Стаята на Лорда

4.

Лорд Коернър се затвори в Обитаваната стая. Комодор Рукър и двамата полицаи се затвориха в стаята на хазяина със самия него. Оглеждаха подозрително всичко. Най-вече Джонатан Крейн.

Хазяинът се притесни още повече:

— Джентълмени, ако нещо се случи с лорд Коернър, нали няма да държите мен отговорен?

— Ако си постоянно пред очите ни, няма да пострадаш. — лаконично отвърна комодорът.

Засега всичко вървеше добре. Наближаваше дванайсет, но лордът се чувстваше бодър. Двамата полицаи ходеха да проверяват има ли нередности. Последният път лордът ги помоли да донесат някаква храна. Хазяинът прати малко студено телешко и халба бира. Комодор Рукър забеляза, че очите на хазяина светеха алчно, докато даваше храната на полицаите.

Комодорът бръкна в джоба си и извади златна гвинея. Подаде я на хазяина.

— Но, моля ви, сър, вие сте мои гости. — заоправдава се Крейн.

— Вземете ги, Крейн. По някое време аз и момчетата ми също ще се възползваме от гостоприемството ви. Някъде около два след полунощ, когато огладнеем съвсем.

Рукър забеляза доволното изражение на Крейн и вътрешно се изхили. Неговата работа беше да познава какво мислят хората.

Часовникът в стаята на хазяина удари един след полунощ. Двамата полицаи отидоха до Стаята с Духовете и се върнаха доволни, че милорд е все така бодър и в добро настроение.

Комодорът се обърна към хазяина:

— Сър, не че изказвам някакви подозрения, но присъствието на полицаи в къщата, като че ли предотвратява появяването на духове?

— Нощта не е свършила. — излая, силно засегнат Крейн.

Бяха изминали едва десетина минути, откак полицаите провериха Коернър. Изведнъж се чу оглушително дрънчене. Лордът бясно друсаше въжетата, свързани със звънците. Всички моментално наскачаха. Полицаите извадиха револвери, както и комодорът.

Чу се изстрел. После още един.

Комодорът и двамата полицаи се втурнаха към Обитаваната стая. Накараха хазяинът да вземе канделабър, ако случайно свещите при Коернър са изгасени.

Четиримата мъже влязоха в Обитаваната стая. Вътре бе запушено и миришеше на изгорял барут. Лорд Коернър бе така бледен, че въпреки оскъдната светлина, лицето му приличаше на мъртвешки череп.

Лордът повтаряше:

— Застрелях го. Каквото и да беше, аз го застрелях.

Мъжете отидоха към ъгъла, който сочеше Коернър, ужасен. Там имаше погребален саван, разкъсан и надупчен от куршум.

Хазяинът изхъхри:

— Никой, никога не е внасял погребален саван в стаята.

Мъжете изскочиха ужасени от Обитаваната стая. Напуснаха къщата и се запътиха към най-близкото полицейско управление.