Глава осмаСЪДИЯТА ДИ РЕШАВА ДА ПОСЕТИ КОЛЕГИТЕ СИ;ТОЙ ОБЯСНЯВА КАК Е СТАНАЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА УЛИЦАТА НА ПОЛУМЕСЕЦА

Щом се върна в трибунала, Ма Жун бързо се преоблече и отиде в главния двор. Оттам видя, че в личния кабинет на съдията още свети. Завари го да се съвещава с Хун. Като го видя, съдията прекъсна разговора и попита:

— Е, приятелю, какви са новините? Ма Жун докладва накратко за срещата си с Шън Па и разказа за неговото обещание. Ди остана доволен.

— Щеше да бъде невероятен късмет — забеляза той, — ако беше намерил престъпника още първия ден. Започваш чудесно. Новините се разпространяват много бързо по разни канали из подземния свят и смятам, че си установил връзка с точно такъв човек, какъвто ни е необходим. Не се съмнявам, че в най-скоро време приятелят ти Шън Па ще ти даде сведения за изчезналите игли, а това ще те доведе до убиеца. Ние пък, преди да дойдеш, решихме, че няма да е зле утре да се приготвя за посещение на добра воля при колегите си от съседните околии. Рано или късно трябва да изпълня обичая и мисля, че сега моментът е подходящ. Ще отсъствувам от Пуян два или три дни. В това време ти ще продължиш да действуваш за арестуването на убиеца от Улицата на полумесеца. Ако смяташ, че е необходимо, ще наредя на Тао Ган да ти помага в издирването.

Ма Жун реши, че ще е по-добре да продължи сам, защото двама души, разпитващи за едно и също лице, можеха да възбудят подозрения. Съдията се съгласи и Ма Жун си отиде.

— Ще бъде много добре — започна да разсъждава на глас Хун, — ако Ваша Милост отсъствува ден-два и трибуналът бъде затворен. Тогава ще има основателна причина за временно прекратяване на делото срещу студента Ван. Носят се слухове, че Ваша Милост покровителствува студента, защото принадлежи към образованата класа, докато жертвата му е била само дъщеря на беден търговец.

Съдията вдигна рамене и каза:

— Така или иначе, утре сутринта заминавам за У. На следващия ден продължавам направо за Цинхуа и се. връщам тук на третия ден. Тъй като е възможно по време на отсъствието ми Ма Жун и Тао Ган да имат нужда от напътствия, по-добре е да не ме придружаваш. Стой тук и пази печатите на трибунала. Сега дай необходимите наставления и виж да приготвят подходящи подаръци за колегата ми Пан в У и съдията Луо от Цинхуа. Багажът ми да бъде натоварен и утре рано сутринта пътният ми паланкин да чака готов в главния двор!

Хун увери съдията, че нарежданията му ще бъдат точно изпълнени. Ди се наведе над писалището си, за да разгледа някои документи, оставени за проверка от старши писаря.

На Хун като че ли не му се тръгваше и той остана прав пред писалището. След известно време съдията вдигна поглед и го запита:

— Какво има, инспекторе?

— Ваша Милост, все си мисля за това убийство. Четох и препрочитах записите. Но колкото и да се опитвах, не можах да разбера съображенията ви. Късно е, но ако благоволите преди заминаването си да ми разясните още някои неща, поне ще мога да спя спокойно през двете нощи, докато ви няма тук.

Съдията се усмихна и затисна документа на писалището си с нефритеното блокче. После се облегна в креслото си.

— Инспекторе — каза той, — нареди на слугите да донесат пресен чай и седни тук на табуретката. Ще ти обясня какво всъщност, според мен, се е случило през съдбоносната нощ на шестнадесети.

След като изпи чаша силен чай, съдията започна:

— Още когато чух от тебе главните факти по това дело, изключих студента Ван като вероятен убиец на Чист иефрит. Вярно е, че жената понякога може да възбуди у мъжа странни и жестоки мисли. Не случайно в своя „Летопис на пролетите и есените“ учителят ни Конфуций нарича жената „това нечестиво създание“. Има обаче само две категории хора, които превръщат такива черни мисли в дела. Първо, напълно покварените, закоравели престъпници от низшето съсловие. Второ, богатите развратници, конто с течение на годините, прекарани в безделие и разкош, са станали роби на извратените си инстинкти. Макар и трудно, мога да допусна, че дори и такъв ученолюбив младеж с трезви навици като студента Ван, обезумял от страх, би могъл да удуши момичето. Но да я изнасили — нея, с която е имал интимни връзки повече от шест месеца, — това ми се струва напълно изключено. Така че истинският престъпник трябва да се търси между представителите на двете категории, за които споменах преди малко. Вероятността убиецът да е развратен богаташ отхвърлих веднага. Такива хора посещават тайни свърталища, където могат да се отдадат на всякакви пороци и извратености, ако са готови да платят в злато. Един богаташ може би изобщо няма да знае за съществуването на такова място като Улицата на полумесеца, населено с бедни дребни търговци. Съвсем невероятно е да е научил случайно за посещенията на студента, а че би бил способен да изпълнява гимнастически упражнения, увиснал на платнена лента — за това да не говорим! Така остава единствената възможност убиецът да е закоравял престъпник от низшето съсловие!

