Скелет под камбаната

Глава дванадесетаДВАМА ДАОИСТИ ОБСЪЖДАТ НЕЯСНО ВЕРОУЧЕНИЕ В ЕДНА ЧАЙНА:СЛЕД ЯРОСТНА БИТКА МА ЖУН НАЙ-СЕТНЕ ЗАЛАВЯ СВОЯ ЧОВЕК

Когато падна нощта, Ма Жун отново се предреши в странните си дрехи. Хун бе упълномощил ковчежника да му даде тридесет сребърника от касата на трибунала. Ма Жун ги уви в парче плат и го постави в ръкава си. После се запъти пак към Храма на отвъдното проникновение. Завари Шън Па на обичайното му място, седнал с гръб към стената, да почесва голите си гърди. Изглеждаше напълно погълнат от играта. Но като видя Ма Жун, той го поздрави сърдечно и го покани да седне край него. Ма Жун приклекна и заговори:

— Мислех, братко, че вече си похарчил медните пари, които онази вечер спечели от мене, за да си купиш топла дреха. Какво ще правиш, като дойде зимата и се окажеш незащитен от студа?

Шън Па го погледна обидено.

— Братко — рече той, — думите ти ме оскърбяват! Не ти ли казах, че съм съветник на гилдията на просяците? И през ум не може да ми мине, мисълта да се сдобия с някаква дреха по такъв презрян от мене начин — като я купя. Както и да е, давай да вършим работа!

Шън Па наведе глава към ухото на Ма Жун и продължи с дрезгав шепот:

— Всичко е уредено! Довечера ще можеш да напуснеш града. Човекът, който иска да продаде златната игла за тридесет сребърника, е скитащ даоисткн монах. Той ще те чака тази вечер в чайната на Ван Лу, зад Кулата на барабана. Ще го разпознаеш лесно — каза, че ще седи сам на ъглова маса. Под чучура на чайника пред него ще има две празни чаши. За да те разпознае, ще трябва да го заговориш пещи за празните чаши. По-нататък се оправяй сам.

Ма Жун му благодари горещо, обеща, че когато дойде пак в Пуян, непременно ще се отбие да го почете, и побърза да си тръгне.

До храма на бога на войната стигна бързо. Видя силуета на Кулата на барабана, очертан на вечерното небе. Един уличен хлапак го заведе до малък, но оживен пазар зад самата кула. Ма Жун хвърли поглед надолу по гъмжащата от хора улица и без затруднение откри сърмата над вратата на въпросната чайна.

Като стигна пред входа, Ма Жун дръпна встрани мръсната завеса. Дванадесетина души бяха насядали около разнебитените маси за чай. Повечето бяха облечени в дрипи и цялото място вонеше. Забеляза, че на най-отдалечената от вратата маса седи самотен монах. Докато се приближавате към него, Ма Жун бе обзет от внезапни съмнения. Чакащият наистина бе наметнат с парцалив даоистки плащ с качулка, на главата си носеше мазна, черна даоистка шапка и от пояса му висеше дървено клепало. Но той съвсем не беше висок и мускулест, а, напротив — нисък и дебел. И въпреки доста непочтения си вид и мръсното, повяхнало лице, в никакъв случай не приличаше на опасния разбойник, описан от съдията. Все пак нямаше съмнение, че това е човекът, който го очаква.

Ма Жун се провря до масата и каза с равнодушен тон:

— Братко, тъй като тук виждам две празни чаши, питам се не бих ли могъл да седна при тебе и да намокря пресъхналото си гърло.

— Аха! — изсумтя човекът. — Ето те и тебе, последователю мой! Седни и изпий чаша чай. Донесе ли свещената книга?

Преди да седне, Ма Жун протегна лявата си ръка и даде възможност на монаха да усети вързопчето с парите в ръкава му. Чевръстите пръсти на странника бързо разпознаха кръглите сребърници. Той кимна и наля на Ма Жун чаша чай.

След като отпиха по няколко глътки, дебелият каза:

— Сега ще ти покажа редовете, в които учението за Върховната пустота е най-добре обяснено.

Докато казваше това. монахът извади от пазвата си една мръсна, дебела книга с подбити ъгълчета на страниците. Ма Жун я пое и видя, че това е известната класическа даоистка книга със заглавие „Тайното предание на Нефритения император“. Той я прелисти, но не можа да види нищо по-особено.

