Съкровището на Питон

Шестнадесета глава Кръвопролитие в долината

Залезът обагри долината в алено и воините от летящия отряд започнаха да се събират. Гома бе избрал за предстоящата задача воините с червени пера. Там имаше най-много млади воини, нетърпеливи да спечелят слава и достатъчно издържливи да изпълнят трудната задача. Кралят нареди да почиват през целия ден, което не беше лесно за младите воини, като се има предвид, че за мнозина това сражение щеше да бъде първо.

Нямаше да носят със себе си нищо освен оръжието, защото им предстоеше да вървят и да се бият.

Когато на небето заблестяха първите звезди, Гома издаде последните си заповеди, които преведоха и на Конан:

— Докато вървим, ще пазите пълна тишина. Ако на някого се случи нещо лошо — например ако го ухапе змия, той трябва да страда и да умре безмълвно.

Нарежданията бяха изречени и изслушани с еднаква мрачна решителност.

— Време е — рече накрая Гома. — Да потегляме!

Конан беше готов. Бяха му дали препаска от леопардова кожа и превръзки от дълга маймунска козина. Като се прибавят и новите пера, от останалите бойци го отличаваха единствено външността му на чужденец и дългото копие. Не носеше щит, защото знаеше, че ако му потрябва, ще вземе от някой убит враг.

Дългата редица воини с червени пера тръгна през събралото се множество. Спазвайки заповедта на краля, тълпата окуражаваше воините само с приглушено животинско ръмжене, което обаче беше по-войнствено и от най-бурните приветствия.

Щом излязоха на открито, увеличиха скоростта. Първо вървяха бързо, после полубегом, а накрая се впуснаха в тръс. Най-отпред тичаха неколцина млади воини, момчета, които бяха опознали добре околността, по време на кражбите на добитък. Следваха ги Гома и охраната му от воини с черни пера, сред които и Конан. Най-накрая бяха останалите, които пееха шепнешком.

Луната изгря и ги обля с бледата си светлина. За смелите млади воини, които бяха прекарали голяма част от живота си на нощен пост при стадата, тя беше ярка почти колкото дневната. Хищниците в храстите ги отбягваха и се снишаваха до земята при вида на странната процесия, прекосяваща долината. Глупавите, полуслепи носорози се отдалечаваха със сумтене.

Гома не даде нито една почивка. Нощта беше хладна, но всички скоро се покриха с пот, а шепотът на песента им стана задъхан. Но никой не се оплака. Тъкмо затова Гома беше подбрал отряд най-вече от млади бойци. Когато нощта напредна, а луната измина част от пътя си на небосвода, някои взеха да се препъват от умора, но никой не се отказа. Едва дишаха, но ако се откажеха да вървят, това би било равносилно на непоносим позор.

Когато стигнаха до северния край на долината, дори най-издържливите бяха накрая на силите си. Кралят нареди да спрат на една широка ливада и мъжете рухнаха, задъхани, на земята. Гома и Конан дишаха тежко, а върху мускулестите им тела проблясваха капчици пот. Кралят не носеше никаква украса. В дясната си ръка държеше малък кръгъл щит от хипопотамова кожа, а в лявата небрежно въртеше неизменната секира.

— Слънцето изгрява — Гома разглеждаше тънката бледа ивица над източните планини — и скоро ще ни покаже лицето си. Още преди това трябва да започнем да убиваме. Това е последното утро от управлението на Набо. Преди да залезе, слънцето ще види новия господар на долината.

— Не бих искал да владея такава долина — рече Конан. — Земята е добре и е хубава, но езерото я отравя.

— Вярно е. По време на своите скитания видях много страни и смятам да отведа хората си оттук, по-надалеч от чудовището в езерото. Ще си намерим не по-лошо място, с плодородна земя за посевите и с добри пасища за добитъка.

— Подобни места обикновено вече са заети — изтъкна кимериецът.

— Дълго пътешествах, но не срещнах по-добри воини от моите. Когато видим страна, която ни харесва, ще я завладеем и ще прогоним обитателите й. Силата и храбростта се възнаграждават с богатства. Така е било и така ще бъде винаги.

— Прав си. Време е да действаме.

— Да. Трябва вече да проливаме кръв. — Гома даде команда и младите воини скочиха на крака. Приготвиха се за битка, лицата им се свиха в гримаса, а оголените им зъби проблясваха на светлината. Гома нададе боен вик, посочи надолу към долината със секирата си и се затича. Воините закрещяха и последваха краля си.

