Том 5 (Исторически драми)

1

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Life and Death of King John“ — „Животът и смъртта на крал Джон“. Повечето от действащите в нея лица са исторически: крал Джон (Йоан Безземни) — царувал от 1199 до 1216 г. — бил по-малък син на Хенри II и се възкачил на английския престол след смъртта на по-големия си брат крал Ричард I Лъвското сърце, потъпквайки правата на Артур, син на Джефри, следващия по старшинство подир Ричард, син на Хенри II. Като наследник на рода Плантадженет, Джон владял ред области на днешна Франция.

Към тях под влиянието на вдовицата на Джефри — Констанс, представяйки се за защитник на правата на Артур, се стремял френският крал Филип II (1180–1223), който заедно със своя дофин Луи — бъдещия Луи VIII — успял да прогони англичаните от континента. В резултат на религиозно-политическия конфликт между Джон и папа Инокентий III, последният упълномощил Филип да свали Джон от престола. През 1213 г. Джон отстъпил и се признал за васал на Рим. Причините за смъртта му — три години по-късно — са неясни.

Филип Фокънбридж (Бастардът) бил наистина незаконен син на Ричард Лъвското сърце. Историческо лице е и Хубърт де Бург, който бил натоварен да ослепи пленения Артур, но не изпълнил заповедта. Не се знае дали 15-годишният Артур е бил убит, или наистина е загинал при опит за бягство. Принцеса Бланш била дъщеря на сестрата на Джон, Елинор, и краля на Кастилия Алфонс VIII. В лицето на Австрийския ерцхерцог Шекспир е слял две исторически личности: Австрийския ерцхерцог, който държал в плен Ричард Лъвското сърце през 1199 г., и лиможкия граф Видомар, който го ранил смъртно шест години по-късно. Вторият от тях е бил убит от Бастарда същата година.

2

Плантадженет — така се наричала английската кралска династия, основана през 1154 г. от Хенри II и завършила през 1399 г. с детронирането на Ричард II. По време на царуването на Плантадженетите английското кралство включвало обширни земи в днешна Франция. Два клона на този род са семействата Ланкастър и Йорк, които после водят помежду си прочутата „война на двете рози“.

3

Поатие… Анжу, Турен, Мен — графства в днешна Франция.

4

Шериф — върховен чиновник, натоварен с поддържане на реда, изпълнителната власт и т.н.

5

„… три фартинга с крака!“ — по Шекспирово време монетката от три фартинга (фартинг = 1/4 пени) се отличавала от другите дребни монети по това, че на нея зад ухото на кралица Елизабет имало една роза.

6

„… герб…“ — върху герба на незаконните синове на благородниците хералдичният знак бивал пресечен от черна черта.

7

Великанът Колбранд — гигант-датчанин от популярен английски рицарски роман.

8

Базилиско — име на самохвалко, твърдящ, че е рицар, от трагедията на Томас Кид „Солиман и Перседа“.

9

„… лъвът… от кралската му хватка!“ — според легендата прозвището на Ричард I произлязло от това, че той изял сърцето на един лъв, което бил изтръгнал с гола ръка през гърлото на звяра.

10

„… на този… рицар тук виж.“ — за Австрийския ерцхерцог.

11

Ата (мит.) — дъщеря на Зевс, олицетворение на безумната ярост и на раздора.

12

„… лъвска кожа твоя…“ — Австрийският ерцхерцог носи лъвска кожа върху бронята си — трофей, взет от убития от него Ричард.

13

Свети Георги е бил патрон на Англия.

14

„… ръце във кръв… хайка…“ — потапянето на ръцете в кръвта на убития едър дивеч било част от английския ловен обред.

15

„… въстаналите срещу Рим юдеи…“ — през 70 г. пр.н.е. при обсадата на Ерусалим от римския император Тит двете враждуващи помежду си юдейски групировки се обединили против общия враг.

16

„… обесен… изкормен… насечен…“ — екзекуцията по Шекспирово време се състояла от обесване, изкормване и насичане на части на осъдения.

17

„… пълнежа, скрит във топката за кегли…“ — топките за кегли по онова време имали ексцентрична тежест, която правела по-сложно движението им.

18

„… ангелчета…“ — златни монети от онова време, носещи образа на архангел Михаил, убиващ змея; стойност 10 шилинга.

19

Солзбъри излиза — в съгласие с условностите на елизабетинския театър. Констанс оставала — навярно заедно с Артур — седнала на земята до началото на следващата сцена.

20

„Лиможки графе, Австрийски ерцхерцоже…“ — за тази двойна титла виж общата част на бележките.

21

„… дух на чернозлъчието…“ — според средновековната наука характерът на човека и настроенията му зависели от съотношението на „хуморите“, т.е. на влагите, течностите в тялото, една от които била злъчката. Думата „меланхолия“ означава „черна злъчка“.

22

„… обречена армада…“ — намек за разгрома на испанската Велика армада от англичаните през 1588 г.

23

„… от Каина — най-първото момче…“ (библ.) — Каин, по-големият от двамата синове на Адам и Ева, бил наистина според Стария завет първата мъжка рожба на човечеството.

24

Херолди — глашатаи, парламентьори.

25

„… ножиците на Съдбата…“ (мит.) — образ, свързан с този на една от трите парки — Атропа — която прерязвала нишката на човешкия живот.

26

Пъмфрет — град в графство Йоркшир, Североизточна Англия.

27

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на Хермес у гърците; вестител на боговете. Изобразяван с крилца на шлема и сандалите.

28

Кент — графство в Югоизточна Англия, граничещо с Ламанш.

29

„… взлом в дворците на живота…“ — т.е. убийство. Образ, често срещащ се у Шекспир.

30

Сент Едмъндзбъри (по-нататък само „Бъри“) — град в графство Съфък, Източна Англия.

31

„… във простата земя…“ — тленните останки на кралете не са бивали погребвани в земята, а в каменни гробници.

32

Луцифер (библ.) — така се наричал най-надменният от ангелите, които въстанали срещу Бога; едно от имената на дявола.

33

„… как вдигна цяла Англия без труд!“ — Артур с правото си на крал на Англия олицетворявал и самата страна.

34

„… чийто плащ и пояс…“ (библ.) — израз, свързан, изглежда, с текста на псалм 108/19 от Вехтия завет: „Да му бъде то (проклятието) като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.“

35

„Vive Le Roi!“ (фр.) — „Да живее кралят!“ — термин при игра на карти, означаващ „губя, изгорях“.

36

„… утробата разпрали… майка-Англия…“ — римският император Нерон (37–68 г. от н.е.) не само убил майка си Агрипина, но и разпрал утробата й.

37

Амазонки (мит.) — племе на войнствени жени, обитавало според преданието Мала Азия.