— Искам да прочетеш десета глава — каза монахът с хитра усмивка.

Ма Жун намери мястото и вдигна книгата по-близо до очите си, за да вижда по-добре. В средата й бе забодена дълга златна игла за коса. Главичката на иглата имаше форма на летяща лястовица — точно както на рисунката, която му бе показал съдията. Направи му впечатление изящната изработка. Той бързо затвори книгата и я сложи в ръкава си.

— Тази книга — каза той — ще хвърли обилна светлина в съзнанието ми. Нека сега ти върна трактата, който така любезно ми зае оня ден.

Като каза това, Ма Жун извади увитите пари и ги подаде на дебелака, който бързо ги мушна в пазвата на плаща си.

— Сега трябва да си вървя — каза Ма Жун, — но утре вечер ще се срещнем тук отново, за да продължим разговора ся.

Шишкото измърмори няколко любезни думи, а Ма Жун стана и напусна чайната.

Като огледа улицата в двете посоки. Ма Жун забеляза, че около един странствуващ гадател се е събрала любопитна тълпа. Той се присъедини към зяпачите, но зае такава позиция, че да може да държи под око чайната на Вай Лу. Не след дълго ниският и дебел монах се появи на вратата и бързо пое надолу по тясната улица. Ма Жуи тръгна на известно разстояние след него, като избягваше кръговете светлина около фенерите на уличните продавачи. Човекът отпред бързаше толкова, колкото позволяваха късите му крака. Движеше се в посока на северната градска порта. Внезапно той свърна в една тясна странична алея. Ма Жун надникна иззад ъгъла. Наоколо нямаше жива душа. Само ниският монах се бе спрял пред една малка къща и се канеше да почука на вратата. Ма Жун безшумно изтича зад него. Постави ръце на раменете му, завъртя го, сграбчи го за шията и изръмжа:

— Едни звук — и с тебе е свършено!

После го завлече по-навътре в алеята, намери достатъчно тъмно място и го притисна до стената. Шишкото цял се разтрепера и започна да хленчи:

— Ще ти върна среброто! Моля ти се, не ме убивай!

Ма Жун взе парите и ги сложи в ръкава си. После грубо разтърси монаха.

— Казвай, откъде си взел иглата? — попита го той. Другият започна с треперещ глас:

— Намерих я в канала. Сигурно някоя дама…

Ма Жун отново го сграбчи за гърлото и блъсна главата му в стената. Тя се удари о камъните с глух шум.

— Казвай истината, песоглавецо, за да спасиш ценния си живот! — изсъска Ма Жун.

— Дай ми възможност да говоря — примоли се полузадушеният монах.

Ма Жун отпусна гърлото му и се надвеси застрашително над него.

— Аз — каза шишкото — съм член на малка банда, която се състои от шестима скитници, маскирани като странстващи даоистки монаси. Ние живеем с източната част на града, под самата стена, в една запустяла пазаческа къщурка. Главатарят ни е опасен разбойник, казва се Хуан Сан. Един следобед миналата седмина, когато бяхме легнали да поспим, аз случайно отворих очи и видях как Хуан Сан извади две златни игли за коса от една гънка на халата си, за да ги разгледа. Затворих отново ечи и се престорих на заспал. От известно време бях намислил да напусна бандата — те всички бяха твърде свирепи за моя вкус. Реших, че това е щастливият случай ла се сдобия с необходимите средства. И така, преди, два дни, когато Хуан Сан се прибра мъртво пиян, аз го изчаках да захърка, претърсих гънките на халата му и намерих едната златна игла. Той се размърда, аз не посмях да търся другата и офейках.

Ма Жун усети голямо вътрешно задоволство от получените сведения, но не промени свирепото си изражение.

— Заведи ме при тоя човек! — кресна той.

Дебелакът отново цял се разтрепера и се разхленчи:

— Моля ти се, не ме давай на Хуан Сан! Той ще ме бие, докато пукна!

— Единственият, от когото трябва да се страхуващ, съм аз! — каза натъртено Ма Жун. — При първия опит да ме измамиш ще те завлека в някое тихо ъгълче и ще ти прережа мръсното гърло. Хайде, тръгвай!

