Свободният софтуер и бизнесът

3. Свободният софтуер и софтуерните фирми

Традиционният бизнес-подход твърди, че извън благите приказки изгодата е като черга: повече за клиента значи по-малко за доставчика. Е, ако свободният софтуер е толкова добър за клиента, къде е изгодата за автора му?

Оказва се, че я има — и то повече, отколкото при затворения софтуер. Ето отговори на рекламираните съображения против:

„Трудно е да се генерира постоянен поток на приходи, ако всеки може да раздава софтуера ти безплатно“ — въпрос на бизнес модел е. Ако моделът е ориентиран към продажба на стока — да. Ако е ориентиран към продажба на услуга, не е толкова трудно.

Софтуерът никога не е само стока. Без гаранции, поддръжка, надежда за бъдещи версии и други прибавени услуги той е непривлекателен. (И обратно — фирми, които предлагат например само поддръжка, често биват питани не могат ли да коригират или допълнят софтуера; в идеалния и за тях и за клиента случай, ако софтуерът е свободен, могат.) Така че дали моделът ще е продажба на стока, или на услуга, е въпрос на избор.

От двата избора по-изгодният и за двете страни е услугата. Не случайно почти 60% от печалбите в ИТ сектора са не от продажби на хардуер или софтуер, а от услуги. От една страна, услугите създават много по-трайни бизнес-връзки. От друга, при тях качеството на продукта е много по-лесно за преценка от клиента и дава бързо и силно отражение върху отношенията. При услугите тези, които дават реално качество, прогресират много по-бързо, отколкото при продажбите.

„Всеки може да продължи продукта ти официално, и да те измести от създадения от теб бизнес“ — Ако сте мързеливи и некадърни, да — ще е твърде лесно това да се види. Ако обаче не сте, дори за големи и силни конкуренти ще е трудно да ви изместят, по същата причина.

Ако правите затворен комерсиален софтуер, да ви изместят е много лесно. Има могъщи софтуерни фирми, чиито успехи са изградени върху това; оборваният тук аргумент е измислен и поддържан точно от тях (защо ли?). Разликата е че при затворения софтуер битката печели който има повече пари и влияние, а при свободния — който работи по-добре. (Реално и в двата случая има и двата елемента, но съотношението им е различно.)

А сега малко и за предимствата:

При свободния софтуер принципът „дай да направим нещото, пък после само ще лежим и лапаме“ е невъзможен. (И при другия също, но тук това е по-очевидно, и това ви помага да не се подведете.) Печелят които работят. Но това има и обратна страна: работите ли, печелите, а лежачите и лапачи отпадат, колкото и велики да са. Вашият успех е във вашите ръце не само на думи, а на практика. За бизнес в положението на българския това е плюсът, който тежи повече от всички останали заедно.

При свободния софтуер нямате как да дръпнете чергата на клиента, така че сте принудени да работите с него честно. В дългосрочен план обаче това е огромно предимство: вместо куп мразещи ви клиенти, които бягат от вас, и търсят други доставчици, имате куп доволни клиенти, които ви вярват и привличат още.

Винаги можете да разчитате на подкрепата на хобистите. Ако оформяте бизнеса като продажба на услуги, можете да се опирате сериозно на труда на неплатените ентусиасти, без те да протестират. Ако при това сте открити, коректни и приятни към тях, те са щастливи, уважават ви и с удоволствие защищават доброто ви име. А грижите ли се за тях в добавка, дори ако не хвърляте много пари за това, те са ваши верни воини и защитници, безплатни и убедени рекламни агенти, и чудесна база за набор на персонал. И в много случаи тяхната подкрепа (или липсата й) ще бъде зрънцето, което накланя везните към успех или неуспех.

Винаги можете да разчитате на клиентите, които знаят за предимствата на свободния софтуер. А това тези предимства да станат известни на всекиго е въпрос само на време, и зависи и от вас.

Накратко, принципът за изгодата като черга със зададен размер, която трябва да се дърпа, за да имаш повече, важи за затворения софтуер. При отворения е на преден план и очевидна изгодата да дотъкавате заедно с клиента чергата, така че да има повече за всеки.