Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

-)))

UGLI 666

Лешникотрошачка, знаеш ли латински?

Nutscracker

Сената и народа на Рим. P-Q-R-S. Не, бъркам азбуката. При римляните беше S-P-Q-R.

Monstradamus

Защо ти е латински, Угли?

UGLI 666

За да преведа няколко думи.

Monstradamus

Мога да опитам.

UGLI 666

Какво е „aiselceclesia“?

Monstradamus

Не знам.

UGLI 666

А „ieselceaeclesi“?

Monstradamus

Също не знам. Сигурна ли си, че е латински?

UGLI 666

Какво друго би могло да бъде?

Monstradamus

Засега не мога да разбера. А може ли цялото изречение?

UGLI 666

Доста е дълго.

Monstradamus

Тогава поне още няколко думи.

UGLI 666

Започва така: „aiselceclesia ieselceaeclesi selceataecles elceatctaecle“

Monstradamus

Достатъчно засега.

UGLI 666

Какво означава това?

Monstradamus

Не бързай толкова. Чакай да помисля.

Nutscracker

Угли, откъде е това?

UGLI 666

От лабиринта.

Nutscracker

Зад твоята врата лабиринт ли има?

UGLI 666

А какво трябва да има според теб?

Nutscracker

Катакомби.

Monstradamus

Лешникотрошачка, престани да й се подиграваш.

UGLI 666

В катакомбите е възникнала вярата. Това би било велико насърчение от Бога.

Nutscracker

По-рано казваше, че зад вратата й има зала с пейки. Сега пък лабиринт.

UGLI 666

Лешникотрошачка, я си гледай твоите кучета! Разбра ли нещо, Монстрадамус?

Monstradamus

Думите не бяха ли написани в колонка, една под друга?

UGLI 666

Да.

Monstradamus

Можеш ли да напишеш средната?

UGLI 666

Какво имаш предвид? Коя?

Monstradamus

Седмата отгоре надолу, за да те улесня.

UGLI 666

Eatcnasanctae.

Nutscracker

Eat Nasa. Не виждам друг смисъл.

Monstradamus

Къде откри този надпис?

UGLI 666

Не ми се иска да говоря за това.

Monstradamus

А ако възпроизведа целия надпис, ще ми кажеш ли?

UGLI 666

Ако го направиш — да!

Monstradamus

Текстът е изглеждал така:

UGLI 666

Точно така Как го направи?

Monstradamus

Dominus illuminatio mea.

UGLI 666

Какво значи това?

Monstradamus

Господ ме вдъхновява.

UGLI 666

Имам предвид какво означава моят надпис?

Monstradamus

А ти как мислиш?

UGLI 666

За мен няма никакъв смисъл. Какъв би могъл да бъде той?

Monstradamus

Смисълът може да бъде съвсем различен в зависимост от мястото, където си го намерила. Така че ще се наложи честно да ми разкажеш всичко.

UGLI 666

Добре. Зад моята врата наистина има зала с пейки. Първоначално не я бях разгледала добре. Но като я огледах. Дори не знам дали ще ми повярваш, Монстрадамус.

Monstradamus

Ще се опитам.

UGLI 666

Там има катедрала. Готическа катедрала.

Nutscracker

Току-що каза, че има лабиринт.

UGLI 666

Има такъв наистина, но е вътре в катедралата. А пред входа на този лабиринт, на пода, е издълбан друг латински надпис:

Monstradamus

Това горе-долу означава — лабиринтът представлява света, в който живеем, широк при входа, но тесен при изхода. Онзи, който се е заблудил в радостите на този свят и е обременен от греховете му, може да преоткрие учението за живота само с усилие. Само не ме питайте какво е това учение за живота. Там наистина ли имаше широк вход и тесен изход?

UGLI 666

Нямаше нито вход, нито изход в обичайния смисъл на думата. Целият лабиринт е инкрустиран в пода на катедралата със светлосин мрамор. Просто мозайка.

Nutscracker

Нима има светлосин мрамор?

UGLI 666

Има.

Nutscracker

А откъде се е взел лабиринт в катедралата?

UGLI 666

Първият каноник каза, че лабиринтът е част от този храм, както и от много други, защото показва цялата сложност на християнския път.

Nutscracker

Първият каноник?

UGLI 666

Да. Но вторият каноник възрази, че християнският път е прост и прав като стрела. А скритите кътчета и задънените проходи на лабиринта символизират греха, в който безизходно блуждаят изпадналите души. На което първият свещеник отговори, че е имал предвид същото, доколкото грехът е отклоняване от правия път на християнството. Но колкото и криволичещ да е жизненият път, ако следващият го е в лоното на Църквата, простата аритметика на доброто и лошото престава да действа и отстъпва място на висшата математика на духа.