Шишкото го заведе обратно на главната улица. Повървяха известно време и стигнаха до лабиринт от малки улички. Когато минаха и през тях, се озоваха на тъмно и пусто място край градската стена. Ма Жун смътно различи очертанията на порутена къща, долепена до стената.

— Тук е — проплака дебелият и се обърна да бяга.

Но Ма Жун го хвана за яката и го повлече със себе си, докато стигнаха къщата. Ритна вратата и извика:

— Хуан Сан, донесъл съм ти златната игла!

(img:Image27.gif)

МА ЖУН СЕ БИЕ КРАЙ ГРАДСКАТА СТЕНА

Отвътре се чу шум от препъване, прозорецът светна и скоро на вратата се появи едър, костелив мъж. Беше висок колкото Ма Жун, но не толкова снажен. Като вдигна високо лампата, която държеше, той огледа посетителите с малките си, подли очички. После изруга грубо и се обърна към Ма Жун:

— Значи тоя жалък плъх е откраднал иглата ми! А ти какво общо имаш с това?

— Искам да купя чифт такива игли. Когато тоя мръсник ми предложи само една, разбрах, че знае къде е втората, и любезно го предумах да ми каже как да я намеря.

Другият се изкикоти. Имаше неравни, жълти зъби.

— Ще направим сделката, братко — каза той. — Но първо ме остави да сритам в ребрата тон тлъст джебчия, за да му покажа как трябва да се държи с по-достойните.

Главатарят остави лампата, за да изпълни заканата си, но дебелият внезапно я ритна с изненадваща ловкост. Ма Жун пусна яката му и обезумелият от страх краден побягна с бързината на изстреляна от лък стрела.

Хуан Сан изкрещя някакво проклятие и понечи да хукне след него, но Ма Жун го хвана за ръката и каза бързо:

— Остави сега тоя нещастник! Ще си разчистите сметките по-късно. Имам неотложна работа с тебе.

— Добре — изръмжа Хуан Сан, — ако имаш парите в брой, може да се споразумеем. Цял живот ме преследва зла орис и сега чувствувам, че ако не ги продам бързо, тия проклети игли ще ми донесат нещастие. Вече си видял едната, другата е съвсем същата. Колко даваш?

Ма Жун се огледа внимателно. Луната беше изгряла и той видя, че мястото е съвсем безлюдно.

— Къде са другите момчета? — попита той. — Не обичам да правя сделки пред свидетели.

— Не се безпокой — успокои го Хуан Сан, — всички са далече, обикалят пазарите.

— В такъв случай — каза хладно Ма Жуч — можещ да си задържиш иглата, злощастен убиецо! Хуан Сан бързо отскочи назад.

— Кой си ти, мръсник такъв? — изкрещя разярено той.

— Аз съм помощник на негово превъзходителство съдията Ди — отговори Ма Жун — и ще те отведа в трибунала като убиец на Чист нефрит. Е, ще тръгваш ли доброволно, или искаш първо да те смажа от бой?

— Никога не съм чувал това име — излая Хуан Сан, — го добре познавам вас, мръсните стражари, както и продажните съдии, дето ви използуват като ловни кучета! Откараш ли ме веднъж в трибунала, ще ми припишете някое неразкрито престъпление и после ще ме изтезавате, докато призная. Предпочитам да се преборя с тебе!

Докато изричаше последните си думи, той отправи силен удар към корема на Ма Жун. Ма Жун го отби и посегна към главата на противника си. Последният обаче избягна удара по всички правила и на свой ред бързо блъсна Ма Жун в сърцето. Двамата си размиеха хватка след хватка, без нито единият, нито другият да успее да нанесе решителен удар.

Ма Жун разбра, че си беше намерил достоен съперник в бойното изкуство. Хуан Сан беше строен, но костите му бяха необичайно дебели, така че двамата, изглежда, бяха еднакво тежки. Колкото до начина, по който се биеше, той бе толкова изкусен, че Ма Жун го оцени като боец от осма степен. Самият Ма Жун имаше девета степен, но това негово предимство се неутрализираше от обстоятелството, че съперникът му познаваше добре обстановката и непрекъснато го избутваше към неравните и хлъзгави места.

