Том 5 (Исторически драми)

Първа сцена

Англия. В двореца на крал Джон. Влизат Крал Джон, Кралица Елинор, Пембрук, Есекс, Солзбъри и други; освен тях Шатийон.

КРАЛ ДЖОН

Е, Шатийон, какво от нас желае

французкият ни брат?

ШАТИЙОН

Това след поздрав

французкият владетел заявява

на самозвания английски крал…

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

„На самозвания“ — добро начало!

КРАЛ ДЖОН

Мълчете, драга майко! Да го чуем!

ШАТИЙОН

Крал Филип със правата на Артур

Плантадженет2, сина на Джефри, твоя

покоен брат, желае да му върнеш

тоз остров с областите Поатие,

Ирландия, Анжу, Турен и Мен3,

като положиш меча, с който властваш

над гореизброените земи,

в ръката на Артур, законен крал.

КРАЛ ДЖОН

Какво ще следва, ако му откажем?

ШАТИЙОН

Война жестока и кръвопролитна,

която със принуда ще му върне

с принуда присвоените права!

КРАЛ ДЖОН

Ний имаме за него кръв за кръв,

принуда за принуда. Тъй кажи му!

ШАТИЙОН

Тогава той чрез мене обявява

война на Англия — последна степен

на мойте пълномощия пред вас.

КРАЛ ДЖОН

Приемаме войната му. Върви!

Като светкавица лети към него,

защото той, миг след като те види,

ще чуе гръмотевичния тътен

на нашите оръдия. Пътувай

и, протръбил гнева ни във слуха му,

стани самият ти поличба страшна

за вашето крушение!… Лорд Пембрук,

разпоредете се да се изпрати

с конвой и почит!… Сбогом, Шатийон!

Шатийон и Пембрук излизат.

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Видя ли, синко! Казвах ли ти аз,

че тая пакостна жена Констанс

не ще миряса, докато не вдигне

не Франция — цял свят, за да наложи

над Англия правата на сина си?

Със преговори можеше да бъде

спокойно уредено туй, което

две мощни кралства днес ще предоставят

на изхода от кървавия сблъсък.

КРАЛ ДЖОН

Правата ми и силата са с нас!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Добре че силата ти по е силна,

отколкото правата ти, че инак

сме зле и двамата! Но туй, което

гласът на съвестта ми ти шепти,

ще знаем само Господ, аз и ти!

Влиза Шериф4.

ЕСЕКС

Кралю, до вашия върховен съд

дошъл е от провинцията спор,

от който по-заплетен не съм срещал.

Да пусна ли страните?

КРАЛ ДЖОН

Нека влязат!…

Абатствата и черквите ще плащат

военните ни разходи.

Влизат Робърт Фокънбридж и Бастардът.

Ти кой си?

БАСТАРДЪТ

Дворянин, верен поданик на трона,

роден в Нортхамптъншир и първи син —

по моему — на Робърт Фокънбридж,

войник, когото в рицарство въздигна

за храбростта му щедрата десница

на Лъвското сърце.

КРАЛ ДЖОН

А кой си ти?

РОБЪРТ

Аз син съм и наследник с пълно право

на този същи Робърт Фокънбридж.

КРАЛ ДЖОН

Как може той да му е първи син,

а ти — наследник? Трябва да не сте

от съща майка!

БАСТАРДЪТ

Майката е съща —

това е всеизвестно, господарю;

и от един баща сме според мен,

но за последното ще ви отправя

към Бога и към майка си. Аз лично

съмнявам се в това, тъй както прав е

да се съмнява всеки син на смъртна.

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Простако недодялан, засрами се!

С туй свое подозрение ти хвърляш

петно върху честта на свойта майка!

БАСТАРДЪТ

Кой, аз, мадам? Та то не ползва мен!

Не аз, а моят брат я обвинява

и прав ако излезе, ще ме мине

с петстотин фунта ежегоден доход!

Опазил Бог честта й и земите,

които ми се падат!

КРАЛ ДЖОН

Прям език!

А той защо, макар по-млад от тебе,

оспорва твойто право на наследство?

БАСТАРДЪТ

Не знам защо освен за да го вземе!

Веднъж ми каза, че съм чуждо семе,

и туй дали съм по закон заченат

на съвестта на майка си оставям,

ала дали заченат съм добре —

хвала на който ме е майсторил! —

по тоз въпрос вий сам, кралю, съдете,

като сравните моите черти

със неговите. Ако татко Робърт

ни е направил двамата и брат ми

в лицето има прилика със него,

благодаря ти, татко, на колене,

че своя лик не си предал на мене!

КРАЛ ДЖОН

Какъв безумец ни е пратил Господ!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Прилича ми на Лъвското сърце

в лицето и във говора. Я виж го,

не ти ли спомня едрият му ръст

телосложението на сина ми?

КРАЛ ДЖОН

Огледах го отвред — същински Ричард!…

Сега да чуем тебе: с какво право

посягаш към наследството на брат си?

БАСТАРДЪТ

С това едничко, че е наследил

профила на баща ми. Със едно

полулице като на грош изтрит,

лице той има да ми иска цяло

наследство бащино. Един сив грош

на стойност петстотин годишни фунта!

РОБЪРТ

Кралю, когато бил е жив баща ми,

използвал го е брат ви много често…

БАСТАРДЪТ

С туй няма да ми вземеш ти земите —

как майка ми използвал е, разказвай!

РОБЪРТ

… и във Германия веднъж го пратил

като посланик, за да преговаря

със императора по твърде важни

въпроси на онези времена.

Във негово отсъствие крал Ричард

отседнал у дома му и, червя се

да ви разправям как е преуспял,

но истината е, че, както чул съм

с ушите си баща ми да го казва,

безбройни мили по море и суша

разделяли са двамата съпрузи,

когато този весел господин

е бил заченат. Той на смъртно ложе

със завещание на мен остави

земите си и твърдо се закле,

издъхвайки, че тоя веселяк

е син на майка ми, но не и негов;

защото, ако бил е, то света

е трябвало да е видял предсрочно

с петнайсет седмици. Затуй, кралю,

да ми дадеш земите му те моля

в съгласие със бащината воля!

КРАЛ ДЖОН

Според закона брат ти е законен:

жената на баща ти е била

във брак, когато той се е родил,

и тя виновна е, ако била е

невярна нему, ала таз опасност

приема, женейки се, всеки мъж.

Нима могъл би брат ми, ако той

наистина е вложил труд в тогова,

да се наложи, в случай че би искал

да бъде той признат за негов син?

Против цял свят баща ти отстоял би

правата си над туй теле, родено

от неговата крава. И така

ни брат ми би могъл да го получи,

макар да би бил негов, ни баща му

от него би могъл да се откаже,

дори да би бил чужд; затуй, при все че

синът на майка ни е породил

наследник за баща ти, тоз наследник

ще вземе твойте бащини земи.

РОБЪРТ

И на баща ми волята нима

без мощ е от наследство да лиши

тоз син на друг?

БАСТАРДЪТ

Да, както според мене

била е тя без мощ да го зачене!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Какво би искал: да си Фокънбридж

и да владееш своето наследство

с характера и образа на брат си

или да бъдеш знаен като син

на Лъвското сърце и да владееш

тоз облик свой без нито длан земя?

БАСТАРДЪТ

Госпожо, ако бяхме си сменили

със брат ми външностите и сега

бях с неговите лик и тяло, тоест

със тези на нещастния сър Робърт,

и имах две тръстики за нозе

и препарирани змиорки вместо

тез две ръце и лик тъй сух и тънък,

че да не мога с роза зад ухо

да се разходя, без да чуя: „Вижте,

монетка от три фартинга с крака5!“,

да, ако бях такъв и бяха мои

земите на сър Робърт, срещу туй,

от място да не мръдна, ако в миг

не бих му върнал всичко до чифлик —

не ща да сменям мъжкия си лик

за тази мутра на меланхолик!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Харесваш ми! Готов ли си веднага

наследството си да прехвърлиш нему

и тръгнеш с мен? От днес войник съм аз

и походът към Франция ме чака!

БАСТАРДЪТ

Аз грабвам своя жребий, а ти, братко,

наследството вземи, да ти е сладко!

Макар петстотин фунта да ти дава,

не струваш пени с муцуна такава!…

Мадам, ще ви последвам и в смъртта!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Не, по-добре да ме предшестваш в нея!

БАСТАРДЪТ

На село главните минават първи!

КРАЛ ДЖОН

А как се казваш?

БАСТАРДЪТ

Филип, господарю.

А после вместо презиме: „синът на…“

Изобщо тя ще бъде една мътна!

КРАЛ ДЖОН

От днес ще носиш името, младежо,

на оногова, чийто образ носиш.

Коленичи пред мен и занапред

бъди сър Ричард и Плантадженет!

БАСТАРДЪТ

Ръка подай ми, полубратко мой,

и всеки да поеме пътя свой —

получихме от своите бащи:

аз — висша чест; земя богата — ти.

Когато са ме правили, добре че

старикът Фокънбридж е бил далече!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Плантадженетът чувства се! Помни,

че отсега съм твоя баба, Ричард!

БАСТАРДЪТ

Признавам, че не е по правилата,

но щом не пускат, влизаш през мазето;

когато пипнеш нещо в тъмнината,

щом в джоба ти е, няма „Как е взето?“.

Успехът оправдава всеки начин

и аз съм аз, макар и извънбрачен!

КРАЛ ДЖОН

Пътувай, Фокънбридж! Ти взе, което

ти беше, чифликчийо, на сърцето —

един безземлен рицар съумя

богат да те направи със земя!…

Да тръгваме! Към Франция, мадам!

И тебе, Ричард, слава чака там!

БАСТАРДЪТ

Прощавай, братко, и щастлив живот,

понеже си на честно ложе плод!

Излизат всички освен него.

Издигнах се на педя чест във ранга,

но нямам педя пасбище в полето…

Но нищо, затова пък вече мога

от всяка Пол и да направя „лейди“.

„Добър ви ден, сър Ричард!“ — „Здрасти, драги!“ —

и ако Джордж е, ще му кажа „Питър“,

защото всеки новоблагородник,

известно е, забравя имената —

да ги запомня, би било проява

на близост, неподхождаща за него

при новия му ранг! Да си представим:

поканил съм в дома си на обяд

изтънчен пътешественик и той

изважда зъбочистка и се чопли

във тон със модата, а моя милост,

натъпкал рицарския си стомах,

си смуква тъй, по нашенски, зъбите

и почва, пооблегнал се на лакът:

— Любезни господине, дали бихте…

И отговорът, като във буквара,

пристига бърз: — Но, драги господине,

за мене ще е радост… — На което

се отговаря: — Радостта е моя!…

И тъй, додето се установи

чия е тя и гостът дорде схване

какво го питам, и ме поразходи

из разни Алпи, разни Апенини

и разни реки По, все по и по

ни става ясно, че не ще е зле

да се постави нещо за вечеря…

И тоз изискан начин на живот е

необходим, за който се стреми

нагоре като мен, защото, щом

не спазваш формите му на учтивост,

не си законен син на своя век;

пък аз и без това съм незаконен,

и то не само за това, че имам

издаващи ме реч, обноски, герб6,

но и защото чувствам неохота

да храня свойте ближни със яда

на сладкото ласкателство — изкуство,

което, без да искам сам да мамя,

за да не бъда мамен сам, все пак

ще трябва да изуча, тъй като

постлан е с него пътят ми нагоре…

Ала каква е тази пощальонка

във дрехи за езда? Нима си няма

съпруг, за да надува рог пред нея?

Влизат Лейди Фокънбридж и Джеймс Гърни.

Как? Майка ми?… Здравейте, мила майко!

Какво ви носи тук с такава спешност?

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Къде е тоз негодник, брат ти, който

честта ми погнал е като ловец?

БАСТАРДЪТ

Кой? Брат ми Робърт? Великанът Колбранд7?

Синът могъщ на стария сър Робърт?

За него ли ме питате, мадам?

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

За него, да, нахални момчурляко!

Какво „сър Робърт“? За какво намекваш?

Ти негов син си, както е и той!

БАСТАРДЪТ

Бъди добър, излез за малко, Джеймс!

ГЪРНИ

Ще чакам вънка, господарю Филип!

БАСТАРДЪТ

На баба си ще викаш „Филип“ вече!

За тебе има новости, Джеймс Гърни!

Гърни излиза.

Не съм аз син на стария сър Робърт.

Той, майко, би могъл да изяде

дела си в мен навръх Разпети петък,

без грях да стори! Бедният сър Робърт

май мъчно би могъл да ме направи —

ний знаем с тебе колко е бил майстор.

Така че на кого дължа туй тяло?

Сър Робърт, майчице, не е помагал,

когато се е ваял тоя крак!

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Нима си в съзаклятие със брат си

и ти, във чийто личен интерес е

да браниш мойта чест? Как смееш тъй

да хвърляш кал по майка си, селяко!

БАСТАРДЪТ

Не, рицар, рицар! Като Базилиско8!

Сам кралят с меча си ме посвети!

Сър Робърт не е вече мой баща.

Отрекох се от него и от всичко:

земя, законност и фамилно име!

Затуй кажи ми: кой е мой баща?

Дано е мъж на място! Кой е, казвай!

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Нима си се отрекъл от рода

на Фокънбридж?

БАСТАРДЪТ

Като от Сатаната!

ЛЕЙДИ ФОКЪНБРИДЖ

Тогава ще ти кажа: твой баща е

самият Ричард Лъвското сърце.

Подир обсада пламенна и дълга

аз пуснах го в леглото на мъжа си.

Не ме съди ти, плод на моя грях,

че на такава мощ не удържах!

БАСТАРДЪТ

Заклевам се във светлината, майко,

да трябваше сега да ме зачеваш,

не бих поискал никой друг баща!

На тоя свят известни грехове

простими са и твоят е от тях:

не е бил той роден от лека мисъл —

налагало се е да отдадеш

сърцето си като васалска дан

на всемогъщата любов у оня,

с чиято несравнима мъжка сила

лъвът не е успял да се пребори,

за да опази своето сърце

от кралската му хватка9! За тоз, който

сърца на лъвове с ръка изтръгва,

са лесна плячка женските сърца!

Благодаря ти, майко, че такъв

баща аз имам със сърце на лъв!

Тоз, който те осъди, с таз му реч

във ада ще го прати моят меч!

Ела да чуеш от рода на Ричард,

че да му кажеш „не“ било би грях.

И ако някои това отричат,

лъжци са те и аз не съм от тях!

Излизат.

Първа сцена

Франция. Пред вратите на Анжер.

Влизат — от една страна — Крал Филип, Дофинът Луи, Констанс, Артур и Свита; от друга — Австрийският ерцхерцог с Войската си.

КРАЛ ФИЛИП

Приветствам те, Австрийски ерцхерцоже!…

Артур, великият предтеча твой,

крал Ричард, който със ръка изтръгна

сърцето на лъва и в Палестина

сражава се за гроба на Христа,

загина от десницата на този

безстрашен рицар тук10. За да заглади

греха си пред потомството му, той

откликна се на нашата покана

и дойде пред стените на Анжер

с готовност да развее свойто знаме

срещу престъпния ти чичо Джон,

лишил те от английската корона.

Приветствай го с прегръдка и любов!

АРТУР

Бог нека ви прости смъртта на Ричард,

понеже давате живот на тези,

които са израснали от него,

като простирате крило желязно

над техните права. Ръка безсилна

подавам ви, но от сърце е тя.

Добре дошъл, владетелю австрийски,

пред град Анжер!

ДОФИНЪТ

О, благородна кръв,

кой няма да закриля твойто право!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

С горещия печат на таз целувка

по детската ти буза аз скрепявам

обета си, че няма да си ида,

дорде Анжер и френските земи,

които твои са, не станат твои;

и този остров, който, блед от гордост,

отритва с крак ревящите талази

и прави свойто племе недостъпно

за напада на другите държави,

дорде таз Англия, тоз бастион,

отвсякъде опасан с воден ров,

тоз край на Запада не те приеме,

момчето ми, за повелител свой!

До този ден, повтарям ти, дете,

за дом и свои няма да помисля!

КОНСТАНС

Синът ми слаб е, но вземете мойта

признателност на майка и вдовица,

додето помощта ви го направи

способен за по-щедра благодарност!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Небето награждава тез, които

сражават се за толкоз право дело!

КРАЛ ФИЛИП

На работа тогаз! Да се насочат

оръдията в челото на този

упорстващ град! Най-опитните нека

определят позиции и прицел!

Ний кралските си кости тук ще сложим,

до главния площад ще газим в кръв,

но туй момче ще встъпи във града си!

КОНСТАНС

Изчакайте да се завърне първо

посланикът ви! Може Шатийон

да е добил с мир в Англия правата,

които с бой тук искаме да вземем.

