Убийството на 83-та улица

Глава 11

Реймънд Торн закъсня с повече от половин час. Беше 9:40, когато се позвъни й му отворих, заведох го в офиса, представих го на Улф, кимнах към червеното кожено кресло, попитах го какво иска да пие и отидох в кухнята да изпълня поръчката — бренди и чаша вода.

Тримата мускетари докладваха по телефона, че както обикновено не са открили нищо, а аз им казах да дойдат в девет сутринта. Наричах ги така, защото веднъж Ори подхвърли, че са като тримата мускетари и се помъчихме да намерим по-подходяща дума. Пробвахме „тримата слухари“, „трите частни ченгета“, „тримата тайни агенти“, „тройката на Улф“, „трите куки“ и други. Накрая решихме, че никой от тези варианти не е подходящ и се спряхме на тримата мускетари. Те още не знаеха, че сега търсим не просто баща, но и убиец — запазих им това за сутринта, за да се наспят добре. На връщане от Двайсета улица потърсих пури „Бонита“ със златен етикет и ги намерих в третата будка, където попитах: Купих две за 65 цента и двамата с Улф ги разгледахме внимателно. Пурата „Бонита“ със златен етикет е дълга почти дванайсет сантиметра, средно дебела и средно заоблена в двата края. Продава се в целофанена опаковка, а на етикета пише „Златен етикет“, но липсва думата „Бонита“. Тя е изписана само на кутията. Запалих едната и дръпнах няколко пъти. Все пак никой от нас не можеше да претендира, че ако влезе в стая, където някой скоро е пушил пура, с готовност ще свидетелства под клетва, че става въпрос точно за „Бонита“ със златен етикет. Имаше вкус и миришеше на тютюн, което е повече, отколкото мога да твърдя за пурите на…, но пропускам името, защото може да прочете тези редове. Прибрах другата пура в чекмеджето и докладвах на Улф целия си разговор с Реймънд Торн отпреди десет дни, който дотогава не му бях предал дословно.

Първата забележка на Торн след глътка бренди беше, че от Улф в едър план на стола си и орхидеите, пръснати на бюрото пред него, би станал прекрасен едноминутен рекламен клип. Веднага добави, че той самият не прави много реклами, но един негов приятел се занимава с това и ще излезе страхотен клип. Наложи се Улф да потърка устни с ръка, за да не изрече думите, които бяха на езика му. Торн щеше да му помогне да намери убиеца, поне така се надяваше.

— Приятелят ми с удоволствие ще дойде да поговори с вас — каза Торн.

— Това може да почака — отвърна Улф. — Много съм зает с поръчката, която изпълнявам в момента. От името на мис Деново ви благодаря, че дойдохте. Казали, сте на мистър Гудуин, че не бихте могли да ни предоставите полезна информация, но често се случва човек да знае някакъв факт, без изобщо да осъзнава значението му. Веднъж разпитвах една млада жена в продължение на три дни за неща, които смяташе за несъществени дреболии и накрая се добрах до факт, уличаващ убиеца.

— Боя се, че не мога да ви отделя три дни. — Торн отпи глътка бренди и го задържа в устата си. — Този коняк е великолепен. Като стана дума за факти, явно сте знаели нещо, което не ми е известно. В онази обява… Предполагам, че обявата в „Таймс“ беше ваша?

— Да.

— В онази обява пишеше „известна като Елинър Деново“. Карлота еди-коя си, известна като Елинър Деново. Защо „известна като“, след като се казваше Деново по мъж? Името на дъщеря й е Ейми Деново.

— Това е едно от усложненията, мистър Торн. Казаното от клиентката пред детектива, когото е наела, макар и да не представлява тайна от юридическа гледна точка, често е поверително.

— По телефона Гудуин каза, че имате затруднения.

— Направо се видяхме в чудо.

— Все още смятате, че е било предумишлено убийство?

— Мис Деново сметта така, както мистър Гудуин ви каза преди десет дни. Дали аз съм на това мнение? Да, поради причини, които може да ви се сторят недостатъчни. Но това, че ви повикахме, не означава, че просто опипваме слепешком. Не е нереално да допуснем, че някое неотдавнашно събитие е станало повод за убийството, а вие сте чули или видели нещо, свързано по някакъв начин с това събитие. Как се обръщахте към нея, когато разговаряхте? Мисис Деново или Елинър?