Конан тичаше до Гома, дългите му крака го носеха с лекотата на трениран боен кон. Само след няколко минути видяха първия лагер. Беше разположен до малък поток. Няколко от обитателите му бяха будни и кладяха огън, но при вида на страшната гледка те зяпнаха втрещени. От колибите наизлязоха мъже и започнаха да търсят оръжието си, но когато воините с червени пера ги нападнаха, само двама-трима бяха готови за бой.

Това не беше битка, а клане. Кралят застана встрани и даде възможност на бойците си да обагрят копията с кръв. Конан също не взе участие в схватката. Кръвопролитието беше страшно, но Конан не харесваше такъв бой. Когато враговете им до един бяха мъртви, продължиха нататък. Кръвта беше разпалила духа на воините. Онези, които не успяха да се включат в схватката, нямаха търпение да се проявят.

Следващият лагер вече се беше разбудил. Воините на Набо бяха успели да се въоръжат и да се строят. Бързо сломиха съпротивата им, но не можеше да се отрече, че защитниците се сражаваха яростно. Конан видя как Гома уби двама противници с бързо и леко завъртане на секирата си, отблъсквайки без усилие ударите на копията с малкия си щит.

Един висок боец с бели пера, почти скрит зад дългия си щит, се хвърли срещу кимериеца. Конан държеше меча в дясната си ръка, а копието в лявата. Парира копието на врага със своето, а с меча блъсна щита настрани. С бързината на змия прониза незащитеното тяло на врага. Огледа се за други противници, но сражението почти беше приключило. Повечето от воините с бели пера бяха мъртви, но сред бойците с червени пера също имаше мъртви и ранени.

— Да тръгваме — нареди Гома и изтръска кървавия мозък, полепнал по брадвата му. — Утрото едва започва.

— И започна добре — изтъкна Конан.

Следващият лагер беше на воините от отряда със сини пера. Те също се бяха построили в редица, но имаха доста объркан вид. Гома спря хората си и се обърна към сините с пламенна реч.

— Дадох им възможност да избират — обясни след това Гома на кимериеца — или да дойдат с мене и да се бият с белите, или да загинат тук. Имат двайсет вдишвания време за решение.

Сред сините се надигнаха няколко гласа, но после се чуха гръмки приветствени викове. С насочени надолу копия, сините се затичаха и се присъединиха към червените и към новия си крал. Така подсилен, бойният отряд продължи надолу по долината.

Сутринта продължаваше. В лагерите на белите имаше кратки, яростни схватки. А сините, като виждаха толкова много от своите другари в редиците на нападателите, вече не се колебаеха, а направо се присъединяваха към отряда, преди още Гома да нареди да спрат. С бойни викове и песни воините продължаваха напред, все по-силни и по-силни, а след себе си оставяха само кървава диря.

Пред погледите им се показа градът. Последните няколко лагера на Набо бяха забелязали приближаващия се силен отряд достатъчно отдалеч и направо преминаха към отстъпление. Но воините с бели пера нададоха викове на ужас, когато видяха, че още по-мощна сила е застанала зад тях и ги отделя от сигурността на града. Като един редиците на воините на Гома се обърнаха кръгом и се насочиха към бягащите от лагерите паникьосани бойци. С отчаянието на обречени белите се врязаха в стегнатия строй, но в същото време ги настигнаха преследвачите им. Копията се забиха в телата им сред писъци и бойни викове, кръв обагри поляната пред града.

Конан забиваше копието си и размахваше меча, без да прави разлика между бегълци и съпротивляващи се. Клането трябваше да приключи бързо, за да не може Набо да се възползва от суматохата и да нападне пръв. След няколко трескави минути бойното поле се покри с посечени трупове. Щом боя приключи, Гома издаде заповед и редиците се престроиха.

— Разположих войниците с жълти пера отпред — обясни той на Конан. — Те са най-силния ми отряд. След тях са зелените. Техният отряд е по-малък, но воините са много опитни. Издържливи са и няма да се уплашат, ако първата редица отстъпи към тях. Най-накрая са червените, защото са почти напълно изтощени. Сините разположих на крайния ляв фланг. Оттам трябва да извикат другарите си от армията на Набо да се присъединят към тях.