Тогава ще се каем за кръвта,

пролята тук от нашата припряност.

Влиза Шатийон.

КРАЛ ФИЛИП

О, чудеса! Госпожо, той самият

явява се по ваша воля сякаш!

Докладвай, Шатийон, какви слова

ни носиш от английския владетел?

Спокойно те очакваме. Приказвай!

ШАТИЙОН

Тогаз вдигнете своята войска

от тази жалка цел и я гответе

за сблъсък по-значителен! Крал Джон,

ядосан от законния ви иск,

събра войски и тъй като аз бях

забавен от враждебни ветрове,

успя със тях на френската земя

да стъпне едновременно със мене.

Войската му е мощна, с бодър дух

и бързо се придвижва към Анжер.

Със него са и неговата майка,

която — съща Ата11 — го насъсква

към стръв и кръв; и внучката й Бланш,

принцеса на Испания; и още

един нахален извънбрачен син

на бившия им крал; и с него всички

неуталожени, припрени, буйни

безумци на страната, доброволци

с момински личица и змейска ярост,

превърнали наследствени земи

в доспехи и оръжие, с надежда

богатства нови да спечелят тук.

Накратко, флотът им е тук пренесъл

такъв отбор от храбреци, какъвто

до днес не се е носел по вълните

за страх на християнския ни свят!

Барабанен бой.

Зловещите им барабани правят

безсмислен по-подробния доклад.

За бой или за преговори вече

те тука са. Гответе се и вие!

КРАЛ ФИЛИП

Ах, колко ненадейна е за нас

таз тяхна скорост!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Колкото е тя

по-ненадейна, толкоз по сме длъжни

да им дадем решителен отпор!

В опасностите смелостта расте.

Готови сме за тях. Да дойдат само!

Влизат Крал Джон, Бастардът, Кралица Елинор, принцеса Бланш, Пембрук и други.

КРАЛ ДЖОН

Кралю французки, в мир ще бъдем с теб,

ако допуснеш с мир да влезем в свойте

наследствени земи. Ако ли не,

да отлети мирът към небесата,

додето ний, бич Божи, не накажем

надменните, прогонили го горе!

КРАЛ ФИЛИП

Кралю английски, с мир ще ти отвърнем,

ако оттеглиш своята войска

във Англия, за да живее мирно

във нейните предели. Ний желаем

добро на Англия и зарад нея

под тези тежки брони леем пот.

Би трябвало туй бреме да е твое,

но ти обичаш Англия тъй малко,

че подкопа законната й власт,

унаследяването й прекъсна,

лиши от чест невръстния й принц,

с насилие безсрамно оскверни

девствеността на нейната корона!

Виж в туй дете лика на брат си Джефри:

тоз поглед, тези вежди са от него;

във сбито съдържание то носи

голямото, изчезнало със брат ти,

и Времето със своето перо

ще го разгърне във обширен том

и ще повтори Джефри. Джефри беше

твой старши брат, а тоз е негов син.

Принадлежеше Англия на Джефри

и значи днес във името Господне

тя негова е. Как ще се наричаш

ти „крал“, когато жива кръв тупти

във слепоочията, за които

предназначен е кралският венец?

КРАЛ ДЖОН

А от кого си натоварен ти,

кралю французки, да ми искаш сметка?

КРАЛ ФИЛИП

От съдника върховен, който вдъхва

във всяко същество със земна власт

добрата склонност да не позволява

потъпкване на правдата. От Бога

за страж на тоз отрок определен съм

и с Божия подкрепа ще накажа

неправдата, извършена над него.

КРАЛ ДЖОН

Ти присвояваш си властта на Бога!

КРАЛ ФИЛИП

Не, щом е, за да смажа едного,

виновен в присвояване!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Така ли?

И кой е той, французино? Да чуем!

КОНСТАНС

Аз нека й го кажа!… Твоят син!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Мълчи, нахалнице! Ти свойто пале —

кой знае от кого! — за трона готвиш,

защото ти се властва над света!

КОНСТАНС

Аз вярна бях на твоя син, тъй както

ти на мъжа си, и това момче

прилича повече по вид на Джефри,

отколкото на тебе по характер

прилича Джон, а вие двама с него

приличате си като Сатаната

и майка му! „Кой знае от кого“!

Баща му — във душата си кълна се —

не е заченат честно като него

и как ще бъде с майка като теб!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Отлична майка имаш ти, момче —

да черни татко ти!

КОНСТАНС

И славна баба —

да черни свойто внуче!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Тишина!

БАСТАРДЪТ

Да чуем глашатая!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Кой е тоя?

БАСТАРДЪТ

Тоз, който тази лъвска кожа твоя12

ще одере, ако те срещне в битка!

Аз знам те, ти си от онези зайци,

които храбро дърпат за брадата

умрели лъвове. И пак ти казвам,

тоз лъвски косъм твой ще го ощавя,

да пукна тук, ако не го направя!

БЛАНШ

Стояла е таз кожа по-добре

на дръзналия да я одере!

БАСТАРДЪТ

А тоз прилича на осел, навлякъл

одежда лъвска, сякаш е Херакъл!…

Но аз ще смъкна чуждата ти кожа

и твоята до синьо ще наложа!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Какъв е тоя самохвалко, който

слуха ни заглушава с празна реч?…

Кралю, решавайте какво да правим!

КРАЛ ФИЛИП

Жените и глумците да прекъснат

престрелките си! И така, крал Джон:

приканвам те с правата на Артур

да предадеш в ръцете ми властта

над Англия, Ирландия, Анжу,

Турен и Мен!

КРАЛ ДЖОН

Живота си по-скоро!

Извиквам те на бой, кралю французки

Артур Бретански, приеми властта ми

и повече от мене ще получиш,

отколкото когато и да е

ще ти спечели тоя плашльо френски!

Послушай ме!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

При баба си ела!

КОНСТАНС

Послушай бабка си, детенце мило!

Ти дай й свойто кралство, а пък тя

ще ти даде черешки и смокинки!

Каква добричка баба!

АРТУР

Стига, майко!

Защо не съм умрял! Не заслужавам

така да се разправяте за мен!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

От срам за майка си горкото плаче!

КОНСТАНС

Вий засрамете се! Това, че вие

ограбихте го, не — че аз го срамя,

изтръгва от очите му тез перли,

които ще подкупят небесата.

Да, тези броенички от кристал

от Бога ще измолят за сина ми

възстановяване и мъст над вас!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Ти клеветиш небето и земята!

КОНСТАНС

Не, ти скверниш земята и небето!

Клеветница била съм! Ти и син ти

лишихте от владения, права

и кралска титла твоя старши внук,

това отроче прелестно, чието

единствено нещастие си ти,

защото твойте грехове небето

наказва в него, тъй като е само

от второто коляно на тоз твой

порочен скут!

КРАЛ ДЖОН

Мълчи, безумна жено!

КОНСТАНС

Това единствено ще кажа още:

че тя не само дето е виновна

да бъде той наказан, но е още —

чрез своя грях — оръдие на Бога,

с което тоз далечен неин кълн

измъчван е за нейната греховност!

Вина пред Господа и негов бич

това е тя за моето детенце,

наказано за нея и чрез нея,

дано я тръшне чумата, дано!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Писклива кавгаджийко, ти ще млъкнеш,

когато видиш волята на Ричард,

зачеркваща правата на сина ти!

КОНСТАНС

Ха, волята на Ричард! Твойта воля —

това ще видя! Твойта грозна воля

на злобна баба! Нея ще покажеш!

КРАЛ ФИЛИП

Мадам, млъкнете или запазете

умереност! Не подобава нам

да поощряваме подобна свада.

Тръбачът нека съзове веднага

анжерците на крепостния зид!

Да ги изслушаме кого признават

за свой владетел — Джон или Артур!

Тръбен звук.

Горе, на стената, се появява Хюбърт.

ХЮБЪРТ

Кой вика ни на градските стени?

КРАЛ ФИЛИП

Крал Филип Френски за Артур Английски!

КРАЛ ДЖОН

Крал Джон Английски, сам, от свое име!

Анжерски наши поданици…

КРАЛ ФИЛИП

Драги

анжерски поданици на Артур,

за разговор поканихме ви тук…

КРАЛ ДЖОН

… по наше искане. И затова

изслушайте нас първи! Тези пъстри

французки знамена, развети нагло

пред погледа на мирния ви град,

са тук дошли, за да ви носят гибел.

Топове френски, заредени с ярост,

прицелени са вече, за да блъвнат

железен гняв по вашите стени.

Очите на града ви виждат ясно

завършените вече подготовки

за кървава обсада и жестока

разправа с вас. Ако не бяхме ние,

тез спящи камъни, които стягат

града ви като пояс, щяха вече

под страшния им оръдеен огън

да са изскочили от свойте древни

гнезда от хоросан и да са дали

възможност на врага да хлуйне кървав

върху покоя ви. Но щом видяха

нас, вашия монарх законен, който

със бърз и крайно труден марш доведох

пред вашите врати войска, способна

да защити от всяка драскотина

заплашените бузи на града ви,

французите, изплашени, приеха

да преговарят и сега наместо

снаряди огнени, с които щяха

да хвърлят в треска вашите стени,

те думи ще ви пратят в димен облак,

за да измамят вашите сърца.

Не им се доверявайте, анжерци,

а приютете своя крал, чиято

войска след дългия усилен поход

нуждае се от отдих в крепостта ви!

КРАЛ ФИЛИП

Решавайте, щом чуете и мен!

Десницата ми, дала Богу клетва

да брани правото на тоз, когото

поела е, представя ви, анжерци,

Артур Плантадженет, законен крал

на тоз човек и господар на всичко

принадлежащо му, защото той

е син на по-големия му брат.

Зарад потъпканите му права

ний тъпчем днес тревата пред града ви

и ваши неприятели сме само

доколкото да защитим това

ограбено дете ни задължава

гостоприемството. И затова

дълга си изплатете вий на този

невръстен принц, комуто го дължите,

и нашата войска за вас ще бъде

безвредна като мечка със намордник:

топовете си ние ще принудим

да изхабят към облаците леки

страхотния си гняв и без повреда

по мечове и шлемове ще върнем

на домовете й таз буйна кръв,

с която дойдохме да ви залеем,

а вас и близките ви ще оставим

в спокойствие и мир. Но ако вие

отминете във пристъп на безумство

туй наше предложение, помнете,

че колкото и древен да е този

ваш объл зид, той няма да ви скрие

от нашите носители на смърт,

пък ако ще във грубия му обръч

да се натъпчат всички англичани

и техните военни дисциплини!

И тъй: ще ни признае ли градът ви

за крал от името на тоз, чиято

корона отстояваме, или,

отприщили гнева си, с горда крачка

да вземем своето през локви кръв?

ХЮБЪРТ

Ний поданици сме на този, който

е крал на Англия. Анжер е негов.

КРАЛ ДЖОН

Тогава отворете ми да вляза!

ХЮБЪРТ

Не можем да го сторим. Този, който

докаже тук, че е английски крал,

ще има верността ни. Дотогава

градът ни е залостен за света.

КРАЛ ДЖОН

Не ви ли стига таз корона тук?

Свидетели ако ви трябват още,

тез трийсет хиляди английски знатни…

БАСТАРДЪТ

Законни или не.

КРАЛ ДЖОН

… ще потвърдят с кръвта си мойта титла!

КРАЛ ФИЛИП

И също толкова французки знатни…

БАСТАРДЪТ

Със незаконните.

КРАЛ ФИЛИП

… обратното пред вас ще отстоят!

ХЮБЪРТ

Додето спорят вашите права,

града си и от двама ви ще пазим

във полза на по-правия от вас.

КРАЛ ДЖОН

Тогава Бог да бъде милосърден

към бедните души, които днес,

преди да падне вечерната влага,

към вечното си жилище ще литнат

във спора за английския престол!

КРАЛ ФИЛИП

Така да е! Французи, по конете!

БАСТАРДЪТ

О, свети Георги13, изтърбушил змея

и оттогава яхащ над вратите

на кръчмите, предай ми две-три хватки!

Към Ерцхерцога.

Хей, ти, ако се случа някой ден

в бърлогата ти с твоята лъвица,

ще те направя лъв с рога на вол

за показ по стъгдите!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Млъквай там!

БАСТАРДЪТ

О, лъвски рев! От страх съм жив едвам!

КРАЛ ДЖОН

Към хълма горе, гдето най-изгодно

ще разположим всички свои части!

БАСТАРДЪТ

Тогава бързо, за да стигнем първи!

КРАЛ ФИЛИП

… А другите на другата могила —

и Бог, и правото да бъдат с нас!

Излизат.

След няколко схватки към вратите на града се приближава френски глашатай, предшестван от Тръбачи.

ФРЕНСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Анжерски граждани, на крепостта си

вратите отворете и пуснете

да мине дукът на Бретан, Артур,

защото чрез ръката на крал Филип

той днес направи тъй, че горки сълзи

ще лее скоро не една злочеста

английска майка, чийто син прострян е

по гръб на туй поле; и не една

вдовица клета, чийто мъж притиска

в прегръдка хладна кървавата пръст.

Победата, почти безкръвна, пърха

над веселите френски знамена

и тук наблизо нашите войски

строени са да влязат във града ви

с тържествен марш и обявят за крал —

на Англия и ваш — Артур Бретански!

Влиза Английски глашатай, предшестван от Тръбачи.

АНГЛИЙСКИЯТ ГЛАШАТАЙ

Възрадвайте се, граждани анжерски,

и поздравете със камбанен звън

Джон, крал на Англия и ваш, когото

тоз жарък ден с победа увенча!

Бойците му, преди в сребристи брони,

пристигат, позлатени с френска кръв;

от шлемовете им едно перце

не е отсечено от френски меч

и всяко знаме връща се в ръката,

развяла го в началото на боя!

След малко, като весели ловци

с ръце във кръв подир успешна хайка14,

английските войници ще са тука.

Вратите си отваряйте за тях!

ХЮБЪРТ

Вестители, от кулите си ние

видяхме как се сблъскаха и как

оттеглиха се двете ви войски,

чиято равностойност бе такава,

че затрудни най-опитния съдник:

и двете си заплащаха достойно

за удар с удар, за отпор с отпор,

за кърви с кърви и за смърт със смърт;

еднакво силни бяха и затуй

ги уважаваме еднакво силно

и докато едната не надвие,

от двете своя град ще пазим ние.

Влизат — от противоположни страни — Крал Джон и Крал Филип с Войските си.

КРАЛ ДЖОН

Кралю французки, имаш ли в запас

излишна кръв, и нея да ти пуснем?

Ще може ли да потече спокойно

реката на правата ни, която,

заприщиш ли я, ще излезе мощна

от бреговете си и ще залее

и твойте граници, щом ти не искаш

да пуснеш сребърните й води

свободно да струят към океана?

КРАЛ ФИЛИП

Кралю английски, в тоя жарък изпит

ти даде не по-малко кръв от нас,

а май и повече, и аз кълна се

в десницата, владееща земите

под туй небе, че няма да сваля

тоз меч, заради правдата измъкнат,

неповалил те или неприбавил

към списъка на падналите в боя

украсата на кралското си име!

БАСТАРДЪТ

Величества, какви височини

достига вашият ламтеж за слава,

щом кипне благородната ви кръв!

Смъртта набива в гнилата си челюст

войнишки мечове наместо зъби,

за да пирува със човешка плът

във тези спорове между монарси…

Ала защо се маят, какво чакат?

Владетели, викнете: „Без пощада!“

Назад, еднакво силни господари,

към росното от кръв поле и нека

разгромът на единия дари

покой за другия! А дотогаз

рев, удари и смърт, и кръв, и бяс!

КРАЛ ДЖОН

Чия страна ще вземете, анжерци?

КРАЛ ФИЛИП

Кого от нас признавате за крал?

ХЮБЪРТ

Английския, когато го узнаем.

КРАЛ ФИЛИП

Узнайте го във нас, които браним

правата му!

КРАЛ ДЖОН

Не, в нас, които браним

правата си без никакъв посредник,

самостоятелен и необвързан

законен крал на себе си и ваш!

ХЮБЪРТ

По-висша власт ни повелява друго

и докато въпросът е висящ,

ний свойте колебания ще пазим

заключени зад градските врати,

васали на страха си, докато

тоз страх не бъде смъкнат и прогонен

от крал с безспорна, несъмнена титла.

БАСТАРДЪТ

Ей Богу, тез негодници анжерски

се гаврят с вас, крале! Като в театър

седят си горе и се забавляват

да зяпат — сочейки ту тоз, ту оня —

трагическото зрелище, което

със пот и кръв играете за тях.

