Джон Фишър (1469–1535 г.) — английски римокатолически епископ, кардинал и мъченик, екзекутиран (както и Томас Мор) заради отказа си да признае Хенри VIII за глава на Англиканската църква. — Бел.прев.
„Чартърхаус“ — исторически комплекс от сгради в Лондон, който води началото си от картезиански манастир, разпуснат по времето на Реформацията в Англия. Хенри VIII се разправя по особено жесток начин с монасите в него, наречени впоследствие „картезианските мъченици“. — Бел.прев.
Джон Хауърд (1421–1485 г.) — първи херцог на Норфолк и прадядо на Ан Болейн и Катрин Хауърд — втората и петата съпруга на Хенри VIII. — Бел.ред.
Робърт Аск (1500–1537 г.) — предводител на бунт в Йорк през 1536 г. срещу отделянето на Англия от Римокатолическата църква и закриването на манастирите. На следващата година Аск е екзекутиран за измяна от Хенри VIII. — Бел.прев.
Селим I. Султан на Османската империя от 1512 до 1520 година. — Бел.прев.
Хубавица в мюсюлманския рай. — Бел.прев.
Резиденция на испанските крале, построена по времето на Филип II. — Бел.ред.
Вероятно Иван IV Грозни — велик княз на Московското княжество (1533–1547 г.) и първи цар на Русия (1547–1584 г.), останал в историята както със своите държавни реформи, така и с масовия терор над поданиците си. — Бел.прев.
Дребен земевладелец във феодална Англия. — Бел.ред.
Златно кълбо, символизиращо монархическа власт, увенчано с кръст с настъпването на ерата на християнството. — Бел.прев.
Сладката ми, миличка (фр.) — Бел.ред.
Вид керамика. Дължи името си на остров Майорка, откъдето в Италия попадат произведения на испано-мавританската керамика. — Бел.прев.
Герой на Шекспир от „Веселите уиндзорки“. — Бел.ред.
Английски актьор и собственик на театър от епохата на Ренесанса, приятел и съратник на Уилям Шекспир. — Бел.ред.
Вероятно става дума за Кордилерите. — Бел.прев.
Английски драматург, поет и актьор от епохата на Ренесанса. — Бел.ред.
Става дума за Едуард от Уудсток, наречен така по името на родното му място; син на Едуард III и принц на Уелс. — Бел.ред.
Крал на Уесекс в периода 871–899 г. — Бел.ред.
Четвъртата съпруга на Хенри VIII. Бракът им продължил по-малко от година. — Бел.прев.
Харолд II Годуинсън — последният англосаксонски крал, претърпял поражение в битката при Хейстингс (1066 г.) от Уилям I Завоевателя. С тази победа норманите установяват господството си над цяла Англия. — Бел.прев.
Уилям II Руфъс — вторият оцелял син на Уилям I Завоевателя, крал на Англия в периода 1087–1100 г. Прозвището си „Руфъс“ вероятно дължи на червендалестото си лице. — Бел.прев.
Най-ранният автентичен съвременен портрет на английски крал, чието име произлиза от Уилтън Хаус близо до Солсбъри, Уилтшир, където е бил съхраняван в периода 1705–1929 г. Името на художника и мястото на създаване на диптиха са неизвестни. — Бел.ред.
Единият от двамата разбойници, разпнати заедно с Христос, който се разкаял за греховете си в последния си час. — Бел.прев.
Senatus Populusque Romanus (лат.) — Сенатът и народът на Рим. — Бел.ред.
Тясна и дълга одежда, която свещениците носят на шията си по време на служба. — Бел.ред.
Валаам е библейски герой, призован от царя на Моав да прокълне израилтяните, но впоследствие принуден от Господ да ги благослови. По пътя ослицата му се запънала, понеже видяла ангел, и била надарена с човешка реч, за да отвори очите и на господаря си. — Бел.ред.
Ремък за носене на меч или друго оръжие. — Бел.ред.
Една британска кварта е равна на 1,14 л. — Бел.ред.
Шекспир, Уилям. „Хенри IV“, I ч., V д., IV сц., прев. В. Петров., изд. „Народна култура“, 1980 г. — Бел.ред.
Херцог на Глостър, член на английската кралска фамилия. — Бел.ред.
Секст Тарквиний е останал в историята най-вече с изнасилването на Лукреция, вярна съпруга на Луций Тарквиний Колатин. Действията му били провокирани от желанието да опетни честта на Лукреция, която се славела като много благочестива, и станали повод за вдигане на бунт, който довел до слагането на началото на Римската република. — Бел.прев.
Тайни агенти от епохата на Късната римска империя. В случая става дума за шпионската служба на Хенри VIII. — Бел.прев.
Шапка, която съдиите в Англия си слагали при произнасяне на смъртна присъда. — Бел.ред.
Братя близнаци от римската и старогръцката митология, синове на главния бог Юпитер (Зевс). В старогръцката митология са известни като Кастор и Полидевк. — Бел.прев.
Пиер Абелар е средновековен френски философ, теолог, поет и композитор. — Бел.ред.
Шекспир, Уилям. „Макбет“, IV д., III сц., прев. В. Петров, изд. „Народна култура“, 1974 г. — Бел.ред.
Джон Скелтън, познат още като Джон Шелтън, е английски поет. Заради острата си сатира той си спечелил много врагове, сред които бил и кардинал Томас Уолси. — Бел.ред.
Част от Тауър, наречена така през 16 в. заради кървавите убийства, извършени зад стените й. — Бел.ред.
Става дума за Едуард V и брат му Ричард, херцог на Йорк, според някои недоказани твърдения убити по заповед на херцога на Глостър, който после става Ричард III. — Бел.ред.
Болницата е известна още като „Бедлам“ и е смятана за първата и най-стара институция за душевноболни в света. — Бел.ред.
От lacrimosi (лат.) — разплакани, плачещи. — Бел.прев.
Ixthos (Ichthos — гр. риба) съдържа първите букви на фразата Iesus Christos Theou Uios Soter, поради което рибата е употребявана като условен символ от първите християни. — Бел.прев.
Schlachter (нем.) — касапин. — Бел.ред.
Орден на странстващи монаси, числящи се към Августинския орден, наричани така, тъй като носели дървени тояги с кръст на върха и червен кръст на расата си. — Бел.прев.
Приспособление за изтезаване чрез разпъване. — Бел.прев.
Средновековно училищно образование, включващо обучение по граматика, логика и реторика. — Бел.прев.
Университетски курс в средновековното образование, в който се преподавали аритметика, музика, геометрия и астрономия. — Бел.прев.
Основен търговски център на Ханзата в Лондон през Средновековието. — Бел.ред.
Остров в Темза, някогашна част от Източен Лондон. Има много версии за произхода на името му, но нито една не е доказана. — Бел.прев.
Робърт или Робин Поли. Таен агент, който е бил заедно с Кристофър Марлоу в деня на убийството му. — Бел.ред.
Шекспир, Уилям. „Венецианският търговец“, III д., II сц., прев. В. Петров, изд. „Народна култура“, 1971 г. — Бел.прев.
Тъй преминава земната слава (лат.). — Бел.прев.