Конан огледа стените на града. Покрай тях надничаха много хора, но никъде не видя спътниците си. Набо явно нямаше да се опита да защити града, защото зад стените не се виждаха воини и никой не се опитваше да барикадира входа. Над портата стоеше самият Набо и се взираше в неочакваното зрелище. От дясната му страна се виждаше съсухрената фигура на Агла. Старата вещица крещеше проклятия, които общият грохот заглушаваше. Отляво на Набо се извисяваше Сетмий.

Когато приключиха с подготовката, Гома се обърна към кимериеца:

— Сега ще отида да предизвикам чичо си на бой. Ще заявя, че имам право на дуел, а той със сигурност ще ми откаже. След това двете армии ще влязат в бой. Убивай всеки, който си изпречи на пътя. Онези, които се сражават на страната на Набо, нямат право да живеят. Но самият Набо не го нападай. Само крал може да убие крал.

— Но той нали не е крал — възрази Конан. — Той е самозванец.

— Така или иначе той е мой. Аз трябва да го убия и всички трябва да видят как го убивам.

— Както кажеш, но ако той ме нападне, нищо не мога да ти обещая. Никой мъж не се измъква жив, ако се изправи срещу мене с оръжие.

— Тогава го избягвай — мрачно нареди Гома.

Когато всичко беше готово, крал Гома излезе пред армията си. Воините му извикаха гръмогласно и удариха с копията по щитовете си, дюдюкайки възторжено. От портата се изсипаха воини с бели пера и се строиха пред града. Зад тях стоеше един син полк. Конан бързо прецени съотношението на силите. Събрани на едно, белите и сините бойци почти бяха равни по брой на армията на Гома. А като се прибави и отряда на Сетмий, силите се изравняваха. От голямо значение беше дали сините ще минат на тяхна страна. Другарите им от армията на Гома ги викаха, но те стояха с каменни лица. Гома вдигна секирата си и настана тишина. Той се приближи на един хвърлей разстояние от противниковата армия и започна да вика нещо на групата над портите. Набо мълчеше, но Агла извика нещо, което разсмя хората покрай градските стени. Тогава Гома свали червената си роба и оголи тялото си до кръста. Конан не видя какво се разкри по този начин, но хората спряха да се смеят и ахнаха в един глас. Тогава Гома размаха секирата си и извика нещо на Набо. Натрапникът отвърна високомерно. Кимериецът разбра, че е предизвикателството за двубой е отхвърлено. Той видя, че изправените срещу тях воини посърнаха, особено сините, и се досети, че от краля се е очаквало да приеме предизвикателството да се бие за трона. Отказът на Набо беше намалила решимостта на неговите войници, което беше добре дошло за Гома.

Напред излязоха стигийските воини и се строиха пред вратата. От бумбана нямаше и следа. Всички чакаха в напрегнато мълчание да започне кървавата баня.

Гома обърна гръб на чичо си и тръгна обратно към редиците на своята армия. Зад него един стигиец вдигна нещо към рамото си. Конан реагира преди още стрелецът да пусне стрелата от арбалета си. Кимериецът хвана ръката на краля и го дръпна настрани в мига, когато нещо, изсвистя покрай тях. Чу се силен стон. Един от воините на първия ред бе хванал стрелата, пронизала гърдите му. Една кръгла дупка показваше къде острието е минал през щита му.

Гома се озъби:

— Значи използват оръжието на страхливците срещу един признат от боговете крал?

— Това са наемни войници — обясни Конан, — а един от тях видя възможност да убие противниковия предводител. — Той се усмихна студено на Гома. — И аз съм бил наемник, и аз съм го правил.

Набо извика нещо, един от войниците му метна копието си и прониза тялото на арбалетчика. Сетмий се намръщи, когато Набо му каза нещо гневно.

— Горе между съюзниците се появиха разногласия — отбеляза кимериецът. — Толкоз по-добре за нас долу.

— Стига толкова — отсече Гома. — Да започваме. Нямам търпение да седна на престола на предците си.

Той вдигна секирата високо над главата си, развъртя я, а после я насочи към противника. Воините с жълти пера извикаха и се хвърлиха напред. Конан и Гома се втурнаха заедно с тях в самия център на боя и така започна битката за долината.

