Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

:-))

Monstradamus

Ариадна, събуди ли се вече?

Ariadna

А къде са другите?

Monstradamus

Не зная. Вероятно спят. И какво? Видя ли нещо?

Ariadna

Да.

Monstradamus

Разкажи.

Ariadna

Приличаше на лекция. Седях в аудиторията на някакво учебно заведение — техническо, ако съдим по многото уреди покрай стените. Що за уреди — не бих могла да кажа. Някои бяха с екрани като на телевизор, други напомняха везни с множество пружини и противотежести. Аудиторията изглеждаше като амфитеатър — спускаше се към черната дъска, до която стоеше същото джудже, което разговаря с мен при фонтана. Освен нас нямаше никой друг. На цялата дъска беше нарисувана сложна схема на някакво устройство.

Monstradamus

А помниш ли какво стана преди това? Как попадна там?

Ariadna

Не, не помня. Джуджето ми махна с ръка като на стар приятел и ми каза, че са наясно с желанието ни да разберем какво си е наумил техният господар. На това, каза джуджето, ще бъде посветена лекцията. Случващото ми се струваше съвсем разбираемо и нямах никакви въпроси. Макар че наоколо имаше доста странни неща. Например схемата не беше нарисувана на черната дъска с тебешир, а беше издълбана, сякаш е гравюра. Разбрах това, когато джуджето реши да поправи нещо в чертежа, взе резец и започна да изрязва от дъската дълги стружки, след които оставаха светли линии.

Monstradamus

А какво имаше на схемата?

Ariadna

Умът на Астериск.

Monstradamus

Умът му?

Ariadna

Да Схемата се казваше „Шлемът на ужаса“ — така бе изписано над чертежа с големи букви. Джуджето настоятелно повтори няколко пъти, че това не е нещо за глава или някакъв уред, а именно умът, макар чертежът по всичко да приличаше на схема на някаква машина. Корпусът на машината имаше форма на шлем. И точно такъв шлем бе изложен на малка масичка — древна бронзова каска, под която имаше огъващо се навътре забрало с дупка.

Monstradamus

Какво имаш предвид с „огъващо се навътре забрало“?

Ariadna

Долната му част влизаше навътре в шлема, чрез процеп в средата. Имаше и някакви странични пластини, всичко бе много старо, позеленяло от времето. Приличаше на шлем на римски гладиатор — като бронзова шапка със забрало. Обаче на тази имаше и рога. Излизаха от горната част на шлема и се извиваха назад. Вече бях виждала такъв при фонтана, когато Астериск мина покрай мен, но неговият шлем бе по-голям и по-сложен, с много различни жички и тръбички. Джуджето каза, че това е опростен модел. Всичко, което говореше, звучеше твърде необичайно.

Monstradamus

Можеш ли да преразкажеш?

Ariadna

Помня, че шлемът на ужаса се състоеше от няколко главни и множество допълнителни части. Детайлите имаха странни имена: челна мрежа, решетка на настоящето, лабиринт-сепаратор, рогове на изобилието, огледало на Тарковски и т.н. Най-големият фрагмент бе съставен от решетката на настоящето и челната мрежа. Той се състоеше от две части, сливащи се тук-таме в едно цяло. Външната част, мрежата, изглеждаше като забрало на шлем с дупки, а вътрешната, решетката, разделяше шлема на горна и долна част, така че в него не би могла да се пъхне дори съвсем малка глава. Джуджето обясни, че в момента решетката отделя миналото от настоящето, затова онова, което наричаме „сега“, съществува именно в нея. Оттук и названието й. Миналото се намира в горната част на шлема, а бъдещето — в долната.

Monstradamus

Звучи малко нелогично. Може би е обратното?

Ariadna

Не, това запомних със сигурност. По-нататък джуджето започна да обяснява как работи шлемът. Каза, че първо трябва да разберем основното, а едва след това да се задълбочаваме в подробности. Работният цикъл на шлема няма начало, затова може да се обясни с която и да е фаза. И така, каза, на лицето ти пада нежен отблясък от летния ден. По същия начин челната мрежа се нагрява под действието на падащия върху нея поток впечатления и предава топлината на решетката на настоящето. Решетката сублимира натрупаното в горната част на шлема минало, което се превръща в мъгла и под въздействието на обстоятелствата се издига в роговете на изобилието. Роговете на изобилието излизат от челото, извиват се около страните на шлема и се сплитат на тила, до основата на шлема. Там, под решетката на настоящето, се намира областта на бъдещето, където се издигат балончета надежда, породили се в тилната плитка. Балончетата се издигат, пукат се в решетката на настоящето, оказвайки натиск върху обстоятелствата, което води до възникването на поток впечатления в лабиринт-сепаратора. На свой ред потокът от впечатления се разбива в челната мрежа, нагрявайки решетката на настоящето, с което се възобновява енергийният цикъл. Топлината, за която говореше джуджето, използвайки думата „нагрява“, не е като топлина от огън, а по-скоро като топлина от любов. Той каза, че просто използва аналогии с добре познати ми неща, за да мога да си представя ставащото. Всъщност потокът на впечатленията не тече наникъде, а балончетата надежда не са съвсем балончета и т.н.

