и да сложи белезници на китките му не я беше напуснало от мига, в който Еди беше заявил, че е заел на брат си цели петдесет долара.

— Еди Стинет, имаш право да мълчиш. — Белезниците щракнаха. — Ако…

— Прекалено стегнати са!

— По-тихо и ме слушай. Ще ти прочета правата.

Въпреки това провери белезниците. Не бяха прекалено стегнати. Лигльо.