Смятай се за мъртъв

Глава седма

Точно в 14.00 Джек Марвин влезе в стаята на охраната.

— Здрасти, Майк! Нещо особено?

От дългото чакане Фрост беше изнервен. Сука не се беше върнал, което означаваше, че е мъртъв.

Това беше единственото, което можеше да направи, беше си казал Фрост. След като трябваше Сука да е изкупителната жертва, щеше да е прекалено опасно да го остави да живее. На моменти му се искаше да отиде до пристанището, но ако Амандо дойдеше в стаята и откриеше, че го няма, това щеше да хвърли съмнение върху историята, която смяташе да поддържа.

Смяташе да каже на Гранди, че веднага е заподозрял Сука и че е взел предпазни мерки, за да не може той да се измъкне от имението. Беше наредил на пазачите да не пускат никого да излиза и беше пуснал тока по оградата. Очевидно Сука беше изпаднал в паника и беше решил да избяга с една от лодките, забравяйки, че оградата е с електричество, и така е загинал. Щеше да се наложи да извикат полицията, но Фрост чувстваше, че ще може да се справи с тях. Смъртта на Сука щеше да бъде представена като нещастен случай.

Марвин беше човекът, който трябваше да намери тялото.

— Нищо — отвърна Фрост, — но съм дяволски гладен. Ти яде ли?

Марвин се усмихна.

— Ядох хотдог и сладолед с хлапето. Защо не каза на Сука да ти донесе нещо?

— Реших да изчакам да се върнеш. Бъди така добър да му кажеш да приготви нещо набързо.

— Добре.

Бяха изминали повече от десет минути, когато Марвин се втурна в стаята на охраната. Изглеждаше разтревожен.

— Няма и следа от него. Проверих в къщичката му. — Втренчено се вгледа във Фрост. — Мислиш ли, че може да е избягал?

— Не би могъл — отвърна неспокойно Фрост. — Някъде из имението е. Потърси го, Джек. Трябва да стоя при телефона. Внимавай! Оградата е с електричество. Не я докосвай.

— О’кей — отвърна Марвин и бързо излезе.

Фрост отиде до хладилника и извади кутия бира. Изпи я бавно. След няколко минути Марвин щеше да намери тялото на Сука. Допи бирата, запали цигара, после отиде до вратата и погледна към пътечката, която водеше към пристанището. Минутите течаха, после видя Марвин да се задава по пътеката. Паниката върху лицето му накара сърцето на Фрост да забие лудо. Значи Сука беше мъртъв! Фрост усети как по гърба му премина ледена тръпка. Беше убил човек!

Марвин викаше нещо, докато тичаше, но Фрост не успя да чуе какво.

— Какво става, по дяволите? — възкликна той и тръгна да пресрещне Марвин.

— Избягал е! — избърбори Марвин, спирайки. — Вратата към пристанището е отворена и моторницата я няма!

Фрост се почувства така, сякаш железен юмрук го беше ударил под сърцето. Стоеше неподвижен и по цялото му тяло преминаваха ледени тръпки, докато гледаше Марвин.

— Чуваш ли? — извика Марвин. — Избягал е!

Фрост направи усилие и се овладя.

— Не може да бъде!

— Вратата е отворена и моторницата я няма! — повтори Марвин.

За да спечели време да помисли, Фрост мина покрай него и затича към пристанището.

Мозъкът му работеше светкавично, докато тичаше натам. Дали Сука го беше чул, като казваше на Амандо и на Марвин, че той (Сука) е вътрешният човек и, след като беше видял вратата на пристанището отворена, беше решил да офейка? Не можеше да има друго обяснение. Факт беше, че е избягал! Фрост усети внезапно облекчение. Не беше извършил убийство! Но на свобода Сука можеше да бъде опасен. Трябваше да съобщи на Силк!

Стигна до пристанището и видя колко лесно можеше човек да отиде до лодките, без да докосва вратата или оградата.

Все още стоеше там и трескаво мислеше, когато Марвин се присъедини към него.

— Изключих тока — каза Марвин и затвори вратата. — Как, по дяволите, е успял да отвори вратата, без да бъде убит?

— Предполагам, че трябва да ни е подслушвал, докато разговаряхме — отвърна Фрост. — Като глупак включих напрежението чак когато ти отиде да се преоблечеш. Трябва да е избягал през тези няколко минути. Изобщо не помислих да го проверя, след като ти излезе. Заключих се вътре и толкова.

Марвин го погледна с безпокойство.

— Гранди страшно ще се зарадва на това, Майк. Трябваше да включиш напрежението, докато разговаряхме.

— И на теб ще ти се зарадва — извика Фрост. — Трябваше да си тук, вместо да си с детето си на лунапарк.

— О, хайде, Майк. Ти си шефът. Ти ми каза да вървя.

— О’кей, о’кей. В края на краищата какво значение има? И двамата ще си загубим работата.

— Предполагам. Виж какво, Майк, имам приятели в полицейското управление. Какво ще кажеш да помоля Лепски да хване Сука? Мога да му обясня, че липсват някакви ценности и…

— Няма как — отряза Фрост. — Няма да предприемаме нищо, преди да пристигне Гранди. Както и да е, сега със сигурност знаем, че Сука е вътрешният човек. Смятам да си потърся нещо за ядене. Какво ще речеш да отидеш до къщичката му и да видиш дали си е взел дрехи?

— Добре.

Фрост остави Марвин и забърза обратно към стаята на охраната. Заключи вратата, която водеше към вилата, и грабна телефонната слушалка. Набра номера на „Асо Пика“.

Обади се Ъмни.

— Сука е избягал с моторницата — каза бързо Фрост. — На кърмата на лодката има голямо С. Намерете го и се разправете с него.

— Ще го направим — отвърна Ъмни и затвори.

Тогава Фрост се качи до стаята на Амандо, отвори вратата и влезе. Амандо лежеше в леглото, лицето му беше пепеляво. Отвори очи и погледна безизразно Фрост.

— Много съм болен — измърмори той. — Сърцето ми… Извикайте лекар.

Фрост се вгледа в него. Преструваше ли се? Реши, че не е така, но едва ли можеше да му пука по-малко за Амандо.

— Когато пристигне Гранди, ще ти трябва нещо повече от лекар — отвърна той и излезе от стаята.

