Сън в лятна нощ

ПЪРВА СЦЕНА

Атина. В двореца на Тезей2.

Влизат Тезей, Хиполита, Филострат и Свита.

ТЕЗЕЙ

Красива Хиполита, наближава

със бързи крачки брачният ни час:

след само четири щастливи дни

ще блесне горе младата луна.

Но, ах, как бавно старата се стапя!

Тя моето търпение разтяга

като безсмъртна мащеха, която

подяжда дохода на млад наследник!

ХИПОЛИТА

Не ще усетим четирите дни

кога са се разтворили във нощи,

не ще усетим четирите нощи

кога са отлетели в сладък сън,

и сребърният лък, отново опнат,

ще се извие горе — пръв свидетел

на сватбата ни.

ТЕЗЕЙ

Тръгвай, Филострате!

Готви града за близките забави;

раздухай във атинската младеж

искрата на смеха и радостта,

а черножлъчието отпрати го

към гробищата — тъжният му лик

ще бъде чужд на брачния ни празник!

Филострат излиза.

Признавам, с меч ухажвах ви, любима,

плених ви, причинявайки ви болка,

но в други ключ със вас ще се венчая:

тържествено и весело, и пищно!

Влиза Егей, следван от Хермия, Лизандър и Деметрий.

ЕГЕЙ

Привет на славния ни княз Тезей!

ТЕЗЕЙ

Привет, Егей! Какво те носи тук?

ЕГЕЙ

Нещастие! Дойдох да се оплача

от Хермия, от родното си чедо.

Ела, Деметрий! Княже, този момък

избрал съм за съпруг на дъщеря си.

А тоя тук — ела, ела, Лизандре! —

сърцето й, хитреца, омагьоса.

Да, ти, младежо, ти я впримчи в рими,

с любовни знаци ти я омота,

ти нощем пя под нейния прозорец

преправени слова с преправен глас,

ти, ти в мечтите й се вмъкна хитро

със помощта на пръстенчета, китки,

сладкиши, гривнички от своите къдри —

все пратеници най-красноречиви

пред двора на неопитната младост!

Сърцето похитил на дъщерята,

изкусно ти превърна в зло упорство

покорството, дължимо към баща й.

Затуй, о, княже, ако и пред вас

отблъсне тя ръката на Деметрий,

то аз, баща й, ще се позова

на обичайното атинско право:

да разполагам с нея, както искам,

и нека тя реши чия да бъде —

на този момък или на смъртта,

предвидена изрично от закона!

ТЕЗЕЙ

Какво ще кажеш, прелестна девойко?

За теб баща ти трябва да е бог.

Не друг, а той създал е твойта хубост

и ти си само статуя от восък,

която той изваял е и може

спокойно да запази или смачка.

Деметрий, мисля, е достоен момък.

ХЕРМИЯ

Лизандър също!

ТЕЗЕЙ

Вярно, но му липсва

съгласието на баща ти, тъй че

съперникът му става по-достоен.

ХЕРМИЯ

Да виждаше баща ми с моя поглед!

ТЕЗЕЙ

Не, ти мисли със неговия ум!

ХЕРМИЯ

Простете, господарю, аз не зная

какво ме прави дръзка и боя се,

че не приляга на девойка скромна

така свободно да изказва мисли

пред вашето лице; но бих желала

да чуя туй, което ме очаква,

ако отхвърля брака със Деметрий.

ТЕЗЕЙ

Едно от двете: незабавна смърт

или безбрачие за цял живот!

Затуй, дете, попитай своите чувства

и буйната си кръв и младостта си,

дали, ако баща си не послушаш,

след туй ще издържиш, под грубо расо,

зазидана във хладен манастир,

да пееш цял живот, безплодна жрица,

възхвали към безплодната луна.

Блажени триж, които имат сила

да извървят подобен девствен път,

но, вярвай ми, таз роза, от която

извлечено е маслото уханно,

е много по-щастлива от онази,

която на моминския си трън

разцъфва и повяхва, и умира

във свята самота!

ХЕРМИЯ

И точно тъй

ще цъфна и повехна, и умра,

но няма да отдам невинността си

на някого, чието мъжко бреме

душата ми отказва да приеме!

ТЕЗЕЙ

Не бързай, Хермия! Мисли добре!

В деня на новолунието, който

ще свърже мене с моята любима,

бъди готова ти да избереш:

или жестока смърт за непокорство,

или венчавка с момъка Деметрий,

или обет във храма на Диана3

за строг живот и вечна самота.

