Смарагдова магия

3

Нощният небосвод висеше тъмен и загадъчен над главата на Хю О’Нийл. В далечината една каруца сви по пътя, водещ към обгърнатото в облаци имение. Когато каруцата спря в двора, Хю се втурна към нея и вдигна чергилото.

— Патрик О’Донъли? — попита той.

— От плът и кръв.

Хю огледа останалите пътници. На един от тях погледът му спря особено дълго.

— Болна ли е?

— Дадохме й слабо приспиватлно — отвърна Патрик. — Тя мисли, че сме взели кораб в залива Барнстейбъл и аз нямах желание да й обяснявам истината.

Погледът на Хю спря на Мейв, която спеше в скута на Поли.

— А детето?

Цялото това вълнение го изтощи.

— Аз поемам госпожа Катрин — рече Хю, — а вие се погрижете за детето.

Той протегна ръце и пое Катрин, след което се отправи с нея към къщата. Търсейки топлината на тялото му, тя инстинктивно се притисна към гърдите му. Този интимен жест изненада Хю. Той спря за част от секундата и се взря в невероятно красивото и ранимо лице, което му се бе усмихвало в толкова много сънища.

След като изкачи стълбището, Хю отнесе младата жена в една от спалните с изглед към градината и внимателно я постави върху леглото. В това време Пег обясняваше на Поли и Патрик да отнесат детето в съседната стая.

„Надявам се да е също толкова страстна, колкото и красива“ — помисли си Хю и се наведе над лицето на младата жена, за да го разгледа по-добре. Внимателно протегна ръка и махна от челото й един бакъреночервен кичур.

Зелените очи се отвориха и Катрин се взря в мъжкото лице, което бе само на няколко пръста от нейното. Клепачите й отново натежаха и тя потъна в безпаметен сън.

Хю се питаше как бе възможно това очарователно видение да е обичало чичо му. Бе връхлетян от непозната и нежелана ревност. И как бе успяла да се справи с избухливия характер на Шон?

Измъчвана от кошмари, Катрин се мяташе насън. По бузата й се търкулна самотна сълза.

— Сега си почини — прошепна Хю и изтри сълзата от лицето й. Дълбокият му глас изглежда й подейства успокоително. Когато се обърна, за да излезе от спалнята, Хю с раздразнение откри, че останалите го наблюдават любопитно.

Късно следобед на следващия ден Катрин най-сетне се пробуди. Тя се огледа из стаята. Направи й впечатление скъпата мебелировка. „Странно изискани мебели за една английска гостилница“ — помисли си тя, но не можа да си спомни кога и как бяха пристигнали.

Макар и замаяна, успя да седне в леглото. После осъзна, че е облечена в чужда нощница. Чия ли бе? И защо не помнеше нищо? Какво се бе случило с нея? Дали не бе изгубила разсъдъка си?

Поли отвори вратата и Катрин чу момичето да разговаря с някой, който стоеше отвън. В спалнята влезе Патрик. Той прекоси стаята и застана край леглото. Когато го погледна, в очите на младата жена се четеше объркване.

— Кати… — Патрик се поколеба.

Онова, което трябваше да стори сега, му бе особено неприятно. Катрин наклони глава и се взря в него като през мъгла.

Хю незабелязано бе застанал на прага и сега наблюдаваше разиграващата се пред очите му сцена. Острият му поглед се плъзна към неговата нищо неподозираща заложница и забеляза объркването й. Катрин поклати глава, сякаш се опитваше да се събуди и великолепната й грива я обгърна като огнено було.

Очарован от тази гледка, Хю се облегна на рамката на вратата.

— Кати — отново поде Патрик, след което погледна към вратата. Катрин, чиито очи бяха проследили погледа му, възкликна изненадано.

— Добро утро — дружелюбно рече Хю.

— В-в-вие! — Катрин се покри със завивката чак до брадичката.

— Хю О’Нийл, с ваше позволение. — Хю се поклони с пресилена вежливост. — Поласкан съм от факта, че си спомняте за мен.

— Къде съм? — попита Катрин, която отново се бе обърнала към Патрик.