Намери в хладилника в кухнята малко студено месо и си направи два сандвича, после се върна в стаята на охраната.

Докато ядеше втория сандвич, Марвин се върна.

— Дъртия Смрадливец е зле — рече Фрост. — Имал е сърдечен пристъп.

— Да върви по дяволите — отвърна Марвин. — Виж какво намерих в къщата на Сука. — Сложи малка кутийка на бюрото. Чудесен микрофон за подслушване.

Фрост отвори кутийката и погледна черното копче. Микрофонът беше достатъчно мощен, за да запише разговор от доста голямо разстояние. Погледна празното гнездо, което му подсказа, че е имало и втори микрофон.

— Ето как е чул разговора ни — рече Марвин. — Хващам се на бас, че вторият микрофон е някъде тук.

Фрост грабна телефона и го откачи. Вторият микрофон беше поставен в основата му. Завъртя се към Марвин.

— В къщата му имаше ли касетофон?

— Да, но нямаше касета. Проверих.

Фрост махна микрофона и го прибра при другия. Осъзна мигновено опасността на това откритие.

— Още едно доказателство за Гранди — каза той, като се опита гласът му да звучи както обикновено.

— Ей, Майк! — Марвин сочеше към стойката за оръжията. — Липсва един 38-калибров!

Фрост погледна натам. Трябваше да има четири 38-калиброви полицейски специални пистолета, закачени на поставката: бяха обаче само три.

— Как, по дяволите, го е взел?

— Когато ти проверяваше имението, а аз се качих горе при Амандо — отвърна Марвин. — И двамата трябваше да забележим, че липсва.

— О’кей, о’кей — рече Фрост. — Няма защо да съобщаваме за всичко това на Гранди. Какво ще кажеш да отидеш горе и да хвърлиш един поглед на Амандо. Ако наистина е зле, извикай линейка, така че да го изпратим в болница, преди Гранди да е пристигнал. Ще го уредиш, напи?

Остави Марвин и бързо се запъти към къщичката си. Провери телефона си, за да се увери, че няма микрофон, и след това се обади в „Асо Пика“. Този път попадна на Силк.

Обясни му бързо ситуацията и после продължи:

— Ако Сука е записал всичко на касета, то той има доказателства, че аз съм го натопил като вътрешния човек, а което е още по-опасно, че съм му казал, че вратата към пристанището е отворена и да отиде да я затвори. Ако се добере до Гранди, ще загазя. Ще чака на летището пристигането на Гранди. Трябва да се справите с него, преди Гранди да пристигне. Внимавайте! Въоръжен е!

— До десет минути ще обсадим летището — отвърна Силк. — Кога пристига Гранди?

— Около 15.00 От Ню Йорк.

— Спокойно, Майк — рече тихо Силк. — Всичко е наред. Не забравяй, че държим Гранди в ръцете си.

— Да, но искам да бъда вън от подозрение. Как е момичето?

— Няма проблеми. Дадох й наркотик и витае някъде из облаците — и Силк затвори.

Фрост изтри изпотените си ръце в панталона си, после се върна в стаята на охраната, където завари Марвин на телефона да поръчва линейка.

— Изглежда така, сякаш ще хвърли топа — каза Марвин, след като затвори.

— Едно главоболие по-малко. — Фрост вдигна телефона и предупреди пазача при входа да пусне линейката.

— Господи — възкликна пазачът. — Май че наистина имате неприятности там!

— Кажи го на мистър Гранди, когато пристигне. Ще му хареса да ти чуе гласчето — изръмжа Фрост и затвори.

Линейката, която беше отнесла Амандо към Перъдайс Клиник, бе тръгнала преди не повече от десет минути, когато Фрост чу бръмченето на приближаващ се хеликоптер. Хеликоптерът направи кръг над имението и после леко кацна върху голямата поляна.

— Ето го и него — рече Фрост, докато двамата с Марвин излизаха забързано от стаята на охраната. — Суматохата започва!

Докато Гранди слизаше от хеликоптера, Фрост забърза през поляната да го посрещне.

Гранди спря да каже нещо на пилота, после тръгна с широки крачки напред. Лицето му приличаше на каменна маска, очите му светеха заплашително.

— Къде е Амандо? — излая той, когато Фрост спря пред него.

— Получи сърдечен пристъп, сър. Линейката току-що го откара в Перъдайс Клиник.

Гранди се втренчи във Фрост.

— Значи има късмет — изръмжа той. — След десет минути ела в кабинета ми. — Мина покрай Фрост, без да обърне внимание на Марвин, и закрачи към вилата.

— Стой наоколо, Джек — каза Фрост. Затича се към къщичката си, затвори се, грабна телефона и набра „Асо Пика“.

Обади се Силк.

— Хванахте ли Сука? — попита Фрост тихо и бързо.

— Няма и следа от копелето — отвърна Силк. — Нито пък от Гранди.

— Той пристигна. Сигурно е летял до Маями, откъдето е взел хеликоптер. Дойде преди минута.

— Тогава Сука не би могъл да се е срещнал с него. Продължаваме да го търсим.

— Намерете го и го обезвредете — рече Фрост и затвори.

Възвърна хладнокръвието си и тръгна към вилата. Влезе и спря в голямото фоайе да чака.

Пет минути по-късно Гранди отвори вратата на кабинета си.

— О’кей, Фрост, да започваме — каза той, отиде до бюрото си и седна.

Макар че сърцето му биеше лудо, Фрост действаше спокойно. Издърпа един стол и седна с лице към Гранди.

— Предупредих ви, сър, че има начин да бъде отвлечена дъщеря ви, ако някой вътрешен човек организира отвличането. Вътрешният човек е японецът… Сука. Всички следи сочат към него. — Фрост обясни, че Амандо и Марвин са били упоени, че той самият е бил затворник в къщата си заради кучетата и как Марвин е открил, че Сука се е измъкнал с една от лодките.

— О’кей, приемам — прекъсна го рязко Гранди. — Какво стана по-нататък?

— Предполагам, че на Сука му е било платено добре.

