Вън улицата пламна
в истински мъртвешки валс
между фантазия и плът,
а поетите там долу
вече нищичко не пишат,
просто сядат безучастни
и в напрегнатия мрак
готвят се за честен сблъсък,
ала падат само с рани —
даже не загиват
в каменната мрачна джунгла.
И тя разбра, че няма вече сили! Вратата се отвори и вятър се изви, политна над свещите и бързо ги надви, потрепнаха завесите и той се появи и рече: „Не бой се, да тръгнем, Мери.“ И тя не се изплаши, към него се затича и полетяха… Ръката му държеше… „Да тръгнем, Мери; не бой се от Палача!“
КАКВА Е ТАЗ МАГИЯ? КАКВА Е ТАЗ МАГИЯ? КАКВА Е ТАЗ МАГИЯ?