Тринадесет изгледа от картонения град

13. Телевизионен звук

Рафт опрян близо до стената.

Червен касетофон с радио за средни и ултракъси вълни има хромирана антена, изпъната под ъгъл за по-добро приемане. Произведен е да хваща телевизионни честоти, а моделът му е LX–43.

Счупената му дръжка е закърпена с лепенка за електрически проводници. Той е свързан с бялата многовръзкова структура. Близо до трите запалки, които частично са натикани под касетофона и подредени в редица се намира влажна неразгъната кърпа и добре изглеждаща червена писалка. Отляво на касетофона стои червен квадратен часовник с аларма, въпросната кърпа и противоударният часовник „Касио“. Единственият предмет, който е силно замърсен е това „Касио“. Книгата, намираща се над кутията с праха за пране е с твърди корици, невероятната им прашност спекулира с фотография от японските серии със завързано съдържание. Това изглежда скъпо. Вдъхновително или може би автобиографично?

Вдясно от LX–43: твърд картонен пакет с „Лъки страйк“ без филтър и кафе „Мока“ в метални кутии, спретнато подредени (едва ли за да служат за пепелник).

На картона на отвесната преграда на тези неща са залепени две пощенски картички на котенца от „Котешката колекция“, те са сантиментални и изписани е курсив.

Под тях са залепени (не с лепенки) три черно-бели фотографии.

№1: Безинтересна фигура в джинси и тинейджърска риза с къси ръкави е приклекнала пред ненарисуваната си версия на тази структура.

Една от кутиите сякаш е екранирана с думата „ПЛАСТ…“. Представлява глава, която яде нещо от буркан с помощта на китайски пръчици.

№2: „Спокойствие“ между спирките. Плешив човек поглежда нагоре към камерата. Някакси не изглежда като японец. Седи кръстосал краката си всред поне половин дузина такива като него. Но те изглеждат като японци. Всички са погълнати от нещо, може би от създаването на стенописи.

№3: Той е клекнал пред спирката си, обул е отлети в калъп пластмасови сандали. Ръцете му са обхванали коленете. Напълно изглежда като японец, лицето му поднася форма на страдание.

Извивка от квадратни плочки.

Колко дълго са съществували тук?

С техните котки, техните китари, техните спретнато сгънати чаршафи?

Обратно към куклите.

Държи се за касетофона.

Зад него, почти скрит се намира факс.

Имена.

Числа.

Задържани сякаш на картата, измъкнала се от метрото.