Рицари на фалшивите банкноти

ХХ в. донесе на човечеството безброй чудесни и понякога фантастични изобретения. Наричат го век на Космоса, атомен век, век на електрониката и т.н. Трудно е да се намери отрасъл на науката и техниката, където този прогрес да не е довел до зашеметяващи резултати. Сред тези отрасли е и полиграфията. Внедряването на научно-техническите постижения позволи да се облекчи много решаването на редица важни проблеми, между които и печатането на сложни по рисунък и цветова гама книжни парични знаци. Прогресът, разбира се, се отрази и в отраслите на науката н техниката, свързани със сеченето на металически пари.

Острата конкуренция в полиграфическата промишленост на Запад, която се развива на фона на задълбочаващата се крива на капитализма, доведе до това, че проблемът за пласирането на най-новото полиграфическо оборудване се превърна за производителите му в проблем номер едно. Те се надпреварват да привличат клиенти, измислят все по-нови и екстравагантни начини за търговия със своята продукция. Неотдавна беше изнамерен нов начин за търговия с полиграфическо оборудване — т.нар. „лизинг“. Това означава приблизително същото, което означава и рекламираното от големите авиокомпании: „лети сега, а ще платиш после“.

Принципът на лизинга е следният: купувачът получава безплатно печатарско оборудване, а се разплаща за него по-късно, когато с помощта на това оборудване започне да реализира доходи. Наистина в такъв случай се заплаща малко по-скъпо, отколкото ако се купува оборудването направо с налични пари, но какво да се прави — бизнесът си е бизнес.

„Лизинг“ с надценка, дори с голяма надценка — това няма значение за фалшификаторите — нали ще плашат с фалшиви пари. Така че дали има по-високи проценти или не, е все едно. Как престъпниците използуват принципа „лизинг“ за противозаконни цели, ще разкажем по нататък.

Първата отличителна черта на съвременното фалшификаторство е широкото използуване на най-новата полиграфска техника. Но има и още една отличителна черта — фалшифицирането на парични знаци днес е поставено върху изключително висока организационна основа.

Епохата на талантливите самотници премина. Но дори и сега, макар и много рядко, се появяват съвременни нинджери или маккартни, които поразяват съвременниците си с неочаквани способности. Ще разкажем за някои от тях.

СЪВРЕМЕННИТЕ ФАЛШИФИКАТОРИ НА ПАРИ

В мрачния декемврийски ден на 1964 г. в кабинета на директора на Френския национален център за борба с фалшификаторите на пари иззвъня белият телефон. Господин Емил Бенаму в този момент стоял до прозореца с мрачен вид и разсеяно барабанил по стъклото. Само преди няколко минути той затворил другия, червения телефон, станал от стола, приближил се до стъклото и погледнал на улицата. Валял мокър сняг, който бързо се топял и под колелата на автомобилите хвърчали на разни страни кални пръски. Секретарката Франсоаз, жена на средна възраст, която от много години работела с господин Бенаму, отворила вратата, за да донесе папка с документи, но се разколебала. Тя знаела, че е по-добре да не тревожи директора, когато той стои до прозореца и барабани с пръсти по стъклото.

Наистина скоро той имал много неприятен разговор с министъра на вътрешните работи. Финансовите органи продължавали да откриват отлично направени фалшиви парични знаци. Това продължавало вече дванадесет години. През това време се сменили трима министри и всеки от тях чакал кога господин Бенаму ще удържи на обещанието си. Без да дочакат и тримата се оказали зад борда след периодичните министерски промени. Само последният, четвъртият, веднага щом заел този пост, казал на директора направо:

— Не мога да чакам, докато се размърдате. Вече много години все обещавате и обещавате… Пред мен е папката и първият документ в нея е отпреди дванадесет години — вашето донесение, че са открити фалшиви пари. Оттогава до днес са се появили девет донесения, подписани от вас. А колата, както се казва, си е все на същото място. Няма да бъда търпелив както предшествениците си, имайте предвид това.

И ето днес, когато звъннал червеният телефон, господин Бенаму отново чул неприятни думи по свой адрес. „Трябва да си подам оставката“ — помислил си директорът, скръстил ръце отзад и закрачил из стаята — от сейфа в ъгъла до прозореца. Той се разхождал така, докато чул скърцане на автомобилни спирачки. Тогава се приближил до прозореца и се загледал надолу към улицата. Точно в този момент звъннал белият телефон. Това бил апаратът за оперативна връзка и директорът веднага вдигнал слушалката. Това, което чул, го поразило като гръм от ясно небе:

— Господин директор, току-що Брасе доложи, че заедно с Груаз са засекли най-сетне човек, който обменял в банката франкове за ценни книжа. Всички франкове са фалшиви и освен това са съвсем нови, току-що напечатани. Изглежда, че човекът е бързал, защото такива нови още топлички фалшификати по-рано не сме откривали. Брасе и Груаз тръгнали след този човек. Ако ми съобщят нещо ново, веднага ще ви доложа.

Това бил помощникът Жорж льо Руа. Бенаму не можел да си обясни по какъв начин този обикновен човек, син на провинциален дърводелец, е успял да получи дворянска фамилия, и при това Руа. Но работата не била в това — главното било, че паниката, продължила дванадесет години, завършила. Оставало най-лесното — да се проследи човекът, да се установи кой е той, къде живее, да се намерят съучастниците му и капанът да се затвори.

Директорът позвънил в полицията — арестите, обиските и другите формалности са тяхна работа. След това той вдигнал слушалката на червения телефон и след като чул хрипливия глас на министъра, спокойно, без възторг, като за нещо обикновено и делнично му съобщил, че неговите хора са открили един от участниците в бандата фалшификатори, която „отдавна ни ядосваше“. Министърът изказал съмнение в причините за оптимизма на Бенаму, но за всеки случай го поздравил. „Какъв човек“ — помислил си директорът, когато министърът мрачно промърморил нещо като „Дочуване“. — „Сухар“.

Отново звъннал белият телефон.

— Господин директор! — казал Брасе. — Подозрителният човек, който обменяше фалшиви франкове, влезе в една голяма къща на улица „Гренел“. Наблюдаваме къщата. Тя принадлежи на Чеслав Боярски. Кой е стопанинът на къщата и кой е човекът, който влезе там, изясняваме в момента. Може би са едно и също лице…

Не, оказало се, че те не били едно и съшо лице. Стопанинът си бил в къщи и не знаел, че сградата се наблюдава Но ако разберял това, първото, което би възкликнал, би било: „Аз го предупреждавах, предупреждавах го! Но какво може да се направи с човешката алчност?“

Всъщност всичко това щяло да се случи по-късно, а сега Боярски още не знаел какъв смъртоносен удар му е нанесъл далечният роднина, от когото дълго скривал източника на материалното си благополучие. Но да се върнем малко назад в историята.

Случило се така, че Чеслав Боярски, млад строителен инженер от красивия полски град Ченстохов, попаднал в плен при немците. Той преминал през няколко концлагера, а след това неочаквано бил изпратен във Франция, където заедно с другите военнопленници със строителна специалност трябвало да работи по разширяването и укрепването на хитлеристките отбранителни съоръжения на брега на Ламанш. По пътя ешелонът бил бомбардиран от американската авиация — в тези дни се откривал Вторият фронт. Чеслав успял да се скрие с двама другари-чехи, напуснал района на боевете и след освобождението на Париж от съюзниците се добрал до там. Другарите от Чехословакия побързали да се върнат в родината си и да се присъединят към партизаните, а Чеслав…

Войната свършила, а той продължавал да живее в Париж. Оженил се, жена му работела, а той все се опитвал да се устрои в някоя строителна фирма. Строители се търсели, но все пак трябвало да знаят малко френски А на Боярски никак не се удавали чуждите езици. Той би трябвало да се върне в Полша, в родния Ченстохов, родината му възкръсвала от руините — ето къде били необходими знанията на строителния инженер. Хората не си дояждали, не доспивали, но въодушевени от патриотични чувства строели нова Полша.

Чеслав решил да опита щастието си в страшната капиталистическа лотария, която се нарича „свободна конкуренция“, и претърпял пълно поражение. Когато жена му се разболяла и всички спестени пари (а те били съвсем малко), отишли за лекари и лекарства, Чеслав разбрал, че остава съвсем малко, за да стигне дъното. Той не успял да стане нито обущар, нито певец, нито чертожник или изобретател, макар че безуспешно опитал всички тези професии. Обкръжавала го степа от пълно безразличие и презрение, очаквали го нищета и глад…

Но Чеслав Боярски бил способен човек. Той бил търпелив, целеустремен и страшно упорит. Когато неочаквано открил у себе си и качествата на художник-копист и химик, той тръгнал по прекия път, като решил да прескочи междинния стадий — работата. Боярски решил да стане фалшификатор на пари.

Трябва да кажем, че това решение гой не взел изведнъж. По-късно в съда той твърди: „Аз съм порядъчен човек“. Той дълго се колебал. Но гладът го принудил да действува.

Отначало, в продължение на денонощия, той с помощта на лупа най-внимателно изучавал банкнотите, които избрал за „усвояване“ От време на време му се струвало, че си е поставил неизпълнима задача. Вглеждайки се в ужасно сложната плетеница от преплитащи се тънки разноцветни линийки, Боярски чувствувал, че му се завива свят Той си обяснявал това състояние с недояждането и старателно прогонвал мислите за безполезността на целия замисъл. Той бил особено поразен от сложността на рисунките върху банкнотите с образите на Молиер и Юго. Но Боярски бил упорит човек. След като изучил банкнотите, той се заел да усвои всички процеси по производството на хартия. За тази цел с много усилия той започнал работа във фабрика за хартия В края на краищата успял при домашни условия да създаде точна такава хартия като онази, на която се печатат франковете.

Направата на клише му отнела около година. По-късно, по време на процеса, експертите разглеждали клишето и мълчаливо клатели глави — как може човек-занаятчия да направи такова клише? Но най-сложното било там, където никой не го очаквал — боите. Да се постигне постепенен и незабележим преход на светло-сините линии в тъмносини и на светлокафявите в тъмнокафяви било много трудно. Боярски изобретил, построил, а впоследствие довел и до съвършенство редица миниатюрни прибори, с помощта на които успял отчасти да механизира процеса на печатането. Година и седем месеца той работел по 10—12 часа в денонощието без почивни дни и при това се хранел много оскъдно.

Когато най-сетне Боярски получил първа партида, не бивало да я пуска в оборот — парите изглеждали съвсем нови. Наложило се да разработва специални методи за „стареене“ на парите. Впоследствие многочислените експерти пресъздали четиринадесетте фази на неговия метод, за да изяснят крачка по крачка целия процес. Боярски се научил блестящо да се справя с работа, която обикновено изисква усилията на шест души специалисти с много висока квалификация.

Двете години непрекъснат изтощителен труд позволили на Боярски и жена му да седнат на коледната маса през декември 1949 г. с традиционната пуйка. Изтощеният „маестро“ тъпо гледал апетитната кожичка на задушеното месо и несъзнателно си мислел с помощта на какви бои може да получи на хартията цвета на препечената кожичка на пуйката…

От този момент нататък, без да вдига глава от работа, Боярски „копаел гроб“ на френското министерство на финансите. Той разбирал, че от качеството на неговата работа зависело благополучието на семейството му и дори животът му. Това било рядък случай, когато без каквото и да е напомняне човек полага всички усилия, за да постигне безупречно качество на продукцията си.

Всяка сутрин жена му си купувала всички парижки и един полски вестник. Тя ги преглеждала внимателно дали няма съобщение за появяването на фалшиви франкове. Но всичко било спокойно. Вечер умореният Боярски вземал „Жиче Варшавы“ и четял на глас. По-късно той си признал, че се страхувал да не забрави родния си език. От вестника той разбирал как расте, възкръсва от пепелищата и хубавее бившата му родина. Понякога си мислел каква страшна и непоправима грешка е направил. И някъде в душата си, тайно от своята жена живеел с мисълта: „Като се позамогна, ще отида на почивка в Ница, после ще купя хубави дрехи и разни ценни неща и ще замина за родния Ченстохов. Как ли са мама, брат ми Здислав?“. Но това били само мечти — той нямал време да отиде в Ница. Боярски продължавал непрекъснато да работи, защото трябвало да купи къща, не бивало да живее вече в бордея от покрайнините на Париж.

В продължение на три години, до средата на 1952 г., „франковете“ на Боярски напълно изчезнали в огромната маса от истински франкове. Неговите пари незабелязано се вливали в многомилионния поток и заедно с него благополучно минавали през строгия контрол на банките и другите финансови организации.

Едва на 13 юли 1952 г. върху масата на директора на националния център за борба с фалшификаторите на пари поставили първата фалшива банкнота, направена от занаятчията Боярски. Експертът я взел от касата на националната банка, и то след известно колебание. Всички съмнения отпаднали след специалното изследване на състава на хартията и боите. Освен това открили, че на парите няма секретни знаци. Това можело да се забележи само при внимателно разглеждане на банкнотата, и то от малкото експерти, които знаели за тях.

Според установената традиция фактът за появяване на фалшиви пари не се разгласявал и нищо не се съобщавало на пресата. Затова Боярски заявил после пред съда: „Ако бяха вдигнали шум, аз веднага щях да спра. Но те мълчаха и аз реших, че никой не се интересува от това“.

Но „те“ се интересували. Минавали месец след месец, след това и година след година, а в ръцете на Бенаму попадали само нови фалшиви франкове. Напразните усилия да се заловят фалшификаторите породили мнението, че действува голяма, отлично организирана шайка, в състава на която са не само отлични специалисти по производството на хартия, химици, инженери, полиграфисти, но и отлични конспиратори. В противен случай как можело да се обясни това, че в продължение на години те действувала така тайно, че агентите на Бенаму нищо не могли да направят.

А работниците от центъра имали немалък опит. През 1950 г. те разкрили нелегален „монетен двор“, който печатал отлични „американски долари“. Качеството им било толкова високо, че дори след 20 (!) години банкнотите от по двадесет и сто долара все още безпрепятствено циркулирали в шест европейски страни. И в тази шайка имало умни конспиратори, но те успели да поработят едва три години. А сега минали много години и като че ли не се виждал краят на тази безплодна борба.

Бенаму се вълнувал най-много от въпроса, колко фалшиви франкове се вливат в оборота. Този въпрос бил обсъждан неведнъж от правителството и всеки път настъпвала все по-голяма паника. Френските финанси били застрашени.

Бенаму отлично разбирал, че преди да рухнат френските финанси, той ще се прости с поста си. И затова можем да разберем състоянието му, когато потомъкът на дърводелец с дворянска фамилия му съобщил, че е намерен краят на нишката, която трябвало да доведе до залавянето на шайката.

