Савската царица

Предговор на автора

Винаги съм искал да осветля някои тъмни периоди от историята на моята родина Абисиния. Стори ми се, че най-добрият начин, по който бих могъл да засвидетелствам горещата си любов към нея, е като допринеса тя да си възвърне достойното място, което й се пада в историята на народите в света.

Царуването на императорите, завладели част от някогашния Египет и Арабия до днешна Сирия, си остава много слабо познато. Това славно минало, носещо духа на една много изтънчена цивилизация, крие достолепни красоти, за които Западът все още и не подозира. Още по време на работата си като упорит изследовател съм имал щастието да предизвикам интереса на европейски учени към трагичната епопея на това минало, от което са останали много значими и крайно любопитни руини.

Тази епопея, която представлява цикъл от хиляда и седемстотин години — от 10 в.пр.Хр. до 7 в.сл. Хр., се е запечатала много неясно в паметта на човечеството. Наистина не една археологическа и географска френска, английска, германска, италианска и американска експедиция е обходила част от тази империя. Намерили са останки от внушителни паметници, цокли, пиластри и надписи, издълбани в скалите, чиито преводи били поверени на международните музеи в томове, които ще останат за нещастие неизвестни за широката публика. За мое голямо съжаление привлечените от тези открития учени са изоставили древните ръкописи, чиито откровения съдържат цял един свят от истини.

Затова аз се залових да събера в едно съдържанието на пергаменти, папируси и плочки, които бях успял да издиря по време на подробните ми проучвания. Преведох ги, или дадох да ги преведат, и си запазих копия от текстовете, които се съхраняват като светини в древните абисински манастири, синагоги и църкви. Този тежък труд погълна досега двадесет и пет години непрекъснати усилия, по време на които се запознах с духа и проникнах в дълбоките познания на значителен брой абисински учени, свещеници, равини, магове и писатели.

След като вече не съм на служба на етиопското правителство, сегашното ми свободно време ми позволи да подредя документацията си и да предложа част от нея на любопитната читателска публика. Предоставям я в настоящия труд, под формата на великолепно приключение, в което измислицата е подчинена на действителността. Фактически аз установих, че не е възможно да се предадат на френски език тези неизброими предания и да се остави читателят да извлече от тях истината. Защото много от разказите, легендите и надписите взаимно си противоречат. Всъщност от времето на царя пророк Ангебо, историята на неговия народ е била писана, преписвана, преработвана многократно на разни диалекти и хората, които са я увековечили така, не винаги са действали научно; нерядко, от версия на версия, основният й смисъл е бил променян. Можех да възстановя този основен смисъл, ако имах повече вяра на един от историците, отколкото на останалите. Но да се отдаде такова предпочитание не бе възможно. При това затруднение аз прегледах отново цялата си архива и отстраних онези разкази, които не са оставили следи в народните и религиозните обичаи и обреди. Този подход несъмнено гарантира по-голяма автентичност на труда ми. Следователно отстраних всички фантасмагории, които се предават в страната ми и които други автори са използвали на драго сърце, за да изтъкнат невероятни и чудотворни страни в епизодите от живота на Савската царица. Например анекдотът за „худ-худ“, вълшебното папагалче или за гредата от кръста на Иисус Христос, която Савската царица била открила, както и много други, които е излишно да изброявам.

Точно обратното, в романа става въпрос само за факти, здраво вкоренили се в традицията, например:

— за евреите, които живеят в Абисиния и в Йемен, чийто произход е слабо известен в Европа и които във всеки случай не произхождат от Иудея;

— за съществуването във всички християнски (копто-православни) църкви в Абисиния на една „Светая светих“, съдържаща символичния еврейски ковчег, наречен Табот, което доказва, че абисинците са били израилски народ в един период от историята си и че онези, които и днес са неразривно свързани с тази религия, са останки от древната вяра, някога обща за цяла Абисиния;

— за запазения през вековете обред да се хвърлят стълбове пясък по време на важни церемонии;

