Тревата там е по-зелена

Преди да разгърнете този сборник с четиринайсет разказа, бих искал, както и друг път, да посоча, че много от тях са по действителни случки. Те са отбелязани със звездичка1.

Докато пътешествах по широкия свят и търсех разкази, които да имат свой живот, се натъкнах на „Смъртта говори“ и бях толкова развълнуван и поразен, че съм го сложил в началото на книгата.

Навремето разказът е преведен от арабски и въпреки опитите да бъде установено кой го е написал, авторът си остава неизвестен. Все пак го откриваме в пиесата „Шепи“ на Съмърсет Моъм, а по-късно — и като предговор към „Среща в Самара“ на Джон О’Хара.

Рядко съм виждал по-добър образец на разказваческото изкуство. Дарба, която наистина е лишена от всякакви предразсъдъци и се дава без оглед на потекло, възпитание и образование. За да разберете какво имам предвид, е достатъчно да си спомните колко различен е пътят на Джоузеф Конрад и Уолтър Скот, на Джон Вюкан и О. Хенри, на Х. Х. Мънроу и Ханс Кристиан Андерсен.

В този — четвърти поред, сборник разкази съм се опитал да дам два съвсем кратки образеца на жанра: „Писмото“ и „Любов от пръв поглед“.

Но като начало — „Смъртта говори“:

Имаше в Багдад един търговец, който прати слугата си на пазара да купи храна, но след малко слугата се върна, пребледнял и разтреперан, и рече: „Господарю, така и така, докато бях на пазара, в навалицата ме бутна една жена, обърнах се и що да видя: Смъртта. Погледна ме и ми се закани. Знаеш ли какво, я ми дай коня си — да се махна от града и да избегна съдбата си. Ще взема да ида в Самара, там Смъртта няма да ме намери.“

Търговецът му даде коня си, слугата го яхна, пришпори го и препусна с все сила.

Сетне търговецът дойде на пазара, съгледа ме сред множеството, приближи се и рече: „Защо, вика, си се заканила на моя слуга, когато тая заран си го видяла?“ Не съм му се заканвала — отвърнах аз, — просто трепнах от изненада. Бях смаяна, че го виждам в Багдад, понеже довечера имам с него среща в Самара.