Когато полицията се появила в дома на Боярски, той разбран, че това е краят. Но и той, и жена му се държали спокойно. Когато им казали, че от къщата им са изнесени фалшиви франкове, Боярски вдигнал рамене: „Търсете франковете, господа“. Полицията започнала обиск. В началото претърсването било затруднено, тъй като било неизвестно кой печата парите, въпреки че Бенаму и агентите му имали много данни за това, че точно в къщата на Боярски се правят фалшиви франкове.

Обискът продължил девет часа. Претърсили цялата къща, местили мебели, надзъртали във всички шкафове и галерии, вдигнали килимите. Нищо, абсолютно нищо! Офицерът, който ръководел обиска, бил бледен — нещата вървели зле. Ако не намерят нищо, няма да минат без неприятности. А Боярски ще има право да даде интервю пред журналистите и с възмущение да разкаже какви глупости прави полицията и как тъпите стражи на реда хвърлят кал върху честните хора.

Обискът завършвал. Към осем часа вечерта всички се събрали в гостната. Стопанинът на къщата седнал в креслото и закрил с ръка лицето си. Отстрани изглеждало, че той е така изтощен от процедурата, че е заспал. В гостната царял полумрак — светел само лампион. Офицерът заповядал да се запалят всички лампи. Стопанинът и стопанката не се помръднали. Тогава един от полицаите щракнал ключа и стаята била залята от ярка светлина.

Офицерът огледал подчинените си. Всички били налице. Можел да обяви завършването на обиска и, разбира се, да поднесе извинения за безпокойството. Но той решил за последен път да вдигне килима в гостната и отново да огледа пода — тук обискът бил проведен в момент, когато започвало да се стъмва, а да се палят лампите било още рано. Вдигнали килима и офицерът внимателно огледал пода. Минал насам-натам, после се навел и започнал внимателно да разглежда паркета. На едно място процепите в паркета му се сторили по-широки от останалите. Донесли лост и пред удивените полицаи се открили дупка в пода, стълба със седем стъпала и доста голямо подземие. Намерили ключа, запалили светлината и радостно оживените полицаи видели нелегален монетен двор — в прекия и преносния смисъл на думата.

За петнадесет години упорита и непрекъсната работа Боярски направил шумящи многоцветни банкноти с изображенията на Молиер и Юго на обща стойност 1 000 000 франка. За тези години той толкова се изморил, че след дълги колебания решил да си вземе двама помощници — един свой приятел и един далечен роднина. Той ги предупредил да не изнасят от къщата банкнотите, докато не са преминали процеса на „стареенето“ и в никакъв случай да не ги обменят в държавната банка или спестовната каса.

Но родственикът толкова се зарадвал на голямата си „заплата“, че веднага се отправил към банката. Така работата на „фирмата“ приключила. Чеслав бил даден под съд и в началото на юни 1966 г. осъден на двадесет години затвор.

Емил Бенаму тържествувал и решил да си върне. По негово указание бил направен документален филм, посветен на търсенето и разобличаването на „най-опасния фалшификатор в историята на Франция“ — така гласели субтитрите на филма.

След като обявили присъдата и отвели подсъдимия, журналистите се хвърлили към Емил Бенаму. „Квалификацията на Боярски като художник е изумителна — казал директорът на центъра за борба с фалшификаторите, за човека, който едва не го вкарал в гроба. — Ако той беше фалшифицирал долари, никога не бихме го хванали“. А ето какво пише американското списание „Тайм“ за продукцията на Боярски: „Това е толкова чиста работа, че когато го дали под съд, всички се съгласили, че дори във Франция, където се произвеждат 80% от всички фалшиви пари, Боярски може заслужено да разчита на титлата «Леонардо да Винчи».“

Не можем да приемем твърдението на списанието, че 80% от фалищвите пари се произвеждат във Франция. Известно е, че именно в САЩ се произвеждат около половината от всички фалшиви пари, а може би и повече. Но важно е друго — нито един печатен орган на Запад не отбелязва, че историята на Боярски е пример за страшната трагедия, постигнала човека, отказал се от родината си.

И след прекратяване „дейността“ на Боярски във Франция от време на време откривали изкусно направени банкноти. Те се появявали като резултат от дейността на цели корпорации. Франция заедно със САЩ, ФРГ; Англия и редица други страни е един от световните центрове за производство на фалшиви банкноти. На „черната борса“ в Париж, Марсилия, Лион, Ница кипи оживена търговия с фалшиви банкноти. Според официални данни през 1977 г. във Франция били иззети 25 милиона фалшиви франка, арестувани 502 фалшификатори, конфискувани 11 000 подправени златни монети и чуждестранни парични знаци на стойност 59 милиона франка! А през 1978 г. полицията успяла „да залови“ 66 милиона фалшиви франка. Това не говори за голямото майсторство на полицията, работата е друга. Налице е главоломен ръст на този „бизнес“. Освен това според експертите в оборот имало 2–3 пъти повече фалшиви франкове, отколкото е успяла да открие полицията.

Сред малкото гениални фалшификатори на пари — самотници, които се появяват понякога и в наше време, трябва да се спомене и американецът Гес Раймер — слабичък, нисък човек, почти неграмотен, който в нашия век на сложна и ефективна техника успял с подръчни материали да направи поразителни по качество клишета. Интересно е това, че американският съд, известен с „хуманното си“ отношение към обикновените хора, признал Гес Раймер… за невинен.

Тази загадъчна история започнала необичайно. Големият четиримоторен самолет ДС—6, който на 26 юни 1962 г. излетял от летището на перуанската столица Лима за Вашингтон, скоро след излитането престанал да отговаря на повикванията по радиото. Успели да се свържат с летището в Каракас, но оттам съобщили, че самолетът не само не е кацал там, но дори не са установявали връзка с него.

Започнали да търсят изчезналия самолет. Скоро чилийски въртолет открил отломъци от ДС—6 на склона на огромен заснежен връх в разклоненията на Кордилерите. По това време самолетите още нямали „черна кутия“ с магнетофон, което значително облекчава изясняването на обстоятелствата на катастрофата в случай на авария, тъй като там автоматично се записват всички команди и доклади от борда на самолета.

Заедно с лекарите и с членовете на комисията за разследване на причините за аварията на ослепително блестящия сняг слезли и двама чилийски полицаи. Те открили у един от загиналите 57 000 долара на едри банкноти. Поразили ги две обстоятелства. Първо, всички пари били съвсем нови. Второ, ако се съдело по паспорта, те принадлежали на американец, а не е прието янките да носят със себе си големи суми. Те предпочитат да използуват чековите си книжки. Най-сетне паспортът бил на името на Ърл Трейс, а собственикът му много приличал на известния гангстер Рикардо Болцано, по прякор „Бомбата“.

Парите и паспорта заедно с другите лични вещи на Трейс — Болцано незабавно изпратили в САЩ. В лабораторията на Вашингтонската секретна служба внимателно изследвали банкнотите от хиляда долара с изображение на президента Кливленд. Те били фалшиви. По това време ФБР, секретната служба и полицията на три източни щата усилено търсели членовете на гангстерската банда, към която принадлежал Трейс — Болцано.

Този път полицията имала успех. Белезниците щракнали шест пъти, били иззети фалшиви банкноти на обща стойност около 750 000 долара, конфискувани били майсторски направени клишета, бои, типографско оборудване, но майстора на клишетата полицията не успяла да залови. Гангстерите упорито мълчали, явно се надявали скоро да излязат на свобода и отново да прибягнат до помощта на майстора със златните ръце.

Късно вечерта на 30 юли 1962 г. в полицейския участък на малкия град с познатото на всички име Одеса, само че намиращ се в щата Тексас, се е появило мъничко слабо момиченце на единадесет-дванадесет години. След като се убедило, че дежурният е сам в помещението, то бързо казало: „Мистър, много ви моля бързо да изпратите патрулната кола на този адрес…“ Дежурният записал адреса и вдигнал глава, за да попита какво се е случило, но зад дървената бариера вече нямало никой — момиченцето било изчезнало. Въпреки това дежурният взел слушалката на радиотелефона и дал команда на най-близката патрулна кола да отиде на записания адрес.

Какво било удивлението на полицаите, когато стопанинът на дома Раймер ги посрещнал радушно, завел ги в малка тъмна стаичка и им показал две клишета за фалшиви банкноти. Полицаите съвсем се объркали, когато Раймер им предал клишетата и казал: „Много се радвам, че най-сетне ме открихте сами. Аз направих пет клишета. Три от тях, както ми е известно, вече сте конфискували в Бостън. Тези са последните“.

Полицаите не разбирали нищо, но въпреки това с привично движение сложили белезниците на този странен човек и го завели в участъка. Когато във Вашингтон разбрали за този необикновен случай, изпитали голяма радост. Секретната служба празнувала победа, тъй като бил арестуван много опасен фалшификатор.

По време на следствието се установило, че през март 1961 г. в дома на известния в града самоук гравьор Раймер дошли двама души и му предложили да направи клишета за печатане на фалшиви пари. Раймер отказал. Тогава един от посетителите извадил пистолет и казал, че вече са му доверили тайната и ако откаже, ще го разстрелят като куче. Раймер бил принуден да се съгласи. Той отказал да получи пари за труда си, тъй като знаел, че скоро го чака затвор, а парите ще бъдат конфискувани. Работил упорито няколко месеца под непрестанното наблюдение на двамата бабаити. Раймер ги представил на съседите си като „далечни роднини от Аляска, които пристигнали да му погостуват“. Той направил две клишета, но те му се сторили лоши, а след като се обиграл, направил още три клишета, които вече били безупречни. Съдът решил, че Раймер е невинен, тъй като е бил принуден да извърши престъпление под заплахата на оръжие, а след това с помощта на дъщеря си сам се предал на полицията и предоставил клишетата. Така завършила тази странна история.

За да приключим разказа за гениалните престъпници-самотници, трябва да споменем за още един талантлив човек, чиято съдба била смазана от чудовищната преса, наречена капиталистическа действителност.

Известният инженер от Барселона Аугусто Рамирес бил голям почитател на изкуството. Той имал чудесна колекция от картини и старинни предмети. Висшето общество на Барселона, в което Рамирес се движел, било поразено, когато из града плъзнал слух, че той е арестуван. Скоро слухът се потвърдил. Оказало се, че инженерът бил потънал до гуша в дългове и решил да намери изход, като фалшифицира пари. Една част от оборудването купил, а останалата конструирал и построил сам. Той изобретил много удобна, малка, с елементарно устройство печатна машина за дълбок печат и даже я патентовал.

Рамирес работил малко време — само 17 дни. За това време той направил 41 000 отлични банкноти по 1000 иесети, но 30 000 от тях унищожил, защото решил, че не са достатъчно качествени. Пуснал в оборот само 600 банкноти по 1000 песети и спрял дотук, тъй като изплатил дълговете си и оправил личните си работи. Пред съда той заявил, че възнамерявал да използува собствения си „монетен двор“ само в случай на крайна нужда. Качеството на банкнотите било толкова високо, че според шефа на специалния отдел за борба с фалшификаторите на пари на Банко де Еспаня, Грегорио Гуихаро, експертите от испанския монетен двор загубили много часове да анализират и изучават неговите песети, преди да произнесат своя вердикт — парите са наистина фалшиви. В статия, публикувана в един от броевете на „Бюлетин на Интерпол“ Гуихаро твърди, че инженер Рамирес се стремял да прави всичко на високо равнище Той не се задоволявал неговите изделия само да приличат на истинските банкноти (с което се задоволяват обикновените фалшификатори), а според Гуихаро, той търсел такава идентичност, че бил готов да възпроизведе на своите банкноти дефектите на истинските посети, които практически не е възможно да се открият без специална апаратура.

Експертите от Банко де Еспаня казали пред съда, че Рамирес е успял при домашни условия да предаде с удивителна точност детайлите на фона и цветовата гама на банкнотите. Въпреки всичко тези постижения не го избавили от затвора.

Такива самотни „гении“ се срещат все по-рядко. Вече никой не иска да се работи месеци, за да направи клише. На Запад настана време, когато всеки бездарен, но алчен човек може да се обедини със себеподобни, да организира шайка и да купи (или да получи безплатно чрез способа „лизинг“) най-съвършена офсетова техника, автоматична фотолаборатория и т.н.

Ето как решили да „спечелят“ средства за съществуване двама американски престъпници — Рейнголд Лангер и Джозеф Хорстел. Те прекарали доста дълго време в затвора на щата Илинойс, обвинени в убийство и въоръжен грабеж. Напуснали затвора през 1967 г. и решили да търсят други пътища към охолен живот. В Чикаго купили бои и хартия, а необходимото им типографско оборудване получили по способа „лизинг“ в Питсбърг. Фирмата не просъществувала дълго — качеството на „продукцията“ не било много високо и скоро полицията попаднала на следите им. В град Оак Лоон (щата Илинойс) се опитали да задържат Лангер за разпространяване на фалшиви долари. Той стрелял срещу полицаите, но успели да го арестуват. Скоро заловили и Хорстел.

През 1969 г. в Бостън някой си Фредерик Донатели създал своя „фирма“. Всичко било организирано с размах — наели къща и най ново оборудване, поканили опитни специалисти. Отпечата-ли около 2 милиона много „чисти“ долари и започнали да ги разпространяват по подробно разработена схема. Когато в града се пуснал слух, че се появили фалшиви 10- и 20-доларови банкноти, Донатели наредил да се измени номерацията и да се правят банкноти с друга стойност. Полицията дълго не могла да открие тайния монетен двор. Това станало едва след като агент на секретната служба успял да проникне в здраво оплетената мрежа от разпространители.

Такива шайки фалшификатори са разкривани без особен труд в много капиталистически страни. Обикновено по-рано те се специализирали във фалшифицирането на долари. Сега когато тази валута изгубила своето значение на международния пазар, фалшификаторите от много страни започнали да правят парични знаци на други държави: ФРГ, Япония, Франция. През 1967 г. в Париж била разкрита шайка, която отпечатала банкноти на република Заир на огромната сума от 15 милиона франка. Според данните на Интерпол най-големите и добре законспирирани корпорации на международните фалшификатори на пари се намират в САЩ, Аржентина, Франция, Италия. Тяхното разкриване от полицията е много трудно. Известни са само някои от главатарите им: в Латинска Америка действуват братята Рикардо и Тадео Шуман, в Европа — испанецът Освалдо Кокучи и съучастницата му, международната авантюристка с прякор „Черното лале“-Истинското й име е Анна Хоегорова.