Monstradamus

Не мога да се похваля, че разбрах всичко.

Ariadna

Отначало и аз не разбрах нищо и джуджето ме посъветва да питам. Не знаех откъде да започна, защото всичко ми се струваше еднакво непонятно. Последно бе споменал за балончетата надежда. Попитах го защо се наричат така. Джуджето леко се смути, но обясни, че това е официалното им название, така да се каже, родовото им име. Всъщност не е Задължително да е надежда. Много по-често това са страхове и опасения подозрения и ненавист, всякакви безсмислици — цялата тази обикновена дъвка, която тъпо и упорито предъвква… Тук замълча, огледа се крадешком и промърмори, че не бива да говори така. Накратко, продължи с предишния лекторски тон, от техническа гледна точка е правилно да се каже, че това са балончета минало. А ги наричат балончета, защото постоянно се стремят да изпълнят целия шлем, като не позволяват на нищо друго да се появи там и не оставят нито място, нито възможност да се узнае ставащото. Сочейки с показалката онази част на схемата, където бе изобразено нещо като вертикална спирала, в каквато се превръщаха преплетените на тила рогове, джуджето каза, че балончетата надежда се появяват в плитката на тила, след обогатяване на миналото в роговете на изобилието. Но дотолкова доколкото миналото се обогатява единствено с друго минало, балончетата надежда не съдържат нищо освен него и те просто са друго негово състояние. Затова, вглеждайки се в областта на бъдещето, Астериск не вижда нищо освен миналото. Долната част на шлема е нужна най-вече, за да се охладят балончетата надежда и да придобият пролетна свежест и еластичния натиск на новото. Когато се пукнат в решетката на настоящето, те оказват натиск на обстоятелствата, издигайки миналото от горната част на шлема във входната камера на роговете на изобилието, прокарвайки го през лабиринт-сепаратора, където възниква потокът впечатления.

Monstradamus

А какво е лабиринт-сепаратор?

Ariadna

Това е пластина с лъкатушещи прорези, която се намира в областта на челото пред входната камера на роговете на изобилието. Лабиринт-сепараторът е една от най-Важните части на шлема на ужаса. В него от нищото се прави всичко останало, тоест възниква потокът от впечатления. Там всъщност става разделянето на миналото, настоящето и бъдещето. Миналото се движи нагоре, бъдещето надолу, а настоящето във вид на поток впечатления пада на челната мрежа отвън, създавайки страстно желание цикълът да започне отново, така че се получава нещо като вечен двигател.

Monstradamus

Чакай малко. Балончетата надежда всъщност са друга форма на миналото, така ли?

Ariadna

Да, така разбрах.

Monstradamus

А после, когато се спукат, се получава миналото, настоящето и бъдещето?

Ariadna

Най-общо казано — да.

Monstradamus

Излиза, че миналото се разпада на минало, настояще и бъдеще?

Ariadna

В действителност всичко е просто кръговрат на сега в различни състояния на ума, както водата може да бъде ту лед, ту море, ту жажда.

Monstradamus

А защо в лабиринт-сепаратора възниква поток впечатления?

Ariadna

Под натиска на обстоятелствата.

Monstradamus

Така. Чакай сега. Лабиринт-сепараторът се намира вътре в шлема, нали?

Ariadna

Да.

Monstradamus

Но ти каза, че потокът впечатления пада отвън на шлема. Как е възможно това, ако той възниква вътре!?

Ariadna

И аз питах същото. Джуджето се засмя и отговори, че противоречието в случая е само привидно. Работата е в това, поясни той, че „вътре“ и „отвън“, за които аз говоря, не съществуват сами по себе си. Под натиска на обстоятелствата те се появяват в лабиринт-сепаратора, за да стигнат в роговете на изобилието, където обогатяват миналото до състояние на балончета надежда. Но защото никъде, освен в роговете на изобилието, не съществува „вътре“ и „отвън“, потокът впечатления, възникваш, вътре, може без какъвто и да е проблем да пада отвън на шлема. Същото важи и за всичко останало. Но джуджето ме предупреди, че в никакъв случай не трябва да приемам това за действителност всъщност, става въпрос за нещо призрачно, като електромагнитната индукция в трансформатора.

