Шестоднев

Пролог

Какво е по-красиво, какво е по-сладко за боголюбците, които истински жадуват вечния живот? Нима не е това да не отстъпват от бога в мисълта си и да помнят добрите му дела? Така и ти, господарю мой, княже славни, Симеоне христолюбче, не спираш да търсиш заповедите и творенията му, за да се украсяваш и славиш чрез тях. Защо така става и с нас: когато преданият роб види своя господар, че е извършил нещо добро, то не би искал само той, знаейки това, да се радва и хвали, но ако е възможно, и светът да научи за него. И ако тези, които се насищат с пиене и ядене, поруменяват, засияват и се развеселяват, то колко повече този, който се храни с мисли, като съзерцава божиите дела и се украсява с тях, би искал и други да ги видят и да се приобщят към тях. На такива, както казва писанието, „ще израстват пера като орли, ще тичат и няма да се изморят“. Защото радостта не познава мъката, а дава криле. И как да не се радват търсещите го, като са разбрали за кого небето е украсено със слънцето и звездите, за кого ли земята е обрасла с растения, дървета и цветя и е увенчана с планини, за кого морето и реките, всичките води са пълни с риба, за кого е приготвен раят, самото (небесно) царство. Като разберат, че не за друг, а за тях, как няма да се радват и веселят, прославяйки го. Ето защо те трябва да помислят и за това, по какъв начин самите те са сътворени, какво им е отредено, за какво са призвани. Ако и другите премислят това, как няма да са доволни и да се радват. Тук ще напомня накратко всичките шест слова, защото е добре да ги разгледаме, като поговорим отново за доброто творение.

Защото бог сътвори не като човеците-зидари, или като майсторите на кораби, или медникари, или златари, или тъкачи на платове, или други занаятчии, които събират готов материал и изработват нужните им вещи, а и съдове и инструменти взимат един от друг, за да работят с тях. Докато бог, щом помисли, сътвори несъществувалото преди това, защото той не се нуждае от нищо, докато човешките занаяти имат винаги нужда един от друг. Кормчията не може без строителя на кораби, а майсторът на кораби — без дърваря или ковача, или катранджията. А също и сеещият нещо се нуждае от земя и от поливане, и от растения, и от семе, и от ковач, който да изработи всички инструменти. Ковачът пък се нуждае от постройка и от подходящи сечива. Всеки има нужда от това, което изисква неговият занаят. Докато великият творец не се нуждае нито от инструменти, нито от материал за работа.

Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието — за бога това е волята. Всичко, каквото поиска господ, той създаде в моретата и във всички бездни, както (затова) се казва в „чистите думи“. И той пожела не колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За него не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и хиляди. Защото за него да твори е по-лесно, отколкото да желае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създаваме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за твореца-бога е възможно всичко, каквото поиска. На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо (посредством сетивата), а друго разбираемо посредством разума. Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, (бог) създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той (даде) небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда (да обитават) въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.

Но понеже (бог) раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. (Това те правят), защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни (същества), за да се извлече от това, което те правят, поука — колко лошо е някой да пристъпва своя чин и без страх да прекрачва границите. А може лесно да се види, как бездушните предмети спазват тези граници. Разбунтуваното и надигащо се от бурите море се блъска в сушата, плахо се отдръпва от пясъка и не иска да премине своите граници. И както препускащият кон бива възпиран от юздата, така и морето се връща назад, като види неписания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е определено изначално. Така бликат изворите, така кладенците даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините, и часовете се менят поред едни след други. На този закон са подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това показва силата и премъдростта на твореца.

Макар че земята толкова столетия е орана, сеяна и посаждана, и изхранва плодове, и е тъпкана и копана, и от дъжд и от сняг мокрена, и от слънцето горена, никак не е оскъдняла и на обработващите я тя непрекъснато дава обилни плодове. Също и морето, от което облаците непрекъснато черпят вода за дъжда, който пада върху земята, не е намаляло и пресъхнало, нито пък е нараснало от безбройните реки, които се вливат в него. Ще кажа и това: откъде, прочее, изтичат изворите на реките? — да размишлявам за това е безполезно за мене. А как може слънцето да изсушава влагата? — Това е много лесно за разбиране за този, който иска да разбере. То суши блатата, изпарява водните басейни и топли нашите тела. Може да се види как, когато слънцето напуска южните страни и преминава на север, реките намаляват и настъпва жътва. Затова се смята, че и Нил се изпълва с вода не по същото време, когато другите реки, които се вливат в него, а по средата на лятото напоява Египет, защото по това време слънцето преминава на север. Тогава то възпира другите реки, а от (Нил) е твърде отдалечено. Ако пък някои смятат, че съществуват и други причини, поради които Нил излиза извън коритото си, то едно (ново) обяснение в случая няма да допринесе полза.

