Семеен портрет

Кафето и цигарите вече димят на масичката. Децата са отишли да се къпят по-далече, за да не ги виждаме. Остава бутилка джин и всичко е наред!

Топло. На сушата хлябът се пече, а тука е Акапулко, Хавай. Тук сме голи и сити, блаженството може да се пипне с ръка. То се усеща с порите, защото вятърът го носи от безкрая на водата. Въздухът мирише на чистота и щастливо безделие. Тази на пръв поглед социална леност е физиологическа активност. Слънчевите лъчи са омагьосали клетките, приспали са волята, целунали са разума. Хармония, надежда за по-добър живот, за биологично оцеляване. Нашето безделие е изпълнено с морал. Парите сме ги печелили по малко.

— Бях чувала — поде разпита си Флорина, — че сте избягали от Русе, за да се ожените. Вуйна припадала, ходила в болница…

Този път Вирджиния не пое веднага. Паузата приличаше не толкова на нежелание, колкото на колебание. Флорина знае доста, но иска да научи всичко. Тахо не подсказа нищо на жена си. Той не се бърка в постъпките на хората, дори когато са тръгнали да грешат. Той им признава правото да грешат.

— Тя е една история, Флорче… Ще ти кажа направо: мене ме бедят за смъртта на баща му. Може и да са прави донякъде… Но кой можеше да предположи? И кой още му помогна? Защо трябваше да се месят в нашите отношения? То не беше брак, каквито стават всеки ден, а преместване на централния площад! Едва не се събори операта! Път направиха у тях и у дома, за да попречат. Защо бе, какво толкова ви бръкна една чиста любов? Признавам, аз не бях влюбена, но вече проглеждах истината. Защото хубавата жена е глупава, никой не й казва истината. Около мене се въртяха едни пумпали, ще се избият да ми отварят вратата, но никой не ми предлага венчило. Поне не онези, от които чакам. Баща ми вече беше получил удар, мама безпомощна, няма пенсия, сестра ми разведена, тръгнала да спасява един хлапак удавник а аз, двайсет и шест-седем годишна, се мъча да уредя утрешния си ден. И какво? Нищо, все същото: компании, пътища, чаши, цигари. И досадни предложения за любов. Тарикатите ми целуват ръка и ми помагат да сляза от стъпалото, бохемите пръскат пари за подаръци, пинтиите плащат, но искат залог… Бях страшно разглезена от комплименти и внимание. Е, хубав живот, но трябва да се мисли за по-нататък, както казваше мама. Взех да се оглеждам, да се замислям кой как и защо харчи. То трябвало съвсем малко, за да разбереш, че никой не се е загрижил за тебе. Само този наивник се мъчи да ме вади от батака. И си припомних как ми купуваше хляб и кебапчета през сесиите, за да чета; как бях на ръба със следването и се канех да напускам; как стоеше на вратата, додето изкарам тройката, за да ме поздрави; как един път го хванах, че е похарчил последните си левчета за мене!… И много друго си спомних, осъзнах се, но не се решавам на брак. Имах страх от женитбата — сигурно от мамината трагедия… Пак тя ми отвори очите. Я го виж, казва, от колко години се мъкне подир тебе, готов е да свали ризата си, да изостави баща и майка. Той е горд и има достойнство. Такива хора рядко се срещат! Колко други се изнизаха, предлагат ти Златни пясъци и хотели, но не и женитба. Като него няма да намериш, той е влюбен, готов е на всичко, на лудост и глупост. Освен туй един на мама, къщата им по-хубава от нашата, виж баща му, ослушай се какво приказват за тях… И тъй нататък. Но защо да ми го казва, аз нямам ли очи! Така си беше, но аз затварях моите, защото… Има и други работи, кой ли ги няма!…

Направи ми впечатление, че Тахо е застинал. Не беше обичайното му спокойствие и отпуснатост. Сега той не помръдваше сякаш от напрежение.

— Дойде Нова година, Флорче, и останах да я посрещна в Русе, въпреки че ме канеха в София. Бяхме в една мансарда, романтика и алкохол, отключихме съседните тавани, намерихме ракия. След гърмежите и фойерверките се чу долу на улицата продавач на балони. Този скочи и изчезна, а след малко се връща — купил всичките. За мене. Не може да влезе. Пускай ги, казва, един по един над покривите, всеки да ти бъде по едно желание. Тази нощ всичко се сбъдва! Вживях се, хвана ме тръпка: този за щастието на мама, този за тати да не страда, за моряците, за любовта на студентите, този да стане гроздето, за красотата на Дунава, за помен на умрелите… Бяха над трийсет. Ръкопляскаха ми, а той ме поглъща с очи. Ще ме глътне. Помня, че тогава го видях за пръв път мъж: ама той бил хубав! Пък умен, от род. със стил, музикален, харчи със замах, след някоя година ще почне да вади луди пари! И влюбен! Какво като е по-млад, аз съм достатъчно важна, за да не личи разликата!