Неутрализирал е оградата и похитителите са влезли, хванали са мис Гранди и са я отвели със собствената си лодка. В 7.45 излязох от къщата си, намерих Марвин упоен, извиках Сука, който откри, че и Амандо е бил упоен. Тогава проверих имението и открих вратата към пристанището отворена. Веднага заподозрях Сука и споделих с Марвин и Амандо подозренията си. Сука е поставил микрофон. — Фрост спря, за да извади кутийката с двата микрофона. Сложи я на бюрото. — Подслушал е разговора ми с Амандо и с Марвин, паникьосал се е и е избягал. Едва след разговора с Амандо и с Марвин пуснах напрежението по оградата и предупредих пазача да не позволява на никого да влиза или да излиза. Грешката ми, сър, е, че не пуснах веднага електричеството по оградата, но не се сетих, че стаята на охраната може да бъде подслушвана.

Гранди вдигна поглед и се втренчи във Фрост.

— По-късно ще говорим за това, кой е сгрешил и кой не е — каза той. — Дъщеря ми е била отвлечена. Какво да правим?

— Имаме две възможности — отвърна Фрост, който започваше да се успокоява. Помисли си, че ако Силк успееше да открие Сука и да го обезвреди, големият проблем щеше да бъде решен. Поне Гранди беше приел, че Сука е вътрешният човек. — Зависи от вас. Първата възможност е да уведомим полицията, че мис Гранди е била отвлечена. Похитителите предупредиха да не го правим, но можем и да не ги послушаме, стига полицията да не предприема нищо.

Гранди направи нетърпелив жест.

— Без полицията. Каква е другата възможност?

— Ще чакаме съобщението за откупа, сър. Похитителят каза, че ще се обади утре в осем сутринта. Ако уведомим полицията, те могат да подслушат телефона ни и да се опитат да разберат откъде се обажда похитителят, а това вероятно ще е от уличен автомат, но цялата работа ще бъде опасна.

Гранди кимна.

— Ще чакаме съобщението за откупа. Никаква полиция.

— Да, сър. — Пауза, после Фрост продължи: — Разпоредих се персоналът да си вземе свободен ден, но утре хората ще дойдат, както обикновено. Ако има нещо, което ние с Марвин можем да направим за вас, сър, само трябва да ни кажете.

— Ще отседна в Спениш Бей хотел — отвърна Гранди. Утре в седем ще съм тук. Искам ти да приемеш съобщението за откупа и да се погрижиш за това, Фрост. — Изправи се и погледна замислено Фрост. — Смяташ ли, че ще си я получа обратно?

— Да, сър, стига да се съобразявате с изискванията на похитителите. От опит знам, че след като откупът бъде платен, ще ви я върнат.

— Разчитам на опита ти — рече Гранди, после излезе, напусна вилата, прекоси поляната, качи се в хеликоптера и излетя.

Фрост грабна слушалката и отново набра „Асо Пика“.

— Дотук всичко е наред — съобщи той, когато Силк вдигна телефона. — Гранди отсяда в Спениш Бей. Дръжте го под око, в случай че Сука се появи там.

— Казах ти го, нали? — отвърна Силк. — Държим тоя тип в ръцете си. Не се притеснявай за японеца. Аз ще се погрижа за него.

Фрост затвори телефона. Почувства нужда да пийне. С Гранди нещата бяха минали леко. Пое си дълбоко въздух. Стига Силк да откриеше Сука и да го обезвредеше, нямаше да има никакви проблеми. Погледна часовника си. Беше 16.15. Отиде до голямото барче и си сипа голямо уиски. Чувстваше, че си го е заслужил. Изпи го на един дъх, излезе от кабинета и отиде в стаята на охраната, където Марвин крачеше напред-назад.

— Как мина? — попита той.

— Дотук нямаше проблеми — отвърна Фрост. — Утре ще получим съобщението за откупа. Той се владее учудващо добре. Мислех, че няма да ми се размине, но предполагам, че просто иска да си получи дъщерята обратно.

Марвин си отдъхна.

— Че кой ли би искал да си получи такава кучка обратно?

— Това си е негов избор. Виж, Джек, до утре нямаме какво да вършим. Смятам да си потърся някоя мацка. Чувствам нужда да се поотпусна. Ти можеш да нравиш, каквото искаш: или стой тук, или иди пак да се видиш със сина си.

Марвин изглеждаше обезпокоен.

— Похитителите могат да се обадят отново.

— О, зарежи това, Джек! Върни се в шест утре сутринта. Нищо няма да се случи. Отивам да се преоблека.

Марвин се усмихна.

— Ти си шефът. Мисля, че и аз ще се преоблека.

— Ти вземи T.R.-а. Аз ще взема ламборджинито. Ще ми се да покарам оная грамада.

Четиридесет минути по-късно Фрост спря на празния паркинг пред „Асо Пика“. В този час ресторантът и барът бяха пусти. Намери Силк и Гоубъл да играят на джин в стаята над плувния басейн. В момента, в който Фрост влезе, двамата мъже захвърлиха картите си.

— Какво нравиш тук, Майк? — попита Силк.

— Няма да предприемаме нищо, преди вие да предадете съобщението за откупа — отвърна Фрост и седна до масата. — Как е Джина?

— Чудесно. В момента Рос и прави компания. — Силк се ухили със злобната си усмивчица. — Вероятно се чукат.

— Тя е ентусиастка. Какво става със Сука?

Силк вдигна рамене.

— Не знам. Изчезнал е. Предполагам, че се е изплашил до смърт и е избягал. Държим Спениш Бей под око, а и Марша е там. Забрави за Сука. Няма защо да се притесняваме за тоя тип.

Фрост обаче се безпокоеше.

— Ако се добере до Гранди с касетата, мога да си имам големи неприятности.

— Как реагира Гранди?

— Учуди ме. Мислех, че ще му гръмнат бушоните, но вероятно всичко, което го интересува, е да си върне дъщерята. Каза, че иска аз да се споразумея с вас.

Силк кимна.

— Чудесно. Щом е така, когато се обадя утре, ще кажа, че искам някой да дойде при Трий Скуеър мотел, за да вземе съобщението за откупа… И това ще си ти. — Погледна Фрост. — Гранди е хитър. Ами ченгетата?

— Посъветвах го да уведоми ченгетата, но той отхвърли тази идея. Никакви ченгета.

— Става, както го искаме — рече Силк.

— Да. — Фрост се изправи. — Ще разменя две думи с Джина. В стаята на Марша ли е?

— Точно така — отвърна Гоубъл и вдигна картите си. — Чукни два пъти, преди да влезеш. — Подсмихна се. — Рос е с нея от три часа, но може още да продължават.