Monstradamus

Аха. А какво е огледалото на Тарковски?

Ariadna

Това е малко запотено огледалце, поставено между областта на бъдещето и решетката на настоящето под ъгъл от четиридесет градуса. Отразявайки се в него, идващите отдолу балончета надежда все едно се появяват отпред по своя курс, създавайки впечатление, че такъв наистина има.

Monstradamus

Добре. А защо лабиринт-сепараторът е най-важната част на конструкцията?

Ariadna

Първо, там се появява потокът впечатления. Второ, там възникват „аз“ и „ти“, добро и лошо, черно и бяло, пето и десето и т.н. Тази част на шлема на ужаса е най-важната, каза джуджето, и не се е променяла от хиляди години. В този момент слънчев лъч огря висящ до дъската плакат, който изобразяваше критска монета с изсечен чертеж на лабиринта. Много добре, заяви джуджето, това е лабиринт-сепараторът. Той изглежда твърде необикновено. В центъра му има кръст, който се достига веднага след входа, а около кръста минават множество паралелни пътеки, които най-напред ти се струва, че водят към неизвестното, но след това се връщат към своето начало. Това е най-разпространеното изображение на лабиринта, именно то се повтаря на почти всички антични монети и рисунки. В разгърнат вид лабиринтът представлява права линия, така че, попадайки вътре, да се изгубиш или да излезеш е невъзможно. Затова роговете на изобилието, решетката на настоящето, лабиринт-сепараторът и миналото с бъдещето могат да бъдат разглеждани като участъци от един и същ непрекъснат маршрут, по който всъщност никой не върви.

Monstradamus

Защо роговете на изобилието се казват точно така?

Ariadna

Защото в тях има по много от всичко — нежни чувства, коси погледи, силни думи, последни мисли и всичко останало. Истинско хранилище или сметище. Но това безкрайно многообразие всъщност се състои единствено от минало. Доколкото разбрах, роговете на изобилието работят както обогатителите в химическото производство. Тласнато в тях под натиска на обстоятелствата, миналото се смесва с всичко останало, обогатява се и придобива ценност, в резултат от което в тилната плитка възникват балончета надежда, които бълбукат през областта на бъдещето, отразяват се в огледалото на Тарковски и се възприемат като неизпитана свежест на нов ден.

Monstradamus

Отдавна усещам, че нещо не е наред във всичко това, но не можех да кажа какво точно. Сега мисля, че разбрах. От кого се възприемат балончетата?

Ariadna

Как от кого? От Астериск.

Monstradamus

Така! А къде е този Астериск? Нали шлемът, доколкото разбирам, е конструиран така, че в него не глава, а юмрук не можеш да завреш. За това вероятно не си питала?

Ariadna

Не, не съм. Джуджето ми каза и без да го питам. Астериск възниква там, където и всичко останало. В лабиринт-сепаратора.

Monstradamus

И после?

Ariadna

После, под натиска на обстоятелствата влиза в роговете на изобилието, смесва се с всичко останало, обогатява се и във вид на балончета надежда се връща върху решетката на настоящето.

Monstradamus

Не ме разбираш. Искам да знам кой е субектът на възприятието на цялата тази ххх. Най-крайният субект на възприятието. Ти можеш ли да схванеш? Къде е той?

Ariadna

Наистина не разбирам какъв е този най-краен субект на възприятието? Той без съмнение е в роговете на изобилието, защото няма къде другаде да бъде.

Monstradamus

Но откъде тогава идва той?

Ariadna

От лабиринт-сепаратора. Както всичко останало.

Monstradamus

Но каква е целта на всичко това?

Ariadna

Не зная.

Monstradamus

Добре. Нека караме поред. Откъде възниква възприятието?

Ariadna

Изработва се в лабиринт-сепаратора.

Monstradamus

От какво?

Ariadna

От минало. Нали го е имало в миналото?

Monstradamus

Имало го е.

Ariadna

Тогава защо трябва внезапно да изчезне от настоящето или от бъдещето?

Monstradamus

Къде се дяна Лешникотрошачката? Сам няма да мога да осмисля всичко това.

Nutscracker

Следя с интерес разговора ви.

Monstradamus

Скоро ще ми прегрее шлемът на ужаса. Нека задам въпроса по друг начин. Ако Астериск, възприятията и всичко останало се създава в лабиринт-сепаратора, защо тогава казваме, че Астериск ги възприема?

Ariadna

Джуджето каза, че това просто е негова специфична особеност като на произведен предмет. С други думи, представата за това, че той възприема всичко, се създава в лабиринт-сепаратора заедно с всичко останало.

Nutscracker

И от какво се създава?

Ariadna

От нищо. Не си слушал внимателно.