Послушайте съвета ми: като

въстаналите срещу Рим юдеи15,

забравили за своите раздори,

със общи сили нападнете този

надменен град. От изток и от запад,

французи, англичани, прицелете

топовете си, пълни до гърлата,

в стените му и стреляйте, додето

не рухнат кремъчните им ребра.

Аз бих ги шибал с огън тези кранти,

додето не останат да стърчат

сред съсипиите голи като въздух!

След туй отново разделете сили,

разединете свойте знамена

и чело срещу чело, насочете

железни копия едни към други;

и нека избере тогаз Фортуна

единия от вас за свой любимец

и със целувка да даде на него

победата във кървавия ден!

Е, как намирате тоз луд съвет,

крале могъщи? Няма ли той вкус

на тънко политическо изкуство?

КРАЛ ДЖОН

Харесва ми, кълна се в небосвода!

Кралю на Франция, да се сплотим ли,

за да съсипем този град, а после

във битка помежду си да решим

чие владение ще бъде той?

БАСТАРДЪТ

И ако крал си не на име само,

то, оскърбен дълбоко като нас

от неговата дързост, обърни се

със свойта артилерия към него,

тъй както ний със свойта ще направим

А щом съсипете го, помежду си

възобновете споровете стари

и в битката да удря кой де свари!

КРАЛ ФИЛИП

Добре. Отде ще действувате вие?

КРАЛ ДЖОН

От запад ний ще пращаме разруха

в сърцето на града!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

А ний — от север!

КРАЛ ФИЛИП

А ний от юг ще го залеем с огън!

БАСТАРДЪТ (настрани)

Добре намислено! От юг и север

австрийци и французи едни други

ще се обстрелват… Почвайте! Кураж!

ХЮБЪРТ

Изслушайте ме, войнствени крале,

и аз ще ви подскажа мирен способ,

за двама ви еднакво приемлив,

по който ще превземете града ни

и на обречените тука жертви

ще позволите да умрат в легло.

Недейте бърза, чуйте ме, крале!

КРАЛ ДЖОН

Готови сме да слушаме. Приказвай!

ХЮБЪРТ

Принцеса Бланш Испанска е роднина

на краля Джон. Дофинът Луи и тя

напълно си подхождат по години.

А где младежът жарък би намерил

красавица, по-прелестна от Бланш?

Къде мъжът набожен би открил

съпруга, по-безупречна от Бланш?

Къде монархът бъдещ би получил

кралица с по-висока кръв от Бланш?

По хубост, добродетелност и знатност

Дофинът съвършен е като нея,

освен ако несъвършенство туй е,

че не е тя, понеже и на нея

не липсва нищо, ако не е липса

това, че не е той. Със други думи,

той половината е от един

перфектен мъж, комуто трябва само

едно такова чудо като нея,

за да е цялостен, а тя е също

една разполовена безупречност,

която би допълнил той единствен.

Щом две такива сребърни реки

се слеят, те прославят бреговете,

които са ги свързали, и вие,

крале, ще сте такива брегове,

ако сберете ги в едно легло.

Тоз брак ще се окаже по-могъщ

от вашите оръдия, защото

Анжер пред него с бързина, каквато

от нас барутът няма да изтръгне,

вратите си широко ще разтвори,

за да ви пусне. А без него, знайте,

вълните няма да са толкоз глухи,

ни лъвовете — толкоз горделиви,

ни планините — толкоз непреклонни,

смъртта дори не ще е толкоз твърда

във свойта ярост, колкото ще бъдем

ний — в нашето решение да браним

от вас града си!

БАСТАРДЪТ

Тоя ще успее!

Изтърси от парцалите й даже

прогнилите пищяли на Смъртта!

Добра уста! Изригва планини,

вълни, скали, морета; и говори

за лъвове, като че ли девойче

описва свойте кученца! Ей Богу,

артилерист навярно го е правил:

залива те със гръм и дим, и огън!

И бие със език като с тояга —

ушите ми поду! Французин даже

не може да налага със юмруци

тъй, както тоя с фрази! Дявол взел го!

Не помня да съм бил тъй блъскан с думи

откак съм казал „татко“ на бащата

на моя брат!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Недей се бави, сине!

Благослови съюза им и дай

на свойта племенница тежка зестра!

Тоз брачен възел тъй ще укрепи

некрепкото ти право над престола,

че пъпката на туй хлапе зелено,

останала без слънце, ще се сгърчи,

недала обещания си плод.

Усещам, че крал Филип е съгласен.

Виж как си шепнат! Бързо поощри го,

додето този брак му се усмихва,

за да не би усърдието в него,

сега размекнало се под лъха

на съвестта и ласкавите просби,

да се втвърди постарому отново!

ХЮБЪРТ

Защо не отговаряте, крале,

на изхода, предлаган от града ни?

КРАЛ ФИЛИП

Да отговори първо този, който

поиска да говори първи с вас!

Кралю на Англия, какво ще кажеш?

КРАЛ ДЖОН

Ако Дофинът твой, присъстващ тук,

способен е да прочете във тази

прекрасна книга думата „обичам“,

ще я получи в кралска подвързия,

защото Мен, Анжу, Турен, Поатие

и всички области отсам морето,

които — с изключение на този

обсаждан днес от силите ни град —

покорни са на нашата корона,

ще увенчаят брачното й ложе,

за да направят Бланш да не отстъпва

по почести, отличия и титли

на ни една принцеса, така както

съперничи на всякоя от тях

по хубост, възпитание и кръв.

КРАЛ ФИЛИП

Какво ще кажеш, синко? Погледни я!

ДОФИНЪТ

Туй правя, татко, и съглеждам чудо:

в очите й ликът ми отразен

е сянка на сина ви, който сам

е само ваша сянка, и все пак

таз двойна сянка в дивния й взор

превръща се във слънце, пред което,

какъвто съм, наистина съм сянка

и чувствам се осъден от очите,

в които тоз мой лик по-хубав скрит е!

Той и Бланш си шепнат.

БАСТАРДЪТ

„Осъден от очите й! Обесен

на веждите й, смръщени ужасно;

изкормен от гласеца й чудесен:

насечен16 от сърцето й безстрастно.“

Че в любовта изменник е, признава!

Такъв да вземе красота такава!

БЛАНШ (към Дофина)

Това, което вуйчо ми желае,

за мене е закон. Щом той във вас

харесва нещо, аз без труд ще мога

да нагодя към него свойта воля

или, със прости думи, да накарам

сърцето си да го приеме лесно.

Неискреност ще бъде да ви кажа,

че считам всякоя черта във вас

достойна за любов, но ви признавам,

че колкото и да ви съдя строго,

във вас не виждам нищо за ненавист.

КРАЛ ДЖОН

Какво ще кажат тези млади хора?

Вий, племеннице моя?

БЛАНШ

Аз ще кажа,

че дълг за мен е винаги да следвам

повелята на мъдрия ви разум.

КРАЛ ДЖОН

А вие, принце? Ще ли има място

за нея във сърцето ви?

ДОФИНЪТ

Кралю,

запитайте ме, бих ли аз могъл

да й попреча да царува в него?

КРАЛ ДЖОН

Тогаз ти давам с нея Поатие,

Вексен, Турен, Анжу и Мен с прибавка

от трийсет хиляди английски марки.

Кралю французки, ако туй те радва,

кажи им да се хванат за ръце!

КРАЛ ФИЛИП

То радва ме дълбоко. Млади хора,

подайте си ръце!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

И устни също!

С такъв печат скрепен бе оня миг,

когато, помня, станах годеник!

КРАЛ ФИЛИП

Сега, анжерски граждани, пуснете

приятелството, свързано от вас,

да мине през вратите ви, защото

венчалният обред ще се извърши

в параклиса „Света Мария“ днес!…

Не е ли между вас мадам Констанс?

Знам, няма я, защото инак щеше

да се опита да осуети

тоз наш съюз. Кой би могъл да каже

къде отишла е със своя син?

ДОФИНЪТ

Измъчена и тъжна се прибра

във вашата палатка, господарю.

КРАЛ ФИЛИП

И Бога ми, съюзът ни едва ли

ще излекува нейната печал!

Английски братко, как да утешим

злочестата вдовица? Тук аз дойдох,

за да закрилям нейните права,

а ги обърнах, вижда Бог, да служат

във моя полза!

КРАЛ ДЖОН

Ще загладим всичко,

като направим малкия Артур

бретански дук, граф Ричмонд и владетел

на този хубав и заможен град.

Пратете някого да я покани

за церемониите! Убеден съм,

че ако не успеем да изпълним

желанието й докрай, поне

донякъде ще я задоволим,

така че да прекъсне свойте жалби.

Да тръгваме без губене на време

към този непредвиден мирен празник!

Излизат всички освен Бастарда.

БАСТАРДЪТ

Безумен свят! Безумни господари!

Безумни съглашателства! Понеже

Артур би трябвало да вземе всичко,

Джон с радост му отстъпи част от него,

а Филип, на когото съвестта

бе стегнала доспехите за бой,

когото само милост и набожност

довели бяха на това поле

като войник Господен, даде слух

на тази съблазнителка, на тази

лукава дяволка, която влиза

под кожата ни и ни подстрекава

да сменяме решения и тъпчем

поети задължения; която

налага свойта власт над всичко живо:

монарси, просяци, младежи, старци;

която лъже бедните моми

да си дадат едничкото богатство

на нея, на таз сводница, на тази

измамница, наречена Изгода!

Защото тя, Изгодата, подобно

пълнежа, скрит във топката за кегли17,

отбива хода на света ни, който

е поначало уравновесен,

за да върви по равното направо,

и би вървял така, ако не беше

таз лична полза, таз Изгода мръсна

налята в него, да го отклонява

от всяка безпристрастност, справедливост,

от честните му цели и посоки!

Да, таз Изгода, таз двулична, мазна

развратница и сводница, привлече

окото на безволния французин

и го отби от честната война

и твърдо обещаната закрила

към недостойния и подъл мир!

Ала защо така съм се заял

със нейна милост? Не ли за това, че

не ми се е усмихнала до днеска?

Да, сърдя й се не защото бих

отдръпнал длан, ако би рекла тя

да пусне в нея някое от свойте

звънтящи ангелчета18; а защото

ядосвам се като отминат просяк,

юмрук размахващ в яд към богаташа.

Но тъй да е! Додето съм без грош,

богатството пръв грях ще назовавам;

забогатея ли, порок по-лош

от нямането няма да признавам.

Пред теб щом кралски клетви губят сила,

богиня ми бъди, Изгодо мила!

Излиза.

Втора сцена

В палатката на Крал Филип.

Влизат Констанс, Артур и Солзбъри.

КОНСТАНС

Венчават ги? Мир сключват? Дружба правят?

Спояват подъл род със подъл род?

Луи ще има Бланш, а Бланш — земите?

Не е възможно! Тъй ти се е счуло!

Не си разбрал добре! Поразмисли

и повтори това, което каза!

Не може да е вярно! Не ти вярвам!

Повярвай, не ти вярвам: твойте думи

са думи на обикновен човек,

а срещу тях аз имам кралска клетва

в обратното! И знай, ще те накажат,

задето ме уплаши, мен, която

съм болна и подвластна на страха,

измъчена и жертва на страха

вдовица и безсилна пред страха,

жена най-сетне, склонна към страха;

така че колкото след миг да казваш,

че е било шега, цял ден ще има

да тръпне и трепери моят дух!

Защо глава поклащаш с тъжен вид?

Защо печално гледаш към сина ми?

Защо ръка поставяш на гръдта си?

Защо очите ти са пълни с влага,

досущ като прииждаща река?

Нима с тез знаци потвърждаваш свойта

ужасна вест? Не ща да я повтаряш,

кажи ми само: вярна или не?

СОЛЗБЪРИ

Тъй вярна, както — чувствам — ви се виждат

неверни тез, които са причина

да трябва да повярвате във нея!

КОНСТАНС

Щом учиш ме да вярвам на скръбта,

и нея научи да ме убие;

и нека вяра и живот се сблъскат

като заклети врагове, които

взаимно се пронизват във двубой!

Луи и Бланш сгодени! Сине мой,

какво ще стане с теб? Джон в дружба с Филип!

Какво ще стане с мене?… Вън оттук!

Не мога да понасям твоя образ —

ти погрозня от грозната си вест!

СОЛЗБЪРИ

Нима съм сторил зло, като ви казах

за злото, причинено ви от други?

АРТУР

Недейте се вълнува, мила майко!

КОНСТАНС

О, ако ти, мой синко мили, който

ме убеждаваш да не се вълнувам,

бе урод безобразен и отблъскващ,

клеветещ майчината си утроба,

осеян със брадавици и бенки,

куц, гърбав, смахнат, мургав и противен,

тогаз едва ли щях да се вълнувам,

защото нямаше да те обичам

такъв, незаслужаващ ни рода си,

ни кралски трон! Но ти си хубав, сине,

Природа и Фортуна бяха в сговор

велик да те направят и сега

от първата ти имаш тена дивен

на лилия, кръстосана със роза,

но втората, развратната Фортуна,

ти измени, за да прелюбодейства,

мръсницата, със твоя чичо Джон;

подкупи тя Французина със злато

да стъпче твойто право върху трона

и да постави кралското си име

на тяхна служба! Сводник стана той

на тази долна блудница Фортуна

и нейния любовник-узурпатор!

Кажи, вестителю, не е ли Филип

клетвопрестъпник? Ясно заклейми го

или върви си и ме остави

сама със мойта скръб!

СОЛЗБЪРИ

Мадам, без вас

не мога да се върна при кралете!

КОНСТАНС

Ще можеш и ще трябва, драги графе.

Аз няма с теб да дойда. Свойта горест

на гордост ще науча, тъй като

скръбта е горда и заставя всеки

носител свой да й се кланя ниско.

Ще чакам тук великите крале

да се сберат пред мен и пред скръбта,

защото тя е толкова огромна,

че само твърдата земя издържа

теглото й. Аз тук ще седна с нея.

Сяда на земята.

Земята — тъй — ще бъде неин трон.

Крале, пред нея идвайте с поклон!

Солзбъри излиза19.

Първа сцена

В палатката на Крал Филип, пред Анжер.

Констаис и Артур седят на земята. Влизат Крал Джон, Крал Филип, Дофинът Луи, Бланш, Кралица Елинор, Бастардът и Австрийският ерцхерцог.

КРАЛ ФИЛИП

… Така е, дъще. Този славен ден

във Франция навек ще се празнува.

Виж как, за да го стори по-тържествен,

самото слънце спира своя бяг

и, същи алхимик, превръща с огън

в блестящо злато грубата земя.

Да, ни един годишен кръговрат

не ще пропусне тоя празник свят!

КОНСТАНС (става)

Не празник, и не свят, а прокълнат

ще бъде тоя ден! Какво е сторил,

та да го вписваме със златни букви

като годишнина във календара?

По-хубаво ще е да изличите

от седмицата този ден, белязан

с погазване на клетва и позор,

а ако той не може да изчезне,

то нека трудните жени се молят

да не родят на него, за да нямат

във люлката си уроди; да бъдат

моряците спокойни във морето

през всички други дни освен на този

и сделките, завършващи с провал,

да бъдат всички сключени на него;

каквото пръкне се на този ден,

да свършва зле; дори самата честност

да прави той безчестна и коварна!

КРАЛ ФИЛИП

Повярвайте, госпожо, вие няма

да имате причини да кълнете

плода на този ден. Не ви ли дадох

в залог за него кралската си дума?

КОНСТАНС

Подхлъзнахте ми вий една монета

със образа на крал, чиято стойност

при пробата оказа се нищожна!

Излъгахте ме, метнахте ме вие!

Тук дойдохте да леете кръвта

на враговете ни, а вместо туй

със своята я сляхте против нас!

Горещата ви войнственост изстина

във дружба и притворен мир със тях

и спойката на тази ваша сплав е

неправдата над мен и моя син.

Небе, въоръжи се срещу тези

крале-клетвопрестъпници! О, чуй ме,

вдовица те зове, съпруг бъди ми!

Не позволявай този ден да свърши

във мир и сговор! Още преди залез

вклини раздора между тези трима

крале-безчестници! О, чуй ме! Чуй ме!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Госпожо, дайте мир на своите чувства!

КОНСТАНС

Война! Не мир! Не искам мир! Мирът

война е против мен! Лиможки графе,

Австрийски ерцхерцоже20, ти петниш

тоз кървав свой трофей! О, малки, жалки

нещастнико, пъзливецо, подлецо;

джудже във смелостта, гигант по низост;

ужасно силен, щом си на страната

на силните; смел рицар на Фортуна,

безстрашен в боя, само щом получиш

гаранция за сигурност от Нейно

Изменливо Величество! Ти също

погази клетвата си и ласкаеш

великите! О, где ти бе умът,

глупецо, да размахваш лъвски лапи,

да тропаш, да се хвалиш, че си мой

привърженик, закрилник? Страхопъзльо,

защо ми се кълна с гръмовен глас

да съм разчитала на твойта сила

и на звездата ти, а днес минаваш

към моите неприятели! Нещастник!