— В Дъблин — отвърна той, проклинайки вътрешно нетактичността на домакина си.

— Ти ме измами! Коварен, потаен…! — Тялото на Катрин се тресеше от гняв. Забравайки за оскъдното си облекло, тя скочи от леглото и войнствено се изправи пред двамата мъже. Как да им се изплъзне?

— Това е най-безопасното място за теб и Мейв — опита се да й обясни Патрик. — Хю…

— Най-безопасно… в бърлогата на лъва? — грубо го прекъсна Катрин. — Ти, глупако! Този О’Нийл иска да види детето ми мъртво.

Обръщайки се към Поли, Катрин нареди:

— Доведи Мейв. Тръгваме си.

Хю, който видимо се наслаждаваше на гневния изблик на гостенката си, се подсмихна вътрешно и даде знак на Поли да запази спокойствие. Когато Катрин се обърна към него, той не можа да се сдържи повече и избухна в звучен смях.

Катрин сграбчи месинговия свещник, който стоеше на нощната масичка, и се спусна към него.

— Опитайте се да ме спрете — заплаши тя — и ще ви убия.

Усмивката на Хю се изпари. Той неподвижно очакваше нападението й, без да откъсва поглед от нейния.

— Отдръпнете се — извика Катрин, отчаяна от пасивната му съпротива. Тя посегна да го удари със свещника, но Хю сграбчи китката й. Сега двамата бяха само на ръка разстояние един от друг и гневните им погледи се срещнаха.

— Повярвайте ми, госпожо — обясни Хю, — ако желаех смъртта ви, сега нямаше да сте тук.

Забелязал, че лицето й внезапно е придобило цвета на смарагденозелените й очи, Хю хвърли свещника настрани, прихвана през кръста младата жена и като я вдигна на ръце, прекоси с нея стаята. Стомахът на Катрин се обърна и изпразни оскъдното си съдържание в нощното гърне. Изнемощяла, тя се облегна на мъжа.

— Скоро ще се почувствате по-добре — увери я Хю. — Приспивателното ви е раздразнило стомаха. — След като й помогна да се върне в леглото, той напуснаха стаята заедно с Патрик.

— Настоявам да видя дъщеря си — извика Катрин и направи опит да стане.

— Мейв е в безопасност. — Поли принуди господарката си да остане в леглото.

— Ти си знаела всичко — обвини я Катрин.

— Да не би да предпочитахте да останете при Търлаф? — отвърна младата жена. — Хю поне няма пръст в убийството на Шон.

— Ох, върви си — Катрин обърна гръб на камериерката си и веднага заспа.

Бяха издържали най-лошото. Бурята бе отминала. На Поли й се искаше да повярва, че решението да отведат Катрин в Дъблин е било правилно.

Когато на другата сутрин тежките завеси на прозореца се разтвориха, в стаята нахлу ослепителна слънчева светлина. Прозявайки се, Катрин зарови лице във възглавниците.

— Време е най-сетне да възкръснете — смъмри я на висок глас Поли.

— Не знаеш ли какво е състрадание? — Катрин направи опит да седне в леглото. Едно почукване на вратата привлече вниманието й, но още преди да успее да отговори, Мейв се втурна в стаята. Тя се покатери на леглото и бурно запрегръща майка си. При вида на щастливото й личице настроението на Катрин мигновено се подобри.

— Тук ми харесва — обясни Мейв. — Чичо Хю е мил, не като чичо Търлаф.

— Чичо Хю? — повтори Катрин и пригладни една от немирните къдрици на дъщеря си. След това направи усилие да се усмихне. — Радвам се, че тук ти харесва, скъпа.

— Чичо Хю каза, че ще стана прочута ирландска кралица — продължи момичето с блестящи от вълнение зелени очи. — Един ден аз ще стана кралица на Ирландия. Чичо Хю ми обеща.

— Виж ти! — Катрин прегърна дъщеря си. — Сигурна съм, че ще бъдеш най-великата кралица на всички времена, дори по-велика и от Елизабет Тюдор.

— Елизабет коя?

Нечий смях привлече вниманието й. Със скръстени на гърдите ръце, Хю стоеше облегнат в рамката на вратата.