Фрост тръгна по коридора към стаята на Марша, спря пред вратата, ослуша се, не чу нищо и почука. Изчака, почука още веднъж, изчака, после се намръщи и почувства как го обзе внезапно безпокойство. Отвори вратата и влезе. Ъмни, лежеше гол върху голямото легло. От една рана в челото му течеше кръв. Фрост огледа стаята, после бързо отиде до банята и надникна. В стаята нямаше никой, освен него и Ъмни, който вече идваше в съзнание.

Нито следа от Джина.

Фрост, Силк и Гоубъл се скупчиха около Ъмни, който седна на ръба на леглото, като се държеше за главата.

— Чукахме се — едва-едва продума Ъмни, — после тя сякаш от нищото измъкна пистолет и той гръмна по мен. Нямах никакъв шанс.

Пистолет!

Значи Джина беше взела 38-калибровия от стойката за оръжията, а не Сука, помисли си Фрост.

— Избягала е, говедо такова! — озъби се Силк.

Ъмни простена.

— Слушай! — Силк удари с юмрук по рамото на Ъмни. — Кога стана това?

— Започнахме да го правим веднага, щом дойдох… Някъде към два часа.

— Цели три часа! Би могла да е вече къде ли не! — Силк се извърна към Гоубъл — Провери колите!

Гоубъл излезе от стаята тичешком.

Фрост отстъпи назад, като гледаше Силк, който започна да крачи из стаята. Спря и се взря във Фрост.

— Ти ми каза, че тя иска да бъде отвлечена! — рече той. — Не ми каза…

— О, млъкни… — излая Фрост. — Как се е измъкнала, без никой да я види?

— В края на коридора има изход, който води към паркинга. Оттам я доведохме.

Фрост отиде до шкафовете, заотваря вратите им, затръшна ги обратно, после се обърна към Силк.

— Взела си е куфара.

Гоубъл се втурна в стаята.

— Моята кола я няма!

Ъмни се изправи неуверено на крака и се запъти към банята.

— Къде би могла да отиде? — запита Силк, като отправи към Фрост свиреп поглед.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Сигурен съм обаче, че няма да се върне във вила „Орхидея“. Отишла е да се весели.

Силк се обърна към Гоубъл.

— Предай съобщението, Митч. Накарай всичките ни хора да работят върху това.

Когато Гоубъл излезе, Силк се приближи до Фрост.

— Сигурен ли си, че няма да отиде в къщата на Гранди?

— Сигурен съм. Точно затова искаше да бъде отвлечена.

— Тогава операцията продължава — отвърна Силк. — Гранди няма как да разбере, че тя е офейкала. Докато тя стои настрана от него, той ще си мисли, че е при нас.

Фрост се замисли, после кимна.

— Да. Значи продължаваме според плана?

Ъмни излезе от банята и започна да се облича. Продължаваше да стене тихо, но нито Силк, нито Фрост му обърнаха някакво внимание.

— Какъв шанс имаме да я намерим? — попита Фрост.

— Имам връзки. Митч ще уведоми хората. Ако все още е някъде наоколо, ще я открием.

— Чакай малко. Наистина ли трябва да я открием? Не е ли по-добре да я оставим на свобода?

Силк се замисли, после се подсмихна.

— Може, но трябва да знаем, ако е наоколо. Ако е заминала за Маями или за някое друго място, нямаме проблеми.

— Ако не я върнем на Гранди, той ще вдигне пушилка — каза неспокойно Фрост.

— Как ще стане тая работа, освен ако не иска да влезе в пандиза за петнадесет годинки? Ще действаме според плана. Ще мине.

Ъмни се обади:

— Тя не е наред с главата и има пистолет.

— Че на кой му пука? — излая Силк. — Стига да не се появява наоколо.

Но обученият да мисли като полицаи Фрост усети, че могат да имат неприятности.

— Тя е непредвидима. Ъмни е прав. В нея има нещо… Тя познава и трима ни. Ако Гранди се добере до нея, може да проговори.

— Само че Гранди няма да се добере до нея — отвърна Силк. — Продължаваме. Ще мине, както трябва.

— Хайде да започваме — предложи Фрост. — Защо да чакаме до утре? Дайте ми съобщението за откупа сега. Колкото по-дълго чакаме, толкова повече се увеличава рискът, ако Джина бъде хваната или от вашите хора, или от Гранди, да си имаме неприятности. — Помисли за миг, после продължи: — Ще кажа на Гранди, че съм искал малко да променя обстановката, докато чакам съобщението за откупа. Взел съм колата и съм отишъл до плажа. След като съм поплувал, намерил съм съобщението за откупа в колата. Как ви се струва това?

Гоубъл влезе.

— Съобщението е предадено. Ако колата е някъде наоколо, ще бъде намерена.

— Майк иска да ускорим нещата — рече Силк. — Измислил е нещо. — Погледна Фрост и продължи: — Кажи му.

Фрост повтори онова, което беше казал на Силк. След като помисли, Гоубъл кимна:

— Да. Защо не? Колкото повече чакаме, толкова по-голям става рискът.

Двадесет минути по-късно Фрост караше към Спениш Бей хотел със съобщението за откупа. Часът беше 18.15. Спря пред хотела. Като видя ламборджинито, униформеният негър се спусна по стълбите и отвори вратата.

— Паркирай я — нареди му Фрост, влезе във фоайето на хотела и се насочи към рецепцията. — Мистър Гранди — каза той на приветливия служител, който го изгледа с леко повдигнати вежди.

— Името ви, сър?

— Майк Фрост.

Служителят влезе в офиса. След кратко забавяне той излезе и кимна на Фрост.

— Апартамент 67, мистър Фрост. Вземете асансьора до осмия етаж и свийте вляво, като излезете от него. Ще видите точно срещу вас апартамент 67.

Докато се качваше с асансьора, Фрост се запита как ли щеше да реагира Гранди на съобщението за откупа. Чувстваше се доста неспокоен, но си припомни, че с малко късмет след месец щеше да притежава пет милиона долара.

Вратите на асансьора се отвориха и той излезе в широк коридор, застлан с дебел килим. Право насреща си видя врата, на която със сребърни цифри беше означено 67. Прекоси коридора и почука. Зачака.