Навлякъл лъвска кожа! Засрами се

и облечи се в кожа на теле!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

О, мъж да бе ми казал тези думи!

БАСТАРДЪТ

И облечи се в кожа на теле!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Посмей да го повториш, негодяй!

БАСТАРДЪТ

И облечи се в кожа на теле!

КРАЛ ДЖОН

Самозабравяш се. Не ми харесваш!

Влиза Кардинал Пандулф.

КРАЛ ФИЛИП

От Рим дошъл е папският легат!

ПАНДУЛФ

Привет, миропомазани крале!

При теб, крал Джон, пристигам аз, Пандулф,

милански кардинал и тук легат

на папа Инокентий, да те питам

във името на святата му власт

защо така кощунствено отритваш

светата църква, наша блага майка,

не позволявайки на Стивън Ленгтън,

избран от нея за архиепископ

на Кентърбъри, да заеме свойта

пастирска длъжност. Отговор от теб

чрез мен очаква папа Инокентий.

КРАЛ ДЖОН

Кой земен жител може да разпитва

един помазан от небето крал?

А знай, ако все пак потърсим име

на някой, който да ми дири сметка,

последното от всички имена,

най-празното, най-будещото смях

ще е на папата! Предай му туй

и прибави от моите уста,

че в Англия, от нас владяна, никой

свещеник италиански не ще може

десятък да събира или други

църковни такси; и понеже ние

под Бога сме върховен господар

на таз страна, сами ще я владеем,

без чужда помощ. Туй на твоя папа

ний казваме, отхвърляйки властта

която той самичък си приписва!

КРАЛ ФИЛИП

Английски братко, туй е светотатство!

КРАЛ ДЖОН

Макар че вие заедно със всички

монарси християнски пред страха

от папското проклятие, което

отменя се с пари, сте позволили

на тоз нахален поп да ви командва

и срещу злато, земна шлака, смет

купувате си неговата прошка

във низки сделки, за които Господ

ще си оттегли своята от него;

макар че вие, мамени тъй грубо,

оставяте се да ви смуче този

панаирджийски фокусник — аз сам

пред него няма да прегъна крак

и който е със него, ми е враг!

ПАНДУЛФ

Тогаз по силата на тази власт,

която ми е дадена, ти, Джон,

си прокълнат от мене и отлъчен;

и праведен ще бъде всеки, който

отхвърли своята васалска клетва

към тебе, еретика; и за чиста,

заслужила пред църквата и свята

ще бъде считана оназ ръка,

която с тайни или явни средства

отнеме твоя мерзостен живот!

КОНСТАНС

О, нека с клетвата на Рим римува

и моята! О, отче кардинале,

кажи след нея своето „Амин!“,

защото без неправдите, които

на мен са сторени, не може никой

да го кълне със право!

ПАНДУЛФ

Мойта клетва,

госпожо, се крепи върху закон.

КОНСТАНС

И мойта! Щом законът е безсилен

да отстоява правото, то нека

законно бъде да се браним с клетви!

Не може той сина ми да постави

на неговия трон, понеже който

седи на трона, властва над закона;

как тоз закон тогава, сам неправ,

на мен ще забранява да проклинам?

ПАНДУЛФ

Кралю на Франция, ако не искаш

да бъдеш прокълнат, пусни ръката

на този гнусен архиеретик

и поведи мощта си против него

освен ако склони глава пред Рим!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Защо си блед, французино? Не пускай

ръката му!

КОНСТАНС

О, дяволе, внимавай,

ако разкае се и му я пусне,

една душа изпуска твоят ад!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Крал Филипе, послушай кардинала!

БАСТАРДЪТ

И облечи се в кожа на теле!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Негоднико, удържам се, защото…

БАСТАРДЪТ

… широките ти гащи не държат!

КРАЛ ДЖОН

Какво ще кажете на кардинала,

кралю на Франция?

КОНСТАНС

Ще го послуша!

Какво могъл би да му каже друго!

ДОФИНЪТ

Мислете, татко: между тези две —

ужасното проклятие на Рим

или изгубването на едно

приятелство със Англия — кое

ще пренебрегнете?

БЛАНШ

Гнева на Рим!

КОНСТАНС

Дофине, дръж се! Дяволът те мами

чрез тази недокосната невяста!

БЛАНШ

Не правдата, а нуждата говори

със тези думи на мадам Констанс!

КОНСТАНС

О, ако ти признаеш мойта нужда,

живееща единствено от туй,

че правдата е мъртва, ще е нужно

да стигнеш и до извода, че щом

умре таз нужда, правдата от туй

ще оживее. Нуждата стъпчи

и възкреси потъпканата правда!

КРАЛ ДЖОН

Не ви отвръща. Раздвоен е той.

КОНСТАНС

От него раздвоил се, отвърни ми!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Отмятайте се, инак ще е зле!

БАСТАРДЪТ

А ти намятай кожа на теле!

КРАЛ ФИЛИП

Объркан съм! Не знам какво да кажа.

ПАНДУЛФ

Каквото и да кажеш, по-объркан

ще бъдеш, знай, когато те отлъчим!

КРАЛ ФИЛИП

О, поставете се на мое място,

достопочтени отче, и кажете

коя страна вий бихте взели сам?

Тез две десници кралски току-що

се сплетоха в съюз; тез две души

се сляха току-що във братска връзка,

скрепена с най-свещените и твърди

обети на пречистата ни вяра;

последните слова, които бяха

излъхнати от тези две уста,

говореха за мир, за нежна дружба,

за обич между двете ни държави,

а неотдавна — толкоз неотдавна,

че времето след туй едва ни стигна

да си измием дланите, та с тях

да сключим уговорения мир —

тез две ръце покрити бяха цели

от баграта на грозното клане,

повикано от нас да бъде съдник

при разногласията на двамина

крале във гняв. Кажете, нима трябва

те, тъй отскоро свързали се с обич,

горещата си хватка да разхлабят?

Да си играем на ези-тура

със вярата? Да лъжем небесата?

Да се покажем толкова по детски

непостоянни, че сега да дръпнем

ръцете си назад, да се отметнем

от дадените клетви, на войските

да изкомандваме да маршируват

по сватбеното ложе на мира,

с раздори да набръчкаме лицето

на искрената близост? Благи отче,

недейте пожелава туй от нас,

а милостив открийте, предложете

път, начин, форма да ви угодим,

оставайки във дружба помежду си!

ПАНДУЛФ

Не път — безпътица, не форма — хаос

е всеки начин, който би изнасял

на Англичанина! Изтегляй меч

като войник на свойта Майка-Църква,

ако не искаш тя да изрече

със майчинска уста ужасна клетва

над своя син, виновен в непокорство!

Повярвай, по-добре е да държиш

змия за смъртоносното езиче,

зъл тигър за озъбената паст,

лъв — по-добре — за ноктестата лапа,

отколкото тогова — за ръката,

която още стискаш в знак на дружба!

КРАЛ ФИЛИП

Ръката си аз мога да отдръпна,

но не и верността си!

ПАНДУЛФ

Значи правиш

от верността си враг на свойта вяра,

от смут раздиран, противопоставяш

на слово — слово и на клетва — клетва.

От двете клетви избери, кралю,

по-ранната си, тази към небето,

и меч вдигни за святата ни църква!

С оназ, която дал си след това,

ти бил си спрямо себе си предател

и тя затуй не те обвързва с нищо,

защото далият греховна клетва

спасен е от греха, ако след туй

е праведно това, което върши,

а него ние вършим преди всичко,

като не вършим онова, чието

извършване преследва лоша цел.

Щом кривнали сме от добрия път,

намираме го, като кривнем пак

и тази втора кривда по тоз начин

превръща се във правда и лъжата

цери лъжата, както изгорено

лекуваме, прилагайки горещо.

Религията учи ни да пазим

обета си, но ти си дал обет

против религията (а туй значи:

против онуй, в което си се клел)

и искаш да докажеш, че си вярващ,

като изпълниш този свой обет

(когато вярата е против него);

безчестен ти си с тази втора клетва,

защото се кълнем не за да станем

клетвопрестъпници — в противен случай

била би подигравка всяка клетва! —

а ти със клетвата си вече ставаш

клетвопрестъпник и ще станеш — дваж,

ако й бъдеш верен. Затова

със своя втор обет ти бунт си вдигнал

против самия себе си и няма

за тебе изход по-добър от този,

да тръгнеш срещу грешните съвети,

въоръжил доброто в своя дух,

което ний ще подкрепим с молитви,

ако съгласен си. Ако ли не,

с проклятия така ще те засипем,

че ти, безсилен да се отървеш

от черното им бреме, ще погинеш

във отчаяние!

ЕРЦХЕРЦОГЪТ

Веднага! Скъсвай!

БАСТАРДЪТ

Не си ли млъкнал? Кой ще ти запуши

устата с една кожа на теле!

ДОФИНЪТ

Война! Война!

БЛАНШ

В деня на твойта сватба?

Против кръвта, с която си венчан?

Нима със мъртъвци ще правим празник?

Нима ще съпровождат адски трясък,

тръби кресливи, барабанен бой

венчалния ни танц? Съпруже, чуй ме!…

О, Господи, как ново е за мен

това „съпруже“!… Зарад тази дума,

която днес за първи път изричам —

аз на колене моля те — недей

воюва с чичо ми!

КОНСТАНС

На тез колене,

от много коленичене протрити,

аз моля те, Дофине, не изменяй

великата присъда на небето!

БЛАНШ

Сега ще видя колко ме обичаш!

Кое могло би в теб да е по-силно

от името „съпруга“?

КОНСТАНС

Туй, което

опора е, на който е опора

за тебе, драга: неговата чест!

Луи, честта ти! Твойта чест, Луи!

ДОФИНЪТ

Учудва ме, че тъй сте бавен, татко,

когато толкоз нещо ви подтиква!

ПАНДУЛФ

Ще изрека проклятие над него!

КРАЛ ФИЛИП

Не ще ви е потребно… Скъсвам с теб,

кралю на Англия!

КОНСТАНС

О, славно връщане към дума честна!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

О, френска променливост всеизвестна!

КРАЛ ДЖОН

Кралю на Франция, за този час

след само час горчиво ще се каеш!

БАСТАРДЪТ

Тогава майстор Време, този дърт

плешив часовникар, да мери вече

минутите! Французино, мисли му!

БЛАНШ

Във кръв е слънцето! Ден светъл, сбогом!

С коя от тези две войски да бъда?

Ръка към мене всякоя протяга

и аз държа и двете, а пък те

раздалечават се една от друга

и дърпат ме, разкъсват ме на две!

За теб не мога да се моля, мъжо;

разгром да ти желая трябва, чичо;

успех не бива да ти искам, татко;

не искам твоята победа, бабо;

о, който и играч да победи,

за мене носи загуба играта!

ДОФИНЪТ

Ела със мен и щастие узнай!

БЛАНШ

Където то е, там е моят край!

КРАЛ ДЖОН

Отивай, племеннико, да строиш

войската ни!

Бастардът излиза.

Французино, във мене

бушува огън, който би могъл

единствено да бъде угасен

със кръв, със кръв, със твойта ценна кръв!

КРАЛ ФИЛИП

Преди с кръвта ми да го угасиш,

той теб самия ще превърне в пепел!

Мисли му, зло ти готви тоя ден!

КРАЛ ДЖОН

На себе си го казвай, не на мен!

Излизат.

Втора сцена

Бойното поле край Анжер.

Шум на битка. Влиза Бастардът, носещ главата на Ерцхерцога.

БАСТАРДЪТ

Горещо стана, Бог ми е свидетел!

Навярно някакъв въздушен демон,

витаещ горе, сипе жар над нас!…

Стой тук, австриецо, додето Филип

си вземе дъх!

Влизат Крал Джон, плененият Артур и Хюбърт.

КРАЛ ДЖОН

Пази момчето, Хюбърт! Филип, бързай:

нападнали са моята палатка

и страх ме е, че майка ми е в плен!

БАСТАРДЪТ

Не бойте се за нея, господарю —

изтръгнах я от техните ръце.

Но да вървим, остава още малко,

за да приключим битката с победа.

Всички излизат и след шум на битка и сигнал за отстъпление, се връщат заедно с Кралица Елинор и други Лордове.

КРАЛ ДЖОН (към Кралица Елинор)

… Така ще бъде. Ваша кралска милост

остава тук със силен гарнизон.

Към Артур.

Ти, племеннико, не бъди печален:

обича те горещо твойта баба,

а чичо ти към теб ще бъде мил

като баща ти някога, не бой се!

АРТУР

О, мойта майка ще умре от скръб!

КРАЛ ДЖОН (към Бастарда)

Ти, родственико, тръгвай и додето

пристигнем в Англия, добре раздрусал

кесиите на алчните абати,

освободи затворените в тях

звънтящи ангели, за да нахраним

гладуващите с тлъстото месце

на мирния живот. И пипай здраво!

БАСТАРДЪТ

Тамян, камбанен звън и попски книги

не ще ме спрат, когато ме зоват

сребро и злато! Тръгвам, драга бабо,

ще моля Господа (ако изобщо

се сетя някога да го помоля)

за скъпоценната ви безопасност.

Целувам ви ръката!

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Сбогом, драги!

КРАЛ ДЖОН

На добър път! Желая ти успех!

Бастардът излиза.

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Ела да поговорим, внуче мое!

Отвежда Артур настрана.

КРАЛ ДЖОН

Ела и ти, да поговорим, Хюбърт!

Любезни Хюбърт, ний дължим ти много.

Зад този зид от плът една душа

в теб вижда своя благ заемодавец,

чиито заеми възнамерява

да върне с лихва. В кралската ни памет

живее доброволната ти клетва,

високо оценена. Дай ръка!

Бих искал да ти кажа едно нещо…

но ще ми се да бъде придружено

от друга музика. Ей Богу, Хюбърт,

неловко ми е да ти кажа колко

високо те ценя и уважавам!

ХЮБЪРТ

Аз много съм ви длъжен, господарю!

КРАЛ ДЖОН

Приятелю, причини още нямаш

да казваш тъй. Но, знай, ще ги получиш.

Дори да лази времето, часът

да ти отвърна със добро, ще дойде.

Бих искал да ти кажа едно нещо…

но по-нататък! Слънцето сияе

високо още в ясното небе

и веселият ден е твърде пълен

със удоволствия, за да те карам

да слушаш мойте думи… Виж, ако

с език железен и уста от бронз

звучеше полунощният часовник

сред сънен мрак, и бяхме двама с теб

във страшно гробище, и беше ти

от хиляди неправди озлобен;

или ако мъчителният дух

на чернозлъчието21 бе сгъстил

във твойте съдове кръвта, която,

струяща с весел гъдел, инак свива

очите ни и бузите разтегля

в глупашки смях, сега несъвместим

със мойте замисли; или ако

ти можеше да виждаш не с очи,

да слушаш не с уши, да отговаряш

не със език, а всичко туй да правиш

без зрение, без слух, без ясни думи,

а само с мисълта си, само с нея,

тогаз, макар сега денят да вперва

във нас око на квачка, бих прелял

сърцето си в сърцето ти… Но не,

не смея да го сторя!… А при туй

привързан съм към тебе, а и ти —

усещам го — привързан си към мене…

ХЮБЪРТ

Тъй силно, че готов съм да извърша,

каквото наредите ми, дори

смъртта ми да е свързана със него,

кълна ви се!

КРАЛ ДЖОН

Бях сигурен в това!

Добри ми Хюбърт, скъпи Хюбърт, Хюбърт,

ти виждаш туй момче. Ще ти призная,

че то за мене е като змия,

която ми се пречка във краката,

където стъпя! Ти си му пазач,

разбираш ме…

ХЮБЪРТ

Ще го опазя аз,

така че няма да ви стори зло!

КРАЛ ДЖОН

Смърт.

ХЮБЪРТ

Господарю!

КРАЛ ДЖОН

Гроб.

ХЮБЪРТ

Разбрано!

КРАЛ ДЖОН

Толкоз.

Олекна ми. Благодаря ти, Хюбърт.

Сега не искам да ти кажа как

ще ти се отплатя. Но знай, ще бъде!…

Войската ще ви пратя, драга майко.

КРАЛИЦА ЕЛИНОР

Пътувай и бъди благословен!

КРАЛ ДЖОН

Ти, племеннико, ще заминеш с Хюбърт

за Англия. На него е известно

какво към теб предписва му дългът.

