София преди 50 години

Работното време в София

Ограничения в работното време не съществуваха. С изключение работното време на чиновниците, които работеха от 8 до 12 и от 2 до 6 часа, а в частните кантори до 7 и 8 часа вечерта, за търговците и занаятчиите нямаше определен час за работа. Всеки отваряше дюкяна си рано сутрин и непрекъснато, без обедна почивка, той стоеше отворен, докато имаше клиенти.

Търговците на ул. Леге към 5 часа сутринта отварят магазините си

Случвало ми се е да прекарам нощта във весела компания и да се връщам в къщи през първите часове на деня, когато се зазорява. Още към 5 часа магазините по ул. Леге почваха да дигат кепенците, пред много от тях има разпален мангал, на малко столче пред дюкяна е седнал стопанинът на магазина. Косите му са още мокри и прясно сресани. Заедно с първата цигара той сърба турско кафе в голям филджан, което му е донесено от кафеджията разносвач. В това време чиракът е измел плочника и сега го полива с вода. Свежест в лицата на тия, които се готвят да посрещнат новия ден, който ще им донесе печалби, радости, а може би ядове и загуби; в тоя момент те не мислят освен за хубавото. На обяд или ще им донесат храна от къщи, или те ще отскочат до близката гостилница, за да се нахранят набързо и ще се върнат в дюкяна, защото клиентите, които идваха между дванадесет и два часа — повечето чиновници, бяха многобройни. Тогава беше в сила принципът, търговецът винаги да бъде в услуга на купувача. Реномето на един търговец зависеше в голяма степен от услужливостта и от любезността, с която той посреща клиента си. На по-добрите клиенти се предлагаше кафе, било за да почакат по търпеливо, докато момчето донесе някой модел от близкия склад, било защото клиентът е познат или направил по-значителна покупка. Кафето за всеки случай играеше важна роля — по улицата постоянно сновяха кафеджиите със своите специални табли, в които има една или половин дузина кафета за разнасяне в тоя или оня магазин. Консумираните кафета се плащаха на края на седмицата, в събота. Познавах някои магазини, които на края на седмицата плащаха триста до четиристотин кафета, но… кафето струваше пет стотинки, та разноските не надминаваха три до четири петолевки. Вярно, че срещу четири петолевки тогава можехме да си купим един златен Наполеон, а той днес се равнява на осемнадесет хиляди лева — грамадна сума за кафета през седмицата.

Казах, че затваряха дюкяните, когато движението по чаршията значително намаляваше. В 8 1/2 часа вечерта можехте обаче още да си купите една риза или връзка, па дори една женска блуза или воалетка от някой моден магазин. След тоя час оставаха отворени колониалните магазини, бръснарниците, магазините с овощия — те затваряха към единадесет часа. Млекарниците, баничарници, сладкарници — до полунощ, а кафенета и бирарии — дотогава, до когато има клиенти. Някои заведения, като „Червен Рак“, „Смолницки“, „България“, „Батемберг“, ако имаха компании в повишено настроение, оставаха отворени до сутринта. Много по-късно властта регламентира часовете, като определи краен час за известни заведения полунощ, а за други до два часа след полунощ.