След известно забавяне вратата се отвори и Гранди го изгледа въпросително.

— Какво искаш? — излая той. Нещо случило ли се е?

— Да, сър. Мисля, че получих съобщението за откупа.

Очите на Гранди се присвиха. Отстъпи назад, направи знак на Фрост да влезе, после прекоси голямата дневна и седна зад отрупано с документи бюро. Махна на Фрост към един стол.

— Разказвай.

— Тъй като нямаше какво да се случи до утре сутринта, сър — започна Фрост, — отидох на плажа. Прекарах там един час. Когато се върнах при колата, намерих този илик, адресиран до вас, на шофьорската седалка.

Приведе се напред и сложи плика, който му беше дал Силк, на бюрото.

Гранди му хвърли поглед, после вдигна очи към Фрост.

— Слез долу в бара и чакай — рече той. — Ще те извикам, когато ми потрябваш.

— Да, сър.

Фрост се изправи и тръгна към вратата. Когато той излезе от апартамента; Гранди взе плика. В момента, в който Фрост затваряше вратата, Гранди разряза плика с нож за хартия.

В бара Фрост си поръча уиски с лед и се настани на една отдалечена маса. В бара имаше много малко хора, но никой не счете за нужно да го удостои с повече от един бегъл поглед.

Зачака и докато чакаше, започна да мисли за Джина и да се чуди къде ли можеше да е тя. Беше сигурен, че ще се крие. Така че какво значение имаше къде беше отишла?

Гранди щеше да подпише документа, с който щеше да прехвърли тридесет милиона на сметката на Силк, после четиримата щяха да се чупят, а Гранди можеше да си търси Джина.

Все още мислеше какво щеше да прави, щом веднъж сложеше ръка на парите, когато барманът се приближи до него.

— Мистър Гранди ви вика, сър.

Фрост стана, вдигна рамене и тръгна към асансьора. Това беше! — рече си Фрост. Едва ли щеше да чуе от Гранди нещо за откупа, но той щеше да даде знак, че ще плати, а това беше всичко, което Фрост искаше да знае.

Почука на вратата на апартамент 67 и чу Гранди да вика:

— Влизай.

Завари Гранди до бюрото с голяма пура между дебелите пръсти. Лицето му беше безизразно.

— Трябва да поговорим, Фрост — каза Гранди. — Седни.

— Да, сър.

Фрост седна неспокойно на един стол срещу бюрото на Гранди.

Гранди отвори едно от чекмеджетата на бюрото и извади от него касетка. Вдигна я, така че Фрост да може да я види.

— Знаеш ли какво е това. Фрост?

Фрост усети как сърцето му подскочи. Значи Сука някак си беше стигнал до Гранди. С безизразно лице, като си повтаряше, че Гранди не може да направи нищо, освен ако не искаше да влезе в пандиза за укриване на данъци, той отвърна:

— Да, сър. Знам какво е.

— Сука ме посрещна на летището в Маями — каза Гранди и се усмихна. Приличаше на свиреп и гладен вълк. — Колко ти платиха, за да станеш вътрешният им човек, Фрост?

— Да не си губим времето, Гранди — изръмжа Фрост с полицейския си глас. — Подпиши документа и ми го дай. Трябва да го направиш, освен ако искаш да не видиш повече дъщеря си или ако умираш от желание да прекараш петнадесет годинки в някой италиански затвор.

Гранди вдигна документа, който лежеше на бюрото му, и го разгледа.

— Дори не е сполучлив опит — рече той. — Не си въобразявам, че сам си измислил отвличането. Не ме интересуват съдружниците ти. Смятам да преговарям с теб. Заедно с писмото за откупа получих, както знаеш, образците за прехвърляния в швейцарска банка. Прехвърлянията са незаконни, тъй като законът в Италия забранява изнасянето на пари зад граница, но онова, което съдружниците ти не са взели предвид, е, че изнасянето на пари от Италия е незаконно само за широката маса. — Гранди погледна Фрост. — Аз не съм широката маса. За да получат тези фотокопия, твоите съдружници сигурно са подкупили главния ми счетоводител. Джузепе Веци, който се грижеше за прехвърлянията. Сигурно си се запитал защо се наложи да чакаш цял час, преди да те извикам. Нека ти кажа: поръчах Веци да бъде убит. Няма човек, който да ме е предал и да е останал жив!

Докато наблюдаваше безмилостното свирепо лице на Гранди, Фрост осъзна, че той не блъфира.

— Дори Веци да бъде премахнат — отвърна той, — това пак няма да те отърве от пандиза.

— Ама че дребна душица! — изсмя са Гранди. — В Италия има само един човек, който може да ми създаде неприятности, и това е моят близък приятел министърът на финансите. Да предположим, че съдружниците ти са достатъчно глупави да изпратят копия от прехвърлянията на данъчните служби. Те ще ги препратят на министъра на финансите, който ще ги потули. Той е толкова вътре, колкото съм и аз. Всъщност, малкия, през последните три години му позволявах да прехвърля част от парите си по моята сметка. Твоите съдружници са толкова зле информирани за обстановката в Италия, та не знаят, че в Италия е възможно всичко, стига човек да има достатъчно власт. — Приведе се напред, опирайки пръст във Фрост. — А аз имам страшно много власт!

— Ако искаш да си върнеш дъщерята, ще подпишеш този документ! — озъби се Фрост. — Не ме интересуват машинациите ти. Просто го подпиши!

Гранди го изгледа, после придърпа документа към себе си и подписа с размах.

— Щом това е всичко, което искаш. Кога ще си получа дъщерята обратно?

— Веднага щом парите бъдат приведени в Цюрих — отвърна Фрост. Това бе момент на триумф. Грабна документа.

Гранди поклати глава.

— Няма да стане. Дотогава тя ще е умряла от старост.

Усещайки, че го правят на глупак, Фрост погледна кръвнишки Гранди.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Твоите приятелчета не са си свършили добре работата — отвърна Гранди. — Сметката в Лугано принадлежи освен на мен и на трима мои приятели, единият от които е министърът на финансите, за когото току-що ги споменах. Никой от нас не може да тегли пари, без да подпишат и останалите трима. Мога да ти кажа имената им, но бъди сигурен, че няма да подпишат. — Той вдигна рамене по италиански маниер. — За съжаление те не се интересуват от дъщеря ми.