— Елинър.

— Тогава и аз ще я наричам така. Колко души я наричаха Елинър?

— Ами… чакайте да си помисля… Трима… не, четирима. — Имената им?

— Вижте сега — Торн вдигна ръка, — това не само ще са несъществени дреболии, а направо глупости. Ще са нужни не три дни, а три седмици. Гудуин подхвърли, че може да е замесен някой от моята компания, а аз му казах, Че няма и най-слаба вероятност. Направо невъзможно е. Никой не беше в лични отношения с нея. Всъщност това се отнася и за мен. Често обядвахме или вечеряхме, а понякога дори закусвахме заедно, но си говорехме само по работа. — Той се обърна към мен. — Споменах ви колко бързо разбрах, че тя поставя дистанция между себе си и другите. — Той пак се обърна към Улф. — Разбира се, мога да ви кажа имената, но вярвайте ми, няма да стигнете доникъде.

— Не очаквам друго. В този род начинания често не стигате доникъде. Много добре, да пробваме по друг начин. Кога и къде видяхте Елинър за последен път?

— Онзи петък, към обяд, в студиото. Заминавах със самолет за Калифорния по работа — да се срещна с един сценарист, който ми трябваше.

— В кое студио?

— В моето, разбира се.

— Тя спомена ли какво мисли да прави вечерта?

— Да. Говорихме за това. Щеше да гледа една предварителна прожекция, за да види един актьор, когото се канехме да наемем.

— Предварителна прожекция къде? В някое кино ли?

— Не. В студиото в Бронкс. Затова взе колата си. Разбира се, съобщих всичко това на полицията. Казаха, че си е тръгнала от студиото малко след десет вечерта и според мен сигурно е искала да покара из града. Често го правеше. Твърдеше, че я успокоява. Никога не съм я виждал истински спокойна.

— Кой отиде на прожекцията с нея?

— Никой. — Торн изпразни чашата си, сложи я на масичката, посегна към бутилката и дръпна ръка назад. — Този коняк е великолепен.

— Налейте си. Останали са ми девет бутилки. Да започнем от онзи петък и ще вървим назад. Колко време бяхте с Елинър онази сутрин?

— Не много. Имахме съвещание, но някой дойде и се наложи да излезе. После…

— Кой дойде?

— Една жена от рекламната агенция относно някаква подмяна, която не се харесала на клиента им. Нещо съвсем обикновено. Клиентите на рекламните агенции никога нищо не харесват. После аз й продиктувах едни бележки. Разбира се и двамата имахме секретарки, но тя все още стенографираше, а и като й диктувах, се получаваше по-добре. Тя беше изключителна жена. Имаше предложения за два, три, четири пъти по-висока заплата, отколкото при мен — от рекламни агенции и фирми за връзки с обществеността, но отказваше на всички.

— Защо?

— Не знам. Според мен главно защото бяха големи компании, а на нея й харесваше пълната свобода, която имаше при мен.

— Ако ви помоля да повторите всичко, което сте я чули да казва онази сутрин, бихте ли могли?

— Боже мой, не! Все едно, беше свързано само с работата. Едва ли би могло да има нещо, което да подскаже какво ще й се случи вечерта. Разбирате ли, вероятно бих могъл да ви помогна повече, ако знаех защо според вас е било предумишлено убийство. Гудуин ми каза, че Ейми го знаела по интуиция. Този тип катастрофи с неизвестни шофьори много си приличат.

— Да. Бих искал да мога да ви отговоря, мистър Торн, най-малкото в знак на благодарност от страна на мис Деново заради готовността ви да ми помогнете, но не мога да разкривам информация, която полицията държи в тайна. Само преди пет часа един висш полицейски служител, разисквайки тази катастрофа с мистър Гудуин, заяви: „Той си запалил пура, докато чакал на Второ авеню и тя се появила“. Стига да можех да ви кажа нещо повече, щях да го сторя. Налейте си бренди. Арчи, моля те, за мен бира.

Това беше добър пример как да лъжете, като се придържате към истината. Абсолютно вярно беше, че не можеше, а и не биваше да разкрива информация, която полицията държи в тайна. Вярно беше и това, че ми го е казал един висш полицейски служител. По този начин от две истини се получи една чиста лъжа.