Nutscracker

Ето, че се появи и втори каноник.

Monstradamus

А какво беше това за висшата математика?

UGLI 666

Независимо от общото отклонение на живота, пречистващият се със Светите Дарове, може да смята пътя си за прав във всеки безкрайно малък участък. А ако, в който и да е участък, пътят му е прав, значи той е прав във всеки момент, а ако е прав във всеки момент, то е прав винаги и Господ няма да отхвърли душата му. Тоест, изникват нещо като математически крила, които ни въздигат нагоре от дълбините на нашето падение.

Nutscracker

Какви са тези каноници? Значи си срещнала някого?

UGLI 666

Бяха двама. Молеха се на колене недалеч от олтара. Вдигнах шум, забелязаха ме и дойдоха да помогнат със своите обяснения и наставления.

Nutscracker

Разкажи за тях.

UGLI 666

Казаха, че в древни времена, когато вярата е била силна в душите, свещеникът е можел да изпрати каещия се грешник на поклонение в Светите земи. В по-късни времена, когато вярата започнала да отслабва…

Nutscracker

Не ни говори за техните проповеди, разкажи ни за самите тях. Не схващаш ли? Тук все още никой никого не е срещал.

Monstradamus

А Ариадна?

Nutscracker

На нея й се присъниха. Трябва ли да ти обяснявам разликата?

Monstradamus

Обясни, Лешникотрошачка.

Nutscracker

Ти не разбираш ли каква е разликата между сън и реалност?

Monstradamus

Не разбирам къде е разликата между двете истории.

Nutscracker

В това, че едната е насън, а другата наяве.

Monstradamus

Виждам единствено букви на екрана.

Nutscracker

Отново! Уморих се от теб. Угли, там ли си?

UGLI 666

Да.

Nutscracker

Как изглеждаха тези каноници?

UGLI 666

Средни на ръст. Носеха вехти раса и старинни кардиналски шапки с широка периферия. Шапките, обясниха канониците, някога са принадлежали на свети прелати и помагат за овладяване на страстите. Периферията на Втория каноник бе прегъната нагоре от едната стана, като на дуелист. Спомних си Арамис от „Тримата мускетари“, който първоначално бил обикновен грешник, а после оглавява ордена на йезуитите.

Monstradamus

Приличат на двете джуджета, които Ариадна беше видяла в самото начало.

Nutscracker

И аз си помислих същото. Но те бяха джуджета, а тези са средни на ръст.

Monstradamus

Угли, а ти самата колко си висока?

UGLI 666

Това няма нищо общо.

Nutscracker

Ясно. Да продължим Угли, видя ли лицата им?

UGLI 666

Не, те стояха със сведени глави, както се полага на монаси и духовници, и периферията на шапката скриваше напълно чертите им.

Nutscracker

А какви бяха гласовете им?

UGLI 666

Смирени и сърдечни.

Nutscracker

Какво говореха?

UGLI 666

Започнах да разказвам, но ти ме прекъсна. Казаха, че в славните времена на кръстоносните походи, особено след победите на Жофроа Булонски, поклонниците са ходели да се покаят на Божия гроб. След това, когато вярата отслабнала и силата на човешкия дух не била достатъчна за възвишеното усилие, поклонничеството се ограничило в манастири и абатства, където идвали да отдадат почит на местния светец. А когато набожността на хората не достигала дори за това, за покаяние предписвали да изминат левгата.

Nutscracker

Левгата?

UGLI 666

Да, това е старинното название на храмовите лабиринти. Приблизително толкова били дълги. Макар че този, пред който стоях, бе значително по-къс. Тези лабиринти трябвало да се преминат на колене. А за времената на пълен упадък, които ще настъпят преди края на света, на стените били направени миниатюрни лабиринти, които се изминават с пръст. За тези, които са готови да посветят за спасението на душите си съвсем малко време. Но съществуват и безкрайно дълги лабиринти, в които е възможно да се каеш вечно. Например в църквата Санта Мария ди Траставера в Рим. Първият каноник ми показа плана му.

Monstradamus

Очевидно е бил добре подготвен за беседата.

UGLI 666

Изобщо не се е подготвял. Плановете на лабиринтите бяха по стените и колоните на катедралата. Всъщност всичко беше покрито с тях. Лабиринтът в Санта Мария ди Траставера се състои от множество окръжности, разположени една в друга. Прилича на мишена за стрелба. Той е най-мистичният от всички лабиринти.