Фрост хвърли документа обратно на бюрото.

— Ако искаш да видиш Джина, по-добре убеди приятелите си да подпишат!

— Само ще си изгубя времето, ако опитам. Те, разбира се, не оценяват дъщеря ми на двадесет милиона долара. — Гранди се приведе напред и пусна вълчата си усмивка. — Хайде да подходим към тая работа от друг ъгъл.

— Колко ще платиш, за да си получиш дъщерята? — запита Фрост, като си даде сметка, че ръцете му бяха мокри от пот.

— О! Това е хубав въпрос. — Гранди дръпна от пурата си и издиша миризливия дим. — Значи се разбрахме, че откупът не трябва да бъде двадесет милиона?

Фрост се поколеба.

— Това е нещо, което трябва да обсъдя със съдружниците си — отвърна. — Направи ми предложение и ние ще го обсъдим.

— Поумняваш, малкия — рече Гранди. — Ето предложението ми. Ще доведете Джина тук до четири часа. — Когато я върнете, няма да ви преследвам по съдебен ред — нито теб, нито съдружниците ти. Това е предложението ми.

— Колко пари? — запита Фрост.

Гранди поклати глава.

— Няма да има пари. Върнете ми я жива и здрава и ще забравя, че ти и глупавите ти приятелчета съществувате.

Фрост се насили да се изсмее, но дори и на самия него му прозвуча фалшиво.

— Няма да стане. — Предприели сме всичко това за пари. Какво ще кажеш за пет милиона? За теб тя струва пет милиона. Какво ще кажеш?

— Няма да има пари и ще ти кажа защо. — Той издърпа едно чекмедже и извади две касетки. — Вземи това. В мен са оригиналите, но искам да ги вземеш, за да разберете с тъпите ти приятелчета колко глупаво сте планирали цялата работа. — Дръпна от пурата си и продължи: — Когато наех вила „Орхидея“, взех предпазни мерки. Сега ще ти разкажа за Сука. Той беше таен агент и експерт в електрониката, който работеше за полицията в Токио. Аз го купих. Възложих му задачата да организира сигурността на вилата. Освен другите съоръжения за сигурност той инсталира и микрофони, които непрекъснато записваха телефонните разговори. Всяко обаждане от и във вилата биваше записвано. Копията на тези записи, които ти давам, разкриват цялата история. Знам за Марша Гулден, проститутката, която живее в този хотел. Знам, че ти си имал връзка с нея и че Амандо я посещава. Очевидно тя е дала сънотворното на Амандо, когато той се е срещнал с нея, докато ти си дал сънотворното на Марвин. Знам, че си казал на съдружниците си да убият Сука. Ще можеш да бъдеш идентифициран по гласа и ако дам записите на полицията, те ще те подведат под отговорност без проблеми. Освен това знам, че си чукал дъщеря ми. Стаята й винаги е била подслушвана. Дъщеря ми е душевноболна, но тя все пак е моя дъщеря и смятам да си я получа обратно! Върни ми я до четири часа и аз няма да предприемам нищо срещу вас. — Гранди загаси пурата си. — Вземи записите, поговори с приятелчетата си, но запомни… ако тя не бъде тук до десет часа тази вечер, ти ще прекараш двадесет години в пандиза.

Фрост се опита да каже нещо, но думите не идваха. Стана неуверено на крака.

— И още нещо, малкия — рече Гранди. — Може да ти се стори, че изходът е да ме убиеш. — Пусна вълчата си усмивка. — Не се опитвай. Много добре ме пазят. — Наклони се напред, а лицето му беше въплъщение на гнева, когато изкрещя на Фрост: — Махай се от очите ми!

Четиримата мъже седяха около масата. Пред тях имаше касетофон. Слушаха как Фрост казва:

—_ Хванахте ли Сука?_

Гласът на Силк:

— Няма и следа от копелето, нито пък от Гранди.

Фрост изключи касетофона.

— Ще трябва да я намерим и да я върнем, Силк!

Силк потърка брадичката си, замисли се и после вдигна рамене.

— Изглеждаше добре. — Втренчи се с едното си искрящо око в Ъмни, който беше блед и придържаше с ръка ранената си глава. — Наистина се провали тоя път, Фрост. Трябвало е да проучиш нещата по-основно.

— Изобщо не трябваше да се захващаме с тая работа — излая Ъмни. — Казвахме ти, че няма начин, но ти не ни послуша!

— Млъкни! — извика Фрост. — Как да я намерим?

— Зарязала е колата ми на брега — рече Гоубъл. — Изпратих хора там. — Той стана, отиде до телефона и поръча разговор. Разговаря тихо две или три минути и затвори.

Другите го гледаха въпросително.

— Не е наемала лодка — каза. — Наоколо има около петнадесет малки хотелчета. Вероятно се е скрила в някое от тях и чака да се стъмни.

— Или нарочно е оставила там колата, за да ни заблуди, отишла е пеша до спирката на автобуса и сега вече е в Маями — рече Силк.

Фрост се изправи.

— Имаме по-малко от три часа, за да я намерим! Ти отиваш до пристанището. — Говореше на Гоубъл. — Ти — обърна се към Силк — ще се заемеш с автобусната спирка. Имаш описанието й. Аз се връщам във вилата, за да претърся стаята й. Може да открия нещо. — Спря до вратата. На Ъмни нареди: — Стой до телефона. Ще се обаждам, за да следя развитието на нещата. — После се втурна навън.

Като караше малко под максимално разрешената скорост, той пристигна във вилата, когато часовникът на таблото на колата показваше 19.20. Давайки си сметка, че времето лети страшно бързо, се понесе нагоре по стълбите и влетя в стаята на Джина. Претърси трескаво всяко чекмедже и всеки шкаф, прерови малкото бюро до прозореца, но не откри нищо. Часът вече беше 20.00. Още два часа, за да я намерят!

Грабна телефона и се обади на Ъмни.

— Някакви новини?

— Лу току-що е проверил на автобусната спирка. Никой не я е виждал, а ние имаме добри връзки там. Най-голямата ни надежда е пристанището, Лу току-що тръгна натам.

В главата на Фрост блесна една идея. Спомни си какво му беше казала Джина: Не ми пука за парите, искам да се измъкна и да си живея живота.

— Има ли някъде наоколо колония на хипита?