Това обаче беше единствената му лъжа през тези четири дълги часа, които Торн прекара в червеното кожено кресло и изпи почти половин бутилка великолепен коняк. Съмнявам се дали съзнаваше колко хубав е конякът — веднъж един човек предложи на Улф петдесет долара за една бутилка.

Четирите часа се проточиха до един и половина след полунощ. Стана петък сутринта, а брендито предизвиква у Торн пристъпи на приказливост, накара го да загуби представа за време и също като че ли поосвежи паметта му, което беше щастливо обстоятелство. Спомняше си четвъртък малко по-добре отколкото петък и докато стигнат до понеделник, паметта му толкова се подобри, че го заподозрях. В един момент беше споменал, че е работил като сценарист, така че имаше развито въображение.

Но Торн не си беше измислил онова, което ме разсъни. Не беше като гръм от ясно небе и за малко нямаше да обърна внимание. Седях и слушах несъществени подробности вече над три часа, минаваше полунощ. Бях прикрил поне десетина прозявки и пиех мляко, а не бренди. Те говореха за случилото се в понеделник може би вече двайсет минути и бяха стигнали до момента, когато Торн и Елинър излизат да обядват с някого. Торн описваше как секретарката спряла Елинър да й съобщи, че Флойд Ванс пак е идвал и се е наложило да го заплаши, че ще извика полиция, ако не си тръгне. Секретарката казала, че може би я чака навън в коридора. Елинър й поблагодарила и излезли. Естествено Улф попита кой е Флойд Ванс, но Торн не знаеше нищо за него — сигурно някакъв луд, с идея за филм, за която според него големите компании ще, платят един милион. Такива с лопата да ги ринеш.

Както казах, за малко нямаше да обърна внимание. Сетих се миг по-късно, докато се мъчех да овладея мускулите на лицето си и да сподавя поредната прозявка, и направих грешка. Прозявката ми секна и отворих широко уста. Първата грешка повлече след себе си втора, както често става. Предпочитах Торн да не разбере, че ни е съобщил факт, който може би е важен, затова се помъчих да не променям поведението си от последния час — да се правя на по-буден и съсредоточен, отколкото бях — и преиграх. Ако той самият беше буден и съсредоточен, щеше да забележи. Но той беше изпаднал в пристъп на приказливост и нямаше да му направи впечатление дори ако започнех да си мърдам ушите.

Улф обаче забеляза и само по тази причина се отказа от разпита, който иначе щеше да продължи или цяла нощ, или докато Торн капне от умора. Така че беше едва един и половина и бяха стигнали само до средата на понеделник следобед, когато Улф погледна часовника си, заяви, че е прекалено изморен, за да продължи, а сигурно и Торн се чувства по същия начин. Мис Деново щяла да е дълбоко признателна за помощта му, а с мистър Гудуин щели да си помислят дали в предоставените от него сведения се съдържат някакви улики. Тъй като той си помогна с две ръце да стане от креслото, помислих, че ще се наложи да го подкрепям по стъпалата пред къщата, а може би дори трябва да взема колата и да го закарам вкъщи, но той се справи. По коридора залитна и се подпря на стената, а пред вратата спря, разкърши рамене, пое дълбоко въздух, но успя да стигне до тротоара без никакви неприятности. Наблюдавах го, докато се отдалечи на около трийсет крачки. Добре.

Като се върнах в офиса, Улф изръмжа:

— Ти усети нещо. Какво?

Отидох до бюрото си и седнах.

— Би ми доставило най-голямо удоволствие да усетя нещо, което сте пропуснали, но в този случай не мога да претендирам затова. Според мен рибата започва да кълве. Не знам дали става въпрос за бащата, убиеца или може би и двете, но струва ми се рибата кълве. Миналата неделя на вилата на мис Роуън дойдоха трима души, които нито бяхме канили, нито чакахме. Двамата бяха нейни приятели — е, познати, виждал съм ги там и преди. Имат къща на половин час път. Третият беше техен гост за уикенда — мъж, казва се Флойд Ванс. Разбрал, че Арчи Гудуин често прекарва уикенда при Лили Роуън и ги убедил да дойдат, защото искал да се запознае с мен. От онова, което каза, разбрах, че всъщност иска да се запознае с вас. Представи се за консултант по връзки с обществеността. Каза, че ако има някой, който се нуждае от специалист за изграждането на имиджа си, то това е частният детектив и той би искал да разработи и да ви предложи проект. Ако работим по някакъв случай и му разкажа какъв е, би могъл да го използва като основа за проекта. Естествено, при тези думи се вгледах по-внимателно в него и наострих уши, но накрая реших, че само се мъчи да хване поредния нещастен клиент. Сега искрено се надявам, че съм се лъгал. Две забележки. Първо, вероятно много малко хора се казват Флойд Ванс. Второ, като имам предвид, че са изминали двайсет и три години, той отговаря прекрасно на описанието на Салваторе Мандзони.