— Добро утро — поздрави той. — По-добре ли се чувствате?

Тъй като не знаеше как да се държи, Катрин само го гледаше, без да продума. Трябваше ли да се бои от него? Ако нямаше лоши намерения, защо тогава я бе отвлякъл?

„Добре сложен — неволно прецени външността на Хю Катрин. — С блестящи очи, когато се смее… пленителна усмивка…“

— Мамо, кажи „Добро утро“, иначе ще те сметнат за невъзпитана — намеси се Мейв с шепот, който можеше да бъде чут в другия край на къщата.

— Добро утро. — Катрин се изчерви заради мислите, които бяха нахлули в главата й. — Чувствам се много по-добре.

Без да чака покана, Хю влезе в стаята и пристъпи към леглото.

— Влез спокойно, чичо Хю — промърмори Катрин.

— Ела, Мейв — повика момичето Поли. — Да се погрижим за закуската и банята на мама.

Когато мъжът се обърна към Катрин, усмивката му замръзна. Огромната нощница на Пег се бе свлякла и бе открила едното рамо на младата жена, което й придаваше неустоимо прелъстителен вид.

„Какво, по дяволите, става с мен? — запита се той, усещайки мъжката си гордост да набъбва заплашително. — Бил съм с много жени, при това не се е налагало да ги отвличам.“

Той отмести поглед с въздишка, но веднага отново по магически начин бе привлечен от голото й рамо „Мили боже!“ — тайно започна да се моли той. Тази жена бе самото изкушение.

Катрин проследи погледа му. Пламнала от гняв, тя оправи нощницата си.

— Трябва да обсъдим доста неща, но за съжаление се налага да отсъствам почти цял ден — обясни Хю, питайки се дали руменината е покрила цялото й тяло… Той се покашля и прогони тази представа от главата си. — Какво ще кажете да вечеряме заедно?

— Както желаете. — Всъщност Катрин имаше съвсем други планове, в които не влизаше продължителен престой в Дъблин, а още по-малко вечеря с Хю.

— Тогава до довечера — Сигурен, че тя най-сетне се бе предала, Хю понечи да напусне стаята, но все пак на прага спря. — Цялата къща е на ваше разположение, но не правете нищо необмислено. Непрекъснато ще бъдете наблюдавана. — Веднага след тези думи той изчезна.

Катрин се облегна назад и погледна към вратата. „Какво всъщност възнамерява да прави с мен? Възможно ли е да го убедя да ми помогне да стигна до Англия? Наблюдавана? Това високомерно копеле!“

Отчаяна от окаяния си вид, Катрин спря на площадката на стълбището и се опита да изглади една въображаема гънка на роклята си — роклята, която носеше в деня на бягството си от Дънганън. Макар и някога да беше любимата й рокля, тя бе толкова семпла, че подхождаше повече на някоя селянка. „Рокля за пикник“ — помисли си младата жена с тъжна въздишка.

Без да подозира, че съдбата й ще се реши в най-скоро време, Катрин изправи рамене и заслиза надолу по стълбите. В главата й цареше истински хаос. „Какво възнамерява да прави с мен този О’Нийл? — за стотен път се питаше Катрин. — Може би иска да ме склони той да поеме наследствените права на децата ми?“ Никога нямаше да се съгласи на подобно нещо. От друга страна — трябваше да си го признае — човекът се бе показал много любезен. Може би щеше да успее да го убеди да я пусне в Англия.

Катрин колебливо спря и се огледа. Наоколо не се мяркаше жива душа. Неочаквано сякаш от небитието изникна Пег, която й се усмихна окуражително и я въведе в господарската трапезария.

Дочул вратата да се отваря, Хю се обърна усмихнат към тях. С тъмнокафявия си панталон и кремава риза, той бе облечен семпло и същевременно елегантно Кафявите му очи блестяха, а цветът на лицето му издаваше цветущо здраве.