Сражението се водеше без изкусни похвати. Грубата сила се противопоставяше на груба сила. Със злокобен звук копията удряха по щитовете или се врязваха в човешки тела. Бойни тояги размазваха черепи, мечове отсичаха крайници, във въздуха се носеше миризмата на прясна кръв. Някои от мъжете пееха, други надаваха бойни викове. Градските жители от върха на стените крещяха обиди или поощрения, а жителите на околните села се събраха на хълмовете да наблюдават небивалата схватка.

Конан се сражаваше яростно, пронизваше и посичаше с меча си в трескава самозабрава. Като морски прилив в жилите му се надигаше войнственото безумие на неговия народ. Уби мнозина, но при един удар в нечий тежък щит копието му се прекърши. Кимериецът хвана меча с две ръце и го размаха с двойна сила.

До него секирата на Гома описваше широки дъги, а малкият му щит успешно отблъскваше всяко вражеско нападение. Противниците му бяха победени наполовина от страхопочитанието си пред височайшия му произход. Ясно се забелязваше и присъствието около тях на гвардията с черни пера.

В безумието на това клане редиците се разпаднаха и боят се поведе между отделни групи. Тогава един от военачалниците на Гома даде команда и към боя се присъедини още едно отделение воини със зелени пера. Белите бяха отчаяни, но никой не направи опит да се предаде. Този ден нямаше да има милост за никого.

Когато боят навлезе в своя втори етап водачът на сините взе решение. Той доказа, че е съобразителен воин, защото не насочи хората си към всеобщата битка, където поради объркването бойците му със сигурност щяха да се сражават и с двете страни. Вместо това по негова команда сините внезапно се обърнаха и нападнаха стигийските наемници, които пазеха портите. С радостни викове към тях се присъединиха другарите им от фланга на Гома.

Поведоха се две отделни битки: белите се сражаваха срещу многоцветните отряди, а сините — срещу стигийците. Сините веднага започнаха да понасят значителни загуби. Както обикновено в такива случаи, редът щедро компенсираше численото надмощие. В гъстите редици всеки човек беше защитен не само от собствения си щит, но и от щитовете на другарите му от двете страни, така че можеше да съсредоточи цялото си внимание върху противника отпред. Тъй като защитните средства на наемните войници бяха по-съвършени, бойците на Гома трудно ги поразяваха. Стената пречеше да ги обкръжат или заобиколят. Бойното поле заприлича на месомелачка, където гола плът се хвърляше срещу непоклатимата стомана, и сините губеха пет човека срещу всеки убит от тях стигиец.

Втората битка вече приключваше. Изоставени от сините, пренебрегнати от стигийците, които бяха принудени да мислят за себе си, белите започнаха да губят. Тъй като положението беше безнадеждно, някои от тях се опитаха да избягат. Воините с червени пера, вече отпочинали, ги догонваха и ги убиваха безпощадно. Настана масова сеч.

Когато видя, че основната работа вече е свършена, Гома се оттегли от битката. Намери Конан да стои, подпрян на меча, с окървавени до раменете ръце. Все още носеше медния обръч, но черните пера бяха отсечени от опасно точни вражески удари. Опитваше се да успокои дишането си и наблюдаваше ожесточената битка при портите.

— Виждам, че си бил доста зает — рече Гома.

— Вярно е — съгласи се кимериецът. — Но сражението още не е свършило. На онези приятелчета им идва доста нанагорно.

— Да, сините плащат с кръв досегашната си подкрепа към Набо. Оцелелите ще се ползват с височайшото ми благоволение — Той поклати глава. — Истинските воини не воюват по този начин.

— Това не са воини, а наемни войници. Те служат на онзи, който им плаща.

— Как да сложим край на това? — попита Гома.

— Спри сражението по целия фронт. Така само напразно пилееш силите си. Събери хората си и атакувай точно в центъра. Хората ти отпред ще пострадат, но така ще разбиеш редиците им. Воините ти ще си пробият път навътре и ще ги победиш.

— Разумно звучи, да видим какво ще постигнем. — Гома извика военноначалниците си и всички заедно навлязоха сред сражаващите се воини със сини пера. Не беше лесно да накараш ожесточени диваци да прекратят битката и се налагаше от време на време Гома да удари някого с опакото на бравата си. Но успяха да разделят воюващите и на бойното поле настана тишина.

Под наставленията на Конан, Гома строи армията си във формата на огромен клин, насочен право срещу стигийските редици.

