Спомени от полунощ

А: Как се чувстваш?

У: Добре съм. Дойдох с такси. Името на шофьора бе Роналд Кристи. Разрешително за работа номер три, нула, две, седем, едно, документ на колата номер три, нула, седем, нула. По пътя се разминахме с трийсет и седем ровъра, едно бентли, десет ягуара, шест остина и един ролс-ройс, двайсет и седем мотоциклета и шест велосипеда.

А: Как върви работата?

У: Ти знаеш.

А: Кажи ми все пак.

У: Мразя хората там.

А: А Катерин Алегзандър? Уим, питах те за Катерин Алегзандър? Уим?

У: Тя няма да работи вече там.

А: Че защо? Кой ти каза?

У: Тя ми каза.

А: Катерин ти каза, че ще я убият, така ли?

У: Другата ми каза.

А: Коя е тази друга?

А: Жена му.

А: Чия жена, Уим?

У: На Константин Демирис.

А: Тя ли ти каза, че Катерин Демирис ще бъде убита?

У: Да, госпожа Демирис. Неговата жена. Обади ми се от Гърция.

А: А кой ще убие Катерин?

У: Един от мъжете.

А: Искаш да кажеш един от мъжете, които дойдоха от Атина ли?

У: Да.

А: Уим, налага се да приключим за днес. Трябва да тръгвам.

У: Добре.