Това е всичко. Към Кале! На път!

Излизат.

Трета сцена

В палатката на Крал Филип.

Влизат Крал Филип, Дофинът Луи, Кардинал Пандулф и Свита.

КРАЛ ФИЛИП

… Тъй буря яростна в морето пръсва

платната на обречена армада22

и скъсва всяка връзка между тях!

ПАНДУЛФ

Спокойствие! Ще се оправи всичко!

КРАЛ ФИЛИП

А как, когато всичко е накриво!

Не сме ли разгромени и не е ли

превзет Анжер? Артур не е ли в плен?

Не паднаха ли толкоз наши близки?

Или във Англия не се е върнал

тоз кървав неин крал напук на всички

препятствия, поставяни от нас?

ДОФИНЪТ

И укрепил е всичко завладяно.

Тъй бързи действия с тъй хладен ум,

тъй трезва сметка с толкова внезапност,

ей Богу, са безпримерни! Кой друг

е проявявал майсторство такова?

КРАЛ ФИЛИП

По-леко бих преглътнал тез хвалби,

ако не бе без пример и срамът ми!

Влиза Констанс.

Кой иде? Ха! Не тяло, а жив гроб,

държащ безсмъртния си дух насила

във своята мъчителна тъмница!

Госпожо, моля ви, елате с мен!

КОНСТАНС

Видяхте ли? Това са плодовете

на вашите съюзи!

КРАЛ ФИЛИП

Твърдост, драга!

Търпете, утешете се, Констанс!

КОНСТАНС

Не, аз отхвърлям всякакви утехи

освен оназ, която утешава

завинаги! О, Смърт! Старико Смърт!

О, гнилоч здравословна, смрад уханна,

излез от своите бърлоги мрачни,

ти, страх и ужас за онез, които

живеят в щастие, и аз, щастлива,

ще разцелувам грозните ти кости,

във празните ти орбити ще втикна

очите си, от червеите твои

ще си навия пръстени и с пръст

дъха си ще затъкна, за да стана

и аз ужасен скелет като теб!

Ела при мен, о, мой любим жених,

и в твойта паст озъбена ще видя

най-сладката усмивка и ще впия

уста във твоите челюсти! Ела,

желани мой!

КРАЛ ФИЛИП

Млъкни, о, бурна скръб!

КОНСТАНС

Не, няма да замлъкне тя, додето

за вопли има дъх! О, ако беше

езикът ми в устата на гърма,

разтресла бих света със свойта мъка

и бих събудила тоз грозен скелет,

нечуващ слабия ми женски глас,

студен към простите човешки вопли!

ПАНДУЛФ

Мадам, това е лудост, а не скръб!

КОНСТАНС

Един духовник тъй да клевети!

Не съм аз луда: моя е косата,

която скубя; казвам се Констанс;

вдовица съм на Джефри и синът ми

нарича се Артур и е загубен.

Не съм аз луда. Ще ми се да съм,

та да забравя себе си! Да бях,

от колко мъки бих се отървала!

Изнамери ми проповед, която

ще ме направи луда, и ще встъпиш

във сонма на светците, кардинале,

защото тъй, понеже не съм луда,

а чувстваща скръбта, умът ми шепне,

че бих могла да се освободя

от свойте мъки, като се пронижа

или обеся! Луда ако бях,

аз бих забравила за своя син

или навярно бих го заменила

със кукла от парцали; но, уви,

не съм аз луда: твърде, твърде ясно

усещам свойте мъки поотделно!

КРАЛ ФИЛИП

Навийте си косите! О, каква

велика обич проявяват те!

По тях щом капне сребърна сълза,

безбройни нишки-дружки се прилепват

една към друга във единна скръб,

любовно неразделни, сякаш искат

да срещнат всички заедно бедата!

КОНСТАНС

Тръгнете с мен към Англия, кралю!

КРАЛ ФИЛИП

Навийте си косите!

КОНСТАНС

Ще го сторя,

но ако питате защо, то знайте:

преди, като разплитах ги, възкликнах:

„Да можех на сина си да дам волност,

тъй както на косите си я давам!“

Ала сега ме дразни волността им

и, ето, оковавам ги отново,

защото мойто чедо е във плен.

Ах, отче кардинале, аз ви чух

да казвате, че горе, на небето,

ще видим и познаем свойте близки;

и аз би трябвало — ако е тъй —

да видя своя мил Артур, защото

от Каина — най-първото момче23 —

до най-последното, родено вчера,

не се е раждало на тоя свят

такова добродетелно детенце;

но червеят на мъката сега

ще разяде чудесната му пъпка,

румянеца му сладък ще прогони

и той ще стане мършав като призрак

и блед и изтощен като болник,

и ще умре такъв и ще възкръсне

пак в този вид и щом го срещна в рая,

ще го отмина, без да го позная,

и няма значи да го зърна пак!

ПАНДУЛФ

Греховно уважавате скръбта си!

КОНСТАНС

Вий казвате го, който сте без син!

КРАЛ ФИЛИП

И я обичате като сина си!

КОНСТАНС

Тя в мен запълва неговото място,

разхожда се навсякъде със мен,

лежи в леглото му, вида му взима,

облича се във празните му дрехи,

повтаря думите му и ми спомня

за неговите прелестни черти —

и вий ми казвате „не я обичай!“?

Напускам ви! Да бяхте скръбни вие,

аз бих ви утешила по-добре!

Не, няма да запазя подредена

косата си, когато моят ум

е тъй разбъркан! Где си, рожбо моя,

живот мой, мое всичко на света,

мой въздух, моя радост и утеха!

Излиза.

КРАЛ ФИЛИП

Боя се от беда. Ще я последвам.

Излиза.

ДОФИНЪТ

Със нищо не ме радва тоя свят.

Животът ми досажда като разказ,

повтарян много пъти и ядосващ

ухото на сънливия слушател.

Срамът горчив е развалил вкуса

на тоя сладък свят и той ми носи

единствено горчивина и срам!

ПАНДУЛФ

Когато ни напуска тежка болест

и здравето ни взима връх над нея,

е пристъпът най-остър. Злите сили

в тоз миг развихрят цялата си злост.

Какво загубил си със тоз нещастен,

загубен ден?

ДОФИНЪТ

О, всички свои дни

на щастие и слава!

ПАНДУЛФ

Ако беше

спечелен той, наистина те щяха

да са загубени! Не, не, помни:

Фортуна гледа ни с най-смръщен поглед,

когато най обича ни. О, колко

загубил е крал Джон със туй, което

той мисли, че спечелил е!… Кажи ми,

нали скърбиш, че е пленил Артур?

ДОФИНЪТ

Да, колкото на туй се радва Джон!

ПАНДУЛФ

Умът ти е горещ като кръвта ти.

Чуй по-добре какво ще ти разкрия,

прозрял във бъдното, защото, вярвай,

дъхът на мойте думи ще издуха

най-дребната препънка, ръбче, сламка

от пътя, който, знай, ще изведе

крака ти до английския престол.

И тъй: крал Джон държи във плен Артур,

а докато горещият живот

играе във кръвта на туй момче,

обсебилият трона не ще има

ден, час, минутка на душевен мир.

Тоз, който е добил със сила власт,

пак тъй, със сила, трябва да я брани,

а който върху хлъзгаво е стъпнал,

не гледа на какво ще се опре.

Артур ще падне, Джон за да стои,

и тъй да бъде, щом не може инак!

ДОФИНЪТ

А аз какво печеля от това?

ПАНДУЛФ

От името на Бланш — съпруга твоя —

ще можеш ти да предявиш правата,

които предявяваше Артур.

ДОФИНЪТ

За да загубя също като него

правата си, живота си и всичко?

ПАНДУЛФ

Как млад си ти във тоя стар живот!

Джон сам за тебе работи и всичко

съдейства ти; защото този, който

сигурността си с честна кръв споява,

сдобива се със сигурност нечестна

и кървава. Злодейството на Джон

ще изстуди сърцата на народа

и тъй ще намали предаността им,

че всеки — и най-малък — сгоден случай

да се нащърби неговата власт

ще е за хората добре дошъл

и няма да се случи ни едно

явление в природата — например

случаен звездопад, по-силна буря

и даже само ветровито време, —

което да не бъде отделено

от своята естествена причина

и изтълкувано като поличба,

знамение, прокоба, знак Господен,

вопиещ за възмездие над Джон!

ДОФИНЪТ

А може би той няма да посегне

на малкия, а ще го хвърли само —

за сигурност — във някоя тъмница?

ПАНДУЛФ

Щом чуе Джон, че идете към него,

ако Артур до този миг е жив,

след миг ще бъде мъртъв. И тогава

сърцата на народа ще се дръпнат

завинаги от краля, ще прегърнат

промяната, отдето и да иде,

видели основания за бунт

във кървавите пръсти на монарха.

Като че ли го виждам тоя смут,

започнал вече! А пък, о, какви

неща се мътят, по-благоприятни

от тези, за които ти разказах!

Във Англия бастардът Фокънбридж

обира църквата и със това

обижда вярващите. Един само

отряд французи там би насъбрал

безбройни англичани, така както

от стиска сняг, търкулнем ли я, става

огромна топка. Доблестни Дофине,

ела със мен при краля: можем много

да извлечем от този миг, във който

душите в Англия са недоволни.

Върви със мен, да накова баща ти!

ДОФИНЪТ

Здрав довод — дръзко действие. На бой!

На вас не може да откаже той!

Излизат.

Първа сцена

Англия. Стая в замък.

Влизат Хюбърт и Мъчители.

ХЮБЪРТ

Нагорещете свойте железа

и стойте зад завесата без шум!

Щом тропна с крак, изскачате и здраво

завързвате за тоя стол момчето,

което ще заварите със мен.

Отивайте! И чакайте нащрек!

МЪЧИТЕЛ

Дано заповедта ви оправдава

това деяние.

ХЮБЪРТ

Напразен страх!

По-бързо! Изпълнявайте и толкоз!

Мъчителите се скриват зад завесата.

Ела, момченце, да ти кажа нещо!

Влиза Артур.

АРТУР

Здравей, мой драги Хюбърт!

ХЮБЪРТ

Добро утро,

мой малки принце!

АРТУР

Малък, да, пред туй,

което трябваше да съм по право!…

Но ти си тъжен!

ХЮБЪРТ

Бивал съм по-весел.

АРТУР

О, Боже, според мене аз единствен

съм прав да бъда тъжен! А си спомням,

че като бях във Франция, там всички

младежи в двора бяха страшно мрачни

от мода само! Бог ми е свидетел,

на свобода, овчар дори да бях,

цял ден не бих преставал да съм весел.

Тук също бих бил весел, да не чувствах,

че моят чичо ми желае злото.

Той плаши се от мен, пък аз от него.

Виновен ли съм, че съм син на Джефри?

Не съм виновен. О, да можех, Хюбърт,

твой син да бъда, за да ме обичаш!

ХЮБЪРТ (настрани)

Това невинно бъбрене, ей Богу,

ако не го прекъсна, ще събуди

умрялата ми жалост! Затова

не бива да се мая, а да действам!

АРТУР

Не си ли болен, Хюбърт? Толкоз блед си

Бих искал всъщност да си малко болен,

за да остана цяла нощ край теб.

Аз те обичам повече, кълна се,

отколкото ти — мене, скъпи Хюбърт!

ХЮБЪРТ (настрани)

Тез думи късат моето сърце!…

Чети, момче!

Показва му лист хартия.

Настрани.

О, глупави сълзи,

които пъдите от мене мойто

жестоко намерение! Да действам,

че, току-виж, от мъжките очи

изтекла твърдостта ми в женски плач!…

Какво? Не можеш да го прочетеш?

Написано е може би неясно?

АРТУР

О, прекалено ясно, драги Хюбърт,

за толкоз мрачен смисъл! Нима трябва

да изгориш очите ми?

ХЮБЪРТ

Да, трябва.

АРТУР

И ти ще го извършиш?

ХЮБЪРТ

Да, момче.

АРТУР

Ще имаш ли сърце? Когато ти

лежеше с главобол, аз те превързах

с най-скъпата си кърпичка (която

ми бе подарък от една принцеса,

и тя у теб остана), във ръце

аз цяла нощ главата ти държах

и толкоз често, колкото в часа

минутите се сменят, те запитвах:

„Минава ли?“, „Не ти ли липсва нещо?“,

„С какво могъл бих да те облекча?“

Мнозина синове на прости хора

на мое място биха си лежали,

без дума да ти кажат, а пък ти

принц имаше за свой болногледач!…

Но ти могъл би и да си помислиш,

че обичта ми е била преструвка.

Така да е! Стори ми зло тогава,

щом Божията воля е такава!…

О, Господи! Нима ще изгориш

очите ми, тез същите, които

към теб не са поглеждали сърдито

нито веднъж?

ХЮБЪРТ

Аз клетва съм положил

и задължен съм да ги изгоря

с желязо накалено!

АРТУР

Грозно дело,

възможно само в тоз железен век!

Но даже нажеженото желязо,

до моите очи щом доближиш го,

ще охлади в невинните ми сълзи

горещата си ярост, да, дори

в ръжда ще се разпадне то, затуй че

е искало да вземе моя взор!

Нима си по-железен ти от него?

О, ангел Божи да ми беше казал,

че моят Хюбърт ще ме ослепи,

не бих повярвал! Само ти единствен…

ХЮБЪРТ (тропва с крак)

Излизай!

Мъчителите излизат иззад завесата с въжета и железа.

Изпълнявайте!

АРТУР

О, Хюбърт!

Спаси ме, Хюбърт! Ослепявам само

от изгледа на тези страшни хора!

ХЮБЪРТ

Подайте ми желязото! По-бързо!

Вържете го за стола!

АРТУР

Не, недейте!

Защо е нужно да сте толкоз груби!

Аз няма да се боря! Ще мирувам!

Кажи им да ме пуснат, мили Хюбърт,

и като агънце ще бъда кротък!

Ако ме пуснат, няма да крещя

и да се дърпам, няма да погледна

с омраза към желязото! О, Хюбърт,

кажи им да се махнат и на тебе

прощавам ти, каквото да ми сториш!

ХЮБЪРТ

Излезте! Оставете ме със него!

МЪЧИТЕЛ

Доволен съм, че няма да участвам

във тази работа!

Мъчителите излизат.

АРТУР

О, аз, горкият,

изгонил съм един приятел значи!

Под злобен лик добро сърце той крил е.

Върни го тук, дано със свойта жалост

пробуди твоята!

ХЮБЪРТ

Готви се, хайде!

АРТУР

Нима друг изход няма?

ХЮБЪРТ

Няма друг.

АРТУР

О, Боже, да попаднеше сега

в окото ти мушица, косъм, прах,

та спомняйки си как е неприятно

най-лекото докосване до него,

да осъзнаеш колко е ужасно

това, което искаш да извършиш!

ХЮБЪРТ

А обещанието? Хайде, млък!

Запри езика си!

АРТУР

И два езика

са недостатъчни, когато молим

за двете си очи! Недей ме кара

да спра езика си! Недей, о, Хюбърт,

или го отрежи, но пощади

очите ми, поне да виждам теб!

На, гледай сам, желязото изстина

и не желае да ми навреди!

ХЮБЪРТ

Аз пак ще го загрея!

АРТУР

Няма как:

и огънят умря от скръб, задето

създаден за удобство, бива ползван

за мъки незаслужени. Виж сам:

и въгленът е вече потъмнял —

дъхът на небесата угасил е

горещия му плам и той, разкаян,

посипал е главата си със пепел!

ХЮБЪРТ

Аз мога с дъх да го събудя пак!

АРТУР

Ако успееш да го сториш, Хюбърт,

поруменял от срам пред твойто дело,

той искри във очите ти ще хвърли

и като куче, карано да хапе,

ще скочи върху своя насъсквач.

Което искаш да употребиш,

отказва да ти служи срещу мен.

Единствен ти оказа се лишен

от милостта, която проявяват

желязото и огънят, прочути

със своите безмилостни дела!

ХЮБЪРТ

Живей и гледай! Няма да докосна

очите ти за всичките богатства

на твоя чичо; а пък клетва дал съм

с това желязо да те ослепя

и знай, че бях решил да го извърша!

АРТУР

О, виждам своя Хюбърт! Досега

бе взел чужд образ!

ХЮБЪРТ

Стига думи! Хайде!

На тези кучета ще съобщя,

че ти си мъртъв — да докладват тъй

на чичо ти. От днеска спи спокойно,

момчето ми, и знай добре, че Хюбърт

не ще ти стори зло.

АРТУР

О, небеса!

Благодаря ти, Хюбърт!

ХЮБЪРТ

Тихо! Тръгвай!

В гнева си твоят чичо е свиреп —

дано не си изпатя зарад теб!