— за все още съществуващото обрязване на абисинските момичета, и момчета: зашиване на устните на женския полов орган, което все още се прави в Данакил; задължението за всеки младеж да докаже, че е убил двама души, преди да може да сключи брак; и най-после почитаната у кафучосите прическа, украсена със символичния фалос;

— за непроменливите черти на брачните обреди на абисинците от времето на Македа, Савската царица, и за абсолютното равноправие между двата пола в резултат от нейните закони;

— за неизменната традиция на халката, златна за мъжете и сребърна за жените, окачена на врата със синя панделка, любимия цвят на цар Соломон;

— за намесата на магиите, още от времето на савската цивилизация, в науката на абисинските знахари и за тънкото им познаване на отровите;

— затова че абисинските владетели са били особено привличани от Иерусалим. Това привличане, което не може да бъде обяснено по друг начин, се потвърждава от постоянното сътрудничество на тези владетели в съграждането и опазването на Великия храм и на гроба на Иисус Христос;

— за точното родословие на императорския род на Абисиния, който води началото си от съюза между цар Соломон и Македа, родители на Менелик I, чиято титла „Лъв победител на племето на Иуда“ се носи без прекъсване и с гордост от абисинските императори, в това число и от Менелик II.

Бих могъл да продължа дълго това изброяване, но тези факти са достатъчни да осветлят читателя относно прочутата царица на цариците, на която имам основание да се смятам за потомък, както и за този енергичен и странен малък абисински народ, който озарен от гения на Македа е успял да запази своята идентичност, традиции и култура въпреки превратностите на тридесет века и приказната привлекателност на могъщите империи на фараони и на асирийци.

И все пак не мога да не отбележа нещо по отношение на евреите в Абисиния. Днес тях ги наричат „фалахи“, термин от древния амхарски език, означаващ „изгнаници“. Техните най-древни прадеди са всъщност тези избягали от Египет евреи, на които абисинците са дали гостоприемство след тежкия път, довел ги от Мемфис до Симиена. Фалахите имат по-светла кожа от негрите и нубийците. Обяснението трябва да се търси в кръстосването между тях и местните жени, тъй като повечето евреи изгубили жените си по време на Изхода. Фалахите не използват „талит“ (шала, който се слага при молитвата, нито „мезуза“ (знакът, който се поставя на вратите)), както и не спазват постите за Пурим и светлините на Ханука. Тези закони, въведени с писмената Тора, естествено не са били известни по времето на пророка Ангебо. Свещениците им не се наричат равини, а „каени“ името, което се е използвало преди Мойсей. Защото те са единствените евреи, които почитат вярата отпреди Мойсей. Те спазват и Авраамовите закони, свещенослужат пред олтар и правят жертвоприношения.

Може би един ден ще се намери някой просветен меценат, който да предостави необходимите средства за едно задълбочено научно изследване — от квалифицирани учени — на древната история на израилския народ, за разкопки на античните палати и синагоги, за разчитане на безбройните надписи, съществуващи и в Абисиния, и в Арабия. То би поставило в нова, научноисторическа светлина много неясноти от историята на древността. A дотогава, моля читателя да не разбира криво дързостта ми да нахълтам в една тъй богата и чудна епоха. Много писатели от щастлива Арабия, от Месопотамия и от Индия са представяли по тяхному легендата за царица Македа. Правили са го на основата на данните, с които са разполагали. Но никой от тях никога не е могъл да стъпи на толкова древни свидетелства, каквито аз успях да преведа или поръчах да ми преведат християнските монаси или каените от Симиена — все идеалисти, искрени теолози, които без амбиции или сектантство предават спомена за любовта между Савската царица и цар Соломон със същата набожност, с която се отнасят към Библията.

Така или иначе с тази книга аз се надявам да съм поощрил учените, помогнали ми в събирането на материалите, и да съм ги подтикнал да доставят в служба на световната наука ценните свидетелства, които притежават или които все още са скрити в архивите на хилядолетните подземия. Може би така ще съм спомогнал за добавянето на още един колкото пленителен, толкова и все още непознат раздел от историята на света.

Якуб Адол Мар