ДЕМЕТРИЙ

Смили се, Хермия! А ти, Лизандре,

смири мечтите си пред мойто право!

ЛИЗАНДЪР

Баща й се е влюбил в теб, Деметрий —

вземете се и оставете нас!

ЕГЕЙ

Нахалник! Да, обичам него аз

и негово ще бъде всичко мое,

а Хермия е моя и аз нему

правата си над нея ще прехвърля!

ЛИЗАНДЪР

О, княже, аз съм равен на Деметрий

по произход и равен по богатство,

и равен — ако не и по-издигнат —

във обществото; при това обичам

по-силно и (което е далече

над всички тез изтъкнати предимства)

обичан съм, да, Хермия ме люби!

Тогава как да не желая свойто?

Деметрий — да оспори! — беше близък

с Елена, дъщерята на Недар.

И що й даде близостта му в дар?

Сега тя люби страстно и нещастно

един безчестен, лекомислен мъж!

ТЕЗЕЙ

Да си призная, чувах за това

и мислех да говоря с този момък,

но все, потънал в личните си грижи,

до днес отлагах. Тръгвай с мен, Деметрий!

Егей, и ти! Ще ви посмъмря малко.

А ти, девойко, съгласувай умно

мечтите си с родителската воля,

че иначе законът на Атина —

чиято строгост да смекчим не можем —

ще обрече цъфтящата ти младост

на вечна самота или на смърт!…

Какво ви стана, скъпа Хиполита?

Егей, Деметрий, бих желал на вас

по сватбата задачи да възложа,

а също тъй и да ви кажа нещо,

засягащо и двама ви отблизо.

ЕГЕЙ

За двама ни това е дълг и чест!

Тезей, Хиполита, Егей, Деметрий и Свитата излизат.

ЛИЗАНДЪР

Страните ти са бледи, ангел мой!

Посърнаха им розите тъй бързо!

ХЕРМИЯ

Навярно чакат дъжд. И той след малко,

обилен, от очите ми ще рукне.

ЛИЗАНДЪР

Уви, от всичко четено и чуто,

не помня аз любовният поток

да е протичал гладко и спокойно.

Ту спъва го неравност в потеклото…

ХЕРМИЯ

О, срам — да се сродиш със кръв по-ниска!

ЛИЗАНДЪР

Ту спира го различие в години…

ХЕРМИЯ

О, жал — на старост да си свързан с младост!

ЛИЗАНДЪР

Ту стяга го желание на близки…

ХЕРМИЯ

О, ад — по принуждение да любиш!

ЛИЗАНДЪР

А щом щастливо изберат се двама,

обсаждат ги война, и смърт, и болест —

и щастието им изчезва сякаш

неясен звук, лек сън, случайна сянка,

нетрайно като мълния среднощна,

която във избухване на гняв

разкрива в миг небето и земята,

ала преди човек да каже „Виж!“,

отново е потънала безследно

във челюстите черни на нощта —

тъй бързо, както чезне всичко светло!

ХЕРМИЯ

Но ако всяка истинска любов

е спъвана, то може би такава

е вечната повеля на съдбата.

Да срещнем изпитанието смело,

щом то е кръст, подобно всички тези

мечти, сълзи, копнежи и въздишки,

съставящи безумната й свита!

ЛИЗАНДЪР

Да, вярна мисъл. Затова послушай:

аз имам леля. Без деца. Вдовица.

Богата при това. На седем мили

далече от града ни тя живее

и счита ме за свой единствен син.

При нея можем ний да се венчаем —

там строгите закони на Атина

ще са безсилни. Ако ме обичаш,

от къщи измъкни се утре вечер.

На миля от града, в гората, дето

веднъж видях ви двете със Елена

да чествувате майския ни празник,

ще те очаквам.

ХЕРМИЯ

О, Лизандре мой,

кълна ти се във пъргавия лък

и в златната стрела на Купидона4,

във гукащото гълъбово ято

на Афродита5, в кладата, която

изпепели Дидона, щом за нея

изгуби се платното на Енея6,

във всички мъжки клетви и обети,

след седмица без срам обратно взети,

кълна ти се: ще бъда утре аз

на мястото в уречения час!

ЛИЗАНДЪР

Добре, помни го! Виж, Елена иде!

Влиза Елена.

ХЕРМИЯ

Здравей! Де бързаш, прелестна Елено?

ЕЛЕНА

Аз — прелестна? На теб е отредено

да имаш тези къдри, таз уста!

Деметрий люби твойта красота!