Излизат.

Втора сцена

В двореца на Крал Джон.

Влизат Крал Джон, Пембрук, Солзбъри и други Лордове.

КРАЛ ДЖОН

И тъй, за втори път венчан с корона,

за втори път възлязохме на трона

и се надяваме, че туй ви радва.

ПЕМБРУК

Това „за втори път“, ако не беше

угодно вам, кралю, аз мисля, щеше

да е с един път в повече. Веднъж

вий бяхте коронясан и до днеска

короната не ви е снемал никой,

народът ви е предан на престола

и мисъл за промени ни за миг

не е смутила вашата държава.

СОЛЗБЪРИ

Затуй да се обличате във власт

със двойно тържество, един венец

да кичите, красив и без това,

да позлатявате медал от злато,

да ръсите парфюм над теменужки

и лилии да багрите във бяло,

да лъскате леда или дъгата

да надарявате със нови шарки

и да прибавяте светлик от свещ

към блясъка на слънцето — това е

чудачество и скъпо, и излишно.

ПЕМБРУК

Ако не беше пожелан от вас,

тоз втор обред навявал би досада

като изслушване на стара повест

за втори път в неподходящо време.

СОЛЗБЪРИ

От туй ликът на нашата известна

и древна церемония пострада

и тази новост, както това става

при смяната на вятъра в платното,

насочва мислите в нов курс и кара

да заболее здравия разсъдък,

прогонва почитта и вред засява

съмнения във правото, което

облякло е такава странна дреха.

ПЕМБРУК

Когато престарават се в труда,

работниците си спечелват име

на жадни за печалба; много често,

за да поправим сторената грешка,

ний правим втора грешка, по-голяма,

тъй както става с кръпката, която,

поставена на скъсаното място,

наместо да го скрие, го изтъква.

СОЛЗБЪРИ

Във този смисъл ние, преди още

да бъдете повторно коронясан,

ви давахме внимателни съвети,

но вам угодно бе ухо на тях

да не дадете и това ни радва,

защото личните ни воли млъкват

пред волята на светлия ни крал.

КРАЛ ДЖОН

За някои причини на това

повторно коронясване аз вече

съм ви говорил и ги считам тежки.

По-късно ще узнаете и други,

които биха станали по-силни,

отслабне ли страхът ми. Дотогава

поискайте ми да поправя всички

недъзи в кралството и аз охотно

ще ви изслушам и задоволя.

ПЕМБРУК

Щом тъй е, аз, посочен да говоря

като език на всички сбрани тук,

заради тях и себе си, но главно

заради кралската ви безопасност,

която е върховна наша цел,

ви моля настоятелно: Кралю,

освободете малкия Артур!

Защото туй, че той е във тъмница,

ще поощри мърморещите устни

на недоволството да ви запитват:

ако държите с право туй, което

държите здраво, то защо страхът,

за който има дума, че вървял

подир неправдата, ще ви подтиква,

държейки във затвора своя сродник,

да го осъждате на неграмотност

и да отнемате на младостта му

богатството на рицарските школи?

За да лишим от този аргумент

противниците ви, то нека вие

да сте ни казали да ви измолим

освобождаването на Артур;

за себе си ний искаме го само

доколкото, бидейки вам подвластни,

и нашето добруване зависи

от вашето добруване, което

съветва ви да пуснете момчето!

Влиза Хюбърт.

КРАЛ ДЖОН

Да бъде тъй! Оставям младостта му

на вашата опека. Казвай, Хюбърт!

Отвежда Хюбърт встрани.

ПЕМБРУК

На тоз човек било е поверено

злодейството. Заповедта си той

показал е на мой добър приятел.

Печатът на греха живее, вижте,

в очите му! Тоз негов мрачен израз

говори за дълбок душевен смут.

Боя се, че извършено е вече

онуй, с което бил е натоварен!

СОЛЗБЪРИ

Руменина и бледост се редуват

по кралското лице като херолди24,

кръстосващи пред бой между войските

на задоволството и гузността.

Възбудата е тъй узряла в него,

че — миг, и ще пробие!

ПЕМБРУК

И от нея

ще изтече навън като от цирей

гнойта на страшното детеубийство!

КРАЛ ДЖОН

Не можем спря ръката на Смъртта.

Любезни лордове, макар че в нас

е жива кралската ни благосклонност,

молбата ви е мъртва; тоз човек

ми казва, че Артур се е поминал.

СОЛЗБЪРИ

Предчувствахме, че няма цяр за него.

ПЕМБРУК

И че смъртта му близка е, бе ясно,

преди той сам да се почувства болен.

Но затова ще отговаря някой

тук долу или горе, на небето!

КРАЛ ДЖОН

Защо ме стреляте с тъй мрачен поглед

Нима са ножиците на Съдбата25

във моите ръце? Нима командвам

аз пулса на човешкия живот?

СОЛЗБЪРИ

Това е подло дело и е срам,

че кралското величие могло е

да действа по тоз начин! Сбогом, сър!

ПЕМБРУК

Почакайте, лорд Солзбъри! Ще дойда

и аз със вас да диря и намеря

туй малко кралство, на което стана

наследниче злочестото дете.

Наместо — бедното! — да притежава

тоз остров цял, получи то държава

в размер три крачки. О, ужасно време!

Но туй не бива тъй да се приеме!

То скоро ще избухне и тогаз

вината ще се струпа и над нас!

Излиза заедно със Солзбъри и другите Лордове.

КРАЛ ДЖОН

Горят от гняв. Боя се, че съм сбъркал.

Влиза Пратеник.

Граденото над кръв не трае дълго.

Живот не се създава върху смърт…

Ти гледаш страшно. Где е тази багра,

която помня върху твойте бузи?

Тъй мрачен небосвод не се избистря

без яростен порой. Започвай, руквай!

Какво там мислят? По кой път ще тръгнат

французите?

ПРАТЕНИКЪТ

Те тръгнали са вече

по пътя за насам. Такава сила

до днес не е набирала държава

за нападение над чуждо кралство.

От вас, кралю, урок по бързина

противникът ни взел е, щом когато

би трябвало да чуете, че той

подготвя се, вий чувате, че вече

е слязъл на брега!

КРАЛ ДЖОН

А где били са

шпионите ни? Спали ли са те?

Или били са до един пияни?

Как зорката ми майка не е чула,

че армия такава се набира

във Франция?

ПРАТЕНИКЪТ

Слухът й, господарю,

е пълен с пръст. Почтената ви майка

на първото число на тоз април

се е поминала. А, както чух,

мадам Констанс, от ярост помрачена,

умряла е три дена преди нея.

Но туй последното е само слух,

не зная дали верен, или не.

КРАЛ ДЖОН

Не бързайте, събития ужасни!

Почакайте, примирие ми дайте,

да облаская своите васали!

Умряла майка ми! Какво ли става

във нашите земи отвъд ръкава?

А кой командва таз войска, която —

разправяш — била слязла на брега ни?

ПРАТЕНИКЪТ

Дофинът им.

Влизат Бастардът и Питър от Пъмфрет26.

КРАЛ ДЖОН

От лошите ти вести

ми се замая свят!

Към Бастарда.

Какво говорят

за твойте действия? Внимавай само,

не ме тъпчи с беди — и тъй съм пълен!

БАСТАРДЪТ

Боим ли се да знаем за бедата,

тя струпва се върху ни непозната!

КРАЛ ДЖОН

Прости ми, племеннико, бях замаян

под яростна вълна от лоши вести.

Сега изплувах, взех отново въздух

и мога да те чуя. Говори,

каквото и да носиш на слуха ми!

БАСТАРДЪТ

Дали с поповете съм пипал здраво,

събраните пари сами ще кажат;

но идвайки насам, видях народа,

обхванат от измислици опасни,

във плен на слухове, незнаещ сам

какво го плаши, но изплашен много.

Доведох ви един човек, когото

дочух да пее на площада в Пъмфрет

във груби рими пред стотици хора,

че „до обяд на Възнесение Боже

крал Джон короната си ще положи“.

КРАЛ ДЖОН

Защо така си пеел, шарлатане?

ПИТЪР

Защото зная, че така ще стане!

КРАЛ ДЖОН

Води го, Хюбърт! Дръж го във затвора

и нека до обяд на този ден,

на който според думите му щял съм

да се лиша от своята корона,

увисне на бесилото. Предай го

и се върни да ти възложа друго!

Хюбърт излиза, като отвежда Питър.

Към Бастарда.

Разбра ли кой ни е дошъл на гости?

БАСТАРДЪТ

Французите — за тях говорят всички.

Освен това по улиците срещнах

лорд Бигот и лорд Солзбъри, които

със огнен поглед, следвани от други,

се бяха вдигнали да търсят гроба

на малкия Артур, таз нощ убит

от ваши хора, както те твърдяха.

КРАЛ ДЖОН

Отивай, племеннико, и включи се

във тяхната среда. Аз зная как

отново ще спечеля обичта им.

Викни ги тук!

БАСТАРДЪТ

Отивам!

КРАЛ ДЖОН

Само бързай!

Горко ми, ако бъда ненавиждан

от свойте поданици днес, когато,

войските си на острова стоварил,

врагът заплашва мойте градове!

Меркурий27 да ти върже на петите

крилцата си! Лети, по-бърз от мисъл,

и пак тъй бързо се върни при мен!

БАСТАРДЪТ

Духът на времето ще ме пришпори!

Излиза.

КРАЛ ДЖОН

Слова на млад и пъргав благородник!

Върви след него, може да му станеш

потребен като връзка между нас

и лордовете ми!

ПРАТЕНИКЪТ

Готов да служа!

Излиза.

КРАЛ ДЖОН

А майка ми я няма!

Влиза отново Хюбърт.

ХЮБЪРТ

Кралю, говори се, че на небето

таз нощ били видени пет луни —

четирите стоели неподвижно,

а петата във кръг около тях

въртяла се безумно!

КРАЛ ДЖОН

Пет луни!

ХЮБЪРТ

По улиците старци и старици

тълкуват чудото в опасен смисъл.

Артуровата смърт за миг не слиза

от техните уста. Глави те клатят

и нещо си говорят на ухо;

и който шепне, стиска, който слуша,

за китката, а оня му отвръща

с движения на ужас, чело сбърчил

и завъртял опулени очи.

Видях един ковач, със чука — тъй, —

забравил зачервеното желязо

на наковалнята, да слуша, зяпнал,

един шивач, изскочил вънка, който

със ножици и метър във ръка,

объркал чехлите си в бързината,

дърдореше, че хиляди французи,

въоръжени до зъби, стоели

готови за сражение във Кент28;

додето го прекъсна трети — мършав,

немит занаятчия — той пък с новост

по повод на Артуровата смърт…

КРАЛ ДЖОН

Защо се мъчиш да ми вдъхнеш страх?

И все току припомняш ми смъртта му

Ти с таз ръка уби го. Сто причини

аз имах да желая гибелта му,

а ти — да го убиваш — ни една!

ХЮБЪРТ

Аз — ни една? А кой ми заповяда?

КРАЛ ДЖОН

Бедата на кралете е, че имат

служители, наклонни да превръщат

случайното им хрумване в повеля

за кървав взлом в дворците на живота29

във всяко кралско мигване да виждат

укрита заповед и да тълкуват

превратно господаря си, когато

той въси се, защото е в лош миг,

а не защото е размислял много.

ХЮБЪРТ

Това са вашите печат и подпис!

КРАЛ ДЖОН

Уви, при равносметката последна

между земята и небето тези

печат и подпис ще ме пратят в ада!

Как често туй, че са ни под ръка

оръдия за зло, ни съблазнява

да сторим това зло! Ако до мене

не бе се случил ти, един слуга,

белязан от природата, създаден

да върши зли дела, за туй убийство

не бих си и помислил; но когато

по твойто отвратително лице

прочетох, че готов си за злодейство

и че на теб могъл бих да разчитам

в опасен час, аз само ти подхвърлих

лек намек за Артуровата смърт,

а ти, за да спечелиш един крал,

не трепна пред убийството на принц!…

ХЮБЪРТ

Милорд!

КРАЛ ДЖОН

… Ако глава поклатил беше само

или за малко замълчал, когато

забулено ти казах мисълта си,

или ме бе погледнал във очите

с невярващ поглед, сякаш да поискаш

да се изкажа по-определено,

срамът ужасен би сковал тогава

устата ми и ужасът във тебе

би породил подобен ужас в мен!

Но ти без думи схвана мисълта ми,

без думи сключи договор с греха.

Да, лесно ти накара най-напред

сърцето си да одобри, а после

ръката си след него да извърши

туй грозно дело, пред чието име

устата ни се дръпваха във ужас.

Махни се от очите ми навеки!

Васалите оставиха ме сам,

а вражите войски напират вече

на моите врати; да, даже в тази

държава моя от месо и кости,

в туй тяло, в таз страна от плът и дъх

в междуособица са мойта съвест

и гибелта на малкия ми сродник!

ХЮБЪРТ

Въоръжете се против вразите,

които извън вас са: аз веднага

ще ви сдобря със вашата душа:

Артур е жив! Ръката тук пред вас

е девствена, неопетнена още

от алените капки на кръвта;

не се е вмъквала в това сърце

смразяващата мисъл за убийство

и вий природата оклеветихте

за грозната ми външност, под която

се крие същност мека, неспособна

да покоси едно невинно детство!

КРАЛ ДЖОН

Артур е жив? О, бързо намери

васалите ми и залей с таз вест

гнева им огнен, за да станат пак

покорни на обета си към трона!

Прости обидните слова, с които

засегнах външността ти: сляп в гнева си,

с кървясалия взор на яростта

видях чертите ти далеч по-грозни,

отколкото са всъщност. Не отвръщай,

а бързо във работната ми стая

сърдитите васали доведи!

Говоря дълго — ти по-бърз бъди!

Излизат.

Трета сцена

Пред стените на замък.

Горе, над стената, се появява Артур.

АРТУР

Зидът висок е, но ще скоча долу.

Добра земя, недей ме наранява!

Малцина тук ме знаят, а за тях

нарочно предреших се като юнга.

Ужасно ме е страх, но ще рискувам.

Ако остана здрав, ще изнамеря

хиляда начина, за да избягам.

Смъртта и тъй е сигурна за мен —

ако не е във бягство, ще е в плен!

Скача.

О, твърди камъни! Не знаех аз,

че чичовият дух е бил във вас!

Душата ми, небе, приемай ти!

Английска пръст, плътта ми приюти!

Умира.

Влизат Пембрук, Солзбъри и Бигот.

СОЛЗБЪРИ

Решил съм. Ще отида да го срещна

в Сент-Едмъндзбъри30. Трябва да прегърнем

любезното дарение, което

Съдбата прави ни в тез тежки дни!

ПЕМБРУК

А кой донесе ви това писмо

от кардинала?

СОЛЗБЪРИ

Граф Мелюн, един

французки благородник, от когото

узнах в беседа частна, че Дофинът

към нас бил даже по-добре настроен,

отколкото личи от туй писмо.

БИГОТ

Тогава още утре ще го срещнем!

СОЛЗБЪРИ

По-правилно: „да тръгнем още утре“,

защото има два дни път до Бъри.

Влиза Бастардът.

БАСТАРДЪТ

За втори път ви поздравявам днес,

сърдити лордове! Чрез мене кралят

ви вика да отидете при него.

СОЛЗБЪРИ

Той сам от верността ни се лиши

и ний не щем със славната си чест

да кърпим изтънелия му плащ

и да вървим покорно след ногата,

оставяща навред, където мине,

следи от кръв. Върни се и кажи му,

че знаем и най-лошото!

БАСТАРДЪТ

Аз мисля,

че е добре — каквото и да знаем —

да сме любезни.

СОЛЗБЪРИ

Всякоя любезност

остава няма, щом скръбта говори!

БАСТАРДЪТ

А според мен не бива да е няма,

щом няма повод за такава скръб.

ПЕМБРУК

Гневът най-сетне може да прелее!

БАСТАРДЪТ

И да удави своя господар!

СОЛЗБЪРИ

Затворът е пред нас…

Вижда тялото на Артур.

Какво е туй?

ПЕМБРУК

Смъртта се хвали с дивната си плячка!

Земята е отказала да скрие

ужасното злодейство!

СОЛЗБЪРИ

То самото,

намразило свирепото си дело,

го е оставило да вика: мъст!

БИГОТ

Или разбрало е, че тази прелест

от кралски род е прекалено ценна

за влажен гроб във простата земя31.

СОЛЗБЪРИ

Какво ще кажете за туй, сър Ричард?

Да сте видели, чули или чели,

или помисляли подобно нещо?