Nutscracker

Добре. Тогава и аз имам въпрос. Доколкото разбирам, Астериск се появява в лабиринт-сепаратора?

Ariadna

Правилно.

Nutscracker

И вместо глава той има шлем на ужаса?

Ariadna

Да.

Nutscracker

Но тогава излиза, че шлемът на ужаса се появява в лабиринт-сепаратора, който се намира вътре в шлема?

Ariadna

Така излиза.

Nutscracker

Но нали шлемът е по-голям от отделните си части. Как може да се намира вътре в собствените си съставни елементи?

Ariadna

Джуджето каза, че „вътре“ и „вън“ съществуват само в роговете на изобилието. Същото се отнася и за „повече“ и „по-малко“. В роговете всъщност се намира всичко, за което може или не може да се говори.

Nutscracker

Тогава и шлемът съществува само в роговете на изобилието?

Ariadna

Мисля, че да.

Nutscracker

Така излиза, че шлемът на ужаса възниква в един от своите детайли, а съществува в друг свой детайл. Къде е смисълът?

Ariadna

Как къде? В роговете на изобилието.

Nutscracker

Ариадна, сериозно ли говориш?

Ariadna

Вероятно да. А може би не. Честно казано, уморих се. Ако срещна джуджето, ще го попитам за всичко. Намислете си въпроси.

Monstradamus

Почакай малко. Как завърши сънят?

Ariadna

След лекцията излязох в коридора. Там нямаше никого, само едно огледало в полукръгла рамка. Приближих се към огледалото, погледнах в него и се събудих.

Monstradamus

А какво видя в огледалото?

Ariadna

Себе си.

Monstradamus

И нищо необичайно?

Ariadna

Бях със сламена шапка, закръглена отгоре, а на периферията й отзад имаше два малки букета момини сълзи. Отпред на шапката имаше плътна дантелена воалетка, зад която лицето изобщо не се виждаше. Всичко изглеждаше много красиво, но въпреки това нещо ме тревожеше. Не можех да разбера какво точно, но изведнъж познах в образа си бронзовата маска, уплаших се, и сънят свърши. Това е, тръгвам си.

Organizm (-:

От самото начало си знаех, че този тип се разхожда наоколо във виртуален шлем Честна дума.

Nutscracker

Какво общо има тук виртуалният шлем? Това не е виртуален шлем, а някаква тенджера под налягане. Детска работа. Знам аз как работи виртуалният шлем, когато го ползват възрастни хора. Нищо общо.

Organizm (-:

И как работи?

Nutscracker

Аз вероятно не разбирам твърде къде минава токът и в какво се превръща, но чудесно зная какво човек с такъв шлем вижда и мисли, защото съм се занимавал професионално с това. Изучавал съм проблема на избора в интерактивна среда. Точно с такива шлемове работехме.

Organizm (-:

Никога не съм чувал за такъв проблем. За какво става въпрос?

Nutscracker

Представи си, че сам решаваш кой кого да застреля, когато гледаш екшън. Ако решиш главният герой да бъде убит още в първата престрелка, какво ще стане с целия сюжет? Ако наистина ти бъде предоставено правото на свободен избор, това би довело до наистина печални последици. А изкуството е призвано да ни радва, а не да ни опечалява.

Monstradamus

Точно така. А дори и да ни натъжава, тъгата би трябвало да ни радва.

Nutscracker

Именно. Затова всъщност никаква интерактивност не съществува — тя е привидна. Или, да кажем, интерактивността се допуска само в ограничена зона, където случаен избор не би изменил същността на събитията. Основният проблем е в това да се освободим от свободата на избора, да доведем нещата до предначертаното решение и същевременно да си запазим усещането за свобода на избора. Научно това се нарича принудително насочване.

UGLI 666

Какво е това?

Nutscracker

Дълго е за обяснение.

Organizm (-:

Струва ми се, нямаме кой знае какво да правим.

Monstradamus

Така е. Лешникотрошачке, разкажи. Нека малко мозъците ни починат.

Nutscracker

Мисля, че не е необходимо да обяснявам какво вижда Шлемиста?

Organizm (-:

Кой?

Nutscracker

На професионален жаргон така наричаме човека с шлема. Шлемист е този, който се намира в изкуствено измерение, което напълно го изолира от реалния свят и се движи в него, или по-скоро така си мисли. Да допуснем, че това измерение представлява площадка, на която има три еднакви мраморни вази. За да се развива сюжетът, както трябва, трябва да отведем Шлемиста до средната ваза.