Острието на клина се оформяше от сините воини, които трябваше за пореден път да докажат верността си с цената на живота си. Останалите се подредиха без оглед на това от кой отряд са. Предстоеше да се направи яростен, мощен опит да се сломи последната съпротива на краля.

На градските стени зяпачите очакваха края с безмълвен ужас. Набо, бесен от ярост, оглеждаше посечените тела на хората си, а Агла крещеше и танцуваше, очевидно на ръба на апоплектичен удар. От Сетмий нямаше и следа.

Конан и Гома застанаха от едната страна на клина. Те бяха участвали достатъчно в боя, така че този последен етап щеше да мине без тях — изходът от боя зависеше не толкова от уменията на отделния човек, колкото от общата сила. Конан огледа двамата военачалници, застанали отдясно и отляво на челната редица. Те гледаха мрачно, но решително. Бяха преживяли много трудни битки и нямаха намерение да се отчайват точно сега, когато се сражаваха с обикновени диваци.

Гома даде нареждане и клинът се втурна напред, отначало с бърз ход, после в тръс и накрая с устремен бяг. Върхът му се заби в средата на стигийския строй. Редицата се огъна, а после се пречупи. Войници и от двете страни падаха, а диваците прескачаха телата им. В центъра се образува кървава блъсканица. Първите воини, врязали се в противниковия строй, бяха веднага повалени. Тъй като фланговете бяха открити, ефикасната защита се оказа невъзможна. Но когато в прорива се втурнаха повече мъже, те вече можеха да се обърнат настрани и да противостоят на врага от двете страни. Натискът срещу стигийския отряд стана неудържим и войниците се разделиха на все по-малки групи. И изрядната им дисциплина вече не можеше да им помогне. Макар да бяха опитни, наемниците не можаха да устоят на ордата побеснели, дългокраки копиеносци. Остатъците от стигийския отряд бяха пометени и воините на Гома се изсипаха през портите в града.

Щом се освободи входа, Гома и Конан минаха вътре. Воините бяха освирепели от клането и мирните жители побягнаха пред тях. Бойците убиваха наред, без да правят разлика между враг и обикновени жители.

— Най-добре е да обуздаеш хората си, иначе няма да остане кого да управляваш — предупреди Конан наследника на трона.

Гома сви рамене:

— Градските жители подкрепяха Набо. Не се безпокой клането скоро ще спре. Има едно нещо, което всеки владетел знае, приятелю: „Убитите никога не са незаменими.“

Конан нямаше какво да възрази срещу тази жестока философия. Наистина, след първите няколко минути яростно опиянение победителите се успокоиха и смъртоносната им ярост се уталожи. Гома нареди на военачалниците си да претърсят града. Искаше да му доведат Набо, Агла и Сетмий живи. Набо не трябваше да бъде убит в никакъв случай.

Конан огледа убитите наемници, но не откри червенобрадия Хопшеф и чернобрадия Геб. Двамата някак се бяха отървали и се бяха скрили в града.

След като се пръснаха и тръгнаха да претърсват града, хората на Гома откриха няколко стигийски войници заедно с няколко добре известни поддръжници на Набо, които бяха извлекли полза от управлението на узурпатора и смъртта на бившия крал. Предателите бяха екзекутирани без милост.

Всички се събраха на площада пред кулата. Гома излезе напред сред гръмките приветствия на воините си. Той се качи на платформата и благодари за оказаната му чест. Извика нещо, после отново свали робата и разкри гърдите си. И този път настана благоговейно мълчание, хората се поклониха и вдигнаха ръцете с дланите напред.

Този път кимериецът видя какво показва Гома. На тялото му бяха татуирани в черно тризъбец с вълнообразно извити зъби и полумесец. Гома махна на Конан да дойде при него на платформата.

— Показах на хората знака на кралския ми произход. В продължение на сто поколения кралският наследник се бележи със знака на древния пазител на прохода.

— Виждал съм го — призна Конан.

— Сега отново ще извикам Набо на дуел. Този път трябва да приеме, защото няма какво повече да губи. Искам внимателно да наблюдаваш дали боят ще бъде честен.

— Както искаш. Но нали спечели престола в сражение? Защо рискуваш да го изгубиш?

— Набо беше крал, макар и незаконен. Само крал може да убие краля.

— Тогава накарай хората си да го довлекат и отсечи главата му — уговаряше го кимериецът. — Бъди разумен, човече! Не си спал, вървял си цяла нощ, воювал си, след това отново се би за града. А през това време Набо само е гледал как загиват хората му.

