Син на слънцето

V

Един час преди залез слънце „Уъндър“ стремително се носеше край малкия залив. Вятърът се бе засилил и започнаха да се вдигат големи вълни.

Плитчините към брега вече бяха побелели от кипящата пяна, докато тези по-навътре в морето засега личаха само по безцветната вода. Когато шхуната зави срещу вятъра и кливерът и стакселът бяха прехвърлени, спуснаха във водата спасителната лодка. В нея скочиха шестима туземци от Санта Крус, намъкнали панталони и въоръжени с пушки. Денби, с фенерите в ръце, скочи на кърмата. Грийф, който вървеше след него, се поспря до релинга.

— Молете се нощта да е тъмна, капитане —

каза той.

— Ще бъде — отвърна капитанът. — И без друго няма луна, а няма да има и небе. Ще е и малко

бурна.

Тази прогноза накара лицето на Грийф да засияе, което подсили още повече златистия блясък на загорялата му кожа. Той скочи долу до Денби.

— Потегляй! — заповяда капитан Уорд. — Прибери предните платна! Завърти кормилото! Така! Задръж! Дръж този курс!

С издути платна „Уъндър“ зави зад носа и пое към Габера, а спасителната лодка, тласкана от шест гребла и управлявана от Грийф, се насочи към брега. С изключително майсторство той преведе лодката през тесния, криволичещ канал, през който не би могъл да мине съд по-голям от спасителна лодка, докато плитчините и рифовете останаха зад тях и те стигнаха до тихия, леко набразден бряг.

Следващия час работиха усилено. Грийф ходеше насам-натам сред дивите кокосови палми и шубраците и подбираше дърветата.

— Сече туй дърво, сече онуй дърво — нареждаше той на чернокожите. — Не сече онуй друго дърво — каза той, като поклати глава.

Накрая беше разчистен клиновиден отрязък от джунглата. Близо до брега остана една висока палма. На върха на клина се възправяше друга. Смрачаваше се, когато запалиха фенерите, качиха ги на двете дървета и ги завързаха.

— Оня далечният фенер е много нависоко — Дейвид Грийф критично го огледа. — Смъкнете го десетина фута по-надолу, Денби.