Тайнственият убиец

12Вик от кулата

Майк Бриксан нямаше намерение да присъствува на сутрешните снимки. Той си беше начертал един план и тутакси, щом му се отдаде възможност, напусна Довер Хауз без, разбира се, да наруши благоприличието. Той тръгна напреко през полето и се добра до пътя, който водеше за Гриф Товер, Той помнеше добре полския път по границата на владението на Пене. Ако го използуваше, можеше да избегне една доста голяма обиколка. След десет минути ходене, той достигна мястото, където пътя за пешеходците се отделяше от автомобилния път. Майк закрачи бързо, като се взираше в земята и търсеше следи от Баг. Но от дълго време не беше валяло, почвата беше изсъхнала и ако животното не беше ранено, едва ли някакви следи можеха да се открият.

Майк стигна висока каменна ограда, образуваща южната граница на имението на барона. След това тръгна успоредно с нея, докато се добра до един заден изход. Малко преди това някой беше минавал през вратата, тъй като тя беше само притворена.

Майк влезе и видя, че се намира в зеленчукова градина. Никой нямаше наоколо. В утринния здрач кулата правеше още по-неприятно впечатление. От комините не излизаше никакъв пушек. Гриф Товер изглеждаше заспал. Предпазливо Майк тръгна нататък. Той не смееше да се движи по откритата градина, а се придържаше в сянката на стената, докато се добра до високите храсти от чемшир, които извиваха надясно и отделяха зеленчуковата градина от великолепния парк, използуван вчера от Джек Хебуорд за снимки.

Майк все още търсеше следите на Баг. И всеки миг очакваше да го срещне. Най-сетне той стигна до края на храстите. Само няколко крачки го деляха от сивата четириъгълна кула.

От своето място той виждаше добре. Спуснатите бели завеси и мъртвата тишина, която владееше в Гриф Товер можеха да измамят другиго, но не и Майк.

Той се колебаеше дали да влезе в къщата или да не влезе. Изведнъж трясък от счупване на прозорец се разнесе. От горната стая на кулата полетяха стъкла. Слънцето още не беше изгряло, земята все още тънеше в утринния здрач, така че храстите бяха добро скривалище.

Кой можеше да чупи прозорци в този ранен час? Предпазливият Баг в никакъв случай не можеше да бъде — в това Майк беше уверен. Внезапно пронизителен страшен писък от стаята на кулата процепи утринната тишина и отривисто пресекна.

Майк потрепери. Той напусна скривалището си, бързо пробяга по посипания с пясък двор и позвъни на главния вход, който се намираше непосредствено до кулата. С бърз поглед наоколо, той се увери, че зад него не е нито Баг, нито някой от слугите.

Изтече една минута, а след нея още. Той вдигна ръка, за да позвъни втори път, но в същия миг дочу стъпки в коридора, а след това шум от влачене на пантофи.

— Кой е там? — попита груб глас.

— Майк Бриксан.

Той чу шумно секнене, след това дрънкане на синджир. Тежката врата се отключи и едва се открехна.

Зад вратата се появи Грегори Пене. Той носеше сиви фланелени гащи и риза с незакопчани ръкави. Мрачният му поглед се проясни, щом видя Майк Бриксан.

— Какво желаете? — попита той учудено и отвори вратата по-широко.

— Искам да ви посетя — каза Майк.

— Толкова рано? — измърмори Грегори и затвори вратата след госта.

Майк не отговори, а последва Грегори. Личеше, че цялата нощ библиотеката е била използувана. Щорите на прозорците бяха плътно затворени. Електрическите лампи светеха, а пред камината стоеше маса с две бутилки уиски. Едната беше празна.

— Ще пиете ли една чаша? — попита Пене лаконично и си наля. Майк забеляза, че ръката му трепери.

— Маймуната ви в къщи ли е? — попита детективът, като с движение на ръката отказа предложената му чаша.

— Баг ли? Навярно е в стаята си. Той излиза, когато иска. Желаете ли да го видите?

— Не, сега не — каза Майк. — Впрочем, тази нощ аз го видях.

Пене запали изгасналата си пура и с бърз поглед се озърна.

— Видяхте ли го? Какво искате да кажете с това?

— Видях го в Довер Хауз, когато се опитваше да се вмъкне в стаята на мис Лимингтон. За малко щеше да намери смъртта си.

Грегори изпусна запалената клечка кибрит и бързо стана.

— Вие сте го застреляли? — попита той.

— Стрелях в него.

Грегори кимна.

— Тъй, тъй — каза той със спокоен глас. — Затова значи идвате. Но защо направихте това? Той е съвършено безопасен.

— Аз съвсем нямам впечатление, че той е безопасен — каза Майк хладно. — Той направи опит да отвлече мис Лимингтон от стаята й.

Грегори опули очи.

— Нима е направил това?

Последва пауза.

— Сам вие го изпратихте да отвлече мис Лимингтон — каза Майк. — Вие подкупихте и Фос, за да постави знак на прозореца на стаята й, така че Баг знаеше къде е тя.

Детективът млъкна. Баронът нищо не отговори.

— Вашата постъпка е престъпна и вие ще отговаряте пред законите.

Грегори затвори очи. Лицето му беше станало още по-тъмно.

— За да ми кажете това ли дойдохте? — каза Пене. — Аз вярвах, че ми мислите доброто.

— Аз не съм виновен, ако сте си създали погрешно впечатление — отвърна Майк. — Предупреждавам ви — при това той докосна с пръст гърдите на барона, — ако се случи на Адела Лимингтон каквото и да било от вас или от вашата отвратителна маймуна, не само веднага ще застрелям вашия мистер Баг, но ще дойда тук и ще пратя един куршум и в главата ви. Разбрахте ли? А сега имайте добрината да ми кажете какво означава викът, който току-що чух от стаята на кулата ви?

— Какво, по дяволите си въобразявате, та ме разпитвате така? — изръмжа Пене, Той беше страшно ядосан. — Вие нищожно, жалко човече!

Майк измъкна от джоба си визитна картичка и я подаде на барона.

— Като прочете това, ще видите, какво право имам да разпитвам.

При светлината на лампата, стояща на масата, Грегори прочете визитката. Изведнъж той отпадна, главата му клюмна, ръката му се разтрепери така силно, че картичката падна на пода.

— Детектив? — каза той заеквайки. — Вие… вие сте детектив? Но какво искате от мен?

— Тук някой ужасно викаше — каза Майк.

— Навярно е бил някой от слугите ми. В къщи имаме една папуаска, която е болна и не е с всичкия си разум. Утре тя ще се махне оттук. Ще отида да я видя, ако позволите.

Той погледна към Бриксан, сякаш очакваше позволение. Грегори беше грохнал. Бледото му лице и смущението му бяха достатъчни, за да превърнат подозренията на Майк в увереност. В тази къща ставаше нещо и той искаше на всяка цена да узнае тайната й.

— Мога ли да отида? — попита той.

Майк кимна. Едрият, силен барон напусна стаята много бързо. Бриксан чу щракане на ключ. В миг той изтича до вратата и натисна дръжката. Вратата беше заключена. Бързо се озърна в стаята, изтича до един прозорец, вдигна завесата и се опита да отвори щорите на прозореца. Но и те бяха заключени. Внезапно лампите в стаята угаснаха. Само тъмночервената жар в камината излъчваше слаба светлина.