— Трябва да спазя обичая. Хората трябва да видят как побеждавам и убивам Набо, иначе винаги, докато управлявам ще имам проблеми.

Гома произнесе тези думи с мрачна решителност, после със същата мрачна решителност се обърна и изкрещя нещо, с което да предизвика мъжа в кулата. Последва дълга, напрегната тишина, след това в сградата се размърдаха. Най-напред излязоха в редица кралските слуги: танцьорите, шутовете, прислужничките, които Конан беше виждал и по-рано. Най-отзад вървеше палачът с изрисувано като череп лице. Последен се показа Набо, изправен и горд, като обречен на смърт лъв. Агла никаква я нямаше. Конан забеляза Кафи и махна на преводача да застане до него.

— Трябва да ми казваш за какво си говорят — нареди той на роба.

— Ще се застъпиш ли за мене пред новия крал? — В гласа и по лицето на Кафи се четеше ужас.

— Да, ти ми помогна доста. Помогни ми и сега и ще се опитам да убедя Гома, че просто си изпълнил робските си задължения, нищо повече. Мисля, че ще те помилва. Вече уби най-важните поддръжници на Набо.

— Благодаря ти, господарю. — Облекчението на Кафи очевидно беше огромно.

— Кажи ми сега, какво стана с приятелите ми?

— И Сетмий, и кралят ужасно се разгневиха, когато ти хитро избяга. Агла се развика, че веднага трябва да дадат всички чужденци на езерното божество, но стигийският жрец настояваше да оставят поне бледоликата жена. Набо твърдеше, че трябва да оставят божеството да се потопи отново и да се успокои. Снощи доведоха тримата мъже, за да ги принасят в жертва, но божеството не пожела да се появи, колкото и да го викаше Агла. Това я разгневи повече от обикновено и тя реши веднага да ги убие, но Набо й каза да ги остави за следващата вечер. Но май той няма да доживее тази вечер.

— И на мене така ми се струва — съгласи се Конан. — Къде е Агла?

— Нямам представа. Ние, слугите, се бяхме събрали в голямата зала, за да разберем каква съдба ни очаква. Агла дойде заедно с краля, но после изчезна някъде в кулата.

— А жрецът?

— Той дойде преди краля. С него бяха двама от военачалниците му. Видях ги да тичат към стаята, където бяха затворени твоите хора, но после им изгубих следите.

— Кром да го убие! Този път какво е намислил? — Конан нямаше търпение да влезе в кулата и да разбере какво е станало с другарите му, но трябваше да види как ще завърши двубоят между Гома и Набо.

Двамата крале изпълняваха някакъв сложен ритуал, който повече приличаше на танц — дебнеха се един друг и пееха. Конан попита Кафи какво означава това.

— Кралете се предизвикват един друг и всеки съобщава, пеейки, родословието си. Набо твърди, че тронът е негов, Гома казва същото. Но за всички е ясно, че Гома наистина е истинският наследник.

— Ами ако Набо спечели? — попита кимериецът. — Тогава какво ще стане?

— Тогава всички трябва да му се закълнат във вярност — отвърна Кафи.

— Моля? — Конан беше възмутен до дъното на душата си. — След цялото това кръвопролитие Набо може да си върне короната, ако победи в един-единствен двубой?

— Разбира се. Това ще значи, че боговете искат той да е нашият крал. Бунтовниците издържаха досега, защото вярваха, че синът на техния крал е още жив и ще се върне. Ако Гома загине, няма кой да го смени.

Конан поклати глава:

— Не мога да ги разбера този хора.

Ритуалът свърши и един слуга връчи на Набо неговите оръжия: малък щит като този на Гома и късо копие. Дръжката му беше не по-дълга от метър, а острието — дълго около лакът, широко колкото длан и остро като бръснач.

Щом започна дуелът, всички млъкнаха. Двамата крале застанаха един срещу друг и вдигнаха щитовете си. Това послужи като знак за барабаните да подхванат своя бесен ритъм. Освен тяхното биене, не се чуваше никакъв друг звук. Мъжете започнаха да се движат предпазливо в кръг, като внимателно се прикриваха зад щитовете си. Набо държеше копието ниско, с насочен към корема на противника връх. Гома сякаш беше прехвърлил секирата небрежно през рамо. Конан обаче забеляза, че дръжката на оръжието всъщност не докосва тялото му и че Гома е напрегнат като изопната тетива.