След ожесточена борба Ма Жун успя да нанесе удар с лакът по лявото око на Хуан Сан. Той пък му отвърна с ритник в бедрото, от което кракът на Ма Жун изтръпна. После Хуан Сан внезапно насочи втори ритник към слабините на Ма Жун, но той отскочи назад п успя да хване с дясната си ръка крака на противника. Опита се да натисне надолу коляното му с лявата ръка, като държеше крака прав, за да попречи на противника си да се приближи, и в същото време се стараеше да ритне другия му крак. Но се подхлъзна и не успя. Хуан Сан бързо сви коляното си и нанесе страхотен страничен удар по шията на Ма Жун. Този удар беше един от деветте смъртоносни удара в китайския бой. Ако Ма Жун случайно не беше обърнал главата си встрани, тъй че челюстта му да поеме половината от силата на удара, той щеше да бъде умъртвен начаса. При това положение Ма Жун изпусна крака на Хуан Сан и отстъпи. В резултат на нарушеното кръвообращение пред очите му притъмня. В този миг съдбата му беше изцяло в ръцете на противника. Но както е казал един велик майстор на бойното изкуство от древността, „битката между двама души с еднаква сила, тежест и умение се решава от духа“. Въпреки че от физическа гледна точка Хуан Сан беше майстор на бойното изкуство, той имаше низка, животинска душа. Тъй като Ма Жун беше беззащитен, противникът му би могъл да приложи който и да е от деветте чисти смъртоносни удара, но долният му инстинкт го накара да насочи подъл ритник в слабините на жертвата си. Ала да използуваш един и същи удар два пъти е основна грешка в бокса. Кръвообращението на Ма Жун бе тъй силно нарушено, че той не беше в състояние да изпълни каквото и да е но-сложно движение. Направи единственото, което можеше при дадените обстоятелства — сграбчи подбедрината на Хуан Сан с две ръце и я изви с всичка сила. Хуан Сан нададе дрезгав вик — коляното му се бе изкълчило. В същото време Ма Жун изнесе тялото си напред, падна върху Хуан Сан и затисна корема му с коленете си. После усети, че силите му го напускат. Започна да се търкаля встрани, докато се отдалечи достатъчно от разперените ръце на Хуан Сан..Легна по гръб, съсредоточи се в изпълнението на тайните дихателни упражнения, които връщаха нормалните пулсации на кръвта. Когато почувствува, че съзнанието му се избистря и нервната му система работи нормално, Ма Жун се изправи и се надвеси над Хуан Сан. Противникът правеше отчаяни опити да стане. Ма Жун се прицели добре и го ритна в брадата. Главата на разбойника се отметна назад и се удари в земята. После Ма Жун отви от кръста си дългата, тънка верига, предназначена за връзване на престъпници, п с нея стегна ръцете на Хуан Сан зад гърба му. След това ги изтегли колкото беше възможно по-високо към врата му и завърза там Другия край на веригата в плъзгаща се примка. Ако разбойникът направеше и най-слаб опит да освободи ръцете си, тънката верига щеше да се впие в гърлото му. Ма Жун клекна до него.

— За малко да ми видиш сметката, мошенико — каза той. — Сега спести на негово превъзходителство и на мене излишните грижи и признай престъплението си!

— Ако проклетата ми зла участ не беше ме подвела отново — изхърка Хуан Сан, — сега щеше да си мъртъв, кучи стражарю! А колкото до моите признания, остави това на продажния си господар!

— Както искаш! — каза хладно Ма Жун. Той отиде до най-близката уличка и започна да чука на вратата на една къща, докато се появи сънен мъж. Ма Жун се представи, после нареди на човека да намеря кварталния пазач и да му предаде, че трябва да вземе със себе си четирима души и две бамбукови пръчки и да дойде незабавно. След това се върна да охранява пленника си, който бълваше поток от най-гнусни ругатни.

Когато пазачът и хората му дойдоха, направиха носилка от бамбукови пръчки и поставиха Хуан Сан на нея. Ма Жуи го покри с един стар халат, който намери в къщата, и всички тръгнаха към трибунала.

Хуан Сан бе предаден на началника на затвора. Ма Жун заповяда да повикат знахар, за да намести изкълченото коляно на арестувания.

Хун и Тао Ган бяха седнали в канцеларията, за да чакат връщането на Ма Жун. Те се зарадваха много на новината за залавянето на престъпника.

Хун каза с широка усмивка:

— Събитието си заслужава да закусим и пийнем по някоя и друга чашка вино!

Тримата се запътиха към главната улица и влязоха в една пищна гостилница.