— Че къде няма? Разбира се, събират се на Педлърс Крийк. Мислиш ли, че може да е там?

— Не знам. Къде е това?

— На около десет мили от града, по пътя за Кий Уест — отвърна Ъмни. — Там правят фестивалите на суинга.

— Как да стигна дотам?

— Тръгни на юг по магистралата. От дясната страна има мотел. Туин Оукс. Завий на първото отклонение след мотела вдясно и ще стигнеш до плажа. Мислиш ли, че е там?

— Откъде, по дяволите, мога да знам, смятам обаче да проверя — и Фрост затвори.

Качи се в ламборджинито и остана замислен доста време. После бързо подкара към Спениш Бей хотел.

След пет минути отново се изправи пред Гранди.

Сега Фрост приличаше на истинско ченге. Седна, лицето му беше твърдо и безизразно като това на Гранди.

— Водиш ли я? — изля Гранди.

— Не. Смятам да бъда искрен с теб — отвърна Фрост. — Тя искаше да бъде отвлечена. О’кей, аз й помогнах, но тя беше тази, която неутрализира оградата. Тя отиде до пристанището с куфар и оттам съдружниците ми я поеха. Заведоха я в „Асо Пика“.

— Всичко това го знам — изръмжа Гранди. — Записано е!

— Онова, което не знаеш обаче, е, че си е легнала с един от съдружниците ми и докато са се сношавали, е стреляла по него с пистолет и е избягала. Опитваме се да я намерим. Слушай ме сега внимателно, Гранди, тя иска да умреш и има пистолет. Не ща да чувам нищо повече за тия лайна да я намерим до четири часа. Ще я открием, но ще са ни необходими повече от четири часа. Зависи от теб.

— Значи е избягала? — Гранди като че ли малко сви перките.

— Точно така. Взела е една от колите. Намерихме я на брега. Търсим. Не се е опитвала да наеме лодка. Проверяваме в хотелите Фрост направи пауза и после продължи: Колко е болна?

Гранди сви юмруци.

— Толкова, че трябваше да бъде изпратена в психиатрична клиника — отвърна той така, сякаш думите едва излизаха от устата му. — Не можех обаче да го позволя. Вместо това я затворих зад електрическа ограда. Амандо е специалист по душевни болести и трябваше да се грижи за нея. Седмичните му доклади показваха, че състоянието й се влошава. В Рим беше взела голяма доза ЛСД. Това увреди мозъка й. Амандо я описва като сексуална лунатичка. Ето какво е състоянието й… Но хич не ми пука каква е станала. Тя ми е дъщеря и искам да си я върна! — Той погледна кръвнишки Фрост. — Ти си й помогнал да избяга, така че доведи ми я обратно, иначе ще се погрижа за теб така, както се погрижих за Веци! Внимавай да не сгрешиш, Фрост!

— Тя те мрази, Гранди. Иска да умреш. Има пистолет. Каза ми, че искаш да я чукаш. — Рече Фрост.

— Чух всички родени от болния й мозък приказки на касетката отвърна Гранди. — Тя не знае какво говори. Дори да пукна утре, няма да получи и долар. Всичко е под попечителство. Направи пауза и насочи пръст към Фрост. — Намери ми я и я доведи. Направи го и ще ти платя пет милиона долара.

Фрост наостри уши. Приведе се напред.

— Наистина ли? Как ще ми ги платиш?

Гранди вдигна рамене.

— Както пожелаеш. Чрез която и да е банка… в брой. Искам да си я върна!

— Наистина ли ми правиш предложение или само ме правиш на глупак? — попита Фрост.

— Предложение е. Прекалено солиден човек съм, за да се отмятам от думата си. Доведи ми я и имаш думата ми, че ще ти платя пет милиона, но ако не я намериш, пак ти давам дума: смятай се за мъртъв!

Фрост стана.

— Ще я намеря. Може да ми отнеме време, но за пет милиона ще я намеря!

Излезе от хотела и дълго стоя пред ламборджинито. Около него бръмчаха гласове. На терасата на хотела оркестър свиреше суинг. По безоблачното небе плаваше жълтата голяма луна. Часът беше 21.05.

Пет милиона долара!

Прекалено солиден човек съм, за да се отмятам от думата си.

Фрост прие това.

Колелото беше направило пълен оборот. Сега трябваше да я намери.

Фрост остави ламборджинито под няколко мангови дървета и измина останалата част от пътя пеша.

Долавяше звуците на китари и песни, а когато се приближи, усети и миризмата на некъпани тела и марихуана, така че беше сигурен, че пред него е колонията на хипитата.

Имаше достатъчно прикрития и той се придвижваше предпазливо. Вече виждаше лагерните огньове и движещите се наоколо им фигури. Спря зад един храст и разгледа обстановката.

Трябва да имаше някъде около стотина младежи, които сновяха напред-назад, разговаряха, пееха, някои танцуваха сами с неуверени и резки движения и той предположи, че са дрогирани.

Може би, рече си той, Джина беше точно тук. Това място вероятно подхождаше на представата й „да си живееш живота“, но как да я открие?

Премести се зад други храсти, които бяха по-близо до лагерните огньове. Изчака, като се взираше и я търсеше, но не можа да види наоколо нито едно момиче, което да прилича на Джина.

Трябваше ли да отиде при тая сган и да започне да задава въпроси? Реши, че няма да е безопасно. Те всички изглеждаха доста дрогирани и идеята да отиде сред тях не му се хареса особено.

Приклекна. Може би ако изчакаше достатъчно дълго…

Чака и гледа повече от час, но все така нямаше и помен от Джина. После, точно когато смяташе да се откаже, чу слабо шумолене зад себе си. Змия? Остана неподвижен, мускулите му бяха напрегнати, беше готов да отскочи встрани, но изчакваше.

— Стой, където си, човече — обади се един глас зад него, — или ще останеш без бъбреци.

Усети в гърба му да опира нож и си отдъхна.

От змиите го беше страх, но не и от мъж с нож.

— Не мърдай — рече той. — Не обичаме наоколо любопитковци, човече — каза гласът.

Фрост прецени, че говорещият е млад и самоуверен.

