Стаята на Лорда

5.

На сутринта Комодорът, четирима полицаи, хазяинът и лорд Коернър направиха оглед на Стаята. Погребалният саван още си беше там. Надупчен от изстрели и вонящ на разложение и смърт.

Намериха куршумът изстрелян от лорда, заседнал в една от стените. Не успяха да намерят сребърното пени, което Коернър твърдеше, че е изстрелял от другата цев на пушката си „Пърдей“.

— Няма и да го намерите. Казах ви, че застрелях духа с него. Куршумът е преминал свободно през създанието. Но пенито … Среброто е старо и изпитано средство за ликвидиране на духове.

Комодорът попита:

— Мислите ли, милорд, че каквото и да имало в тази стая вие сте го унищожил?

— Да. Уверен съм напълно. И за да го докажа, готов съм да прекарам една седмица в тази стая.

Лорд Коернър удържа на думата си. Прекара следващата седмица в Стаята, Която Вече Не Бе Обитавана. Не се случи нищо необичайно.

Всъщност никога повече не бяха забелязани свръхестествени явления или създания в която и да е стая.

След години къщата бе продадена. Обитаваната стая бе превърната в книжарница от новия собственик.

Лорд Коернър, въпреки че бе вече на възраст, понякога минаваше да си купува книги оттам. И гледаше с удоволствие надписът, който обозначаваше името на дюкяна за книги.

Книжарницата се казваше „Стаята на Лорда“.