Смъртта на магьосника

Предисловие

Филип IV Френски и Едуард I Английски са отколешни съперници. Филип се смята за новия Карл Велики. Иска да даде на Франция естествени граници и чрез своята династия — Капетите, да доминира над другите европейски монархии. Затова през голяма част от царуването си заговорничи срещу Едуард Английски по две причини: да придобие богатата на лозя област Гаскония в югозападна Франция, по онова време все още собственост на Англия, и да види собствения си внук коронясан в Уестминстър за крал на Англия. Той разглежда второто като най-добрия начин да подсигури първото. Едуард I лавира ловко, за да избегне тези усложнения, но събитията са против него. През май 1303 г., под изключително силен международен натиск, особено от страна на папата, той приема да сключи Парижкия договор, където тържествено обещава, че най-големият му син, принцът на Уелс, ще се венчае за Изабела, единствената дъщеря на Филип.

В началото на XIV век международните интриги са така широко разпространени и изкусни, както и в наши дни. Това е и време на значителни промени, големите умове на епохата започват да разширяват границите на познанието. Един от тези писатели е францисканският монах и учен Роджър Бейкън, починал трийсетина години по-рано, пазител на множество големи тайни…