Оригиналното название на комедията „А Midsummer Night’s Dream“ в смислов превод означава „Сън в нощта срещу Еньовден“ или „Еньовденска лудост“. Промени са извършени в имената на някои от занаятчиите-актьори. В оригинала Клина, Талашко, Кросното и Комара се наричат: Quince (Дюлята), Snug (Пасващия), Bottom (Основата или Задника) и Starveling (Мършавия).
Тезей (мит.) — атически герой, извършил ред подвизи, между които убиването на чудовището Минотавър и победата над войнствените амазонки. При последния подвиг според преданието в него се влюбила една от трите царици на амазонките — Хиполита, — която го последвала в Атина и станала негова жена.
Диана (мит.) — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.
Купидон (мит.) — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.
Афродита (мит.) — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби.
Дидона… Еней — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.
Селена (мит.) — гръцка богиня на Луната.
Пирам и Тизба — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий.
„…Хърколес…“ — вместо Херкулес.
«…Апулон…» — вместо Аполон.
„…съвсем ощавен…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.
Пък — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия.
Титания (мит.) — името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.
„…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.
Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.
Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.
Перигуна (мит.) — любовница на Тезей, дъщеря на убития от него разбойник Синис.
Аглая (мит.) — друга възлюбена на Тезей, заради която той оставил на остров Наксос предишната си любима Ариадна.
Ариадна (мит.) — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.
Антиопа (мит.) — друга царица на амазонките. След смъртта на Хиполита тя станала любима на Тезей, но той я убил, защото се противопоставила на женитбата му с Федра, сестра на критския владетел.
„…откак започна истинското лято…“ — дългият пасаж, който следва, е описание на стихийните бедствия в Англия през 1594 г., които били считани за божие наказание.
„…пясъка Нептунов…“ (мит.) — Нептун, римски бог на моретата. „Пясък Нептунов“ — морски бряг.
„…от кристалната си сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижнитезвезди“.
„…дивната весталка…“ — весталки били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище; в случая вероятно се прави ласкателен намек за Елисавета — кралицата-девственица, и за някаква галантна история, случила се на едно дворцово празненство през 1575 г.
Левиатан (библ.) — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов; навярно фантазийно преображение на кита.
Дафне (мит.) — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.
„…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите.
„…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.
«…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия.
Морфей (мит.) — гръцки бог на сънищата.
Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.
„…Афродитино светило…“ — планетата Венера, Вечерницата.
„…алпийски сняг…“ — в оригинала е „таврийски сняг“. Тавр — планинска верига в Мала Азия.
„…негърко…“ — обида, свързана с тъмния тен на Хермия.
Ахерон (мит.) — река, която течела през подземното царство на древните гърци, а също и през ада на Средновековието.
„…драконите черни на нощта…“ (мит.) — в древността Нощта е била представяна на колесница, теглена от черни дракони.
„…звездата на Аврора…“ — Аврора се наричала римската богиня на утринната зора: „Звезда на Аврора“ — Зорница, планетата Венера.
Кадм (мит.) — герой на беотийските митове; легендарен основател на Тива.
„…Мина Валентиновден…“ — според старото английско поверие птичките започвали да вият гнездата си в деня на свети Валентин — 14 февруари.
Кентаври (мит.) — Кентаврите били победени от враждебното им племе на лапитите с помощта на Херкулес и на Тезей.
„…Вакханките…“ (мит.) — вакханки се наричали жените, участвуващи във вакханалиите, т.е. Празненствата в чест на гръцкия бог на виното и плодородието Вакх (Дионисий). Според преданието те разкъсали тракийския певец Орфей, защото отказал да се присъедини към техните оргии.
„…Оплакване на музите… бедност…“ (мит.) — музите били богини на изкуствата при древните гърци. Тук има намек за една поема на английския поет Едмънд Спенсър (1552 — 1599) и същевременно за безрадостното положение на хората на науката и изкуствата по Шекспирово време.
„…Лимонандър… Хетера…“ — става дума за Леандър и Херо. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.
„…Цефал… Прокрида…“ — легендарни съпрузи, които от ревност се довели взаимно до измяна.
„…човекът, който обитава там…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.
«…О, парки три…» (мит.) — трите парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.
Бергамски танц — жив народен танц от Северна Италия.
Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена.
Хименей (мит.) — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.