Обикновено международните концерни на престъпниците съществуват тайно под формата на легални и „напълно порядъчни“ фирми и компании. Те служат не само за „покрив“, но и за много удобен пункт за свръзка на международните престъпни концерни.

В последно време Израел е новият център на този вид престъпен бизнес. Според йорданския вестник „Аш-Шааб“ в наши дни „Израел стана един от центровете на фалшифициране на пари. След арестуването на видни полицейски чиновници и на собственика на една печатница в Тел Авив, където са открити сто хиляди фалшиви американски долара, израелското правителство вече не може да скрива този факт. Фалшивата валута се изпраща в европейските страни, за да бъде използувана при финансови операции“.

Израелският режим се поддържа с милиарди долари, взети от американските данъкоплатци. В това време оттам тече поток от фалшиви долари към САЩ и това спомага за увеличаване финансовите трудности на Вашингтон. Така Израел се отплаща на своя господар за поддръжката от милиарди долари.

Тези „хитрини“ намират опора и в САЩ сред американските фалшификатори на пари. Понякога се случват анекдотични [???]

Според кореспондента на агенция Франс прес в Тел Авив, израелските банки по недоразумение получили голяма сума фалшиви американски долари, които били внесени в страната от чужбина Шефът на департамента за борба с фалшификаторите на пари заявил пред представители на пресата, че сега в Израел са в обръщение голямо количество фалшиви американски банкноти. Повечето от тях са направени в САЩ и са толкова технически безупречни, че се различават от истинските много трудно, и то само с помощта на специална апаратура.

Само случайното невнимание на престъпниците може да помогне на полицията да разобличи големи и строго специализирани шайки, които се занимават с фалшифицирането и разпространението на пари. Понякога полицията губи следите, на които е попаднала, защото заработва системата за ограничени връзки между изпълнителите от различни равнища. Скоро такъв случай имаше в Италия.

Веднъж на някой от неаполитанските полицаи му хрумнало да се заинтересува от необичайната активност на едно солидно погребално бюро. Особено странни били честите пътувания на катафалките извън чертите на града по пътя Неапол — Рим. Два пъти полицията спирала тези катафалки, но не намерила нищо подозрително — ковчезите били затворени и пломбирани както обикновено. Шофьорът разяснил, че потребителите искат продукцията да бъде съвсем нова и това се удостоверява с пломбата.

Странната пломба смущавала някои полицаи, но никакви по-активни действия за изясняване на това какво съдържат запечатаните ковчези те не се решавали да предприемат. През това време катафалките продължавали да сноват по улиците на Неапол и извънградските автостради не само през деня, а и през нощта. Създавало се впечатление, че жизнерадостните италианци са започнали масово да умират. Какво би могло да означава това?

Веднъж полицията получила отговор на този въпрос. Столицата на Италия и Неапол са свързани с прекрасната автострада „Слънце“. Това е частно шосе и за да се пътува по него, трябва да се плати съответна такса. В началото и в края на автострадата има специални контролно-пропусквателни пунктове, където всеки шофьор пуска определена сума в автомата и получава право на пътуване по автострадата. На билетите се отбелязва часът на началото на пътуването и часът, в който пътуването трябва да завърши. Нарушителите на това правило се глобяват — както онези, които много бързо изминават разстоянието, така и тези, които не успяват да го изминат за определеното време.

Случило се така, че при влизането в Рим един от шофьорите на катафалка представил билет с просрочено време — той пътувал по-бавно, отколкото се разрешавало. Това било така необичайно за „свръхзвуковите“ катафалки, че полицията сериозно се заинтересувала от шофьора и колата. Докато шофьорът ги убеждавал, че работи цяло денонощие без почивка и че шофьорите от всички погребални бюра се готвят да обявят стачка, тъй като не искали да работят вече така, полицаите внимателно разгледали катафалката. Един от тях случайно открил, че пломбата на разкошния ковчег с бронзови дръжки е счупена. Любопитният полицай решил да повдигне капака на ковчега и изгубил ума и дума — той бил натъпкан с пачки нови банкноти.

Но какво от това?! Шофьорът заявил, че вероятно ковчегът е сменен, докато обядвал в Неапол, а собствениците на погребалното бюро вдигнали шум и обвинили полицията в опит за шантаж и изнудване. Полицията конфискувала парите и с това всичко приключило. Кой от погребалното бюро печата пари и печатат ли се там изобщо фалшиви банкноти — всичко това останало неизвестно.

В ръцете на полицията обикновено попадат любители и дилетанти, а големите и добре организирани шайки тя не може да разкрие.

През 1978 г. западногерманската полиция преживяла мрачен период — тя имала данни, че в страната действуват няколко големи банди фалшификатори. Тя успяла да обезвреди само част от тях. Отначало баварската полиция с помощта на Интерпол разкрила престъпна мрежа в Мюнхен, където били направени 772 хиляди фалшиви долара. След това с помощта на холандските си колеги тя арестувала още по-голяма банда, която в тайна печатница на холандска територия правела фалшиви гулдени и ги обменяла в банките на ФРГ за западногермански марки. Фалшификаторите успели да пуснат в оборот около 6 милиона фалшиви гулдена, което се равнява на 2,8 милиона американски долара. Но полицията успяла да залови далеч не всички престъпници.

През 1946 г. в Испания били открити много добре направени банкноти от 1000 песети. Опитите да бъдат разкрити фалшификаторите в страната не дали резултат. Тесните връзки, които съществували в този период между фашистките режими в Испания и Португалия, позволили на полицията в двете страни да обедини усилията си в търсене на престъпниците. Португалската полиция много се изненадала, когато се оказало, че главатар на шайката и главно действуващо лице в нея бил експерт от Португалския национален монетен двор.

Трябва да се каже, че фалшифицирането на пари става най-често извън пределите на страната, чиято валута е обект на престъплението. И това е така, защото според законодателствата на много страни фалшификаторите на чужда валута се наказват много по-леко. По тази причина испанската полиция често се сблъсквала с необходимостта да търси „своите“ фалшификатори в чужбина и да прибягва до помощта на колегите от други страни и на първо място на Скотланд Ярд. Фалшификаторите на испански песети най-често работели на Британските острови.

На 17 август 1970 г. в три часа през нощта в покрайнините на Лондон полицията арестувала ръководителите на банда фалшификатори, която печатала фалшиви банкноти от 1000 песети с дата на тиража 29 ноември 1957 г. Конфискували 40 000 полуготови банкноти, 32 клишета, цялото печатарско оборудване, машините за номерация на паричните знаци, бои и огромно количество специална хартия.

В „Бюлетин на Интерпол“ директорът на специалния отдел за борба с тези престъпления на Банко де Еспаня Грегорио Гуихаро отбелязва, че шайката действувала под прикритието на официална търговска полиграфска фирма, която печатала цветни реклами, проспекти, цветни картички и други издания и престъпниците били извън всякакво подозрение. Една нощ полицията забелязала, че в много късен час в печатницата още свети. Самият директор на печатницата посрещнал двамата полицаи, почерпил ги по чаша чай в кабинета си и обяснил, че печатницата е получила бърза поръчка за рекламни плакати и проспекти на испанската авиокомпания „Иберия“ във връзка с предстоящия курортен сезон. Той подарил на полицаите по един комплект картички с пейзажи и ги поканил във вилата си в Барселона на брега на Средиземно море.

Доволните от любезното посрещане полицаи напуснали печатницата и на другия ден споделили с колегите си приятните впечатления. Това стигнало до ушите на началството, което разполагало с подробна информация от специалния отдел на Банко де Еспаня за масовото появяване на фалшиви песети. Тревожни сигнали били получени от Скотланд Ярд и от Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), с която и Скотланд Ярд, и специалният отдел поддържали тесни контакти. Започнали тайно да наблюдават печатницата, особено през нощта. Внимателно проверили стопанската й дейност и скоро в Скотланд Ярд установили, че там се печатат не само ярките плакати на компанията „Иберия“…

Ако се обърнем към статистиката, ще видим, че фалшификаторите на испански песети наистина смятали мъгливия Албион за „филиал“ на испанския монетен двор. На 8 юни 1971 г. била арестувана шайка фалшификатори, които печатали банкноти от 1000 и 500 песети На 9 октомври 1971 г. агентите на Скотланд Ярд намерили в наскоро откритата печатница близо до Флийт стрийт всичко необходимо за печатането на фалшиви пари. В ъгъла на печатарския цех били внимателно подредени металически плочи за клишета. Полицията намерила и много фотографски негативи с изображения на испански банкноти. Но най-чудно било това, че в печатницата не открили нито една фалшива банкнота, нито един полуфабрикат, нито един лист хартия в размер на испанските песети. Не арестували никого, тъй като не намерили нищо незаконно За фотографските негативи на испански пари обяснили на полицията, че снимките били направени по поръчка на курсовете за преводачи на испански език, които обслужват туристите. Полицията проверила това обяснение и то отговаряло на истината.

Тази загадъчна история останала в аналите на британската полиция, като не намерила обяснение, въпреки че по думите на споменатия шеф на специалния отдел на Банко де Еспаня за известно време потокът от фалшиви пари в страната рязко намалял. Възможно е между тези две събития да има определена връзка.

Престъпниците избягнали съда и скоро дали да се разбере, че не са се отказали от целта си. През август 1975 г. в испанския курорт Коста Брава, любимо място за лятна почивка на английските туристи, отново били открити фалшиви песети. Те били направени много добре, но имали един сериозен недостатък — в номера на серията имало две цифри повече.

Бизнесът от фалшифицирането на пари се увеличава с всяка година. Според статистическите данни на предпоследната конференция за борба с фалшификаторите на пари, която се проведе през 1977 г. в Мадрид и в която участвуваха страните от Интерпол, през 1976 г. е отбелязано появяването на фалшиви пари в 56 страни, като в 48 от тях са открили фалшиви долари. Основната маса фалшиви пари била направена в САЩ — през 1974 г. Там разкрили 75 нелегални фабрики и арестували 1785 души, а през 1976 г. разкрили 62 тайни монетни двора и арестували 1803 души. В другите капиталистически страни през 1976 г. са открити всичко 13 „монетни двора“.

За мащабите на бизнеса може да се съди и по следните данни. За периода от 1969 г. до 1977 г. в капиталистическите страни са открити 396 тайни монетни двора, от които в Африка 6, в Азия 2, в Европа 40, в Америка 348, от които в САЩ 337.

През 1973 г. в САЩ били иззети 24 милиона фалшиви долара, през 1974 г. — 50 милиона, а през 1976 г. — повече от 52 милиона. При това, както самодоволно твърди американската секретна служба, 92% от тях били конфисувани още преди да са пуснати в оборот.

Интересни са данните за това, къде най-често се появява „чужда“ валута. През 1976 г. в Европа често откривали фалшиви парични знаци на Хонконг, Мароко, Аржентина, Канада, Турция и на редица африкански страни, без да се смята валутата на европейските страни — ФРГ, Италия, Холандия, Англия и други. През същата година в Африка е регистрирано появяването на фалшива валута на Италия, Саудитска Арабия, както и на Кения, Мароко, Замбия. В Азия често конфискували фалшиви банкноти на ФРГ, Хонконг, Индия, Индонезия, Йордания, Ливан, Тайланд. В Южна и Северна Америка се появила валута на Италия и Венецуела. Във всички континенти най-често се появили фалшиви парични знаци на САЩ.

Според данните на Интерпол през 1976 г. е отбелязано появяването на 560 нови по изпълнение и по-рано нерегистрирани фалшиви долари, което е със 75% повече от 1975 г. Що се отнася до фалшивите парични знаци на другите страни, то през 1976 г. са се появили 48 нови образци.

И ако по-рано фалшификаторите подправяли предимно парите с малка стойност, които се срещат най-често в оборот (например до началото на седемдесетте години американските фалшификатори се специализирали на двадесетдоларовите банкноти), го след рязкото падане на покупателната способност вече се правят парични знаци на стойност от 50 и дори 100 долара. Секретната служба на САЩ се убеди в това още в началото на седемдесетте години. През 1979 г. например бяха иззети от обръщение фалшиви банкноти с такива стойности за 49 милиона долара.

В капиталистическите страни в този престъпен бизнес се въвличат все повече и повече хора. Например на зимната олимпиада през 1980 г. в американския град Лейк Плесид един от италианските скиори не можал да участвува в състезанията по гигантския слалом — пристигналите от Италия полицейски агенти го задържали малко преди старта. Скиорът фалшификатор безропотно позволил да му сложат белезниците и да го изпратят в Ню Йорк, където вече го чакали. Впрочем този случай не бил единственият.

Неотдавна на страниците на италианските вестници се появи името на тихото местенце Солто Колина, разположено в провинцията Бергамо на три километра от живописното езеро Изео. „Виновник“ за това станал настоятелят на местната църковна енория дон Ремо Череда, който фалшифицирал пари. Очевидно заплатата и оскъдните пожертвования на вярващите не могли да покрият големите разходи на „духовния пастир“ за „светски“ забавления, а може би и за по-сериозни неща.

Когато полицията неочаквано нахълтала, свещеникът в обществото на четирима енориаши бил зает с работа извън преките си задължения — печатали банкноти от 50 хиляди. В специален тайник открили няколко сандъка с подготвена за реализация „продукция“ от 40 милиарда фалшиви италиански лири. И още една любопитна подробност — пазителите на реда конфискували много порнографски списания. От нищо не се гнусял този Църковен служител.

Къде престъпниците начело с протойерейя пласирали фалшивите пари? Може би властите никога няма да узнаят, защото фалшификаторите мълчали упорито на всички разпити. Италианският печат подчертавал в съобщенията си за това дело, че провинция Бергамо е емиграционна зона, от която много хора заминават на работа в Швейцария, ФРГ, Франция. Следователно лесно е да се предположи, че и фалшивата валута е могла да бъде препращана в тези страни.

В един от затворите на столицата на Перу, Лима, група затворници организирали производството на фалшиви перуански банкноти — соли. По-късно експертите от националната банка разглеждали внимателно фалшивите соли и вдигали рамене: как са успели в затвора да направят напълно прилични, без видими отклонения от „истинските“ фалшиви пари? Затворниците успели да пуснат в оборот повече от 50 хиляди соли, но скоро ги разкрили. И то не защото надзирателите ги „засекли“, а поради вътрешните раздори в шайката. Един от шайката решил, че са го изиграли и издал цялата шайка на администрацията на затвора. Стражите на закона изпаднали в трудно положение Как да постъпят с фалшификаторите? Да ги арестуват ли? Но как да арестуват затворници? Те и без това били в затвора. Какво да се прави? Накрая намерили съвсем банален изход — разпръснали членовете на шайката в различни затвори и прибавили към наказанието на всеки от тях допълнителен срок.