Очи като звезди! Но туй не стига,

ти имаш и гласа на чучулига,

издигнала се в купола дълбок

над нивата, над цъфналия глог,

край който говедарчето почива.

Да беше красотата прилепчива,

отнесла бих като безброй зарази

таз искрица във погледа ти, тази

извивка в говора… О, ако бе

всемирът мой, земя-море-небе,

бих дала всичко — без Деметрий само! —

за щастието, в дребно и голямо

да ти приличам! Дай ми ти урок:

как завладя владетеля ми строг?

ХЕРМИЯ

Ах, аз се мръщя, той след мене тича!

ЕЛЕНА

Смехът ми тъй да ще да го привлича!

ХЕРМИЯ

Прогоня го — след миг е пак отсреща!

ЕЛЕНА

А бяга от молбата ми гореща!

ХЕРМИЯ

Все по го мразя — той все по е пламък!

ЕЛЕНА

Все по го любя — той все по е камък!

ХЕРМИЯ

Но за това не аз съм виновата!

ЕЛЕНА

Не си! Във твойта прелест е вината!

ХЕРМИЯ

Тогава успокой се! Вече няма

да го привлича тя. С Лизандър двама

напускаме Атина. Този град,

тъй мил преди, сега за мен е ад…

Каква е, скъпи, твоята омая,

та можеш в пъкъл да превърнеш рая?

ЛИЗАНДЪР

Да, утре вечер, щом Селена7 бледа

в среброто на реката се огледа

и с течен бисер всеки лист покрие,

в часа най-мил на влюбените, ние

със Хермия, използвайки нощта,

ще бъдем вън от градските врата!

ХЕРМИЯ

И сред гората, в къта ни любим,

където с теб на мекия килим

от жлътнали иглики често лете

душите си изливали сме двете,

сега ще се сберем със моя скъп

и ще поемем, смело дали гръб

на този град и злите му окови

към нови дружби и познанства нови.

За нас моли се! Сбогом! И дано

и ти с Деметрий свържеш се в едно!

Лизандре, с теб до утрешната среща,

макар взаимността да е гореща,

налага се взаимно, щем не щем,

очите си на глад да обречем.

Излиза.

ЛИЗАНДЪР

Да, скъпа Хермия!… Дано, Елена,

и твойта обич бъде споделена!

Излиза.

ЕЛЕНА

Горко ми и блазе й! За мъжете

еднакво хубави сме ние двете!

Ала, уви, Деметрий не желае

да види туй, което всеки знае;

и както той, от обич заслепен,

поставя свойта Хермия над мен,

така на него мойта обич дава

черти, които той не притежава!

Такава е на любовта мощта,

че възвишава низките неща.

Сега да си представя ясно мога

защо й ваят и рисуват бога

с превръзка на очите и с криле —

припряна слепота! От туй по-зле!

И го представят все дете, защото

не различава злото от доброто

и в своите игри сред шум и вик

кълне се и отмята всеки миг!

Така Деметрий, сякаш облак млад,

ме би със нежни думи като с град,

но Хермия изгря след миг и ето,

ни помен от градушката в полето!

…За бягството й от града все пак

ще му разправя! Даже в дъжд и мрак

ще я последва той!… Ала дори

и ласкаво да ми благодари,

нали ще знам, че таз обноска мила

с безмилостна цена съм заплатила?…

Но що да правя? Други способ няма

да бъдем във гората с него двама!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Атина. В дома на Клина.

Влизат Клина, Талашко, Кросното, Пискуна, Носльо и Комара.

КЛИНА

Тук ли сме всички целокупно?

КРОСНОТО

По-добре да извадиш списъка и да ги извикаш поголовно!

КЛИНА

Ей ни тука! Това сме то шестимата, избрани от цяла Атина, да участвуват в представлението за княжеската сватба.

КРОСНОТО

Не така! Преди всичко, драги Питър, нарицаем още Клина, кажи за какво се третира в пиесата, а после ще прочетеш имената на актьорите. Ред трябва тука!

КЛИНА

Добре. Пиесата се казва „Твърде плачевна комедия за кръвопролитната смърт на Пирам и Тизба“8.

КРОСНОТО

Знам я — за пира в избата! Чудесна и много смешна пиеса! Сега, Клине, провери актьорите по списъка! Всички, строй се!

КЛИНА

Който си чуе името, да се обади! Ник Кросното, тъкач!

КРОСНОТО

Тук! Казвай ролята и минавай нататък!

КЛИНА

Ти, Кросно, ще бъдеш Пирам.