Могли ли сте да си въобразите

такова зверство? Смогвате ли днес

да вярвате на своите очи,

когато то пред вас е? Нима може

човек да си представи тази гледка,

ако не я е виждал? О, това е

върховна точка, апогей, венец,

перо над коронясания шлем

на герба на Убийството! Това е

най-кървавият срам, най-злото зверство,

най-подлото злодейство, със което

гневът свиреп и бясното безумство

изтръгвали са нявга топли сълзи

от меките очи на Милостта!

ПЕМБРУК

След него всички минали убийства

ще срещат снизхождение! И още:

недостижимо в свойта грозота,

то святост ще даде на всеки бъден

несторен грях; пред грозната му гледка

най-злата кръвнина ще е шега!

БАСТАРДЪТ

Наистина това е адско дело

на кървава, покварена ръка,

ако е действала ръка във него!

СОЛЗБЪРИ

„Ако“ вий казвате? Ний всички бяхме

предупредени, че ще стане тъй.

Това е злодеяние на Хюбърт,

извършено по заповед на краля…

чиято власт душата ми отхвърля

сега, когато, паднал на колене

пред таз развалинка от детство свято,

с дихание, по-чисто от тамян,

над бездиханното му съвършенство

излъхвам свята клетва: ни за миг

да не опитвам мирските наслади,

да не покваря своя дух със радост,

да не прахосам мъжки сили в леност,

дорде над таз ръка не засияе

блаженството на праведната мъст!

ПЕМБРУК и БИГОТ

Подписваме и ний таз свята клетва!

Влиза Хюбърт.

ХЮБЪРТ

Навсякъде ви търсих, господа!

Артур е жив и кралят ви очаква!

СОЛЗБЪРИ

Не се черви и пред смъртта! О, наглост!

Махни се от очите ни, злодей!

ХЮБЪРТ

Не съм злодей!

СОЛЗБЪРИ (измъква меч)

Да ми прости палачът!

БАСТАРДЪТ

Добре блести, но скрийте го все пак!

СОЛЗБЪРИ

Преди това в гръдта му ще го скрия!

ХЮБЪРТ

Назад, лорд Солзбъри! Назад, ви казвам!

Заклевам се, и моят меч е остър!

Не се забравяйте, помнете кой сте

и моля ви, недейте си навлича

опасността на моята защита,

че, току-виж, забравил съм и аз

за вашето достойнство, род и титла!

БИГОТ

Ще предизвикваш благородник, смрад?

ХЮБЪРТ

Не, сър, но съм невинен и ще браня

живота си дори от император!

СОЛЗБЪРИ

Убиец кървав!

ХЮБЪРТ

Може би ще стана,

но досега не съм такъв. Тоз, който

твърди неистини, е неправдив,

а който неправдив е, е лъжец!

ПЕМБРУК

Да го накълцаме!

БАСТАРДЪТ

Спокойно, казах!

СОЛЗБЪРИ

Не ми се бъркай, Фокънбридж, защото

ще те ударя!

БАСТАРДЪТ

Солзбъри, за тебе

ще бъде по-добре, ако удариш

самия дявол! Само се опитай

да сториш крачка, да намръщиш чело,

да ме обидиш с дума — и си труп!

Скрий тоя шиш, че инак, честна дума,

с пердах ще те накарам да помислиш,

че дяволът изскочил е от ада!

БИГОТ

Нима ще вземеш, славни Фокънбридж,

страната на един проклет убиец?

ХЮБЪРТ

Не съм такъв!

БИГОТ

А кой погуби принца?

ХЮБЪРТ

Час няма, откогато го оставих

в отлично здраве. С почит и любов

го обкръжавах аз и ще оплаквам,

дорде съм жив, ужасната му гибел!

СОЛЗБЪРИ

Не вярвайте на таз лъжлива влага

в очите му — и подлостта умее

да рони сълзи, а пък тоя тук,

изпечен в нея, може да излива

реки от жалостивост и невинност!

Да тръгва с мен тоз, който не понася

воня на кланица, защото вече

душата ми задъхва се от смрад!

БИГОТ

Да тръгваме! Към Бъри! При Дофина!

ПЕМБРУК

Кажи на краля да ни търси там!

Излиза заедно със Солзбъри и Бигот.

БАСТАРДЪТ

Да, славно време! Знаел ли си ти

за тази работа? Ако е твоя,

при цялата безкрайна Божа милост

ще идеш в ада, Хюбърт!…

ХЮБЪРТ

Чуйте, сър…

БАСТАРДЪТ

И ще ти кажа, че във него ти

ще бъдеш черен като… не, не зная

с какво да те сравня по чернота…

като самия Луцифер32! Да, вярвай,

не ще е имало по-грозен дявол

от този, в който ти ще се превърнеш,

ако извършил си това убийство!

ХЮБЪРТ

В душата си кълна се…

БАСТАРДЪТ

Ако само

си дал съгласието си за него,

умирай в отчаяние! Беси се —

за твоя врат най-тънкото влакно

изпредено от задниче на паяк,

ще е добро; най-крехката тръстика

ще има сила да те удържи!

А в случай че желаеш да се давиш,

гребни с лъжица и водата в нея,

за теб ще е същински океан,

достатъчен за гад от твоя вид!

Съмнявам се дълбоко в теб, помни го!

ХЮБЪРТ

Ако на дело или само с мисъл

участвал съм във грозния грабеж,

лишил това чаровно късче глина

от сладостния дъх, заключен в него,

във ада всички мъки да са малко

за моя грях! Когато го оставих,

бе жив и здрав!

БАСТАРДЪТ

Вземи го във ръце!

Усещам се смутен и заблуден

във тоз трънлив, осеян с клопки свят!…

Как вдигна цяла Англия без труд!33

С дъха на тоз нещастен малък принц

животът и законът на страната

излитнаха в небето и сега

оставена е Англия да дърпа

и ръфа титлата на една власт

без господар. За тоз оглозган кокал

Войната, с гръб настръхнал, зъб обелва

към детските очички на Мира.

Врази отвън, метежници отвътре

обединяват сили и подобно

на врана над умиращо животно

всеобщата Неразбория чака

смъртта на узурпираната власт.

Блазе на тез, чиито плащ и пояс34

ще издържат таз буря!… Отнеси го

и тръгвай с мен. Отиваме при краля.

Без четни грижи там ще имам аз.

Небето гледа смръщено над нас.

Излизат.

Първа сцена

В кралския дворец.

Влизат Крал Джон и Кардинал Пандулф, придружени от Свита.

КРАЛ ДЖОН (дава на Пандулф короната си)

Предавам във ръцете ви кръга

на свойта слава!

ПАНДУЛФ (връща на краля короната му)

Връщам ви отново

от името на папата като

дарение на висшата му власт

тоз символ на държавна суверенност!

КРАЛ ДЖОН

Сега съгласно дадената дума

идете при французите и бързо

осуетете със властта на Рим

напредването им, дорде е време!

Васалните ни лордове са вече

в открит метеж, а простият народ,

покорството към краля си забравил,

във преданост и обич се кълне

на чужда кръв и чуждоземен скиптър.

Едничък вие можете да спрете

това разливане на вредни влаги

по тялото на нашата държава.

Побързайте! Такава бурна болест

изисква спешен цяр, без който може

да доведе до сигурен разпад!

ПАНДУЛФ

Раздуха мойта реч тез гневни вихри,

когато вий отхвърлихте властта

на Негово Светейшество; и днес,

понеже се разкайвате, пак тя

ще пръсне облаците и ще върне

над вашата страна доброто време.

В замяна на обета ви към Рим

аз днес, на Възнесение Христово,

ще убедя — помнете тази дата! —

французите да прекратят войната!

Излиза.

КРАЛ ДЖОН

Нима сме Възнесение? Пророкът

бе казал, че на тоз ден до обяд

короната си щял съм да положа.

И ето че за миг това се сбъдна.

Добре че сторих го по своя воля,

а не насила, както си представях!

Влиза Бастардът.

БАСТАРДЪТ

Цял Кент е във ръцете на врага,

като изключим замъка на Довър.

Дофинът със войската си е бил

приет във Лондон като чакан гост,

а лордовете ви търчат към него

да му предлагат вярната си служба

и в пълен смут насам-натам се лутат

малцината донякъде със вас.

КРАЛ ДЖОН

Нима от лордовете ни един

не се завърна, след като узнаха,

че малкият Артур не е убит?

БАСТАРДЪТ

Трупа му те намериха захвърлен

като ковчеже празно, от което

ръка проклета беше похитила

сияещия накит на живота.

КРАЛ ДЖОН

А Хюбърт ме измами, че бил жив!

БАСТАРДЪТ

Самият той е вярвал във това.

Но не, не клюмвайте! Не бива тъй

да бъдете унил! Велик бъдете

на дело, както бяхте в мисълта си!

Не давайте на хората да видят,

че страх и неувереност владеят

владетеля! Бъдете, господарю,

мъжествен в това време за мъже!

Заплахата срещнете със заплаха,

гнева със гняв и ужаса със ужас,

та малките — които неотстъпно

се водят по великите, — видели

високия ви пример, да израснат

и те високо и да облекат

във ризница от храброст свойта гръд!

Напред! И засияйте като Марс,

решил да украси със своя блясък

сражение на смъртни! Смело в битка!

Бъдете храбър и самоуверен!

Ще ги допуснем ли дотук да мушкат

лъва в бърлогата му, да го карат

във нея да трепери? Не дай, Боже!

Срещнете враговете си далече

от своите врати и на открито

вкопчете се със тях във страшен бой!

КРАЛ ДЖОН

Аз имах среща с папския легат

и сключих с него най-изгоден мир:

той обеща ми твърдо да разпусне

войската на Дофина.

БАСТАРДЪТ

Срамна сделка!

Нима с нозе на родната земя

ще водим преговори, ще се мазним,

ще се надхитряме като търговци

с нахлулия в страната ни противник?

Нима едно излъскано конте,

едно хлапе безбрадо, един глезен,

изнежен юноша ще се разхожда

из нашите поля и ще развява

за подигравка наглото си знаме

във въздуха на Англия, не срещнал

отпор от никого? О, господарю,

гответе се за бой! Легатът може

да не успее да ви сключи мир,

а и да сключи, нека са видели,

че сме били готови за отбрана!

КРАЛ ДЖОН

Добре. Решавай ти какво да правим!

БАСТАРДЪТ

Напред тогаз! И по-наперен враг

ще изметем от къщния си праг!

Излизат.

Втора сцена

Лагерът на Дофина край Сент-Едмъндзбъри.

Влизат — въоръжени — Дофинът Луи, Солзбъри, Пембрук, Бигот, Граф Мелюн и Войници.

ДОФИНЪТ

Кажете да препишат туй, Мелюн,

и пак на лордовете го върнете,

а запазете преписа; така че

да имаме във точна форма всички

условия на нашия съюз,

та, помнейки какво сме обещали

пред святото причастие, да пазим —

и те, и ний — честта си без петно!

СОЛЗБЪРИ

Ний клетвата си няма да погазим,

ала макар напълно доброволно

да обещахме вярност и поддръжка

на делото ви, доблестни Дофине,

повярвайте ми, никак не ме радва,

че трябва да прилагаме такова

ненавистно лекарство като бунта

към язвата на нашата страна

и старата си рана да церим,

като отваряме безбройни нови!

Измъчва ме това, че съм принуден

да вадя меч, за да множа със него

числото на вдовиците в страната,

която в този миг отправя зов

към Солзбъри за помощ и закрила;

ала заразата е тъй дълбока,

че ако искаме да оздравим

правата си, ще трябва да прибегнем

към ножа на безправието зло

и бъркотията… Не е ли скръбно,

побратими по мъка, туй, че ние,

чада на този остров, доживяхме

ужасния тоз ден, във който трябва,

предвождани от чужденец, да тъпчем

утробата на своята страна

и да попълваме със свойте сили

редиците на нейния противник,

за да… простете, трябва да оплача

тоз грозен срам, макар наложен нам…

за да красим под чужди знамена

честта на гербове незнайни тук?…

Как? „Тук“ ли казах? О, английски остров,

защо не си подвижен, та да може

Нептун, чиято пенеста прегръдка

огражда те отвред, да те изтръгне

от паметта ти и да те закотви

към някой чужд невернически бряг,

където тези две войски да слеят

кръвта си в чист съюз на християни,

наместо да я леят в грозни разпри!

ДОФИНЪТ

Във думите ти има благородство.

Двубой на мощни чувства причинява

във тебе тоз душевен земетръс.

Как блъскат се неистово в гръдта ти

необходимост и природен дълг!

О, позволи ми да избърша тези

поточета от сребърна роса,

които стичат се по твойте бузи:

пред прилива на женските сълзи —

явление нерядко — аз съм бивал

размекван, да, но тоз мъжествен плач,

тоз дъжд, раздухван от душевна буря,

ме смайва, сякаш виждам свода нощен

прорязан цял от ярки метеори!

Почтени Солзбъри, вдигни глава,

със мъжки дух от себе си издухай

тълпата облаци и остави

тез бисери за детските очички,

които не са виждали във ярост

гигантския ни свят и не познават

Фортуна по-различна, от каквато

е във безгрижните им празненства,

изпълнени със топлота и радост!

Е, хайде! Успокой се! Ти ще бръкнеш

дълбоко като френския Дофин

във джоба на Успеха… И вий също,

английски знатни, сплели своите мишци

със нашите в една-едничка мощ!

Влиза Кардинал Пандулф.

И ето, сякаш ангели тръбят

и папският легат пристига бързо

да потвърди с небесния си дъх,

че праведно говорим, и да сложим

под всички наши действия печата

на Господ-Бог!

ПАНДУЛФ

Най-първо поздрав, принце,

а после ето що: крал Джон отново

е в мир със Рим. Духът му пак се върна

във лоното на святата ни църква,

седалище на Божия престол.

Затуй, Дофине, свий тез свои страшни

военни знамена и укроти

духа на кръвожадната война,

така че като лъв опитомен

да легне той в нозете на мира,

наглед ужасен, а във същност благ!

ДОФИНЪТ

Ще ми простите, пресветейши отче,

но няма да го сторя! Твърде висш съм

по своя род и титла, за да бъда

използуван като послушен роб,

служител сляп, бездушно сечиво

в ръцете на коя да е държава.

Дъхът на вашата уста разпали

мъждеещия въглен на войната

между това разединено кралство

и мен самия; той след туй подхрани

с гориво огъня; сега е късно:

бушува той така, че вие, отче,

не ще го угасите със дъха си,

запалил го навремето тъй лесно.

Вий първи ми показахте лицето

на мойто право, пръв ме запознахте

с претенциите ми и посадихте

във мен идеята за тоя поход:

и днес ми казвате, че Джон бил сключил

мир с църквата! Е, та какво от туй?

По силата на своя брак със Бланш,

аз — след Артур — съм прав да обявя

за своя таз страна; и днес, когато

наполовина съм я завладял,

да я напусна, тъй ли? И защо?

Защото Джон бил сключил мир със Рим!

Нима съм роб на Рим? Какво е дал

тоз Рим за похода? В пари, във хора?

Къде са припасите, със които

ми е помогнал Рим във този поход?

Не съм ли само аз, единствен аз,

със своите привърженици, който

потя се под теглото на войната?

И искате сега, сега, когато

дочувам вече тез островитяни

да хвърлят и последните си карти

със „Vive Le Roi“35 и имам във ръка

чудесни козове, за да спечеля

короната, която е на пода,

да кажа: „Пас!“, когато маншът взет е —

туй няма да го бъде, извинете!

ПАНДУЛФ

Ти мислиш не дълбоко, драги принце!

ДОФИНЪТ

Дълбоко — плитко, няма да се върна,

преди тоз поход мой да се прослави

тъй гръмко, както беше обещано

на дръзките надежди, със които

подтегнах таз войска от храбреци,

готови за победата да бръкнат

във челюстите на самата Смърт!

Тръбен звук.

Чия тръба тъй звънко ни зове?

Влиза Бастардът.

БАСТАРДЪТ

По правилата на учтивостта

изслушайте, което ще ви кажа:

от своя крал, блажени кардинале,

съм пратен да узная в каква степен

сполучила е вашата намеса

и във зависимост от туй, което

от вас ще чуя, да ви отговоря

във рамките на свойто пълномощно.

ПАНДУЛФ

Дофинът упорито не желае

да преговаря и не ще да сключва

примирие на никаква цена.

БАСТАРДЪТ

Кълна се във кръвта на всички храбри,

добре е отговорил! А сега

изслушайте английския ни крал,

говорещ ви чрез моите уста:

той е готов за бой. И как могло би

да бъде иначе тогаз, когато

на тази ваша глупава, маймунска

пародия на поход, на таз ваша

игра с оръжия, на тоз нелеп

палячовски спектакъл, на таз смешна

забава на безбради малчугани,

той гледа със презрение, готов

с камшик от свойто кралство да прогони

туй ваше смешно войнство от пигмеи!