Вълната на фалшификаторството заляла и Англия, която досега е известна в целия свят като главен пазар на фалшиви монети, предимно редки. Но за фалшивите редки монети ще разкажем по нататък. А сега нека споменем за тъй наречените „файве“, т.е. за петфунтовите банкноти, които се печатат от шотладската банка и са най-разпространените в Англия.

От английската банка позвънили в Скотланд Ярд и помолили незабавно да пристигне ръководителят на отдела за борба с фалшификаторите. Показали му четири банкноти по 5 фунта-стерлинги, открити в крайморския град Брайтън. Било в разгара на курортния сезон и любимите на англичаните градове и местенца в южната част на страната били пълни с почиващи.

Една дузина агенти от Скотланд Ярд кръстосвали от сутрин до вечер магазините, като предварително предупреждавали собствениците и касиерите за целите на своите посещения. Няколко дни минали без резултат — никакъв улов. В края на краищата провървяло само на Ерик Четхем. Той успял да задържи две момичета с помощта на касиера на галантериен магазин. Те се казвали Мойра Снодграс и Кетрин Потър. Безработни. Пристигнали от Глазгоу. За покупките се разплатили с две фалшиви „файве“. При обиска намерили у тях 41 банкноти на стойност по пет фунт-стерлинги, печатани от шотландската банка. Момичетата заявили, че не знаят нищо за фалшиви пари и фалшификатори и помолили да не ги задържат, тъй като не са виновни. Пуснали ги. Наблюдението, което установили над тях по пътя за Глазгоу и в самия град, не довело до нищо.

Ръководителят на отдела в Скотланд Ярд за борба с фалшификаторите заявил по този повод: „Ние арестувахме дузина фалшификатори, повечето от които разпространители, но това не доведе до нищо. Потокът от фалшиви пари не намаля. Мисля, че пред нас е съвсем нова ситуация. Петфунтовите банкноти, иззети от разпространителите, са направени блестящо. Единственият им недостатък е липсата на водни знаци. Но за толкова разпространени банкности това няма съществено значение…“

Наистина при фалшифицирането на пари престъпниците използуват обикновени фотолитографски процеси и не си поставят такива неизпълними задачи, като тази да заблудят специалисти-те-експерти. Достатъчно е „продукцията“ да бъде с такова качество, че да се приема без всякакво съмнение от широката публика.

Но времената се изменят, техниката се движи напред и ето …

Неотдавна в малкия американски град Тайр (щата Калифорния) агентите от секретната, служба на САЩ след дълго търсене разкрили нелегална фабрика за фалшиви долари. Там намерили и иззели продукция на стойност 500 000 долара. Малко преди, това задържали трима души, у които намерили 100 000 фалшиви долара. За американските мащаби тези цифри са направо мизерни. И не това е предизвикало тревогата на агентите от секретната служба, а качеството на продукцията на тази свръхсъвременна нелегална фабрика. За първи път в историята на фалшифициране на американски банкноти от „частни монетни дворове“ тези фалшиви петдесетдоларови банкноти с лика на генерал Грант имали водни знаци! Наистина те били неясни, но при първия бегъл поглед на светлина тези знаци били на място, а това е най-главното.

Един от най-големите специалисти в света по фалшиви парични знаци, англичанинът Джулиус Грант, така коментирал съобщението в американския печат: „В наше време фалшифицирането на пари получи такова разпространение, а качеството им толкова се подобри, че тези факти са сериозна угроза за паричното обръщение в капиталистическия свят“. Когато кореспондентите помолили представителя на американската финансова служба, адмирал в оставка, да сподели мнението си по този повод, той с чисто професионална прямота заявил: „Аз нямам право да говоря и се съмнявам дали изобщо Вашингтон има такова право“ (!). Както заявил експертът по фалшиви банкноти американецът Деймс Нисбет на същите кореспонденти, тревогата на администрацията е основателна — съвременната техника позволява за една нощ да се отпечатат един милион долара. Ето колко далеч са отишли нещата.

Тук е мястото да кажем няколко думи за секретната служба на САЩ. В първата глава вече запознахме читателя с историята на възникването й. Секретната служба не е ФБР и не е полицията. Тя била създадена преди 100 години, за да пази особата на президента от нападения на терористи и да се бори с фалшификаторите на пари.

През ноември 1963 г. в момента на убийството на президента Кенеди числеността на секретната служба беше 600 души През май 1966 г. тя се състоеше вече от 920 души, а само след година от 1230. Нарастването на щата на секретната служба беше предизвикано не от това, че днес зад всеки ъгъл президентът е причакван от терористи, а от увеличаване броя на фалшивите банкноти, които циркулират в страната.

Американското списание „Ридърс дайджест“ в средата на седемдесетте години съобщи, че през 1972 г. са арестувани десет пъти повече фалшификатори, отколкото през 1962 г. През 1979 г. според статистическия сборник „Информейшън плииз алманах“ броят им нараснал осем пъти в сравнение с 1972 г. Не е чудно, че нарастването на щата на секретната служба продължава в същата прогресия — към 1980 г. тя наброявала около 1450 души.

ЕХО ОТ ЗЛАТНАТА ТРЕСКА

Един от феномените в историята на фалшифицирането на пари е възраждането на отдавна забравения „бизнес“ — фалшифицирането на монети.

Било е време, когато металическите парични знаци били главен обект на вниманието на фалшификаторите. Дори самото название на това противоправно деяние както в руския, така и в някои други езици означава фалшифициране на металически монети. Някои от „майсторите“ в тази работа постигнали големи успехи. На първо място към тях се отнася немецът Бекер. Американската изкуствоведка и археоложка Сона Коул, ровейки се в архивите, открила толкова свидетелства за безупречната му работа, че причислила Карл Вилхелм Бекер към гениите на XIX в.

Преди всичко Бекер бил много добър историк и познавач на нумизматиката. Затова той фалшифицирал само старинни и поточно древноримски и древногръцки монети. И тъй като повечето от тези монети били златни, Бекер ловко покривал фалшивите монети с позлата.

С масовото разпространение на книжните пари фалшифицирането на металически монети изгубило смисъл и само от време на време се появявали занаятчии, които правели например „дублоните“ на Филип II с изображение на шведския крал Карл XII за колекционерите-нумизмати.

Но през XX в. и в тази противоправна дейност настъпили значителни изменения във връзка със задълбочаването на общата криза на капитализма и предизвиканите от нея поскъпване и инфлация. Неустойчивостта на финансовата система на Запад, крушението на световната валута — долара, подтикнали еснафите да купуват онова, което не само не се обезценява, а от ден на ден повишава своята стойност.

Така възникнала знаменитата „златна треска“. За кратък срок цената на златото се повишила близо 30 пъти. Естествено още повече се е повишила цената на златните монети. Това открило нова, впечатляваща страница в историята на фалшифициране на пари.

Това била наистина нова страница. Известният английски познавач на нумизматиката Джоузеф Едмъндсън пише във вестник „Дейли телеграф“: „Съвременният фалшификатор вече няма нищо общо с онзи необразован престъпник, който с ръчно направена матрица сече монети в някое подземие, при това от случайно попаднал му под ръка метал. Днешният «специалист» е завършил престижно висше учебно заведение, той е опитен инженер-металург и се занимава със своя бизнес в работилница, пълна с най-ново електронно оборудване. Той сече златни монети от истинско злато и редките дребни монети точно от такъв метал, от който са сечени.“

Да, наистина напоследък фалшифицирането на металически парични знаци стана много доходна работа. Онези, които се занимават с този бизнес, чудесно познават всички особености на древните монети и ги фалшифицират почти съвършено със съвременно оборудване.

Представител на кралския монетен двор споделил пред кореспондента на английския седмичник „Сънди таймс“: „… Можете да увеличите изображението на монетата 50 пъти и въпреки това няма да откриете никакви дефекти“. Когато най-сетне се открие фалшификацията, стотици, а може би и десетки хиляди монети вече са в ръцете на нумизматите. Това станало например с английския златен суверен.

Соверените били сечени в кралския монетен двор в Лондон от 3816 до 1914 г непрекъснато. Пускали ги епизодично и през 1925 и 1937 г. Монетните дворове в Отава (Канада), Мелбърн, Перт и Сидней (Австралия), Бомбай (Индия) и Претория (ЮАР) ги секли до 1932 г. По-късно, въпреки че суверенът вече не бил парична единица на Великобритания, кралският монетен двор започнал отново да сече златни суверени. През 1962 г. например пуснали от тази валута на стойност 40 милиона фунт-стерлинги. Това били суверени с изображението на Едуард VII, датирани от 1912, и суверени с образа на сегашната кралица на Великобритания Елизабет II, датирани от 1957 г.

Продажбата на суверените главно в чужбина носела голям доход на английската банка. Монетите със стойност един фунт се продавали за 30 фунт-стерлинги. Сред главните купувачи била Швейцария, а през 70-те години почти наравно с нея купувала и Федерална република Германия. От само себе си се разбира, че британската хазна била заинтересована на всяка цена да предпази търсената продукция от фалшифициране, тъй като това би я лишило от част от доходния пазар. Но в началото на ноември 1977 г. екнал гръм.

През този ден в Цюрих времето било много хубаво. Дъждът, който валял непрекъснато предишните два дни, спрял, небето се изчистило от облаците и изгряло слънце. В тези краища късната есен никога не е студена, както и зимата, но през този ден всичко напомняло пролет. И дори големите бяло-сини трамваи празнично святкали с идеално чистите си стъкла, в които се отразявало синьото небе.

Ето защо експертът от солидната Банка Лео, вече не съвсем младият Жан-Пол Диво, тръгнал на работа по костюм въпреки протестите на жена си. За всеки случай той си взел чадър. Банката била наблизо и Диво никога не ходел с кола. През този ден трябвало да пристигне контейнер със златни суверени от Лондон. Както обикновено контейнера получавали и доставяли в подземието на банката сигурни и проверени хора начело с доверения Карл Бренер. Те знаели, че най-напред трябвало да проверят целостта на пломбите и печатите на контейнера. Това всъщност не бил контейнер, а по-скоро доста голям металически сандък с тъмен цвят, който външно не представлявал нищо особено.

В присъствие на заместник-директора, завеждащия хранилището и касиера, в подземието на банката прегледали печатите и пломбите. Всички били цели. Отворили контейнера и сложили монетите в сметачната машина, на чието светлинно табло се изписало, че в контейнера има точно толкова златни монети, колкото трябвало да бъдат. Опаковката и вътрешността на контейнера (облицовката от пенопласт с кремав цвят) — всичко било както обикновено.

Комисията подписала акта за приемане на монети с познатия профил на британската кралица Елизабет II и пристъпила към следващата операция — проверка на част от монетите, за да се види дали между тях няма фалшиви. Трябва направо да кажем, че към този стадий от проверката комисията се отнасяла несериозно. Ако е установено, че контейнерът е пристигнал цял и не-вредим от английската банка, за какви фалшиви монети може да става дума? Наистина монетите, които постъпват в английската банка, идват не само от монетния двор.

Докато членовете на комисията безгрижно пиели кафе и си разказвали последните клюки, Жан-Пол Диво седнал зад големия оптически прибор, който едновременно напомнял и микроскоп, и проектор. В него при голямо увеличение автоматично се сверяват параметрите на монетата и детайлите й с изходния образец. При най-малкото несъвпадение, дори ако експертът се е разсеял за секунда, се раздава дрезгав звук на зумер. Приборът позволява бързо да се проверят много монети. Почти веднага след началото на проверката Жан-Пол забелязал на екрана, че зъбците от страни на монетата не съвпадат с образеца. Веднага се раздал и звукът на зумера. Приборът отбелязал, че монетата се различава от образеца и по тегло. След внимателно взиране в изображението можело да се забележи, че детайлите й не са така ясни, както на оригинала. Така става във фотографията, когато фотографът не успее добре да фокусира апарата.

Оттук, от подземието на Банка Лео в Цюрих, се разпространила паниката, която имала печални последствия за авторитетния британски суверен. Жан-Пол Диво успял да намери доста фалшификати в контейнера. Няма да цитираме подробности от телефонните разговори между Цюрих и Лондон, нито от разменените телекси — същността не е в това. В Лондон след получаване на съобщението от Швейцария експертите от Английската банка се хвърлили внимателно да проверяват златните суверени, които били в сейфовете, и за кратък срок открили няколко хиляди фалшиви монети. Всички експерти били единодушни, че това е най-блестящата фалшификация в историята на Англия. Според констатацията на представител на кралския монетен двор „това е може би най-опасната фалшификация, с която се срещали някога“.

„Световната репутация на британския златен суверен — меланхолично констатирал «Сънди таймс» — се оказала силно подкопана от потока блестящи фалшификати“. Трескавата проверка в други банки и на лондонските пазари за злато (а в столицата те са пет) довела до откриването на още няколко стотици фалшификати. Много частни лица, сред тях и нумизмати, побързали да дадат за проверка в банката своите монети, повечето от които се оказали фалшиви. Дирекцията на лондонските пазари за злато се обърнала към Международното бюро за борба с фалшификаторите на монети, чието седалище е в столицата на Англия, с молба да помогне за откриването им. Както съобщил вестник „Таймс“, начело на бюрото стоял опитен и енергичен експерт, който много години работел в кралския монетен двор. Това бюро издава свой бюлетин и е тясно свързано със Скотланд Ярд и Интерпол. Цената на устойчивия дотогава суверен започнала да спада. През февруари 1978 г. той струвал вече 27 фунта, а през април — 25. Работата станала толкова сериозна, че и петте лондонски пазара за злато отказали да приемат суверени. Но по какво се различавали фалшивите суверени от истинските? От евтина сплав ли били направени? Или по-лошо, били само позлатени?

Не, разбира се. Фалшивите пари днес практически не се различават от истинските златни монети. Съдържанието на злато във фалшивите суверени напълно съответствувало на това в истинските. Колебанията в теглото били толкова незначителни, че можели да бъдат открити само със специални прибори. Но тогава възниква въпросът, какъв е смисълът да се подправят монети? Работата е там, че в началото на 1978 г. например една златна монета струвала обикновено 9—10 пъти по-скъпо от съдържащия се в нея благороден метал. Като се има предвид и огромният скок в цената на златото през последните години, лесно е да се разбере колко е изгодно за фалшификаторите да секат златни монети. Що се отнася до точното съответствие на тяхното златно съдържание с истинското, това е лесно обяснимо: ако монетата е по-лека, тя не може да се продаде, а примесите сега могат да се открият веднага.