Organizm (-:

Три еднакви мраморни вази. Трябва ли да си надяваш шлем, за да видиш това…

Nutscracker

Вместо вази могат да бъдат врати, кръстопът, изобщо — всякакъв избор. Няма значение. Доколкото всичко, което се вижда с шлема, е предварително изчислено от специална програма, то тази програма може да се настрои така, че Шлемиста всеки път да прави онзи избор, който сме предвидили за него.

Organizm (-:

Но нали може да се настройва програмата, а не опитният обект. Той има своя собствена програма.

Nutscracker

Точно там е същината. Когато шлемът и Шлемиста се слеят в едно цяло, може да се редактира не само, да речем, книгата, но и читателят й. Затова и казваме, че технологиите на редактиране биват външни и вътрешни. Макар и рязка граница между тях, разбира се, да няма.

Organizm (-:

Може ли по-ясно?

Nutscracker

Външните технологии въздействат на това, което виждаме, а вътрешните на това, което мислим.

Organizm (-:

Би ли дал пример?

Nutscracker

Най-простичкият външен редактор е „Лепкав поглед“. Всеки път, когато завъртиш глава, една от вазите сякаш залепва за зрителното ти поле и се намира там повече, отколкото трябва.

Monstradamus

А какво става с другите две вази? Те нали са една до друга? По законите на перспективата…

Nutscracker

Каква да бъде перспективата в шлема, решаваме ние с поръчителя. Друг метод се нарича „Гюле“. Когато Шлемиста се опита да се отдалечи от нашата ваза, шлемът забавя движението му, а когато се приближава до нея, го ускорява. Все едно, че закачаме за краката му математическо гюле, което ту изчезва, ту се появява. Затова в посока на избраната ваза той се движи по-лесно, отколкото в която и да е друга и колкото и хаотично да се движи, Шлемиста ще се окаже пред нея доста бързо.

Organizm (-:

Математическо гюле. Красота.

Nutscracker

Следващата технология се казва „Кучето на Павлов“. Това е междинен редактор, основаваш, се на условни рефлекси.

Organizm (-:

Да не е кръстен на руския учен, който забелязал, че стомахът му отделя сокове, когато му звъни телефона?

UGLI 666

Не, той просто е изучавал условните рефлекси при кучетата.

Nutscracker

Не аз съм измислял имената. Когато погледнете към ваза, която ние искаме да изключим от списъка, очите ви се премрежват, чувате неприятно бучене в ушите или дори получавате токов удар. Затова ще избягвате да гледате в тази посока.

UGLI 666

Но нали това ще се забележи веднага?

Nutscracker

Това и искаме. Да забележите веднага, да си направите съответния извод и в бъдеще да не поглеждате, накъдето не трябва. Това е евтина технология за страни от Третия свят. Ако бюджетът позволява, може да се използва примерно инфразвук. Тогава Шлемиста няма да забележи нищо, но ще започне да изпитва мрачен мистичен ужас от всички вази, освен от нужната. Реверсивният метод е стимулация на центъра на удоволствието при правилен избор. По-рано това се постигаше с имплантиране на електрод, а сега се постига с фармацевтични средства или чрез настройка на делта вълните на мозъка.

Organizm (-:

Искаш да кажеш, че ако гледаме интерактивен филм, ще направят това с нас?

Nutscracker

Не мисля. Технологията не е разработвана за приложение в киното. Дори не и за виртуални пространства. Става въпрос само за създаване на модел. Всичко е секретно. Но пък, доколкото ние с вас в момента също сме поставени в изолация, не виждам нищо лошо да ви разкажа.

Organizm (-:

А какво е това вътрешно редактиране?

Nutscracker

Например „Слънчева целувка“. Вазата, която трябва да бъде избрана, получава положителна емоционална характеристика, като за това се използват общоприети естетически кодове. Тоест на нея все едно й се придава положително вътрешно съдържание.

UGLI 666

Вътрешно съдържание вътре в нея или вътре в наблюдателя?

Nutscracker

Сложен въпрос. Би могло да се каже — вътре в шлема. Но всичко това са просто думи. Нека по-добре да обясня как се прави. Щом избраната от нас ваза попадне в зрителното ви поле, докосва я слънчев лъч или до вас достига нежна мелодия. Реверсивната техника се нарича „Мъгла и мрак“. Например, ако гледате вазата, която ние не харесваме, слънцето се скрива зад облаците, спуска се гъста мъгла, разнасят се неприятни звуци.

Organizm (-:

Виж ти. И какво още?

Nutscracker

Има и техника „Седмият печат“. Вазата, която трябва да бъде избрана, изпъква пред останалите чрез използването на тайнствени знаци, които провокират въображението или интереса. Може да са всякакви: отпечатък от ръка, сочещи към нея стрелки по земята, кацнал на края й бял гълъб, тайнствени рисунки и т.н. Реверсивният метод е „Льо Пен Клуб“. При него вазата, която искаме да изключим, е нашарена цялата с най-гнусни псувни, при това е изписана не с боя, а с ххх. Виртуално, разбира се.