Тук съдията спря за миг. После продължи с горчивина в гласа:

— Тези отвратителни главорези бродят из целия град като гладни псета. Ако им се случи в някоя тъмна уличка да срещнат беззащитен старец, убиват го и задигат няколкото връзки медни пари, които има. Ако видят жена, която върви сама, бият я, докато изпадне в несвяст, изнасилват я, откъсват обеците от ушите й и я оставят да лежи в канавката. Ако открият незалостена врата или отворен прозорец, докато се прокрадват между бедняшките къщи, те се вмъкват вътре и после офейкват с единственото медно котле или с последния кат кърпени дрехи. Не е ли естествено да се допусне, че някой такъв човек, като е минавал по Улицата на полумесеца, е открил случайно тайните посещения на Ван при Чист нефрит? Такъв главорез незабавно би се възползувал от възможността да обладае жена, която не би могла да му попречи да заеме мястото на тайния й любовник. Чист нефрит обаче се е бранила. Вероятно се е опитала да крещи или да стигне до вратата, за да разбуди родителите си. Тогава той я е удушил. След като е свършил гнусното си дело, спокойно е претършувал стаята на жертвата за ценности и е офейкал с единствените накити, които момичето е имало.

Съдията отново спря, за да изпие още една чаша чай.

Хун бавно поклати глава и каза:

— Ваша Милост изясни, че студентът Ван наистина не е извършил това двойно престъпление. И все пак не виждам никакво определено доказателство, което да ни послужи пред съда.

— Ако искаш веществено доказателство — отговори съдията, — ще го имаш! На първо място ти чу показанията на следователя. Ако студентът бе удушил Чист нефрит, дългите му нокти биха оставили дълбоки следи по шията на момичето. А следователят е намерил само плитки драскотини от нокти, въпреки че тук-там кожата е била разкъсана. Значи става въпрос за къси, неравни нокти на скитащ се разбойник. Второ, когато са я изнасилвали, Чист нефрит се е бранила с всички сили. Въпреки това нейните ниско изрязани нокти никога не биха оставили дълбоките, грозни следи по гърдите и ръцете на Ван. Между другото те не са причинени и от тръните, както мисли студентът. Но това е подробност, към която ще се върна, когато му дойде времето. Колкото до възможността Ван да е удушил Чист нефрит, ще добавя, че след като видях телосложението на студента и чух описанието на следователя за момичето, се убедих, че дори и да се е опитал да я удуши, Ван скоро е щял да се намери изхвърлен през прозореца. Но както вече ти казах, това противоречи на здравия разум. Трето, когато на седемнадесети сутринта престъплението е било открито, ивицата плат, по която Ван се е изкачвал до прозореца, е лежала скупчена на пода в стаята на момичето. Ако студентът е извършил престъплението или въобще е бил в стаята, как я е напуснал без „въжето“? Той не е атлет, нуждаел се е от помощта на момичето, за да достигне прозореца. Но мускулест мъжага, свикнал да тършува из чуждите къщи, никога не би си правил труда да търси такава лента, ако е принуден бързо да избяга. Той би направил точно това, което видяхме да прави Цяо Тай: би увиснал на ръце от перваза на прозореца и би се пуснал. Ето, това са разсъжденията, чрез които си създадох представа за вида на престъпника.

Хун кимна с доволна усмивка.

— Сега ми е съвсем ясно — каза той, — че съображенията на Ваша Милост се основават на солидни доводи. Щом престъпникът бъде хванат, ще има достатъчно улики срещу него, за да го принудим да признае вината си, а при нужда да приложим и изтезания. Без съмнение той е още в града, защото няма причини да се тревожи и да избяга в някое отдалечено място. Целият град знае, че съдията Фън е бил убеден във вината на студента Ван и че Ваша Милост се съгласи с неговото заключение.

Съдията поглади бакенбардите си, кимна бавно и каза:

— Този главорез ще се опита да се отърве от златните игли и с това ще се издаде. Ма Жун е установил връзка с човек, който ще разбере кога иглите ще бъдат предложени за Продан на тайния пазар на крадците. Знаеш, че един престъпник никога няма да посмее да ги предложи на златар или в заложна къща, тъй като там по правило има изпратено от трибунала описание на откраднатите вещи. Той ще трябва да си опита късмета с някой събрат престъпник и тогава юначагата Шън Па бързо ще научи за това. По този начин, с малко повече щастие, Ма Жун ще се добере до нашия човек.

Съдията отново сръбна от чая си, после взе четката за ярко червен туш и се наведе над документа пред себе си.

Хун стана. Подръпна замислено мустака си и след малко заговори:

— Има още две неща, които Ваша Милост не обясни. Откъде знаете, че престъпникът носи дрехи на монах скитник? И какво значение има случката с нощната стража?

Съдията помълча известно време. Беше се съсредоточил над документа, който проучваше. Написа някаква забележка в ъгъла, остави четката и нави хартията. После погледна инспектора изпод гъстите си черни вежди и каза:

— Странната случка с нощната стража, която студентът разказа тази сутрин, добави последния щрих към портрета на престъпника, който си бях изградил. Знаеш, че долнопробните престъпници често се предрешават като просещи будистки или даоистки монаси. Това е чудесно прикритие при техните скитания из града по всяко време на деня и нощта. Така че втория път Ван е чул не хлопката на нощната стража, а…

— Дървеното клепало на монаха просяк! — възкликна Хун.

Загрузка...