След няколко дни сме седнали в кафенето срещу паметника. Пушим и се гледаме. Вече ви казах как може да мълчи. Чакам да почне нещо, усещам, че натам върви, ами!… Мълчи! И го подкачих аз. Колега, мога ли да ти задам един въпрос? Откъде-накъде си толкова загрижен за мене? Защо непрекъснато участвуваш в живота ми? Каква съм ти аз?… Правя се и на малко учудена, възмутена. Все пак жената е фалшиво нещо… Той сериозен, намръщен. „Жена си ми, отвръща, не е ли ясно?“ Сериозно! Аз да не знам! Доколкото си спомням, не сме се разписвали… „Ще се разпишем.“ Кога си решил, съпруже?… „Идната неделя!“

Нея вечер не се прибрахме. Беше първата ни брачна нощ. Измислихме си ритуал, произнесохме заклинания. Той измисля, аз повтарям, добавям… Свидетел ни беше природата, зимата. Бяхме в една вила на лозята. Чужда, беше взел ключовете. Имаше сняг. Студено. Белота. Самота. Напалихме печката до червено. И тя беше особена, циганска, правена. Уж готварска. с два кръга, а по-висока. Вода нямаше, топихме сняг. Бутилка вино, хляб, луканка. Беше взел и сладки от тях. Вятърът се чуваше цялата нощ, дървата пращяха. Газена лампа свети, окачена на гвоздей до християнски календар със светец. Леглото беше дървено, нар за цялото семейство. Той слага дърва става все по-топло, все по-естествено помежду ни. Късно се сетихме да си лягаме. Съблякох се…

Простаците и поповете се възмущават, когато се говори за секс. Защото са гузни. А в отношенията между мъжа и жената по-важно няма. Трябва да се преподава в училище. Смущава ли ви, че говоря за това?

— Не.

— Удоволствието е във фантазията и свободата. С него сме обсъждали тия въпроси. Всичко е литература, всичко е изкуство: и патриотизъм, и вяра, и политика, и секс. Той е прочел толкова любовни романи, мечтал е години за тялото на жена, рисувал я, измислял си необикновени срещи, в които тя го съблазнява, а не е имал нищо! До двайсет и три години девствен! Около него хазайка, съседки, колежки, спътничка в нощния влак, но не може да посегне. И фантазията му лети все по-свободно… Ние сме говорили хиляди пъти за това, можем да напишем книга. Животното го прави за продължение на рода, но човек го превръща в изкуство. В изтънчена наслада. Прави го не толкова с другия, колкото с представата си за него. Затова предпочита нощта, гаси лампата. Правим го със себе си, както казва братовчед ти. И само ако обожествяваш другия, искаш да го гледаш… Ние сме много щастливи двамата и е смешно, че толкова години не могат да го разберат. И досега се чудят, как съществува бракът ни, защо не се развеждаме. Ние сме различни, признавам, но в подробностите… Нас ни свързва нещо голямо и то ни държи от години…

— Можеш да добавиш и пиенето, Жини! — обади се Тахомир.

— Смятат, — че съм го спиртосала, че живеем от вечер за вечер, едва ли не като наркомани. Ами живейте и вие. кой ви пречи? Защо се дърлите денем и нощем? Едно напиване е винаги за предпочитане пред една разправия. Има нещо толкова красиво да видиш вечер на улицата пиян мъж, поддържан от жена си. Тя му става опора. Той е двойно щастлив — и от алкохола, и от нейното присъствие. А тя е сигурна в превъзходството си над съперничките. По-хубаво ли е пиян и сам да залита, да го лаят кучета, да го оглежда дежурният милиционер? Трезвият мъж може да е на всяка жена, но пиян е само твой! На трезвен ум мислиш дисциплинирано, правиш сметка на пари, съобразяваш се с началници, тревожиш се за утрешния ден. Пияния не му пука за нищо, той се връща при свободата, при любовта и изкуството, той се разтоварва. Ама било фалшиво! Кое не е фалшиво, кое в този живот не се е оказало в крайна сметка лъжа! Само че изтрезняват късно, подир година или десет. И без туй светът се е скапал от бакали и съобразяване!

Вирджиния беше станала възхитителна в увлечението си. Нейната убеденост превръщаше дори абсурдното в логично. Опиянена и енергична, тя беше възседнала своята крилата идея или книжно хвърчило, носеше се под небето и обстрелваше с обвинения противниците си. Имаше да урежда сметки, да се оправдава и отмъщава.

Тахомир изчака, за да разбере дали може да вмъкне нещо свое. Да, Вирджиния си поемаше дъх.

— Тя стъписва непознатите с такива приказки и обърква шефовете си. Задава им подобни въпроси на съвещания. И онези, понеже са гузни, говорят за едно, а мислят за друго, се стъписват. Впрочем неочакваното е за предпочитане пред баналното. Истината често пъти е нетърпимо банална. Това означава според мене, че е била истина и от повторение станала лъжа.