Organizm (-:

И какво, Шлемиста нищо не забелязва, така ли?

Nutscracker

Всяка от техниките, приложена сама по себе си, лесно би могла да бъде открита. Ако обаче се прилагат в комбинация и това се прави умело, така че методите да се сменят постоянно, а интензивността на подмяната им да остава на границата на възприятието, практически се постига стопроцентова точност на манипулирането, без да е възможно то да бъде забелязано.

Organizm (-:

Разбирам. Като на „тука има — тука няма“. Пътникът си мисли, че ще бъде измамен от този, който води играта, а всъщност всички останали участници са подставени лица, макар постоянно да се карат, та дори и да стигат до бой.

Nutscracker

Точно така. Но в нашия случай съучастници са всички, включително каменните фигури, поддържащи свода на входната врата.

Ariadna

Колко си умен, Лешникотрошачка. Слушах те и съчиних стихове. Посветени са на теб, Ромео и Изолда. Да ги прочета ли?

Nutscracker

Давай.

Ariadna

Nutscracker

Силно, както винаги. Той вече изпълни част от твоето желание. Свали шлема си, под който няма глава. По-безсрамно разсъбличане, според мен, е невъзможно.

UGLI 666

Само едно нещо не разбирам от твоя разказ, Лешникотрошачка. Как може незабележимо да се подмени нещо, което е пред очите на човек? Излиза, че гледа едно, вижда друго и нищо не забелязва?

Nutscracker

Първоначално и аз не можех да го разбера. Но за Шлемиста „подмяна“ не означава нищо. В живота това, което виждате, зависи от това накъде гледате. А когато сте с шлема, всичко е наопаки — накъде гледате зависи от това какво виждате. Ясно ли е?

UGLI 666

Не съвсем.

Nutscracker

В реалния живот вие ще виждате това, което е пред очите ви, както и да си въртите задните части. Тук ще виждате това, което е пред очите ви, както и да въртите глава. Това, както казваме в ххх, са две съвсем различни неща, макар и да си приличат. Вие нямате независима координатна система и всичко, което виждате, определяме ние. Затова и нищо не можете да заподозрете. Животът ви вече не е това, което е в действителност, а това, което ви се показва. Струва ви се, че съвсем естествено си се оглеждате наоколо, но всъщност почти през цялото време очите ви се натъкват на нашия кандидат, извинете, на нашата ваза, и при това ви става леко и радостно на душата. Но не си задавате въпроса защо е така, както не се питате и защо днес денят е слънчев.

Organizm (-:

Хубав лапсус.

Nutscracker

А ако клиентът се обърне твърде рязко, така че „Лепкави очи“ и „Слънчева целувка“ престанат да действат, веднага се включват „Мъгла и мрак“ и „Гюле“.

Organizm (-:

Така, Лешникотрошачка, сега ни е ясно с какво се занимаваш. Кажи, като професионалист, имаш ли усещането, че тук ни обработват с някакви подобни методи?

Nutscracker

Трябва да помисля.

UGLI 666

Отдавна забелязах, че при атеистите теорията на конспирацията замества религията. На тях през цялото време им се струва, че някой ги манипулира, че някой ги хипнотизира, зомбира, подслушва, следи. А този „някой“ е просто дяволът. Работата е там, че от атеизма до шизофренията има само една крачка и в повечето случаи тя вече е направена. Например ти, Организъм. Струва ли ти се, че някой те манипулира?

Organizm (-:

Ако трябва да съм честен — да!

UGLI 666

В какво се изразява манипулацията?

Organizm (-:

Например в това, че съм затворен тук. Или в това, че вече втори ден ни хранят с понички.

UGLI 666

А, затова ли! Това не е манипулация — това е божие наказание.

Organizm (-:

Угли, сега ще ти обясня как точно ни манипулират. Да допуснем, че каската на главата на Астериск все пак е виртуален шлем.

UGLI 666

И какво, ако е така?

Organizm (-:

Може би тогава всичко, което сега виждаме, е въпросната площадка, за която говори Лешникотрошачката. Където има три еднакви вази, от които едната е най-еднаква.

Nutscracker

За да ни манипулират по този начин, е необходимо да сме с шлемове.

Organizm (-:

А може и да са ни сложени.

Nutscracker

Пипни с ръка лицето си. Чувстваш ли шлем?

Organizm (-:

Не, но…

Monstradamus

Зная какво ще попита сега. Ще попита дали е възможно с помощта на такъв шлем да се симулира и това, което усещаме с ръката.

