Тръпка

Тринадесета глава: Сам 7°С

Вече не бях вълк, но вече не бях и Сам.

Бях раздрана утроба, пълна с отсенки от съзнателни мисли: замръзналите гори зад мен, момичето на люлката, звукът от пръсти, танцуващи по струните. Бъдещето и миналото се бяха слели в едно безкрайно студено лято, насред което се сипеше сняг.

Разкъсана разноцветна паяжина, пукнатини в леда, неизмерима тъга.

— Сам — шепнеше момичето. — Сам.

Тя беше настоящето бъдеще. Исках да й отговоря, но не можех да събера разпилените парчета от това, което наричах „аз“.