Офис.
На набръчканата стена е оставено празно пространство. Вероятно съзнателно, за да покаже детайлите на силно стилизирана карта на Токио поставена там. Стената под този покрив и стената на станцията приличат на объркани. Множествените връзки на картонената къща директно влизат в структурата на станцията, като нейна собствена Префектура.
Това е напълно разбираем офис.
На стената, около официалната мащабна карта на метрото, която е прикрепена към смесица от гранит и кафяв картон с късчета от маскировъчна лента има пощенска картичка с карикатури на оранжеви, облечени с жилетки фигури придружаващи дете на кръстовище за пешеходци, сметка от ресторант (?), изрезка от вестник, малко пластмасово табло с някакви печалби, вероятно получени от ATM, сувенирна програма от 1995 година с ЯПОНСКИТЕ СЕРИИ (бейзбол) и две цветни фотографии на чернобяла котка. На една от тях котката сякаш изглежда, че е жива и сега ще скочи всред навесите.
Натъпкани зад картонените листове се намират четири писалки и три чифта ножици. Малко джобно фенерче е провесено на въже от множество бели връзки.
Вдясно, отгоре над стената, конзолно е подпряна под прав ъгъл картонена лавица. Тя поддържа кутия от прах за пране, книга и противоударен ръчен часовник „Касио“, бяла хавлиена кърпа за лице, червен пластмасов касетофон с радио на средни и ултракъси вълни и три пластмасови запалки за еднократна употреба.
Отдолу, подпряно на стената стои нещо, за което може да се предполага, че е долна част на евтина електронна пишеща машина, от рода на тези, които се произвеждат от „Брадър“.
Кутия от китайски сладки, четка за котка, нашийник против бълхи.