Впрочем работата не се ограничила само с английския суверен. Най-често подправяли други английски мокети, както и американски и монети на някои други страни. Можем да посочим петфунтовите монети от 1887 и 1902 г. Според нумизматичния каталог за 1970 г. те стрували съответно 125 и 140 фунта стерлинга. На второ място е суверенът с изображението на крал Георг V на кон. Точно под копитото на задния крак на коня стоят буквите: „S“ или „SA“. Това означава, че в първия случай суверенът бил сечен в монетния двор в Сидней (Австралия), а във втория — в монетния двор на Претория (ЮАР). След това можем да посочим полусуверенът, като най-често били подправени тези от 1887, 1902 и 1913 г., американските монети — 20 долара от 1882 г. и долар от 1853 г.

В още по-големи мащаби фалшифицират сребърни монети, тъй като този метал бързо поскъпва, а също и монети от други метали, ако са нумизматична рядкост.

Според статистическите данни, публикувани в чуждестранната преса, картината е впечатляваща. Още през 1968 г. се чувствувала силна тревога във връзка с многобройните случаи на подправяне на златни монети. През същата година експертите от британския монетен двор и Международното бюро за борба с фалшифицирането на пари се заели с проверката на 1284 златни монети на различна стойност. Само 689 от тях се оказали истински — т.е. малко повече от половината. Останалите били фалшиви. През следващата 1969 г. били проверени 2120 монети, от които само 640 били истински. С други думи, повече от две трети от монетите били фалшиви. За периода от януари 1970 до март 1971 г. цифрите станали застрашителни — от 4186 монети се оказали фалшиви… — колко мислите? — 3830! Около 90%.

Примерът нагледно показва размаха и темповете на работата по фалшифицирането на златни пари. Разказът ни за златния суверен ще допълни тази и без това печална картина.

Стремежът към жълтия метал подтикнал и много други държави да помислят за сечене на свои златни монети и да ги продават на свободния пазар. През 1971 г. Южноафриканската република, една от първите сред капиталистическите страни, започнала да сече такива икономически изгодни монети. Те били наречени „крюгеренди“ и съдържали практически една унция чисто злато. Ето защо крюгерендите веднага започнали да се търсят много.

През 1974 г. Панама започнала да сече златни монети от 100 балбоа (на тях има изображение на знаменития конквистадор Васко Нунес де Балбоа). Тези монети се секат във Филаделфия (САЩ), в известния монетен двор, наречен на името на Франк-лин. Само за един ден, 31 декември 1974 г., от тях продали предимно на нумизмати 3000 броя, макар че монетите били скъпи — стрували по 140 долара. Златни монети започнали да секат Ямайка, Бахамските острови, Сингапур, Австрия.

От само себе си се разбира, че тези нови монети не убягнали от вниманието на фалшификаторите. Те особено се заинтересували от крюгерендите на Южноафриканската република, тъй като те се търсели много от купувачите, и то не толкова от нумизмати, колкото от хора, които искали да вложат капитала си в устойчива валута, чиято цена е почти невъзможно да падне дори при съвременната криза на цялата финансова система на капиталистическия свят. Фалшификатите се появили почти веднага след появяването на крюгерендите. Ако истинските монети започнали да се продават през 1971 г., то през 1972 г. вече отбелязали появяването на първата фалшива монета, а през 1974 г., според английския вестник „Таймс“, били „заловени“ няколко хиляди. По данни на този вестник експертите предполагат, че през 1975 г. в оборот се намирали повече от 40 000 фалшиви крюгеренди.

Така стоят нещата с фалшифицирането на златни монети. Според данните на Интерпол за подправянето на монетите изобщо (златни, сребърни и други) тенденцията към увеличаване на фалшификаторството изглежда още по-внушителна.

За една година броят на откритите фалшиви монети нараства средно с 40-50%. Според обзора, публикуван в официалния „Бюлетин на Интерпол“, през 1973 г. фалшиви монети на 16 страни били открити в 9 държави. Особено често фалшифицирали юбилейните златни монети — японските 1000 йени, финландските 500 марки, панамските 20 балбоа. Най-често откривали тези монети във ФРГ, Австрия, Италия. Според „Бюлетин на Интерпол“ фалшивите японски и панамски юбилейни монети били направени в Ливан по поръчка на един австриец, който бил арестуван във Виена през юли 1972 г.

По данни на Интерпол през 1974 г, фалшиви монети на 21 държави били открити в 10 страни. Най-много фалшифицирали финландските златни юбилейни монети от 500 марки, посветени на олимпийските игри от 1952 г., както и канадските юбилейни златни монети, посветени на олимпийските игри в Монреал.

За периода от 1969 до 1977 г. най-често подправяли американски монети — 21% от всички фалшиви пари. На второ място били монетите на ФРГ Хонконг, Австрия. Както сочи един от експертите на Интерпол, центърът за фалшифициране на пари (особено на златни) се намирал в Бейрут (Ливан).

Сред фалшификатите има някои много интересни. Срещат се английски суверени, на които от едната страна е изобразен бюстът на крал Едуард VI, а на другата — датата на коронацията на… Георг V. Според английските експерти тези уникални монети са направени от разсеяни престъпници в Италия или в Китай веднага след Втората световна война. В Китай правели много хубави копия на хонконгските монети.

Срещат се наистина оригинални фалшификати. Сръчни шегаджии пуснали в оборот английски суверен с дата 1957 г., от двете страни на който има едно и също изображение на кралица Елизабет II. Ако се вярва на английския вестник „Дейли мирър“, когато съобщили на кралица Елизабет II за тази странна монета, тя казала, че „такива джентълмени сега се срещат много рядко“. По всичко личи, че тя имала предвид уважението им към коронованата представителка на нежния пол.

Това, разбира се, била шега. А следващият случай е наистина уникален.

Преди известно време в Международното бюро за борба с фалшификаторството на пари, чието седалище е в Лондон, се явил един английски нумизмат, показал на експерта малка златна монета на стойност четвърт соверен и казал:

— Купих тази монета в Бейрут и платих за нея голяма сума…

— Колко?

— Няма значение… Работата не е в това. Продавачът ме предупреди, че няма да намеря тази монета в каталога, тъй като тя е направена само в четири екземпляра и точно затова ми поиска огромна сума. Не съм много опитен нумизмат и ми се стори странно, че монетата я няма в каталога, но много исках да имам уникален екземпляр и забравих предпазливостта. Сега започнаха да ме измъчват съмнения.

Експертът внимателно разгледал златната монета, след това я погледнал и през апарата, който увеличавал изображението много пъти, и удивено възкликнал:

— Случаят е направо фантастичен. Преди всичко, монетата е сечена много изкусно, но интересното е друго — в цялата многовековна история на Англия никога не е имало в оборот златна монета от четвърт соверен. Това дори не е фалшификат, тъй като няма оригинал, сечен в монетните дворове на Британската империя. Въпреки че сте платили голяма сума, не сте загубили — едва ли в друга колекция има монета, която никога не е съществувала. Във ваша полза е и това, че сте придобили монета, която е направена в пълно съответствие с приетите в нашата страна стандарти, толкова талантливо и правдоподобно, че би трябвало нашите гравьори да я разгледат внимателно дори само за да знаят, че някъде в страната има майстори, които могат да им съперничат.

Тази необичайна история станала известна на широката публика и дала повод за разговори за това, че днес потокът от фалшификати толкова наводнил пазара, че колекционерите започнали да се страхуват да купуват старинни монети. В историята са известни имената на талантливите фалшификатори-италианци — Далковино, Лигорио, Басиано. Те били опитни металурзи, отлично познавали нумизматиката и особено древните монети. Успели да продадат на колекционери за огромна сума „древно-римски сестерции“. Американцът Самюел Кейси се специализирал в старинните мексикански монети, а гъркът Кристодомус достигнал голямо съвършенство и нагло продавал „древни сребърни монети от Коринт“ на Националния музей на Гърция. Този високообразован човек, който владеел четири езика, отишъл в музея небръснат, със скъсани селски дрехи, и носел спукано глинено гърне в мръсните си ръце. Той заговорил на диалект и помолил да прегледат съдържанието на гърнето, а след това дълго се пазарил, тръгвал си и отново се връщал…

Според английския вестник „Таймс“ враг номер едно на всички нумизмати през последните десет години бил Хари Стоукс. Европейските нумизмати нямали покой от 1972 г., когато за пръв път открили негова „продукция“, до 1977 г., когато бил заловен. От някои монети се страхували като от чума. Но всичко поред- [???]

Американецът Хари Стоукс започнал самостоятелния си живот в униформата на войник от американската армия. Той участвувал във войната в Корея. Там насъбрал толкова отвратителни впечатления, че дълго време не изпитвал влечение към нищо. Стоукс живял много мизерно и дори не се опитвал да подобри материалното си положение. Скоро той заминал за Европа, а оттам за Близкия изток. В Бейрут се запонал случайно с опитния фалшификатор Саид Джалуб.

Този човек вече бил лежал в затвора, но след като излязъл на свобода решил да започне всичко отначало. В това няма нищо чудно, защото според статистическите данни джебчиите и фалшификаторите на пари почти никога не се отказват от своята „професия“, когато са на свобода. Джалуб не можел да работи сам. Лицето му било обезобразено от белег, той говорел развалено английски, а и маниерите му не били от най-изтънчените. Но той бил талантлив майстор-златар и добре познавал нумизматиката Нужен му бил представителен колега, който да се справя добре с трудните задължения на пласьор на фалшиви пари.

На Стоукс му омръзнало да се скита из приютите за бездомници и неочаквано дори за себе си, се заинтересувал от предложението на Джалуб. Задълбочил се да изучава каталога на книги по нумизматика. С парите на Джалуб (истински или фалшиви)той се облякъл добре и започнал да посещава магазините в Бейрут, където продавали монети за колекционерите.

Настъпило време за действие. Двамата избрали монети, които не били много редки, но въпреки това се търсели. Спрели се например на английската монета от две гвинеи, сечена през 1738 г. Джалуб бил опитен и през август 1973 г. те отлетели със самолет от Бейрут за Рабат.

В Рабат Стоукс успял да продаде няколко монети. Всичко минало тихо и без изненади. Качеството на монетите било толкова високо, че скоро след това Стоукс рискувал да продаде част от тях в специализирания магазин в Рим. От тази минута, както пише известният нумизмат Флеминг във вестник „Таймс“, започнал „кошмарен период за нумизматите, който продължил пет години“.

Фирмата „Стоукс — Джалуб“ работела много внимателно. Ако се фалшифицирали златни пари, съдържанието на благороден метал в тях почти напълно съответствувало на това в истинските монети. Например петфунтовата монета от 1839 г., изготвена в „монетния двор Стоукс — Джалуб“, имала само 2-3% по-малко злато, а златните суверени от 1822 и 1832 г. имали същото съдържание на злато както истинските.

На второ място „фирмата“ правела не повече от 20 монети в една серия. Това било напълно достатъчно, като се има предвид, че една от споменатите вече гвинеи от 1738 г. струвала не по-малко от 700 фунта стерлинги. За много кратък срок фалшификаторите спечелили достатъчно истински пари, купили си хубава къща в луксозната част на Бейрут и вече имали възможност да печатат обявления за продажбата на редките монети и да канят купувачите в почтения си дом. Разбира се, това бил много по-солиден начин за търговия, отколкото ходенето по магазините за нумизмати. Подредената с вкус къща, вежливите и мълчаливи слуги правели силно впечатление и внушавали голямо доверие и към собствениците на дома, и към колекцията.

Най-сетне Стоукс с американското си произношение, с екстравагантния си вид и с умението си да предразположи купувачите дал повод скоро в Бейрут да се заговори, че той е богат, но малко ексцентричен колекционер.

През 1975 г. фирмата „Стоукс — Джалуб“ фалшифицирала една рядка златна крона от 1874 г. Стоукс заминал с монетата за Швейцария при известен търговец-нумизмат, с когото започнал да си кореспондира малко преди това. И ето че в един прекрасен ден пред магазина в най-луксозния квартал на Берн спрял разкошен кадилак и от него слязъл висок небрежно облечен мъж с тъмни очила със златни рамки и буйна посребрена коса. Той се опрял за секунда пред блестящите от чистота витрини, а след това влязъл в магазина, като подрънквал с ключовете от колата си. Собственикът вече го очаквал и любезно го поканил в кабинета си. Там Стоукс му предложил да купи кроната и го уверил, че тя е от колекцията на бившия египетски крал Фарук.

Тази „легенда“ била замислена отдавна. Той знаел, че монетата е сечена само в няколко екземпляра и затова поискал огромна сума. Но се случило така, че търговецът няколко години преди това се интересувал от тази монета, установил точно колко монети са сечени и разбрал кои са собствениците им. Затова когато Стоукс „под секрет“ му съобщил, че тази монета е от колекцията на крал Фарук, който никога не я бил притежавал, търговецът веднага разбрал, че това е фалшификат.

За свое удивление Стоукс чул, че бизнесът върви лошо, търговецът в момента няма пари, защото неотдавна купил колекцията на един американски нефтопромишленик и поради това за голямо съжаление е принуден да се откаже от тази рядка монета. Всеки на мястото на Стоукс незабавно би се върнал в Бейрут — веднага би му станало ясно, че търговецът не купил монетата, защото нещо го усъмнило. Та той дори не се опитал да се пазари! Но Стоукс вече почти 5 години благополучно заобикалял опасните рифове и „продукцията“ на неговата фирма имала такъв авторитет, че бдителността му се притъпила. Освен, това той разчитал да получи голяма сума и не искал да се връща с празни ръце.

Той заминал за Цюрих с кадилака, който взел под наем в Берн. Пътувал без да се оглежда, тъй като не бил свикнал да го следят. А колите на швейцарската полиция неотстъпно го следвали, като се сменяли. Собственикът на магазина незабавно съобщил на местните пазители на реда за визитата на Стоукс. И ето че той бил задържан в Цюрих при опит да продаде злощастната крона на друг търговец нумизмат. Стоукс се смутил само за секунда от неочаквания арест. След това спокойно заявил на полицията, че в Берн не се е срещал с никакъв тьргозец-нумизмат, макар че бил там (кадилакът бил нает от Берн). Той се представил на полицията за американски бизнесмен, който търгувал със. Съветския съюз, където пътувал неотдавна, за да сключи важен договор. В потвърждение на думите си за голяма изненада на полицаите той извадил от портмонето си „съветски сувенир“ — обикновена металическа рубла, неизвестно как попаднала у него Въпреки че Стоукс любезно подарил рублата на офицера от полицията, офицерът все пак го завел в участъка, като по пътя му се извинявал службата си е служба. Докато Стоукс давал показания в участъка, много полицаи заобиколили щастливия притежател на рядката монета и с голям интерес я разглеждали.