— Пие ми се бира — каза Улф.

— Вече изпихте две бутилки повече и е почти два часът.

— Задоволително — отвърна той, като не се разбра дали имаше предвид бирата или евентуалния улов. Хвана се за края на бюрото, за да бутне стола назад, изправи се и тръгна към коридора. За секунда си помислих, че отива да си легне с мисълта за улова, но сви наляво. Отиваше за бира. Върна се с бутилка и чаша в едната ръка и чаша за коняк в другата. Постави бирата и чашата на бюрото си, взе коняка от масичката и ми наля две унции.

— Лесно можеше да го пропуснеш — каза той, върна се на стола си, отвори бирата и си наля.

Разклатих брендито в чашата и отвърнах:

— За малко щях да го пропусна. Ако е само съвпадение, ще се откажа завинаги да работя като детектив. Така или иначе, скоро ще разберем. Най-бързият и най-лесният начин ще е да накараме Салваторе Мандзони да хвърли един поглед на специалиста по връзки с обществеността. Но двайсет и три години са много време и може да не установим нищо. Разбира се, секретарката на Торн би могла да каже със сигурност дали през онзи майски ден е изхвърлила именно този Флойд Ванс, но това само би доказало, че рибата наистина кълве.

Вдигнах чашата и ударих една здрава глътка. Улф изчака пяната да спадне точно до необходимото ниво и отпи.

— Отпечатъците — казах аз.

— Да — отвърна Улф.

— Взимаме неговите, даваме ги на Креймър и каквото стане.

— Не. — Той облиза пяната от устните си. — Ако съвпаднат, ще си имаме неприятности. Мистър Креймър ще намери убиеца, но на нас ни трябва баща, а той ще е затворен и недостижим. Спомена, че искал да се запознае с мен?

— Да. Ако е той, всъщност е искал да разбере дали сме стигнали донякъде и докъде. Как е научил, че се занимаваме с това, е друг въпрос, но не е нужно да търсим отговор. Естествено мога да го доведа тук, но какво от това? Мислите ли, че ще получите от него някаква полезна информация, без да се издадете, че го подозирате? Според мен, едва ли. Със секретарката на Торн има същия риск. Тя може да му каже.

Улф си наля бира, облегна се назад, затвори очи и започна да мърда устни напред-назад. Това беше ново и досега не се беше случвало. Упражнението за устните, облягането, затворените очи са нещо обикновено, което означава, че работи, при това с всички сили и е забранено да го прекъсвам Но за първи път цялото представление започваше, след като току-що си е налял бира и как ли щеше да се справи? Как щеше да разбере със затворени очи кога пяната ще стигне до необходимото ниво? Боже мой, успя! Когато пяната спадна, така че като отпива да покрива само устните му, той отвори очи, посегна към чашата, отпи, постави я на бюрото, облегна се, затвори очи, облиза се и пак започна да мърда устни напред-назад. Реших, че сигурно е тренирал, докато ме е нямало.

Обикновено засичам времето на представлението с устните, тъй като няма какво друго да правя освен да се мъча да отгатна какъв ще е резултатът. Този път продължи три минути и десет секунди. Той отвори очи, изправи се и попита:

— Ще дойдат в девет, нали? Потвърдих.

— Допускам, че човек, който се занимава с връзки с обществеността, има адрес и офис.

Взех телефонния указател на Манхатън и намерих страницата.

— Лексингтън Авеню № 490. Не е най-доброто място. Би трябвало да е на Медисън Авеню.

— Кажи им да проучат миналото му и особено 1944 година, но без да рискуват да ги усети. За Сол и Фред това не е проблем, но както винаги Ори трябва да бъде изрично предупреден.

— Добре. — Бях изпил коняка си по време на представлението с устните и когато бутна стола си назад, отидох да си налея още една глътка. Може би щеше да ме приспи няколко секунди по-бързо.