Катрин избягна погледа му и огледа стаята, която бе обзаведена по мъжки вкус. Стените бяха покрити със скъпи, изобразяващи ловни сцени гоблени, а на прозорците висяха тежки завеси. Заради хладния нощен въздух и камината пращеше слаб огън. Хю се чувстваше удобно в тази изискана обстановка — факт, който не убягна от погледа на Катрин.

Той прекоси стаята, предложи ръка на гостенката си и я отведе до масата.

— Изглеждате очарователно, госпожо.

— Трябва да се извиня за облеклото си — побърза да отвърне Катрин и се изчерви. В сравнение с него тя бе облечена в парцали. — Аз… напуснахме Дънганън толкова бързо, че…

— Този проблем лесно може да бъде решен — прекъсна я Хю и направи успокоителен жест с ръка. — Утре сутринта ще се погрижа за гардероба ви.

— Не! — подскочи Катрин. — Не е необходимо.

— Настоявам. — Когато искаше да изкара някого от равновесие, за да постигне своето, Хю можеше да бъде смущаващо мил.

Катрин отвори уста, за да възрази, но Пег, която вече внасяше вечерята, й попречи. Икономката им сервира пълнено печено пиле, салата, задушен лук и вино.

Катрин реши, че след вечеря Хю навярно ще бъде по-отстъпчив, така че изцяло се съсредоточи върху храната. Хранеше се бавно, като от време на време хвърляше скрити погледи към сътрапезника си, чиито очи изглежда нито за миг не се откъсваха от нея.

Накрая не издържа и попита:

— За какво желаехте да говорим?

— Нека не смесваме личните с деловите въпроси — отвърна Хю с иронична усмивка. — Въоръжете се с търпение, госпожо.

„Как смее да се държи така с мен!“ — внезапно ядосана си помисли Катрин. Тъй като не дръзна да спори с него, тя мълчаливо впери поглед пред себе си.

— След вечеря ще имаме достатъчно време за тези въпроси — добави Хю. Докато отпиваше от виното си, той забеляза гневното изражение на лицето й. Горещо се надяваше гостенката му да не избухне.

— Благодаря за съвета, господине — усмихнато отвърна Катрин, която си бе дала дума да запази спокойствие.

Хю се задави с виното си. Струящото от зелените очи презрение опровергаваше думите й. Хю разбра, че е подценил младата жена, която притежаваше невиждано самообладание. И тъй като смяташе, че е най-добре да й разкрие плановете си в някой по-подходящ момент, той отново напълни чашата на гостенката си.

— Казаха ми, че днес сте била в конюшните ми — вежливо забеляза той. — Само без глупости, госпожо. В Ирландия конекрадството се наказва със смърт.

Сега бе ред на Катрин да се задави с виното си.

— Не вярвам заемът да се наказва със смърт — парира тя. — Освен това, както сам казахте, не е хубаво да с смесват деловите въпроси с удоволствията.

Устните на Хю се разтеглиха в усмивка. Той видимо се забавляваше.

— Благодаря за съвета, госпожо. Моля, наричайте ме Хю… както правят всички мои приятели. А вас?

— Мен какво?

— Как ви наричат приятелите ви?

— Госпожа Катрин.

Хю смръщи чело.

— Разкажи ми за себе си, Кати.

— Госпожа Катрин. Забравихте ли? — Устните на Хю трепнаха.

— Разкажете ми за живота си в Англия и за семейството си, госпожо Катрин.

— Няма нищо за разказване — отвърна тя. — Замъкът Базълдън принадлежал на рода Деврьо още по времето на Тюдорите, ако трябва да сме точни, още докато дядото на кралицата бил жив. Като награда за своята лоялност към короната, прадядо ми получил за жена наследницата на замъка Базълдън, моята прабаба. Баща ми и майка ми се запознали и се оженили във Франция. Тогава баща ми още бил на служба при стария крал Хенри. — Катрин, която за миг забрави, че бе решила да се държи хладно, се усмихна и добави: — Оженили се без благословията на краля.

Хю се ухили.

— Баща ви трябва да е бил смел човек.

Катрин кимна.

— Крал Хенри простил на любимия си братовчед. Когато татко починал, кралят ни взел под опеката си.

— Кого?

— Брат ми, сестрите ми и мен.

— Колко сестри имате?

