В двора на Дионис (Фантастични новели)

Между Изтока и Запада…Разговор на Клод Анри Роке с Мирча Елиаде

— Уважаеми професор Елиаде, нека да поговорим за началото на вашето семейство, за детството и младостта…

— Добре. Родих се на 9 март 1907 година — един бурен, съдбоносен ден и месец в румънската история, началото на голямото селско въстание, разтърсило страната през първото десетилетие на века. По-късно в училище ми се подиграваха, че съм роден на този съдбоносен ден. Баща ми беше офицер, капитан. Начално училище завърших в Букурещ, в училището на известната улица „Мантуляса“ („На спасителя“), същата, за която през 50-те години написах едноименната повест, известна в Париж и Европа под заглавието „Старецът и полковника“. След това учих в реномирания лицей „Спиру Харет“.

Баща ми е от Молдова, а майка ми от Олтения. В румънската култура Молдова е сантименталното, меланхоличното крило: интересът към философията, поезията и пасивността към живота, към заобикалящия свят. Тази „традиция“ съм я наследил от баща си, а и от дядо си. Вторият беше обикновен селянин. Гордея се да кажа, че съм трето „обуто“ поколение. Защото моят дядо лете е ходил бос или с цървули, а зиме с големи ботуши. Ние в Румъния казваме: второ, трето или четвърто „обуто“ поколение. Аз съм трето поколение… От тази страна, от молдовската съм наследил вкуса към поезията, метафизиката, любовта към нощта.

— А майка ви? Сигурно е била по-различна…

— Да, тя произхожда от стар олтенски род. Олтения е провинция в Югозападна Румъния, граничеща с Югославия, с главен град Крайова. Бих казал, че олтенците са доста енергични, амбициозни, много обичат конете — те не са типични селяни, а са по-скоро авантюристи: въртят търговия и обичат да купуват и да продават коне (някои от тях дори ги крадат!). Да, това е най-активната провинция в страната, съвсем противоположна на Молдова. Моите родители се срещнали в столицата. Като момче преживях доста нервни кризи и депресии — това беше молдовското ми „наследство“. В същото време усещах у себе си големи „енергийни ресурси“. Това беше от мама! Сега бих казал, че твърде много дължа на своите родители. На тридесет години реших да стана „изследовател“. Разрешиха ми да прекарам цяло лято на планина, в Карпатите, или да отида с лодка по Дунава, до делтата. Родителите ми ме държаха много свободно, разрешаваха ми абсолютно всичко. На двадесет години им казах: „Не искам да остана тук. Заминавам за Индия!“ Пуснаха ме. При все че бях от дребнобуржоазно семейство, родителите ми намериха това мое желание за напълно нормално и осъществимо. Беше през 1928 година. Имах пълната свобода да постъпя както намеря за добре…

— Каква беше интелектуалната атмосфера в Букурещкия университет? Вие учихте през периода 1920–1925 година…

— Ние бяхме първото поколение в културата на т.нар. „Велика Румъния“, както я нарекоха след Европейската война. Първата генерация без програма, без идеал. Докато баща ми и преди него дядо ми имаха една голяма цел: обединението на всички румънски земи: Влахия, Молдова, Трансилвания, Северна Добруджа. И този идеал беше осъществен. Аз пък имах шанса да принадлежа към първото свободно поколение без програма. Имахме свободата да открием изворите на националната и класическата култура, на романската и особено на френската философия и литература. Тогава аз се посветих на италианската литература, на историята на религиите, а след това и на Изтока. Един от моите приятели се занимаваше с американската цивилизация, друг — с немската, трети със скандинавската… С една дума, занимавахме се напълно свободно с каквото ни интересуваше. Подготвяхме се за бъдещите си занимания.

— Едно отваряне към Европа и към света…

— Да, през периода 1922–1928 година в Румъния се обърнахме към Марсел Пруст, Пол Валери, към сюрреалистите…

— А какво беше мястото на Румъния във вашите занимания?

— Почувствахме, че освен към Запада трябва да се обърнем и към Изтока, за да открием корените на румънския дух. Тогава бяхме просто очаровани от Упанишадите, Миларепа, от Рабиндранат Тагор, от Махатма Ганди. Обожавахме всичко от древна Индия. Разбрахме, че трябва да асимилираме тачи антична култура, за да можем да обясним нашето духовно наследство, което се определя като трако-славянско-римско. Да, ние сме стара цивилизация между Изтока и Запада, между Византия, славянския свят и Средиземноморието…

4 март 1982

Париж