— Съжалявам — Фрост се постара гласът му да звучи покорно. — Вие изглежда, доста се забавлявате — и започна да действа. Дясната му ръка се плъзна назад и се стовари върху китката на младежа. Докато се обръщаше рязко, чу как момчето изкрещя от болка. Хвърли се върху гърчещата се фигура и притисна младежа към пясъка. Ръцете му се стегнаха около тънкия потящ се врат. На силната светлина на луната видя негърска прическа и черна блестяща кожа.

— Ще слушкаш ли, синко? — каза той с коляно върху кръста на негъра.

— Да… да простена черният. Ще ме убиеш!

Фрост бързо се огледа. Видя автоматичния нож да блести на лунната светлина на около десет фута от тях. И изправи се и грабна ножа, преди негърът да успее да седне.

— Господи, човече! — простена той. — Не знаех, че си ченге. Честно, мислех си, че киризиш.

Фрост хвърли ножа надалеч в тъмните храсти.

Изгледа негъра. Той беше слаб, млад, с големи диви очи и проскубана брада само на брадичката. Беше облечен с карирана риза и джинси.

— Как се казваш, синко? — попита тихо Фрост.

— Бък. Кълна се, че нямах намерение да ти направя нищо лошо. Просто не обичаме наоколо да има любопитковци.

— Не съм ченге, Бък — рече Фрост и, след като се приближи бавно до негъра, се отпусна до него на пясъка. — Търся един човек.

— Продължавай да търсиш, човече — каза Бък. — Аз ще се чупя.

Фрост сграбчи тънката китка и нави ръкава на ризата. Не му беше необходимо да види следите от иглите, усещаше ги. Този момък се боцкаше.

Бък се опита да се освободи, но Фрост с лекота задържа китката му.

— Искаш ли да спечелиш сто долара? — попита Фрост.

Бък се напрегна.

— Да не се шегуваш, човече?

— Кога за последен път си би дозата?

Бък измърмори нещо и отново се опита да се освободи от хватката на Фрост.

— Слушай, Бък, искам да поразгледаш наоколо. Търся едно момиче с червена коса: тя е особена. Ако е тук, едва ли е от повече от три часа. Може дори да е идвала и да си е отишла. Ако я забележиш, не прави нищо, само ела и ми кажи. Ако я забележиш, ще получиш сто долара, ако не успееш — петдесет. Става ли?

— Момиче с червена коса?

— Точно така. Не можеш да я сбъркаш. Особено червено: не е боядисана, а естествена. На около двадесет години е, с хубаво тяло.

Когато Фрост пусна китката му, Бък се изправи.

— Значи стотачка, човече?

— Ъхъ. — Фрост извади портфейла си и показа на младежа стодоларова банкнота. — Твоя е, ако я намериш.

— Стой тук, човече. Не се отдалечавай.

— Тук ще съм и, Бък, ако я забележиш, не прави нищо. Само ела и ми кажи.

— Окей, човече.

Фрост видя младежа да се отдалечава бързо с олюляваща се походка по посока на лагерните огньове. Видя го да обикаля насам-натам. Някакво момиче се приближи до него, но Бък го отблъсна. Накрая се загуби сред дима и мрака.

Ами ако този черен младеж събереше няколко приятели и решеше да го нападне? — помисли си Фрост. Беше показал на Бък портфейла си.

Приведе се и тръгна назад, докато не стигна под прикритието на редица мангови дървета. Извади пистолета си от кобура, прилепи се към ствола на едно дърво и сигурен, че се е скрил, но така, че да може да вижда лагерните огньове, зачака.

Чака доста дълго и точно когато си мислеше, че няма да види Бък отново, а стрелките на часовника му показваха 23.15, го забеляза да се връща бавно сам.

Бък спря до храста и се огледа неспокойно наоколо. Фрост виждаше как по черната му кожа се стича пот и лъщи на лунната светлина.

— О’кей, Бък — подвикна той тихо. — Тук съм.

Бък се затътри към него и спря, пъхтейки.

— Нали ще ми дадеш мангизите, човече? — простена той. — Ако не си бия дозата скоро, ще ми гръмнат бушоните.

— Откри ли я?

— Да, човече, но си е отишла. С Големия Чет е. Отвел я е в бърлогата си.

— Кой е Големия Чет?

— Човече, той е опасен. Той се занимава с наркотиците. Наистина е опасен!

— Къде е бърлогата му, Бък?

— В другия край на залива. Има къщичка там. Дай ми стотачката, човече!

— Как мога да съм сигурен, че наистина е тя, Бък. Може да е някое друго момиче.

— Говорих с приятелите си. Големия Чет е прибрал тая мацка на магистралата. Казвала се Джина. Имала червена коса.

Това задоволи Фрост.

— Как да стигна до къщата, Бък?

— Все надолу покрай плажа. На около половин миля е. Не можеш да не я забележиш.

— Мога ли да стигна дотам с кола?

— Да… Свий по първото отклонение на магистралата: ще те отведе право там.

Фрост му даде стотачката.

— Благодаря, човече — рече Бък, тръгна си и после спря: — Внимавай с Големия Чет. Не му казвай кой ти е дал информацията. — И той отпраши с лудешки тромав галоп.

Фрост се забърза към ламборджинито. Стигна до магистралата и сви на първото отклонение към плажа. Изгаси фаровете и мотора и се спусна по инерция надолу по тесния песъчлив път, докато отново не видя морето.

Остави колата и измина следващите сто ярда пеша. Вляво се виждаха лагерните огньове. Вдясно забеляза малка дървена къщичка, полускрита в сянката на палмите. През прозореца се процеждаше слабата светлина на газена лампа.

Извади пистолета си и запристъпва тихо по пясъка, докато не стигна до къщата.

Единствените звуци, които долавяше, бяха звънът на китарите и глъчката в далечината, както и плясъкът на разбиващите се в брега вълни.

Приведе се напред и надникна в осветената стая. Онова, което видя, го накара да замръзне.

Джина седеше гола в продънено кресло. Ръцете й бяха отпуснати върху коленете. По ръцете и хълбоците й имаше кървави петна. Очите бяха безизразни. Приличаше на ужасяваща восъчна кукла, но по неравномерното надигане и спадане на гърдите й той разбра, че е жива.

Слабата газена лампа осветяваше едър мъж, проснат в смъртна поза в краката на Джина. Беше облечен в мръсна спортна риза и парцал и ви джинси.

От гърдите му се подаваше дръжката на нож.