— Две… и двете са по-малки от мен. А вие?

— Аз съм сам — отвърна Хю. — Политиката на покойния крал Хенри изискваше ирландските благородници да изпращат синовете си в Англия, където ги възпитаваха в аристократични семейства. За да ги превърнат в англичани, така да се каже.

— Щом толкова добре познавате Англия, защо се върнахте в Ирландия? — попита Катрин, въпреки че вече се досещаше за отговора.

— Баща ми Матю беше природен брат на Шон — обясни й Хю. — Негов по-голям брат. Според един слух Матю бил копеле и затова нямал наследствени права, но — незаконороден или не — дядо ми Кон О’Нийл го определил за свой наследник. Парламентът в Дъблин подкрепял претенциите му за Тирон, докато Шон се радвал на подкрепа в Ълстър.

Катрин сведе поглед.

— Чувала съм тази история.

— Тогава сигурно знаете, че хората на Шон убили баща ми, а когато по-големият, ми брат предявил законни претенции за титлата, също трябвало преждевременно да се прости с живота си.

— М-мъжът ми ли е у-убил брат ви? — заекна Катрин.

— По това време Шон бил в двора на Тюдорите — обясни Хю и напълни чашата й.

— Кой е убил Брайън?

— Търлаф.

При мисълта, че покойният й мъж навярно имаше пръст в това убийство, Катрин изгуби апетит, но се насили да отпие от виното си. Навярно Хю бе в правото си да се гневи на Шон. Дали сега щеше да убие нея и Мейв?

— Обичахте ли го? — неочаквано попита Хю.

— К-какво?

— Обичахте ли чичо ми? Бяхте ли щастлива с него?

— Как смеете! — гневът на Катрин бе по-силен от всеки страх. — Бракът ми с Шон изобщо не ви засяга.

Хю се ухили.

— Още веднъж ви благодаря, че ме поставихте на мястото ми.

След това вечерята продължи без повече спречквания. Хю, който сега повдигаше само незначителни теми, успя на няколко пъти да накара хубавата си гостенка да се усмихне. Чашата на Катрин никога не оставаше празна и след вечеря, младата жена вече се чувстваше леко замаяна. Хю стана и й предложи ръка, след това я отведе в кабинета си.

Катрин не можа да не се възхити на обзавеждането на стаята. До прозореца имаше писалище, а срещу вратата — камина, в която уютно пламтеше огън. Пред камината бяха поставени две удобни кресла.

Хю й предложи едното, след което и сам седна. Без да откъсва очи от нея, той обмисляше как би било най-добре да започне.

— Защо наредихте да ме доведат тук? — попита Катрин, помагайки му да започне.

— На първо място, за да осигуря безопасността ви ~ дипломатично отвърна Хю. — Втората причина е… Двамата с вас ще се оженим час по-скоро.

„Пак ли?“ — помисли си Катрин. Спомни си, че см бе дала дума да се държи вежливо.

— Извинете — рече тя, — но да не сте се побъркал?

— Вие ще се омъжите за мен — повтори Хю, подчертавайки всяка дума.

— Арогантността изглежда е семейна черта.

— За кое семейство става дума — за моето или за вашето? — парира Хю.

— Няма намерение нито да се заяждам с вас, нито да се омъжвам за вас — Катрин го стрелна с очи, но мрачното изражение на лицето му й вдъхна страх. Опасно бе да го настройва срещу себе си.

— Моля ви да ме разберете — поде тя. — Съвсем отскоро съм вдовица и нямам намерение да се омъжвам отново.

— Повторната женитба е за предпочитане пред много други неща — хладно рече Хю. — Не сте ли съгласна?

— Това заплаха ли е?

— За бога! — „Веднъж е мека като памук — с растящо раздразнение си помисли Хю, — а след това отново заприличва на същински дракон — което повече й изнася.“ Той си пое дълбоко дъх, възвърна си самообладанието и продължи: — Искам да кажа, че да бъдете графиня на Тирон е за предпочитане пред това да скитате бездомна, или да бъдете оставена на милостта на Търлаф.