38

Суинстедското абатство — всъщност въпросното абатство се намирало до град Суинсхед в графство Линкъншир, Североизточна Англия.

39

Гудуински пясъци — плитчини в устието на Темза, където често ставали корабокрушения.

40

„… разливите на Линкън…“ — става дума за заливаните при прилив низини в устието на река Уелънд между графствата Линкъншир и Норфък.

41

„Звезди… къде са силите ви?“ — според средновековната наука подвижните звезди били прикрепени към кристални сфери, които се въртели. Освен това звездите имали сила да влияят върху хората. За тези сфери и сили става дума в това обръщение към феодалите звезди, въртящи се около слънцето крал.

42

Уустър — град в Западна Англия с известна катедрала.

43

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tragedy of King Richard the Second“ — „Трагедия за крал Ричард Втори“. Повечето от действащите в нея лица са исторически: Ричард II — царувал от 1377 до 1399 г. — бил син на Уелския принц Едуард (който се прочул с победите си над французите и за цвета на доспехите си бил наречен Черния принц, но умрял преди баща си Едуард III и изобщо не възлязъл на трона).

Едмънд Ленгли (дук Йорк) и Джон Гонт (дук Ланкастър) били също синове на Едуард III и чичовци на Ричард. Докато последният бил малолетен, регентът Джон Гонт възглавявал партията на едрите феодали и се стремял към властта. Неговият син Хенри Херфорд (наречен Болинбрук по името на замъка, в който се родил) успял да детронира Ричард и станал крал на Англия под името Хенри IV.

Томас Моубри (дук Норфък) бил един от могъщите феодали на времето. Той съзаклятничил срещу краля с Йорк, Болинбрук и един трети негов чичо, Томас Уудсток (дук Глостър), но после разкрил заговора пред Ричард, който наредил дук Глостър да бъде убит.

Образът на кралица Изабела е създаден от Шекспир — когато Ричард бил свален от трона, неговата втора жена, френската принцеса, за която става дума в пиесата, била на десет години.

44

„… залога си…“ — тук и по-надолу става дума за хвърлената рицарска ръкавица.

45

Нобли — нобълът е монета от онова време, на стойност 5–6 шилинга.

46

Авел (библ.) — вторият син на Адам и Ева, убит от злия си брат Каин, защото бил предпочитан от Бога.

47

„… във месец… да се пуска кръв!“ — според тогавашната медицина имало месеци благоприятни и неблагоприятни за хирургически операции.

48

„Лъвът е по-могъщ от леопарда“ — върху герба на Ричард имало лъв, а върху този на Моубри — леопард.

49

„… не може да изтрие петната му“ — игрословица, основана върху английската поговорка „Леопардът не мени петната си“ — т.е. не променя нрава си.

50

„… деня на свети Ламберт…“ — 17 септември.

51

Ковънтри — град в графство Уорикшир, Централна Англия.

52

Уудсток — става дума за Томас Уудсток, дук Глостър.

53

Крал Едуард — става дума за Едуард III — родоначалника на семействата Йорк и Ланкастър, които после ще враждуват помежду си; царувал от 1327 до 1377 г.

54

Парки (мит.) — трите парки били — в римската религия — богини на човешката участ едната предяла нишката на живота, втората я прекарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

55

Плеши — лятна резиденция на дук Глостър в графство Есекс, Югоизточна Англия.

56

„… чаплата… себе си разкъсва“ — морската чапла (cormorant) била по Шекспирово време символ на лакомията и такова поверие съществувало за нея.

57

„… като новоизлюпен пеликан… пил си вече…“ — съгласно поверието пеликанът понякога, за да изхрани малките си, се наранявал и им давал да пият от собствената си кръв.

58

„… нямат достъп… ядовити твари…“ — според легендата патронът на Ирландия свети Патрик изгонил от нея всички отровни змии.

59

Граф Уилтшир — Уилям Скруп, граф Уилтшир, бил ковчежник на кралството по времето на Ричард.

60

Ескуайр — благородник от ниска степен.

61

Рейвънспърг — пристанище в Северна Англия.

62

Сенешалски жезъл — терминът „сенешал“ (управител на замък или дворец) е използван тук вместо термина „steward“ на оригинала. Върховният стюард на Англия бил длъжностно лице, което ръководело коронациите и присъствало при съденето на лордовете.

63

Котсуълд — градче в графство Глостър — център на игри и състезания по Шекспирово време.

64

„… Черния ни принц…“ — става дума за Уелския принц Едуард.

65

„… от двойно смъртоносен тис…“ — защото и сокът на тиса бил смятан за отровен.

66

Фаетон (мит.) — според гръцките предания син на бога на слънцето Хелиос; Фаетон поискал от баща си да управлява колесницата му, но не успял да удържи огнените й коне и паднал в Океана.

67

„… със шпагата си аз ще я натикам…“ — в оригинала е употребена думата „rapier“ — явен анахронизъм: по онова време в Англия се биели с мечове.

68

Голгота (библ.) — името на хълма, на който бил разпънат Исус, означава „място на мъртвешките глави“.

69

Пилат (библ.) — римски управител на Юдея, който „си измил ръцете“ от съдебното дело срещу Исуса.

70

„… и името… и то е чуждо!“ — говорело се, че Ричард е незаконен син.

71

„… крепостта… от Юлий Цезар…“ — става дума за прочутия лондонски затвор „The Tower“ — кулата, която според легендата била построена от Юлий Цезар.

72

„… Пъмфретския замък…“ — Пъмфрет бил град в графство Йоркшир, Североизточна Англия.

73

„… за теб ще е граф Рътланд“ — Омърл значи е понижен от дук на граф.

74

„Просякинята и краля“ — става дума за старата английска балада за африканския цар Кофетуа, който се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.

75

„Пуснете децата, нека дойдат…“ (библ.) — парафраза на пасажа от Евангелието на Матея, гласящ: „Но Исус рече: — Оставете децата и не им пречете да дойдат при мене, защото на такива е царството небесно.“

76

„По-лесно е… през иглени уши.“ (библ.) — парафраза на друг пасаж от Матея, гласящ: „И още ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.“

77

Оригиналното заглавие на пиесата е „The History of Henry IV — Part One“ — „Историята за Хенри Четвърти — част първа“. Повечето от действащите в нея лица са исторически: английският крал Хенри IV (Болинбрук от „Ричард II“) е царувал от 1399 до 1413 г. — период, изпълнен с интриги, заговори и бунтове. Първото голямо въстание на феодалите срещу престола имало за основа недоволството на могъщото на север семейство Пърси, което помогнало на Болинбрук да се възкачи на престола (вж. граф Нортъмбърланд и Хари Пърси от „Ричард II“) и сега се чувствало онеправдано от него. Към граф Нортъмбърланд, сина му Хари Пърси (Хотспър) и брат му Томас Уустър се присъединили: Йоркският архиепископ Ричард Скруп, шотландският граф Арчиболд II Дъглас и главният от уелските владетели Оуен Глендауър заедно със своя зет Едмънд Мортимър старши (граф Марч), чичо на претендента за престола Едмънд Мортимър младши, когото Хенри IV държал затворен в „Тауър“. (При Шекспир тези две исторически лица — Мортимър старши и младши — се смесват.) Въстанието било разгромено в кръвопролитната битка при Шрузбъри през 1403 г., в която загинал Хотспър.

