Синът на червения корсар

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В деня на превземането на Гвайяквил граф Вентимилия, сестра му и тримата му приятели напуснаха града със свита от тридесет корсари, които бяха решили да се върнат в Европа, тъй като бяха събрали достатъчно пари, за да могат да живеят спокойно до края на дните си.

Десетина дни по-късно те стигнаха пристанището на Рива, където „Светкавица“ стоеше на котва от три месеца.

Една лодка беше дошла на сушата, за да вземе графа и спътниците му. Гасконецът изглежда беше загубил чувството си за хумор. Той издърпа настрани графа и Мендоса и рече:

— Трябва да ви призная, че нямам желание да се върна в Европа. Много ми е мъчно да се разделя с приятелите си, но се надявам, че все някога ще се видим отново…

— Какво казваш? — извика графът учуден.

— Какво да се прави! — отвърна Барейо. — Вече съм на четиридесет и имам огромното желание да създам свое семейство…

— Негодник! — извика Мендоса. Фламандецът, присъединил се към тях, избухна в смях:

— Той се е влюбил в красивата гостилничарка!

— Братовчед, ти отгатна — рече гасконецът. — Ще направя от храбрата вдовица госпожа Дьо Люсак и заедно ще продаваме френски и испански вина в пивницата „При Гасконеца“.

След като Барейо, или вече господин Дьо Люсак, се раздели с приятелите си, фрегатата разпери платна и се отправи към нос Тибурон.

Синът на Червения корсар също беше изгубил част от сърцето си в Америка и искаше да върне тази част в Европа.

Двадесет дни по-късно, за да не бъде забелязана от испанските кораби, една нощ фрегатата напусна остров Санто Доминго. На борда й пътуваше една жена в повече, но липсваха трима мъже.

Красивата маркиза се бе разделила без съжаление с острова, след като беше предала обширните си владения на Мендоса, фламандеца и Бутафуоко. Те, подобно на гасконеца, не можаха да се върнат в лоното на европейската цивилизация.

Дали ще се срещнем отново някой ден с тях?