— Графиня на Тирон? — повтори Катрин. — Говорите с недомлъвки.

— Чуйте ме добре — рече Хю и се наведе напред. — За вас няма място в Англия. Майка ви се е омъжила повторно, а когато брат ви порасне и се ожени, съпругата му ще стане господарка на замъка Базълдън. Кралицата навярно ще ви омъжи за някой англичанин, но дали той ще се грижи за заченатите от един ирландски бунтовник деца? — За миг думите му останаха да висят във въздуха, след което той добави: — Женитбата би била от полза и за двама ни.

— Така ли?

— Заради Шон кралицата ми отказваше графска титла. — Тъй като даваше обещания с голямо нежелание, той стана и се приближи към писалището. Наля си чаша уиски и отново се обърна към нея. — Ако се оженим, кралицата ще ми признае титлата на граф Тирон, а ако родите син, аз ще го направя свой наследник.

— Кралицата не е глупачка — рече Катрин. — Тя няма да даде благословията си за този брак.

— Какво ви кара да мислите, че вече нямам съгласието й?

— Ако, както твърдите, за мен и за децата ми в Англия вече няма място — отвърна Катрин, — бих могла да се върна в Дънганън. В края на краищата синът ми така или иначе ще наследи имението.

— Да се върнете при Търлаф? Не ми се вярва.

— Търлаф иска просто да има всичко, което е принадлежало на Шон — обясни му тя.

— Доста убедително — рече Хю, възхитен от логиката й. — Жените с необикновена красота и остър ум са рядкост.

Безсрамното му държание я караше да кипи вътрешно и сега й хрумна един остроумен вариант на ирландски стих:

— Ах, как хубаво е, боже, намерих странен мъж — и двете да приеме може.

— Казах го като комплимент — отвърна Хю, който не искаше да се поддаде на провокацията й. — Сега Търлаф е глава на рода О’Нийл и, както научих, иска да се ожени за вас. Ако се върнете в Дънганън, той или ще го стори, или ще нареди да ви убият.

Това бе самата истина. Патрик също й бе намекнал нещо подобно. Катрин предчувстваше, че ще изгуби този словесен двубой.

— Защо решихте да помогнете тъкмо на вдовицата на Шон и на децата му? — попита тя. — Той е убил баща ви и вероятно е замесен в убийството на брат ви.

— Нямаме друг избор. Заедно ще победим, но ако тръгнем по различни пътища, ще се унищожим един друг.

Катрин се изправи, прекоси стаята и застана пред него.

— Наистина ли ще обявите сина на Шон за свой законен наследник?

— Да.

Катрин се извърна и няколко мига размишлява върху думите му.

— Ще обмисля предложението ви — рече накрая тя. Хю протегна ръка и я обърна с лице към себе си. Телата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.

— Трябва да го сторите — настоя той.

— Да, ще помисля — опита да се отскубне тя.

Хю отпусна ръка. Когато заговори, гласът му прозвуча меко и убедително.

— Нямаме време за дълги размисли. Трябва да ви направя своя жена, преди Търлаф да ви е отвел обратно в Дънганън.

Катрин се поколеба. Не бе помисляла за тази възможност. Имаше ли избор?

— Ще подпишете ли документ, в който признавате сина на Шон за свой наследник? — попита тя.

— Вече ви казах — отвърна Хю, който вече знаеше, че е спечелил.

— В присъствието на свидетели?

— Да. — Погледът на Хю спря върху гърдите й и за част от секундата той си помисли за безчислените нощи, който щяха да прекарат заедно като брачна двойка.

— Ако приема — попита Катрин, която бе забелязала погледа му, — какви ще бъдат отношенията между нас?

— Не ви разбирам.

Вбесена, Катрин се извърна и грижливо подбра думите си.

— Допускам… че бракът ни ще бъде чисто формален.

— Боя се, че грешите, госпожо. Бракът си е брак. — Когато тя се опита да отвърне поглед, Хю внимателно я накара да го погледне. Тонът на гласа му бе категоричен, без да е неприятен. — Ще живеете тук с мен, ще спите в леглото ми и ще ми родите деца. Бракът ни ще бъде консумиран. Сама знаете, че така е редно.