Вирджиния го погледна благодарно, влюбено.

— След онази нощ вуйна как постъпи? — приземи ни Флорина. — Предполагам, че не му е било лесно да обясни изчезването си.

— На другия ден се прибираме. За нас всичко е ясно, остава да го направим. У дома нямах проблеми, мама беше свикнала с отсъствията ми. Веднага й казах, че се женим. Много се зарадва. Но у тях! Като си представя ония очи на фанатичка как се впиват в сина, как се разширяват от ужас!… Защото тя чете мислите му. Тя говори малко, но каквото има да пита, те пронизва. Залепяш се на стената! Никога не се съмнява в това, което върши… Нашият отказал да обясни Къде е бил, за да не излъже. С това се издал съвсем. Тя не само се сеща, тя е ясновидка. Ами сега?… Страшната Вирджиния иде за снаха! Толкова не ме искаха, че се поболяха. Баща му, и той, папикьосал се, дишането му се влошило. Вярно, имаше лоша астма, а тя се влияе от стресове. Беше сдържан човек, внимателен, но сега изкризил. И заплашил сина си: ще се откаже от него, ще го изгони. Когато и това не помогнало, казал, че няма да го преживее.

Представи си, Флори, ти нали си психолог пък! — обърна се тя към мене, което се случваше рядко. — Толкова умни хора, а не виждат очевидното: синът им отдавна е мъж и няма нужда от настойници… Тогава той направи един последен опит, Флори, поиска среща с мене. Покани ме в заведение. Наскоро бяха открили бара в новия хотел до Дунав. Беше учтив, поръча ми водка „Смирноф“. Извадих цигари, но се сетих за болестта му. „Не се притеснявайте!“ — каза и ми поднесе огън. После мълча. Трудно му беше: все пак горд човек, на възраст, а се унижава пред една вчерашна пикла. Заговори внимателно, без злоба. Но беше категоричен: каквито и чувства да имате един към друг, това е погрешна стъпка. Не толкова за вас, колкото за него. Бракът е съюз на равни, а вие сте абсолютно различни: възгледи, навици, досегашен живот. Като намекна за миналото ми, скочих: какво имате против досегашния ми живот? В какво ме упреквате?… О, казва, ако бяхте моя дъщеря, щях да имам много против, но вие не сте. Не ви осъждам, това е ваше право на избор. Вие сте много млада, трудно е да се говори за вина, камо ли за осъждане. Тук съм, за да обсъдим бъдещето на моя син. Той ще се провали. Вие ще го провалите, и то, без да имате намерение. Не се съмнявам в добрите ви чувства, но хората се провалят най-често от чувства. Съдбата е продължение на навиците и характера, затова ще се опитам да ви предрека бъдещето. Тахомир не туря капка алкохол в устата си; вие ще го накарате да пие; не пуши — ще пропуши; ще зареже музиката, книгите, увлеченията си; дори професията — ще я кара по инерция; ще заживее вашия живот, ще се събира с вашите приятели, ще печели пари, за да ги пръска; ще бъде за кратко време възторжен, после ще се затвори в себе си; той не обича да говори, не обича врява, танци, компании; вие няма да се откажете от тях; той е възпитан, вежлив, умен, но е и глупав, защото познава само едната страна на живота, по-добрата; досега не се е натопявал в безчестието, в мръсотията, наивен е; вие ще му отворите очите, но от това по-щастлив няма да стане; няма да стане и по-умен с вашите приятели, но по-глупав — положително! Той би бил нещо, ако зад него стои установена, уравновесена жена, скромна, а вие сте родена и отгледана в лукс, суета, мъжки компании. Бихте ли се отказали от досегашния си живот заради него? Гледаше ме право в очите и ме харесваше. Не можеше да ме понася, но ми се възхищаваше. Бил е хубав мъж, личеше му, но болестта не му даваше да диша дълбоко. Ако не ставаше въпрос за сина му, щяхме да говорим съвсем иначе, да се разберем.

Не обичам да мълча, мразя да ме поучават. Изтърпях го, но накрая му казах две думи. Вижте какво, всеки си има свой път. Ако на вашия син му беше много добре, нямаше да дойде при мене! Ако е мекушав, то не е защото е пораснал у дома! Ако аз съм по-силна, заслугата е на моите родители. Освен туй не съм сигурна, че той иска точно каквото вие искате. Аз пък съм сигурна, че на него му е необходим по-весел и по-забавен живот. Всеки човек иска развлечения. Млад е, прилича му да живее! Освен всичко това ние сме във фактически брак!

Допих си водката, станах и демонстративно излязох. И аз съм дъщеря на някого, няма защо да ми навират в очите, че той бил син на еди-кого си! Не че бях много права, човекът говореше с уважение, но чувствувах, че ще стане по-лошо.