Принц Хенри — бъдещият крал Хенри V — наистина водел в юношеските си години разпуснат живот в компания от „фалстафовски“ тип, но след това се отличил в битката при Шрузбъри. Образът на Фалстаф е плод на Шекспировата фантазия, макар че двете имена на този герой: първоначалното му — сър Джон Олдкасл, и окончателното — сър Джон Фалстаф — принадлежали на исторически лица (вж. предговора). Правилната транскрипция на Falstaff е Фолстаф. Мистрис Скокли се нарича в оригинала Quickly (бързо, пъргаво, живо).

78

Уелс — планинска област в Западна Англия.

79

„… херфордширци…“ — жители на Херфордшир, графство в Западна Англия.

80

Арчиболд — става дума за Арчиболд II Дъглас.

81

Холмдон — старо име на град Хъмбълтон в графство Нортъмбърланд, Северна Англия.

82

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха.

83

Плантадженет — така се наричала английската кралска династия, основана през 1154 г. от Хенри II и завършила през 1399 г. с детронирането на Ричард II. По време на царуването на Плантадженетите английското кралство включвало обширни земи в днешна Франция. Два клона на този род са семействата Ланкастър и Йорк, които после водят помежду си прочутата „война на двете рози“.

84

„… планета… зла за вас…“ — според астрологията планетите имали влияние върху дейността на хората.

85

Уиндзор — град в графство Беркшир, Южна Англия, с прочут замък — лятна резиденция на кралския двор.

86

Херес — силно испанско вино.

87

Феб (мит.) — друго име на Аполон. Бог на слънцето и изкуствата в древногръцкия пантеон. В случая — синоним на слънцето.

88

Диана (мит.) — римска богиня на лова. В случая — синоним на луната.

89

Хибла — древен град в Сицилия, известен на времето със своя мед.

90

„… в кожените униформи?“ — в кожа били облечени по Шекспирово време градските стражи.

91

„… френската…“ — става дума за „френската болест“ — т.е. сифилиса.

92

„… линкънширска гайда!“ — от графство Линкъншир в Югоизточна Англия; оттам по Шекспирово време били родом много от странстващите гайдари.

93

„… Мурдичкия канал…“ — вонящ отходен изкоп в Лондон по Шекспирово време.

94

„… мъдростта говори… не я чува.“ (библ.) — свободен цитат от Соломоновите притчи (1:20-24) — „Премъдростта говори високо на улицата… но нямаше кой да внимава.“

95

„… и ме обеси с главата надолу“ — наказание, прилагано навремето към нарушилите клетвата си рицари.

96

„… ако отвъдният живот… от заслугите ни…“ — според пуританите добрите дела не били достатъчни за спасението на душата.

97

Мадейра — силно вино от едноименния португалски остров.

98

Гадсхил — място по пътя между Рочестър и Лондон. Неизвестно защо един от компаньоните на принца носи същото име.

99

Кентърбъри — град в графство Кент, Югоизточна Англия, известен с катедралата си — седалище на архиепископство и обект на поклонничество.

100

Рочестър — град в графство Кент.

101

Истчийп — лондонски квартал с лоша слава.

102

Пени — дребна английска монета на стойност 1/12 от шилинга.

103

Шилинг — английска монета на стойност 1/20 от фунта, 1/5 от короната.

104

Севърн — река в Югозападна Англия, вливаща се в Атлантическия океан.

105

Болинбрук — става дума за краля.

106

„… Ричард…“ — става дума за Ричард II — главно действащо лице в едноименната пиеса.

107

„Уелски принц…“ — тази титла носел — и още носи — английският престолонаследник. В случая става дума за принц Хенри.

108

Рейвънспърг — за това пристанище в Северна Англия и за замъка Баркли се говори в „Ричард II“.

109

Черинг Крос — известен още навремето кръстопът в Лондон.

110

„… монасите на свети Николай…“ — свети Николай бил патрон на пътешествениците, но също и на разбойниците по пътищата.

111

„… Homo…“ (лат.) — човек.

112

Ярд — английска мярка за дължина, малко по-малка от метъра.

113

„… сър Джон Кожа-и-Кости…“ — в оригинала има непреводима игрословица с името на Джон Гонт (действащо лице в „Ричард II“), тъй като Гонт означава и „слаб, мършав“.

114

Базилиски, колубрини — названия на оръдия по онова време.

115

Шериф — върховен чиновник, натоварен с поддържане на реда, изпълнителната власт и т.н.

116

„Esperance!“ (фр.) — „Надежда!“ — девиз на рода Пърси.

117

Инч — английска мярка за дължина, равна на 2,6 см.

118

Пинта — английска мярка за обем, равна на около 1/2 л.

119

„… стаята с полумесеца!“ — отделните стаи в хановете и кръчмите имали и отличителни знаци и названия.

120

„… с каква цел… захарта…“ — по Шекспирово време смятали, че захарта увеличава мъжката сила.

121

„… кожена куртка… испанска кожа?“ — принцът рисува образа на тогавашния ханджия.

122

„Rivo!“ — пиянско възклицание с неизвестен смисъл.

123

„В това вино има вар!“ — прибавянето на вар се практикувало по онова време за избистряне на лошите вина.

124

„… да стана тъкач… да пея псалми“ — тоест, да стане пуритан, тъй като много от английските тъкачи били протестанти, избягал от католическите гонения на континента.

125

„Ecce signum“ (лат.) — „Ето знака!“, т.е. ето следите от ударите.

126

„… петдесет и трима…“ — 53 на брой били испанските кораби, против които се сражавал английският адмирал сър Ричард Гренвил в победоносната битка при Азорските острови — 1591 г.

127

Кендалско сукно — Кендал е град в Англия, прочут с вълнените си тъкани.

128

„… колкото пияници има в Дания…“ — датчаните имали славата на големи пияници.

129

„Да бдим… да се молим утре сутрин!“ (библ.) — перифраза на евангелския пасаж (Мат. 26:41): „Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение.“

130

„… пребил с тояга… уелска канджа…“ — Фалстаф се подиграва на славата на чернокнижник, която имал Глендауър.

131

„… синьошапковци“ — т.е. шотландци.

