Тайнственият убиец

8Баг

В стаята влезе голям орангутан — маймуна. Макар и да вървеше свит, височината му не беше по-малка от шест стъпки. Големите му черни очи гледаха Бриксан със зъл поглед. Косматите му гърди бяха силно развити, ръцете му достигаха до пода и имаха дебелината на човешко бедро. Маймуната беше облечена в тъмно сини гащи, прикрепени към раменете с презрамки.

— Баг! — извика Грегори с толкова нежен глас, че Бриксан се стъписа. — Ела тук!

Великанската фигура мина косо през стаята към камината, където седяха.

— Това е мой приятел, Баг!

Маймуната протегна ръката си и Бриксан почувствува как ръката му потъна в меката, кадифена ръка на животното. След това пак поднесе ръката му към носа си и я помириса.

— Донеси ми цигари! — каза Пене.

Маймуната отиде до едно шкафче, измъкна чекмеджето и донесе една кутия.

— Не тази — каза Грегори. — Малките! — той говореше ясно и разчленено.

Без бавене, Баг върна кутията и донесе друга.

— Налей ми уиски със сода.

Маймуната изпълни заповедта и наля чашата, без да разсипе капка. Когато Грегори каза „достатъчно“, тя взе запушалката и запуши шишето.

— Благодаря, много добре, Баг!

Безшумно маймуната се оттегли в помещението си. Грегори затвори вратата след нея.

— Животното се държи като човек — каза Бриксан, все още обхванат от учудване.

Грегори Пене се усмихна.

— Баг ми върши много повече работа, отколкото който и да било слуга и ме пази от всякакво посегателство.

Погледът на Грегори се плъзна към меча над камината.

— Къде го държите?

— Той има собствена стая, която държи много чиста. Храни се заедно със слугите.

Много чудно — каза Бриксан пресилено, а Пене наново се усмихна от удоволствие.

— Да, той обядва заедно със слугите. Те се страхуват много от него, но го и уважават. За тях той е нещо като демон. Знаете ли какво ще стане, ако кажа: „Този човек е мой враг“ — и той посочи гърдите на Бриксан. — Той ще ви разкъса на парчета. Но Баг може да бъде и любезен! Всяка нощ той излиза навън. Досега не е имало никакво оплакване от него! Никому нищо не е откраднал, нито пък някого е изплашил. Скита се така из горите и никому нищо не прави.

— От кога го имате?

— От осем или девет години — каза баронът спокойно, като изпи налятата му от маймуната чаша. — Хайде, сега да слезем долу при артистите. Да, тя е много мило момиче. Не забравяйте да я доведете на вечеря. Ами как се казвахте?

— Бриксан, Майк Бриксан.

Грегори Пене промърмори нещо.

— Да, не ще забравя името ви. — Бриксан. Ще кажа и на Баг, и той трябва да знае.

— Ще ме познае ли, ако му назовете името ми — попита Бриксан с усмивка.

— Да ви познае? — извика баронът презрително. — Не само ще ви познае, но стъпките ви ще проследи и ще ви намери. Нима не забелязахте как помириса ръката ви. Той запомни вашата миризма, приятелю мой, и ако му кажа: „върви и предай на Бриксан тази вест“, той непременно ще ви намери.

Когато излязоха в парка зад постройката, първата сцена беше вече снета. Джек Хебуорд се усмихваше. Навярно опасенията на Адела не бяха се сбъднали. Снимките наистина бяха сполучливи.

— Момичето е нежно и сладко като праскова — каза Джек очарован. — Родена само за киноартистка! Подхожда извънредно много за тази роля. Всичко е така хубаво, човек просто не може да повярва. Какво желаете?

С тези думи той се обърна към Коноли, на когото пак нещо не беше по угодата, както впрочем е винаги при киноартистите, ползуващи се с особено име. Коноли смяташе, че филмът не му даваше достатъчно възможност да изяви таланта си.

