Свободният софтуер и бизнесът

5. Бизнес-модели при свободния софтуер

По начало свободният софтуер е бил създаван само като хоби, в свободното време на програмисти. Тогава той твърдо е нямал нищо общо с бизнеса… Това обаче от доста време вече не е така. Към момента значителна част от свободния софтуер се пише от фирми. И ако продуктът им е качествен, те растат и преуспяват.

Най-очевидният пример са комерсиалните дистрибуции на Линукс. Те продават… не, не самия Линукс, той може да бъде дори изтеглен от Интернет сайтовете им безплатно, а ръководства в печатен вид, плюс една или две години телефонна поддръжка, плюс още програми към него, плюс допълнителни услуги… Типичната цена от 40 до 80 долара е „пари за сандвичи“ дори за частно лице, което живее в бяла страна, и е на практика пренебрежима за фирми. В добавка, тези фирми пишат активно части от Линукс, или свободен софтуер за него — по-евтино е веднъж да напишеш нещо, което да решава проблема лесно, отколкото хиляда пъти да обясниш как той се решава по трудния начин.

Подобен е бизнесът на фирми като MySQL AB. Автори на най-популярната база данни в света на свободния софтуер, те успешно растат и се развиват. Печалбата им идва основно от консултации и поддръжка, и донякъде от поръчани от клиенти специализирани допълнения към продукта.

Още други фирми печелят от писане на свободен софтуер, като изпълняват поръчки на клиентски фирми или организации, или на фирмите зад комерсиалните дистрибуции. Понякога те на свой ред възлагат части от поръчките на подизпълнители — очевидно този бизнес-модел е не по-малко жизнеспособен от модела на комерсиалния софтуер.

Изглежда че в писането на свободен софтуер има доста хляб, защото непрекъснато се чува как някоя фирма отваря кода или напълно освобождава комерсиален софтуер, който пише. Причината понякога са фалити или отказ от софтуера, но в повечето случаи фирмата продължава да го развива; сметката е, че се търси повече популярност за него. Това на свой ред увеличава оборота на фирмата от други продукти, или пък й помага рязко да увеличи печалбата си от поддръжката на този софтуер.

По-малко известни, но доста на брой, са хилядите фирми из цял свят, специализирани само в поддръжка на свободен софтуер. Те също се издържат добре, и на свой ред допринасят — било като посочват или коригират проблеми, било като плащат на авторите на дистрибуции за сертифициране и обучение, а някои от тях и направо започват от един момент нататък да пишат свободни парчета код и модули. Които на свой ред се добавят към свободния софтуер, и го правят още по-привлекателен за клиентите — а оттам и за бизнеса.

Изместването на бизнес-модела от предлагане на стока към предлагане на услуги има и недостатък — фирмите, пишещи свободен софтуер, сравнително рядко създават нови и революционни програми (услугите са по-консервативен пазарен дял от стоките). Това обаче е любим специалитет и мечта на хобистите-програмисти. А пък фирмите охотно застават с ресурсите си зад създадените добри идеи, и това прави свободния софтуер не по-малко иновативен от комерсиалния.