Monstradamus

Най-мистичен е моят. Моля, да се запише в протокола.

UGLI 666

Тези кръгове означават, обясни вторият каноник, че да се приближи до Господ по свое желание за душата е възможно толкова, колкото е възможно изведнъж Луната да полети към Земята. Душата ще остане вечно в онази плоскост, където Господ я е изпратил, и само по негова милост, а не по своя воля, ще може да се приближи. А милостта му се изразява в това, че съществува Църквата. Тя ни дава онези математически крила, за които говорихме. Без тях ние можем единствено да се въртим около Него като планети. Грехът е центробежна сила, която ни отдалечава от Него. Докато Божията любов е като силата на притегляне, тъй като ни приближава към Него. Така душата оцелява в долния свят, защото силите се неутрализират една друга.

Nutscracker

Значи Господ обича повече грешниците?

UGLI 666

Защо?

Nutscracker

Те имат повече грехове, значи центробежната сила нараства. За да останат в орбита, е необходимо също с толкова да нарасне и силата на Божията любов към тях.

UGLI 666

Е, нали и в семейството се получава най-обичаното дете да е точно това, което прави най-много пакости.

Nutscracker

Тогава изводът е — ако искаш Господ да те обича, бъди най-големия мръсник.

UGLI 666

Логически погледнато, да! Но не съм съвсем уверена, че Господ следва точно тази логика.

Nutscracker

Добре, ще проверим И какво стана по-нататък?

UGLI 666

По-нататък? Вторият каноник скръсти ръце, замълча и смирено се оттегли в сянката. Започнахме да обикаляме катедралата под ръка с първия каноник, разглеждайки плановете на различни духовни лабиринти, докато той тихичко ми обясняваше тяхното предназначение и символичен смисъл. Особено красив ми се стори лабиринтът от катедралата в Поатие. Формата му е на дърво с клонеста корона и така е замислен, че една и съща врата служи за вход и за изход от него. Това се получава, защото пътят се разделя един-единствен път, в самия му център, и, увивайки се, двете половини образуват дясната и лявата страна на короната. Каноникът ми каза, че това е Дървото на живота, а смисълът на лабиринта е, че всички ние влизаме в живота и излизаме от него през една и съща врата, голи, без нищо в себе си.

Nutscracker

А откъде е този надпис на птичи език, който помоли да преведем?

UGLI 666

От древна базилика в Алжир.

Monstradamus

И в нея ли има лабиринт?

UGLI 666

Да. Той обикаля централната плоча със свещения надпис. Каноникът ми нареди да го препиша, като твърдеше, че в текста се съдържа тайна. Каза, че ще мога да го прочета единствено тогава, когато се сдобия с ключ. Точно както, добави, ще успея да разбера предназначението на хората и вещите в този свят едва в момента, когато мъдростта, идваща с истинската вяра, ми отвори очите за общия смисъл на творението. И ключът за мъдростта е същият както и за надписа. Освен това ми нареди да не се изкушавам от празни разговори за Тезей, за които той много добре знае. С времето, каза той, сама ще разбера, че истинският Тезей е Този, комуто той служи. Това е всичко. Тук ли е още Монстрадамус?

Nutscracker

После ще провериш. Разказвай нататък.

UGLI 666

Нищо повече няма да разказано, докато не преведе надписа.

Nutscracker

Монстър, къде си? Преведи й го, моля те.

Monstradamus

Тук въпросът е как са подредени буквите. На френски това се нарича jeu-de-lettres2.

UGLI 666

Имаш ли ключ за надписа, онзи, за който говореше каноникът?

Monstradamus

Разбира се.

UGLI 666

И какъв е той?

Monstradamus

Това е кръстът.

UGLI 666

Господи! Да бъде волята Ти!

Monstradamus

Да Трябва да се започне от самия център. Намери там буквата S и прокарай през нея кръст. Ако прочетеш текста по всяко от направленията на кръста или по която и да е сключваща прав ъгъл с него линия, ще получиш SANCTA ECLESIA, което означава „света църква“ с една грешка.

UGLI 666

Искаш да кажеш, че надписът е с грешка? Или че надписът има предвид допусната от Светата църква грешка?

Monstradamus

Искам да кажа, че в думата eclesia, трябва да има две „c“ — ecclesia. Но в древността може да са смятали това за излишно.

Nutscracker

И какво стана после, Угли?