132

„… в стила на цар Камбиз.“ — т.е. в надутия стил на трагедията „Цар Камбиз“ от Шекспировия съвременник Томас Престън.

133

„… Порок… Кривда… Грубиянство… Тщеславие…“ — алегорични фигури от средновековните „моралите“.

134

„… мършавите крави на фараона!“ (библ.) — става дума за съня, който египетският фараон разказва на Йосиф (Битие 41:17).

135

„на Бангорския Архидякон“ — Бангор е град в Северен Уелс. За това че сцената се развива в дома на архидякона на този град няма указание в Шекспировия текст — в този смисъл говорят само хрониките на Холиншед, от които Шекспир се ползвал.

136

„… беднякът Ланкастър…“ — става дума за краля.

137

Уай — река в Западна Англия.

138

Трент — река в Югозападна Англия.

139

Шрузбъри — главен град на графство Шропшир, Западна Англия, на границата с Уелс.

140

Бъртон — град на река Трент.

141

Мерлин — легендарен уелски поет, мъдрец и магьосник от цикъла за крал Артур.

142

Грифове — грифът е приказно животно с тяло на лъв, а с глава и криле на орел.

143

„… хералдики…“ — хералдика се наричала много развитата през Средновековието наука за благородническите гербове и родословни дървета.

144

„… леля Пърси…“ — едно от противоречията в пиесата: тук Мортимър нарича съпругата на Хенри Пърси „леля“, а преди това — II д., 3 сц. — тя говори за него като за „брат ми Мортимър“.

145

„… Аполоновият впряг“ (мит.) — т.е. Слънцето.

146

„… пълен със прищевки… дар за музика!“ — понеже музикантите имали славата на капризни.

147

„… вие на ирландски!“ — за виенето на ирландските вълци Шекспир споменава неведнъж.

148

Финсбъри — известно място за излети на лондончани от средния слой.

149

Лорд Мортимър Шотландски — става дума за друг, трети, Мортимър — Джордж Дънбар, граф Марч.

150

Глостършир — графство в Южна Англия.

151

„Memento mori“ (лат.) — Помни, че ще умреш!

152

„… богаташа… в червената си роба!“ (библ.) — става дума за богаташа от притчата за бедния Лазар (Лука, 16:19).

153

„… саламандро неутолима!“ — саламандърът бил приказен дъждовник, който живеел в огъня.

154

„… по нюгейтската мода!“ — „Нюгейт“ се наричал лондонският затвор.

155

„… колкото варена слива…“ — варените сливи били знак на публичните домове.

156

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на Хермес у гърците; вестител на боговете. Изобразяван с крилца на шлема и сандалите.

157

„… във треска… от мартенското слънце…“ — по Шекспирово време вярвали, че слънцето през март носи треска.

158

„… Белона, сестрата марсова…“ (мит.) — сестрата на Марс — Белона (от латинското bellum — война), била богиня на войната в римския пантеон.

159

Уустър — град в Западна Англия с известна катедрала.

160

„… праведният съд…“ — в деня, когато според християнската религия мъртвите ще излязат от гробовете си и ще се явят на съд пред Бога.

161

Ковънтри — град в графство Уорикшир, Централна Англия.

162

„… младши синове на младши братя“ — в Средновековието имотите на бащата се наследявали от най-големия син.

163

„… блудни синове… яли помия и жълъди.“ (библ.) — Блудният син от евангелската притча се хранел със свинете.

164

Уорикшир — графство в Централна Англия. Родна местност на Шекспир.

165

„… лорд-маршала…“ — става дума за лорд Моубри, действащо лице във втората част на пиесата.

166

„… злият южен вятър…“ — защото носел над острова мъгли и болести.

167

Гонт — Джон Гонт, дук Ланкастър — баща на краля. Действащо лице в „Ричард II“.

168

Родоският колос — едно от седемте чудеса на света: огромна бронзова статуя на Аполон, издигната през III в. пр.н.е. при входа на Родоското пристанище.

169

Мънмът — прозвище на принц Хенри, произлязло от името на графството — Мънмътшир, в Уелс — където той бил роден.

170

Папа Григорий — става дума за папа Григорий VII. Фалстаф от ненавист към него смесва името му с това на турския султан.

171

Хидра (мит.) — многоглаво чудовище от древногръцките легенди, чиито глави — отсечени — израствали отново.

172

„… звезди… в една и съща сфера“ — според средновековната наука подвижните звезди били прикрепени към кристални сфери, които се въртели. Освен това звездите имали сила да влияят върху хората.

173

„Могъл бих да предсказвам…“ — вярвало се, че умиращите добиват пророчески дар.

174

„… да те изкормят…“ — изглежда така постъпвали в онези времена, за да запазят за по-дълго труповете на убитите в боя.

175

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Second Part of Henry IV“ — „Втората част на Хенри Четвърти“. Повечето от действащите в нея лица са исторически. Една година след разгрома на бунтовните феодали при Шрузбъри последвало второ въстание, предвождано от граф Нортъмбърланд (комуто кралят простил, тъй като в последната минута той се отклонил от прякото участие в сражението), от лорд Бардолф, лорд Моубри и Йоркския архиепископ. Последните двама били разбити при град Йорк от по-големия син на краля, Джон Ланкастър и впоследствие екзекутирани; първите двама избягали в Шотландия, а после в Уелс и били заловени и обезглавени след едно трето неуспешно въстание в Йорк, което срещнало съпротивата на местния шериф и било разгромено в сражението при Брамхън-Мур (1408 г.). Глендауър единствен от метежниците продължил да се укрива в Уелските планини и да оказва до смъртта си съпротива на краля.

Имената на много от действащите лица — както е случаят с мистрис Quickly в първата част — са изменени, за да се предаде смисловото им съдържание. Така в оригинала съдията Плиткоу се нарича Shallow (плитък), а съдията Мълч — Silence (мълчание). Същото важи и за селските новобранци, чиито имена са съответно: Moldy (мухлясал), Shadow (сянка), Wart (брадавица), Feeble (хилав), Bullcalf (биче). Имената на стражарите Нокът и Клуп също звучат иначе на английски: Fang (зъб на звяр) и Snare (примка). Презимето на Дол е Tearsheet (Деричаршаф).

176

Хари Мънмът — т.е. принц Хенри.

177

Огнената шпора — става дума за Хенри Пърси, Хотспър, сина на граф Нортъмбърланд; действащо лице в „Хенри IV — I ч.“.

178

Лорд Бардолф — един от бунтовниците. Да не се смесва с едноименния компаньон на Фалстаф.

179

„… три призрака на краля…“ — рицари, облечени в доспехите на краля. За тази хитрост се говори в „Хенри IV — I ч.“.

