София преди 50 години

1

Паянта — от перс. payanda през тур. „напречна подпорна греда на постройка“ и оттам по-късно „лош, нестабилен строеж“; в текста на книгата това значение още не е ясно изразено.

2

Проказничества — „лудории“, от рус. проказа, про- „по причина на, относно, за“ и казить „изменям, изкривявам, обезобразявам“, откъдето и името на болестта lepra, в напредналия стадий на която се достига до обезобразяване.

3

Този текст е очевидно недоглеждане, тъй като на изданието името на художника — Александър Божинов — специално е отбелязано.

4

Тур. хасър — „рогозка“, а оттам хасърлък — „място, постлано или заградено с рогозка“.

5

От 8. XII. 1949 г. — Септември.

6

Пепиниера — „разсадник“, от фр. pepin „семка“.

7

Кидзосвам — неясно.

8

Мезлиш — от мезлич < медж(и)лис тур.-араб. „съвет, съвещание“ — тук вероятно става дума за общинския съвет на София.

9

Пусулка — в случая „писмо“; пусула < в тур. от итал. bussola „компас“ — 1) далекоглед; 2) късичка записка, писъмце; това значение вероятно идва от факта, че записката се е навивала като тръба.

10

Бинлик — шише от 1000 драма (около 3 1/4 литра), от тур. bin „хиляда“.

11

Емишчийница — от тур. емиш „овощия, плодове“.

12

Тур. бейлер-бей „на бейовете бей“, тоест управител на голяма област — тук вероятно става дума за конака на Румелийския берлей-бей в София.

13

Анчуга — неясно.

14

Миопия, гр. „късогледство“.

15

Името бе произнасяно със силно подчертано у — бел. авт.

16

Шмеркезе — „пастет от сирене“ от нем. Shmer „мас, лой“ и Kaese „сирене“. Преносът на ударението върху последната сричка — шмеркезѐ — ясно показва, че съзнанието за немския произход на думата е загубено. Навярно се преосмисля като турско-арабско или френско(?).

17

Кулируда — неясно.

18

Мутафчийница — от тур. mutaf — мутафчия „козинар; който тъче и приготвя предмети от козина“.

19

Щалмайстор „управител на конюшните“ — нем. Stall „конюшня“.

20

Хеморагия — гр. „кръвотечение“.

21

Карагьозчийски — от тур. карагьоз — „черноок“ и оттам „мошеник, смешник, комедиант, актьор“.

22

Пармаклък — тур. „парапет“.

23

Канцонета — „песенчица, кратко музикално произведение“ — от итал. canzone „песен“.

24

Баркарола — „песен на венецианските лодкари“, от итал. barca „лодка“.

25

Атитриран — от фр. attitrer „упълномощявам, назначавам“.

26

Браумайстор — „технолог, специалист по производството на бира“, от нем. Brau, Braeu „бирата, сварена на един път“.

27

Мангелия „хитрина, шмекерия“ — от ма̀нга „хаймана, непрокопсаник“. Любопитно е, че Стефан Илчев в „Речника на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век“ привежда пример, в който думата е употребена също със значение „телефонна слушалка“: — Геле, ти все тука ли беше? Телефонът да е дзъркал?… — Е, ти вдигна ли му мангелията? Кой се обажда? Р. Иларионов.

28

Спамацетови свещи (?) — вероятно „спермацетови свещи“ < спермацет — восъкоподобно вещество, което се добива от кашалотите и днес се използва в парфюмерията и техниката, а в миналото от него са правени висококачествени свещи. Произхожда от лат. sperma ceti „семе на кит“, но спармацетът няма нищо общо с размножаването на кашалотите. По-скоро се допуска, че функцията му е свързана с режима на дишане на кашалота.

29

Безмензурна — от мензу̀ра „мярка“; навярно авторът има предвид неравноделния такт на българската народна песен.

30

(Х)алат, (х)алият, алат, от тур.-араб. alat „инструментите, принадлежностите на занаятчия“.

31

Баджа — тур. „комин“, „отвор, прозорец в тавана, капандура“.

32

Страпонтенче — от фр. strapontin „сгъваема седалка, второстепенно място“; под капрата на файтона, назад, откъм пътниците има сгъваема седалка, която може да се отвори, когато трябва да се качат повече хора

33

„Клерже“ — фр. clerge „висше духовенство, клир“.

34

Мажестиозност — от фр. majeste „величественост“.

35

Турбулантен — фр. turbulent „буен, немирен, размирен“

36

Мушия — рум. (влаш.) „земеделски имот с подвластни, крепостни селяни“.

37

Мушиер — „владетеля на мушия“.

38

Тъгясам — неясно.

39

Филдишен — от слонова кост; тур.-араб. fil dishi „слонова кост“.

40

Палария — шапка с широка периферия — от рум. palarie.

41

Ваджишки — „проклет“ (произходът е неясен).

42

Турнюр — фр. tournure „подплънка отзад, под талията на дамска рокля“.

43

Пресбутон — вероятно секретно копче.

44

Експлорация — изследване, разузнаване, от фр. exploration.

45

Шиньон — женска прическа със събрани на тила коси, често с чужда коса, от фр. chignon „тил, кок“.

46

Понже — копринен плат от Китай или Индия, обикновено небоядисан, в естествения бледо кафяв цвят на коприната, от фр. ponge < англ. pongee < от кит. pen-chi „от собствения стан“.

47

Харбала̀ — набран волан на женска дреха.

48

Пошетка — от фр. pochette „кърпичка фантазе“ — тук означава малка декоративна кърпичка, често с дантели, която се поставя в джоба на сакото.

49

Фенелон — вероятно грешка от фелон / филон — горна църковна одежда на православен свещеник < гр. failoni.

50

Ахчийница — гостилница, от тур.-араб. ahchi „готвач“.

51

Перистил — ходник, предверие, от гр. peristylos „заобиколен с колони“.

52

Салаш — дъсчена колиба, барака, от тур.