UGLI 666

Почакай. Искам да видя какво се получава с буквите. Наистина. Колко мъдро! Сега разбирам, Монстрадамус, какво искаше да ми каже каноникът. Този свят ще си остане куп от безсмислици и загадки, в който ще се лутаме в пълен мрак, докато не приемем учението на Светата църква. Но щом това се случи, в центъра на лабиринта на живота ще възсияе Светият кръст и веднага ще се види скритата във всичко целесъобразност! Светът ще се преобрази като по чудо, от хаоса и безумието ще настъпят хармония и ред, и накъдето и да обърнем поглед, ще виждаме възхвала на Господ! Нали, Монстрадамус?

Monstradamus

Разбира се. И ще чуем блясъка на славата му.

Nutscracker

Амин. И после?

UGLI 666

Каноникът ме заведе до инкрустирания в пода лабиринт, скръсти ръце и каза: „Дъще моя, Този, комуто служа, иска да преминеш левгата и да се покаеш.“ Коленичих и се придвижих напред. Каноникът обясняваше, че когато пресичаш такъв лабиринт, трябва настойчиво да мислиш за изминалия живот. Не ми се наложи да полагам усилия за това. Достатъчно бе да погледна огражденията край олтара и картини от моето детство се понасяха пред вътрешния ми взор като разноцветни балони, променяйки сякаш по вълшебен начин, това, което виждах около себе си. С всяка изминала секунда се потапях все по-дълбоко и по-дълбоко в миналото. Величествените колони, издигащи се към високия свод, ми изглеждаха като липите от парка в ххх, където прекарах първите няколко години от живота си. Нищо странно — в онези далечни дни дърветата бяха толкова високи спрямо мен, колкото колоните сега. Статуите на светците, които ме наблюдаваха от нишите в стените, бяха с лицата на възрастните от моето детство. Някои бяха строги, други добродушни, но чувствах, че всички те ме обичат еднакво силно, макар и да знаеха абсолютно всичко за мен. Пътеката направи завой и аз тръгнах — всъщност запълзях — в друга посока; сега вече си спомнях юношеството. Каменният лодкар, украсяващ катедрата за проповед, изведнъж оживя и заплува по вълните на паметта ми и, превръщайки се в единствения приятел от моята кратка пролет. Той изглеждаше точно както на езерото в ххх, където се кълняхме един друг във вечна любов. Нов завой — и грехът го увлече в небитието. Вече не го познавах и не исках да го зная. Още един завой и дойде ред на Зрелостта. Чорапите ми се протриха до скъсване, коленете ми се разраниха, но аз не чувствах болка — по бузите ми се стичаха сълзи на разкаяние и надежда. И тогава Господ ми изпрати вест, наистина! Случи се малко чудо — не знам как, но в моята слепота го разбрах едва после, когато се върнах в килията си. Искам да кажа — в стаята си. Както и да се въртях в лабиринта, накъдето и да тръгнех в него, винаги виждах разпятието, върху което, през витража, падаше слънчев лъч, обливайки го с рубинена, изумрудена, сапфирена светлина! И от това неземно сияние ми ставаше така светло, хубаво и спокойно на душата, че ми се искаше да плача и да пея, да плача и да пея…

Nutscracker

И?

UGLI 666

Да плача и да пея.

Nutscracker

И това е всичко?

UGLI 666

В общи линии, да. Когато изминах целия лабиринт, канониците вече ги нямаше. Излязох от катедралата и се озовах в стаята си.

Nutscracker

А сега можеш ли да се върнеш в катедралата?

UGLI 666

Вратата вече е затворена.

Nutscracker

Кога успяха да я затворят?

UGLI 666

Не знам.

Nutscracker

Сигурна ли си, че всичко това не ти се е присънило, както на Ариадна?

UGLI 666

Сигурна съм. Каноникът ми даде броеница, която в момента е в ръката ми. Отивам да си почина.

Monstradamus

Почини си, Угли, почини си. След такива преживявания ще ти дойде добре.

Nutscracker

Интересна кръстословица. Но как от мистична гледна точка може да се обясни, че в самия център на лабиринта на живота се намира буквата „S“?

Monstradamus

За останалите сигурно е загадка, Лешникотрошачка, но на теб би трябвало да ти е ясно.

Nutscracker

И защо?

Monstradamus

В средата на името си имаш същата буква. А сега, впрочем, стана още по-хубаво.

Nutscracker

Какво? А, това ли. Модераторите пак се шегуват. Ако имаш предвид това, то за моята работа ми плащат обидно малко.

Romeo-y-Cohiba

Изолда, върна ли се?

Monstradamus

Здравей, Ромео.

Romeo-y-Cohiba

Ти да не си Изолда?

