Смъртни белези

ГЛАВА 38 АКОС

КОГАТО ОРИ СЕ СТРОПОЛИ НА ЗЕМЯТА, АКОС ЧУ СПИРАЩ кръвта писък. Ризек падна на една страна с кръстосани пред тялото му ръце и отпусната в прахоляка глава. Сайра стана на крака, без да прибира ножа си. Наистина го направи. Беше убила брат си, а с него и последната надежда за възвръщане на Айджа.

Исае си проправяше път през потъналата в хаос тълпа. Изблъскваше хората със стиснали зъби, устремена към платформата. Акос се прехвърли през бариерата на арената и хукна през прахоляка, подмина Сайра и Ризек и прескочи другата бариера, навлизайки отново сред тълпата. Хората бутаха с лакти, ритаха и го притискаха от всички страни и ноктите му почервеняха от нечия кръв, но не го интересуваше.

На платформата Ори сграбчи Айджа за ръцете, за да се задържи права. Мъчеше се да диша и от устата ѝ пръскаше кръв. Айджа се приведе над нея, стиснал лактите ѝ, и двамата се свлякоха заедно на пода. Тя сбърчи чело, а Акос остана да ги гледа отстрани, за да не прекъсва момента им.

— Сбогом, Айдж — пророни тя и кръжащият край тях високоговорител улови гласа ѝ.

Акос се приведе и хукна през останалата част от тълпата. Някъде отдалеч крещяха деца. Една жена простена, настъпена от някого — не можеше да се изправи и хората просто я прегазваха.

Когато Исае стигна до Айджа и Ори, блъсна брат му с гневен рев. После скочи отгоре му и вкопчи ръце в гърлото му. А той като че ли не се съпротивляваше, въпреки че го душаха.

Акос и даде малко време. Айджа току-що бе убил Ори. Навярно заслужаваше да умре.

— Исае — програчи накрая. — Спри.

Ори протягаше ръка към сестра си и пръстите ѝ трепереха от напън да я достигне. Веднага щом я видя, Исае пусна Айджа и отиде да коленичи до нея. Ори притисна ръката ѝ към гърдите си и погледите им се срещнаха.

На лицето ѝ се появи лека усмивка. И Ори си отиде.

Акос се добра до платформата, където Исае се превиваше над тялото на сестра си. Тъмните дрехи на Ори бяха пропити с кръв. Исае не плачеше, нито крещеше, нито трепереше. Зад нея Айджа незнайно защо лежеше неподвижно със затворени очи.

Над главите им прелетя сянка. Ренегатският кораб, светещ в оранжево, жълто и червено, пилотиран от Джио и Сифа, идваше да ги спаси.

Тека вече клечеше над контролния панел вдясно от платформата. Мъчеше се да разглоби екрана от другите части на механизма, но отвертката трепереше в ръката ѝ, затова все не уцелваше винтчетата. Накрая Акос пъхна острието на ножа си под ръба на екрана и ги раздели със сила. Тека кимна одобрително и зарови пръсти във вътрешността на устройството, за да изключи силовото поле.

То примига с яркобяла светлина и угасна. Транспортният кораб влезе в амфитеатъра и закръжа колкото можеше по-ниско, без да изпотроши скамейките. Долният люк се отвори над тях и стъпалата се спуснаха.

— Исае! — извика Акос. — Трябва да вървим!

Исае го изгледа отровно. Пъхна ръце под мишниците на Ори и се опита да я изтегли към кораба. Акос отиде до краката ѝ, за да помогне, но Исае му се озъби:

— Да не си я пипнал!

И той отстъпи назад. До този момент Киси вече се беше добрала до платформата, но на нея Исае не се развика. Двете заедно отнесоха тялото на Ори нагоре по стъпалата на кораба.

Акос се обърна към Айджа, който не беше помръднал от мястото, където го повали Исае. Дори когато разтресе раменете му, той не помръдна, затова докосна с пръсти врата му, за да провери дали е жив. Жив беше. Имаше силен пулс. Дишаше нормално.

— Акос! — извика Сайра от арената.

Още стоеше до тялото на Ризек с нож в ръка.

— Остави го! — провикна се той в отговор.

Тялото му вече принадлежеше на лешоядите и верноподаниците на Ноавек.

— Не! — отвърна Сайра с изцъклени, умоляващи очи. — Не мога!

Тя вдигна ножа си. Акос не се беше вгледал досега, видя само скованото тяло на Ризек и Сайра, застанала над него с нож в ръка. Но когато му показа оръжието си, той забеляза, че острието е чисто. Не беше наръгала Ризек. Но в такъв случай защо беше паднал?

Акос си спомни как лицето на Сузао бе цопнало в супата му в столовата и как стражът пред вратата на амфитеатъра се вцепени. И тогава разбра — Сайра беше упоила Ризек.

Макар да знаеше, че тя е много повече от Бича на Ризек и Екзекутора на Ризек — въпреки че беше виждал доброто в нея, как става все по-силна в жестоката среда, където живее, досущ като тихоцветите, разцъфващи по Угасване, незнайно защо не беше допуснал тази възможност:

Сайра бе пощадила Ризек. Заради него.