180

„кръвта на Ричард… Пъмфретския замък…“ — Убийството на крал Ричард II в този замък е представено в едноименната пиеса.

181

Мандрагора — корените на това екзотично растение имали формата на човешко тяло. За приписваната им способност да увеличават мъжката сила се намеква по-нататък в пиесата.

182

„… богатия от притчата!“ (библ.) — става дума за богаташа от притчата за бедния Лазар.

183

Ахитофел (библ.) — име на двуличния съветник на цар Давид, който подсторил сина му Авесалом да се разбунтува срещу баща си.

184

„… стригани глави…“ — т.е. търговци, тъй като те за разлика от благородниците подстригвали косите си.

185

Смитфилд — така се наричал пазарът на коне в Лондон.

186

„Свети Павел“ — главна катедрала на Лондон, в която се събирали слугите, търсещи работа.

187

Гален — прочут лекар грък, живял главно в Рим (ок. 129–199 г. сл.н.е.).

188

Йов (библ.) — образец на дълбоко вярващ човек от еврейската история. Бог позволил на Сатаната да го изпита; Йов загубил всичко, което имал, и заболял от страшна язва, но останал твърд във вярата си, макар жена му да го съветвала да се отрече от своя бог.

189

„… в нощта при Гадсхил“ — събитията през тази нощ са показани в „Ричард IV — I ч.“.

190

Глендауър — Оуен Глендауър е действащо лице в „Хенри IV — I ч.“.

191

Болинбрук — прозвище на Хенри IV.

192

Истчийп — лондонска улица с лоша слава.

193

„… небе, което тъпча…“ — за мистрис Скокли е характерно това, че в речта си често бърка думите.

194

Алтея (мит.) — жена на етолийския цар Ойней, която в гнева си срещу своя син Мелеагър хвърлила в огъня главнята, от която зависел неговият живот. Тук пажът смесва тази легенда с другата за царицата на Троя Хекуба, която сънувала, че е родила пламтяща главня.

195

„… за Мартиновден“ — на Мартиновден (11 ноември) в Англия по древна традиция колели говеда за празнични пиршества.

196

Яфет (библ.) — съгласно библейското предание Ной, спасявайки се от потопа, взел със себе си тримата си синове: Сим, Хам и Яфет, които станали отново родоначалници на човечеството.

197

„… Зевс го е правил.“ (мит.) — Зевс, върховният бог на древногръцката митология, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

198

„… природата смутила бе речта му…“ — Хотспър имал дефект в говора.

199

„На трон седеше крал Артур…“ — начало на известна по онова време балада.

200

„… варени сливи…“ — варените сливи били знак на публичните домове.

201

„… Плутонови талази“ (мит.) — става дума за река Стикс в подземното царство на Плутон.

202

Ереб (мит.) — според вярванията на древните гърци тъмна област между повърхността на земята и Хадес, през която трябвало да минават душите на мъртвите на път към подземното царство.

203

Парки (мит.) — трите парки били — в римската религия — богини на човешката участ едната предяла нишката на живота, втората я прекарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

204

Цербер (мит.) — триглаво куче, което пазело изхода на древния ад.

205

„… Тогава… Калиполидо!“ — цитат от драмата „Битката при Алказар“ от Шекспировия съвременник Джордж Пил.

206

„… Si fortune… me contento…“ (непр.итал.) — ако Фортуна ме измъчва, надеждата ме прави щастлив.

207

„… трите сестрици!“ — пак става дума за трите парки.

208

„… деветимата херои…“ — общо название, което включвало най-прочутите по Шекспирово време герои от Библията, древността и рицарското Средновековие.

209

„… шопарче… за свети Вартоломей…“ — за панаира в Уест-Смитфилд на 24 август, ден на св. Вартоломей, угоявали нарочно малки шопарчета.

210

„… като мъртвешка глава…“ — черепът по онова време бил често използван като знак, напомнящ, че човек е смъртен.

211

„… змиорка с копър…“ — ястие, от което според вярването човек изглупявал.

212

„… вино със запалени свещи…“ — позната игра на трапезата била да се измъкват зърна грозде от пламтящия пунш.

213

„… Сатурн и Венера да са в близост…“ — срещата на стария Фалстаф с жрицата на любовта Дол се свързва със срещата на две планети от астрологията.

214

„… като бягаше при Гадсхил…“ — тази случка се разиграва в „Хенри IV — I ч.“.

215

„… гощавала клиентите си с блажно…“ — намек за ролята на мистрис Скокли като сводница.

216

„… широк… бедра на Посейдон…“ — т.е. морето се оттегля от земята.

217

„… четирсет хиляди“ — в оригинала е „петдесет хиляди“.

218

Котсуълд— градче в графство Глостър — център на игри и състезания по Шекспирово време.

219

Джон Гонт — дук Ланкастър. Баща на Хенри IV. Действащо лице в „Ричард II“.

220

„… води със себе си пълчища“ — от въшки.

221

„… кралартуровските надстрелвания“ — така се наричали състезанията по стрелба с лък в ливадите Майлендгрийн край Лондон. Участниците в тях взимали имената на рицарите от кръглата маса. Сър Дагонет бил шутът на крал Артур.

222

„… многошибани… приятелки…“ — проститутките от онова време са били наказвани с публичен бой с камшици.

223

„… кесията… с двата му философски камъка“ — двусмислица, основана на това, че философският камък превръща простите метали в злато и на вулгарната шега около „кесията с двата камъка“.

224

„… а пък когато Болинбрук и той…“ — събитията, за които става дума, са представени в „Ричард II“.

225

Пак там — тук, както и между IV и V сцена — изглежда не е имало разделяне между двете сцени, тъй като действащите лица остават по местата си и действието продължава без прекъсване.

226

„Дойдох, видях, победих“ — думи на Юлий Цезар.

227

Шериф — върховен чиновник, натоварен с поддържане на реда, изпълнителната власт и т.н.

228

„… крал Едуард…“ — става дума за Едуард III — родоначалника на семействата Йорк и Ланкастър, които после ще враждуват помежду си; царувал от 1327 до 1377 г.

229

„… Мурад Мурада наследява…“ — турският султан Мурад IV заповядал да бъдат удушени братята му след своето възшествие на трона през 1574 г.

230

Лета (мит.) — река на забравата в подземното царство на древните гърци.

231

„… за африкански рудници от злато!“ — Африка е била за Шекспировите съвременници баснословна страна на златото.

232

Цар Кофетуа — африканския цар Кофетуа се влюбил в просякинята Зенелофон и се оженил за нея.

233

Робин Худ — известен герой от английските балади. Джон и Червенушко (Scarlet) са негови приятели.

234

Хеликон (мит.) — планина в Гърция, обитавана от музите.

235

Фурии (мит.) — римски божества на отмъщението.