Nutscracker

Кохиба днес не е в настроение.

Monstradamus

Хареса ми тази фраза — „С всяка изминала секунда се потапях все по-дълбоко и по-дълбоко в миналото.“

Nutscracker

Да, и на мен ми направи впечатление.

Monstradamus

Чиста поезия. С всеки изминал ден ние навлизаме все по-дълбоко в миналото. Изчезваме в него, както гмуркач под водата в забавен каданс. Каква е разликата между старец и юноша, ако ги поставиш един до друг?

Nutscracker

В това, че единият е старец, а другият — юноша.

Monstradamus

Да. Но какво означава това? Означава, че от стареца в нашето измерение е останало само съвсем малко парченце — почти целият се е потопил в Лета. А юношата все още е цял — той само се е докоснал до повърхността й. Не е ли така?

Nutscracker

Не знам. Живеем в такова време, че по всяко време и двамата могат да се гмурнат заедно. А размерът на парчетата зависи не толкова от възрастта, колкото от мощността на заряда.

Monstradamus

И това е вярно.

Nutscracker

Що се отнася до фразата, която ти харесва, според мен Угли имаше предвид шлема на ужаса. Бъдещето произлиза от миналото, затова колкото по-далеч отиваме в бъдещето, толкова повече минало ни е необходимо за изработването му. Така да се каже, колкото по-близо са звездите, толкова по-дълбока е дупката.

Romeo-y-Cohiba

Изолда, тук ли си? Изолда!

Nutscracker

А за да е пълна картинката, може да се каже, че балончетата минало се пукат в шлема, който изпълнява „лепкави очи“ заедно със „слънчева целувка“.

UGLI 666

Моля?

Monstradamus

Угли, ти още ли си тук? Не му обръщай внимание, той се шегува.

UGLI 666

Напразно ви разказах всичко това.

Monstradamus

Угли, не се сърди!

UGLI 666

Повече нищо няма да разказвам.

Monstradamus

Лешникотрошачка, извини се!

Nutscracker

За какво?

Monstradamus

Моля те да се извиниш!

Nutscracker

Добре де. Извинявай, Угли!

UGLI 666

Господ ще ти прости.

IsoldA

Ромео, къде си? Върнах се.

Romeo-y-Cohiba

Бях почнал вече да се притеснявам. Разказвай.

IsoldA

Първо ти.

Romeo-y-Cohiba

Добре. Щях да стигна до павилиона бързо, защото предишния път си бях отбелязал накъде да свърна на всяко разклонение. Но по пътя имах зловеща среща.

IsoldA

И ти ли?

Romeo-y-Cohiba

Какво стана? Ти добре ли си?

IsoldA

Да, всичко е наред. Продължавай!

Romeo-y-Cohiba

Когато подминах пейката, от която се вижда покривът и фонтанът, изведнъж усетих движение зад себе си. Обърнах се и видях нещо напълно невероятно. Представи си дълъг тесен коридор между храстите. И по него на ролери към мен идваше… Не знам, човек ли бе, или не. Бе огромен на ръст, със сомбреро и хокейна вратарска маска от бяла пластмаса. Следваха го двама дребосъци, също на ролери, които почти не се виждаха, защото онзи изпълваше целия проход. Бе облечен във вратарски хокеен екип: огромна синя фланелка с номер „35“ и надпис „CHICAGO BULLS“. Тоест, така ми се стори в началото. Когато се приближи по-близо, се оказа, че номерът всъщност е абсурден: „-3.5%“, а „BULLS“ е „BEARS“. Просто процентът с минуса и част от буквите бях в един цвят с фланелката и отдалеч не ги бях различил. В ръцете си държеше двоен стик.

IsoldA

Как така?

Romeo-y-Cohiba

Нали си виждала вратарски стик? Представи си го с два края, обърнати в противоположни посоки. С такъв стик, разбира се, не може да се играе.

IsoldA

И какво стана, когато стигна до теб?

Romeo-y-Cohiba

Не стигна. Когато до мен му оставаха не повече от десет фута, той зави и се скри в страничен проход. След него изчезнаха и двамата, които го следваха.

IsoldA

А кои бяха зад него?

Romeo-y-Cohiba

Две джуджета, също на ролери и със сомбреро. Не успях да видя лицата им, защото бяха навели глави, за да не отвее вятърът шапките им. Държаха края на фланелката му като придворни дами.

IsoldA

И това ли беше всичко?

Romeo-y-Cohiba

За щастие, да. А ти кого срещна?