Как мислите: че същата ръка,

която ви набъхта така славно

пред прага ви, та вие презглава

да тичате към свойте домове,

като ведра да търсите дъната

на кладенците си, да шумолите

под сламата на своите обори,

във ракли да се криете като

заложени предмети, да се врете

с прасетата във кочини и дупки

и да треперите, когато, чули —

вий, галите! — петел да кукуригне,

го взимахте за глас на англичанин —

как мислите, че таз ръка сега

ще е отслабнала? Как не! Крал Джон

като орел над своите орлета

кръжи, готов да разтерзае, който

посегнал би към неговия трон!…

А вий, бунтовници неблагодарни,

нероновци, утробата разпрали

на свойта майка-Англия36, във срам

ще се червите при вида на свойте

жени и дъщери, които крачат

след барабана — същи амазонки37, —

игли и напръстници заменили

със копия и бойни ръкавици,

а нежен женски дух — с войнишка ярост!

ДОФИНЪТ

Достатъчно се перчи! Във хвалбите

си по-добър от нас. Върви си с мир —

не можем да пилеем ценно време

с дърдорковци!

ПАНДУЛФ

Послушайте ме, принце!

БАСТАРДЪТ

Не, мен дослушайте!

ДОФИНЪТ

Не ща да слушам!…

Да бият барабаните и нека

езикът на войната защити

законното ни право да сме тук!

БАСТАРДЪТ

Да, барабаните ви ще крещят,

когато наредите да ги бият,

ала и вий, когато ви набием,

така ще закрещите! Запомнете,

когато първият ви барабан

пробуди ехото, ще му отвърне

по-гръмък барабан съвсем отблизо;

ударите ли втори, гръмко втори

на неговия гръм ще отговори,

потресъл небосвода и надсмял се

на Зевсовия тътен; да, защото —

далеч от туй да вярва на тоз кекав

легат на Рим, когото ви изпрати

по-скоро за забава — тук наблизо

крал Джон ви чака в боева готовност

и върху челото му ви се хили

самата Смърт, доволна, че ще може

да се натъпче с хиляди французи!

ДОФИНЪТ

Добре, приемам позива ви боен!

БАСТАРДЪТ

И зле ще е за теб, бъди спокоен!

Излизат.

Трета сцена

Бойно поле.

Шум на битка. Влизат Крал Джон и Хюбърт.

КРАЛ ДЖОН

Е, как е битката?… Приказвай, Хюбърт!

ХЮБЪРТ

Не е добре. А как сте вий, кралю?

КРАЛ ДЖОН

Безсилен. Много дълго ме измъчва

таз треска в мен. Сърцето ми слабее.

Влиза Пратеник.

ПРАТЕНИКЪТ

Простете, господарю, Фокънбридж,

безстрашният ви родственик, нарежда

веднага да напуснете полето,

като му кажете в коя посока

ще се оттеглите!

КРАЛ ДЖОН

Уведоми го,

че тръгвам към Суинстедското абатство38.

ПРАТЕНИКЪТ

Бъдете радостен, защото флотът

със подкрепленията за Дофина

преди три дена е заседнал зле

във Гудуинските пясъци39. Сър Ричард

получи преди малко тази вест.

Французите са в смут и се оттеглят.

КРАЛ ДЖОН

Огньовете на треската, уви,

ми пречат да се радвам на вестта ти…

Да тръгваме! Носилката ми где е?

Отпадам. Пред очите ми тъмнее!…

Излизат.

Четвърта сцена

Другаде на бойното поле.

Влизат Солзбъри, Пембрук и Бигот.

СОЛЗБЪРИ

Не мислех, че крал Джон ще има толкоз

приятели!

ПЕМБРУК

Един последен опит!

Да ободрим французите! Напред!

Загубят ли, загубваме и ние!

СОЛЗБЪРИ

Тоз кривозачнат дявол Фокънбридж

напук на нас държи полето сам!

ПЕМБРУК

А кралят го напуснал на носилка,

съвсем отпаднал.

Влиза — ранен — Граф Мелюн.

МЕЛЮН

Трябва да говоря

с английските бунтовници…

СОЛЗБЪРИ

По-рано

наричаха ни с други имена!

ПЕМБРУК

Това е граф Мелюн!

СОЛЗБЪРИ

Със смъртна рана!

МЕЛЮН

Английски знатни, бързайте! Сглупихте,

че вдянахте в ухото на метежа

конеца си. Изнизвайте го бързо

и бягайте при своя крал за прошка!

Дофинът е решил, ако надвие

в това сражение, като награда

за вашите усилия да вземе

главите ви! Той лично ни закле

и сам в това закле се пред олтара

в Сент-Едмъндзбъри; същия, пред който

тъй неотдавна дадохме ви клетва

за трайна дружба и безкрайна обич!

СОЛЗБЪРИ

Какво говорите? Не е възможно!

МЕЛЮН

Не виждам ли озъбената Смърт

пред себе си? Не чувствам ли как в мене

последният остатък от живота

се стапя като фигурка от восък

край огъня? Защо ми е да лъжа

сега, когато всякоя лъжа

за мен е безполезна; да ви мамя,

когато тук умирам, а пък Там

едничка истината би могла

да ми дари живот? Отново казвам:

надвие ли във боя днес, Луи

ще е клетвопрестъпник, ако вие

съзрете със очите си зората

на утрешния ден! През тази нощ,

която със валма от димен мрак

обгръща вече огнения шлем

на умореното, болнаво слънце —

изменнически удар ще накаже

измяната, извършена от вас.

Приветствайте във двора на крал Джон

служителя му Хюбърт! Зарад него

и зарад своя дядо англичанин

разкрих ви тази тайна. Във замяна

ще ви помоля да ме отнесете

встрани, далеч от трясъка на боя,

където, сбрал последните си мисли,

да се простя със земния живот

в набожно съзерцание и мир.

СОЛЗБЪРИ

Ний вярваме ти и небето нека

накаже ме, ако не съм възрадван

от този случай, който ни подтиква

обратно да се върнем по следите

на подлото си бягство и подобно

река след наводнение отново —

избистрени от тиня, укротили

стихийния си бяс — да приберем

водите си в руслото на реда

и да достигнем тихо и спокойно

морето на великия крал Джон.

Подпри се на ръката ми, защото

съзирам вече в твоите гледци

предсмъртната уплаха!… Да вървим

и нека се завърнем с бягство ново

към верността на първото си слово!

Излизат, подкрепяйки Мелюн.

Пета сцена

В лагера на Дофина.

Влиза Дофинът, следван от Свита.

ДОФИНЪТ

Като че ли небесното светило

протакаше нарочно своя залез,

та западът да се черви по-дълго,

когато англичаните позорно

отстъпваха пред нас! А ние, гордо

изпратили след тях ненужен залп,

им пожелахме лека нощ и свихме

разкъсаните свои знамена,

последни господари на полето.

Влиза Пратеник.

ПРАТЕНИКЪТ

Къде е принцът?

ДОФИНЪТ

Ето го! Разказвай!

ПРАТЕНИКЪТ

Ранен във боя, граф Мелюн издъхна.

Преди смъртта си той е разговарял

с английските метежници и те

са ви напуснали! Освен туй флотът

със подкрепленията, на които

разчитахте тъй много, е потънал

при Гудуинските пясъци!

ДОФИНЪТ

Ах, дявол!

Проклет да си за тези новини!

Не мислех, че ще бъда тази вечер

така печален, както съм сега,

след твойте думи!… Кой ни съобщи,

че кралят им побягнал час преди

препъващият мрак да разтърве

войските ни?

ПРАТЕНИКЪТ

Не зная кой е бил,

но казал ви е истината, принце.

ДОФИНЪТ

Добре! Нащрек бъдете, зорко бдете,

а утре аз, преди зори на крак,

ще си опитам щастието пак!

Излизат.

Шеста сцена

Край Суинстедското абатство.

Влизат — от разни страни — Бастардът и Хюбърт.

ХЮБЪРТ

Хей, кой е там? Кажи или ще стрелям!

БАСТАРДЪТ

Приятел! Ти с кого си? Отговаряй!

ХЮБЪРТ

Със англичаните.

БАСТАРДЪТ

Къде отиваш?

ХЮБЪРТ

Какво ти влиза в работата? Виж го!

Аз питам ли те ти къде отиваш?

БАСТАРДЪТ

Не си ли Хюбърт?

ХЮБЪРТ

Точно ме улучи.

Понеже ме познаваш по гласа,

навярно си наистина приятел.

Но кой си?

БАСТАРДЪТ

Който щеш, но ще се радвам,

ако приемеш, че съм малко свързан

с Плантадженетовци.

ХЮБЪРТ

О, злобна памет,

нощта и ти покрихте ме със срам!

Началнико, простете на слуха ми,

загдето в тъмното не долови

познатите извивки на гласа ви!

БАСТАРДЪТ

Без много комплименти! Какво ново?

ХЮБЪРТ

Вас тъкмо дирех в тази мрачна нощ…

БАСТАРДЪТ

Тогава какво чакаш? Новините!

ХЮБЪРТ

О, те като нощта са мрачни, черни,

зловещи, безнадеждни и ужасни!

БАСТАРДЪТ

Почни със най-ужасната от тях!

Не съм жена и няма да припадна.

ХЮБЪРТ

Един монах изглежда е отровил

нещастния ни крал. Когато тръгвах,

той с труд говореше и аз избързах

да ви намеря и предизвестя

за станалото, тъй че по-спокойно —

отколкото ако не сте подготвен —

да срещнете възможната беда.

БАСТАРДЪТ

Какво е ял? Кой вкуси от храната?

ХЮБЪРТ

Монахът, кой! Самият отровител!

И след това коремът му се пръсна!

Но Негово Величество говори

и може би…

БАСТАРДЪТ

Кого остави с него?

ХЮБЪРТ

Не знаете ли? Лордовете пак

се върнаха към своя господар.

Доведоха със себе си принц Хенри

и кралят им прости великодушно

по негово застъпничество. Тъй че

сега са всички те около него.

БАСТАРДЪТ

Възпри гнева си, всемогъщи Боже!

Недей изпитва крехките ни сили

над техните възможности! Знай, Хюбърт,

че половината от мойте хора

издавиха се в прилива таз нощ,

когато преминавахме с войската

разливите на Линкън40. Аз самият

дължа спасението си на своя

отличен кон. Но да вървим при краля!

Боя се, че не ще го сваря жив!

Излизат.

Седма сцена

В овощната градина на Суинстедското абатство.

Влизат Принц Хенри, Солзбъри и Бигот.

ПРИНЦ ХЕНРИ

Ах, късно е! Кръвта му се разлага

със всеки миг, а бистрият му мозък,

във който според някои живее

човешката душа, предсказва ясно

с несвързания ход на свойте мисли

завършека на тленното във него!

Влиза Пембрук.

ПЕМБРУК

Нещастният ви татко, драги принце,

говори още и дори изказа

надеждата, че тука, на открито,

могла би болката му да утихне.

ПРИНЦ ХЕНРИ

По-бързо пренесете го под тези

овошки свежи! Буйствува ли още?

ПЕМБРУК

Не толкова. Дори си пее нещо.

Излиза.

ПРИНЦ ХЕНРИ

О, странности на болестта! Към края

като че ли страданията почват

по-слабо да се чувствуват: Смъртта,

превзела външните ни бастиони,

откъсва ги от нашия контрол,

за да нападне разума и хвърли

в атака срещу него легиони

видения, които в тази бясна

обсада на последната ни крепост

се блъскат и избиват помежду си.

Не е ли чудно туй: смъртта да пее!

О, аз съм пилето на този болен,

умиращ лебед, който, сам напяващ

печалния си погребален химн,

със цевите на тленния си орган

изпраща своите душа и тяло

към вечния покой!

СОЛЗБЪРИ

Достойни принце,

бъдете мъж, защото вий роден сте

да придадете форма и порядък

на хаоса, оставен от баща ви!

Крал Джон бива внесен на носилка.

КРАЛ ДЖОН

Тук има за душата ми простор

да излети по-лесно. Там не щеше

да мине през прозорци и врати.

Такъв ужасен летен зной гори ме,

че всичко в мен разпада се на прах!

Като че ли изписан съм с перо

на пергамент и, до свещта забравен,

се гърча и смалявам!

ПРИНЦ ХЕНРИ

Как сте, сър?

КРАЛ ДЖОН

Отровен — как! Отровен, изоставен,

захвърлен нейде! Ни един от вас

не ще на зимата да заповяда

в корема ми да мушне ледни пръсти;

да каже на реките в мойто кралство

да плиснат хлад през жарката ми плът;

да повели на северния вятър

слепените ми устни да целуне

със хладен дъх! Аз искам толкоз малко:

студ само! А пък вий, неблагодарни,

отказвате ми таз нищожна милост!

ПРИНЦ ХЕНРИ

О, ако имаха целебна мощ

сълзите ми!

КРАЛ ДЖОН

Солени са и парят!

Във мен е ад, а подлата отрова

е дяволът, поставен да измъчва

навеки прокълнатата ми кръв!

Влиза Бастардът.

БАСТАРДЪТ

Ваше величество, без дъх останах

от бързане и порив да ви видя!

КРАЛ ДЖОН

О, племеннико, ти пристигаш само

за да склопиш очите ми след миг.

В сърцето ми въжетата, които

обтягаха платната на живота,

висят овъглени. Едно-едничко

държи ме още, тънко като косъм,

за да изслушам твойте новини,

подир което туй пред теб ще бъде

пръст, куха форма, от която вече

са литнали величие и власт.

БАСТАРДЪТ

Дофинът не след много ще е тук

и как ще го посрещна, Господ знае,

защото тази нощ, като прехвърлях

войската си на уж по-сгодно място,

в разливите нечакана вълна

погълна половината ми хора…

Крал Джон умира.

СОЛЗБЪРИ

Говорите за смърт в ухо на мъртъв!…

О, Господи!… О, бедни господарю!

Мой крал до преди миг, а пък сега…

ПРИНЦ ХЕНРИ

И мен очаква неговата участ.

Напразни са надежди, гордост, лъст,

щом туй, доскоро крал, сега е пръст!

БАСТАРДЪТ

Напусна ни! Ала и аз оставам

тук не за дълго: само да изпълня

дълга си на мъстител. След това

душата ми ще дойде да ти служи

там горе, както тука досега!…

Звезди, завърнали се в свойте сфери,

къде са силите ви41? Докажете,

че вече верни сте на свойта клетва

и тръгвайте със мене, да отхвърлим

разрухата и вечния позор

далече от безсилните врати

на нашата разклатена държава!

Да удряме, ако не щем да бъдем

ударени сами! Дофинът вече

развява свойто знаме под носа ни!

СОЛЗБЪРИ

Ний знаем, виждам, повече от тебе.

Сега тук вътре кардинал Пандулф

полегнал е за отдих. Преди малко

тъй върна се от разговор с Дофина

и ни донесе толкоз приемливи

за нашето достойнство и престиж

условия за мир, че на войната

веднага може да се сложи край.

БАСТАРДЪТ

Тоз край ще дойде още по̀ веднага,

покажем ли дебелата тояга!

СОЛЗБЪРИ

Не е така. Той вече към брега

е пратил част от своите обози

и интересите си в спора с нас

е поверил на кардинала, тъй че,

ако съгласен сте, то вий и аз

и още някои, във среща с него,

за обща радост можем да приключим

въпроса още днеска след обяд.

БАСТАРДЪТ

Да бъде тъй! Вий, принце, с неколцина,

за срещата не тъй необходими,

ще придружите тленните останки

на краля ни до вечния му дом.

ПРИНЦ ХЕНРИ

Той искаше да спи във Уустър42.

БАСТАРДЪТ

Значи

ще го положим там. И нека, принце,

наследствените власт и кралска слава

над таз страна се въплътят щастливо

във вашата особа, пред която,

смирено коленичил, обещавам

васалска вярност и покорна служба!

СОЛЗБЪРИ

И нашата привързаност вземете —

докрай неопетнена ще е тя!

ПРИНЦ ХЕНРИ

Сърцето ми не знае как без сълзи

да ви изкаже свойта благодарност!

БАСТАРДЪТ

Да изплатим на мъката си само

дължимата й дан, защото вече

сме доста предплатили в скръб и горест.

Таз наша Англия не е лежала

(и няма да лежи!) под чужди крак

освен когато първа тя сама

се е ранявала. А днеска, вижте,

князете й се върнаха към нея.

Сега и трите края на света

да тръгнат против нас — разгром ги чака.

Щом вярна спрямо себе си остава,

пребъде ще английската държава!

Излизат.