Разбира се, Стоукс попаднал в затвора. Но неговата измислица за това, че търгува със Съветския съюз, е много интересна. Бизнесмен, който търгува със Съветския съюз — това изглежда солидно…

БЕЗСИЛНАТА ТЕМИДА

Някога Карл Маркс казал: „Щяха ли ключалките да достигнат днешното си съвършенство, ако нямаше крадци? Щеше ли печатането на банкноти да получи такова усъвършенствуване, ако не съществуваха фалшификаторите на пари?“

Наистина, още от древни времена едновременно с появяването на фалшификаторството на пари се породила и необходимостта от борба с тези престъпления. Вече споменахме за мерките, които в миналото предприемали за усъвършенствуването на паричните знаци с цел да се затрудни фалшифицирането им, а също и за увеличаване тежестта на наказанието за незаконното правене на пари. Сега ще се спрем на състоянието на този проблем в наши дни.

Не е трудно да се разбере, че борбата с този вид престъпление се води в три направления. Първо, пускат се в оборот такива банкноти или металически монети, чието фалшифициране е много трудно. Второ, приемат се закони, които сурово наказват всички, извършили това противоправно деяние. В рамките само на една страна това е недостатъчно. Броят на лицата, които преминават границите на страните, расте всяка година и много държави са принудени да установяват контакти помежду си за провеждане на съвместни акции и така да повишават ефективността на мерките за борба с тези престъпления.

Разбира се, фалшифицирането на пари, както и всички други престъпления в капиталистическото общество, има своите икономически, идеологически и други предпоставки. Трябва да се помни, че престъпността в съвременния свят е явление от обективната действителност, което има класови корени. Тя се е появила в резултат на възникването на частната собственост и на антагонистичните класи. И тъй като капиталистическият строй, както е известно, е основната социална причина за престъпността, то борбата с тези правонарушения изисква провеждането на коренни социално-икономически преобразования. Ето защо всички мерки, които се предприемат в рамките на капиталистическия строй, не могат да дадат желания резултат, тъй като са насочени не към причините, които пораждат престъпността, а към самото явление. Следователно особени резултати в тази област не могат да се очакват.

Трябва да признаем, че сред някои учени-криминалисти на Запад съществува мнение, че борбата с фалшификаторите на пари няма особен смисъл, защото всички усилия обикновено не водят до нищо. Например професор Жак Метие, директор на Научноизследователския институт по криминология към Лозанския университет, заявил пред кореспондент на „Бюлетин на Интерпол“, че във връзка с невъзможността да се предотврати фалшифицирането на книжни пари „някои хора неотдавна мислеха, че напълно ще се откажем от банкнотите…“ Фактически самият професор днес не мисли така.

И все пак борба се води, но предимно в границите на отделните държави.

КОЙ Е ПОБЕДИТЕЛ?

Специалистите от много страни са единни в мнението си, че за да се постигнат някакви успехи в тази борба, трябва да се разчита на различни хитроумни изобретения. Те препоръчват парите да се печатат по метода „интаглио“, т.е. така, че рисунката да бъде малко изпъкнала и да се различава при пипане; да се печатат банкноти само на хартия с водни знаци; да се усложняват максимално рисунката и цветната мрежа, като се използуват особени съчетания на най-новите синтетични багрила. Голямо внимание се обръща на цифрите, които обозначават серията. За да се затрудни подправянето им, обикновено във всеки монетен двор се конструира специално за това печатна машина. Размерите и очертанията на цифрите, както и разстоянието между тях са различни от онези, които се използуват в обикновения печат.

В повечето страни банкнотите имат различни размери и цветове в зависимост от стойността им и затова не се поддават на т.нар. частично подправяне. Както е известно, всички американски долари са с еднакви размери. И затова са известни случаи, когато банкнота от 1 долар е подправена на 100-доларова.

В САЩ банкнотите с по-голяма стойност се печатат от 12 банки. Държавата с помощта на Федералната банка във Вашингтон печата т.нар. „сребърни сертификати“, които имат по-ниска номинална стойност — 1, 2, 5 и 10 долара. Банкнотите на дванадесетте банки имат печат и номерация в зелен цвят, а „сребърните сертификати“ — в червен или син. До 1928 г. всяка от дванадесетте банки печатала свои собствени банкноти, които значително се различавали помежду си. Еднакви били само цветът и размерите им. В 1928 г. била проведена парична реформа и днес дванадесетте банки печатат еднакви долари, които се наричат „къси“. До 1928 г. имало и „дълги“ долари. Сега в САЩ вече ги няма, но в Европа те все още се срещат на черната борса и струват скъпо.

Независимо от това, че досега фалшификаторите подправяха най-много долара, тази парична единица се смята за една от най-трудните за фалшифициране. Освен специалната хартия, която съдържа копринени влакна и се изработва по особена рецепта, която е държавна тайна на САЩ, а също и специалните бои, тази банкнота има в пластичната си композиция редица знаци, които не е възможно да се откопират точно. Така поне твърдят американските експерти.

Всяка страна се старае по свой начин да предотврати фалшифицирането на паричните си знаци. Например в Канада постепенно преминават към печатането на банкноти от специално конструирани машини, които обезпечават многоцветно изображение. В резултат фалшивите пари започнали да се появяват по-рядко в страната. В испанския монетен двор действува собствена хартиена фабрика, която по секретна технология прави хартия за банкноти, чекове и други парични документи. Там има и малка химическа фабрика, която произвежда бои с голяма устойчивост и със свойството да не избеляват.

Испанските банкноти от 1000 и 500 песети имат бели и черни линии, които са практически невидими в центъра на банкнотата, но се забелязват по краищата. Фоторепродукцията на тези песети е много трудна.

В Тайван също се безпокоят от възможността да се поправят паричните знаци, въпреки че по данните на Международната организация на криминалната полиция нито веднъж не е регистриран опит за фалшифициране на банкнотите на гази страна. Въпреки това местните учени продължително време експериментирали с необикновени материали, като се стремели да създадат собствена хартия. В средата на 1979 г. в печата се появили съобщения, че в Тайван е започнало производството на специална хартия за банкноти, която се прави от листата на ананаса. Според специалистите парите, направени от тази хартия, са много меки и гладки. Предполага се, че тези банкноти дълго време няма да се замърсяват, а това е много важно за държавната банка, защото отпада необходимостта често да се изземват от обра-щение старите износени банкноти и на тяхно място да се печатат нови. И най-сетне начинът на приготвяне на новата хартия е толкова сложен и необичаен, че е много трудно тя да бъде подправена. Дали наистина е така? Рано е още за тайванските учени и служители на Министерството на финансите да се успокояват. Заслужава си да се поинтересуват от нововъведенията в тази област във Франция.

В края на 1979 г. в едно парижко кафене на улицата на Гоблените станали събития, които ни се струват възможни само в детективски роман. На обед в кафенето имало малко хора. Валял дъжд, примесен със сняг. Редките посетители, които лошото време заварило в кафенето, не бързали да го напуснат. Съвсем неочаквано за всички и особено за четиримата мъже, които седели до прозореца, едновременно от две маси станали петима млади хора, които заобиколили масата край прозореца, насочили пистолети и поискали от посетителите да вдигнат ръце и да не мърдат. Заповедта била изпълнена. В този момент се приближил още един от посетителите и казал: „Полиция“. Той обискирал четиримата объркани мъже, сложил им белезниците и ги извел от кафенето. Пред входа вече чакала полицейска кола.

След това полицаите отключили автомобила на единия от арестуваните и открили под седалките нещо, което много ги заинтересувало. Подкарали колата към зданието, където е разположен известният ни вече Френски национален център за борба с фалшификаторите на пари. Тук разтоварили част от пачките, а останалите изпратили във Френската банка.

Но какво се случило? Оказало се, че в кафенето била задържана шайка фалшификатори-разпространители. И какво от това, във Франция често задържат такива хора. Не бързайте с изводите, защото в този случай паниката във Френската банка била напълно оправдана.

Работата е там, че конфискуваните пари били фалшиви стофранкови банкноти с изображение на художника Дьолакроа, които съвсем наскоро били пуснати в обръщение от Френската банка. Според експертите от банката и от Националния център за борба с фалшификаторите да се подправят нови банкноти е много трудно и това може да стане след не по-малко от десет години. Банкнотите се печатали според последната дума на техниката и на специална хартия. Оказало се, че фалшификаторите разпространявали доста добри фалшификати на новите стофранкови банкноти не след десет години, а след три месеца. Ето за този случай трябва да знаят тайванците.

Изобщо на френската полиция като че ли не се удава много борбата с фалшификаторите на пари. Това се отнася особено за стофранковите банкноти с изображението на великия драматург от XVII в. Корней. Фалшификаторите много ловко ги подправят. За периода от 1976 до 1979 г. фалшифицирането на „корнеите“ нараснало 40 пъти. По поръчка на Националния център за борба с фалшификаторите били създадени особени апарати, които с помощта на ултравиолетови лъчи лесно могат да открият фалшификацията. Всички магазини в Париж и повечето от големите универсални магазини в провинцията се снабдили с новите „детектори на фалшификатите“. Но и тези апарати не помогнали. Тогава Френската банка създала вече споменатата нова стофранкова банкнота с изображението на художника Дьолакроа.

Според съобщенията на френската преса се готви решителен удар срещу фалшификаторите чрез пускане в обръщение на нови парични знаци със специален магнитен пласт.

Учените също се заели да помогнат в борбата с фалшификаторите на пари. Те установили, че истинските банкноти лесно се различават от фалшивите, като се измери количеството светлина, отразена или преминаваща през книжните пари. Но на практика има значителни трудности — този метод е добър само при нови и чисти банкноти, а обикновено книжните пари са с различна степен на замърсеност и това усложнява нещата.

Въпреки това в Швейцария бил създаден нов апарат за проверка на книжните пари. Един и същ участък от банкнотите последователно се облъчва с два лъча светлина с различен цвят и яркост. Лъчите се редуват с голяма честота. На обратната страна на банкнотата се поставя чувствителен датчик, който преобразува попадащата в него светлина в две вериги електрически сигнали. Фалшивите пари отразяват повече светлина и пропускат по-малко от новите истински пари. Установява се какъв е сигналът за новите пари и ако другият сигнал е различен, фалшификацията веднага се разкрива. А ако парите са замърсени? Оказва се, че замърсяването малко влияе върху работата на апарата, тъй като той фиксира не абсолютната величина на получените сигнали, а съотношението им. При сравняване на двата сигнала влиянието на замърсяването отпада. Електронната система „пропуска“ банкнотата, ако съотношението на сигналите с в допустимите граници.

За да затруднят фалшифицирането на пари, в много страни пускат в обръщение банкноти, при които водните знаци се разполагат отделно и в тези полета няма печатен текст. Това се прави, за да се улесни откриването на фалшиви банкноти с неясни водни знаци.

По данни на Интерпол през 1979 г. вече 37% от разкритите фалшиви пари имали водни знаци. Наистина качеството не е много високо, те са по-неясни от истинските и дори обикновени граждани могат да открият на светлина, че водният знак има неясно очертание, което е характерно за фалшива банкнота.

И още един може би малко неочакван за читателите аспект на борбата с фалшифицирането на пари. Неведнъж сме виждали в киното или в театъра как действуващите лица се разплащат с долари, фунт-стерлинги или друга валута. Откъде вземат тези „пари“? Най-често ги печатат по поръчка. Ако се съди по данните на чуждия печат, особено в районите с много туристи или курортисти, в популярните курорти като Лазурния бряг, в Южна Франция, Бахамските острови, испанското средиземноморско крайбрежие и др. има случаи, когато тези „театрални“ пари се пробутват на неопитни чужденци. Наистина такива случаи са отбелязвани много рядко, но полицията от много страни проявява голямо внимание не толкова към тези пари, колкото към хората, които ги печатат официално по поръчка на театъра, киното и телевизията. Опитът при създаването и печатането на тези пари може да послужи, ако възникне желание да се занимават сериозно с подобно нещо. Затова хората, които правят тази бутафория, са под наблюдение на полицията.

Има още един въпрос, свързан с мероприятията за борба с фалшификаторството на пари в самата страна. Става дума за информиране на населението. Работата не е така проста, както изглежда на пръв поглед. Нека да си спомним делото Боярски. Ако френските вестници бяха публикували съобщение за появяването на фалшивите франкове, той е щял напълно да прикрие своя „монетен двор“ или навреме да спре печатането на фалшиви банкноти.

От друга страна, не трябва да се пази пълна тайна, защото да се разкрият фалшивите пари без помощта на населението е много трудно, а още по-трудно е да се заловят разпространителите им. Тогава как се постъпва? В повечето страни властите се ограничават да съобщят за появяването на фалшивите пари на всички, които получават пари от населението.

Международната организация на криминалната полиция неведнъж с свиквала конференции, на които се обсъждат най-важните въпроси на борбата с фалшифицирането на пари. Досега са проведени такива конференции: в Женева (1931 г.), Копенхаген (1935 г.), Хага (1950 г.), отново в Копенхаген 1961 г.), Мексико (1969 г.), Мадрид (1977 г.) и в Найроби (1979 г.). На последната международна конференция заедно с другите въпроси подробно бил обсъждан и проблемът за съобщаване на населението за появяването на фалшиви пари. Привържениците на по-широката информираност привеждали като пример опита в борбата с фалшификаторите в САЩ. Там доста открито се съобщава за това в печата, публикуват се съобщения за появяването на нови фалшиви банкноти, за залавянето на поредната шайка престъпници. Секретната служба на САЩ е издала специална брошура, в която се разказва на какви типични неточности в банкнотите трябва да се обръща внимание, какво трябва да се направи, ако бъде разкрит разпространител на „долари“ и т.н. В училище и по телевизията се четат специални лекции, дори в енциклопедия „Американа“ има специална статия, където са отпечатани сравнителни фотографии на отклоненията, забелязани при фалшивите банкноти.

Противниците на тази политика справедливо посочват, че широко рекламираната кампания не води до нищо, защото този „бизнес“ е по-широко разпространен в САЩ, отколкото в която и да е друга страна. Освен това те се позовават на случай, който станал в Съединените щати. По време на една такава кампания жителите на малък град хукнали към банките, за да проверят дали притежаваните от тях пари са истински. Банките почти напълно прекратили всекидневната си работа, тъй като всички служители били принудени да дават разяснения на развълнуваните клиенти. Слухът за тази паника се разпространил, вече поизменен, и вложителите от близките населени места се втурнали към банките не за да проверят наличните си пари, а да изтеглят влоговете си, което било още по-неприятно и едва не довело до фалит на две малки провинциални банки. При съществуващата нестабилност на цялата валутно-финансова система на капиталистическия запад такава паника може да има много неприятни последици.