Organizm (-:

Да. И според мен това е напълно логичен въпрос.

Nutscracker

Ако посредством този шлем се симулира всичко, значи вече няма шлем и няма симулация. Това е реалният живот.

Organizm (-:

Лешникотрошачка, ти не обясни нещо. Кой включва всички тези „лепкави очи“ и „слънчеви целувки“? Все някой трябва да управлява всичко това.

Nutscracker

Естествено. Има оператор пред специален монитор. Той вижда Шлемиста като точка на радар. Вазите са, да кажем, като червени ромбчета. На екрана му има също меню за манипулации. Оттук нататък всичко е като при Windows — click and drag.

Monstradamus

Click and drag. Чудесна реклама за двуостра секира.

Organizm (-:

А обратното възможно ли е?

Nutscracker

Какво имаш предвид?

Organizm (-:

Виртуалният шлем да е на главата на оператора, който управлява манипулациите. И по някакъв начин да кара останалите да виждат това, което сам той вижда.

Nutscracker

И как ги кара?

Organizm (-:

Чрез хипноза.

UGLI 666

Ето! Отдавна чаках да чуя тази дума

Nutscracker

Не зная много за хипнозата. Но ако има толкова могъщ хипнотизатор, че е в състояние да кара другите да виждат това, което вижда той, защо тогава изобщо му е необходим шлем?

Organizm (-:

За да знае какво трябва да видят другите.

Monstradamus

Можем да стигнем и по-далеч. Не просто да виждат, а наистина да са там Астериск носи шлем, в който вижда лабиринт. А всички ние сме в този лабиринт. И той ни манипулира.

Nutscracker

Тоест всички ние се намираме в главата на Минотавъра?

Monstradamus

Нека го кажем така — ние сме в пространството, което той вижда.

Nutscracker

А къде тогава е самият Минотавър?

Monstradamus

Да речем, в пространството, което Ариадна вижда в съня си.

Organizm (-:

Най-сетне! Лешникотрошачка, нали помниш, че в самото начало ти попита „Къде се намира това «тук»“? Тогава не разбрах въпроса ти. В шлема на ужаса — ето къде.

Nutscracker

Не пасва. От една страна, Минотавъра манипулира всички нас, а от друга — няма глава… Без да имам предвид конкретния случай, мога да удостоверя като професионалист, че в реалния живот от това идват всички проблеми.

Organizm (-:

Наистина. В шлема си този Астериск има някакъв самовар със слънчева батерия. Как тогава решава кога да използва „Слънчева целувка“ и кога „Седмия печат“?

Monstradamus

Автоматично. Например, според това в коя част на шлема на ужаса се е спукал балонът на надеждата.

Organizm (-:

Но нали слънчев лъч или бял гълъб виждам аз, а не този Астериск. Нещо започнах съвсем да не разбирам. На кого е сложен шлемът на ужаса? На мен или на Минотавъра?

Nutscracker

На Шлемиста.

Monstradamus

Май прекалено дълго говорим за този шлем. Имам чувството, че го пробваме отново и отново. Накрая няма да можем да го махнем. Нека сменим темата.

Organizm (-:

Отлична идея. Тъкмо ми хрумна една мисъл. Някой замислял ли се е защо „Междузвездни войни“ имат такова странно продължение — снимат не това, което става след трета серия, а това, което е било преди първа?

Monstradamus

И защо?

Organizm (-:

В края на трети епизод умира Дарт Вейдър, с което се слага край на всички Междузвездни войни. Такива повече не може да има, защото той е Минотавъра на онзи свят, а черното нещо на главата му е шлемът на ужаса. Всички те са в главата му — Люк Скайуокър, роботите, Чубака и всичко останало. Затова след неговата смърт продължение не може да има.

Nutscracker

Но нали Дарт Вейдър сваля шлема си преди да умре. И под каската има най-обикновена глава, само че цялата в белези.

Organizm (-:

Е, все пак това е фантастика.

Nutscracker

Да, Организъм. Много умно! Желязната маска е друг Минотавър. Когато го слагат в килията на маркиз дьо Сад, започва революцията, защото от болки в ххх той престава да мисли за монархическа Франция.

Romeo-y-Cohiba

Изолда, тук ли си?

IsoldA

Тук съм.

Romeo-y-Cohiba

Върнах се. Какво става тук?

IsoldA

Нищо интересно. Лешникотрошачка занимаваше всички с политика. Аз тъкмо се върнах от Версай.

Monstradamus

Лешникотрошачка, да се върнем на роялистка Франция. Маркизът май не се е оказал толкова страшен.