IsoldA

Стана на ъгъла на една от алеите. Зад гърба си чух странен звън. Когато се обърнах, видях на не повече от двадесет метра от мен човек с гигантски ръст, който стоеше до фонтана. Бе целият в черно и златно като аристократ от галантната епоха и закриваше лицето си с маска, изобразяваща златно слънце, която държеше на пръчка в ръка. До него стояха две джуджета, облечени в ален бархет и държаха старинни тумбести китари. Джуджетата изсвириха няколко нежни акорда, после гигантът леко наклони маската си, а слънцето така ослепително засия, че трябваше да замижа. Когато отворих очи, при фонтана нямаше никого. Дори нямах време да се уплаша и реших, че съм имала халюцинации след всичко, на което се наслушах. Сега не зная какво да мисля. Хайде, продължи ти.

Romeo-y-Cohiba

Помислих си, че ако гигантът искаше да ме убие, отдавна щеше да го е направил. Затова продължих нататък, все едно нищо не се е случило. По пътя не срещнах никого друг. Вратата на павилиона се оказа отворена. От нея започваше виещ се коридор. Естествено не беше осветен. Подът скърцаше ужасно, като че ли под всяка дъска имаше по три мишки. Изобщо — доста зловещо. На стените имаше врати. Зад тях — други. Тръгнах напосоки през тази спарена, скърцаща тъма и веднага загубих ориентация. Обхвана ме апатия. Прииска ми се да легна на пода, да затворя очи и да забравя за всичко. Вероятно така и щях да направя, но ненадейно една от вратите ме изведе в голяма светла стая. Тя бе празна и прашна, без прозорци. Решетка от дебели метални пръти, които биха удържали и слон, разделяше стаята на две. Мебели нямаше, ако не броим няколкото картини обърнати с изображението към стената — помислих си, сигурно за да не се прашат. Просто и остроумно, така няма нужда от стъкла. На вратата, която се затвори зад гърба ми, висеше табелка с надпис: „Пазете тишина!“. От другата страна на решетката бе нарисувана фреска с най-красивото момиче, което някога съм виждал. На цялата стена.

IsoldA

Момичето ли бе на цялата стена?

Romeo-y-Cohiba

Не, фреската. Градина изпълнена с необикновени растения и птици. Момичето бе в самия център, в естествен ръст. Абсолютно гола, но това много й отиваше. Зелените й като дълга трева коси, се развяваха от нарисувания вятър. И ресниците й бяха зелени. Лежеше в черупката на перлена мида, едва прикривайки долната част на загорелия си корем с букет цветя. Обаче имаше нещо странно — горният край на раковината, над главата й, бе покрит с приличащи на рога израстъци. На тях имаше закрепени черни гумени дръжки. Израстъците бяха нарисувани, но дръжките бяха истински, като в автобус. Опипах ги и се уверих, че за тях наистина можеш да се държиш Но така и не разбрах защо.

IsoldA

Как успя да ги достигнеш? Нали каза, че между вратата и фреската има решетка.

Romeo-y-Cohiba

Точно така, но без усилие се проврях между прътите. Явно решетката не беше предназначена да спира хора.

IsoldA

Опиши момичето.

Romeo-y-Cohiba

Беше може би на осемнадесет години, но изглеждаше на не повече от четиринадесет. Позата й, бих казал, бе безсрамна, но напълно естествена. Искам да кажа, че позата й би била много безсрамна, ако лежеше така, знаейки, че я гледат. Но ако си лежи така вкъщи, особено ако е горещо, не би имало нищо безсрамно, разбира се. От друга страна, тя гледаше право в зрителя, тоест, в случая в мен. Някак насмешливо примижала, все едно, че добре ме вижда и се усмихва. А очите й бяха зелени, зелени. Така и не бе ясно какво е искал да каже художникът. Или бе заела тази поза, знаейки, че я гледат, и следователно позата е съвършено безсрамна, в което не ми се искаше да повярвам. Или пък бе полегнала така, мислейки, че наоколо няма никого, а се усмихва на зрителя просто по инерция, виждайки го в последния момент. Ако е така, художникът е бил гениален, защото бе уловил мига, в който мозъкът вече е подал командата да извика, но тя още не е достигнала до мускулите на гърлото. В такъв случай аз бях безсрамникът, доколкото продължавах да я гледам и то толкова настойчиво, че се почувствах доста възбуден. Накратко — истинско изкуство. Съвършено загадъчен шедьовър. Така и не успях да го огледам подробно, защото изведнъж букетът, с който тя прикриваше долната част на корема си, трепна и се раздвижи надолу. А тя прикриваше не просто долната част на корема си, а най-долната, тоест тази, от която по-надолу няма, а има само нагоре…

IsoldA

Разбрах, Ромео, разбрах.