Ето защо повечето от експертите препоръчват средния курс-специалната информация да се ограничава в рамките на работниците от финансовата система (на първо място касиерите) и, разбира се, полицията. На VI международна конференция за борба с фалшификаторството на пари е приета резолюция, която призовава страните, членки на Международната организация на криминалната полиция, да създадат (ако не са го направили вече) специални подразделения в рамките на националната полиция, да се заемат с борбата против фалшифицирането на пари, а също и да засилят борбата с този вид престъпления. В тази насока е обърнато внимание на полицейските органи от развиващите се страни, тъй като там по-голямата част от населението е неграмотно. В тези страни информацията за фалшивите пари трябва да предшествува информацията за новите парични знаци.

Учените от факултета по психология на Лондонския университет провели интересно изследване. Оказало се, че ако банкнотата е отпечатана по метода „интаглио“, т.е. има изпъкнали детайли, хората обръщат внимание преди всичко на тях и проверяват наличието им. След това поглеждат портрета, макар че само с един мимолетен поглед не могат да се видят отклоненията от изображението на истинската банкнота. След това проверяват наличието на водни знаци, цвета на банкнотата, съответствието с номинала.

По отношение на металическите пари (и на първо място златните) някои страни, например ФРГ, препоръчват по гурта (страничната повърхност на монетата) да се щампова текст, който е трудно да се възпроизведе при занаятчийски условия. Финландия предлага в химическия състав на монетата да се включват редки метали, чието отсъствие може лесно да се открие със спектрален анализ. Белгийските експерти препоръчват да се секат монети от метали, които имат електрическо съпротивление или различни магнитни свойства, което би трябвало да облекчи откриваното на фалшиви монети. Интересно е това, че броят на фалшивите монети е толкова нараснал, че много от тях се появили в официалния справочник за нумизмати. Срещу тях е написана буквата „Р“ (фалшива).

Според западногерманското списание „Щерн“ през седемдесетте години работници от монетния двор в град Карлсруе тайно отпечатали фалшиви монети е различни стойности. В началото на 1980 г. това станало известно на прокуратурата и виновниците били дадени под съд. Иззели около 1000 фалшиви монети. Тогава възникнал въпросът, какво да ги правят. Едно след друго различни ведомства отказвали да решат този проблем, като се позовавали на липсата на такъв прецедент в миналото. В края на краищата с тази работа се заел съдът в град Карлсруе. След дълги колебания било взето едно наистина соломоновско решение — да не изпращат никъде парите, а да сложат на всяка монета щемпел „фалшива“ и да ги продадат на нумизматите. Съзнавали, че от тези монети едва ли ще спечелят много — те не са златни и не са уникални като редкия „испански“ дублон на американеца Ефраим Брешер, но въпреки това се очаквал известен приход, тъй като това са първите фалшиви пари от XX в., направени в държавен монетен двор.

Накрая ще отбележим, че в законодателствата на почти всички страни се предвиждат строги наказания за лицата, които са замесени във фалшифицирането на паричните знаци на самата страна. В САЩ фалшификаторите могат да бъдат осъдени на 15 години затвор или на глоба от 5000 долара, или на двете едновременно, в Дания на 12 години затвор и т.н. Фалшифицирането на чуждестранна валута се наказва по-леко. Достатъчно е да споменем, че в Япония фалшификаторите на намиращата се в обращение японска валута се наказват с доживотна каторга, а фалшификаторите например на долари — на каторга две или повече години.

Нумизматите от много страни изразявали неведнъж тревога по повод на този разнобой в законодателствата. На своите международни конгреси те нееднократно се обръщали към правителствата на редица страни с призив да въведат в своите законодателства същите сурови мерки за фалшифициране на древни и излезли от употреба монети, както и за обикновеното фалшикаторстзо.

На споменатата вече VI международна конференция за борба с фалшификаторството на пари е обърнато внимание на тази нежелателна особеност на националните законодателства в повечето страни. В специална резолюция, приета по този въпрос, се препоръчва на страните, които още не са изменили своето законодателство и не са изравнили наказанието за фалшификаторите на национална и чуждестранна валута, да отстранят това разногласие.

В тази насока има определени трудности. В някои страни действуват наказателно-процесуални норми, които изискват при разглеждането на делата, свързани с фалшификаторството на пари, да присъствува лично експерт от страната, чиято валута е фалшифицирана. Разбира се, това не винаги е възможно.

Фалшификаторството на пари е престъпление, което в значителна степен има международен характер и борбата с него може да бъде достатъчно ефективна само в случай, че се води не само в национални рамки, а и в международен мащаб.

Необходимостта от съвместни координирани действия за бор ба с този вид престъпления се чувствува отдавна. На 20 април 1929 г. била сключена Женевската конвенция за борба с фалшификаторството на парични знаци — както книжни, така и металически. Още по-рано, през 1923 г., в рамките на Международната организация на криминалната полиция (наистина тогава тя се наричала по друг начин) бил създаден специален отдел за борба с фалшификаторите.

Женевската конвенция от 1929 гг. трябвало да набележи пътищата за установяване на международни мерки за борба с фалшификаторството на парични знаци, за унификация на националните законодателства по този въпрос и за координиране усилията на органите за борба с фалшификаторството. Досега сред юристите има различни мнения по такъв на пръв поглед обикновен проблем, като въпроса кое престъпление трябва да се квалифицира като фалшификаторство на пари. В някои страни квалифицират така само фалшифицирането на парични знаци, които са в обръщение. Фалшифицирането на останалите се смята за измама. В други страни, например ФРГ, и едното, и другото деяние се квалифицират като фалшификаторство на пари. За съжаление конвенцията от 1929 г. не изяснява този въпрос. Въпреки това трябва да се признае, че тя има голямо значение в борбата с този вид престъпления. Съветският съюз се присъедини към конвенцията през 1931 г., а през октомври 1976 г. около 60 държави поставиха подписите си под нея.

Като имаме предвид значението на конвенцията, ще разгледаме по-подробно някои нейни положения. Участниците в нея се договорили да наказват:

„1. Всички измамни деяния по направата или изменението на парични знаци независимо от начина, по който е постигнат този резултат.

2. Разпространение на фалшиви парични знаци.

3. Действия, насочени към разпространение, внасяне в страната или към получаване, или към придобиване на фалшиви парични знаци при условие, че на лицето е било известно, че са фалшиви.

4. Опит и действия на умишлено съучастие.

5. Измамни действия по направа, получаване или придобиване на оръдия или други предмети, които по своята природа са предназначени за правене на фалшиви парични знаци или за подправяне на парични знаци“.

Изброените деяния са нарушения на закона на страната, чиято валута се фалшифицира, и се съдържат в чл.3 на конвенцията. Следващият член 4 регламентира, че ако тези деяния се извършват в различни страни, те се разглеждат като отделни правонарушения Като отчитат увеличаването на броя на лицата, които преминават границите на държавите, органите, които се борят с фалшификаторството на пари, се стремят да поддържат тесни контакти както на двустранна основа, така и в рамките на Женевската конвенция, на Международната организация на криминалната полиция и други организации, в това число и ООН.

Уставът на Организацията на обединените нации посочва като една от целите на организацията развитието на дружеските отношения между страните върху основата на уважение принципите на равноправие и самоопределение на народите. Международната борба с престъпността, в това число и с фалшификаторството на пари, е важна съставна част от това сътрудничество, тъй като фалшифицирането на парични знаци е опасно за нормалните отношения между държавите и изисква съвместни мерки за изкореняването му.

Вниманието към фалшификаторството не е случайно. Това престъпление, както посочихме вече не един път, се извършва най-често на територията на няколко държави. В него участвуват обикновено хора от различни националности. Обект на фалшификацията е най-често валута на друга или на няколко други държави. За успешна борба с този вид престъпление се изискват усилията на много държави. Точно тези съображения за необходимостта от обединяване усилията на много държави и по-точно на техните полицейски органи, довеждат до създаването на Международната организация на криминалната полиция.

„АЛО, ИНТЕРПОЛ!“

Вече разказахме как в далечното минало правителствата на различните страни се опитвали да се борят с опасното криминално престъпление — фалшификаторство на парични знаци. Сега този проблем придоби голямо значение, тъй като е свързан предимно с общата криза на капитализма и произтичащите от нея финансова нестабилност, инфлация и увеличаване на цените.

Остротата на проблема е и в това, че в съвременния свят държавите са тясно свързани една с друга най-вече във финансово-икономическата област. Известно е, че в своите предели всяка държава води борба с различни видове престъпления, което е израз на нейната суверенна юрисдикция.

Но при някои престъпления, като фалшификаторството на пари, търговията с наркотици и други, при които борбата в рамките на една държава става все по-трудна, възниква остра нужда от съглашения за правна помощ между държавите, които включват и въпроси по изпълнение на съдебни поръчки, взаимна обмяна на информация за разкриване на фалшиви банкноти и залавяне на фалшификатори и т.н. Ето защо когато възниква Международната организация на криминалната полиция, едно от най-важните й подразделения станал отделът за борба с фалшификаторите на пари.

Историята на международната организация, която обединява криминалната полиция, датира от около 60 години. През 1923 г. във Виена се провел Международен конгрес на криминалната полиция. В него взели участие представители на 20 страни. Главната заслуга на конгреса била създаването на постоянно действуваща Международна комисия на криминалната полиция със седалище във Виена.

През 1938 г. в състава на комисията имало представители на 34 страни. По това време в дейността на комисията започнало все по-силно да се чувствува влиянието на фашистка Германия и на страните, попаднали под сянката на кървавата свастика. Представителите на неутралните страни се опитали да преместят седалището на комисията в една от неутралните столици, но претърпели неуспех. Обратното, в началото на Втората световна война седалището било пренесено от Виена в Берлин, а президент на комисията станал палачът на чехословашкия народ Хайдрих, който пожелал да заеме този пост. Така всички картотеки попаднали в ръцете на фашистите и били използувани за техните престъпни цели. Например когато възникнала идеята за операция „Бернхард“, от тази картотека били взети картоните на лицата, които по някакъв начин били свързани с фалшифициране на пари в миналото.

В края на Втората световна война Международната комисия на криминалната полиция прекратила съществуването си не само фактически, а и формално. На 13 април 1945 г., когато в Берлин започнала ясно да се чува артилерийската канонада, били изгорени всички документи с изключение на най-важните, които фашистите се опитали да откарат на 16 камиона. В средата на май почти всички камиони били задържани от американски патрули на един планински път в Австрия. По-нататъшната съдба на документите на бившата Международна комисия на криминалната полиция не е известна.

През 1946 г. на първата следвоенна сесия на комисията се взема решение за възобновяване на дейността й, но под друго название: Международна организация на криминалната полиция или, съкратено, Интерпол. На сесията била приета важна резолюция „Сътрудничество с Организацията на обединените нации; социалната роля на полицията“. Връзката на Интерпол с ООН днес се осъществява постоянно чрез Икономическия и социален съвет, където Интерпол има консултативен статут на неправителствена организация.

Седалището на Интерпол се намира в парижкото предградие Сен Клу. Структурата на тази организация до известна степен копира структурата на ООН Висша организационно-правна инстанция е Генералната асамблея, която се събира на ежегодни сесии и се състои от делегати на всички страни-членки. На сесиите се разглеждат най-важните въпроси от дейността на Интерпол.

Изпълнителният комитет на организацията е висш орган за периода между сесиите Начело стои президент, а в състава му влизат вицепрезидент и девет членове. Този орган подготвя сесиите на Генералната асамблея, следи за изпълнението на решенията й, контролира дейността на генералния секретар.

Ежедневната дейност на Интерпол се ръководи от Генерален секретариат и неговият апарат, който сега наброява около 120 души Главните отдели на Интерпол са отделите по общи въпроси, по криминални дела за престъпления с международен характер, по правни въпроси, за борба с фалшификаторството на пари и подправка на ценни книжа.

Третата съставна част на Интерпол са националните бюра, които се сьздават от страните-членки Интерпол непрекъснато ги информира за престъпления, които имат международен характер, заедно с тях организира издирването или задържането на престъпниците и т.н.

Като самостоятелно структурно звено на секретариата съществува и редакцията на списание „Бюлетин на Интерпол“, в което се публикуват статии за практическата дейност за Интерпол и полицейските центрове на страните-членки, резултатите от научните изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и друга разнообразна информация.

Годишният бюджет на Интерпол достига около 1 милион долара и се набира от членски внос, дарения, завещания и друга източници, приемането на които трябва непременно да бъде одобрено от Изпълнителния комитет. Размерът на членския внос на държавите зависи от броя на населението им. Най-сетне в дохода на Интерпол се включват и средствата от разпространението на изданията на организацията, от продажбата и даването под наем на учебни филми.

Какви са функциите на Интерпол? Главното е организиране на взаимодействието на органите на криминалната полиция на страните-членки за борба с престъпления, които имат международен характер. В отделите има голяма картотека с три раздела: 1) сведения за личността на престъпниците, която съдържа около 1 600 000 картона с данни за 800 хиляди особено опасни престъпници; 2) фотоснимки и отпечатъци от палците на близо 100 000 престъпници; 3) регистрационни сведения за престъпле ния, които имат международен характер, така че лесно може да се определи къде, кога и от кого са извършвани аналогични престъпления в миналото. Тук, в информационния център, се намира и картотеката с номерата на изгубените или откраднати паспорти и откраднатите автомобили.

Изключително важна за работата на Интерпол е връзката. Но радиото и по телекса Интерпол може незабавно да даде необходимата информация на националната полиция на определена страна. Ето защо ръководството на организацията придава голя-мо значение на ясната и непрекъсната връзка. За тази цел на горния етаж на зданието в Сен Клу се намира мощна радиостанция с дузина предаватели и много телекси, В радиоцентъра работят специалисти, които владеят английски, френски, немски, италиански, португалски, турски, персийски (фарси) език. Те поддържат денонощна връзка е полицейските радиоцентрове на страните-членки на Интерпол Средният брой на запитванията и отговорите, предадени по радиото, се колебае от 180 до 220 хиляди за година. Но не цялата информация се дава по радиото Значителна част постъпва и по пощата.

За удобство целият поток информация се дели на три групи:

1. Убийство, грабеж, кражба, кражба на автомобили, изчезване на хора (включително и на непълнолетни), нападение, джебчийска кражба, измама.

