Рейн-сан: Реквием за един убиец

33.

Отначало Докс си помисли, че изгарящото усещане е физическа реакция на страха. Все пак садистичният социопат, чийто убийствен гняв бе предизвикал, седеше върху него се опитваше да го скопи. Единственото нещо, което би го изненадало в този момент, би било като по чудо да не се напикае.

Но след половин секунда разбра, че не е реакция на страха, макар да нямаше по-добро обяснение. Сякаш бе докоснал гореща електрическа крушка, само че не с пръсти, а с цялото си тяло. Преди да произнесе наум: „Какво е това, по дяволите?“, цялото му тяло пламна. Сякаш някой го беше залял с керосин и го беше подпалил. Нададе болезнен вой и се измъкна изпод коляното на чичо Фестър. Но и самият Фестър слезе от него, като крещеше, после започна да се въргаля по пода, сякаш дрехите му горяха и той се опитваше да ги загаси.

Докс опъна веригите. Сигурен беше, че гори, но нямаше никаква представа откъде идва огънят и защо не вижда пламъци. Една разумна мисъл успя да се формира в мозъка му: „От трън, та на глог“. След това единственото, което можеше да прави, е да вие от болка и да се надява, че всичко скоро ще свърши.