Разколебана от думите, близостта и мъжкото му излъчване, Катрин заекна:

— К-кононсумиран, когато с-синът ми се роди?

— Не, веднага след брачната церемония.

— Няма да позволя да навредите на нероденото ми дете.

Учуден от дързостта й, Хю се замисли над последните думи на младата жена и се улови, че го занимава мисълта какви ли са на цвят очите й, когато е ядосана.

— Възможен е някакъв компромис — омекна той. — Бракът ни ще бъде консумиран веднага след венчавката, а след това ще изчакам, докато се възстановите от раждането. Това е едно повече от великодушно предложение.

— Готов ли сте да сложите подписа си под него?

— Не, госпожо, не съм — изръмжа Хю и впери поглед в зелените й очи на вещица. — Личният ми живот, или както искате го наречете, не засяга никого другиго.

„Мили боже, каква коварна змия!“ — Все още за него бе загадка как бе успявала да се справи с непредвидимите избухвания на чичо му.

— Какво, по дяволите, сте зяпнала там?

— Пяната.

— Пяната?

— Да — с престорена невинност отвърна Катрин. — Знаете ли, малкото луди, които съм видяла с пяна на устата… винаги ме е впечатлявало… Простете, ако съм ви засегнала.

Хю не бе свикнал да губи самообладание, но сега му с мъка му се удаде да запази спокойствие. Той преброи наум до десет, след това до тридесет, за да е сигурен, че няма да забрави добрите си маниери.

— Дори и да ми се хвърлите в краката и да ме молите за малко внимание — зарече се той, — няма да ви докосна с пръст, преди бебето да се е родило. Давам ви думата си на благородник — Той я огледа от главата до петите, след това добави: — Няма да ми е трудно да спазя обещанието си.

Побесняла, Катрин му се усмихна и му обърна гръб. Знаеше, че бракът означаваше да се подчини на настроенията и страстите на този мъж. Ех, ако можеше да се върне у дома… Но Тирон се падаше по право на сина й и Катрин държеше той да го наследи. „По-добре този О’Нийл, отколкото Търлаф или някой непознат англичанин“ — каза си тя.

Младата жена се обърна и това рязко движение завари Хю, който се бе възхищавал на задните й части, напълно неподготвен. Безсрамието му накара Катрин да присвие очи, но тя не каза нищо. Вместо това пристъпи към него.

— Съгласна съм — прие тя.

Хю се отпусна и се засмя.

— Да скрепим ли сделката с целувка?

Катрин изтръпна и отстъпи крачка назад.

— След подписването на договора — ледено отвърна тя.

Когато се взря в гордо вдигнатото й лице, Хю разбра, че с него е свършено. Очите й отразяваха смарагдовия остров Ирландия. Блестящи и мамещи, те караха кръвта да кипи във вените му и го омагьосваха. Той направи крачка напред, лицето му все повече се приближаваше към нейното, докато накрая устните му докоснаха нейните и той вкуси от сладостта им.

Неспособна да помръдне, Катрин почувства как се поддава на магията му, която опиваше сетивата й. Ръката на Хю, която я държеше през кръста, й пречеше да се отскубне.

— Пуснете ме — прошепна тя.

— Никога.

Едва когато усети хладното острие, опряно в гърлото си, Хю престана да я целува.

— Как…?

— Взех го след вечеря. — Катрин стискаше ножа толкова силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Сега тя отстъпи крачка назад, но сякаш омагьосан, погледът й не можеше да се откъсне от устните на мъжа. Какво ставаше с нея? Събирайки последното останало й достойнство, Катрин му подаде ножа, след което се обърна и излезе от стаята. С бавни крачки прекоси вестибюла, но след това се втурна нагоре по стълбището, преследвана от смеха на Хю.

„Красива, дръзка и интелигентна“ — мислеше той замечтано, възхитен от държанието на младата жена. Още не бе срещал англичанка, която да притежава всички тези качества. А сега тя бе в дома му и скоро щеше да стане негова съпруга! Едно знаеше със сигурност: Животът с това темпераментно създание нямаше да е скучен.