Romeo-y-Cohiba

Очевидно в стената бе скрит някакъв механизъм. Ръката, която държеше букета, започна да се сгъва в лакътя като стрелка на часовник. Но така и не успях да видя какво има зад букета, защото светлината започна да отслабва и скоро стана съвсем тъмно. Приближих се до стената и започнах да я опипвам с ръце. На мястото на букета се бе появило доста голямо отверстие. Внимателно пъхнах ръката си вътре и изведнъж се натъкнах на нещо меко, живо, което рязко се отдръпна при допира. Стори ми се, че също бе ръка. Извиках от изненада и в този момент от покрива започна да пръска нещо лютиво, като сълзотворен газ. Отскочих назад. Появи се светлина. Когато стана достатъчно светло, букетът вече се бе върнал на мястото си. Страшно ми лютеше на очите и побягнах от залата като от газова камера.

IsoldA

Сега болят ли те очите?

Romeo-y-Cohiba

Вече не.

IsoldA

Ясно.

Romeo-y-Cohiba

Кое е ясно, Изолда?

IsoldA

Струва ми се, че и аз попаднах на този развлекателен център, но от другата страна. Когато гигантът с маската-слънце изчезна, отправих се към павилиона. Вратата бе затворена. Прозорците също. Счупих стъклото, завъртях дръжката и отворих прозореца. Още след първата врата започваше тъмен коридор-лабиринт като този, за който ти разказа. Той ме отведе също като теб в осветена стая без прозорци. Вместо картини в нея имаше няколко огледала, боядисани с бяла боя. По средата на стаята стоеше огромна стоманена халка, висока чак до тавана. По окръжността й бе закрепена найлонова мрежа. Част от нея висеше от халката и се разстилаше на пода като голяма рибарска мрежа. На вратата имаше, също като при теб, табелка, която указваше да се пази тишина. На стената зад халката имаше стенопис. Но той много се различаваше от твоя. Изобразяваше нещо като панорама на Гранд Каньон. Далеч долу, през мъглата се виждаше пустиня. На самия край на червена скала, точно пред зрителя, стоеше автомобил, около който се стелеше облак прах. Изглеждаше, сякаш колата е спряла след рязък завой в последния момент, с увиснали над пропастта колела. Бе джип Ролс Ройс, гледан точно в профил, като на рекламна снимка.

Romeo-y-Cohiba

Сигурна ли си, че беше Ролс Ройс?

IsoldA

Сигурна съм. Имаше буквите „RR“, а върху радиатора — Крилатата дама, точно както трябва да бъде.

Romeo-y-Cohiba

Тогава не е било джип. Ролс Ройс не правят джипове.

IsoldA

Ромео, все пак мога да различа един 4×4 от пръста си. Даже видях името на модела, нещо като „Full Drive Shadow“. Естествено, става въпрос за въображение на художника, но толкова убедително, че от пръв поглед става ясно: ако Ролс Ройс някога решат да пуснат 4×4, ще им се наложи да направят автомобила, който бе нарисуван там, защото по силата на обстоятелствата не им остава нищо друго. Джипът бе целият от злато и стомана, като скъп часовник. Да кажа, че изглеждаше внушително, е все едно да не кажа нищо. Ако най-скъпото в света диамантено колие можеше да има дете от космическа совалка, то със съзряването си щеше да изглежда така. Пред джипа имаше подиум със стълбички. Имам предвид не нарисуван подиум, а истински, от дъски, направо на пода на стаята. Стъклата на джипа също бяха истински, тъмни до черно, а на покрива му имаше ски и сърф.

Romeo-y-Cohiba

Истински?

IsoldA

Ските и дъската бяха нарисувани. Но релсата, на която бяха закрепени, тоест, на която бе нарисувано, че са закрепени, си беше истинска, от стомана и злато.

Romeo-y-Cohiba

Каква релса?

IsoldA

Не знам как се казва: онова нещо на покрива, на което слагат багаж.

Romeo-y-Cohiba

Опита ли се да отвориш някоя от вратите?