2. Търговия с наркотици, фалшифициране на парични знаци, проституция и търговия с жени.

3. Кражба чрез подмяна (най-често на скъпоценни камъни), престъпление по отношение на банките, контрабанда, подправяне на документи.

Като допълнително средство за класификация служи и цветът на документите:

Червеният — най-важните и срочни телеграми, по които е необходимо незабавно арестуване и предаване на определено лице.

Небесносиният — телеграми, изискващи информация по името на престъпника, за извършено престъпление, за неговото семейство и т.н.

Зеленият — сведения за лицата, които са под подозрение.

Черният — сведения за неразпознати трупове.

Но ако трябва незабавно да се предаде портретът на фалшификатор на пари в Турция, как се прави това? Разработена е ефективна система за съставяне на цифров портрет. Размерите на елементите на човешкото лице — чело, очи, нос, уши, брада и т.н., съответствуват на определени условни цифри. Комбинацията от тези цифри представлява портрета Тази комбинация незабавно се предава в съответната страна, където се дешифрира. Напоследък обаче се използува по-съвременна техника, която предава изображенията на разстояние.

Огромното увеличаване ръста на наркоманията в капиталистическите страни, както и хитростите, до които прибягват търговците на наркотици, заставят Интерпол да организира различни мероприятия, насочени към разкриване членовете на международните банди, които доставят суровини в преработващите лаборатории. Много такива лаборатории има в Южна Франция. Оттам готовата продукция се изпраща в САЩ. Интерпол осъществи голяма операция през 1972 г. Но резултатът не беше много добър. Единственото, с което Интерпол може да се гордее в тази област, е уникалната карта на света, която виси в отдела за борба с наркотици и заема почти цялата стена. На нея нагледно са изобразени местата, където се отглеждат растения за добиване на наркотични вещества. Показани са най-„популярните“ пунктове, където тези растения се доставят за обработване и извличане на наркотиците, и най-сетне пътят на „бялата смърт“ към САЩ.

Както вече посочихме, една от най-важните области от дейността на Интерпол е борбата с фалшификаторството на пари. Ето историята, която често разказват на посетителите на Интерпол.

…Към гишето на една женевска банка се приближил елегантен господин, подал на касиера няколко стодоларови банкноти и помолил да ги обмени за западногермански марки. Касиерът се усмихнал любезно и хвърлил професионален поглед на банкнотите. Познатото лице на Бенджамин Франклин спокойно го гледало от почти новите банкноти. Незабелязано от клиента (тъй като категорично се забранява демонстративно в присъствие на клиента да се гледат банкнотите на светлина — това е строго правило на повечето солидни швейцарски банки) касиерът се убедил в наличието на водни знаци. След това той бързо пресметнал и връчил на клиента съответната сума. Само няколко минути след като посетителят си тръгнал, банковият служител се хванал за главата — доларите се оказали фалшиви. Тон се убедил в това с помощта на специалния справочник за фалшиви пари.

Касиерът вдигнал тревога и на следващия ден фалшификаторът Томас Роу бил задържан от полицията около друг швейцарски град — Лозана. В него били намерени 376 хиляди фалшиви долара. Скоро успели да разкрият връзката на престъпника с някой си Денис Лоран от американския град Лос Анжелос. Полицията арестувала Лоран и съучастниците му само три дни след инцидента в женевската банка…

От тази история следва, че шайката фалшификатори била разобличена благодарение съдействието на Интерпол. Справочникът за фалшиви пари, който помогнал на касиера, е издаден от тази организация.

Трябва да признаем, че борбата на Интерпол с фалшификаторите на пари е много по-успешна, отколкото рекламираните операции по залавяне главатарите на разпрострялата се из целия свят международна шайка от търговци на наркотици.

Ето още една ситуация, когато помощта на Интерпол не се оказала излишна. В края на май 1968 г. в района на Коста Брава (курортна зона на средиземноморското крайбрежие на Испания) били открити отлично направени банкноти от 1000 песети. Разпитали касиерите и установили портрета на разпространителя на фалшификатите. След известно време разбрали името и местожителството му. Фотографирали човека в няколко ракурса. Оказало се, че той пристигнал в Испания от ФРГ. Специалният отдел на Банко де Еспаня незабавно съобщил за този инцидент в седалището на Интерпол в Сен Клу, откъдето предали по фототелеграфа сведения за немеца на Националното бюро на ФРГ за борба с фалшификаторството на пари във Висбаден. Оттам съобщили по телекса в Сен Клу, че този човек с помощта на няколко помощници се опитал да реализира в Хановер такива испански песети през юни 1967 г., но не успял. Тогава фалшификаторът съумял да се скрие.

Испанската полиция имала основание за по-внимателно следене на престъпника и разкрила и неговия съучастник. Арестували двамата немци и иззели 1300 фалшиви банкноти по 1000 песети. Полицията от ФРГ използувала сведенията, получени от Испания чрез Интерпол след обиска и разпита на престъпниците и на 13 ноември 1968 г. открила в Дюселдорф таен монетен двор, където се печатили песетите. Конфискувано било цялото оборудване, хартията и 3292 наполовина отпечатани банкноти.

С борбата против фалшификаторите на пари (а също и против всякакви измамници, които подправят парични и други документи) се занимава едно от главните структурни подразделения на Интерпол — Международният център за борба с тези, които фалшифицират и подправят парични знаци и ценни книжа. Той е включен в структурата на Интерпол още при създаването на организацията през 1923 г. и не случайно бил наречен Международен център. За годините на своето съществуване отделът е натрупал огромна полезна информация, която помага в трудната борба с фалшификаторството на пари.

Фалшивите пари внимателно се анализират и регистрират. Показателите, по които в Интерпол сравняват фалшивите банкноти с истинските, са следните: линейни размери, художествена композиция на рисунката, химически състав на хартията, боите на рисунката, водните знаци, структурата на хартията и т.н. Всеки нов тип фалшиви пари се номерира по съответен начин. Например номер 12А 4720 се разшифрова по следния начин.

12 — щатски долар.

А — означава че е подправен паричен знак на страна от американския континент.

4720 — пореден номер. Означава, че преди него са регистрирани 4719 различни видове фалшиви американски долари. Последният долар е от нов, нерегистриран по-рано тип.

Ако бъдат открити фалшиви долари от вече известен тип, те не се номерират, а в регистрационния картон на този тип се вписва забележка в коя страна са открити тези пари. Така експертите от отдела имат възможност да следят тяхното разпространение. Към досиетата, които се съхраняват в отдела, има образци на всички парични знаци, които са в обръщение в страните членки на Интерпол, а също и в някои други страни.

В отдела има и добре оборудвана лаборатория, в която се правят изследванията на всички постъпили фалшиви банкноти. Съвършените прибори и средства за анализ са необходими не само защото изследванията изискват голямо усърдие и внимание (съвсем не е така лесно да се определи дали този тип фалшификат е вече регистриран или е нов), но и защото често изследванията трябва да бъдат направени много бързо. Всички резултати се публикуват в специален отчет, където се дават характеристиките на новия тип фалшиви банкноти. Това не важи само за доларите. Те се описват от Секретната служба на САЩ в особен бюлетин, който се изпраща на всички страни — членки на Интерпол, Работата на отдела е много ефективна. През 1970 г. специалистите в него са помогнали за разкриването на 2620 случая на фалшификация яа пари, а през 1976 г. — за 5430. Най-често това е валута на САЩ. Преди пет години във финансовите канали на Запад били в обръщение 50 милиона фалшиви долара. През 1979 г. тази цифра нараснала почти един път и половина. Това се обяснява на първо място с факта, че доларът е международна валута, която се приема от банките на всички капиталистически Страни, въпреки че в последно време устойчивостта му рязко спадна. Все по-често се срещат фалшиви западногермански марки, японски йени и изненадващо турски лири. За периода от юни 1972 до юни 1973 г. са разкрити 34 милиона фалшиви долара и 35 милиона фалшиви турски лири.

Полицията на страните — членки на Интерпол веднага информира Сен Клу за разкритите фалшиви банкноти, като съобщава обстоятелствата, при които са открити, изпраща образци (или в краен случай фотокопия с описания на отклоненията от оригинала) и т.н. В отдела тези сведения внимателно се изучават, анализират се отклоненията от оригинала и на основата на съпоставката се установява нова ли е фалшификацията, т.е. регистрирана ли е по-рано или не. Разбира се, това не е много сигурен начин, тъй като един и същ престъпник може непрекъснато да усъвършенствува „изкуството си“ и да прави банкноти, които все поточно да съвпадат с оригинала. Но въпреки това изводите на Интерпол често помагат. Уморителната работа по определянето дали откритият фалшификат е нов или вече регистриран, помогнала да бъде разкрита шайка фалшификатори.

Почти едновременно в началото на май 1975 г. в Ливан и във ФРГ били арестувани разпространители на фалшиви парични знаци на Саудитска Арабия със стойност 100 реала. След сравнението на заловените банкноти се установило, че са направени в един и същ „монетен двор“. Останалото било само техническа работа. Резултатите от проучването на новия тип фалшификати били публикувани в специалното списание на Интерпол, което се нарича „Фалшиви и подправени пари“. Интерпол помага не само в борбата с фалшификаторите на пари, но и на други ценни книжа: облигации, акции, т.нар. пътнически акредитиви, бонове, както и на някои официални документи, като паспорти, удостоверения за самоличност, шофьорски книжки, пощенски марки и др. В тази област също се прави много. До 1976 г. са регистрирани 284 типа фалшификации на банкови чекове и пътнически акредитиви, дело на мошеници от 33 страни. Тези сведения също се печатат в списание „Фалшиви и подправени пари“.

Списанието има два раздела. Първият се издава на английски и френски език и съдържа много ясни репродукции и подробно описание на скоро открити фалшиви банкноти, монети, банкови и тревелер чекове. Вторият раздел, който се издава на английски, френски, немски и испански език, съдържа фотографии и детайлно описание на монети и банкноти, които са в обръщение в момента в 188 страни, като се обръща особено внимание на златните монети, които са в обръщение в 47 държави. В този раздел се помества информация за парите, които са иззети от обръщение и е посочена крайната дата, когато все още се приемат за обмяна в банките.

Тези издания са важно помагало за всички, които се занимават с борба против фалшификаторството на пари и подправянето на ценни книжа.

Освен това отделът периодично провежда двуседмични учебни курсове, на които се поканват специалисти от различни страни, и особено от развиващи се държави.

Периодично отделът провежда международни конференции по проблемите на борбата с фалшификаторството. На последната, шеста поред конференция в Мадрид през март 1977 г., е изнесен подробен доклад от представители на страните — членки на Интерпол, в който се анализират тенденциите във връзка с този вид престъпления, забелязани след петата конференция.

Ще приведем някои от фактите в доклада. За периода от 1969 до 1977 г. най-често подправяли долара — в 88% от регистрираните случаи. През последните години се забелязва, че много се фалшифицират други парични документи — всички видове чекове, кредитни карти и др. Често се печатат фалшиви чекове от несъществуващи банки. Това се обяснява с факта, че те се фалшифицират по-лесно от парите, а наказанията за тези „лудории“ са незначителни. През 1976 г щетите от фалшифицирането на документи достигнали кръглата сума от 10,5 милиона долара.

На последната конференция на Интерпол, състояла се в Най-роби (Кения) през септември 1979 г, се отделя особено внимание на проблемите на борбата с фалшификаторството на пари. Това не е чудно, тъй като броят на нелегалните „монетни дворове“ расте от година на година и непрекъснато се увеличават постъпленията на фалшиви пари във финансовите канали на капиталистическите държави. Ето няколко цифри и факти, взети от „Бюлетин на Интерпол“, който изцяло посветил един свой брои на конференцията в Найроби.

Въпреки че стойността на долара продължава да пада, което е естествен резултат от валутната криза на Запад, този паричен знак си остава основната платежна единица на световния външнотърговски пазар. Повече от 70% от търговските сделки се извършват в долари. Затова доларът продължава да привлича вниманието на „рицарите“ на фалшивите банкноти. По данни на Генералния секретариат на Интерпол през 1978 г. фалшиви долари били открити в 46 страни, повечето от които в Европа. Практически нито една държава на Стария свят не избегнала тази печална участ Сред другите парични знаци, които са станали обект на вниманието на фалшификаторите, цари разнообразие. Например в Европа били открити сред другите фалшификати подправени австралийски долари и франкове от Камерун. В Африка били намерени „банкноти“ от Йордания, Саудитска Арабия и даже… от Сейшелските острови.

На конференцията в Найроби се изказали много от делегатите, които споделили опита си в борбата с фалшификаторите. От тези изказвания става известно например, че във Великобритания много трудно разкрили престъпника, който успял да пусне в обращение огромно количество „долари“. Този човек не работел с ултрасъвременно полиграфическо оборудване, а правел всичко ръчно и сам. Освен това той успял да създаде такава машина, която печатала долари с различни номера, а хартията не се различавала от истинската дори при облъчване с ултравиолетови лъчи.

Френският делегат разказал, че в страната успели да арестуват друг гениален инженер, който при домашни условия конструирал машина за печатане на банкноти по метода интаглио (висок печат), което никой от фалшификаторите до този момент не успял да направи.

Интерпол концентрира в досиетата си всички данни за фалшиви банкноти и фалшификаторите и има възможност за полезен статистически анализ Върху тази основа могат да се направят важни изводи с цел да се помогне на страните — членки на Интерпол в борбата с този вид престъпления Ролята на Интерпол в борбата с фалшификаторството на пари е важна, тъй като престъпниците бързо се преместват от една страна в друга в процеса на „реализация“ на продукцията. В тези случаи помощта на Международната организация на криминалната полиция по залавянето на престъпниците е значителна.

А как стоят нещата с други видове правонарушения и на първо място с отвличането на самолети и похищенията на политически дейци и милионери с цел получаване на подкуп? В момента на Запад тези престъпления са много разпространени. Член 3 от Устава на Международната организация на криминалната полиция гласи „Всяка дейност или вмешателство във въпросите или работите, които са от политически, военен, религиозен или расов характер, решително се забраняват на организацията“. Тук се разкрива „вторият пласт“ в работата на Интерпол Тази „неутрална“ организация, която формално страни от политическа дейност, за съжаление понякога служи за провокации против социалистическите страни.

Като се позовава на член 3 от Устава, Интерпол не прави нищо за залавянето на нацистките престъпници, тъй като тази дейност, по мнението на ръководството на организацията, противоречи на този пункт. Интерпол не предприема нищо и за борба с въздушния бандитизъм, като се прикрива зад същия смокинов лист — член 3.