236

„… застилат… с тръстики“ — с тръстики застилали в тогавашна Англия не само площадите, но и залите в богатите домове.

237

„… semper idem…“ (лат.) — точно същото.

238

„… obsque hoc nihil est…“ (непр.лат.) — освен това няма нищо.

239

„… плам на черния твой дроб“ — черният дроб бил считан за вместилище на храбростта.

240

„Хубава Елена“ (мит.) — става дума за съпругата на спартанския цар Менелай, която според легендата станала причина за избухването на Троянската война, възпята в „Илиада“ на Омир.

241

Епилог — очевидно имаме смес от два епилога: първият пасаж е за един случай, вторият и третият — за друг.

242

„… всички дами са ми простили, зная“ — защото по всяка вероятност епилогът бил произнасян от пажа.

243

Катерина Французка — в следващата пиеса „Хенри V“ се разказва за победите на новия крал във Франция и за неговата сватба с френската принцеса Катерина.

244

„… Олдкасл… друга личност“ — за прототипа на Фалстаф вж. предговора.

245

Оригиналното заглавие на пиесата е „The Life of Henry V“ — „Животът на Хенри Пети“. Повечето от действащите в нея лица са исторически. Недългото — от 1413 до 1422 г. — царуване на Хенри V е изпълнено с военни действия между Англия и Франция. Сключил таен съюз с Бургундския дук, Хенри предприема през 1415 г. поход на континента и след като превзема крайморския град Арфльор в Нормандия, е принуден да приеме сражение по на север край град Азенкур, в което спечелва блестяща победа над превъзхождащите го французи; скоро обаче поради малочислеността на войската си се завръща на острова.

Поради неспособността на френския крал Шарл VI официален владетел на Франция бил дофинът Луи, но неговата власт се оспорвала от партията на Орлеанския дук, а дукът на Бургундия, привърженик на кралица Изабела, която за разпуснатото си поведение била заточена в Тур, се държал съвсем независимо. Използвайки слабостта на страната, Хенри V предприел през 1417 г. втори поход отвъд Ламанша, който завършил със завладяването на Нормандия и пълната капитулация на французите. През 1420 г. бил сключен мир, с който Хенри бил обявен за законен наследник на Шарл VI и се венчал за неговата дъщеря Катерина. Обединяването на Англия и Франция под една корона обаче не се осъществило, тъй като при следващия си поход — 1422 г., целящ да укрепи завладяното, Хенри V внезапно заболял и умрял, като оставил за свой наследник малолетния си син.

Мнозина от героите на пиесата участват в предшестващите пиеси, но някои от тях сега носят нови титли. Така дук Бедфорд и дук Глостър са познатите ни от „Хенри IV“ принцове Джон Ланкастър и Хъмфри Глостър, а дук Йорк е дук Омърл от „Ричард II“.

246

Хорът — „Хор“ или „Пролог“ се наричал по Шекспирово време актьорът, които произнасял пролога, интермедиите или епилога на пиесите.

247

Ескуайри — благородници от най-ниска степен.

248

„… възела й гордиев…“ (мит.) — според древногръцката легенда фригийският цар Гордий, който бил отначало прост селянин, поставил в храма на столицата селската си кола, като завързал ярема й с невероятно сложен възел и предрекъл, че който развърже възела, ще владее цяла Азия. Александър Македонски, като не успял да го развърже, го разсякъл с меча си.

249

„… в Общините…“ — става дума за Камарата на общините в английския Парламент.

250

„… крал Едуард…“ — Едуард III — родоначалника на семействата Йорк и Ланкастър, които после ще враждуват помежду си; царувал от 1327 до 1377 г.

251

Кларенс — Томас, дук Кларенс, указан в тази ремарка и споменат другаде като присъстващ, не произнася нито една реплика през цялата пиеса и не фигурира в списъка на действащите лица.

252

Салически закон — най-старият сборник от германски закони, датиращ от V в.

253

Фарамонд — легендарен крал на салийските франки.

254

„… от Сала и от Елба…“ — Елба е река в Източна Германия; Сала е неин приток.

255

Карл Велики — Карл I (742–814), крал на франките от 768 г. и глава на Великата Западна империя от 800 г. Родоначалник на династията на Каролингите.

256

Крал Пипин — Пипин Къси (714–768 г.), крал на франките.

257

Хилдерик — Хилдерик III (714–755 г.), крал на франките от рода на Меровингите. Детрониран от Пипин през 747 г.

258

Клотар — Клотар II (584–629 г.), крал на франките.

259

първият Капет — Хуго I (ок. 938–996 г.), основател на Капетингската династия във Франция.

260

Карл Лотарингски — брат на франкския крал Луи VI, който трябвало да заеме трона му след неговата смърт, но бил изместен от Хуго Капет.

261

Карломан — грешка на източника, от който е черпил Шекспир: в случая става дума за друг крал — Карл Плешиви (823–877 г.).

262

„императора Луи“ — става дума за Луи I Набожни (778 — 840)

263

Луи Благочестиви (1214–1270 г.) — в оригинала е допусната грешка, като той е наречен Луи X вместо Луи IX.

264

“Числата" — част от Библията; четвъртата от Мойсеевите книги.

265

„… прадядо си…“ — става дума отново за Едуард III.

266

„… Черния ни принц“ — става дума за Уелския принц Едуард.

267

„… шотландския им крал…“ — Давид II, крал на Шотландия (1324–1371 г.).

268

Галярда — жив танц от оная епоха.

269

„… Хермесовци…“ (мит.) — Хермес е гръцки бог; Меркурий у римляните.

270

Саутхамптън — град в Южна Англия; пристанище на Ламанша.

271

„Ала в Саутхамптън… се окаже там…“ — прибавка към текста, свързана навярно с някакво изменение в предварителния замисъл за реда на сцените във второ действие.

272

„… куче исландско!“ — исландските кучета са остроухи и така космати, че устата и очите им не се виждат.

273

Solus (лат.) — сам.

274

Барбазон — име на един от дяволите.

275

Couple a gorge (непр.фр.) — да ме заколиш.

276

„… от парната й бъчва…“ — сифилисът се „лекувал“ по Шекспирово време с парни бани.

277

„… от рода Кресидин…“ (мит.) — името на гъркинята Кресида, любима на Приамовия син Троил (вж. „Троил и Кресида“ на Шекспир), било за онова време символ на женската невярност.

278

Дол Чаршафдери — лека жена, действащо лице в „Хенри IV — II ч.“.

279

Quondam (лат.) — бивша. Защото познатата ни от „Хенри IV — първа и втора част“, мистрис Скокли сега ще носи името на Пистол.

280

Pauca verba (лат.) — малко думи; без много приказки.