Набо извика и се хвърли напред с насочено към корема на Гома копие. Противникът му отблъсна оръжието с щита си и на свой ред нанесе три бързи удара. Секирата се движеше с нечовешка бързина, подчинявайки се предимно на движението на китката. Като се извърна стремително и като боравеше ловко с щита, Набо успя да се спаси. От украсеното му с белези чело потече пот, а зъбите му се оголиха в свирепа гримаса.

Набо се престори, че ще насочи удара си към лицето на Гома, но всъщност насочи копието към краката му, използвайки копието като къс меч. Гома скочи при първия опит и почти отбягна втория, но върха на копието успя да направи дълбока бразда на дясното му бедро. Набо се ухили и извика нещо.

— Вика, че е победил — прошепна Кафи.

— Много е рано — измърмори в отговор кимериецът. — Раната е незначителна.

Гома като че изобщо не забеляза окървавеното място. Още един път размаха устремно брадвата си, като се целеше ту високо към главата на Набо, ту ниско, към краката му, за да обърка защитата на противника. Докато прибираше брадвата при един от ударите, Гома насочи към врага си шипа от обратната страна на оръжието си. В последния момент Набо подстави щита си и шипът се заби дълбоко в хипопотамовата кожа. Гома хвана секирата си с две ръце, отскочи назад и задърпа с все сила. Напънът почти повали Набо на земята, но каишът на щита се скъса и се наложи Гома да освободи оръжието, което даде на Набо време да стъпи здраво на краката си. Той хвана дръжката на копието с две ръце и започна диво да замахва към Гома, като го принуждаваше да отстъпва и не му даваше време да го атакува. Конан виждаше, че кралят-самозванец е в неизгодно положение срещу дългата секира и щита. Явно Набо съзнаваше този факт и затова реши да действа. Той изкрещя, хвана дясната китка на Гома с лявата си ръка и насочи копието си към корема му.

Гома свали щита точно навреме да се предпази, после го пусна на земята, за да сграбчи Набо. Всеки хвана ръката, с която противникът държеше оръжието си, и се опитваше да оттласне от собственото си тяло. Дива сила се изправи срещу дива сила.

Конан се боеше, че Гома е почти изтощен. Забеляза някакво движение с периферното си зрение. Палачът се промъкваше към Гома. Конан разбра, че Набо знае какво ще предприеме неговият слуга, защото се бореше с Гома така, че да го държи с гръб към палача. Силите на краля-узурпатор бяха на изчерпване. Още преди двубоят той е предвидил това и е бил готов на всичко, за да убие Гома. Очевидно, почитта на Набо към традициите не беше чак толкова голяма.

Палачът се втурна напред с вдигнато оръжие. Беше бърз, но Конан се хвърли към него със скоростта на тигър. Кимериецът скочи напред, мечът му описа бляскав кръг и отряза ръката, която държеше острието, отнело живота на толкова безпомощни жертви. Втори удар отсече изрисуваната като череп глава и тя се търколи към тълпата. Един воин ловко я хвана и ухилен я размаха над главата си. Тълпата ахна.

Гома изтласка Набо към ръба на платформата. Върху лицето на узурпатора първо се изписа гняв, след това тревога и накрая просто ужас. Той почна да върти очи и от изкривената му уста потече слюнка. С един последен напън Гома го натисна с лявата си ръка и изви десницата му. Въпреки бясното биене на барабаните ясно се чу как ръката на Набо изтрещя, всички видяха как тя се огъна и как копието на самозванеца се заби в собственото му тяло.

Гома пусна противника си и се дръпна назад. Набо се опитваше да се задържи на крака, целият се гърчеше в агония. С вик на тържествуваща ярост, Гома взе отново брадвата си, размаха я мощно, после я стовари с всичка сила и разцепи главата на Набо, размаза челюстта и врата му, разсече гърдите и спря точно над кръста му. Високият труп се поколеба за миг, после рухна върху платформата, разпръсквайки около себе си кръв и вътрешности.

Гома вдигна високо окървавеното си оръжие. Тълпата започна да крещи радостно, забравила всички ужаси от последните часове. Всички военачалници се хвърлиха ничком в краката на победителя и заудряха чела в земята, за да засвидетелстват своята покорност.

Долината се сдоби с нов крал.