Шест листа от сминдух

Шестото листо

След като селото остана без шарки, чужденецът най-после изсуши крачолите си, вдигна торбите си и си замина, оставяйки безброй еднообразия. Шарени бяха само различно довършените строежи.

Както през онова лято, в което разресвахме слънцето, седяхме на двора под дебелите облаци, в усоето на голямата къща, този път без работа.

— Излъга ни — каза кратко баща ми.

— Можеш ли да си представиш, искаше да вдигаме мост над чистия поток — добави дядо.

Мама започна да плаче.

— Не плачи на сянка, опасно е, ще полепне мъх по миглите ти — докосна я баба по рамото. — Вземи, избърши се. Запазих една кърпичка с избродирани листенца сминдух.

Когато мама си избърса сълзите, дядо се обърна към мен.

— Нещо съм отмалял, кръстът не ме слуша, по-млад си, сложи кърпичката в раклата за чеиз заедно с другите неща, може би шарката на сминдуха ще се прихване и на тях.

Събрах всички пешкири, стомни, елеци, чорапи, пояси, ризи, антерии, покривки, калъфки и хурки. Преди да спусна капака на раклата до кърпичката с избродиран сминдух, добавих и шест листа бяла хартия.