281

„… вместо грейка!“ — една от честите шеги с огненото лице на Бардолф.

282

„… гарваните ще му ядат червата!“ — обесените по онова време били оставяни да висят за храна на гарваните.

283

Нобъл — нобълът е монета от онова време, на стойност 5–6 шилинга.

284

„… всекидневната терциана…“ — противоречие в стила на мистрис Скокли: пристъпите от малария терциана са през два дни.

285

„… със лъвска стъпка…“ (библ.) — израз, свързан с пасажа от посланията на Петър: „Дяволът, като рикащ лъв, обикаля и търси кого да глътне.“ (1.5:8).

286

„… за да постигна свойта цел по-бързо.“ — в хрониките на Холиншед се споменава, че граф Кеймбридж искал да свали от трона Хенри в полза на граф Мортимър.

287

Стейнс — селище по пътя към Саутхамптън.

288

„… в лоното Артурово“ — вместо Аврамово.

289

„… между прилив и отлив“ — според вярването жителите на брега умирали винаги по това време на деня.

290

„… риматичен… за Вавилонската блудница“ — грешки на мистрис Скокли: навярно вместо „лунатичен“ — т.е. побъркал се, унесен — тя иска да каже „ревматичен“, но, казвайки „риматичен“, свързва за тогавашната публика името на Рим с библейския израз „Вавилонска блудница“, с който англичаните назовавали развратната Католическа църква.

291

„Caveto!“ (непр.лат.) — Внимавай!

292

Конетабъл — управител на двора на френските крале и главнокомандващ армията в отсъствие на краля.

293

Брут — Юний Брут, легендарният освободител на Рим от игото на Тарквиниите и основател на републиката (VI в. пр.н.е.), се преструвал на глупав, за да приспи подозрителността на тирана Тарквиний Горди.

294

„… срамът ни при Креси…“ — през 1346 г. при Креси Филип Валоа бил разбит от Едуард III.

295

Лувър — дворец на френските крале в Париж.

296

Феб (мит.) — т.е. слънцето.

297

Арфльор — вж. общата част на бележките.

298

Катерина — вж. общата част на бележките.

299

„… със духа на Александра…“ — т.е. жадни за нови завоевания като Александър Македонски.

300

„… за свети Георги…“ — Свети Георги е бил патрон на Англия.

301

Левиатан (библ.) — огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов. Навярно фантазийно преображение на обикновения кит.

302

Ирод (библ.) — юдейският цар Ирод (39–4 г. пр.н.е.), известен с избиването на младенците, бил представян в театралните истории на средновековието като тиранин, пълен с пороци.

303

Алиса — в оригинала Катерина и Алиса говорят на френски език, неправилен, както винаги у Шекспир.

304

Сома — река в Северозападна Франция.

305

„O, Dieu vivant!“ (фр.) — О, живи Боже!

306

„Sacre bleu! Mon dieu! Ma Vie!“ (фр.) — О, свято небе! Боже мой! Живот мой!

307

„раздърпан Албион!“ — Албион е поетичното име на Англия (от латинското „albus“ — бял, свързано с белите Довърски скали); „раздърпан“ — поради назъбените му брегове.

308

„Dieu de batailles!“ (непр.фр.) — Боже на битките!

309

„… леки волти и куранти бързи…“ — лаволтата и курантата били пъргави танци от онова време.

310

Пикардия — старо име на област в Северна Франция. Главен град — Амиен.

311

„… от моста…“ — става дума за моста над река Терноаз, превзет от англичаните два дни преди битката при Азенкур.

312

Агамемнон (мит.) — герой от „Илиада“, легендарен цар на Микена и Аргос, главнокомандващ гръцките войски, обсаждащи Троя.

313

Марк Антоний — (83–30 г. пр.н.е.) — римски военачалник, член с Октавий Цезар и Лепид на третия триумвират. Действащо лице в Шекспировите пиеси „Юлий Цезар“ и „Антоний и Клеопатра“.

314

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха.

315

Пени — дребна английска монета на стойност 1/12 от шилинга.

316

„… и палец между пръстите…“ — този вулгарен жест е наречен в оригинала „испанска смокиня“.

317

Монжуа — изглежда, че Монжуа не е лично име, а титла на главния парламентьор, херолд на Франция.

318

Азенкур — вж. общата част на бележките.

319

„… Ça ha!“ (фр.) — Охо!

320

„Le cheval volant!“ (непр.фр.) — летящият кон.

321

Пегас (мит.) — крилат кон на древните гърци; родил се от тялото на убитата от Персей Медуза.

322

„… chez les narines de feu!“ (непр.фр.) — с огнени ноздри.

323

Персей (мит.) — герой на аргоските сказания, извършил ред подвизи: отсякъл главата на страшната Медуза, чийто поглед превръщал всичко живо в камък; освободил пленената от морско чудовище Андромеда и т.н.

324

„… от въздух… земята и водата…“ — средновековната химия учела, че всичко съществуващо се състои от различни комбинации на четири елемента: огън, въздух, земя и вода.

325

„… гривата й е естествена“ — намек за перуките, които носели жените.

326

„Le chien est retourne a son propre vomissement et la truie lavee au bourbier“ (непр.фр.) — Кучето се връща към повърнатото, а окъпаната свиня — в локвата си.

327

„Qui va la?“ (фр.) — Кой е там?

328

„… влечеш ли остра пика?“ — пиките се носели, хванати зад острия връх, като краят на пръта им се влачел по земята.

329

„Le Roy“ (ст.фр.) — Кралят.

330

Давидовден — на Давидовден — 1 март — уелсците празнували своята победа над саксите (540 г.).

331

„… полята Елисейски…“ (мит.) — с това название древните гърци означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците.

332

Хиперион (мит.) — едно от названията на слънцето у древните гърци.

333

„… тялото на Ричард…“ — става дума за Ричард II, детрониран и убит по заповед на Болинбрук, бащата на Хенри V. Тези събития са представени в „Ричард II“.

334

„Montez a cheval“ (фр.) — Яхвайте конете!

335

„Via! Lex eaux et la tere!… Rien puis? L’air et le feu?… Le ciel, cousin Orleans!“ (ит. и непр.фр.) — Напред! Вода и земя!… И нищо повече? А въздухът и огънят?… И небето, орлеански братовчеде!

336

Криспиановден — в оригинала по-нататък този празник, падащ се на 25 октомври, се нарича Ден на светите братя Криспин и Криспиан.

337

„… във чисти роби…“ — т.е. в рая.

338

„Je pense que vous etes le gentilhomme de bone qualite.“ (непр.фр.) — Мисля, че сте благородник от добър ранг.

339

„O, Seigneur Dieu!“ (фр.) — О, Боже Господи!