Чудя се и аз, как не се свършва, как не намалява въздухът, след като толкова хора и толкова безсловесни същества непрестанно дишат, толкова слънчеви лъчи и така горещи преминават през него, а при това луната и звездите правят същото. Но чудо на чудесата! Но аз ще кажа и това, че не е чудно това чудо, и ако Бог направи нещо, то нам не подобава да се чудим, а повече да хвалим и славим всичко, защото той може да направи каквото си поиска. В тези творения той вложи толкова сила, колкото сметна за необходимо, за да просъществуват. Затова и земята е такава, каквато в началото бе сътворена; и морето не намалява, нито се увеличава; и въздухът, каквото естество прие в началото, него пази и до днес; и слънцето не може да разтопи небесната твърд; и твърдта не се разля, макар преди да беше водна, а си остава твърд, защото така е отредил творецът.

Противоположните естества — мокрото и сухото и студеното и топлото — творецът събра заедно в съгласие и любов. И когато виждаме някое от тези неща, слънцето, което се движи понякога по северната страна, понякога по южната, а понякога по средата на небето; и луната как расте и намалява; и звездите как изгряват и залязват в определено време, като показват лятото и есента, и известяват буря и затишие на плаващите по моретата; когато виждаме всичко това, ние, господарю мой, възхваляваме твореца, който е създал такива добрини, та чрез видимите да преминем към невидимите. Но не пътуване ни трябва, а вяра, защото чрез нея можем да го видим. Когато виждаме как се изменят сезоните и дъждът, който се дава на земята, и тя расте, и се покрива с трева, и нивите се вълнуват, и горите се зеленеят, и планините обрастват, и овошките се отрупват с плод, да нагласим за хвала езика си, да кажем заедно с блажения Давид и с него да възпеем така: „Възвеличиха се делата ти, господи! Всичко си направил с премъдрост“. Когато слушаме пойните птици да пеят с различни гласове хубави песни — пеещите славеи, косовете и сойките, и чучулигите, и кълвачите, щурците и скакалците, ластовиците и скворци те, и другите птици, които са безчет, — като се радват така, те прославят твореца, който не е като другите творци, които творят с готова вещ, а всичко това той изведе от небитие в битие и даде на несъществуващото битие. За него е лесно да твори и от небитие, и от битие. Така направи някога и, както се казва, прави го всеки ден. Нали не от готови тела е създал живите тела, и от несъществуващото създава душите, но не за всички живи същества, а само за хората, докато от птиците той прави птици да се раждат, а от плаващите — плаващи; и от другите родове всеки се променя според своя род. Така и земните плодове, които се сеят и садят, той носи на хората. А земята, която преди беше неорана и незасята, роди растения с различни имена и видове, и влечугите, и четириногите. И водното естество роди, както му бе заповядано, животни, които живеят във водата, а други пък летят по въздуха. А самата земя и небето, и въздуха, и водата, и огъня, и светлината, той заповяда да бъдат изведени не от някакво вещество, а несъществувалото дотогава от небитието в битието въведе. Сам творец на този велик кораб, сиреч на това творение, той сам премъдро го и направлява. Така ни каза неговият върховен пророк Мойсей, като го е приел от премъдрия творец господ бог и владика на Синайската планина.

А тези шест слова, господарю мой, не създадохме от себе си, но нещо взехме от истинните слова на Шестоднева на св. Василий, друго взехме от идеите му, както и от Йоан, а друго от други, от които нещо сме прочели. Така сме го съставили, като онзи, покрай когото минава владетелят. И като минава, той пожелава да му построи дом; но като няма от какво да го направи, той ще отиде при богатите и ще поиска от тях — от един — мрамор, от друг — тухли. И така ще издигне стените и ще положи мрамора, с изпросеното от богатите. А като поиска го да покрие, а няма подходящ покрив за стените и мраморния под, той ще изплете леса и така ще покрие къщата, като положи и слама отгоре. Вратите ще изплете от пръти и тъй ще затвори входа. Така трябва да постъпи този, който няма нищо в своя дом. Така е беден и нашият ум, и като няма нищо в своя дом, с чуждото изгради тези слова, а от бедния си дом прибави, подобно на слама и пръти, свои думи. Ако владетелят се смили над него, той ще приеме всичко това като негов труд. А на този владетел нека господ бог, владетел над владетелите, да даде, като изживее този живот благоугодно, да постигне рая заедно с всички преподобни мъже. А на нашия бог слава във вековете. Амин!