— Мистер Хебуорд — каза той с тъжен глас, — участието ми в целия филм е нищожно. Едва ли ще има всичко 15 метра едри снимки от мен. Съгласете се, че така не може. Когато един млад артист с красива фигура…

— Но вие изобщо нямате такава — отсече Джек. — Мендоза пък твърдеше, че във филма вие имате твърде голяма роля.

Майк се озърна. Грегори Пене пак беше отишъл при Адела. В радостта си, момичето беше забравило отношението и омразата си към този човек.

— Мила госпожице, желая да поговорим, преди да си отидете — каза той тихо.

Адела дори се усмихна.

— Намирате ме в добро настроение, сър Грегори.

— Искам да ви се извиня за случилото се по-рано. В бъдеще ще се съобразявам с мнението ви, че едно момиче може да си позволи да целуне само мъжа, когото обича. Имам ли право? — попита той.

— Разбира се, че имате право. Но, моля, забравете тази история, сър Грегори.

— И така, няма вече да ви целувам против желанието ви, а особено, когато сте в моя дом. Моля да ми простите.

— Прощавам ви — тя се върна и искаше да си тръгне, обаче той я хвана за ръката.

— Нали ще дойдете на вечеря? — той посочи с глава към Бриксан, който не ги изпускаше от очи. — Вашият приятел ми обеща да ви доведе.

— Какъв приятел? — попита тя и смръщи чело. — Мистер Бриксан ли?

— Да, той. Защо дружите с такива хора? Разбира се, той не е лош човек, напротив, много ми харесва. Е, ще дойдете ли на вечеря?

— Не, не мога да дойда — каза тя. Наново я беше обхванало отвращение към Грегори.

— Мила госпожице — каза той сериозно. — Стига да поискате, всичко можете да получите от мен. Защо си блъскате хубавата главица с тези глупави филми. Ако желаете, аз ще ви създам собствена филмова компания, ще имате най-хубавите автомобили и всичко онова, което човек може да купи с пари.

При тези думи очите му заблестяха, Адела потрепери от отвращение.

— Нямам нужда от нищо, сър Грегори. Имам всичко, от което се нуждая — отвърна тя късо.

Тя беше обидена на Бриксан. Как смееше той да приема покани за нейна сметка? Как се осмеляваше да се нарича неин приятел? Гневът й към Бриксан я накара да забрави за миг отвращението си към Грегори.

— Елате довечера с него — каза Грегори разпалено. — Много бих се радвал да ви видя у дома. Разбирате ли ме? Нощта ще прекарате в къщата на стария Лонгвал, а от там няма да ви бъде трудно да дойдете.

— Не, не ще дойда. Вие не знаете какво говорите, сър Грегори. Предложението ви ме обижда страшно много.

Тя рязко се отвърна от него. Майк Бриксан искаше да й заговори, но тя вирна глава и бързо отмина покрай него.

Когато апаратите на Хебуорд бяха опаковани и цялата компания се качи в колата, Майк видя, че Адела е седнала между Джек и намусения Коноли. Но той беше достатъчно разумен, за да не прави опити да се доближи до нея.

Колата беше готова за тръгване. Сър Грегори се приближи до Майк и сложи крак на стъпалото на автомобила.

— Вие ми обещахте да я доведете… — започна той.

— В такъв случай навярно съм бил пиян — отвърна Майк. — Мис Лимингтон е свободна да прави каквото желае. Но аз мисля, че ще направи грешка, ако се съгласи да остане на вечеря сама с вас или с който и да било друг мъж.

Майк очакваше гневен отговор. За голямо учудване обаче Грегори се усмихна и приятелски му кимна за сбогом. Когато колата излезе навън, Майк се озърна и забеляза, че Грегори говори с един човек. Той позна, че този човек е Фос, който неизвестно защо беше останал.

След малко той ги забеляза на прозореца на библиотеката. А горе над тях, в тъмната стая, седеше страшният Баг и чакаше заповедите на своя господар, за да ги изпълни без разсъждения и съжаления. Майк Бриксан, който беше минал през много опасности, изтръпна при тази мисъл.