340

„O, prenez misericorde ayez pitie de moi“ (непр.фр.) — О, бъдете милостив, съжалете се над мен!

341

„Est-il impossible d’echapper la force de ton bras?“ (непр.фр.) — Не мога ли да убягна на силата на твоята ръка?

342

„O, pardonnez-moi!“ (фр.) — О, простете ми!

343

„Ecoutez: comment etez-vous appele? — Monsieur Le Fer.“ (непр.фр.) — Слушайте: как се наричате? — Месье Льо Фер.

344

„Que dit il…“ — „… de couper votre gorge.“ (непр.фр.) — Какво казва той, господине? — Той ми заповядва да ви кажа да се приготвите, защото този войник е склонен да ви заколи още сега.

345

„O, je vous supplie… deux cents ecus“ (непр.фр.) — О, умолявам ви, за Бога, простете ми! Аз съм благородник от добър дом. Пощадете ме и ще ви дам двеста екю!

346

„Petit monsieur… seigneur d’Angleterre“ (непр.фр.) — Какво казва той, малки господине? — Макар че е противно на неговия разум да прощава на който и да е пленник, все пак за екютата, които сте му обещали, той е съгласен да ви даде волност и свобода. — На колене ви благодаря от все сърце; и се считам щастлив, задето съм попаднал в ръцете на един рицар, който е според мен най-храбрият, смел и изискан благородник на Англия.

347

„Suivez-vouz le grand capitaine!“ (непр.фр.) — Следвайте великия капитан!

348

„… да подреже ноктите с дървен нож…“ — образът е взет от старите моралите, в които изглежда накрая дяволът оставал с подрязани нокти.

349

„O, Diable! — O, Seigneur… — Mort dieu, ma vie!“ (фр.) — Ах, дявол! — О, Господи! Денят е загубен!… — О, Боже мой, о, мой живот!

350

„Mechante Fortune!“ (фр.) — Зла съдба!

351

Мънмът — прозвище на принц Хенри, произлязло от името на графството — Мънмътшир, в Уелс — където той бил роден.

352

Уай — река в Западна Англия.

353

Клит — приятел на Александър Македонски, когото той убил с копие на един пир, защото Клит му се подиграл.

354

„… прашки асирийски!“ — асирийските войници били изкусни в хвърлянето на камъни с прашка.

355

Черният принц — вж. общата част на бележките към „Ричард II“.

356

„Non nobis“ и „Te Deum“ (лат.) — „Не нам, не нам“ и „Тебе, Господи“; църковни химни.

357

Блакхийт — някога пустош край Лондон.

358

„… ако военачалникът… ирландското въстание…“ — пожелание за успех към граф Есекс, който през пролетта на 1599 г. тръгнал с войска да потушава въстанието в Ирландия. Въпросният поход отбелязал началото на залеза за този Елизабетин фаворит, който завършил живота си на ешафода. Вж. предговора.

359

„… императорът“ — Става дума за Сигизмунд Люксембургски, крал на Унгария и император на Германия (1361–1437 г.).

360

„… троянецо…“ — в смисъл „разпуснати търсачо на приключения“.

361

„… на Парките конеца да скъсиш си?“ (мит.) — трите парки били — в римската религия — богини на човешката участ едната предяла нишката на живота, втората я прекарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

362

„… Кадуаладър със козьото си войнство!“ — подигравателна фраза срещу уелските планинци, отглеждащи кози; Кадуаладър е известен уелски военачалник от VII в.

363

Дол — навярно недоглеждане на Шекспир: явно става дума за Нел Скокли, а не за Дол Чаршафдери.

364

„… в галските войни…“ — т.е. във войната с Франция.

365

Базилиск — вид оръдие от онова време.

366

„… греховни от Адама…“ — смятало се, че Адамовият грях тежи не само върху хората, но и върху всичко живо, включително растенията.

367

„L’etiquette“ (фр.) — етикецията. В оригинала игрословицата е построена върху друга дума.

368

„Que dit-il… — Oui, vraiment… ainsi dit-il“ (непр.фр.) — Какво казва той? Че приличам на ангел? — Да, с ваше разрешение, точно така казва.

369

„O, bon Dieu… sont pleines de tromperies“ (непр.фр.) — О, мили Боже! Езиците на мъжете са пълни с измами.

370

„Sauf votre honneur“ (непр.фр.) — С ваше разрешение.

371

„Je quand sur… avez le possesion de moi…“ (непр.фр.) — Когато аз върху притежаване на Франция и вие притежавате на мен.

372

Свети Дионисий — Сен Дени — патрон на Париж.

373

„… done votre est France, et vous etes mienne.“ — (непр.фр.) — значи, Франция ваша и вие моя.

374

„Sauf votre honneur… lequel je parle.“ (непр.фр.) — С ваше разрешение, френският, който говорите, е по-добър от английския, който аз говоря.

375

„… френска лилийо?“ — лилията била символ на френския кралски двор.

376

„La plus belle Katherine… et devin deesse?“ (непр.фр.) — най-красива Катерино, мой най-скъп и божествен богиня.

377

„en France“ (фр.) — във Франция.

378

Плантадженет — така се наричала английската кралска династия, основана през 1154 г. от Хенри II и завършила през 1399 г. с детронирането на Ричард II. По време на царуването на Плантадженетите английското кралство включвало обширни земи в днешна Франция. Два клона на този род са семействата Ланкастър и Йорк, които после водят помежду си прочутата „война на двете рози“.

379

„… Le Roi, mon pere.“ (фр.) — баща ми, кралят.

380

„Laissez, mon seigneur… mon tres puissant seigneur!“ (непр.фр.) — Моля ви, господарю, оставете ме! Честна дума, не искам да унизите своето величие, като целунете ръката на една недостойна служителка на Ваше Величество. Извинете ме, умолявам ви, мой всемогъщи господарю!

381

„Les dames… n’est pas la coutume de France.“ (непр.фр.) — Не е прието във Франция госпожите и госпожиците да бъдат целувани преди сватбата им.

382

„Baiser“ (фр.) — да се целуват.

383

„… entrende по-добър que moi.“ (непр.фр.) — разбира по-добър от мен.

384

„Oui, vraiment“ (непр.фр.) — Да, точно това.

385

„духа на любовта… гол и сляп“ — богът на любовта Купидон наистина е бил изобразяван гол и сляп, но тук има вулгарна двусмислица.

386

Вартоломеевден — 24 август.

387

„Notre tres cher… и на латински: «Praeclarissimus… Franciae.»“ (фр. и лат.) — „Нашият прескъп син, Хенри, крал на Англия и престолонаследник на Франция.“

388

„… бреговете им бледнеят“ — намек за белите скали на Довър.

389

„… пиеса за туй време…“ — става дума за трилогията „Хенри VI“, която вече била написана и играна.