Romeo-y-Cohiba

При мен всичко е доста еднообразно. Храсти, завой, храсти, кръстопът, завой — и така без край. Широчината на прохода е около шест фута.

IsoldA

Колко метра е това?

Romeo-y-Cohiba

Два. Чувстваш се като плъх в лабиринт. В един момент реших, че ми стига толкова и се опитах да мина през плета. Така. Оказа се, че в храстите има ограда от бодлива тел, като кофраж на бетонна стена. Пък аз се чудех как са успели да поддържат храстите толкова равни…

IsoldA

Този лабиринт трябва да води до моя парк. Просто не си стигнал достатъчно далеч. Почвата под краката ни е еднаква. Бежова пръст.

Romeo-y-Cohiba

През цялото време завивах надясно. Смешно. Вероятно рецидив от детството. Нали знаеш — спомен, озарен от мека топла светлина, в който ти се струва, че се крие най-важното. Четен, бог знае кога, приключенски роман. В него пишеше, че можеш да излезеш от всеки лабиринт, ако през цялото време завиваш надясно. И аз реших да пробвам. Май бе добра идея, защото все пак открих интересни неща. Видях един от твоите фонтани. Отдалеч, наистина.

IsoldA

Разказвай!

Romeo-y-Cohiba

На едно място в лабиринта имаше пейка. Съвсем обикновена, като тези в парка. Качих се на нея, стъпих на облегалката и и погледът ми се оказа на нивото на върха на плета. От едната страна видях издигаща се водна струя, а от другата, но доста далеч, тъмен, сякаш покрит със сажди покрив. Заради разстоянието ми беше трудно да разгледам подробно покрива, а водната струя беше странна — нагоре извираше една тънка струя, а надолу падаха няколко. Възможно е да е някакъв оптически ефект.

IsoldA

Не, всичко е точно така. Знам го този фонтан. Той също е с бронзови фигури. Змия и… Забравих как се казва, прилича на прасенце с дълги иглички.

Romeo-y-Cohiba

Бодливо свинче.

IsoldA

Точно така. Бодливото свинче, с много изплашен вид, стои на бронзов дънер, от който блика вода във всички посоки. А змията, развивайки пръстените си, пълзи към дънера и изхвърля нагоре струя вода, която се разделя на три и пада като дъжд върху бодливото свинче и всичко наоколо. Изключително красив фонтан. Когато го видях за първи път, в пръските му висеше малка дъга и оттогава ми е любим. Всъщност има три струи, но с различно налягане. Тръбите, от които излиза водата, са разположени една до друга в пастта на змията. Затова на човек му се струва, че излиза една струя, а падат три. Спомних си татуировката на китката ти с нефта и яхтклуба. Струята, която си видял над храстите, се разделя на три, нали?

Romeo-y-Cohiba

Мисля не да.

IsoldA

Не си ли напълно сигурен?

Romeo-y-Cohiba

Виждам струята вода и покрива на къщата, когато се кача на пейката и се изправя на облегалката й. Така можеш да се задържиш съвсем за малко, защото постоянно залиташ, после губиш равновесие и трябва да скочиш на земята. Затова трудно могат да се различат подробности. Но ако това е същият фонтан, ти би трябвало да виждаш моя лабиринт, когато си до него.

IsoldA

Близо до фонтана със змията и бодливото свинче има стена от високи храсти, от които нищо не се вижда. Стената е много дълга — известно време ходих край нея — храстите ограждат голяма част от парка. Мисля, че това е твоето място.

Romeo-y-Cohiba

Ако си се разхождала покрай тази стена, в даден момент, вероятно са ни делели само десет фута. Аз също бях до нея, но от моята страна. На практика бях сигурен, че това бе външната стена. Първо, в плета има не един, а два реда бодлива тел. Второ, на едно място ясно се чува плясък от падаща вода. Впрочем близо до това място от храстите излиза дълга стена. Прилича на задната част на някаква постройка. Цялата е изрисувана с розово-златни амурчета, които свирят с раковини. При теб има ли нещо такова?

IsoldA

Вдясно от фонтана наистина има някаква едноетажна постройка. Прилича на барака за градински инструменти, но е много по-голяма. Задната й част потъва в живия плет. Но амурчета не съм виждала.

Romeo-y-Cohiba

Можеш ли да влезеш вътре?

IsoldA

Вратата е заключена. В твоята стена има ли врата?

Romeo-y-Cohiba

Има.

IsoldA

Отваря ли се?

Romeo-y-Cohiba

Честно казано, не съм пробвал. Постоях до нея и внезапно ме обхвана мъчително безпокойство, слепоочията ми пулсираха от болка. По принцип не съм плашлив, но там. И то без никаква причина. Помислих си: кой знае какво има вътре. Ами ако е Минотавъра?