IsoldA

Точно това ти обяснявам, врати нямаше, само дръжки. Така и не успях дори да докосна някоя от тях. Едва направих няколко крачки към джипа и едно от стъклата започна бавно да се спуска. Очевидно се задейства някакъв механизъм. Много ми се искаше да разбера какво има зад стъклото, но светлината започна да помръква и след няколко секунди стана съвсем тъмно. Както при теб. Качих се на подиума и опипах стената, където бе прозорецът на джипа. Сега там имаше дупка. Прокарах ръка по края й. При опипване наистина приличаше на автомобилен прозорец. Но стъклото не бе спуснато изцяло и нямаше достатъчно място да се мине през стената. От прозореца подухваше, сякаш вътре работеше климатик. Стори ми се, че вътре проблясва някаква светлинка. Наведох се да надникна, но когато лицето ми приближи отвора, нещо се блъсна в бузата ми и се разнесе ужасен вик. Отскочих, загубих равновесие и паднах от подиума на пода. Светлината отново се запали — отначало бледа, а след това все по-ярка, като в киносалон след прожекция. Когато стана наистина светло, прозорецът на джипа вече бе затворен, излязох от коридора на въздух и тръгнах назад. Първоначално треперех, но по пътя дойдох на себе си. Сега даже ми е смешно, като си спомня.

Romeo-y-Cohiba

Едно ми е ясно: който върви леко, стига далеч.

IsoldA

Да. Особено с твоя RR 4 х 4.

Romeo-y-Cohiba

По-скоро е твой.

IsoldA

Защо?

Romeo-y-Cohiba

Нали е от твоята страна.

IsoldA

Но в него си ти, значи е твой.

Romeo-y-Cohiba

Как може да е мой, като дори не го виждам?

IsoldA

А как може да е мой, като дори не мога да вляза в него. Едва има място да провра глава.

Romeo-y-Cohiba

Добре, да речем, че е наш. Така със сигурност, че няма да сгрешим.

IsoldA

Съгласна съм.

Romeo-y-Cohiba

Изолда. Ще ти кажа нещо. Може да ти прозвучи глупаво, но те моля да ме изслушаш. За каквото и да мисля, постоянно се връщам към теб. Все едно, че мислите, които не са свързани с теб, са като тежко гюле — щом умът ми се захване с тях, дейността му става изтощителна. За сметка на това, всичко свързано с теб, изглежда леко и радостно, като балончета шампанско. За това ми се иска да мисля, да мисля и да мисля.

IsoldA

Това наистина прозвуча глупаво, Ромео. Но и аз мога да кажа същото за теб.

Romeo-y-Cohiba

А защо отново да не се срещнем на същото място? Да кажем утре през деня. Спокойно, без много вълнение. И без шум.

IsoldA

А ако ни наблюдават? Имам предвид там, вътре.

Romeo-y-Cohiba

Нали светлината угасва, когато прозорецът се отваря.

IsoldA

Не си ли чувал за инфрачервени камери? Служат не само за наблюдение, но могат и цял филм да заснемат в тъмното.

Romeo-y-Cohiba

И на кого ще го покажат?

IsoldA

На жена ти, например. Или на Ариадна в съня й.

Romeo-y-Cohiba

Не съм женен. А колкото до сънищата на Ариадна — изобщо не ми пука. Ако почнем да се занимаваме с разни шпиони, скоро на света няма да остане никой друг, освен тях.

IsoldA

Така е. Единственият начин да останем сами е да се държим все едно, че вече сме сами.

Romeo-y-Cohiba

Значи, ще се срещнем?

IsoldA

Утре в три, Ромео. I date your car.

Romeo-y-Cohiba

Our car. Моя зеленоока Лолита. Мона Лита.

IsoldA

А сега да спим, Кохиба. Довиждане.

Nutscracker

Довиждане, довиждане! Монстър, тук ли си?

Monstradamus

Тук съм, къде да бъда?

Nutscracker

Как ти се струва?

Monstradamus

Домакинът ни сигурно се просълзи от умиление. Истинска вечеринка на древногръцката мисъл. Апориите на Зенон. Ахил не може да пътува в хубава кола. Защото, когато е в нея, не я вижда. Виждат я минувачите, следователно те пътуват в нея. Ахил само си мисли, че се движи с нея, а всъщност тя се движи с него.

Nutscracker

Аз им завиждам А ти?

Monstradamus

Не особено. Не харесвам джипове, в тях седиш твърде високо над пътя. Пък и Ролс Ройс 4×4 — това е прекалено. Кохиба трябва да има Алфа-Ромео.

Nutscracker

Не за коли говоря Алфа-Ромео, Бета-Ромео — за мен това е като подреждане на самците в стадо шимпанзета. За чувства говоря.

Monstradamus

Но и ти имаш чувства. При тях любов, при теб — завист. Както ни учи другарката Ариадна, това просто са различни състояния, които миналото приема в шлема на ужаса.

Nutscracker

При тази оптимистична бележка…

Monstradamus

Да, да. Лека нощ!