КРОСНОТО

Тиран? Съгласен!

КЛИНА

Не тиран, а Пирам. Той е любовник, който най-изящно се убива впоследствие на любов.

КРОСНОТО

Може! За такава роля трябва да се пуснат малко сълзи. Ако я играя аз, зрителите да си приготвят големи носни кърпи. Аз ще вдигна цяла буря от плачевности и съболезнования!… Макар че по ме бива за тиран. Хърколес9 например знаете как мога да го играя! Или някоя друга роля, но такава с меч и сеч, майки плачат, котки мячат!

„И с гръм и грак

гръмовний враг

в гробовний мрак

ще полети,

а светлий кон

на Апулон10

от небосклон

ще заблести!“

Как ви се вижда? Силно, а? Сега раздай ролите на останалите. Това беше в стила на Хърколес, той е тиран и половина! Любовника говори по-съболезнователно.

КЛИНА

Добре, добре!… Френсис Пискуна, кърпач на духала!

ПИСКУНА

Тук!

КЛИНА

Пискун, на теб, разбира се, ще дадем Тизба.

ПИСКУНА

Какъв е тоя Тизб? Странстващ рицар?

КЛИНА

Не Тизб, а Тизба! Това е дамата, в която Пирам трябва да се влюби.

ПИСКУНА

Не, не искам да играя жена! Вече ми никне брада!

КЛИНА

Няма значение. Ще играеш с маска и какъвто ти е гласецът, точно пасваш.

КРОСНОТО

Щом може с маска, нека аз да играя и Тизба! Ще говоря с минимално тънък глас! Така: „Ах, Пираме, скъпи мой! Аз съм Тизба, твоята любима!“

КЛИНА

Не, не! Ти ще играеш Пирам. А ти, Пискуне — Тизба.

КРОСНОТО

Добре, продължавай!

КЛИНА

Робин Комара!

КОМАРА

Тук!

КЛИНА

Робин, ти ще играеш майката на Тизба. Том Носльото, медникар!

НОСЛЬО

Тук!

КЛИНА

Носльо, ти ще си бащата на Пирам. Аз — бащата на Тизба. Талашко, столарят, ще бъде лъва. Готово! Това се казват добре разпределени роли!

ТАЛАШКО

А на лъва ролята много ли е? Ако я имаш, дай ми я, моля ти се! Аз малко бавно заучавам.

КЛИНА

Ти ще импровизираш. Има само реване.

КРОСНОТО

Нека тогава аз да играя и лъва! Ще ревна тъй, че всички ще се трогнат! Така че князът ще каже: „Браво! Бис! Лъвът още веднъж!“

КЛИНА

Знаем те — ти ще изревеш така, че княгинята и дамите ще се разпискат. А това стига, за да ни избесят всички.

ВСИЧКИ

Ще ни избесят не, ами оттатък! Всички до един!

КРОСНОТО

Така е, ако някой от вас изкара акъла на дамите, те без акъл какво друго ще измислят! Но аз мога така да форсирам гласа си, че да ревукам като гургуличе-сукалче, да ревича тъничко като славейче!

КЛИНА

Слушай, ти можеш да играеш само Пирам! Защото Пирам е истински красавец. Той е млад човек с рядка хубост, разбираш ли, винаги издокаран като за празник. И затова само ти можеш да го играеш. Друг няма кой!

КРОСНОТО

Добре, взимам го! А каква брада да си сложа?

КЛИНА

Каквато щеш.

КРОСНОТО

Тогава ще си сложа сламеножълта или да бие на ръждивооранжево. Но може и да й пусна малко аленко. Или пък да бъде златиста, „а ла френска корона“!

КЛИНА

Не! Само а ла — последното недей! Тази френска болест така коронясва човека, че ще трябва да играеш съвсем ощавен…11 Хайде, сега, майстори, на работа! Ето ви ролите. Моля ви настойчиво, убедително и учтиво да ги назубрите наизуст до утре вечер. Ще се срещнем в дворцовата гора на миля от града при лунна светлина: там ще репентираме, защото иначе, в града, ще се насъберат зяплювци и всичко ще се разчуе. Аз дотогава ще направя списък на реквазита.

КРОСНОТО

Дадено! И в гората ще можем свободно да уточним всички действия и единични движения. На работа! Сбогом!

КЛИНА

Среща при княжеския дъб! И да не ме излъжете!

КРОСНОТО

Майка и баща! Рубиконят е яхнат! Жребецът е хвърлен!

Излизат.